Министерство на регионалното развитие и благоустройството


Териториално развитие и перспективи



бет9/22
Дата01.07.2016
өлшемі7.45 Mb.
#171587
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   22

2. Териториално развитие и перспективи


Политическата рамка за териториалното развитие на Югозападен район се формира от Стратегия „Европа 2020” и териториалното й представяне от „Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020”, както и от националната им интерпретация в „Националната концепция за пространствено развитие на Република България 2013 – 2025 г.”. Основната цел за териториално сближаване и балансирано развитие ще се постигне с усилия в следните приоритетни насоки:

- Спомагане за полицентрично и балансирано териториално развитие;

- Насърчаване на интегрираното развитие в градовете, селските и специфичните региони;

- Териториална интеграция в трансгранични междунационални функционални региони;

- Осигуряване на конкурентоспособност на регионите на глобалния пазар чрез силни местни икономики;

- Подобряване на териториалната свързаност между индивидите, общините и предприятията;

- Управление и свързване на екологичните, ландшафтни и културни ценности на регионите.
2.1. Използване на земята

В териториалния баланс на ЮЗР, горските територии съставляват 47,1%, земеделските – 46%, населените места и урбанизираните територии - 4,9%, водните площи – 1% и други антропогенно натоварени територии – 1%.



2.2 Интегрирано градско възстановяване и развитие


Интегрираните планове за градско възстановяване развитие (ИПГВР) имат за цел трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на дадена градска територия и ще изиграят важна роля в подобряването на градската структура и на градската среда в 67 града в периода 2014 – 2020 г. Въпреки че те са ограничени строго в регулационните граници на града и не засягат крайградските територии и агломерационните ареали, където са натрупани много сериозни проблеми, при разработването им следва да се взема предвид и влиянието на съседните територии - зоната на влияние на съответния град, неговата позиция в региона, както и евентуално предстоящи големи инфраструктурни проекти от национално и регионално ниво. В зоните на активно влияние на градовете е важно да се насочат усилия, макар и в един следващ период. С разработените общи устройствени планове на големи градове като София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас и Русе, те са определени достатъчно прецизно и могат да бъдат използвани в стратегическото планиране. В Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2012 – 2022 г. на тези агломерационни ядра или зони на активно влияние се набляга сериозно с оглед бъдещото внимание на политиките за развитие и устройство.


Карта 13. Градове за подкрепа на интегрирано градско развитие по ОПРР в ЮЗР
9 града в ЮЗР са в процес на изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие по мярка 1.4. „Подкрепа за интегрирано градско възстановяване и развитие” на ОПРР 2007-2013г.: София, Благоевград, Кюстендил, Перник, Дупница, Петрич, Самоков, Сандански, Гоце Делчев;

Предвижда се предстоящо изработване на ИПГВР и за други градове в ЮЗР, като бъдещите бенефициенти ще бъдат 15 броя:

Своге, Самоков, Ихтиман, Костенец, Елин Пелин, Пирдоп, Златица, Етрополе, Костинброд, Ботевград, Сливница, Брезник, Радомир, Банско, Разлог.

Основната цел е да бъдат стимулирани достатъчно голям брой малки градове, разположени в периферни селски и планински райони. Тези градове са центрове, предлагащи работни места и основни услуги със значение за повече от една община. Критерият за избор, който е използван за определянето на допълнителните градове бенефициенти е подходящо местоположение в територията на областите, демографска големина, налични функции с надобщинско значение в сферата на икономиката, социалната сфера, образованието, науката, културата и др.



2.3. Урбанизирани територии
Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-20125 г. (НКПР), приета от Министерски съвет през м.декември 2012 г., въвежда два основни типа територия по признак „урбанизация” – „централни”, силно урбанизирани територии (на общините с големи и средни градове) и „периферни”, слабо урбанизирани територии – общините с центрове малки градове и села. Следва уточнението, че дори и в територията на «централни» общини съществуват вътрешни периферии. Съществуват още и природни неурбанизирани територии.

Централните силно урбанизирани територии се определят като места за генериране на растеж. Общините с центрове до трето ниво и някои от четвърто ниво са отнесени към категорията централни територии. Периферните слабо урбанизирани територии се определят като изостанали райони за целенасочено подпомагане – селски, планински, гранични. Общините с центрове от четвърто и пето ниво са отнесени към категорията периферни територии за целенасочено подпомагане. Природните неурбанизирани територии се идентифицират със защитените природни територии по ЗЗТ и със защитените зони по Натура 2000, като към тях се добавят и територии за превантивна териториалноустройствена защита, каквито са териториите над горната граница на гората в планините, някои характерни крайречни, горски и полски ландшафти.

Силно контрастиращ на общия фон в Югозападен район е град София – това е най-силно урбанизираната територия в ЮЗР, както и в национален мащаб. Към централните силно урбанизирани територии се отнася и град Благоевград. В тези градове е целесъобразно да се модернизира основната инфраструктура и да се изгради инфраструктура на информационното общество, да се развиват трансфера на технологии и иновации, научноприложни и развойни изследвания, висше образование, сектори, генериращи висок растеж в съответствие със защита на околната среда и културното наследство, развитие на културните институции, подобряване на градското благоустройство и качествата на градската среда, за да могат тези центрове да привличат инвестиции и активно да участват в конкурентната среда и културния и икономически обмен между градовете в границите на Европейския съюз.

Периферни слабо урбанизирани територии в ЮЗР са градовете от трето ниво Перник, Кюстендил, Дупница, както и градовете от ниво четири Сандански и Гоце Делчев. Тези градове приемат ролята на двигатели на регионалното развитие и следва да окажат благотворно влияние на околната изостанала селска територия. Приоритетно в тях следва да се изгради съвременна икономическа база, да се стимулира предприемачеството, да се модернизира инфраструктурата, да се създадат устойчиви работни места, да се използват специфичните местни потенциали.

Периферните територии са най-уязвимите пространства от социално-икономическа гледна точка. Повечето са едновременно гранични, планински и селски – с катастрофални демографски характеристики, с влошена техническа инфраструктура, с липса на заетост и затруднен достъп до социални усуги. Четири области, попадащи в обхвата на ЮЗР – Софийска, Перник, Благоевград и Кюстендил, са частично в категорията периферни, област София (столица) се определя като централна.

По терминология на НКПР в страната като гранични се възприемат 43 бр. общини със сухоземна граница, за да няма дублиране с дунавските и черноморските. Граничните общини в ЮЗР са Годеч, Драгоман, Трън, Трекляно, Кюстендил, Невестино, Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански, Хаджидимово, Сатовча. Някои от основните проблеми при тях са, че те биват обслужвани от тупикова инфраструктура, при отсъствие на ГКПП, като влошената им транспортна достъпност ограничава протичането на нормалните процеси на развитие. Недостатъчно добре изградена е и инфраструктурата, осигуряваща съответен стандарт на обитаване - ограничени съобщителни услуги, режим на водоснабдяване и др. Социално-икономическата активност е ниска, в множество селища нарастват тенденциите за обезлюдяване.

Повечето от граничните общини по западната и южната ни граници могат да бъдат отнесени и към категорията планински. Всъщност под определението за „Планински райони в Европа” на Нордрегио попада цялата територия на ЮЗР.

Съгласно Програмата за развитие на селските райони като селски са определени общините, които са с население под 30 хиляди души. Политиките за развитие на селските райони и малките градове в тях трябва да бъдат насочени към разнообразяване на структурата на селскостопанската заетост и към създаване на нови връзки град – село. Подходящо е да бъдат насърчавани малките градове в предоставянето на услуги в техния селскостопански хинтерланд и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство. Близостта на малките градове до селата е фактор, който трябва добре да се използва в бъдеще, тъй като създава възможности за подобряване връзката град – село и за превръщането на малките градове в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селската местност.




Карта 14. Концентрация на населението в ЮЗР
Наред с високата степен на пространствено препокриване на повечето специфични/проблемни категории (гранични, планински, селски, периферни), се констатира и тяхната корелация с категорията „обезлюдяващи се територии”. Този факт е основание като пространствени адреси на проблемни територии и съответни политики да се посочат землищата с пределно ниски гъстоти (от „нула до 100 човека”).

В зависимост от локализацията и пространственото им групиране, тези землища формират няколко основни групи:



  • Ниски гъстоти на обитаване и нисък агрономичен потенциал (пример – Огражден и Беласица) – политика – приобщаване към „зелената система” и Европейския зелен коридор;

  • Ниски гъстоти с нисък до среден агрономичен потенциал и специфична политическа значимост (пример – югозападните поли на Пирин) – политика – субсидирани производства и дейности, осигуряващи поминъка;

  • Ниски гъстоти с „островно” разположение (вътрешни общински периферии) – използване на потенциала им от общинския център и подкрепа от него.



2.4. Центрове и оси на пространствено развитие


РПР на ЮЗР възприема полицентричния модел за пространствено развитие, създаден в НКПР, където са дефинирани урбанистични центрове от различни йерархични нива с различни по обхват териториални ареали на влияние и оси на урбанизационно развитие.


Карта 15. Урбанистичен модел „умерен полицентризъм” в ЮЗР

Йерархизирането на центровете е осъществено чрез интегрирана оценка на тяхното значение и роля по редица критерии и показатели за динамика на населението и степента на развитие на техните обслужващи административни, икономически, транспортни функции и др.

Класификацията на НКПР обхваща всички български градове и някои села - центрове на общини и ги разпределя в 5 групи. В съответствие с НКПР, градовете на територията на ЮЗР попадат, както следва:

- в 1-во ниво - столицата София, център с европейско значение за националната територия – 1бр.;

- в 3-то ниво – средни и средноголеми градове - центрове с регионално значение - Перник, Кюстендил, Благоевград , Дупница, Петрич – 5 бр. ;

- в 4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на група общини – Своге, Самоков, Ихтиман, Костенец, Елин Пелин, Пирдоп, Златица, Етрополе, Костинброд, Ботевград, Сливница, Брезник, Радомир, Банско, Разлог, Сандански, Гоце Делчев, Трън.



- в 5-то ниво - много малки градове и села - центрове с общинско значение за територията на съответните общини - Белица, Гърмен, Кресна, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда; Бобовдол, Бобошево, Кочериново, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно; Земен, Ковачевци; Антон, Божурище, Годеч, Горна малина, Долна баня, Драгоман, Копривщица, Мирково, Правец, Чавдар, Челопеч.

Градовете от 1-во, 2-ро и 3-то йерархични нива формират основната опорна мрежа от урбанистични центрове в националната територия. Икономическото значение на тези градове се изразява във факта, че в тях се формира основният дял на брутния вътрешен продукт и се реализира икономическия растеж. На тях се пада основната роля за осъществяване на публичните услуги от високо ниво. В тях са разположени висшите учебни заведения на страната и основните научни и иновационни центрове. В тези градове е развита основната мрежа от обекти на здравеопазването. Те са важни центрове на културата.

На 1-во йерархично ниво за столицата, като център с европейско значение, НКПР предвижда по-нататъшно стимулиране на качественото, интензивно развитие и ограничаване на екстензивното развитие. Тя има потенциал да премине в по-горна категория на европейските Metropolitan European Growth Area (MEGA), която се определя от оценките за население, икономически функции, конкурентоспособност, свързаност, знания. Реализирането на тази цел зависи от цялостното социално-икономическо и културно развитие на София, подпомагано от разнообразни политики и инструменти. Сред тях, сериозна роля ще има изпълнението на ИПГВР и съобразяването на пространственото развитие с предвижданията на ОУП на Столична община. От значение е и участието на София в европейска мрежа на сътрудничество с други европейски градове, поканата за Европейска столица на културата 2019 г., кандидатурата за Зимни олимпийски игри през 2022 г., за провеждане на Европейско първенство по волейбол (съвместно с Италия), за домакинство на Европейско първенство по футбол (съвместно с още 10 европейски държави), което мобилизира допълнителни ресурси и стимулира нови инициативи.

Макар че асоциирането на столицата със съседните общини е вече факт, за бъдещото развитие на агломерацията на София е от важно значение законово да бъде регламентирано сдружаването на групата общини в агломерационен ареал за общи действия в сферата на социално-икономическото развитие, опазването на околната среда, транспортната политика, туристическата политика и в сферата на пространственото развитие. Също е необходимо регламентиране в ЗУТ на изискването ОУП на град – център на агломерационен ареал да се изработва в обхвата на ареала – на групата общини.

В ЮЗР не попада град-център от второ йерархично ниво. Градовете от 3-то йерархично ниво са разположени сравнително равномерно в националната територия и имат мисията да допълват и балансират големите градове, за да намаляват ефекта от моноцентрично развитие в територията на областите и районите. В трето йерархично ниво в района са 5 града – 3 областни центрове (Благоевград, Кюстендил и Перник) и два други средни града – Дупница и Петрич. Основен опорен център в долината на Струма е Благоевград. Той има потенциал да се развие до по-горно, второ ниво.

Градовете от 4-то ниво имат изключително важна роля за периферните селски райони, предлагат работни места и основни публични услуги на повече от една община. Градове от четвърто ниво в ЮЗР, с обслужваща роля за заобикалящите ги населени места, са: Своге, Самоков, Ихтиман, Костенец, Елин Пелин, Пирдоп, Златица, Етрополе, Констинброд, Ботевград, Сливница, Брезник, Радомир, Банско, Разлог, Сандански, Гоце Делчев. С потенциал за извеждане до трето ниво са Сандански и Гоце Делчев.



В територията на общините с центрове много малки градове и села, същите са административни, стопански и обслужващи центрове за населението на собствените си общини. Те формират 5-то ниво от центрове с общинско значение.
Що се отнася до осите на развитие, ЮЗР се ситуира и в този аспект като фрагмент на националния модел. Чрез развитието на този важен елемент на пространствения модел, районът ще се свърже с кореспондиращи оси на развитие в съседните Сърбия, Македония и Гърция. Същевременно ще се осигури по-добра достъпност до центровете на растеж, иновации, култура и образование (най-вече София и донякъде Благоевград). За целта е необходимо:

  • Доизграждане на ЕТК 4 ;

  • Осигуряване на устойчива комуникационно-транспортна система за равнопоставен достъп от второстепенните оси до главните оси и до центровете на селищната мрежа;

  • Изграждане на основните свързващи елементи за поддържане на полицентричния модел, създаващ предпоставки за жизнено взаимодействие между градовете и селата;

  • Изграждане на липсващите второстепенни връзки в отдалечените и периферни територии, включително и тези, които имат първостепенно значение за достъп до туристическите ресурси (природни и културни).

Основните оси се развиват по протежение на главните национални и международни транспортни коридори. Второстепенните оси са тези, които имат структуриращо значение за района. През ЮЗР преминават части от двете главни паралелни оси и една от трите главни меридиални оси:

  • Главна паралелна ос Драгоман–София–Пловдив–Свиленград-Истанбул, част от общоевропейски транспортен коридор 4 (ТРАСЕКА);

  • Главна паралелна ос София–Плевен–Русе и връзка с общоевропейски транспортни коридори 7 и 9 и отклонението й София–Ловеч– Велико Търново–Шумен–Варна.




Карта 16. Регионална схема за пространствено развитие в ЮЗР
Характерно за паралелните оси е събирането им в столицата София, което освен предимствата, свързани с концентрация на различни видове транспорт, крие и недостатъци и налага търсене на близки и по-далечни обходи. Такъв обход, който следва да се превърне в ос на развитие е замислената магистрала (скоростен път) „Рила” от Ихтиман до Дупница. Тя е в състояние да активизира допълнително развитието на туризма в Северна Рила.

  • Западна меридиална ос Видин–Враца–София–Благоевград–Кулата, част от ЕТК 4 – приоритет на ЕС и на Стратегията на Р. България за развитие на транспортната система до 2020 г. (доизграждане на АМ «Струма»)

Активизирането на тази ос ще подобри връзките на столицата с градовете-центрове на север и на юг и може да подкрепи сериозно намерението за стимулиране на градовете Видин и Благоевград в двете периферни територии на Западна България.

Второстепенните оси на развитие се изявяват в направления, излизащи от основните оси или свързващи основните оси. Такива в ЮЗР са: Симитли–Разлог–Банско–ГоцеДелчев–Илинден – ГКПП - Гърция, Перник – Радомир – Кюстендил – Гюешево – ГКПП – Македония; Кюстендил–Дупница–Самоков–Ихтиман. Второстепенните оси завършват пространствения модел на развитие и се очаква да активизират урбанистичното развитие на прилежащите селища.



Регионалните детайли се изразяват в слоя от третостепенни оси. Такива са излазите към Р.Македония от Петрич и Благоевград.



  1. Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   22




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет