Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет28/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

три подвъпроса, които винаги органически са налице във феноменологията му. 
Първият се отнася до фундаменталния закон на общественото развитие. Вто-
рият засяга неговата история. Третият е свързан с крайната цел на социума. И 
доколкото човек е силно ограничен в немалко аспекти на своя персонално-екзи-
стенциален и социален живот, той обикновено е неспособен да прави абсолютно 
свободни и независими избори, както и да налага желанията и волята си на при-
родата или на обществото, заради което доста често се нуждае фатално от съ-
причастието и съучастието на други хора, които в подобни жизнени ситуации 
могат умишлено или несъзнателно да му помогнат/навредят в неговите избори. 
(
Но ако Л. фон Щайн е прав в тази своя идея, това означава, че господството не 
е иманентно присъща характеристика на индивида/личността, а се появява и 
проявява само когато имаме някакво обединение на човешки индивиди, които да 
го използват.) Обаче, всяко елементарно обединение или механично съюзяване 
с други хора по никой начин не гарантира безпроблемно, бързо и лесно форми-
ране, осъзнаване и практическо изпълнение на заветната цел на човека. Затова 
единствено в човешкото общежитие такава цел може да стане достъпна за поз-
нание и съответна практическа реализация. Но то не е огледално изражение и 
семпло въплъщение на намеренията, самодейността и добрата воля на отдел-
ния индивид, а е нещо много повече - самостоятелна форма на живот, която 
предполага, или изисква съдбовно осъзнаване и следване на неведомото вът-
решно предназначение на човека в ребусите на историята и живота. А отделната 
личност не само конструира и притежава в себе си телеологията на процесите, 
но се проявява и като специфично оръдие за тяхната практическа реализация.
54
А от чисто теологически ракурс, тази постановка може да изразява косвено доста 
тривиалното за всяка религия положение, че Божието провидение фатално се 
нуждае от човека като от средство за своето осъществяване. Но в тази си роля 
човекът не е пасивен материал, нито пластилин, който Бог формира както поже-
лае, защото човекът притежава Воля, която отчасти го превръща в относително 
54
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅩⅡ. 


70 
автономен субект. А такова притежание на воля, според Л. фон Щайн, е харак-
терно не само за отделната личност, но и за нейните общежития с други хора. И 
тази специфична, кумулативна воля може/трябва да се изразява единствено 
чрез съществуването на Държавата. Затова най-кратката, но, заедно с това, и 
най-съдържателна дефиниция на Държавата, теоритечески лансирана от фон 
Щайн, е, че тя е общежитие на хората, които са надарени с определена и само-
стоятелна воля и със съответно действие.
55
Но след като притежава такива 
важни и ценни характеристики, Държавата фактически представлява някаква 
особена, съвкупна, или обща личност, която е различна от тези на другите хора, 
но и която освен всичко друго може да (а и реално) води свой автономен живот. 
В случая се появява един много сериозен теоретически проблем, на който 
обаче фон Щайн не дава отговор, нито явно го депозира в трудовете си. Става 
дума за обстоятелството, че ако държавата е съвкупна, обща личност, а личност 
и индивидуалност притежава безспорно и монархът, тогава къде точно минава 
границата, която разделя, но и отличава личността на държавата от тази на вис-
шата монархическа персона, доколкото, според Лоренц фон Щайн има опреде-
лено сливане между едната и другата в сакралното тяло на монарха.
56
Разкъсвана от противоречието между крайното си предназначение и ус-
ловностите, а и задачите, които околният свят й поставя, личността се опитва да 
реши това фатално противоречие по два начина - с труда и собствеността си. 
А между тези два феномена винаги има определени напрежения или конфликти, 
които са обвързани с непреодолимото желанието на човешката природа да има 
повече, да притежава колкото може повече, а и да прави зависими и подчинени 
другите хора на собствените й цели, планове, или властови сценарии в живота. 
Обаче, начините, формите, степените и темповете на решаване на това съд-
бовно противоречие се изразяват най-вече чрез, но и твърде солидно зависят от 
господстващия порядък в съответната държава и нейното общество. Така, оба-
че, организмът на имуществения живот на човека неизбежно се превръща в оп-
ределен тип порядък на човешкото общежитие, т.е. на държавата.
57
А този по-
55
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅩⅡⅠ. 
56
Десетилетия по-късно обаче това ще стане един от най-възловите и интересни теоретични проблеми 
(виж: Канторович, Г. Две тела короля. Исследование по средневековой политической теологии. 2-е изд. 
М., изд. Института Гайдара, 2015; Вигарелло, Ж. Тело короля // История тела. В 3-х т-х, том 1. М., Новое 
литературное обозрение, 2012). 
57
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. ⅩⅤⅡⅠ. 


71 
рядък детерминира и определени взаимозависимости между хората, които още 
повече се усложняват, или утежняват от тяхната собственост, защото поставят 
живота на нямащите в огромна зависимост от този на имащите собственост. Тези 
одиозни корелации поставят труда на неимуществените класи в особено тежко 
положение, което може да се разреши по ненасилствен и реформистки път, или 
с различни насилия, бунтове, размирици, революции в държавата и обществото. 
А начините и средствата, с които се разрешават тези сложни проблеми, зависят 
от естеството и особеностите на една, обикновено доста често пренебрегвана, 
сила - семейството, възпитаващо децата си в определено отношение към дър-
жавата и обществото, което е обусловено от жизнения статус, стандарт на фами-
лията. По тази важна причина в семейството се залага и проявява не само отно-
шението и приноса му към настоящето, а също и към бъдещето на държавата и 
обществото, на които то е член. Отношенията към йерархиите в държавата и 
обществото се формират и утвърждават в и чрез семейството. А то се изразява 
най-вече в единството и единодействието на обществото към дадени ценности 
и цели, или в разкола и отчуждението му от битуващите и налаганите в него за-
дачи и норми, ценности и порядки. Но, само по себе си, обществото не е спо-
собно да обясни и разреши тези проблеми, цели и стойности по разбираем за хо-
рата начин, както и да им даде необходимите - правилни - средства. Това може 
да извърши единствено държавата. Само тя има способностите да формира и 
утвърждава не само характера и живота на отделната личност, но и да я ръко-
води и контролира в разнообразните жизнени сфери на нейното проявление. (Че-
тейки тези редове обаче, човек неволно започва да си мисли дали Лоренц фон 
Щайн не се опитва дискретно и тихомълком да сравнява, или да оприличава 
Държавата с Бога, тъй като всичко се оказва е в нейните ръце. А вече по-горе 
отбелязах, че импрегнираното присъствие и всемогъщото действие на Божество-
то във всички жизнени сфери, дори във всички фибри на живота както на Държа-
вата, така и в този на нейните поданици, на практика, обезсмисля и унищожава 
правото, а и възможността за каквото и да е истинска, реална автономност на 
изборите на субекта, респ. за неафиширана тяхна външна преодределеност.) 
Изразявайки общата воля на хората, държавата, според визията на Л. фон 
Щайн, се оказва единствено способна да променя много неща в обществото и 
живота на неговите членове. А оттук вече се оформя и един своеобразен, при 
това и неизбежен дуализъм между държавата и обществото, който, обаче, всеки 


72 
от тях се опитва да реши в своя полза. Начините и средствата за подобно раз-
решаване на този вечен дуализъм могат да водят до мирно еволюционно раз-
витие, или - обратно - до репресивни сценарии и окървавени варианти на разре-
шаването му при определени исторически обстоятелства и фатално критични за 
държавата ситуации. В първият случай има възможност за триумф на живота
докато във вторият - победата се полага на смъртта, която унищожава същест-
вуващия порядък в обществото и държавата.
58
Именно затова фатална роля 
придобиват идеите на държавата, които могат да променят (по един или друг 
начин) реалностите и порядките в даденото общество. А по тази особено важна 
причина колкото по-интелигентни са поданиците на държавата, толкова по-инте-
лигентни и полезни за тях са нейното управление и действие, или - през оптиката 
на собствеността, - колкото повече богати хора тя притежава, толкова по-богата 
е и самата тях. Но е валидно и обратното положение - колкото повече нищожни 
хора има, или създава държавата, толкова по-нищожна, а и по-слаба е тя. (Едва 
ли обаче историята и животът се подчиняват на такива директни корелации!) А 
тези зависимости се изразяват чрез определен принцип: мярата на развитието 


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет