Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

210 
В условията на драматичния и злополучен за българския народ, за наша-
та държава и нейното съвременно гражданско общество е контрастно забеле-
жим процесът на поредното безмозъчно копиране и следване на идейни опции, 
които Западът пуска в масово обръщение по тези много важни теми и въпроси. 
Управлението на държавата и обществото без солидно използване и твърда опо-
ра на най-съвременните постижения на науката отдавна се е превърнало в тра-
фарет и неизлечима болест за властващите елити, в безскрупулна, а и за настоя-
щия исторически момент безнаказана диктатура на невежите, на всеобща и ес-
калираща деинтелектуализация на политиката в много страни, а и общества.
221
Ако първоначално и за известен период „Калинките“ във властовите структури 
на държавата и обществото се обвързваха тясно и директно с една политическа 
партия - ГЕРБ, - впоследствие подобен механизъм на рекрутиране на своите във 
властовите апарати на държавата и гражданското общество се разрастнаха не-
удържимо като ракови метастази и се разпространиха в живота на много партии. 
Затова и днес вече „калинките“ присъстват в живота и публичните изяви на почти 
всички партии, успели да се докопат до властовите институции на държавата. В 
известна степен за тази одиозна, но и пагубна тенденция огромна роля изиграха 
и процесите на партийно-политическо, парламентарно номадство и на идейно-
политическо неофитство на лица, безсъвестно и флагрантно митарстващи от 
една в друга партия дотогава, докато се задоволяват ненаситните им интереси. 
Същевременно, тази одиозна тенденция разкриваше (по възможно най-
очеваден и отвращаващ начин) огромните дистанции в политическо и най-вече 
в нравствено отношение на преходните ни (във всяко отношение) политически и 
други елити, които на думи не преставаха да се саморекламират като модерни, 
съвременни, европейски и евроатлантически ориентирани и крепко ангажирани. 
В този ракурс историческият, а още повече и идеологико-политическият провин-
циализъм на днешните властови елити, особена на самозваната политическа 
класа са ярко и позорно свидетелство за мисловното им равнище, в което обик-
новено витаят разнообразни опции, които на Запад имат съвсем определено съ-
държание, а и функционален ангажимент към преустройството на социума. У нас 
те папагалски и даже безмозъчно се повтарят, но и всячески натрапват (без изоб-
що да се проникне в и разбере истинската им същност и реалната им функцио-
221
Виж подр.: Алферов, Ж. Власть без мозгов. Отделение науки от государства. М., Алготирм, 2012. 

211 
нална значимост) на амортизирани и вече отречени идеологеми и митологеми за 
предимствата и безалтернативността на либералната демокрация. За разлика 
от популярни, истински демократични, но и свободни интелектуалци в западния 
свят, които твърде сериозно, а и комплексно разобличават и обясняват слабос-
тите, недостатъците и пороците на неолиберално рекламираната и натрапвана 
фалшива демокрация
222
, българските им квази-адепти не са в състояние да про-
умяват дълбочината и мащабността на такива опции, нито пък да ги използват 
навременно и реално ефективно за реформиране на своите партии и НПО-та. И 
ако на Запад от много години емблематични интелектуалци и популярни учени 
доста аргументирано развиват концепциите си за тежките заболявания, агонията 
или даже смъртта на либералната представителна демокрация
223
, у нас преход-
ните елити и техните експертни обкръжения продължават (едва ли не с френе-
тичен захлас и ентусиазъм) да глорифицират западната либерална демокрация. 
Либерално-представителната демокрация беше сериозно дезавуирана и 
дискредитирана най-вече от конструкторите и адептите на неолиберализма. Тя 
дори стана за посмешище. Симптоматично за тези одиозни процеси или срамни 
тенденции са очевидните смалявания, или дори бързите изчезвания на терми-
нологията и дискурсивността, която бяха органично свързани и с предишното й
фаворизирано, триумфално, или даже глорифицирано шествие в историята. Тя 
вече придоби статута на срамна дума, която е по-добре да не се употребява, тъй 
като веднага поражда крайно неприятни асоциации или нежелани реакции. По-
добна амортизация на семантиката на това емблематично понятие споходи и ре-
дица други термини, които също преди време бяха смятани за вечни, неоспори-
ми, исторически незалязващи и дори неспособни за всякакви смислови банкрути, 
но променените реалности и порядки в света разкриха техните превъплъщения. 
Подобно на демокрацията и гражданското общество не е приоритет в 
консервативно-социалистическите визии с изключение на разглеждането му ка-
222
Виж подр.: Данн, Дж. Не очаровываться демократией. М., изд. Института Гайдара, 2016; Магун, А. 
Демократия, или Демон и Гегемон. СПб., ЕУ, 2015; Манн, М. Тёмная сторона демократии. М., Пятый Рим, 
2016; Урбинати, Н. Искаженная демократия. Мнение, истина и народ. М., изд. Института Гайдара, 2016; 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: