Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| рана и ангажирана, да притежава визия и операции, с които да внушава и дори
да убеждава своите членове, че работи в тяхна полза. Затова формулирането и решаването - единствено по реформистки или еволюционен начин - на социал- но-класовите и особено на работническите въпроси е и трябва да бъде в основи- те на мирното, спокойното, нормалното и перспективното историческо движение и развитие на държавата, обществото, нацията. Само по този обществено-исто- рически друм, чрез подобен властови инструментариум, според видния немски аристократ и мислител, е възможно навременно и сигурно ограничение, неутра- лизиране, блокиране и дори мащабно предотвратяване на гибелните възмож- ности, или сценарии, които класовите революции лансират и прокламират, като, разбира се, „главните стрели“ на подобна критика са насочени към марксизма. Интересен щрих в концептуалната рамка на социалната държава, който, обаче, е дискретно визиран, е идеята на фон Щайн за условията и спецификите на осъзнаването на необходимостта, значението и ползата от такава държава. 57 Подчертавайки факта, че всяка държава има определени задължения към своите поданици, заради което неизбежно трябва да развива някои социални политики, изтъкнатият немски мислител уточнява, че кристализацията на осъзнаването на тези задължения не е априорно дадена, а следва да бъде плод на съответно ис- торическо узряване, което обикновено става или се случва в тежки, кризисни за държавата и обществото времена, а най-често при наличието на остри класови стълкновения, които, на свой ред, водят до политическо осъзнаване и организи- ране на потисканите класи, които с действията си принуждават държавата да си припомни за своите задължения и спешно да почне тяхното възстановяване, ако не желае класовите борби да разрушат съществуващия държавно-обществения строй. 41 Както доста ясно се вижда и разбира, фон Щайн отбелязва по делика- тен начин тривиалната и банална за повечето държави и техните власти индифе- рентност към проблемите на потисканите маси и класи, която, обаче, в смутни времена и обществени катаклизми бързо води до търсене на решения, за да се избягнат най-лошите варианти, или последици не само за господстващите класи, а и за цялата държава, обществото и народа. Иначе казано, „възкресението“ на социалните функции на държавата се извършва обикновено, когато „ножът“ на социалните недоволства, протести, опасности и разрушения стигне „до кокъла“, т.е. до фатална за властта степен и добие засташителни, а даже и гибелни ре- ално-практически форми, но и размери. В този интригуващ контекст дискретно изплува и друга, много важна рецеп- ция в теоретическата визия на фон Щайн за социалната държава. Тя е органич- но свързана с приоритетното място, роля и значение на деонтологията, риго- ризма и дълженствуването, които принуждават властта да си припомни, но и да започне спешно да възстановява социалните си функции в държавата, за да избегне най-кошмарните варианти, произтичащи от класовите вакханалии. Това ( по същество) е деликатно признание, че обикновено държавните власти много лесно забравят, неглижират и пренебрегват, дори елиминират фундаменталните си социални ангажименти към поданиците на държавата, особено към тези, които са в най-трудно (историческо и всекидневно-екзистенциално) положение. 41 В случая веднага неволно изплува алюзията или асоциацията на подобна теза на Л. фон Щайн със зна- менитатата формула на Имануел Кант за историческото непълнолетие, което обикновено се разкрива - в най-ярките си същностни и функционални параметри - именно в смутни и преломни времена, общества (срав.: Кант, И. Ответ на вопрос: Что такое Просвещение? 1784 // Кант, И. Собрание сочинения в шести томах. Том 6. М., 1966, с. 25-35). 58 И че те им се напомнят, изискват не по нормален или спокоен начин, в обще- ствено приемливи и допустими форми и степени, а винаги с обществени кон- фликти и даже ексцесии, които са предизвикани от безхаберието на властите към уязвимите маси. И макар директно да не го споменава, Лоренц фон Щайн ино- сказателно посочва, че в основата на възстановяването на социалните функции на държавата стои инстинкът (или рефлексът) за спасение на господстващи- те класи, а не моралната им загриженост за народа и бедстващите маси; на ели- тите, държащи кормилото на държавното и общественото управление, които предотвратяват, чрез реанимация на дължими социални политики, гибелните по- следствия за държавата и обществения строй, за които те определено носят главна вина. Тоест, историческата реанимация на социалната държава обикно- вено не е плод на съзнателно, волево, целенасочено и доброволно ангажиране на властта с проблемите на уязвимите маси, или класи, а е резултат на принуда, но и на публична дискредитация, или на социално разобличение на нежелание- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|