Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

64 
единство, държавния суверенитет и просперитет, общественото благополучие. 
А всички те неизбежно предполагат и съдбоносно изискват единно, сплотено и 
еднопосочно волево действие и мислене на германците, които да не създават 
тежки или гибелни проблеми за държавата и обществото, законността и общест-
вените нрави, традиции и порядки, типични за немския народ, отделни класи. А 
като такива, призвани, но и признати от народа, ценности, норми и традиции фон 
Щайн вижда единствено в завещаните (от историята и културата) ценности на 
консерватизма, но обогатени и с някои елементи на либералното и социалното. 
Заради оригиналния и магнетично въздействащ микс на компоненти от различни 
идеологии Лоренц фон Щайн е описван и преценяван (от някои изследователи 
на неговото богато творчество и интригуващо дело) като родоначалник на дясно-
реформисткото крило на немската социалдемокрация, но и поставян редом до 
знакови нейни фигури като Едуард Бернщайн, Карл Кауцки и Фридрих Еберт. 
Благодарение на конструирания, а и прокламиран от него идеологически 
синтез теоретически са възможни уникални и атрактивни духовни съчетания. В 
тях иновацията и традицията, въображението и паметта се впрягат, насочват и 
тясно ангажират в обща за всички немци историческа посока и мисия, която е съ-
ответно и надлежно очертана в изкусителната визия на Лоренц фон Щайн. В тази 
атрактивна визия всеки германец има вече смисъл, роля, място и време за свое-
то осезаемо, реално значение, но и солиден принос в общото съхранение и пре-
бъдване на немското, на съкровенното за народа, обществото и държавата. Ни-
кой не е излишен, никой не е непотребен въпреки и независимо от това къде е 
разположен в координатната система на немската държавата и обществото й. В 
такова, магнетично привличащо сетивата на хората, историческо визионерство 
няма класи, които да са исторически обречени, нито социално вредни, тъй като 
от всички има потребност, но и полза, стига те да осъзнаят и да се ангажират с 
мисията да се работи задружно, сплотено, целенасочено, а и всеотдайно. Затова 
и практическата реализация на такава изкусителна визия много прилича на ре-
ално сбъднала се утопия, в която между времената няма разриви, понеже кон-
сервативните ценности, норми и традиции са онези сигурни и трайни мостове, 
които солидно гарантират движението на народа, нацията, обществото и държа-
вата в потоците на времето и неочакваните исторически обрати. А всеки разумен 
човек добре знае, че в утопиите митологиите не са persona non grata, но и че - 
обратното, - са солиден и доста често използван „строителен материал“. А къде 

65 
повече и по-сигурно могат да се спотаяват митологиите от консервативния дух и 
начин на живот, които са безпределно верни на заветите от миналото, и които 
следва да осветяват, оплодотворяват настоящето и бъдещето.
46
А в този особен 
контекст визионерството на Лоренц фон Щайн надхвърля осезаемо завещаното 
и общовалидно считаното за сакрално, а дори и неподлежащо на каквито да са 
конюнктурни промени, или меркантилни допълнения идейно наследство на кла-
сиците-титани на консервативната мисъл като Ж. де Местр, Л. де Боналд и др. 
Затова има всички логически или теоретически основания да се пише, че Л. фон 
Щайн влиза и в ролята на радикален ревизионист, неистово гледащ не толкова 
към миналото, колкото към историческото настояще, или дори към бъдещето, 
които, обаче, непременно трябва да имат и коренно друг социален „пейзаж“. 
Консервативно-социалистическото визионерство на фон Щайн не робува 
на исторически познатите, а и нерядко представяни като стерилни идеологии. 
Тъкмо напротив, желанията и силите му са ориентирани към такава амалгама на 
различни елементи от идеологии, някои от които дори са и „смъртни врагове“. В 
този аспект той не може да бъде смятан за консервативен пурист, тъй като 
идейните му митарства го отвеждат до съвсем непознати (хибридни) умопост-
роения, съчетаващи разнородни, нерядко дори и противостоящи си идейни ком-
поненти. Освен това, ако Ф. Ласал базира визионерството си за „държавния со-
циализъм“, изхождайки от леви източници, Л. фон Щайн - тъкмо обратното, - за-
лага „ва банк“ преди всичко на такива с дясна идейно-политическа ориентация.
Несъмнен и крупен теоретичен успех на Лоренц фон Щайн е и майстор-
ското му избягване от доста изкусителните и твърде опасните възможности за 
попадане в капаните било на държавно-националната автаркия, било на космо-
политното размиване и тотално обезличаване на националното за сметка на 
общочовешкото, за каквото, примерно, днес неистово ратуват архитектите и бе-
нефициентите на неолибералният глобалистичен модел. Освен това не бива да 
забравяме или пренебрегваме и влиянието (в неговото време, а и общество) на 
идеите на И.Г. Фихте за „капсулираната“ търговска-пазарна държава
47
, или на 
46
Историята на утопиите доказва по много солиден и категоричен начин, че консервативните начала не са 
persona non grata в техните иконографии и изкусителни повествования, а че - тъкмо обратното, - атрактив-
ността на утопичните светове се дължи в огромна степен на ревностната им грижа и всеотдайност да опаз-
ват и възпроизвеждат традициите и социокултурните наследства на далечни предшественици на сегашните 
поколения (виж подр.: Мизов, М. Политическите утопии. В 2 тома. С., Авангард Прима, 2022). 
47
Виж подр.: Фихте, Й.Г. Замкнутое торговое госурадство. М., Красная новь, 1923. 

66 
скандалния (за немското общество) радикално-либерален и откровено антиета-
тистки патос на В. фон Хумболд, който твърдо залага на общочовешките цен-
ности. Ето защо със сигурност може да се твърди, че името, а и делото на видния 
германски аристократ са изцяло неизвестни за родните ни политически елити.
48
По-лошото, обаче, е, че те, както изглежда, не са познати и на българските поли-
толози, на досадилите в непрестанните си воаяжи от една в друга медия екс-
перти, анализатори, социолози и политолози по всичкология, никой от които до-
сега не е споменал поне един-единствен път името и делото на Л. фон Щайн. 
Вероятно, именно в тази липса се крие разковничето или отговорът на въпроса: 
защо името и творчеството на крупния немски аристократ-мислител не са позна-
ти, а още повече и инструментално използвани от нашата преходна и самозвана 
политическа класа. Което, на свой ред, твърде добре осветява и обяснява вне-
запната, а и еднотипна негативна реакция от страна на „свои“ и чужди партийни 
врагове при споменаването на консервативния социализъм от лидера на БСП. 
Съзнателно, а и последователно избягвайки от съблазните и крайностите 
на левите и радикално десните исторически визионерства, фон Щайн предлага 
свой оригинален консервативен десно-центристки проект за цялостно реформи-
рането на държавата, чрез когото да се постигне съдбовно необходимото, а и по-
лезното (за успокояване и приглушаване на крайно острите противоречия) 
48
Слабостта или пристрастията на фон Щайн към социалните реформи не са плод само на негови лични 
открития и обвързаности с възможностите на реформаторството. Те са рожба и на неговата фамилна об-
ремененост или солидна зависимост. На добре запознатите с биографията му изследователи е известен 
фактът, че по личната и безпрекословна заповед на Наполеон Бонапарт бащата на Лоренц фон Щайн - 
Хенрих-Фридрих фон Щайн, е не само предсрочно пенсиониран, но и са му били абсолютно забранени 
достъпите до всички управленски институции или властови учреждения в Германия, най-вече заради из-
вършените от него в подвластните му територии солидни и дълготрайно продължаващи реформи в раз-
лични сфери на живота на местното население. Заедно с това, бащата предава на сина си неприкритата си 
и безгранична омраза към левите идеи, революционните практики и егалитаризма, но и без, обаче, да 
спестява безпощадните си и напълно основателни критики към административно-бюрократичните произ-
воли в държавата и монархическото безразличие, липсата на съчувствие, съпричастие и ангажираност с 
проблемите, духовните и материалните тежнения на германския народ, или с обществено-полезни каузи. 
С интимната цел да предотврати избухването на бунтове, метежи и революция в подвластните му терито-
рии, бащата провежда серия от радикални и мащабни социални реформи, които му навличат критиките, 
омразата и ненавистта на много други аристократи и властници. Сред тези важни реформи най-значими са 
елиминирането на съсловните привилегии, премахването на личната зависимост на селяните от помещи-
чите, легитимирането на непозната и свободна аграрна реформа, законово трансферираща поземлени уча-
стъци на аристокрацията във владение, или даже в собственост на бюргерството и селяните, териториална 
и данъчна реформа, съчетана с добре гарантирана и ефективна легимност на гражданския контрол върху 
разпределението на фиска в полза на териториалните единици и дори избирателно-мандатна система на 
управленските кадри в подвластните му територии, като всички тези негови реформи е трябвало да бъдат 
предпоставки, условия и катализатори за аналогични промени в държавата и немския парламент. И не е 
чудно, че подобно идейно визионерство се предава от бащата на сина, който продължава с не по-малко 
усърдие и пристрастие да утвърждава идеите за социален консерватизъм в полза на обществото.

67 
общество, изградено върху базата на класови компромиси и политически рефор-
ми, гарантиращи солидно и трайно национално единство, мобилизиращо едно-
посочно социалните енергии на поданиците на тогавашната немска държава. 
Независимо от категорично отрицателното си мнение за революциите, Л. 
фон Щайн не ги смята за елементарен, случаен и лесно пренебрежим феномен. 
За него те са следствие от определени обществено-исторически закономернос-

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: