Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

234 
дори с пълно безразличие в средите най-вече на партийните елити, не и в тези 
на членския редови партиен състав, огромна маса от когото все още изповяд-
ваше твърдо идеите и принципите на материализма и на марксизма-ленинизма. 
Затова и досега няма нито един опит някъде, а и някога през изминалите две го-
дини от „изгряването“ на тезата за консервативния социализъм да се организи-
ра и проведе сериозно обсъждане, или дискутиране на нейната потребност, а и
ценност за самата партия, или за българската държава и за обществото й. Това 
положение доста категорично отговаря и на въпроса: има ли почва този вид со-
циализъм в България, в нейните обществено-политически територии и прояви. И 
този категоричен отговор - поне засега, - е явно, или несъмнено отрицателен, 
още повече, че не се забелязват и оповестяват достатъчно сериозни искания той 
да бъде ревизиран, но и подменен с анонсирания консервативен социализъм. 
Като изключим за момента осезаемото нахлуване, а и в определени слу-
чаи даже и явно господство на някои, отвън натрапени ни, неолиберални идео-
логеми и митологеми, неминуемо следва и да отбележим, че по своите идейни 
разбирания огромната част от членския състав на БСП не е изменила на своите 
марксистки виждания и убеждения по твърде голям брой проблеми. Неслучайно 
отказът на един от фундаменталните компоненти и на марксистката, и на ле-нин-
ската теория и идеология - атеизмът, - бе конюнктурно, но и донякъде силово 
коригиран, или даже радикално заместен от присъствието и влиянието на посту-
лати на христианството в съвременните идеологически визионерства, или влас-
товите проекти на социалистическата ни партия. И не е изненадващо защо този 
кардинален обрат в консистенцията на идеологията на БСП се осъществи имен-
но в годините на т.н. „демократичния преход“. Тук и сега едва ли си заслужава 
обстойно да анализираме въпросите за станалото вече не само банално, но и 
като че ли абсолютно задължително присъствие и участие на висши представи-
тели на ръководството на партията, в т.ч. на излъчените от нея президенти, или 
премиери на знакови църковно-религиозни публични мероприятия. От няко-гаш-
ната секуларна българска държава и обществена практика днес вече очевидно, 
но и ескалиращо изчезват все повече нейни важни характеристики, които, обаче, 
напълно конюнктурно, но и манипулативно биват инструментално замествани от 
всевъзможни атрибути, или с несекващи публични декларации на политически 
фигури от различни партии за тяхната християнска идентичност. Демонстратив-
ното публично носене на кръсчета или на други орнаменти на християнската ре-

235 
лигиозна символика от леви партийно политически дейци принципно, но и дис-
кретно подкопават и смислово-ценностно девалвират атеистичните и материа-
листическите традиции, които са исторически присъщи за левите хора, а и съще-
временно отварят много широк простор за безскрупулни инвазии на идеализма.
Тук и сега непременно трябва да се отбележи и една друга, съществена 
характеристика на нашето смутно и преломно историческо време и обществено 
битие. Тя се отнася до създаването, а и утвърждаването в преходното ни обще-
ство сред огромни маси от хора, най-вече сред младите поколения на органично 
негативно, нихилистично, или даже съвсем цинично отношение към атеизма. В 
някои ситуации или обстоятелства да се афишира човек днес като атеист е по-
лошо от това да демонстрира публично своите комунистически идейни вкусове.
Разбира се, могат да се афишират някои сериозни доводи, аргументи за-
що настъпи тази радикална промяна в идейните ориентации и на социалистите.
Защото времето на т.нар. „демократичен преход“ исторически съвпадна с темпо-
ралността, а и с радикалността на световната дескредитация и мащабната деле-
гитимация на секуларните идеологии и провеждащите ги държавно-обществени 
практики, част от които, обаче, в миналото бяха и комунистическата идеология и 
нейната обществено-политическата практика в България чак до ноемврийската, 
твърде драматична по радикалните си обрати и ефекти, есен на 1989 година.
В този съществен контекст, обаче, има един важен проблем, който не би-
ва да се пренебрегва, омаловажава или елиминира. А той се отнася до разви-
ващата се динамично и мащабно в съвременния западен свят тенденция на за-
местване на традиционната църковно-религиозна менталност и практика с някои 
иновации в дискретната сфера на вярванията. Става дума, по-конкретно, за осе-
заемата поява и мащабното разпространение на съвършено нови типове на ре-
лигиозност, които, обаче, не са непременно и фатално зависими, обвързани със 
съответни конфесии, или с техните църковни институции, а и практики. В тях и 
чрез тях съвременните хора могат да бъдат вярващи без непременно да изпо-
вядват традиционните религии, пък и да посещават регулярно храмовете им.
230
Тези нови „религии“ са изцяло посветени на духовното спокойствие и душевно-
то равновесие на неовярващите, т.е. имат най-вече персонално-екзистенциален 
смисъл и морален ангажимент, а не са свързани с публични ригоризми. Затова 
230
Виж подр.: Конт-Спонвил, А. Духът на атеизма. С., Колибри, 2009. 

236 
те (в контраст на традиционните конфесии, деноминации и църкви) са много по-
пълни и по-ангажирани с истински, а не формални, или с фиктивни хуманистич-
ни ценности и каузи, поради което популярността им много бързо расте. Поради 
това важно обстоятелство, тези нетрадиционни и иновативни „религии“ дават 
съвсем нови ракурси, а и практически възможности за солидни критики и практи-
чески обществени борби срещу реалностите и порядките на капитализма.
231
А 
проблемите за взаимоотношенията и взаимодействията на демокрацията, тра-
диционализма и религията не засягат, нито вълнуват само представителите на 
държави и общества, намиращи се в кризисни, или в преходни състояния; те са 
исторически присъщи и важни и за развити, силни капиталистически страни.
232
Персонално-екзистенциалните ракурси и употреби на конфесионалното в 
рамките на историчността и всекидневността на вярващите хора, обаче, съвсем 
не са единствено открития на нашата историческа съвременност. Техни разно-
образни прототипи или своеобразни аналози съществуват и в предишни епохи и 
типове общества, макар и да не се афишират толкова флагрантно, защото в ми-
налото публичното е много по-важно и значимо от частното
233
, докато в условия-
та на постмодерността тези деликатни корелации силно се трансформират. Апо-
логията на индивидуализма, съчетана с господството на атомизма или даже с 
това на социал-дарвинизма в обществено-историческите пейзажи, неминеумо 
ескалира необходимостта и полезността от собствени и житейски обслужващи 
религии. Такива преобразувания не са чужди на нуждите от тяхното идеологи-
ческо осветляване и освещаване. А подобни ангажименти, на свой ред, буме-
рангово видоизменят ролята и значението на конфесионалното в живота както 
на съответното общество, така и на този на отделните индивиди, групи и класи. 
Всичко това няма как да не се отрази силно на идеологическите визионерства, 
да не преформатира по свои начини и в други измерения скритото в идеологиите, 
да не предизвика съответни радикални и мащабни трансформации в идейната 
ориентация, организационния и всекидневния живот на партийните членове. 
Днес, с реставрацията, а и с фаворизацията на реконфесионализацията в 
глобален, континентален и национален контекст, реверсията към значението и 
231
Виж: Конт-Спонвил, А. Морален ли е капитализмът в условията на глобална криза? С., Колибри, 
2011. 
232
Виж подр.: Стаут, Дж. Демократия и традиция. М., Территория будущего, 2008. 
233
Сравни напр.: Фестюжьер, А. Личная религия греков. СПб., Алетейя, 2000. 

237 
ролята на Религията в политиката и идеологията е повече от явна и мащабна. 
Постсекуларното време и общество не са обвързани с елементарни, или даже с 
огледални възпроизводства на отношенията към и зависимостите от различни-
те вероизповедания и техните църквни институции, а и обредни практики. Те са 
много по-различни от исторически вече познатите корелации между политиката, 
икономиката, културата, бита и пр., от една страна, и със старите, или с коренно 
новите конфесии, от друга страна, а и с видоизменената тяхна роля, но и значе-
ние в публичния и частния живот на съвременните хора. Защото те обуславят 
или изискват съвършенно други обноски към религиите, но и към лаицизма и ате-
изма, каквито в предишните времена, а пък и общества осезаемо липсват.
234
В радикално изменените обществено-исторически условия всичко, което е 
свързано с предишните институции, модели, форми, технологии и практики на 
секуларизацията, се оказва силно зависимо и повлияно от създадените в пулси-
ращото настояще иновации, или от мутациите на старото, както от редукциите, 
или дори анемиите на прежните реалности и нрави.
235
Променените статуси на 
отделните конфесии и деноминации неизбежно въздействат твърде силно както 
върху ортодоксиите, така също и на техните радикално-екстремистки форми.
236
Дори и в пределите на само една от големите традиционни религии - християн-
ството - новите реалности, социални и верски нрави, или порядки обуславят, а и 
даже мултиплицират - понякога по най-неочаквани начини - изявите на различни 
деноминации, нови духовни религиозни култове, системи, практики.
237
А такава 
динамична и мащабна пролиферация няма как да не се отрази, при това и доста 
значително, конюнктурно, понякога дори много по-дълготрайно и върху идеоло-
гическите визионерства от различен произход и ценностно естество. Тези ино-
вации или мутации в някои случаи обаче могат доста сериозно да редуцират, или 
даже солидно и дълготрайно да блокират употребите на конфесионалното в по-
литическите съперничества и баталии, в т.ч. особено на тези, които се вадят на 
предните линии по фронтовете на идеологията, докато в редица други случаи - 
234
Виж подр.: Малашенко, А., Филатов, С. - ред. Монтаж и демонтаж секулярного мира. М., РОССПЭН, 
2014; Узланер, Д. Постсекулярный поворот. Как мыслить о религии в ⅩⅪ веке. М., изд. Института Гай-
дара, 2020. 
235
Виж подр.: Секуляризация в контексте религиозных изменений современного общества. М., Эконин-
форм, 2018. 
236
Виж подр.: Филиппова, Е., Радвани, Ж. Религии и радикализм в постсекулярном мире. М., ИЭА РАН, 
Горячая линия - Телеком, 2017. 
237
Виж подр.: Воробьева, М. Христианское разномыслие. Словарь. СПб., СПбУ, 2004.

238 
тъкмо обратното, - стимулират, но и мултиплицират техните ефекти. А подобни 
влияния съвсем не са безразлични нито на политиците, нито са ирелевантни на 
идеологическите визионерства, в които определени религиозни компоненти мо-
гат конюнктурно, а пък и доста инструментално, при това и много ефективно, но 
и многопосочно да се използват целево. И това се отнася преди всичко за онези 
- 
конюнктурно откроени, но и рекламирани в настоящето, или исторически перс-
пективни - идеологически визионерства, в съдържанието на които обаче конфе-
сионалното може да се експлоатира целево, манипулативно добре, а и изгодно. 
Инспирираният, но и фаворизиран от постмодерната рефлексивност анти-
модернизъм открива нови исторически хоризонти и се насочва към непознати и 
незавладяни до този кобен момент духовни територии, които изискват и редица 
нови духовни подвижничества, религиозни пилигримства, или мисионерства.
238
Последните, обаче, могат да бъдат лесно преформатирани, а и да станат много 
атрактивни и по-ефективни за някои политико-властови проекти, или сценарии.
Целенасоченото и непрестанното „промиване“, „зомбиране“ на масовата 
психика и общественото съзнание с всевъзможни (преднамерено и инструмен-
тално конструирани, системно и мащабно експлоатирани) фикции за генезиса, 
естеството и вредността на тоталитаризма неизбежно предизвикват формира-
нето, или утвърждаването не само на нови реалности, условия и възможности за 
посттоталитарни теологии, а и на тяхното афиширано, или завоалирано използ-
ване в идеологията и от политиката.
239
В ерата на зомби-политиката и зомби-

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: