Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Бердяев
| социалист, който мисли, чувства и действа за другите и социума. Същевре-
менно, този особен социален типаж не бива да влиза в конфликт и с това, което историческите, културните, народните и религиозните традиции повеляват; нещо повече, той следва да е техен хранител и самоотвержен защитник. Успоредно с това обаче, Бердяев непрекъснато предупреждава, че всяко механично или еле- ментарно сравняване и даже отъждествяване на христианството със социализма е фундаментално погрешно, социално опасно и зловредно. Не случайно той е пределно ясен и категоричен в тезата си, че „христианският социализъм“ има 147 Бердяев, Н. Философия неравенства. Берлин, Обелиск, 1923, с. 105. 132 твърде малко общо или даже няма почти нищо общо със социализма, който се афишира и пропагандира в обществения и най-вече политическия живот. 148 Формално погледното, а и оценено, Бердяев страстно пледира за такава социална държава, в която духовно-нравственото начало да бъде основопола- гащо, катализиращо и солидно гарантиращо човешката реализация в социума. Именно в контекста на тази логика той лансира и всячески отстоява визията за пионерската, лидерската роля и дейност на „аристократите на духа“ в социума. В този ракурс теоретическата му опция за теократичния социализъм може да бъ- де наречена още и своеобразен персоналистичен социализъм, тъй като основ- ната роля в публичния и частния живот на хората трябва да се пада на човешката личност, която следва да бъде духовно богата, морално неукорима и всеотдай- на. Не случайно приоритетът на такава личност се сравнява от Бердяев по мета- форичен начин, в който единицата на личността е винаги нещо много повече от морето на безбройните нули, които съществуват в съответното общество. Що се касае до идейната визия на С. Булгаков за христианския социали- зъм 149 , тя е доста по-различна от тази, която обосновава и рекламира Бердяев. В отличие от последния, Булгаков се опитва да намери и разкрие секретите на прикритата религиозност на Маркс и марксистката теория, стигайки дори до за- ключението, че войнстващият атеизъм на марксистката теория и революционна практика реално представляват прикрита форма, или таен инструмент на осо- бена религиозност на онези, които се възползват от тях в дадени ситуации. И не случайно Булгаков описва и тълкува социалистическата идея и революционната практика за нейното историческо осъществяване като особен, но и доста трудно разгадаем Сфинкс, чиито потайности само малцина са способни да разгадаят 150 . Гибелните опасности и вреди от революционните идеологии, а и практики, като марксизма, той вижда в способността им да предизвикват и поддържат хаос и безпорядък в обществото, апокалиптични разрушения в най-различни сфери на публичния и частния живот на хората, особено в тяхната душевност и морал. А на обратния полюс той слага християнската душевност и религиозната отдаде- ност на искрено и дълбоко вярващия човек, които обуславят и гарантират него- вата ориентация, но и ангажираност в общественно и хуманно-полезни деяния. 148 Срав.: Бердяев, Н. Философия неравенства. Берлин, Обелиск, 1923, с. 154-155. 149 Срав.: Булгаков, С. Христианство и социализм. М., Типография товарищества Рябушинских, 1917. 150 Срав.: Булгаков, С. Душа социализма // Новый град. Выпуск 1, 1937. 133 Неистовството, с което Булгаков търси, пък и „намира“ редица общи неща, особени сходства и странни прилики между марксизма и религията го отвеждат до специфичен теоретически анализ, според когото и самият Карл Маркс е свое- образен и уникален религиозен тип, чийто секрети са изключително трудно раз- личими или непонятни за непрофесионалния, или непрозорливия разсъдък. 151 А причини или основания за подобна необичайно странна квалификация на Карл Маркс Булгаков „намира“ в парадигмата си, че след като религията е основна жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|