Министерство на регионалното развитие и благоустройството
жүктеу/скачать 7.45 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Трудов пазар и безработица
- 1.5.5. Културно наследство и култура
- 1.6. Основни заключения от социално-икономическия анализ
Социални услугиМрежата от социални дейности и услуги в ЮЗР е сравнително добре развита. Разполага със 141 заведения от различен тип и с общ капацитет от 4000 места (около 2000 само в София). Съгласно Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото приложение, Агенцията за социално подпомагане води регистър на лицата които могат да предоставят социални услуги. Видно от публично достъпния регистър, в областите на ЮЗР се предоставят всичките възможни 251 вида социални услуги за деца и възрастни. Достъпът до социални услуги в периферните общини и селища е силно ограничен. Население в риск от бедност През 2010 г. линията на бедност в ЮЗР е 4 362 лв. на човек от населението, като стойността е по-висока от средната за страната – 3 405 лв./ч. Значителни различия се наблюдават между областите в района – област София (столица) e с линия на бедност 5 407 лв./ч, а област Благоевград и област Кюстендил съответно с 3 176 лв./ч. (3 186 лв./ч.) Графика 19: Прагове за бедност на едно лице по райони от ниво 2 за периода 2007-2010 г. - лв./г. 
Източник: НСИ Графика 20: Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност по области в ЮЗР за периода 2007-2010 г. – % 
Източник: НСИ Относителният дял на бедните лица спрямо линията на бедност в ЮЗР през 2010 г. е 18,8% - най-ниска стойност в сравнение с останалите райони от ниво 2 и с 3,5% по-ниска от средната за страната. Най-висок е делът на бедните в ЮИР – 23%. На областно ниво в ЮЗР делът на бедните е най-нисък в област Благоевград – 14,4%, което е по-ниска стойност с 4,4% от тази на столицата, а най-висок процент бедно население живее в Софийска област – 21,4%. Графика 21: Население в риск от бедност или социално изключване по области в ЮЗР за периода 2007-2010 г. – % 
Източник: НСИ Процентът на населението в риск от бедност или социално изключване4 за 2010 г. е най-нисък за Югозападен район – 41,2%, при 49,1 % средна стойност за страната, а най-висок в Северен централен район - 57,7%. На ниво области в ЮЗР най-малък процент население, живеещо в риск от бедност или социално изключване за 2010 г. има в област Благоевград – 35,4%, което е по-ниска стойност с 1,7% от тази на област София (столица), а най-много хора, живеещи в риск от бедност има в област Перник - 62,5% от населението. Доходи на домакинствата През 2010 г. ЮЗР е на първо място сред районите от ниво 2 по общ доход на лице от домакинството със стойност от 4 173 лв. Намалението спрямо предходната 2009 г. е с 2,9% (4 297 лв./ч. за 2009 г.) За сравнение средно за страната общият доход на лице от домакинството през 2010 г. възлиза на 3 648 лв., като спада с 1,2% на годишна база спрямо 2009 г. Графика 22: Общ доход на лице от домакинство по райони от ниво 2 за 2010 г. – лв. 
Източник: НСИ, 2010 г. Продължава тенденцията за увеличаване на значението на работната заплата като основен източник на доход – над 50% от общия доход на домакинствата се формира от работната заплата. Средната работна заплата в ЮЗР през 2010 г. е 9 572 лв. Районът е водещ сред останалите райони от ниво 2, като увеличението на работната заплата за 2010 г. в сравнение с 2009 г. е със 7,8%. Графика 23: Средна работна заплата по райони от ниво 2 за периода 2009-2010 г. - лв. 
Източник: НСИ Неравенството в разпределението на доходите5 в ЮЗР през 2010 г. (5,6) се увеличава в сравнение с предходните две години, но въпреки това е с най-ниска стойност в сравнение с останалите райони от ниво 2 (с изключение на ЮЦР, където стойността е 5,4). На областно ниво най-висока е стойността на област Кюстендил – 7,5 (една от най-високите стойности в цялата страна), а най-ниска – на област Перник – 3,9.
Търсенето на работна сила е силно повлияно от глобалната финансово-икономическа криза от края на 2008. Формират се отрицателни тенденции в областния пазар на труда – уволнения, завръщане на хора, работили в други райони на страната и в чужбина (в строителство, аграрен сектор и услуги). Разминаването между предлагана и търсена квалификация продължава. През периода 2007-2011 г., коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години в ЮЗР спада с 2,8 пункта – от 55,4% през 2007 г. на 52,6% през 2011 г. Такава е тенденцията за всички райони от ниво 2, съответно и средно за страната. Въпреки спада, за целия отчетен период ЮЗР се нарежда на първо място сред районите от ниво 2 в страната. Вътрешнорегионално по този показател се констатират значителни различия, съпоставяйки последните данни за 2011 г. Областните полюси по този показател са: област София (столица) - 55,7% и област Благоевград – 53,8% от една страна и област Кюстендил - 42,8% от друга страна. Графика 24: Коефициент на заетост на населението на 15 и повече години за периода 2005-2011 г. - % 
Източник: НСИ Заложената в Стратегия „Европа 2020” и в Националната програма за реформи (2012-2015 г.) национална цел по отношение коефициента на заетост сред населението на възраст 20-64 г., е 76% до 2020 г. През 2009 г. ЮЗР има малко по-висока стойност (76,4%) от националната цел. Отрицателната тенденция, характерна и за страната като цяло, отдалечава района от целта и през 2011 г. стойността е с 5,2% по-ниска – 71,2%. Заетите намаляват от 1 060 200 през 2008, до 964 600 през 2011 г. – с 9%. По данни на Евростат коефициентът на заетост на лицата на възраст 20-64 г. за ЕС-27 през 2011 г. нараства с 0,2% спрямо 2010 г. и достига стойността от 2009 г. – 62,3%. По разглеждания показател за целия отчетен период 2008-2011 г. ЮЗР се нарежда на първо място сред районите от ниво 2 в страната с най-висока заетост в тази възрастова група и е най-близо до изпълнение на заложената национална цел. Тъй като НСИ не отчита показателя коефициент на заетост на възраст 20-64 г. на областно ниво, данните за заетостта на областно ниво са от стойностите на коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 г. Те показват, че през 2011 г. той е най-висок в област София (столица) – 69,2%, а най-нисък в област Кюстендил – 58,5%. Таблица 16. Коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 г. и коефициент на безработица на населението на възраст 15-64 г. по райони от ниво 2 за периода 2008-2011 г. - %
Източник: НСИ Коефициентът на заетост на лицата на възраст 55-64 г. в Югозападен район по данни на Евростат за 2011 г. се повишава в сравнение с 2010 г. с 0,5% и възлиза на 49,2%, стойност близка до тази от 2007 г. (49%). Тенденцията за нарастване е характерна и за страната (средно) и за ЕС-27, съответно с 0,4% и с 1,1% за 2011 г. спрямо 2010 г. Сравнението на данните показва, че през 2011 г. районът изпреварва средните стойности за България (43,9%) и тези за ЕС-27 (47,4%). Съпоставен с другите райони от ниво 2, ЮЗР е на първо място по този показател, а най-ниски са стойностите на СЗР – 39,1% Негативният макроикономически контекст повлия и на безработицата. След период на трайно намаляване на нивата на безработица, през 2009 г. започва постепенно покачване. Тази тенденция е характерна и за ЮЗР, като през 2011 г., са достигнати стойностите от 2005 г. Графика 25: Коефициент на безработица за периода 2005-2011 г. - % 
Източник: НСИ Коефициентът на безработицата на населението на възраст 15-64 г. в Югозападен район за периода 2007-2011 г. е със стойности под средните за страната, като през 2008 г. достига най-ниското си равнище от 2,9%. В резултат на финансовата криза през следващите години настъпва повишаване на показателя до 6,8% и 7,3% съответно за 2010 г. и за 2011 г., при стойности средно за страната съответно 10,2% и 11,2%. Коефициентът на безработица за ЕС-27 през 2011 г. се задържа на нивото от 2010 г. – 9,7% и нараства с 0,7% спрямо 2009 г. В сравнение с останалите райони от ниво 2, коефициентът на безработица в ЮЗР е най-нисък. 
Карта 11. Равнище на безработица в ЮЗР – средногодишно за 2011 г. Във вътрешнорегионалната структура на безработицата през 2011 г. се отличава област Кюстендил с тревожен пик от 14,5%, почти два пъти по-голяма стойност от средната за ЮЗР - 7,3% и област София (столица) с най-ниска стойност от 5,9%. Видно от графиката представена по-долу, област Кюстендил е с най-негативни показатели на трудовия пазар от всички области в ЮЗР: най-висока безработица и най-ниска заетост. Графика 26: Заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години и безработица на населението на възраст 15-64 г. по области в ЮЗР за 2011 г. - % 
Източник: НСИ Делът на дългосрочно безработните (12 и повече месеца) от всички безработни лица през периода 2008-2011 г. в ЮЗР по данни на Евростат се увеличава, като нарастването за 2011 г. на годишна база спрямо 2010 г. е с 0,7% (от 2,8% на 3,5%). Сравнено с останалите райони от ниво 2, по този показател ЮЗР е с най-ниски стойности за 2011 г., заедно с ЮИР – 5,7%, а останалите райони от ниво 2 се движат в границите на 7-8%. Средно за страната стойността за 2010 г. възлиза на 4,8% (нарастване с 1,8% на годишна база), а за 2011 г. – на 6,3% (нарастване с 1,5%). Тенденцията за ЕС-27 (средно) е сходна - делът на дългосрочно безработните лица през 2010 г. и през 2011 г. нараства - съответно на 3,9% и 4,1%. Безработните лица на възраст до 29 г. в ЮЗР по последни актуални данни на НСИ за 2010 г. са 11 900 души, което представлява 19% от общия брой безработни лица на същата възраст в страната. От всички безработни лица в ЮЗР – 18% са на възраст до 29 години, а 28% са трайно безработни. Стойностите за страната са съответно 18% и 35,2%. Таблица 17. Структура на безработните по възраст и продължителност на регистрация по райони от ниво 2 и по области в ЮЗР към 31.12. 2010 г. – бр.
Източник: НСИ Анализът на наетите лица по трудово или служебно правоотношение в ЮЗР през 2010 г. по икономически дейности показва известни различия в структурата по области. В абсолютни стойности във всички области, с изключение на София (столица), преобладават заетите в преработващата промишленост, следвана от търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети. Разпределени по области най-малко са заетите лица са съответно: за област Благоевград – в добивната промишленост, за област Кюстендил - информационни и дълекосъобщителни услуги, за област Перник – операции с недвижими имоти, за Софийска област - производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. В област София (столица) тенденция е различна – най-много са заетите в търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети, следвани от заетите в преработващата промишленост. Между 30 и 50 хиляди са заетите във всеки един от секторите строителство, информационни и дълекосъобщителни услуги, административни и спомагателни дейности, професионални дейности и научни изследвания, държавно управление, финансови и застрахователни дейности, образование, хуманно здравеопазване и социална работа. Най-малък е броя на заетите в добивната промишленост и селското стопанство. Графика 27: Наети лица по трудово или служебно правоотношение по области в ЮЗР през 2010 г. по икономически дейности - % 
Източник: НСИ 1.5.5. Културно наследство и култураЮЗР е най-развитият регион в страната, център на културния живот, който се нуждае от целенасочена политика за използване и валоризиране на културните ценности. Той е сравнително хомогенен като културно пространство и притежава забележителен културен потенциал с 7348 бр. недвижими културни ценности (25% от недвижимите културни ценности в страната) под закрилата на закона – исторически и културни свидетелства от Античността, Средновековието, Новото време и най-новата история. През територията на района преминават европейските културни коридори: Западният транс-балкански коридор, Диагоналният коридор Via Diagonalis/Via Militaris, Европейските пътища на еврейското наследство, Зеленият пояс. Културните напластявания в територията на ЮЗР са изключително богати и с история над 6000 г. В началото на V век пр.н.е. траките оставят артефакти на материалната си култура в полетата и по долините на реките Места, Струма и Искър (Сандански, Благоевград, София). От Римската епоха са пътищата от Средиземно море на север и прилежащите им градове Никополис ад Нестум (община Гърмен), Пауталия (Кюстендил), Сердика (София), Траянова врата (Ихтиман). Най-значимите културни ценности от периода VІІ- ХІV век са: Самуиловата крепост (с. Ключ, община Петрич), Боянската църква (София), Рилският манастир и Хрельовата кула, Манастирите от Софийската Света гора и др. През ХІV -ХVІІ век на тази територия се създават книжовна и живописни школи (Самоковската, Кюстендилската, Банската), изиграли изключителна роля в периода на Българското Възраждане. Археологическите обекти от антична София дават нови перспективи на столицата и я правят съпоставима с големите европейски центрове на античната цивилизация. Съществуват възможности за развитие на темата за религиозните центрове и пътищата на християнската култура и религиозната толерантност. Най-новата история, архитектура и изкуство, богатият културен живот от най-високо качество, повишават потенциала на града и региона. Около 50% от недвижимите паметници на културата от национално значение се намират в ЮЗР. Паметници със световно значение са Боянската църква (София) и Рилски манастир (Кюстендил). Разкрити и експонирани са множество крепостни строежи, обществени, култови и жилищни сгради от всички исторически периоди. В музеите и музейните сбирки на района са запазени и експонирани изключително ценни образци на изкуството и културата. Многообразието от исторически периоди и културни ценности е предпоставка и осъзнат потенциал за социализация и валоризиране чрез туристически продукти, обединяващи не само културно-историческото наследство, но и природните дадености в района. В обхвата му попадат природните паркове Витоша, Рилски манастир и Беласица, както и националните паркове Рила и Пирин, множество резервати и природни забележителности. 
Карта 12. Оценка на културното напластяване в ЮЗР В района ежегодно се провеждат 6 национални фестивала (събори) с международно участие, а град Перник е включен в списъка на Европейските фестивални градове. Материалната база на културата в района е добре изградена. Тук е седалището на всички национални културни институти, библиотечната и читалищната мрежа са действащи и силно развити. Музейните експозиции са широкоспектърни, с уникални образци от отделните исторически периоди. Районът разполага с професионално подготвени кадри в сферата на културата. Богатият културен календар съдържа запазени характерни обичаи и има регионално и национално значение. Таблица 18: Културно наследство и МТБ на културата по области в ЮЗР към 31.12.2011 г. – бр.
Източник НСИ Множество анализи отчитат, че наличният потенциал на района е недостатъчно използван за развитието на културния туризъм. Недвижимите паметници на културата са в лошо състояние и не се заделят достатъчно средства за тяхното опазване, социализиране и експониране. Липсват интегрирани продукти и единно маркетиране на туристическото предлагане. Изводи и заключения:
1.6. Основни заключения от социално-икономическия анализ
жүктеу/скачать 7.45 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|