Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| ният ламтеж за нещо повече, за повече имане, т.е. за повече собственост, а и
произтичащото и облужващото я господство. Но - от друга страна, - в пълен кон- траст и конфликт с подобна теза отстоява каузата, че конституционно и социал- но-ориентираният монарх единствено е способен да мисли и да се грижи за об- щите интереси на държавата, обществото и народа, което, на практика, може само да означава, че „еманципиралият“ се от собственическите си нагони и инс- тинкти монарх е нечовешко същество, дори богоподобно, макар фон Щайн да не стига чак до такива изненадващи откровения, или впечатляващи признания.) Факторът, който реално определя кой и как може да завладее, или да при- свои за своя изгода държавната власт, определено, а и неизменно е само един - собствеността. В този план, интимното и неизкоренимо желание на всяка кла- са, присвоила държавната власт, е да не допусне собствеността й да намалява, или да преминава в чужди класови владения, а - точно обратното, - да я увелича- ва колкото може повече, но и гарантира преди всичко за конкретен тип социално- класово разпореждане с нея. 65 И нещо повече даже: такава класа винаги ще се опитва не само да се възползва от господстващото си положение спрямо гаран- цията и увеличението на собствеността си, но и за тази (първостепенна за нея) цел тя ще се опита всячески да измени цялата система и технология на власто- 65 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅩLⅤⅡ. 80 вите учреждения и практики в държавния организъм. По този начин печалбата и монополът на класовите й интереси и цели ще зависят от уменията и успехите й да трансформира (по своему) властовата инфраструктура и практиките в нея. А, за да постигне тези си цели, господстващата класа се нуждае от създаването, узаконяването и гарантирането на обслужваща я полиция на труда, която да надзирава, контролира и санкционира проявите, влизащи в разрез интересите и целите на господстващата и окупиралата държавната власт класа. 66 На тази ба- за общественото право може да се модифицира и подчинява на класовите инте- реси и намерения на господстващата в държавните учреждения класа. И колкото повече това право се разминава с или противоречи на интересите на цялото об- щество, респ. на тези на другите класи, толкова по-сигурно то обезпечава власт- та, а и интересите на господстващата класа, завладяла държавата. Ето защо об- щественото право винаги е признак и мерило за естеството и особеностите на господството в обществото, а и на превзетата от дадена класа държава. Но по- неже господстващата класа е ненаситна в своите ламтежи, тя се опитва да пре- форматира и подчини (на своите интереси и цели) и съсловното право. А за да е още по-сигурна, тази класа полага всевъзможни усилия и прави различни опити да наложи в обществото представата, че изгодното за нея обществено право е свещенно и неприкосновенно; че то не бива да се застрашава или променя от други - враждебни - класи, понеже такива нагласи застрашават собствеността и произтичащото, обвързаното, или обслужващото я господство на подобна класа. В тези си аморални домогвания и опити господстващата класа обикно- вено, за да не кажем/пишем винаги полага всички необходими, или възможни усилия да натрапи на обществото и народа възгледа, че това положение е пред- определено и осветено от Бога, че то е закономерен плод на съдбовната избра- ност на господстващата класа, на която другите класи трябва да се подчиняват. Така изпълненият с неравенства и несправедливости обществен строй може да се представя, но и тълкува като дело на божественото провидение и желание, а наложеното от господстващата класа право да добие и статута на божествено. 66 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅩLⅤⅡⅠ. Ако фон Щайн де- позира и отстоява постановки за необходимостта и ползата от надзора, по-точно от полицията на труда, той, на практика и формално, стеснява прерогативите и диапазона на оперативната дейност на полицейски- те институции и кадри. Но десетилетия по-късно ще се родят съвършено различни теоретически концеп- ции, в които вече съвсем директно и солидно аргумантирано ще се пише/говори за обществото на наздора (срав.: Зубофф, Ш. Эпоха надзорного капитализма. М., изд. Института Гайдара, 2022), или за полицей- ските общества, които обикновено биват оприличавани на тоталитарните държави, общества и режими. 81 Публично афиширани или премълчавани, такава държава и подобно общество неизбежно вървят към създаването и утвърждаването на определена кастова жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|