Никол данева
жүктеу/скачать 2.72 Mb.
|
| - Да, поклонниците... – сети се Магдалена.
- Не само това, но ти си права. Още тамплиерите са се ориентирали в обстановката. Хилядните тълпи, стичащи се към светите места, не са били никак за пренебрегване. Вярвали са, че като се докоснат до някоя реликва или си купят някоя индулгенция, ще спасят душите си... А какво става днес? Не става ли същото? Католици, протестанти, православни... – всички искат да видят светините. Дори и мюсюлманите, които пък вярват, че от там Мохамед се е изкачил на небето... Наскоро четох, че Ватиканът пуска чартърни полети за Йерусалим. Освен приходите от пристигналите на поклонение туристи, които като златна река се разпределят между различните църкви, вече и превозът им дотам ще носи печалба. Всичко е търговия! Всичко е бизнес! - Досущ като тамплиерите... - Които също са били пазители на тайна... – продължи мисълта й Александър. - И дали са били унищожени заради богатството си или заради нея – един Бог знае. Сега разбирате ли защо ви казах, че нагазваме в мътни води? - И ти през цялото време си имал едно наум, така ли, Алекс? - Е – сви рамене той, - донякъде предполагах, че ще срещнем неодобрение, но не и от толкова високо ниво, и не по толкова драстичен начин. - Но това означава, че ние сме правите, а не те! – удари с длан по масата Магдалена, като отново заговори високо. - И не понасям някой да ми нарежда какво да мисля, и как да постъпвам... - И да ограничава правото ми на избор! – повтори жеста й Мария. - Да не сме някакви престъпници, та да сме принудени да се крием? - Трябва да продължим. Нали, Мари? Алекс?... Сега още повече искам да знам истината! - Длъжни сме да научим истината! - Знаех си аз, че с вас наглава не се излиза... – засмя се Александър, като гледаше едновременното въодушевление на близначките. Техният хъс се прехвърли към вкусно ухаещата храна, към която двете също едновременно посегнаха. - Възмущението май ви отваря апетит... Магдалена отряза парче от навитата на руло палачинка, вгледа се в запълнената със сладко от ягоди спирала, която й напомни една друга спирала, и каза: - Ами след като сме попаднали в такъв лабиринт... - ...трябва да се подготвим за дълъг път – довърши сестра й. - Но в кой вид лабиринт сме? Едноходов или многоходов? – подкачи ги той. – Имайте предвид, че и в двата може да се крие по някой Минотавър. - Зависи... Струва ми се, че е възможно да са наложени един върху друг... В смисъл, че човек може сам да избере във всеки един момент в кой от тях да се намира – каза Магдалена. – Нещо като двойна експозиция... Или по-скоро като два допрени листа, а ти си като една мравка между тях и сам решаваш върху кой от тях да пълзиш и накъде да тръгнеш... - Съгласна съм – кимна Мария. - Ако сам си определяш пътя, значи си постигнал мъдростта на вътрешното равновесие. Не ти остава нищо друго, освен да си верен на себе си и да го извървиш. Като в Критския лабиринт, където пътят е един, макар и с много завои... А противоречието, че нямаш свободна воля заради предопределеността, е само привидно. - Да, само дето ни е трудно да си го представим – поде отново Магдалена. - Затова най-често сме в другия вариант, когато на всяко разклонение си изправен пред избор. И непрекъснато се питаш дали не си сбъркал... Как да разбереш, че не си тръгнал по грешния път? - И тогава чуваш рева на Минотавъра и се сещаш, че целта ти е да го унищожиш. Трябва да събереш цялата си смелост за срещата с него, а този рев ти служи за ориентир... Но има един още по-лош вариант... – бутна чинията си Мария. - О, да!... - повтори жеста й Магдалена, като хвана ножа и го размаха във въздуха. - Залутваш се из проходите, само и само да избегнеш тази ужасяваща среща, защото си воден от страх... И от страх си готов да нараняваш всеки, изпречил се пред теб, не от смелост!... - Загубваш се и вместо да сразиш чудовището, непрекъснато търсиш пътя назад... Но забравяш, че само единият може да излезе оттам като победител... - Или ти, или Минотавърът! Предал си каузата, заради която си влязъл, загубил си нишката на Ариадна... Плюл си на любовта! - Мислиш, че вървиш назад, към изхода, към сигурността и към себе си, а от това лутане вътре в душата си сам неусетно се превръщаш в Минотавър... - ...и дори не го съзнаваш! Защото сега вече ти изяждаш влезлите в лабиринта! – направи страшни очи Магдалена и заплашително вдигна ножа си. - Е? – въпросително вирна брадичка Мария. - Е! – кимна сестра й и двете с блеснали очи се обърнаха към Александър. - „Напред, към Минотавъра!”. Това ли ви е девизът сега? Хм... – огледа ги внимателно той и блясъкът в очите им не му хареса. - Виждам, че сте готови за бой, момичета, но трябва да ви напомня, че Тезей е героят, а Ариадна го чака отвън. Аз съм мъж, аз съм този Тезей, така че оставете на мен битката! Вие двете този път ще стоите настрани и ще слушате и изпълнявате това, което ви казваме с Николай! Просто не знаете в какво се набърквате! Близначките се спогледаха, сведоха поглед и се захванаха с палачинките си. Александър се намръщи. Беше виждал вече това изражение на привидно покорство, зад което се криеше непреклонност, и то никак не му вдъхваше доверие... - ...Жената, за която говорихме, изглежда има интересни планове. Придобила е собственост върху златната мина. - Установен ли е контакт с нея? - Не още. Това е следващата Ви задача - веднага, след като пристигнете в София. - А близначката и нейната компания? - Засега не се занимавайте с тях. Нека се успокоят. - Не е ли рано да се отдръпваме? Едва ли ги стреснах достатъчно. - Няма и да го направим. Сестра Доменика вече ги пое и не ги изпуска от погледа си. Ако има нужда от нещо, тя сама ще Ви потърси. От Вас искам друго. Искам да знам всичко, свързано с онази Габриела Великова и какви са намеренията й. Преценете дали един контакт с нея ще ни бъде от полза, не само за конкретната Ви задача. Ще бъде добре да имаме свои очи и уши в онзи орден. - Разбрано, Ваше преосвещенство. - Лек път и нека Бог да бди над Вас. Мъжът благодари подобаващо, изключи телефона и продължи да кара по магистралата, без да променя скоростта. Някъде далеч напред пътуваше една черна тойота, но тя вече не беше грижа на Гюнтер Канделани. Тя бе следвана от пъргавия голф на сестра Доменика, който също като стопанката си заблуждаваше каква мощ крие под скромната си външност... Кабинетът съответстваше на високия ранг на чиновника – луксозен килим, скъпа и стилна мебел, всякаква офис техника, включително и мощна климатична уредба, озонираща въздуха. На челно място на стената - задължителната голяма снимка на Апостола, още някой и друг възрожденски деец в по-малък размер, карта на България и, разбира се, двете знамена в левия ъгъл – българският трибагреник и синьото звездно знаме на Европейския съюз. Чиновникът, към когото я бяха насочили, също съответстваше на кабинета си – дискретна вратовръзка, бяла маркова риза, костюм от фина сурова вълна въпреки жегите. Или може би именно заради тях, тъй като тук те не се усещаха. Още с влизането в сградата Габриела бе приятно изненадана от свежата прохлада в нея, толкова различна от спарения задух в Института по тракология. Тя изслуша кратките захаросани уверения в неговата добронамереност и му отвърна със също толкова клиширани фрази за благоприятните перспективи на съвместната им работа. И докато той продължи да говори, без да казва нищо съществено, Габриела съсредоточи вниманието си върху този леко охранен, около четиридесет годишен мъж с добре поддържан вид и школувани обноски. Един вътрешен компютър заработи в нея, отбелязвайки жестове, мимика, движението на очите, извивките на гласа... След няколко въвеждащи фрази за трудностите, пред които е изправена държавата и новите изисквания от страна на Европейския съюз, той бе преминал към дежурните обяснения за пътя, който изминават различните инвестиционни проекти, за спънките по него, и за всевъзможните бюрократични нововъведения, пред които са изправени в този конкретен случай. От думите му излизаше, че едва ли не се е борил като лъв, за да придвижи преписката й, и едва ли не само той работи в целия отдел... Оказваше се, че поради една или друга съвсем обективна причина никак, ама никак не е лесно да бъдат издадени всички необходими сертификати, подписи и печати, предоставящи дългогодишни концесионни права на фирмата „Ада майнинг” върху рудните залежи в Източните Родопи. Имало една най-последна и най-непреодолима пречка пред този толкова изгоден инвестиционен проект, и това бил самият министър, който прилагал практиката на „мълчаливия отказ”... Но той щял да направи всичко възможно, което зависело от него... Щял да говори отново с когото трябва, и щял да я държи в течение... Когато мъжът се понадигна, показвайки, че срещата им върви към приключване, Габриела вече бе готова с преценката си. Преметна предизвикателно крак върху крак, демонстрирайки безупречната си фигура, стегната в строг черен костюм от матов сатен, който бе освежен само с делово вързаната като вратовръзка синя кърпа, и с целия си вид му даде да разбере, че едва сега пристъпва към същността на визитата си. Заяви с предразполагаща усмивка, че иска да отнеме още малко от ценното му време, за да демонстрира успехите на компанията в опазването на природната среда. И че за тази цел се е подготвила с едно кратко филмче, което е в компютъра й. Отвори лаптопа си и пръстите й бързо заиграха по клавиатурата. Появи се текст, който бе предварително съставен, само трябваше в последния момент да нанесе сумата, чийто размер зависеше от хода на протеклия разговор. Тя направи точно това. Не й беше за първи път да си урежда по подобен начин проблемите, дори отначало мислеше, че ще й излезе по-солено... Обърна екрана така, че мъжът да го вижда добре и впи внимателно поглед в лицето му. То остана безизразно. Очите му погълнаха за части от секундата предложената сума, както и начина на превода й, който трябваше да стане по дадена от него сметка в предложена от него самия банка. - Да – каза той с лек, почти недоловим трепет в гласа. – Филмчето е хубаво. Форматът също. Скоро е заснето, нали? Не съм го виждал по-рано. - Буквално тези дни ми го пратиха. Ние не боравим със стара информация, всичко правим бързо и навреме. Радвам се, че ви задоволява, тъй като специално заради вас го изготвихме. Знаем колко държите всичко в договора да бъде изрядно и лично да контролирате изпълнението му... – наблегна тя на важните думи. - Какви са гаранциите ви, че ще спазите условията по договора? Основните съмнения идват по тази посока... – отвърна в тон мъжът и Габриела вътрешно се усмихна. Беше поел топката и я връщаше. - От наша страна задълженията ни ще бъдат стриктно изпълнени. Ние сме сериозна компания. Екологично отговорни сме, и вярвам, че сме го доказали с цялостната си практика. Сега всичко зависи от вашето съгласие да работим заедно. Искате ли да видите още кадри? Мога да ви покажа какво планираме да направим в най-близко бъдеще според одобрения от борда ни проект. Повтарям, на всички нива спазваме гаранциите си и можете да бъдете абсолютно спокоен, че държим на думата си... - Ще ми бъде интересно да видя и този филм. Кога ще може да стане това? - Защо не още сега, нали? Имате ли време? - усмихна му се съблазнително тя и написа само една дума: „разрешителното!”. Обърна отново лаптопа си към него, хвърляйки му окуражителен поглед. И почти веднага свали очи, като се престори на смутена от своята дързост, за да му даде шанса да изпита задоволство от поемането на инициативата. Познаваше добре този тип самоуверени, нарцистични мъже, ласкаещи се от високата си самооценка. Бяха непоклатимо убедени в своята изключителност и превъзходство... - О, да!... Да! – отвърна той, като се закашля, за да прикрие възбудата си. Забеляза, че въпреки спокойния и почти незаинтересован вид на мъжа, челото му се изпоти. Той се пресегна към мобилния си апарат и заяви, че трябва да прати важно съобщение във връзка с новата информация. Погледна я многозначително и затрака с копчетата. Габриела вече с кожата си усещаше как в прохладната стая на талази се надигат адреналинови вълни. Тя също беше като на тръни. Последният ход преди сделката беше негов и макар да бе разчела всичко, нещата можеха да се обърнат във всеки един момент. Ами ако сведенията, получени от нейния съветник, бяха погрешни?... Ако на свой ред беше сбъркала с преценката си и вместо с документи излезеше от този кабинет с белезници?... Той не се забави. Почти веднага каза, че е готов, стана и с кавалерски жест се пресегна към кутията с бонбони. Когато ги сложи на масичката пред нея, някак между другото от ръката му се изплъзна и мобилният апарат, който той побутна, за да може тя да го вижда по-удобно. Върху екрана беше изписан номерът на банковата сметка. Беше в някаква офшорка. - Благодаря за бонбоните – мило му се усмихна Габриела и наистина си взе един. – Обичам точно такива... Ще си запиша телефона ви, за да държим връзка... – каза тя и спокойно приближи апаратчето към себе си. Вкара информацията в компютъра и с няколко бързи операции осъществи транзакцията на сумата. Увери се, че всичко е станало както трябва и в знак, че е приключила своята част от сделката, затвори капака на лаптопа си. Мъжът вече не само се потеше. Беше станал толкова червен, че тя се уплаши да не го сполети я удар, я инфаркт. Добрият му вид май се дължеше най-вече на формални грижи за външността в разни скъпи СПА центрове, в козметични салони и солариуми, отколкото да бе резултат от наистина добра физическа подготовка. Той порови из бюрото, извади пакет цигари и с трепереща ръка на отказал се пушач извади една, но не я запали. Мачкайки я между пръстите, впери поглед в екрана на своя компютър в очакване да се появи потвърждението. Съвсем скоро по дълбоката му въздишка Габриела разбра, че преводът е успешен и той е доволен от чувствителното набъбване на авоарите си. Видът му веднага се промени. Нямаше и помен нито от предишната захаросана учтивост, нито от доскорошното зле прикривано вълнение. Пред нея стоеше господар, контролиращ положението. Кимна й да го изчака, каза, че възнамерява да направи още един опит по придвижване на документите, взе папката и излезе с широка, твърда крачка. Изглежда бе поръчал на секретарката си да направи престоя на посетителката по-приятен, защото момичето се появи почти веднага с поднос в ръцете. Предложи й кафе, безалкохолни, сладки... Включи уредбата, пусна някакъв рекламен филм за селския туризъм и красотите на България, остави пред нея куп диплянки и излезе. Габриела ги попрехвърли, поглеждайки разсеяно към екрана. Нищо от това, което видя, не я интересуваше, но трябваше да продължава да държи сметка, че някъде може да има микрофон или дори камера. Стана, поразходи се и надникна през прозореца. Задаваше се буря. Стори й се, че това е добър знак, пратен й от Господаря... Не се наложи да чака твърде дълго. Мъжът се върна и още с отварянето на вратата тя разбра по вида му на победител, че всичко е наред. Изправи се насреща му. Той държеше така папката, че при подаването й листата да се отворят на нужната страница. Работата беше свършена. Бързо, прецизно и точно. Габриела поблагодари, прибра документите в стилна работна чанта в тон с калъфа на компютъра, преметна каишката му през рамо и се насочи към вратата. Страничен наблюдател би видял как от кабинета излиза млада, привлекателна и изключително делова бизнес-дама, свикнала да постига успехите си с компетентност и здрава хватка. Видно бе още, че макар и да съзнаваше омагьосващата си красота, тя по-скоро я игнорираше, отколкото да разчита само на нея. Но едва ли някой би заподозрял какво всъщност се криеше зад всичко това... Бяха изминали около двайсетина километра по магистралата в мълчание, когато Магдалена не издържа и внезапно се обади, сякаш отговаряйки на въображаема реплика: - Не, Алекс, не става така! Твърде навътре сме навлезли, за да се откажем сега!... - Не съм казвал това. Просто трябва да сме по-внимателни. И то вие двете по-специално... Да не рискувате излишно, като ходенето на Мария сама до пещерата, например... - Хубаво, защото не мога да престана да мисля... Трябва да открием връзката с онзи кръст, матрицата на лабиринта, разбираш ли? Трябва да науча повече за самия него, за Исус... И имам толкова много въпроси, на които искам да получа отговор! Надявах се, от тебе... Или, че заедно ще ги търсим... - Поредното камъче в обувката? – погледна я той, а тя радостно кимна, доволна, че отново вижда усмивката му. – Е, какво ти убива този път? - Чудя се... Като говорихме за ходенето на Исус в Тир, ти спомена, че възможният мотив е бил интересът му към онзи храм, в който се извършвало чудото на възкресението и възнесението... И каза още, че постъпките му били като нагледно пособие по сбъдване на предреченото... - Тъй ли съм казал? Досещам се какво те вълнува... - Така ли? Значи ще можеш да ми отговориш, щом си мислил по въпроса... И аз забелязах, че евангелистите все се позовават върху различни пророчества, все напомнят, че туй, което става, е за да се изпълнят Писанията... Но ако наистина ги е сбъдвал нарочно, как го е направил, а? Те са толкова много, а някои са доста странни... - Маги, ти тук напипваш един много съществен момент... Няма друга монотеистична религия, която да обожествява своя създател, явил се като неин пророк. Нито Буда, нито Мохамед, нито Мойсей са издигнати в ранг на богове. Никой от тях не възкръсва! - Толкова ли е важно възкресението на Христос? - Изключително важно. То обяснява смъртта на Исус, като й придава смисъл, то потвърждава, че именно той е бил Месията, защото според канона възкресението му е пророчески предсказано, то било потвърдено и от апостолите, то най-сетне било доказателство за въплъщаването на Светия Дух... С това последното пък се обясняват и всички необясними религиозни явления. И всъщност възникването на християнството, цялата вяра в Христос като в бог се крепи именно на тези два стълба: възкресението и изпълнението на пророчествата за Месията. - Пак ли два стълба... – изпъшка Магдалена. – Като в храма на Мелкарт... Но нали точно там са правили инсценировки на въздигането на умрелия герой към неговия божествен баща! А пък и кой свидетелства за това събитие? Мария Магдалина!... Най-близката му... - Наистина, докато първото, възкресението, би могло да бъде инсценирано, то второто е по-трудно за оборване. А изследователите на Библията дори са преброили пророчествата, класифицирали са ги и са ги разтълкували, тъй като това е голям коз в ръцете им в спора дали преднамерено ги е изпълнявал или не. - Което в противен случай би означавало, че е бил човек като всички нас, нали? - Или, както е според догмата на Църквата, че е бил наистина Божи Син, предреченият Месия. Ако прочетеш внимателно новозаветните текстове и отделиш патетиката и фантазиите от реалното, ще забележиш много интересни неща... - И колко са тези пророчества? – обади се Мария. - Шестдесет и едно. Поне според някои изследователи, защото иначе в Стария Завет могат да се намерят стотици изказвания в тази насока. Все за идването на един бъдещ спасител на евреите. - Ха! Такова никакво число... Как така? – възкликна Магдалена. - Може да не разбирам посланието с броя на рибите, хлябовете и нахранените хора например... но ми е ясно, че имат някакъв таен смисъл! Забелязах, че в евангелията много се набляга на цифрите... А и знам, че всяка буква от азбуката отговаря на число. И в гръцката, и в еврейската... - Така е. Евангелията били съставени за езичниците, а новозаветните текстове били многократно преписвани и разпространявани, като в зависимост от раннохристиянския център, където това ставало, върху тях се наслагвал и конкретен отпечатък. Александрийските преписи, например, са били най-близки до оригинала, византийските са били ясни, пълни и най-елегантни като стил, докато западните допускали много перифрази, промени, нови тълкувания... - Не се ли губи така смисълът? – попита Мария. - Резонен въпрос. Има редица свещени числа, но човек трябва да знае значението им, ако иска да разбере какво е закодирано в думите... А ако се променят и думите – всичко отива по дяволите. - Ха – изсмя се Магдалена. – Май се получи зловещ каламбур... - Освен това евреите са били дълго време във вавилонски плен и няма как да не са се понаучили от техните астролози на някои умения... Защото асиро-вавилонската магия е с много стари корени, чували сте за халдеите, нали? - Да, именно затова се чудя – отвърна Магдалена. - Ето, за бройката на дванайсетте апостоли може да се намери обяснение - знам, че толкова са били отначало еврейските племена... - Толкова са и зодиакалните съзвездия, определени от халдеите... – допълни Мария. - Но шейсет и едно... Що за число е това?! - Умничка си ми, Маги! – шеговито я чукна по носа Александър. - Това число просто няма никакъв смисъл! Дори не е кратно на нито едно от числата, заредени със символизъм. И двете напипвате нещо съществено. - Може би не са ги преброили правилно? – усъмни се Мария. - Кой, библиолозите ли? Някои ги изкарват дори повече... Не, по-скоро самата постановка на въпроса е сгрешена. Ако Исус преднамерено е изпълнявал пророчествата, би свел броя им до нещо значещо, до някакво послание. - Ами да! Точно такъв трябва да е бил замисълът му, ти си прав... Но впоследствие богословите така са се престарали, че картинката май е доста разфокусирана... – разсмя се Магдалена. - Със сигурност, Маги, защото ако разгледаме тези шейсет и едно събития, веднага виждаме няколко неща. Първо, огромната част от тях наистина са напълно осъществими. Старозаветният пророк Исайя предрича, че мракът няма да бъде вечен и ще почне да се разпръсква от езическа Галилея, която ще стане светлина за езичниците – и ето, той се заселва в Капернаум, на брега на Галилейското езеро... В псалмите се казва за поучение чрез притчи – и той много успешно се придържа към него... Повечето пророчества са такива. Изпълними. Към тях спада и гневът му в храма, когато преобръща масите на търговците, като ги разгонва с един бич, и извършването на чудодейни изцеления, и цялата постановка на влизането му с магарето на последната Пасха в Йерусалим... Между впрочем, за нас, които не живеем с онези месиански очаквания от онова време, точно този епизод е ключов, направо крещи за преднамереност на действията! - Добре де, планирал е всеки свой ход, убеди ме... – каза Магдалена. - При това сам им чете от книгата, казвайки, че това е написано за него, пък те не искат да му повярват, защото нали никой не е пророк в селото си. Спомням си, че имаше такъв епизод!... Но все пак за изцеленията и чудесата, които е вършил, за тях какво ще кажеш? - Безспорно е имал лечителска дарба, а и познания в тази област. - Орфей е бил ненадминат лечител, тъй ми каза Елена... – обади се отзад Мария. – Ако Исус е бил обучаван тук, ако е бил посветен в тракийския орфизъм и в тракийското лечителство, наистина би получил знания и умения, възприемани от останалите хора като магьосничество. - Точно така, Мари, добре се сещаш... – продължи Александър. - А що се отнася до чудесата, то всяко от тях може да намери своето обяснение. Ако не като физическо явление, то като някакво специално търсено от автора на евангелието внушение, като някаква метафора. Наистина, само помислете! Нима са малко хората, които могат да лекуват? Нима са малко и тези, които имат някакви способности, шокиращи публиката? Ами Симон Мага, който също е ходил сред хората и е бил смятан за възможен Месия?... Ами Бар Кохба, на когото са възлагали толкова надежди?... Не, не е било толкова трудно в онези времена да тръгнеш и да се провъзгласиш за очаквания избавител на еврейския народ! Друго е било нужно, за да ти повярват... Още нещо, освен демонстрация на сбъднати пророчества и целителство. жүктеу/скачать 2.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|