Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

61 
По-горе вече отбелязахме фаталната зависимост и обвързаност на зако-
ните от собствеността. Впоследствие обаче фон Щайн сякаш напълно забравя 
за предишните си тези, доводи и аргументи, а започва да пледира за еднаквост 
и всеобщност на законите след като преди това (по възможно най-ясен и кате-
горичен начин) е обявил, че законът трябва да служи на собствеността и на про-
изтичащото от нея господство. Това, на практика, означава, че искането или пре-
тенцията му за еднаквост и общовалидност на законите е чиста формалност, 
куха илюзия, или меркантилен перверзен ход, които не водят до нищо реално и 
съществено, понеже собствеността и господството вече априорно са предопре-
делили всички типове варианти за живота на отделните класи, или индивиди.
Така както всеки отделен индивид, всеки жив и конкретен организъм е 
длъжен да полага определени и необходими грижи за своето оцеляване, съ-
хранение и възпроизводство, така държавният и общественият организми след-
ва много внимателно, а и отговорно да се отнасят към здравето си, ако искат да 
имат нормален живот и историческа перспективност. Не случайно фон Щайн при-
бягва в този казус до услугите на лесно разбираема аналогия: развитието на от-
делните личности, съставящи държавата, е част, но и степен в развитието на 
последната, защото колкото по-нищожни са членовете на държавата, толкова е 
по-нищожна и самата тя; колкото по-малко развити са те, толкова по-слабо раз-
вита е и самата държава, но и толкова по-безпомощна е тя пред рисковете.
Съобразяването с и спазването на тази дискретна, но фатална взаимоза-
висимост между държавата и нейните поданици, обаче, не са, а и не могат никога 
да са безгранични и безусловни. Напротив, всяко историческо време и всеки тип 
държава притежават свои особености, ограничения и условности, които не могат 
да се пренебрегват или елиминират при превръщането й в социална. От тази 
гледна точка, никога и никъде не е възможно цялостно покритие на личното с 
публичното/държавното, нито абсолютно съвпадение на интересите на личност-
та с тези на държавата. Но всички евентуални комбинации между претенциите и 
очакванията на човека с тези на държавата винаги трябва да са в унисон и под-
крепа на главната й цел - съхранение на обществено-политическата стабилност 
чрез конструиране, легитимация и ефективно осъществяване на оптимален ба-
ланс между различните интереси, респ. техните притежатели. Само по този път 
и начин може да се постигне до известно, макар и не цялостно и окончателно 
унищожение на социалните неравенства и класовите несправедливости, като те 

62 
да се приведат в такова обществено-приемливо състояние, което силно ограни-
чава, или потиска техния взривоопасен потенциал, авансово блокирайки, или 
неутрализирайки предпоставките, условията и шансовете за социални ексцесии. 
А параметрите на тази (обществено-приемлива) констелация следва не само да 
омекотяват, заглаждат, прикриват и премълчават донякъде истината за реално 
съществуващите обществени неравенства и класови несправедливости, но пре-
ди всичко да гарантират не само относително сносен и достоен живот на от-
делния човек, независимо от това къде той се намира, или кои етажи на обще-
ствената/държавната пирамида обитава. Обаче, в този контекст не бива да се 
изпуска от полезрение и оценяване и една друга идея на Л. фон Щайн. Тя се от-
нася до вторичността и зависимостта на социалната държава от правова-
та. За да я има и да функционира нормално, социалната държава се нуждае 
фатално от много добре развита правова държава, която е предусловие, а и 
инструмент, пък и гарант за ефективното действие на социалната държава. 
Фаталната деонтология за присъствието, ролята и значението на консти-
туционната монархия, според визията на фон Щайн, гарантира оптимално пос-
тигане на бленуваната социална хармония чрез умело и разнопосочно влияещо 
съчетание на единоначалието с демократичния плурализъм, волята на просве-
тения и отдаден на благото на държавата, обществото и нацията монарх с об-
щата воля на народа, която зачита и ревностно пази ценностите, заветите, тра-
дициите, нравите и порядките, които са важни и полезни за съответния народ. 
За да се съхранява или възпроизвежда в потоците на времето и исто-
рията, конституционната монархия и най-вече владетелят трябва ревностно и 
всеотдайно да се грижат за народа и обществото, за нормалното и оптималното 
функциониране на държавните институции, за създаването и гарантирането на 
предпоставки, условия, ценностно-нормативни гаранции и механизми, чрез кои-
то всички жизнено важни сфери трябва да работят в една обща посока и с един 
ритъм. И не е особено трудно в подобни, страстно бленувани, визии за консти-
туционната и социално-ангажираната монархия да се забележат призрачните 
силуети на много от идеите на обикновено нееднозначно и противоречиво пред-
ставяния Николо Макиавели, по-точно, онези за естеството, ролята и значението 
на монарха, действащ разумно, в името и за благото на държавата, обществото 

63 
и народа си.
43
Ето защо в известен смисъл може да се твърди, че визията на 
гениалният Данте Алигери за монархията и ролята на монарха
44
, отдаден на 
държавата, обществото и народа си, е доста по-атрактивна, но и по-значима от 
тази на немския аристократ, въпреки че Данте никъде и никога в труда си не спо-
менава нещо за социална държава, нито пък за социално-ангажиран владетел. 
Лошото и тъжното е, че в нашата - постмодерна и нарцистична - съвременност 
вече са твърде малко хората, а и учените, които се интересуват от идеите както 
на Данте Алигери, така и от тези на Лоренц фон Щайн за политиката и държав-
ното управление, при това и независимо от факта, че днес твърде много идеи на 
Макиавели са в оборот в автентичния, или пък в префасонирания си вид.
45
Страховете и опасенията на видния немски аристократ са основателни. Те 
се базират в значителна степен на реално ставащото в неговото смутно истори-
ческо време и тогавашното германско общество, които са пронизвани от светка-
виците и гръмотевиците на остри класови противоречия и конфликти, несеква-
щи и особено трудни за разрешаване социални проблеми, обществени катаклиз-
ми и обезверяване, даже и отчаяние сред големи маси на германската нация. 
Затова и Л. фон Щайн залага „ва банк“ на надкласовата монархия, която следва 
да прокара и гарантира спокойно и безопасно историческо движение на общест-
вото, държавата и нацията към желаната обител на „социалната хармония“. Не-
що повече даже: той страстно иска, а и се опитва да отсее и оползотвори по 
възможно най-добър начин онези елементи от всяка една от господстващите в 
неговото време и общество идеологии - консервативната, либералната и социа-
листическата, за да може на тяхна база да формира и легитимира такава визия, 
която да се приема, но и следва от огромни маси в обществото и нацията. Един-
ствено чрез откритие и употреба на такъв уникален и ефективно влияещ микс от 
различни, често противостоящи или дори враждуващи помежду си идеологии, 
видният аристократ и мислител смята, че е възможно, а и постижимо изпревар-
ващо предотвратяване на нежелани, гибелни исторически сценарии, неизбежно 
свързани с очертаващата се вече революция и с погрома на целия строй. Затова, 
според него, фатално необходимата - политическа, икономическа, културна и пр. 
- 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: