Медицинска онкология
жүктеу/скачать 272.5 Kb.
|
| 2.4.2.5. Наличие на информационна система и компютърно осигуряване, включително с достъп до интернет мрежата.
2.4.2.6. Оборудване за мултимедийно обучение. 2.4.3. Специфични медицински дейности. 2.4.3.1. Диагностичните процедури в лечебно заведение по медицинска онкология от III ниво включват: а) всички процедури по т. 2.3.4.1, букви "а", "в", "г", "д", "ж", "з" и "и"; б) клинична интерпретация на резултати от рутинни и цитохимични оцветявания за характеризиране на аспират от туморни лезии, тънкоиглена биопсия на лимфен възел; 2.4.3.2. Всички терапевтични процедури, които се осъществяват в клиника/отделение по медицинска онкология от II ниво (т. 2.3.4.2). 2.4.3.3. Други високоспециализирани медицински дейности. 2.4.3.3.1. Интердисциплинарни консултации. 2.4.3.3.1.1. Консултациите със специалисти от други специалности се осъществяват във връзка с изискванията на комплексния лечебно-диагностичен подход, съпътстващите болести, настъпилите усложнения в хода на лечението и съгласно СОП на лечебната структура. 2.4.3.3.1.2. Консултации на пациенти със злокачествени солидни тумори, които се диагностицират и лекуват в други лечебни заведения, могат да се осъществяват по искане на лечебното заведение по договор със специалист от лечебно заведение по медицинска онкология от III ниво. 2.4.3.3.2. Провеждане на теоретично и практическо обучение върху основните раздели на медицинската онкология на студенти, специализанти, докторанти. Провеждане на модули за продължаващо медицинско обучение по основните раздели на медицинската онкология. 2.4.3.3.3. Провеждане на оригинална научноизследователска дейност в основните направления на медицинската онкология, организиране и участие в клинични проучвания, организиране и провеждане на работни срещи, научни форуми. 2.4.3.4. Персонал. 2.4.3.4.1. Лекари: 2.4.3.4.1.1. Началникът на клиника по медицинска онкология от III ниво е хабилитиран лекар със: а) придобита специалност "Медицинска онкология" или "Вътрешни болести" и "Онкология"; б) не по-малко от пет години стаж по специалността след придобиването й; в) не по-малко от десет години стаж като лекар. 2.4.3.4.1.2. Броят на лекарите се определя от броя на разкритите в клиниката легла. 2.4.3.4.1.3. Задължително: а) най-малко трима от лекарите трябва да имат придобита специалност "Медицинска онкология" или "Вътрешни болести" и "Онкология"; б) най-малко един лекар със сертификат за ехография; в) минималният брой лекари в отделението/клиниката от III ниво е петима. 2.4.3.4.1.4. Лекарите с придобита специалност "Медицинска онкология" извършват самостоятелно дейности, регламентирани в стандарта, отговорни са за спазването на изискванията на приетите стандартни оперативни процедури за специфичните медицински дейности, осъществявани в съответните звена; 2.4.3.4.1.5. Лекарите без придобита специалност и/или специализанти извършват дейности, регламентирани в този стандарт, под ръководството на лекар специалист и ръководителя на съответното звено. 2.4.3.4.1.6. Лекарите задължително участват във форми на продължаващо медицинско обучение по медицинска онкология. 2.4.3.4.2. Медицински сестри: прилагат се изискванията на т. 2.3.5.2.1 до т. 2.3.5.2.5. Раздел IV Качеството на лечебно-диагностичния процес в специалността "Медицинска онкология" 1. Качество в медицинската онкология е осигуряването на комплексна и координирана терапевтична помощ при злокачествени солидни тумори, съответстваща на медицината, основана на доказателства, при най-съвременно биомедицинско, психологично и социално-природно разбиране за здравето. 2. Качество на диагностичния процес. Диагностицирането на онкологичните болести представлява комплекс от процедури, осигуряващи съвременна и точна диагноза и стадиране на отделните органни локализации на злокачествените солидни тумори. 2.1. В изграждането на диагнозата се прилагат конвенционални и съвременни физикални данни, биохимични показатели, хистологични, имунохистохимични, молекулярно-генетични, хирургични и образни методи, включени в специални диагностични панели. 2.2. Неотменна част на диагностичния процес е изследване и обсъждане на комплекс от прогностични и предиктивни показатели и създадените на тяхна основа специфични стадийни и рискоценъчни системи, които стратифицират пациентите в отделни рискови групи, предопределят терапевтичната стратегия, прогнозата и преживяемостта. 2.3. Окончателната диагноза при злокачествените солидни тумори се приема от клинична онкологична комисия (онкологичен комитет), съставена от медицински онколози, патолози, лъчетерапевти, специалисти по образна диагностика и хирурзи, имащи отношение към диагностичния процес, стадирането и лечебната стратегия. 2.4. Крайният резултат от качеството на диагностичния процес се оценява чрез: а) своевременност и точност на диагнозата; б) ниво на компетентност на диагностичния екип; в) използвани методи в диагностичния процес; г) съвременни морфологични, имунохистохимични и генетични класификационни системи; д) количество на неуточнени или непотвърдени хистологични диагнози; е) необходимост от ревизии на диагностичните резултати; ж) съвпадение на насочващата, приемната, работната, окончателната и патоанатомичната диагноза. 3. Качество на лечебния процес. Лечението на болните със злокачествени солидни тумори се базира на най-съвременните достижения и възможности на медицинската наука. 3.1. При лекарственото лечение на злокачествени солидни тумори се прилага комплекс от специфични методи: химиотерапия, биологична (таргетна) терапия, хормонотерапия, имунотерапия, както и в съчетание с лъчелечение. Отделните методи са с консенсусно уточнен алгоритъм (състав, дози, продължителност, интервал) и линия на приложение в зависимост от: а) прогностичните фактори и системите за стадиране (риск-адаптирана терапия); б) етапите на лечение; в) терапевтичния отговор; г) еволюцията и фазите на болестта; д) общо състояние (пърформанс статус) на болния и коморбидност. 3.2. Чрез прилаганите методи се оформя терапевтична стратегия, уточнена от клиничната онкологична комисия (онкологичен комитет), чиято основна цел е подобряване на преживяемостта на болните чрез: а) ерадикация на туморните клетки и излекуване на болните; б) потискане на неопластични клетъчни линии с продължителен контрол върху болестта (първа и последваща линия на системна терапия и поддържаща терапия); в) контрол на мъчителните симптоми на болестта; г) овладяване на страничните ефекти от прилаганото лечение; д) подобряване на качеството на живот; е) социална реадаптация на болните. 3.3. Крайният резултат от проведеното лечение се оценява чрез специфичен за всяка туморна локализация комплекс от показатели, формиращи отделни качествени степени на терапевтичния отговор: а) пълна ремисия; б) частична ремисия; в) стабилна болест или стациониране (без ремисия, но и без прогрес); г) прогресия на болестта. 3.4. За всяка степен на терапевтичен отговор при непостигната пълна ремисия се прилага отделна терапевтична стратегия. 3.5. Нива на препоръчителност и степен на доказателственост на терапевтичните схеми (режими). Предложените терапевтични схеми са основани на клиничните доказателства за терапевтичните резултати от тях, съвременните научни достижения в медицинската онкология и различни клинични изпитвания. В зависимост от това те имат различни нива на препоръчителност и степен на доказателственост (виж табл. 1). Таблица 1. Нива на препоръчителност и степени на доказателственост в медицинската онкология
жүктеу/скачать 272.5 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
| ||||||||||||||||||||||||||||