Министерство на регионалното развитие и благоустройството



бет4/22
Дата01.07.2016
өлшемі7.45 Mb.
#171587
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

1.3. Свързаност и достъпност

1.3.1.Транспортна инфраструктура и достъпност


Пътна мрежа

ЮЗР, сравнен с останалите райони от ниво 2, е на второ място по дължина на пътната мрежа в страната. Към края на 2011 г., общата дължина на пътната мрежа в района е 7837 км, като 3315 км от тях са пътища от Републиканската пътна мрежа, а останалите 4522 км са общински пътища. РПМ на ЮЗР включва 139 км. автомагистрали, 615 км. пътища І клас, 618 км. пътища ІІ клас и 1943 км пътища ІІІ клас, които съставляват 17% от пътищата от РПМ в страната. С най-голяма дължина в района са пътищата от РПМ, функциониращи на територията на област Софийска - 1483 км или 45,3% от РПМ в района.

През 2011 г. общата дължина на пътищата от РПМ в Югозападния район се увеличава в сравнение с 2010 г. - съответно от 3272 км. на 3315 км. Промяната се дължи преди всичко на откриването на автомагистрала „Люлин“. Магистралата, с дължина 19 км, бе официално открита на 15 май 2011 г. и трасето й е разположено на територията на две области – Софийска и Перник.

Гъстотата на РПМ в района е 163 км/1000 кв.км и е по-ниска от средната за страната - 175 км/1000 кв.км. Най-добре обслужени от РПМ са областите Перник (237 км/1000 кв.км), Софийска (212 км./1000 кв.км) и Кюстендил (189 км/1000 кв.км), където гъстотата на функциониращата РПМ е над средната за страната. Показателят е сравнително по-нисък за област Благоевград (103 км/1000 кв.км). Следва да се отбележи, че на територията на област София (столица) не преминават пътища от РПМ. За сравнение към 2008 г. средната гъстота на пътищата за ЕС-27 е 418,5 км/1000 кв.км.



Таблица 1. Дължина и гъстота на Републиканската пътна мрежа към 31.12.2011 г.

Район, област

Общо

(км.)

Авто

магист

рали

(км.)

Първо

класни

(км.)

Второ

класни

(км.)

Трето

Класни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли

(км.)

Обща гъстота на РПМ

(км./1000кв.км.)

Гъстота на АМ и пътища І клас

(км./1000 кв.км.)

Гъстота на пътищата ІІ и ІІІ клас

(км./1000 кв.км.)

БЪЛГАРИЯ

19 512

458

2 970

4 030

12 054

175

30

144

Северозападен район

3392

7

387

767

2231

178

20

157

Северен централен район

2964

х

462

635

1867

198

31

167

Североизточен район

2668

84

483

467

1634

184

39

145

Югоизточен район

3174

87

597

767

1723

160

35

125

Южен централен район

3999

141

426

765

2656

179

25

153

Югозападен район

3315

139

615

618

1943

163

37

126

Благоевград

666

0

87

153

426

103

13

89

Кюстендил

577

0

85

54

438

189

27

161

Перник

568

10

80

66

412

237

37

199

Софийска

1504

129

363

345

667

212

69

143

София (столица)

x

x

x

x

x

х

х

х

Източник: НСИ
Мрежата на пътищата от висок клас (автомагистрали и пътища I клас) не покрива равномерно територията на района. Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите в Югозападен район е 37 км/1000 кв.км и е по-висока от средната за страната (30 км/1000 кв.км). Единствено в Североизточен район този показател е с по-висока стойност – 39 км/1000 кв.км. Най-добре е обслужена Софийска област, тъй като през територията й преминават всички пътища І клас и автомагистрали, които осигуряват комуникациите и достъпа до столичния град. В областта гъстотата на пътищата от висок клас с национално и международно значение е 69 км/1000 кв.км - около два пъти по-висока от средната за страната и района. Софийска област е единствената в района, която се доближава до средните стойности за ЕС-27 – 78 км/1000 кв.км към 2008 г. Територията на областите Благоевград и Кюстендил не е обслужена от автомагистрали, което като цяло определя по-ниско ниво на транспортно обслужване.

Гъстотата на пътищата с регионално значение в района е 126/1000 кв.км., която наред с тази на Югоизточен район е най-ниска от всички райони. За сравнение, средната стойност за страната възлиза на 144 км/1000 кв.км. В сравнителен вътрешнорегионален план най-ниска е гъстотата на регионалните пътища в област Благоевград – 89 км/1000 кв.км, а най-висока – в област Перник – 199 км/1000 кв.км. Развитието и поддържането на мрежата от регионални пътища е от особена важност за планинските и гранични територии в района, които като цяло са по-слабо обслужени от пътна мрежа от висок клас.




Карта 3:Пътна и ЖП инфраструктура
Най-голямо значение за интегрирането на ЮЗР в националната и европейската пътна мрежа имат участъците от АМ „Тракия”, „Хемус” и „Струма”, път Е-79 като част от европейския транспортен коридор № 4, път Е-871 като част от коридор № 8. Участъкът от път Е-80 от Калотина до София е част от коридор № 10, a от София до Свиленград – част от коридор № 4. На територията на област София (столица) се пресичат три от европейските транспортни коридори - № 4, № 8 и № 10. Пътната инфраструктура по направлението им е с различни технически параметри и не навсякъде е в добро експлоатационно състояние, което определя необходимостта от реконструкцията и развитието й.

По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ към края на 2011 г., настилките на 43,53% от пътищата от РПМ на територията на Югозападния район са в добро състояние, 29,27% са в средно състояние и 27,2% се намират в лошо състояние. Според информацията на пътната агенция по отношение на автомагистралите и пътищата от I клас съотношението е по-благоприятно: 64,01% - в добро състояние, 19,24% - в средно състояние и 16,75% - в лошо състояние. Инфраструктурата от висок клас като цяло е в добро състояние в областите Благоевград, Перник и Кюстендил, а в относително по-лошо състояние в област Софийска, в която около 20% от магистралните и първокласните пътища са в лошо състояние. Показателят за състоянието на всички пътища от РПМ – автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища - на областно ниво е по-неблагоприятен за област Перник (където 33,5% от всички пътища от РПМ са в лошо състояние) и Софийска област (28,2%), а за област Благоевград и Кюстендил е малко над 20%. Около 99 км третокласни пътища в ЮЗР са без настилка, което е малко под 3 % от общата дължина на РПМ в района.

Териториалното покритие на пътната мрежа предопределя възможностите за транспортен достъп до центровете, осигуряващи основни социални услуги – образователни, здравни, културни, административни, правни. Над 90% от населението на ЮЗР има достъп до такива услуги в рамките на 90 минути. Най-мащабен проблем с регионалната и местната пътна инфраструктура остава нейната недоизграденост и незадоволително състояние в периферните общини и населени места. Специално внимание и приоритет следва да имат териториите, където тази пътна мрежа е единствена.

Отчитайки ролята и функциите на столичния град като метрополия с агломерационен ареал, следва осезателно да се подобри транспортната достъпност на населените места в зоната му на влияние, за да се реализира потенциалът им за жилищни, производствени и логистични функции, същевременно разтоварвайки компактния град.





Карта 4: Пространствен модел на транспортната достъпност в ЮЗР
Железопътен транспорт

Железопътната инфраструктура в ЮЗР остава с почти непроменени показатели през последното десетилетие. Причината е забавянето на проектите по ОП „Транспорт” и очакваното им приключване след 2012 г.

Югозападният район е с най- голяма дължина на изградената железопътна мрежа в страната - 885 км, които съставляват 21,7% от жп мрежата на страната. Общата дължина на удвоените главни жп линии е 169 км, съответстващи на 19,1% от всички жп линии в района. Дължината на електрифицираните главни и второстепенни жп линии е 676 км - 76,4% от общата дължина на жп линиите в района. Тази стойност е по-висока от средната за страната - 70,3% и от средното за ЕС-27 – 51,9%.



Най-голяма е дължината на изградената жп мрежата в област Софийска – 300 км, а най-малка в област Перник (116 км) и област Кюстендил (121 км). На територията на област София (столица) са изградени 186 км. жп линии.
Таблица 2. Железопътна мрежа към 31.12.2010 г.

Район, област

Дължина на жп мрежата

(км.)

Удвоении жп линии

(км.)

Електриф. жп

линии

(км.)

Гъстота на жп мрежата (км./1000 кв. км.)

БЪЛГАРИЯ

4 072

977

2 863

36,9

Северозападен район

642

191

432

33,8

Северен централен район

627

89

437

42,1

Североизточен район

478

237

375

33,0

Югоизточен район

664

175

556

33,8

Южен централен район

776

116

387

34,7

Югозападен район

885

169

676

44,3

Благоевград

162

0

105

24,5

Кюстендил

121

0

64

42,6

Перник

116

8

84

46,4

Софийска

300

110

258

42,1

София (столица)

186

51

165

150,6

Източник: НСИ
Територията на района е неравномерно обслужена от железопътния транспорт, като изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и в югозападната част. Гъстотата на жп мрежата на района е най-висока в сравнение с останалите райони в страната – 44,3 км/1000 кв.км (36,9 км/1000 кв.км средно за България). Най-добре обслужена с жп транспорт е област София (столица) – 150,6 км/1000 кв.км и този факт е оказал съществено влияние върху процесите на териториална концентрация и цялостно развитие. За областите Софийска, Перник и Кюстендил гъстотата е в рамките на 42-46 км/1000 кв.км, а с най-нисък показател е област Благоевград – 24,5 км/кв.км. По данни на Евростат към 2009 г. средната гъстота на железопътната мрежа за ЕС-27 е 49,1 км./1000 кв.км, т.е. Югозападният район като цяло изостава незначително от това ниво.

По-сериозно изоставане на района (което се отнася и за страната като цяло) има по отношение изграждането на високоскоростни жп линии, като аналог на жп връзките между столиците и по-големите градски центрове в старите страни–членки на ЕС, както и високоскоростна ж.п. мрежа, която да свърже София със столиците на съседните държави.

По отношение на достъпност до жп транспорт, ЮЗР е най-облагодетелстван. Достъпът на населението е относително по-добър поради високата гъстота на жп гарите и спирките.

Основните жп линии, обслужващи територията на Югозападния район са участъците от главните жп линии „Драгоман-София-Пловдив” (ЕТК № 10 и 4), подбалканската жп линия „София-Карлово-Бургас”, ж.п. линиите „София-Г.Оряховица-Варна” и „София-Кюстендил-Гюешево” (ЕТК № 8) и „Видин-София-Кулата” (ЕТК № 4). Посочените като части на ЕТК жп линии осъществяват интеграцията на района с железопътната мрежа на страната и на Югоизточна Европа.

Незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав, са причина за отлив на пътници от железопътния транспорт в ЮЗР и в страната като цяло. Друг проблем е липсата на подходящ обществен достъп до функциониращите гари, в случаите когато са отдалечени от обслужваните населени места.

Съхопътната връзка на ЮЗР със съседните страни се осъществява чрез следните гранично-контролни пропускателни пунктове (ГКПП):

Със Сърбия:


    • ГКПП Калотина

      • железопътен

      • пътен

    • ГКПП Стрезимировци

    • ГКПП Олтоманци

С Република Македония:

    • ГКПП Гюешево

    • ГКПП Станке Лисичково

    • ГКПП Златарево-Ново село

С Гърция:



Карта 5: ГКПП-та на територията на Ребулика България
Планирани за бъдещо изграждане по трите външни граници на ЮЗР са следните ГКПП:

Със Сърбия:



    • ГКПП Салаш – Ново корито

    • ГКПП Банкя – Петачинци

    • ГКПП Трекляно – Босилеград

С Република Македония:



    • ГКПП Симитли – Пехчево

    • ГКПП Струмяни – Берово

    • ГКПП Черната скала

С Гърция:

    • ГКПП Аврен-Митриски



Въздушен транспорт

Югозападният район е най-добре обслуженият с въздушен транспорт от районите на ниво 2 в страната. По достъп до полети районът е в групата на европейските райони с брой на полетите до 250 на ден. С такава характеристика са голяма част от районите, разположени в периферните части на ЕС. На територията на ЮЗР се намира най-голямото летище в страната - летище София. София е свързана чрез директни въздушни маршрути с над 50 дестинации в Централна и Западна Европа, Близкия изток и Африка. Летището има изключително голямо значение за осигуряването на достъпа до въздушен транспорт на районите Северозападен, Северен централен и Южен централен, както и за обслужването на туристическия трафик до зимните курорти в югозападната част на страната. През 2010 г. и 2011 г. летището отчита по 5% ръст на пътниците и по 4% ръст на товарите и поща на годишна база. През 2011 г. са обслужени около 3,47 млн. пътници (за 2006 г.- около 2,2 млн.), което представлява растеж от над 50% в рамките на периода 2006-2011 г. Тази тенденция нарежда летище София сред най-бързо развиващите се летища в Европа.1 През 2012 г. в сравнение с предходната година летището отчита спад на пътниците с 0,2% и нарастване на товарите с 2,3%. В тази връзка в началото на 2013 г. стартира разширение на терминал 2 на летище София.


Таблица 3. Статистически данни за трафика на летище София за периода 2006-2012 г.

Година

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Превозен брой пътници

2 209 604

2 746 330

3 230 696

3 134 104

3 296 936

3 474 993

3 467 455

Превозени тона товари и поща

15 250

17 443

18 647

14952

15489

15888

16248

Източник: Официална интернет страница на „Летище София”
На територията на ЮЗР има няколко летателни площадки – Кондофрей, Сливница, Лозен (вертолетна площадка), Ихтиман, Белчин, Лесново.

Летището в Кондофрей, община Радомир се управлява от „София Уест Еърпорт”. Летателната площадка е ремонтирана, предстои изграждането на стоянки на самолетите и на аерогара. В момента се използва за товарни превози. Предвижда се в бъдеще да обслужва чартъри до Черноморието и Банско.



1.3.2.Енергийни мрежи, използване на ВЕИ, енергийна ефективност


Енергийната инфраструктура на България е сравнително добре развита, включително и в Югозападен район.
Електроенергийна инфраструктура

Електроенергийната инфраструктура на ЮЗР е с добра изграденост и в сравнително добро състояние. Изключение са периферни тупикови връзки (към хижи, гранични застави и много малки населени места), които се нуждаят от подмяна.

Област Благоевград съвпада с обхвата на Електропреносен район Благоевград и е част от „Електроразпределeние София-област” АД. На територията на областта функционира една заводска топлоелектрическа централа (ТЕЦ-Разлог) и 16 водноелектрически централи. Пет от тях работят на 110 кV – Попина лъка, Лиляново, Сандански, Пирин и Спанчево и се намират в община Сандански, а другите 11 работят на 20 кV – Петрово (общ. Сандански), Лешница (общ. Сандански), Разлог, Топлика (общ. Гоце Делчев), Якоруда, Ретидже (общ. Гърмен), Ковачица (общ. Гърмен), Сушица (общ. Сандански), Резервоара, Струмско и Извора (последните три в общ. Благоевград). Мощностите на изброените централи са относително малки, поради което основен източник на електроенергия е националната електроенергийна система. Основен пункт на преносната електроенергийна мрежа е системната подстанция „Благоевград” 400/110 кV, която доставя ел.енергията в мрежата на областта, а също така осъществява и трансграничен пренос на ел. енергия посредством преносния електропровод за Гърция.

Кюстендилска област е предимно консуматор на електрическа енергия. Съществуващите енергийни мощности за производство на електроенергия на територията на областта са : ТЕЦ „Бобов дол”, ВЕЦ „Рила”, ВЕЦ „Пастра”, ВЕЦ „Самораново”, ВЕЦ „Мурсалево”, ВЕЦ „Мало село”, ВЕЦ „Осогово”. Електросъоръженията на територията на Кюстендилска област са 5 подстанции на 110/20 кV – „Пауталия”, „Кюстендил”, „Скакавица”, „Бобов дол”, „Марек” и една подстанция на 110/20/6 кV – „Бабино”. „Електроразпределение София област” АД – Клон Кюстендил обслужва над 110 000 абоната на територията на областта. На територията на областта няма населени места без електрозахранване. Особено остър проблем е качеството на електрозахранването на вилните зони на територията на област Кюстендил.

На територията на област София (столица) електроснабдителната система се управлява от „Електроразпределение София-град” ЕАД за града и „Електроразпределение София-област” ЕАД – за крайградската част и близките населени места. “Топлофикация София” произвежда електрическа енергия за собствени нужди и за енергийния пазар.

На територията на гр. София има две топлофикационни централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия – ТФЕЦ „София изток” и ТФЕЦ „София”. Към електроснабдителната система на София са включени и няколко водноелектрически централи - ВЕЦ „Бояна”, ВЕЦ „Симеоново”, ВЕЦ „Пасарел” и ВЕЦ „Кокаляне”. Електроснабдителната система на София се захранва от следните системни подстанции: „Столник”, „София запад”, „Металургична” (за захранване на обособената мрежа на металургичния комбинат Кремиковци), „София юг”, „Казичене”. На територията на София има изградени 43 разпределителни подстанции 110 кV /Ср.Н. 33 от тях са с общо предназначение, а 10 захранват отделни консуматори.

На територията на Софийска област електропреносната и електроснабдителната дейност се осъществява от „Електроразпределение София област” ЕАД, а на територията на област Перник – „Електроразпределение София област” ЕАД-клон Перник

Независимо от наличието на производствени мощности (ТЕЦ и ВЕЦ), енергийният баланс на района е отрицателен и потреблението му разчита основно на националната електроразпределителна мрежа.


Топлоснабдителна инфраструктура

Топлоснабдителна инфраструктура е изградена и функционира единствено в градовете София и Перник. Топлоснабдяване на територията на област Перник е осигурено само в гр.Перник, като основен топлоизточник е ТЕЦ „Република”. „Топлофикация-Перник” ЕАД произвежда топлоенергия и електроенергия чрез комбиниран цикъл в ТЕЦ-а. Основната суровина за производството са въглищата, произвеждани в пернишкия каменовъглен басейн.

Топлофикационната система на територията на град София се управлява от „Топлофикация София” АД. „Топлофикация София” продава и ограничени количества промишлена пара в промишлена зона „Гара Искър” и промишлените зони към ТЕЦ „София”, а също произвежда и електрическа енергия за собствени нужди и за енергийния пазар. Дружеството изразходва природен газ, мазут и промишлен газьол. В София са изградени четири топлофикационни района („София”, „София-Изток”, „Земляне” и „Люлин”), към които са включени общо 53 столични района. Топлофикационната система е изграждана в продължение на около 50 години. Въпреки това, без радикална рехабилитационна инвестиция, надеждността и ефективността на топлоизточниците няма да са в състояние да достигнат съвременните постижения в областта.

Общ недостатък и за двете топлофикационни системи е остарялата топлопреносна мрежа, големите загуби на топлинна енергия и масовите откази от услугата поради високи цени, неубедителна мотивация на цените и наличие на по-ефективни алтернативи.


Газоснабдителна инфраструктура

Националните разчети предвиждат до 2020 г. да бъдат газифицирани около 30% от битовите потребители в страната. Докато в ЕС средно около 40% от населението ползва газ, то у нас 97% от газа се ползва от промишлеността, вкл. от топлофикационните дружества. Газовата инфраструктура в ЕС е 6-7 пъти по-развита от тази в България. Отнесено към жител, потреблението на природен газ в България е 4 пъти по-ниско от средното в ЕС. Затова е необходимо ускорено развитие на вътрешната газова инфраструктура и съответно разширяване на потреблението на газ.




Карта 6: Газопреносна инфраструктура
Наличната газова инфраструктура и планираното й развитие по области в Югозападния район, е както следва:

  • Благоевград – през областта преминава транзитният газопровод за Гърция по долината на р. Струма. Част от газоразпределителната мрежа в град Благоевград бе пусната в експлоатация през 2010 г., като се предвижда изграждането на останалата част от мрежата да приключи до 2014 г. В процес на изпълнение е газификацията на гр. Петрич и гр.Сандански. Възможността за газифициране е голямо предимство за общините от западната част на областта.

  • Кюстендил – през областта (общини Сапарева баня, Дупница, Бобов дол и Кюстендил) преминава транзитният газопровод за Македония, което е предпоставка за развитие на газификацията на прилежащите населени места. Досега газоразпределителна мрежа е изградена в гр. Кюстендил и частично в гр. Дупница. Предстои газификация на Сапарева баня в средносрочен период.

  • Перник - чрез мрежата на магистралния газопроводен пръстен за доставки от Русия, гр. Перник също се снабдява с природен газ. Газоснабдяването е програмен приоритет и за община Радомир, където също се изгражда газоразпределителна мрежа за потребителите.

- Софийска област попада в територията за газоразпределение на регион „Запад”. На територията на областта изграждане на газоснабдителна система е стартирало в Божурище, Елин Пелин, Правец, Самоков, Боровец, Ботевград, Костинброд.

- Област София – в територията й попада мрежата от магистрални газопроводи за доставки от Русия. Град София и районът около него се захранва чрез газопроводни отклонения от двата клона на магистралния пръстен. Газоснабдяването на гр.София и Столична община обхваща големите промишлени предприятия, ТЕЦ и ОЦ. През последните години се направиха начални стъпки на газифициране на Банкя и част от южните територии на гр. София. Като потенциални консуматори за газифициране се разглеждат предимно райони, които не са топлофицирани. Към тях спадат периферни жилищни райони в южната част на столицата, близки населени места, включени в състава на Столична община, в близост до които преминават газопроводите, както и логистични и индустриални зони в северната част на града.

В рамките на Оперативна програма „Регионално развитие“ се изпълнява проект „Подготовка, проучвания и проектиране за изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия”. Проектът на стойност 1,66 млн. лв. стартира през 2011 г. и следва да приключи през 2013 г. Основна цел на проекта е подготовката и изготвянето на предпроектно проучване и извършване на подготвителни дейности за изграждането на междусистемната връзка. С осъществяването на проекта се цели повишаване на сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ за България и Сърбия.


Възобновяеми енергийни източници

Един от националните ангажименти по Стратегия „Европа 2020” е достигане на 16% дял на ВЕИ в крайното потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.

За постигането на задължителната национална цел на Република България по отношение използването на ВЕИ и в изпълнение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВЕИ е разработен и се изпълнява Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2010-2020 г. Достигнатият дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната през 2010 г. е 13,8%, като за периода 2005-2010 г. бележи нарастване с 4,3%.

По данни на МИЕТ, през 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от ВЕИ (5509 GWh). Очаква се това производството да достигне 7 537 GWh през 2020 г., като ще се разчита основно на водната и вятърната енергия. Делът на централите на ВЕИ е 12,2 % от брутното производство на електрическа енергия в страната през 2010 г. Реализирано е и най-голямото производство на електрическа енергия от ВЕЦ в последното десетилетие – 4 790 GWh или 10,6 % от брутното производство на електроенергия в страната (45 172 GWh). Произведената електрическа енергия от ВЕИ в Югозападен район през 2010 г. възлиза на 1 013 633 хил. кВтч, което представлява 17,5% от произведената електрическа енергия от ВЕИ общо за страната. Най-голям е приносът на Южния централен район - 62,4%.

През 2010 г. производството на електрическа енергия от ВЕЦ остава доминиращо във ВЕИ сектора. Наблюдава се нарастване на производството от вятърни генератори (с дял от 12% от ел. енергията от ВЕИ). Голям ръст бележи и производството на електроенергия от фотоволтаични централи - от 3,3 GWh през 2009 г. до 14,9 GWh през 2010 г.

По-значими реализирани ВЕИ проекти в ЮЗР през последните години са група от фотоволтаични паркове в община Ихтиман и каскада от МВЕЦ на територията на община Своге.


Графика 12: Относителен дял на продадената ел. енергия от ВЕИ по райони от ниво 2 от общото за страната, 2010 г.



Източник: Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.
Предизвикателство пред страната е и въвеждането на биогоривата в транспорта и достигане на 10% дял от общото количество на горива, използвани в транспорта през 2020 г. България има добър потенциал за производство на биоетанол и биодизел от земеделска продукция. Годишният капацитет през 2010 г. достига 60 000 т. етанол и 250 000 т. биодизел. Потреблението на биогорива у нас е все още незначително.

Въпреки представените положителни тенденции, производството и използването на енергия от ВЕИ все още е сравнително ограничено. В Югозападен район има потенциал за развитие на ВЕИ - водна, вятърна и слънчева енергия. Изследванията на енергийния потенциал на вятъра показват, че в района има подходящи места за изграждане на вятърни генератори, главно по планинските била. Благоприятни са условията за изграждане на малки ВЕЦ в планинските части на района. Слънчевата енергия също може да се използва за ефективно производство на електричество - по долината на река Струма, в близост до границата с Гърция.


Енергийна ефективност

Енергийната ефективност е важна както за постигане на конкурентоспособна икономика, така и за опазване на околната среда и изпълнение на съответния национален ангажимент по „Европа 2020”. Положителна тенденция за българската икономика и екология е трайното намаляване на енергийната интензивност (нефтен еквивалент за производство на продукция за 1000 евро от БВП). По данни на НСИ от 1,1 т. нефтен еквивалент през 2005 г., стойността намалява плавно до 0,855 т.н.е. през 2010 г. За периода 2000-2009 г. първичното енергийно потребление в страната намалява с 1 736 ktoe – от 19 218 ktoe през 2000 г. до 17 482 ktoe през 2009 г. Крайното енергийно потребление за същия период бележи незначителен ръст от 39 ktoe – от 8 436 ktoe през 2000 г. до 8 475 ktoe през 2009 г.

Въпреки тази положителна тенденция, енергийната интензивност на националния БВП е в пъти по-висока от средната за ЕС. Това показва неефективно използване на първичните енергийни ресурси. Затова са необходими значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия във всички сектори, за да може енергетиката и икономиката ни да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар.

Съгласно Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги, всички страни – членки на Европейския съюз следва да постигнат спестяване на горива и енергии до деветата година от прилагането на Директивата (2016 г.) в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. или 7 291 GWh за България.

Въз основа на Директивата и на Националната дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г. е разработен и приет първият Национален план за действие по енергийна ефективност. Той е първият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност. ПНПДЕЕ обхваща периода 2008 – 2010 г. и формулира междинна индикативна цел за този период от 3 % спестяване на горива и енергии от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. или 2 430 GWh.

Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност е приет през 2011 г. и формулира междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 г. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии.

По данни от обобщения отчет за изпълнението на ПНПДЕЕ, общото спестяване на енергия към 2009 г. в рамките на Директивата за ЕС, изчислени по хармонизираната методика по метода “отгоре-надолу” е не по-малко от 5 168 GWh (444,46 ktoe), което значително надхвърля индикативната цел за първия междинен период (до 2010 г.) и представлява близо 71 % от цялата индикативна цел до 2016 г. (627 ktoe).

В същото време, следва да се отбележи, че към момента в институциите на ЕС тече процедура по изготвяне и приемане на нова директива за енергийна ефективност, която да промени и отмени Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО. Възможно е промяната да засегне както националното законодателство в областта на енергийната ефективност (преди всичко Закона за енергийна ефективност), така и индикативните стойности за енергийно спестяване, с които страната ни ще бъде обвързана.



1.3.3.Телекомуникации и широколентов достъп


Югозападният район като цяло се характеризира с най-висока информационна осигуреност сред районите от ниво 2 в страната, но се наблюдават различия в степента на развитие за различните области и общини. Достъпът до високоскоростен Интернет е осигурен в по-големите градски центрове. В малките градове и селата степента на проникване на информационни технологии е по-ниска, както и качеството на предоставяните услуги.

Сравнена с ЕС-27, страната ни все още изостава от другите държави-членки, както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. Въпреки това през последните години се отчита нарастване на националните показатели за достъп и ползване на Интернет със значителни темпове. По информация на Евростат към края на 2011 г. 57% от домакинствата в Югозападния район имат достъп до Интернет, като средната стойност за страната е 45%, а за ЕС-27 - 73%. През 2011 г. в България общо 40% от домакинствата имат достъп до широколентови услуги, като в ЕС-27 този дял е 67%. В Югозападния район достигнатото ниво е по-високо от това за страната – 54%. Предоставянето на широколентови услуги от икономическа гледна точка е по-рентабилно да се развива в гъсто населените райони. Поради тази причина, периферията на района остава без информационна инфраструктура, а населението – без шанс да се възползва от дистанционните възможности за обучение, информация и електронни услуги.



Делът на лицата в Югозападния район, които редовно използват Интернет също бележи тенденция на нарастване и през 2011 г. достига 61% при 46% средно за страната и 68% средно за ЕС-27. Делът на лицата в ЮЗР, които никога не са ползвали Интернет намалява и възлиза на 32% за 2011 г. За останалите райони от ниво 2 в България стойностите на този показател са средно около 46%, а за ЕС-27 – 24%.
Таблица 4. Развитие на интернет услугите към 31.12.2011 г.

Район от ниво 2

Дял на домакинствата с достъп до интернет - %

Дял на домакинствата с достъп до широколентови услуги - %

Дял на лицата, редовно ползващи интернет –

%

Дял на лицата, които никога не са използвали интернет

%

ЕС-27

73

67

68

24

БЪЛГАРИЯ

45

40

46

46

Северозападен район

35

33

39

53

Северен централен район

43

38

43

50

Североизточен район

36

28

37

55

Югоизточен район

42

31

43

48

Южен централен район

42

38

40

51

Югозападен район

57

54

61

32

Източник: Евростат
Насочването на ресурси за развитието на електронните комуникации и информационното общество е важна предпоставка за конкурентоспособността на регионалната икономика. Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ особено в по-малките градове и селата. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор е задължителна стъпка към информационното общество.
Изводи и заключения:

  • През територията на ЮЗР преминават три международни транспортни коридора, осъществяващи връзка с Европа и Азия - коридор №10, коридор № 4 и коридор №8;

  • Районът е на трето място по дължина на РПМ и на последно място заедно с ЮИР по гъстота на РПМ в сравнение с другите райони от ниво 2;

  • Мрежата на пътищата от висок клас (автомагистрали и пътища I клас) не покрива равномерно територията на района. Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите е малко по-висока от средната в страната. Единствено Софийска област се доближава до средните стойности за ЕС-27 за гъстота на висококласни пътища. Останалите области изостават значително;

  • ЮЗР, наред с ЮИР, е с най-слабо развита регионална пътна мрежа в сравнение с останалите райони от ниво 2, а основен проблем е лошото състояние на пътищата в периферните общини и населени места;

  • Около 50% от пътищата от РПМ в района са в средно и лошо експлоатационно състояние, а за автомагистралите и пътищата от първи клас този показател е около 35%;

  • Около 90% от населението на ЮЗР има достъп до центрове, осигуряващи основни социални услуги – образователни, здравни, културни, административни, правни в рамките на 90 минути;

  • Югозападният район е с най- голяма дължина на изградената железопътна мрежа в страната;

  • Процентът на електрифицирани жп линии е най-висок в сравнение с останалите райони от ниво 2;

  • Средната гъстота на изградената жп мрежата в района е по-висока от средната за страната и близка до тази за ЕС-27;

  • Територията на района е неравномерно обслужена от железопътния транспорт, изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и в югозападната част;

  • По-сериозно изоставане районът има по отношение изграждането на високоскоростни жп линии;

  • Югозападният район е най-добре обслужен с въздушен транспорт от районите от ниво 2 в страната благодарение на летище София – най-голямото в страната;

  • Летище София осигурява достъп до въздушен транспорт не само в ЮЗР, но и в районите Северозападен, Северен централен и Южен централен;

  • Летище София е едно от динамично развиващите се летища в ЕС, като през периода 2006-2012 г. обслужените пътници се увеличават с 57%;

  • Електроенергийната инфраструктура на ЮЗР е с добра изграденост и в сравнително добро състояние;

  • Независимо от наличието на производствени мощности (ТЕЦ и ВЕЦ), енергийният баланс на района е отрицателен и потреблението му разчита основно на националната електроразпределителна мрежа;

  • На територията на ЮЗР топлоснабдителна инфраструктура е изградена и функционира единствено в градовете София и Перник. Общ недостатък и за двете топлофикационни системи е остарялата топлопреносна мрежа, големите загуби на топлинна енергия и масовите откази от услугата;

  • На територията на района преминават части от трасетата на магистралните газопроводи към София и Перник и транзитните газопроводи към Македония и Гърция;

  • Проекти по изграждане и разширяване на газоразпределителната мрежа се изпълняват в някои от общините и населените места на територията на района. Въпреки постигнатия напредък през последните години, процесът на газифициране на населените места и жилищните райони в ЮЗР остава сравнително ограничен. Изоставането от средноевропейските нива на изграденост на газификационната мрежа и потреблението на газ от населението в района е голямо и се изразява в пъти;

  • Изградените мощности за производство на енергия от ВЕИ в района към момента са предимно водни – ВЕЦ, МВЕЦ и ПАВЕЦ;

  • Въпреки положителните тенденции, производството и използването на енергия от ВЕИ все още е сравнително ограничено, предвид природния потенциал на ЮЗР за развитие на ВЕИ - водна, вятърна, слънчева и геотермална енергия;

  • ЮЗР е на първо място сред районите от ниво 2 в страната по всички основни показатели за достъп и използване на информационни и широколентови услуги в страната;

  • Достъпът до информационни технологии е неравномерен - осигурен е в по-големите градски центрове в района. В малките градове, селата и периферните територии степента на проникване на информационни технологии е по-ниска, както и качеството на предоставяните услуги;

  • Въпреки че все още районът изостава от стойностите за достъп до Интернет и широколентови услуги в сравнение със средното равнище за европейските региони, през последните години се реализират устойчиви темпове на значително приближаване до нивата за ЕС-27.





Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет