Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

207 
няма право да използва насилието в държавата и в полза/вреда на обществото. 
Не случайно започналото преди време легитимно прехвърляне на праворазда-
вателните и правоохраняващите ангажименти на държавата на частни фирми 
несъмнено крие огромни възможности и трудно поправими опасности от ескали-
ращо корумпиране и „законово“ легитимиране на приватизацията на насилието 
в ръцете на частни предприемачи и посредници, които чрез подозрително спече-
лени търгове или съмнително договорени с властите социални поръчки могат да 
формират и утвърждават исторически невиждан и нечуван до този момент кар-
тел, а и монопол за употреба, или даже за злоупотреба с насилието в интерес и 
полза на публично неизвестни, а и добре скрити задкулисия на паралелната и 
дълбоката държава. Процесите на легитимация на правото на изграждане, уп-
равление и контрол на частни съдилища и частни пенетициарни заведения не 
са символ и практическо въплъщение на необичайно, неприемливо и дори пато-
логично мислене и действие на управляващите елити. Те са дълбоко премислен 
и завоалиран маньовър за разграждане и унищожение на държавността. Защото 
такива частни съдилища и частни затвори вече реално съществуват в САЩ и ня-
кои от най-развитите, най-богатите и най-силните западноевропейски държави. 
Затова и не е изненадващо, че „преходните“ български елити, в своето неистово 
лакейство и сервилничество непрекъснато и по всевъзможни начини да се „до-
казват“ като безпределно верни или лоялни пред своите моментни, конюнктурни 
ментори и господари, също преди време инспирираха такива дебати в парла-
ментарни относно възможността и правото на частни лица и групировки да из-
граждат и ползват такива специални институции. Добре е за българското граж-
данство, че тези дебати приключиха набързо и без положителни решения - поне 
засега; обаче изобщо не се знае какво може да стане по този въпрос след време. 
Нека внимателният, разсъдливият и проницателният читател на тези ре-
дове да вникне и прецени какви са обществените и най-вече нравствените ползи, 
или - обратно - вреди от подобни трансфери на изконно присъщото право на дър-
жавата да управлява, контролира и използва насилието. Защото не е случайно, 
а умишлено, но и твърде добре завоалирано обстоятелството, че неолиберално 
изградената и функционираща държава преотстъпва възможностите и задълже-
нията си за контрол и употреба на насилието на частни предприемачи само там 
и тогава, където и когато става дума за евунтуално солидно облагодетелстване 
от спечелването на такива „социални поръчки“ и търгове, които обаче сериозно 

208 
застрашават, или даже мащабно отнемат редица фундаментални права и свобо-
ди, а най-вече равенството на всички граждани пред Закона. Едва ли някой си 
въобразява, че перфектните услуги на такива частни съдилища и луксозни зат-
вори ще могат да ползват всички граждани (без изключение и съвсем наравно)! 
Забележително е, че съвременната, неолиберално скроена и регулирана, 
държавата изобщо не абдикара от правото и задължението си да използва наси-
лието там и тогава, където и когато те се отнасят до сигурността на властващите 
елити, на техните богатства, публичен статус, многобройни привилегии, и т.н. Не 
случайно правоохранителните органи като полицията, тайните служби и др. под., 
като символ и въплъщение на употребата на насилието в полза на държавата, 
не се отдават в частни ръце, а дори всячески се стабилизират и мултиплицират 
с всевъзможни нови придобивки, ако трябва да охраняват управляващите елити. 
Точно обратно е отношението, а и действието спрямо полицейските структури и 
кадри, които трябва да защитават гражданите и обществеността. Те се поставят 
във все по-тежко положение, характеризиращо се с кадрово недокомплектува-
не, осезаема липса на финансови и други средства, техника, консумативи и т.н. 
Затова и проблемите с битовата, или с местната престъпност ескалират, нямат 
адекватно и своевременно решение от страна на полицейските служби и кадри, 
заради което непрестанно са във фокуса, в обективите, или в микрофоните на 
авторитетни медии, а най-вече в ежедневната комуникация на гражданите, без 
обаче това растящо и нескончаемо говорене/писане за тях да допринесе с нещо 
съществено и полезно за реалното разрешаване на тези злободневни проблеми. 
Нещо повече, заложеният (преди две-три десетилетия) в Западния свят 
дискретен, но ставащ все по-очевидно реализиращ се сценарий, полицейските 
служби да бъдат „поставени на колене“, да изпитват всевъзможни несгоди и 
липси, но и да бъдат неравностойна конкуренция на богати, а и добре снабдени 
частни охранителни компании по недвусмислен и категоричен начин доказва, че 
деструкцията и пълното унищожение на държавата във вреда на обществото 
и гражданството вървят в пълна сила, но са и катализирани, а и мултиплицирани 
от властващите елити, които, обаче, не се отказват от „екстрите“ на държавното 
насилие в тяхна изгода. Ноторно известен факт е, че тенденцията кадровите по-
тенциали на частните охранителни компании многократно да превишават числе-
ния състав на полицията. Той е не само очевиден, а и практически реализиращ 
се без проблеми. Всъщност, излиза, че възможностите и правата на държавата 

209 
за употребата на насилие се прехвърлят на частни предприемачи посредством 
съмнителни поръчки и търгове когато става дума за облагодетелстване на лица 
от висшите етажи, а не за всички граждани, които могат/следва да се ползват 
свободно, равностойно и оптимално такива екстри, както пише в конституцията, 
по-точно в нейните раздели и параграми за равеноството пред закона и др.под. 
След безцеремонното, радикалното и мащабното приватизиране на сто-
пански, образователни, културни и здравни учреждения, които по презумпция 
трябва да са непременно под управлението и контрола на държавните власти, 
сега вече в неолибералната - минимизирана, отстранена, превзета, колонизира-
на или преднамерено убивана и експоненциално унищожавана - държава абди-
кира и в твърде деликатната сфера на правораздаването и правоохраняването, 
което несъмнено представлява много сериозна обществена опасност, а и вреда.
А всички тези одиозни процеси и тенденции нямаше как, от една страна, да не 
подкопават и унищожават динамично ореолът и всесилието на неолибералния 
глобалистичен модел, както и - от друга страна и като техна естествена контра-
реакция, - да не извеждат на предна линия, или да не отварят широк хоризонт за 
реанимация на всевъзможни неоконсервативни опции за радикални промени и 
мащабни трансформации в статута и живота на днешните общества и държави. 
А в такава динамично и крайно-противоречива историческа и обществена пано-
рама „козовете“ на необходимостта, атрактивността и полезността на всевъз-
можните модификации на социал-консерватизма или на консервативния социа-
лизъм нямаше как да не увеличават рязко своите котировки и значимост в света.

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: