Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| ти, поради което са неизбежни при конкретни обстоятелства, но и че действат
върху основата на конкретен принцип. 49 Това обаче не значи, че съществуват оп- ределени социални теореми или аксиоми, познанието и усвояването на които би превърнало неминуемо хората в обречени същества, които безропотно и пасив- но следват логиката им, или че изобщо не могат/трябва да се очакват новости, които отличават настоящето (или бъдещето) от миналото. За Щайн времето и идейните визионерства за подобни всемогъщи теореми са исторически приклю- чили. 50 За него прогресът не е случайно или произволно събитие, а е резултат от въплъщението на закони и принципи, които са валидни за нормалното функ- циониране на държавата и обществото. 51 Осъзнаването на дълбинния порядък, лежащ в основата на нещата, прави хората и техните класи желаещи субекти, неистово искащи, стремящи и опитващи се да подчинят (на своите интереси и цели) този завоалиран порядък. Това, обаче, никога и никъде не е възможно да се осъществи без участието на държавата, без нейните отношения и действия към отделните социални класи. Именно в това отношение и участие на държа- вата се изразява съдбовният или неизбежният закон на обществено-историчес- кото развитие на всяка страна. 52 Затова социалният въпрос, изразяващ по сво- ему отношението, а и действието към този закон, не е реципрочен, еквивалентен на социалистическия такъв. Той не е произволен или случаен, нито е рожба на отвлечени от реалностите идеи. А единственият фактор, който може/трябва да реши правилно и ефикасно този неимоверно сложен въпрос, е конституционната монархия, която обаче следва да е и непременно социално ангажирана. За да не се извърши пагубната социална революция, тази монархия следва не само на- временно, но и добре да осъзнае фатална необходимост и значимост на този 49 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года. СПб., 187 , с. Ⅱ. 50 Пак там. 51 Пак там, с. ⅡⅠ. 52 Пак там, с. ⅠⅤ. 68 принцип, пък и да го внедри изцяло в логиката и практиката на своето публично реализиране в социума. В тоза аспект социалният въпрос не е, нито следва да бъде теоретически, защото той винаги и навсякъде се проявява, но и разрешава чрез съответни практически действия. А от тази гледна точка, значението, което се придава на социалните теории, много често е несъобразено с тяхната ис- тинска, реална или практическа значимост. Такава постановка означава, че ре- шението на социалния въпрос не може да бъде плод от идейно-теоретическите проз-рения и решения на някой мислител, а е много дълъг, сложен, противоречив и кумулативен израз на различни фактори, процеси или тенденции в общество- то, който единствено конституционната монархия правилно може да разреши. Очевидно е, че в този пасаж от капиталното произведение на фон Щайн стрели- те на критиката са насочени срещу популярността на Марксовата теория. Но ос- вен това, изтъкнатият немски мислител е твърдо убеден, че бленуваната соци- ална хармония в държавата и обществото не могат да се постигнат с авансово планиране на общественоис-торическите събития; а че тя е и плод на упоително чувство и безгранична любов към Божеството, което единствено е способно да покаже как и кога, къде и от кого, а и заради какво тази страстно жадувана хармония може да стане реален факт 53 в историята и ежедневието на хората. В случая сме очевидци или читатели на особено странен микс, които се извършва между аналитиката на учения, който разчита единствено на истинното знание и сциентистките методи, от една страна, но и на дълбоко вярващия в ре- лигията немски аристократ, от друга страна, който, на практика, отрича тихо- мълком и дискретно приноса на науката в разгадаването на мистериите на ста- ващото и случващото се в държавата и обществото, отдавайки заслугите за това преди всичко или едва ле не само на Бога, на неговия Промисъл и тайни проекти. Нещо повече, ако успехът на каузата на социалната хармония, до която може и трябва да отведе консервативният социализъм, зависи изцяло от произ- волните хрумвания и неразгадаемите намерения на Висшето същество, т.е. на Бога, едва ли науката и политиката, а в не по-малка степен и устройството, както и начина на управлението на държавата притежават някаква особена роля, или значимост за усъвършенстването на държавата, обществото и човека в него. Ето защо тайнството на човека е дълбоко скрито в противоречието между живота на 53 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅤⅠ. 69 планетата и предназначението на човека в и чрез него. А в природата на човека неизменно съществува желанието за властно отношение към природата и хора- та, за подчинение на естествената и изкуствената природа на целите му. Социалният въпрос, обаче, не е елементарен феномен. Той се състои от жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|