Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| ситуацията, която изначално и докрай е рамкирана, но и, заедно с това, непре-
къснато контролирана, или управлявана от собствеността, или от господството. Теоретическите „прозрения“ на фон Щайн за генеалогията и феномено- логията на революциите неизбежно го отвеждат до темата за общото и различ- ното между комунизма, социализма и социалната демокрация. Най-опасен и не- приемлив за него е комунизмът, понеже е свързан с отрицание и унищожение на частната собственост. Той е и най-грубата, примитивна, арогантна и агресивна форма на социалната идея за равенство, защото е посветен не на частната, а на личната и обществената собственост. Освен това е и абсолютно невъзможен от материално-практическа гледна точка. (Ще минат само няколко десетилетия и ще избухнат „червените революции“ в Русия, Германия, Унгария и други стра- ни. Що се отнася до Великата октомврийска социалистическа революция, тя ще се окаже не само, че не е предварително обречена, но и издаваща смъртна присъда на антиреволюционерски теории като тази на фон Щайн. Нещо повече, тази революция ще импулсира редица други революции и национално-освободи- телни движения не само в Европа, а и в целия свят.) А неспособността му да за- доволи потребностите на хората, според мнението на фон Щайн, съобразно да- дените авансово обещания, го превръща в солиден източник не само на нищета, 118 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года..., с. LХХⅩⅤ. 114 а и на жестоко робство на членовете на комуните, понеже е изграден върху ескалиращи несвободи. Затова, според визията на фон Щайн, комунизмът няма шанс за много дълго историческо битие - още щом се появи, мигом се разпада на прах, защото е изпълнен с неразрешими противоречия. Освен това притежава изначален престъпен характер, защото силово разпределя богатствата на иму- ществените сред тези на безимотните класи, а това е възможно най-голямото унижение на принципа на равенството. В него липса каквато и да е истина; затова комунизмът е фатално заблуждение, кактко и много погрешно решение. Макар и твърде подозрителен, даже и опасен, социализмът е по-приемлив за фон Щайн, защото стои далеч по-високо от комунизма, понеже освен труда се ангажира и с индивидуалността на личността - нещо, което, според неговите представи, е органично чуждо на комунизма. Социализмът не само се стреми и опитва (чрез труда) да обогати и даже ощастливи личността, но и да й осигури определено индивидуално достойнство. Но въпреки тези си безспорни предим- ства, социализмът също е неприемлив, защото поставя на очевидно много по- висок пиедестал труда над капитала, дори се опитва да гарантира на труда со- лидно господство и контрол над капитала, което е и органично противоречие. А от тази гледна точка, колкото повече се доближава до визията и ригоризма на комунизма, толкова повече социализма се обрича на неуспехи, или на гибел. Очевидно, за Лоренц фон Щайн допустим и приемлив е само онзи модел на со- циалистическо преобразувание и устройство на държавата и обществото, който не е много опасен за частната собственост и господството на богатите социални класи, както и този, който може да бъде контролиран, или умело „дресиран“. Та- къв, според видният аристократ, може да бъде само обуржоазеният, реформа- торският, опортюнистично настроеният и „социално“ ангажираният социализъм, който, обаче, фактически не е нищо повече от фалшив, или квази-социализъм. Далеч по-големи шансове за живот и историческа биография притежава социалната демокрация. Тя, според представите и телеологиите на фон Щайн, всячески се стреми и опитва да намали донякъде пропастите между социалните класи, да заглади и омекоти конфликтите им, да предотврати на всяка цена, чрез всички средства насилствените варианти за разрешаване на исторически и жи- тейско-всекидневните класови противоречия, или колизии. Тъй като богатите и господстващите класи сами не искат да се ощетят като преотстъпят част от свои- те имущества на нисшите класи, то с подобна мисия трябва да се ангажира дър- 115 жавата, посветила се на каузите на социалната демокрация. Тя законово въве- жда такава организация на труда, която може да компенсира или дори да издигне стандарта на нисшите и зависимите класи, а и, същевременно, като им осигури по-големи възможности за класова мобилност (нагоре) в държавата и социума. Освен това държавата може да отпуска кредити, чрез които да се капитализира работната сила, като в някои случаи дори може да отпуска безплатни кредити, на каквито никой собственик, или предприемач не би бил никога способен, нито съгласен. Но в този контекст, според фон Щайн, организацията на кредита е по- висша от тази на труда. По един или друг начин тези два феномена са тясно свързани и с други, много съществени въпроси, или исторически тенденции. А те се отнасят до ролята и значението на демокрацията и републиканизма, които в аналитичната и интерпретативната оптика на немския мислител добиват крайно негативни описания, преценки и тълкувания. Нещо повече, те са и органично свързани с крайния, според фон Щайн, пункт от еволюционното развитие на чис- то-умствените движения и на обществената идея - социалната демокрация. Нейните сакрални принципи касаят всеобщото право на гласуване и такова уп- равлние на държавата, което се базира върху относителното премахване на налично битуващите тежки обществени зависимости на работещите класи. 119 Социалната демокрация може да се извърши по два основни начина - със жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|