Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

212 
то своеобразен резервоар или важен фактор за съхранението на националните 
традиции и историческата памет, както и на мобилизацията на патриотизма. В 
известна степен това незавидно състояние на гражданското общество се дължи 
и на сегашната негова историческа, политическа и нравствена кондиция в гло-
бален, континентален и национален порядък, която е крайно незадоволителна, 
одиозна и закономерно предизвикваща протестите, гнева, алиенацията и поли-
тико-електоралния абсентизъм на гражданите, които не желаят, а и не виждат 
реален смисъл и обществена/личностно-екзистенциална полза да се включат ак-
тивно в неговите оферти, начинания и мероприятия в разни жизнени сфери.
Днешното гражданско общество е не само непривлекателно и безпомощ-
но, а и съзнателно, целенасочено и последователно омаломощавано и обезку-
ражавано. В него има отделни структури, които изкуствено, преднамерено, сис-
темно и меркантилно се спонсорират, а и легитимират от (външни и вътрешни) 
фактори, които са явно или дискретно ангажирани с противодържавна, антиоб-
ществена и антинационална телеология и дейност. Такива най-вече са конюнк-
турно популяризирани в чужбина или в конкретната страна фондации и всевъз-
можни НПО-та, работещи поръчково и под контрола на чужди сили, дискретно 
неагажирани органично, а - точно обратното - ограничаващи, пречещи или ели-
минираощи частично или, когато е възможно, цялостно съществено важните ин-
тереси, ценности, постижения и суверенитет на държавата, обществото и нация-
та. Не е случайно паническото реагиране и гръмогласното заклеймяване на по-
литическите опити и реформи в други страни (като например Унгария и Русия), в 
които подобни фондации бяха законово силно ограничени или даже изгонени от 
пределите на съответната страна заради тяхната противодържавна дейност. В 
настоящия момент сме (волни или неволни) свидетели на такива панически реак-
ции на креатурите на подобни чужди фондации у нас във връзка със събитията 
в Грузия около полемиките за законовата легитимация на такъв закон, който ог-
раничава НПО, разчитащи на повече от 20% на чуждестранна помощ
224
. В този 
контекст не е случаен и фактът, че както в и от чужбина, така и у нас трескаво се 
мобилизират всички сили, НПО-та и партии, които трябва незабавно, а и публич-
но всячески да дискредитират и стигматизират като руско, или тоталитарно (по 
224
Българските медии и техните политически анализатори обаче напълно съзнателно прикриват и пре-
мълчават немаловажния факта, че такъв закон действа и в САЩ, при това той е изобретен и легитимиран 
далеч преди в съвременна Русия да се създаде и въведе в обществаната практика таково законодателство. 

213 
същността си) подобно опасно и вредно за тях законодателство, за да не се даде 
възможност такива мероприятия да се инспирират и в нашата страна, която ре-
ално е със статута на колония, или на протекторат на евроатлантизма. Именно 
заради това целенасочено и мащабно вихрещата се в света, Европа и у нас ру-
софобия, инспирирана от САЩ, ЕС и НАТО, се оказва доста силен, а и конюнк-
турно удобен, полезен коз в безскрупулната съпротива против тенденцията на 
създаването и утвърждаването на един нов и многополярен свят, който реално 
може/трябва да обезсили имперските традиции, опити и сценарии на Запада.
Сегашният глобално доминиращ неолиберален модел на обезкръвената 
и омаломощена правова държава, опозорената и безсилна социална държава, 
анемичната и „витринна“ демократична държава реално не предпоставят, нито 
гарантират историческия и всекидневния градеж на здраво и силно гражданско 
общество, което е способно автономно, а и в съответствие с автентичността на 
националните идентичности и традиции да формира и отстоява „дневния ред“ на 
обществено-историческото развитие на държавата, обществото и нацията. В то-
зи смисъл днешните модели и практики на гражданското общество не са атрак-
тивни, вдъхновяващи, или мобилизиращи социалните енергии на гражданите. 
Именно тези „ахилесови пети“ на гражданското общество може да коригира или 
даже - в някаква историческа перспектива, - напълно да елиминира магнетично 
привлекателната визия за консервативния социализъм от съвременен типаж. И 
макар официално да декларират и публично да афишират своята привързаност 
и даже отдаденост на каузи, свързани с градеж и развитие на силно гражданско 
общество, днешните господстващи елити реално имат нужда и полза от омало-
мощено, разколебано, дезориентирано и пасивно гражданско общество, което 
освен всичко друго е лесно, но и бързо манипулируемо чрез властови прийоми. 
Към втория тип привлекателни референции на визията за консерватив-
ния социализъм се отнасят следните референции, които, обаче, не трябва да бъ-
дат публично артикулирани, нито позволени за коментарии в масовото съзнание 
и поведение, тъй като силно навреждат на имиджа, рейтинга, престижа и репу-
тацията на господстващите елити, облагодателстващи се на тяхна основа. 
Първата група от тях се отнася до преднамереното скриване или премъл-
чаване на дистанцирането и отчуждението на овластените лица/елити от техния 
изначален социално-класов произход, или от предишната им класова принад-
лежност. Такава деликатна, но и обикновено дискретно, публично неафиширано 

214 
провеждана операция има много съществени цели, ангажименти и последици. 
Традиционно една доста значителна част от представителите на почти всички 
партийно-политическите елити могат само епизодично, конкретно-ситуативно, но 
и по напълно користни мотиви публично да декларират техния класов произход. 
Публична тайна е, че независимо от формално и публично афишираните 
отношения (по меркантилни подбуди) и класови принадлежности, много лица от 
съвременните политически, партийни и др. елити, или доста заможни съсловия 
вече са се отдалечили, а и отчуждили от някогашните си класови ценностни ори-
ентации, убеждения, настроения и чувства, като са ги заменили и с нови такива.
Благодарение на конюнктурно действащите социално-класови „ескалато-
ри“, а и на персоналната им класова мобилност такива лица/елити са се снаб-
дили с манталитети и поведенчески маниери, които са чужди на старите им. Те 
вече мислят и чувстват като всички представители на съответното заможно, ви-
соко поставено в обществената или държавната пирамида съсловие, обаче, не 
желаят тази радикална промяна (в техните светогледи и начини на живот) да е 
публично достояние и обект на социално-политически и особено на вътрешно-
партийни обсъждания и опасни за кариерата им коментари. Въпреки и незави-
симо от очевидно забележимия им, а и реално, съществено изменен публичен, 
социален и партийно-политически статус, те много държат пред „своите“, пред 
членската маса и електоралните публики да изглеждат, но и да се държат като 
„свои“, макар вече да са реално чужди на класовите идентичности и ценности. В 
подобни ситуации или казуси те обикновено вкарват в публичен оборот своите 
фалшиви, инструментално, утилитарно и моментно демонстрирани класови об-
рази, чрез които да спечелят доверието, а и подкрепата на съответна публика. А 
които след приключване на въпросната ситуация отново биват заменяни с нови-
те, или истинските им класови физиономии и поведенчески маниери, които са ре-
левантни на новото им положение и на средите, в които сега се движат. Такава 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: