Министерство на регионалното развитие и благоустройството

1.3.2.Енергийни мрежи, използване на ВЕИ, енергийна ефективност

Електроенергийната инфраструктура на ЮЗР е с добра изграденост и в сравнително добро състояние. Изключение са периферни тупикови връзки (към хижи, гранични застави и много малки населени места), които се нуждаят от подмяна.

Област Благоевград съвпада с обхвата на Електропреносен район Благоевград и е част от „Електроразпределeние София-област” АД. На територията на областта функционира една заводска топлоелектрическа централа (ТЕЦ-Разлог) и 16 водноелектрически централи. Пет от тях работят на 110 кV – Попина лъка, Лиляново, Сандански, Пирин и Спанчево и се намират в община Сандански, а другите 11 работят на 20 кV – Петрово (общ. Сандански), Лешница (общ. Сандански), Разлог, Топлика (общ. Гоце Делчев), Якоруда, Ретидже (общ. Гърмен), Ковачица (общ. Гърмен), Сушица (общ. Сандански), Резервоара, Струмско и Извора (последните три в общ. Благоевград). Мощностите на изброените централи са относително малки, поради което основен източник на електроенергия е националната електроенергийна система. Основен пункт на преносната електроенергийна мрежа е системната подстанция „Благоевград” 400/110 кV, която доставя ел.енергията в мрежата на областта, а също така осъществява и трансграничен пренос на ел. енергия посредством преносния електропровод за Гърция.

Кюстендилска област е предимно консуматор на електрическа енергия. Съществуващите енергийни мощности за производство на електроенергия на територията на областта са : ТЕЦ „Бобов дол”, ВЕЦ „Рила”, ВЕЦ „Пастра”, ВЕЦ „Самораново”, ВЕЦ „Мурсалево”, ВЕЦ „Мало село”, ВЕЦ „Осогово”. Електросъоръженията на територията на Кюстендилска област са 5 подстанции на 110/20 кV – „Пауталия”, „Кюстендил”, „Скакавица”, „Бобов дол”, „Марек” и една подстанция на 110/20/6 кV – „Бабино”. „Електроразпределение София област” АД – Клон Кюстендил обслужва над 110 000 абоната на територията на областта. На територията на областта няма населени места без електрозахранване. Особено остър проблем е качеството на електрозахранването на вилните зони на територията на област Кюстендил.

На територията на област София (столица) електроснабдителната система се управлява от „Електроразпределение София-град” ЕАД за града и „Електроразпределение София-област” ЕАД – за крайградската част и близките населени места. “Топлофикация София” произвежда електрическа енергия за собствени нужди и за енергийния пазар.

На територията на гр. София има две топлофикационни централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия – ТФЕЦ „София изток” и ТФЕЦ „София”. Към електроснабдителната система на София са включени и няколко водноелектрически централи - ВЕЦ „Бояна”, ВЕЦ „Симеоново”, ВЕЦ „Пасарел” и ВЕЦ „Кокаляне”. Електроснабдителната система на София се захранва от следните системни подстанции: „Столник”, „София запад”, „Металургична” (за захранване на обособената мрежа на металургичния комбинат Кремиковци), „София юг”, „Казичене”. На територията на София има изградени 43 разпределителни подстанции 110 кV /Ср.Н. 33 от тях са с общо предназначение, а 10 захранват отделни консуматори.

На територията на Софийска област електропреносната и електроснабдителната дейност се осъществява от „Електроразпределение София област” ЕАД, а на територията на област Перник – „Електроразпределение София област” ЕАД-клон Перник

Независимо от наличието на производствени мощности (ТЕЦ и ВЕЦ), енергийният баланс на района е отрицателен и потреблението му разчита основно на националната електроразпределителна мрежа.

Топлоснабдителна инфраструктура е изградена и функционира единствено в градовете София и Перник. Топлоснабдяване на територията на област Перник е осигурено само в гр.Перник, като основен топлоизточник е ТЕЦ „Република”. „Топлофикация-Перник” ЕАД произвежда топлоенергия и електроенергия чрез комбиниран цикъл в ТЕЦ-а. Основната суровина за производството са въглищата, произвеждани в пернишкия каменовъглен басейн.

Топлофикационната система на територията на град София се управлява от „Топлофикация София” АД. „Топлофикация София” продава и ограничени количества промишлена пара в промишлена зона „Гара Искър” и промишлените зони към ТЕЦ „София”, а също произвежда и електрическа енергия за собствени нужди и за енергийния пазар. Дружеството изразходва природен газ, мазут и промишлен газьол. В София са изградени четири топлофикационни района („София”, „София-Изток”, „Земляне” и „Люлин”), към които са включени общо 53 столични района. Топлофикационната система е изграждана в продължение на около 50 години. Въпреки това, без радикална рехабилитационна инвестиция, надеждността и ефективността на топлоизточниците няма да са в състояние да достигнат съвременните постижения в областта.

Общ недостатък и за двете топлофикационни системи е остарялата топлопреносна мрежа, големите загуби на топлинна енергия и масовите откази от услугата поради високи цени, неубедителна мотивация на цените и наличие на по-ефективни алтернативи.

Националните разчети предвиждат до 2020 г. да бъдат газифицирани около 30% от битовите потребители в страната. Докато в ЕС средно около 40% от населението ползва газ, то у нас 97% от газа се ползва от промишлеността, вкл. от топлофикационните дружества. Газовата инфраструктура в ЕС е 6-7 пъти по-развита от тази в България. Отнесено към жител, потреблението на природен газ в България е 4 пъти по-ниско от средното в ЕС. Затова е необходимо ускорено развитие на вътрешната газова инфраструктура и съответно разширяване на потреблението на газ.

• 
  Благоевград – през областта преминава транзитният газопровод за Гърция по долината на р. Струма. Част от газоразпределителната мрежа в град Благоевград бе пусната в експлоатация през 2010 г., като се предвижда изграждането на останалата част от мрежата да приключи до 2014 г. В процес на изпълнение е газификацията на гр. Петрич и гр.Сандански. Възможността за газифициране е голямо предимство за общините от западната част на областта.
  
• 
  Кюстендил – през областта (общини Сапарева баня, Дупница, Бобов дол и Кюстендил) преминава транзитният газопровод за Македония, което е предпоставка за развитие на газификацията на прилежащите населени места. Досега газоразпределителна мрежа е изградена в гр. Кюстендил и частично в гр. Дупница. Предстои газификация на Сапарева баня в средносрочен период.
  
• 
  Перник - чрез мрежата на магистралния газопроводен пръстен за доставки от Русия, гр. Перник също се снабдява с природен газ. Газоснабдяването е програмен приоритет и за община Радомир, където също се изгражда газоразпределителна мрежа за потребителите.
  

В рамките на Оперативна програма „Регионално развитие“ се изпълнява проект „Подготовка, проучвания и проектиране за изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия”. Проектът на стойност 1,66 млн. лв. стартира през 2011 г. и следва да приключи през 2013 г. Основна цел на проекта е подготовката и изготвянето на предпроектно проучване и извършване на подготвителни дейности за изграждането на междусистемната връзка. С осъществяването на проекта се цели повишаване на сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ за България и Сърбия.

Един от националните ангажименти по Стратегия „Европа 2020” е достигане на 16% дял на ВЕИ в крайното потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.

За постигането на задължителната национална цел на Република България по отношение използването на ВЕИ и в изпълнение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВЕИ е разработен и се изпълнява Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2010-2020 г. Достигнатият дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната през 2010 г. е 13,8%, като за периода 2005-2010 г. бележи нарастване с 4,3%.

По данни на МИЕТ, през 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от ВЕИ (5509 GWh). Очаква се това производството да достигне 7 537 GWh през 2020 г., като ще се разчита основно на водната и вятърната енергия. Делът на централите на ВЕИ е 12,2 % от брутното производство на електрическа енергия в страната през 2010 г. Реализирано е и най-голямото производство на електрическа енергия от ВЕЦ в последното десетилетие – 4 790 GWh или 10,6 % от брутното производство на електроенергия в страната (45 172 GWh). Произведената електрическа енергия от ВЕИ в Югозападен район през 2010 г. възлиза на 1 013 633 хил. кВтч, което представлява 17,5% от произведената електрическа енергия от ВЕИ общо за страната. Най-голям е приносът на Южния централен район - 62,4%.

През 2010 г. производството на електрическа енергия от ВЕЦ остава доминиращо във ВЕИ сектора. Наблюдава се нарастване на производството от вятърни генератори (с дял от 12% от ел. енергията от ВЕИ). Голям ръст бележи и производството на електроенергия от фотоволтаични централи - от 3,3 GWh през 2009 г. до 14,9 GWh през 2010 г.

По-значими реализирани ВЕИ проекти в ЮЗР през последните години са група от фотоволтаични паркове в община Ихтиман и каскада от МВЕЦ на територията на община Своге.

Въпреки представените положителни тенденции, производството и използването на енергия от ВЕИ все още е сравнително ограничено. В Югозападен район има потенциал за развитие на ВЕИ - водна, вятърна и слънчева енергия. Изследванията на енергийния потенциал на вятъра показват, че в района има подходящи места за изграждане на вятърни генератори, главно по планинските била. Благоприятни са условията за изграждане на малки ВЕЦ в планинските части на района. Слънчевата енергия също може да се използва за ефективно производство на електричество - по долината на река Струма, в близост до границата с Гърция.

Енергийната ефективност е важна както за постигане на конкурентоспособна икономика, така и за опазване на околната среда и изпълнение на съответния национален ангажимент по „Европа 2020”. Положителна тенденция за българската икономика и екология е трайното намаляване на енергийната интензивност (нефтен еквивалент за производство на продукция за 1000 евро от БВП). По данни на НСИ от 1,1 т. нефтен еквивалент през 2005 г., стойността намалява плавно до 0,855 т.н.е. през 2010 г. За периода 2000-2009 г. първичното енергийно потребление в страната намалява с 1 736 ktoe – от 19 218 ktoe през 2000 г. до 17 482 ktoe през 2009 г. Крайното енергийно потребление за същия период бележи незначителен ръст от 39 ktoe – от 8 436 ktoe през 2000 г. до 8 475 ktoe през 2009 г.

Въпреки тази положителна тенденция, енергийната интензивност на националния БВП е в пъти по-висока от средната за ЕС. Това показва неефективно използване на първичните енергийни ресурси. Затова са необходими значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия във всички сектори, за да може енергетиката и икономиката ни да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар.

Съгласно Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги, всички страни – членки на Европейския съюз следва да постигнат спестяване на горива и енергии до деветата година от прилагането на Директивата (2016 г.) в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. или 7 291 GWh за България.

Въз основа на Директивата и на Националната дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г. е разработен и приет първият Национален план за действие по енергийна ефективност. Той е първият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност. ПНПДЕЕ обхваща периода 2008 – 2010 г. и формулира междинна индикативна цел за този период от 3 % спестяване на горива и енергии от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. или 2 430 GWh.

Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност е приет през 2011 г. и формулира междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 г. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии.

По данни от обобщения отчет за изпълнението на ПНПДЕЕ, общото спестяване на енергия към 2009 г. в рамките на Директивата за ЕС, изчислени по хармонизираната методика по метода “отгоре-надолу” е не по-малко от 5 168 GWh (444,46 ktoe), което значително надхвърля индикативната цел за първия междинен период (до 2010 г.) и представлява близо 71 % от цялата индикативна цел до 2016 г. (627 ktoe).

В същото време, следва да се отбележи, че към момента в институциите на ЕС тече процедура по изготвяне и приемане на нова директива за енергийна ефективност, която да промени и отмени Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО. Възможно е промяната да засегне както националното законодателство в областта на енергийната ефективност (преди всичко Закона за енергийна ефективност), така и индикативните стойности за енергийно спестяване, с които страната ни ще бъде обвързана.

1.3.3.Телекомуникации и широколентов достъп

Югозападният район като цяло се характеризира с най-висока информационна осигуреност сред районите от ниво 2 в страната, но се наблюдават различия в степента на развитие за различните области и общини. Достъпът до високоскоростен Интернет е осигурен в по-големите градски центрове. В малките градове и селата степента на проникване на информационни технологии е по-ниска, както и качеството на предоставяните услуги.

Сравнена с ЕС-27, страната ни все още изостава от другите държави-членки, както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. Въпреки това през последните години се отчита нарастване на националните показатели за достъп и ползване на Интернет със значителни темпове. По информация на Евростат към края на 2011 г. 57% от домакинствата в Югозападния район имат достъп до Интернет, като средната стойност за страната е 45%, а за ЕС-27 - 73%. През 2011 г. в България общо 40% от домакинствата имат достъп до широколентови услуги, като в ЕС-27 този дял е 67%. В Югозападния район достигнатото ниво е по-високо от това за страната – 54%. Предоставянето на широколентови услуги от икономическа гледна точка е по-рентабилно да се развива в гъсто населените райони. Поради тази причина, периферията на района остава без информационна инфраструктура, а населението – без шанс да се възползва от дистанционните възможности за обучение, информация и електронни услуги.

Делът на лицата в Югозападния район, които редовно използват Интернет също бележи тенденция на нарастване и през 2011 г. достига 61% при 46% средно за страната и 68% средно за ЕС-27. Делът на лицата в ЮЗР, които никога не са ползвали Интернет намалява и възлиза на 32% за 2011 г. За останалите райони от ниво 2 в България стойностите на този показател са средно около 46%, а за ЕС-27 – 24%.
Таблица 4. Развитие на интернет услугите към 31.12.2011 г.

Район от ниво 2	Дял на домакинствата с достъп до интернет - %	Дял на домакинствата с достъп до широколентови услуги - %	Дял на лицата, редовно ползващи интернет – %	Дял на лицата, които никога не са използвали интернет %
ЕС-27	73	67	68	24
БЪЛГАРИЯ	45	40	46	46
Северозападен район	35	33	39	53
Северен централен район	43	38	43	50
Североизточен район	36	28	37	55
Югоизточен район	42	31	43	48
Южен централен район	42	38	40	51
Югозападен район	57	54	61	32

Източник: Евростат
Насочването на ресурси за развитието на електронните комуникации и информационното общество е важна предпоставка за конкурентоспособността на регионалната икономика. Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ особено в по-малките градове и селата. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор е задължителна стъпка към информационното общество.
Изводи и заключения:

• 
  През територията на ЮЗР преминават три международни транспортни коридора, осъществяващи връзка с Европа и Азия - коридор №10, коридор № 4 и коридор №8;
  

• 
  Районът е на трето място по дължина на РПМ и на последно място заедно с ЮИР по гъстота на РПМ в сравнение с другите райони от ниво 2;
  

• 
  Мрежата на пътищата от висок клас (автомагистрали и пътища I клас) не покрива равномерно територията на района. Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите е малко по-висока от средната в страната. Единствено Софийска област се доближава до средните стойности за ЕС-27 за гъстота на висококласни пътища. Останалите области изостават значително;
  

• 
  ЮЗР, наред с ЮИР, е с най-слабо развита регионална пътна мрежа в сравнение с останалите райони от ниво 2, а основен проблем е лошото състояние на пътищата в периферните общини и населени места;
  

• 
  Около 50% от пътищата от РПМ в района са в средно и лошо експлоатационно състояние, а за автомагистралите и пътищата от първи клас този показател е около 35%;
  

• 
  Около 90% от населението на ЮЗР има достъп до центрове, осигуряващи основни социални услуги – образователни, здравни, културни, административни, правни в рамките на 90 минути;
  

• 
  Югозападният район е с най- голяма дължина на изградената железопътна мрежа в страната;
  

• 
  Процентът на електрифицирани жп линии е най-висок в сравнение с останалите райони от ниво 2;
  

• 
  Средната гъстота на изградената жп мрежата в района е по-висока от средната за страната и близка до тази за ЕС-27;
  

• 
  Територията на района е неравномерно обслужена от железопътния транспорт, изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и в югозападната част;
  

• 
  По-сериозно изоставане районът има по отношение изграждането на високоскоростни жп линии;
  

• 
  Югозападният район е най-добре обслужен с въздушен транспорт от районите от ниво 2 в страната благодарение на летище София – най-голямото в страната;
  

• 
  Летище София осигурява достъп до въздушен транспорт не само в ЮЗР, но и в районите Северозападен, Северен централен и Южен централен;
  

• 
  Летище София е едно от динамично развиващите се летища в ЕС, като през периода 2006-2012 г. обслужените пътници се увеличават с 57%;
  

• 
  Електроенергийната инфраструктура на ЮЗР е с добра изграденост и в сравнително добро състояние;
  

• 
  Независимо от наличието на производствени мощности (ТЕЦ и ВЕЦ), енергийният баланс на района е отрицателен и потреблението му разчита основно на националната електроразпределителна мрежа;
  

• 
  На територията на ЮЗР топлоснабдителна инфраструктура е изградена и функционира единствено в градовете София и Перник. Общ недостатък и за двете топлофикационни системи е остарялата топлопреносна мрежа, големите загуби на топлинна енергия и масовите откази от услугата;
  

• 
  На територията на района преминават части от трасетата на магистралните газопроводи към София и Перник и транзитните газопроводи към Македония и Гърция;
  

• 
  Проекти по изграждане и разширяване на газоразпределителната мрежа се изпълняват в някои от общините и населените места на територията на района. Въпреки постигнатия напредък през последните години, процесът на газифициране на населените места и жилищните райони в ЮЗР остава сравнително ограничен. Изоставането от средноевропейските нива на изграденост на газификационната мрежа и потреблението на газ от населението в района е голямо и се изразява в пъти;
  

• 
  Изградените мощности за производство на енергия от ВЕИ в района към момента са предимно водни – ВЕЦ, МВЕЦ и ПАВЕЦ;
  

• 
  Въпреки положителните тенденции, производството и използването на енергия от ВЕИ все още е сравнително ограничено, предвид природния потенциал на ЮЗР за развитие на ВЕИ - водна, вятърна, слънчева и геотермална енергия;
  

• 
  ЮЗР е на първо място сред районите от ниво 2 в страната по всички основни показатели за достъп и използване на информационни и широколентови услуги в страната;
  

• 
  Достъпът до информационни технологии е неравномерен - осигурен е в по-големите градски центрове в района. В малките градове, селата и периферните територии степента на проникване на информационни технологии е по-ниска, както и качеството на предоставяните услуги;
  

• 
  Въпреки че все още районът изостава от стойностите за достъп до Интернет и широколентови услуги в сравнение със средното равнище за европейските региони, през последните години се реализират устойчиви темпове на значително приближаване до нивата за ЕС-27.
  

жүктеу/скачать 7.45 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: