Министерство на регионалното развитие и благоустройството



бет8/22
Дата01.07.2016
өлшемі7.45 Mb.
#171587
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   22

Социални услуги


Мрежата от социални дейности и услуги в ЮЗР е сравнително добре развита. Разполага със 141 заведения от различен тип и с общ капацитет от 4000 места (около 2000 само в София). Съгласно Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото приложение, Агенцията за социално подпомагане води регистър на лицата които могат да предоставят социални услуги. Видно от публично достъпния регистър, в областите на ЮЗР се предоставят всичките възможни 251 вида социални услуги за деца и възрастни.

Достъпът до социални услуги в периферните общини и селища е силно ограничен.


Население в риск от бедност

През 2010 г. линията на бедност в ЮЗР е 4 362 лв. на човек от населението, като стойността е по-висока от средната за страната – 3 405 лв./ч. Значителни различия се наблюдават между областите в района – област София (столица) e с линия на бедност 5 407 лв./ч, а област Благоевград и област Кюстендил съответно с 3 176 лв./ч. (3 186 лв./ч.)



Графика 19: Прагове за бедност на едно лице по райони от ниво 2 за периода 2007-2010 г. - лв./г.



Източник: НСИ
Графика 20: Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност по области в ЮЗР за периода 2007-2010 г. – %



Източник: НСИ
Относителният дял на бедните лица спрямо линията на бедност в ЮЗР през 2010 г. е 18,8% - най-ниска стойност в сравнение с останалите райони от ниво 2 и с 3,5% по-ниска от средната за страната. Най-висок е делът на бедните в ЮИР – 23%. На областно ниво в ЮЗР делът на бедните е най-нисък в област Благоевград – 14,4%, което е по-ниска стойност с 4,4% от тази на столицата, а най-висок процент бедно население живее в Софийска област – 21,4%.
Графика 21: Население в риск от бедност или социално изключване по области в ЮЗР за периода 2007-2010 г. – %



Източник: НСИ
Процентът на населението в риск от бедност или социално изключване4 за 2010 г. е най-нисък за Югозападен район – 41,2%, при 49,1 % средна стойност за страната, а най-висок в Северен централен район - 57,7%. На ниво области в ЮЗР най-малък процент население, живеещо в риск от бедност или социално изключване за 2010 г. има в област Благоевград – 35,4%, което е по-ниска стойност с 1,7% от тази на област София (столица), а най-много хора, живеещи в риск от бедност има в област Перник - 62,5% от населението.
Доходи на домакинствата

През 2010 г. ЮЗР е на първо място сред районите от ниво 2 по общ доход на лице от домакинството със стойност от 4 173 лв. Намалението спрямо предходната 2009 г. е с 2,9% (4 297 лв./ч. за 2009 г.) За сравнение средно за страната общият доход на лице от домакинството през 2010 г. възлиза на 3 648 лв., като спада с 1,2% на годишна база спрямо 2009 г.


Графика 22: Общ доход на лице от домакинство по райони от ниво 2 за 2010 г. – лв.



Източник: НСИ, 2010 г.
Продължава тенденцията за увеличаване на значението на работната заплата като основен източник на доход – над 50% от общия доход на домакинствата се формира от работната заплата. Средната работна заплата в ЮЗР през 2010 г. е 9 572 лв. Районът е водещ сред останалите райони от ниво 2, като увеличението на работната заплата за 2010 г. в сравнение с 2009 г. е със 7,8%.

Графика 23: Средна работна заплата по райони от ниво 2 за периода 2009-2010 г. - лв.



Източник: НСИ
Неравенството в разпределението на доходите5 в ЮЗР през 2010 г. (5,6) се увеличава в сравнение с предходните две години, но въпреки това е с най-ниска стойност в сравнение с останалите райони от ниво 2 (с изключение на ЮЦР, където стойността е 5,4). На областно ниво най-висока е стойността на област Кюстендил – 7,5 (една от най-високите стойности в цялата страна), а най-ниска – на област Перник – 3,9.

      1. Трудов пазар и безработица


Търсенето на работна сила е силно повлияно от глобалната финансово-икономическа криза от края на 2008. Формират се отрицателни тенденции в областния пазар на труда – уволнения, завръщане на хора, работили в други райони на страната и в чужбина (в строителство, аграрен сектор и услуги). Разминаването между предлагана и търсена квалификация продължава.

През периода 2007-2011 г., коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години в ЮЗР спада с 2,8 пункта – от 55,4% през 2007 г. на 52,6% през 2011 г. Такава е тенденцията за всички райони от ниво 2, съответно и средно за страната. Въпреки спада, за целия отчетен период ЮЗР се нарежда на първо място сред районите от ниво 2 в страната. Вътрешнорегионално по този показател се констатират значителни различия, съпоставяйки последните данни за 2011 г. Областните полюси по този показател са: област София (столица) - 55,7% и област Благоевград – 53,8% от една страна и област Кюстендил - 42,8% от друга страна.



Графика 24: Коефициент на заетост на населението на 15 и повече години за периода 2005-2011 г. - %



Източник: НСИ
Заложената в Стратегия „Европа 2020” и в Националната програма за реформи (2012-2015 г.) национална цел по отношение коефициента на заетост сред населението на възраст 20-64 г., е 76% до 2020 г. През 2009 г. ЮЗР има малко по-висока стойност (76,4%) от националната цел. Отрицателната тенденция, характерна и за страната като цяло, отдалечава района от целта и през 2011 г. стойността е с 5,2% по-ниска – 71,2%. Заетите намаляват от 1 060 200 през 2008, до 964 600 през 2011 г. – с 9%. По данни на Евростат коефициентът на заетост на лицата на възраст 20-64 г. за ЕС-27 през 2011 г. нараства с 0,2% спрямо 2010 г. и достига стойността от 2009 г. – 62,3%. По разглеждания показател за целия отчетен период 2008-2011 г. ЮЗР се нарежда на първо място сред районите от ниво 2 в страната с най-висока заетост в тази възрастова група и е най-близо до изпълнение на заложената национална цел.

Тъй като НСИ не отчита показателя коефициент на заетост на възраст 20-64 г. на областно ниво, данните за заетостта на областно ниво са от стойностите на коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 г. Те показват, че през 2011 г. той е най-висок в област София (столица) – 69,2%, а най-нисък в област Кюстендил – 58,5%.


Таблица 16. Коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 г. и коефициент на безработица на населението на възраст 15-64 г. по райони от ниво 2 за периода 2008-2011 г. - %

Район, област

Коефициент на заетост

(%)

Коефициент на заетост

(%)

Коефициент на безработица

(%)

Коефициент на безработица

(%)

2008 г.

2011 г.

2008 г.

2011 г.

БЪЛГАРИЯ

70,7

63,9

5,7

11,3

Северозападен район

65,9

58,5

7,1

12,5

Северен централен район

64,4

59,8

8,6

13

Североизточен район

68,4

61,0

8,7

15,6

Югоизточен район

69,5

62,9

5,9

11,7

Южен централен район

69,8

61,2

5,1

12,8

Югозападен район

77,5

71,2

3,0

7,3

Източник: НСИ
Коефициентът на заетост на лицата на възраст 55-64 г. в Югозападен район по данни на Евростат за 2011 г. се повишава в сравнение с 2010 г. с 0,5% и възлиза на 49,2%, стойност близка до тази от 2007 г. (49%). Тенденцията за нарастване е характерна и за страната (средно) и за ЕС-27, съответно с 0,4% и с 1,1% за 2011 г. спрямо 2010 г. Сравнението на данните показва, че през 2011 г. районът изпреварва средните стойности за България (43,9%) и тези за ЕС-27 (47,4%). Съпоставен с другите райони от ниво 2, ЮЗР е на първо място по този показател, а най-ниски са стойностите на СЗР – 39,1%

Негативният макроикономически контекст повлия и на безработицата. След период на трайно намаляване на нивата на безработица, през 2009 г. започва постепенно покачване. Тази тенденция е характерна и за ЮЗР, като през 2011 г., са достигнати стойностите от 2005 г.


Графика 25: Коефициент на безработица за периода 2005-2011 г. - %



Източник: НСИ
Коефициентът на безработицата на населението на възраст 15-64 г. в Югозападен район за периода 2007-2011 г. е със стойности под средните за страната, като през 2008 г. достига най-ниското си равнище от 2,9%. В резултат на финансовата криза през следващите години настъпва повишаване на показателя до 6,8% и 7,3% съответно за 2010 г. и за 2011 г., при стойности средно за страната съответно 10,2% и 11,2%. Коефициентът на безработица за ЕС-27 през 2011 г. се задържа на нивото от 2010 г. – 9,7% и нараства с 0,7% спрямо 2009 г. В сравнение с останалите райони от ниво 2, коефициентът на безработица в ЮЗР е най-нисък.


Карта 11. Равнище на безработица в ЮЗР – средногодишно за 2011 г.
Във вътрешнорегионалната структура на безработицата през 2011 г. се отличава област Кюстендил с тревожен пик от 14,5%, почти два пъти по-голяма стойност от средната за ЮЗР - 7,3% и област София (столица) с най-ниска стойност от 5,9%. Видно от графиката представена по-долу, област Кюстендил е с най-негативни показатели на трудовия пазар от всички области в ЮЗР: най-висока безработица и най-ниска заетост.
Графика 26: Заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години и безработица на населението на възраст 15-64 г. по области в ЮЗР за 2011 г. - %



Източник: НСИ

Делът на дългосрочно безработните (12 и повече месеца) от всички безработни лица през периода 2008-2011 г. в ЮЗР по данни на Евростат се увеличава, като нарастването за 2011 г. на годишна база спрямо 2010 г. е с 0,7% (от 2,8% на 3,5%). Сравнено с останалите райони от ниво 2, по този показател ЮЗР е с най-ниски стойности за 2011 г., заедно с ЮИР – 5,7%, а останалите райони от ниво 2 се движат в границите на 7-8%. Средно за страната стойността за 2010 г. възлиза на 4,8% (нарастване с 1,8% на годишна база), а за 2011 г. – на 6,3% (нарастване с 1,5%). Тенденцията за ЕС-27 (средно) е сходна - делът на дългосрочно безработните лица през 2010 г. и през 2011 г. нараства - съответно на 3,9% и 4,1%.



Безработните лица на възраст до 29 г. в ЮЗР по последни актуални данни на НСИ за 2010 г. са 11 900 души, което представлява 19% от общия брой безработни лица на същата възраст в страната. От всички безработни лица в ЮЗР – 18% са на възраст до 29 години, а 28% са трайно безработни. Стойностите за страната са съответно 18% и 35,2%.
Таблица 17. Структура на безработните по възраст и продължителност на регистрация по райони от ниво 2 и по области в ЮЗР към 31.12. 2010 г. – бр.

Район, област

Общо безработни лица

На възраст до 29 г.

С продължителност на регистрацията повече от 1 г.

България

34 2419

61 616

120 597

Северозападен район

57 513

9 908

23 949

Северен централен район

45 544

6 746

17 524

Североизточен район

51 059

8 688

18 332

Югоизточен район

47 111

9 983

14 249

Южен централен район

75 844

14 391

28 344

Югозападен район

65 348

11 900

18 199

Благоевград

18961

3344

6977

Кюстендил

7819

1520

2957

Перник

5817

1058

1640

Софийска

13360

2967

4851

София (столица)

19391

3011

1774

Източник: НСИ
Анализът на наетите лица по трудово или служебно правоотношение в ЮЗР през 2010 г. по икономически дейности показва известни различия в структурата по области. В абсолютни стойности във всички области, с изключение на София (столица), преобладават заетите в преработващата промишленост, следвана от търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети. Разпределени по области най-малко са заетите лица са съответно: за област Благоевград – в добивната промишленост, за област Кюстендил - информационни и дълекосъобщителни услуги, за област Перник – операции с недвижими имоти, за Софийска област - производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива.

В област София (столица) тенденция е различна – най-много са заетите в търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети, следвани от заетите в преработващата промишленост. Между 30 и 50 хиляди са заетите във всеки един от секторите строителство, информационни и дълекосъобщителни услуги, административни и спомагателни дейности, професионални дейности и научни изследвания, държавно управление, финансови и застрахователни дейности, образование, хуманно здравеопазване и социална работа. Най-малък е броя на заетите в добивната промишленост и селското стопанство.


Графика 27: Наети лица по трудово или служебно правоотношение по области в ЮЗР през 2010 г. по икономически дейности - %



Източник: НСИ

1.5.5. Културно наследство и култура


ЮЗР е най-развитият регион в страната, център на културния живот, който се нуждае от целенасочена политика за използване и валоризиране на културните ценности. Той е сравнително хомогенен като културно пространство и притежава забележителен културен потенциал с 7348 бр. недвижими културни ценности (25% от недвижимите културни ценности в страната) под закрилата на закона – исторически и културни свидетелства от Античността, Средновековието, Новото време и най-новата история. През територията на района преминават европейските културни коридори: Западният транс-балкански коридор, Диагоналният коридор Via Diagonalis/Via Militaris, Европейските пътища на еврейското наследство, Зеленият пояс.

Културните напластявания в територията на ЮЗР са изключително богати и с история над 6000 г. В началото на V век пр.н.е. траките оставят артефакти на материалната си култура в полетата и по долините на реките Места, Струма и Искър (Сандански, Благоевград, София). От Римската епоха са пътищата от Средиземно море на север и прилежащите им градове Никополис ад Нестум (община Гърмен), Пауталия (Кюстендил), Сердика (София), Траянова врата (Ихтиман). Най-значимите културни ценности от периода VІІ- ХІV век са: Самуиловата крепост (с. Ключ, община Петрич), Боянската църква (София), Рилският манастир и Хрельовата кула, Манастирите от Софийската Света гора и др. През ХІV -ХVІІ век на тази територия се създават книжовна и живописни школи (Самоковската, Кюстендилската, Банската), изиграли изключителна роля в периода на Българското Възраждане. Археологическите обекти от антична София дават нови перспективи на столицата и я правят съпоставима с големите европейски центрове на античната цивилизация. Съществуват възможности за развитие на темата за религиозните центрове и пътищата на християнската култура и религиозната толерантност. Най-новата история, архитектура и изкуство, богатият културен живот от най-високо качество, повишават потенциала на града и региона.

Около 50% от недвижимите паметници на културата от национално значение се намират в ЮЗР. Паметници със световно значение са Боянската църква (София) и Рилски манастир (Кюстендил). Разкрити и експонирани са множество крепостни строежи, обществени, култови и жилищни сгради от всички исторически периоди. В музеите и музейните сбирки на района са запазени и експонирани изключително ценни образци на изкуството и културата.

Многообразието от исторически периоди и културни ценности е предпоставка и осъзнат потенциал за социализация и валоризиране чрез туристически продукти, обединяващи не само културно-историческото наследство, но и природните дадености в района. В обхвата му попадат природните паркове Витоша, Рилски манастир и Беласица, както и националните паркове Рила и Пирин, множество резервати и природни забележителности.




Карта 12. Оценка на културното напластяване в ЮЗР
В района ежегодно се провеждат 6 национални фестивала (събори) с международно участие, а град Перник е включен в списъка на Европейските фестивални градове.

Материалната база на културата в района е добре изградена. Тук е седалището на всички национални културни институти, библиотечната и читалищната мрежа са действащи и силно развити. Музейните експозиции са широкоспектърни, с уникални образци от отделните исторически периоди. Районът разполага с професионално подготвени кадри в сферата на културата. Богатият културен календар съдържа запазени характерни обичаи и има регионално и национално значение.



Таблица 18: Културно наследство и МТБ на културата по области в ЮЗР към 31.12.2011 г. – бр.

Културно наследство и МТБ на културата

Благоевград

Кюстендил

Перник

София

София (столица)

ЮЗР

Паментици на културата със световно значение

0

1

0

0

1

2

Паментици на културата с национално значение

32

44

89

227

273

665

Музеи

7

5

4

7

27

50

Галерии

0

1

0

0

7

8

Театри
















29

Читалища

111

76

96

191

116

590

Библиотеки
















12

Източник НСИ
Множество анализи отчитат, че наличният потенциал на района е недостатъчно използван за развитието на културния туризъм. Недвижимите паметници на културата са в лошо състояние и не се заделят достатъчно средства за тяхното опазване, социализиране и експониране. Липсват интегрирани продукти и единно маркетиране на туристическото предлагане.
Изводи и заключения:

  • Като цяло показателите за общо демографско развитие на ЮЗР са по-благоприятни спрямо останалите райони в България, което се дължи на столицата

  • Районът е на първо място в страната по брой и гъстота на населението

  • През периода 2001-2011 г. населението на района се е увеличило, но това е благодарение на столицата (в резултат на механичното движение към нея), докато останалите области са с отрицателен естествен и механичен прираст

  • 83,1% от населението на ЮЗР живее в градовете, а 16,9% в селата; постоянно се увеличава степента на урбанизация

  • Разпределението на населението по области в ЮЗР е неравномерно

  • През целия разглеждан период (2007-2011 г.) естественият прираст на населението в района следва общите за страната трайни негативни тенденции и продължава да е отрицателен, но е с най-ниска стойност от всички райони от ниво 2

  • Коефициентът на раждаемост е по-висок от средния за страната, но през 2011 г. бележи спад; съпоставен с другите райони от ниво 2 в страната, ЮЗР е на трето място

  • Районът е с най-нисък коефициент на смъртност на населението в сравнение с останалите райони в страната

  • Налице е продължаващ процес на застаряване на населението в района, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години

  • Възпроизводството на трудоспособното население също се влошава и по този показател ЮЗР е четвърти в страната

  • Въпреки по-благоприятните стойности на показателите за демографско развитие в района, разглеждан като цяло, на областно ниво неравенствата са значителни, най-вече в разрез област София (столица) и областите Перник и Кюстендил

  • Съществен проблем за устойчивото развитие на района е подчертаният моноцентризъм на районно, областно и общинско ниво, в резултат от което крайните западни и южни части на района се обезлюдяват

  • Системата от образователни институции в Югозападния район е най-добре развита спрямо останалите райони в страната

  • Съществен проблем в област София (столица) е недостигът на места в детските заведения

  • По показателя брой университети на 1 млн. жители към 31.12.2011 г. районът запазва първото си място в страната

  • Ангажиментите, поети от България за изпълнение до 2020 г. по отношение на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) и на населението на възраст 30–34 г. с висше образование, в ЮЗР вече са достигнати (по данни за 2011 г.)

  • Системата на здравеопазването в ЮЗР е най-добре развита в страната и като цяло покрива нуждите от здравна помощ на региона

  • По отношение на осигуреността с лекари и с лекари по дентална медицина населението на ЮЗР се намира в най-благоприятно положение в сравнение с останалите райони от ниво 2 в страната

  • Бедността е един от най-острите социални проблеми на обществото. ЮЗР не е изключение. Въпреки това относителният дял на бедните лица спрямо линията на бедност в ЮЗР е по-нисък в сравнение с останалите райони от ниво 2; същото се отнася и до процента на населението в риск от бедност или социално изключване

  • По отношение на показателите на пазара на труда, през периода 2008-2011 г., ЮЗР следва общите за страната тенденции – коефициентът на безработица се увеличава, а коефициентът на заетост – спада. Въпреки това районът е с най-добри показатели в сравнение с останалите райони от ниво 2 в страната

  • Изключение се наблюдава при показателя заетост на лицата на възраст 55-64 г., за който се регистрира, макар и минимално, увеличение на национално и регионално ниво

  • Очертават се силни областни неравенства в ЮЗР с два полюса – най-добри показатели в област София (столица) и най-негативни в област Кюстендил

  • По отношение на наетите лица по трудово или служебно правоотношение в ЮЗР по икономически дейности, най-голям е броя на заетите лица в областта на търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети и преработващата промишленост, а най-малък в добивната промишленост и селското стопанство

  • Около 50% от недвижимите паметници на културата от национално значение се намират в ЮЗР; тук е седалището на всички национални културни институти, библиотечната и читалищната мрежа са действащи и силно развити.

1.6. Основни заключения от социално-икономическия анализ


  • Въпреки забавените темпове на растеж поради глобалната криза, ЮЗР запазва водещата си позиция на най-динамично развиващият се в България район от ниво 2

  • Лидерската позиция по почти всички икономически и социални показатели се дължи не на балансирано развитие на общност от петте съставни области, а на районното и национално водачество на една от тях – област София (столица)

  • Демонстрираната относителна устойчивост на икономиката на района, дори в условията на криза, е благодарение на столичната икономика. Софийският БВП/глава (2008 г.) е 92% от средния за ЕС=27 и по предварителни изчисления за 2012 г. се очаква да достигне 100%. Констатираният естествен спад на разходите за ДМА, вкл. и на ПЧИ, се прогнозира да продължи и през следващите 2-3 години

  • Общото състояние на околната среда в ЮЗР не е влошено, но в отделни области и/ли общини се констатират влошени качества на атмосферния въздух, както и незадоволително състояние на повърхностните води - замърсени речни участъци

  • ЮЗР е с най-благоприятни демографски показатели в страната, което отново се дължи на столицата. Въпреки това, за периода 2007-2011 г. тенденциите в демографското развитие не са благоприятни - коефициентът на раждаемост спада, възпроизводството на трудоспособното население се влошава, населението в района застарява, а крайните западни и южни части на района се обезлюдяват

  • Показателите на трудовия пазар на района, както и тези на страната, продължават да са негативни

  • Положителни тенденции/прогнози се наблюдават при показателите БВП, приходи от продажби на предприятията, приходи от нощувки, изграденост на транспортно-комуникационната, ВиК и енергийната инфраструктура, осигуреност на населението със здравни и образователни услуги и др.

  • Междурегионалните и междуобластните различия се задълбочават. София изпълнява добре ролята си на „двигател”. За да изпълни и ролята си на балансьор в регионалното и националното пространство, тя следва да се ангажира и с изнасяне на функции за укрепване на регионалната и националната полицентрична мрежа от големи, средни и малки градове с конкурентна среда и условия за живот

  • Основен проблем: неконтролираното механично нарастване на София при ниска безработица – 7,3% в сравнение със средната за страната и в останалите райони от ниво 2, благодарение на традиционни трудоемки производства и обслужване (предимно търговско), е симптом/тенденция към формиране на слабо конкурентна трудово-икономическа среда - тенденция, обратна на желаната. От този процес е засегнат целият район, цялата регионална икономика

  • Драстичните вътрешнорегионални неравенства поставят радикален въпрос: Трябва ли ресурсите да се преразпределят, за да се навакса изоставането на четирите области за сметка на забавено развитие на петата? Категоричният и еднозначен отговор на този план е „НЕ”! Подобна е и позицията на Националната стратегия за регионално развитие и на Националната концепция за пространствено развитие. Останалите области не трябва да се стремят към догонване чрез съперничество, а към развитие чрез партньорство, чрез оползотворяване на собствени ресурси и съхраняване на идентичността си (последната също следва да се третира като ресурс).




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   22




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет