IV.10. В търсене на сигурност

IV.10. В търсене на сигурност

Нашето общество търси трескаво гаранции за сигурността си. За страна като България - на Балканите и още повече - с изтощени ресурси за съпротива, суверенитетът и сигурността са скачени съдове – повече сигурност означава по-малко суверенитет, както и повече суверенитет значи по-малко сигурност. България неизбежно ще размени суверенитет срещу сигурност, но не целия суверенитет срещу абсолютна сигурност (ако такава изобщо съществува). Ала в тази размяна има някаква граница, защото без суверенитет, сигурността няма никакво значение. И обратно - за малките страни в голямата геополитика абсолютният суверенитет означава нулева сигурност. Възникват коварни въпроси: Суверенитет - срещу какво? Сигурност - на каква цена?

Има няколко неизбежни стъпки в тази сложна и усложняваща се ситуация.

1. Да се потърси национално съгласие сред основните политически сили и интелектуалния елит по приоритетите и целите на външната ни политика.

2. Да се следва курс на модернизиране на обществото, на превръщането му в гражданско общество, на приобщаване към европейското пространство, на отстояване на европейската ни принадлежност и идентичност.

3. Да се разширява хоризонтът на обикновения човек, живеещ в мърсотия и сред престъпност, уморен и разочарован от демокрацията. Бремето на грижите стъпква всякакви податки на съвременно, европейско самочувствие. Хоризонтът на българина е сплескан. Политиците трябва да повдигнат този хоризонт, да го разведрят. Обществото ни показва явни признаци на умора от промените. То изпитва все по-остър дефицит от сигурност на всички нива и особено драматично това става на персонално ниво - като тотална загуба на личната сигурност. Преодоляването на психологическата подтиснатост, на това зацикляне в битови неволи, на това принудително отчуждаване от Европа е приоритетна задача на политическия ни елит. Народът трябва да бъде обединяван, воден, разбуден. Не можеш на един народ насила да му дадеш демокрацията, насила можеш само да го поробиш отново.

4. Да се уеднаквят политическият и ценностният език, съдържанието и начинът на изказа ни с останалите страни от Централна Европа. След като се стремим към общност, към едно и също пространство, трябва да се опазваме от опасността да останем неразбрани, говорещи на архаичен диалект, когато става дума за същностни принципи на демокрацията и интеграцията.

5. Да се ценят и опазват от разрив отношенията ни с Русия.

6. Да се държи балансът с НАТО и Русия. Но това да не се разбира като стремеж да останем еднакво отдалечени от тях, а напротив - като стремеж да бъдем еднакво приближени към тях. Само на пръв поглед това са несъвместими позиции. Имаме достатъчно ресурси да си обезпечим правото на нормален, равнопоставен диалог както с НАТО, така и с Русия, стига да очертаем кръга на възможните компромиси и да степенуваме по важност (от)стъпките, които неизбежно трябва да направим - къде с разум, къде с хитрост, къде със скърцане на зъби, а където трябва - с всичкото това накуп. От нас зависи в немалка степен дали минусите от тези болезнено прагматични, но жизненонеобходими двупосочни действия ще се натрупват и увеличават неудържимо, или ще се неутрализират взаимно, та да се въртим около нулата в държавното салдо, или нещо много повече - ще накараме тези минуси да се умножават и по законите на най-елементарната аритметика от всеки два от тях да се получава по един плюс за страната ни.

7. Да се заяви, че ако бъдем поканени да станем член на НАТО, въпросът за приемането на тази покана и за конкретните условия и вид на членството ни ще бъдат решени чрез референдум - както в Испания, например.

8. Да се осъзнае, че потоците от суровини, транспорт, съобщения, информация, стоки, капитали от и за Западна Европа задължително ще минат през страната ни. Нужно е внимателно (за да не скъсаме нишката) усилие да се накара Западът да инвестира сериозно в комуникации и инфраструктура, които ще обслужват и неговите интереси, икономика, сигурност.

*

* *

За да оцелее, България трябва да маха с лапички. Така, както махало мишлето, което паднало в гюма с мляко. Махало, махало, избило маслото, стъпило на него и се спасило. Живият организъм се бори, съпротивлява се, стреми се да оцелее. Не го ли направи България, значи тя или не е все още жива, или вече не е организъм.

1. Цицерон, "Етически трактати”, С., "Народна култура", 1984 г., тук стр. 92, 23.

2. Иван Колев, “София и Москва пред прелом в новите си отношения”, в. “Стандарт”, 26.09.1997 г., стр. 7.

3. Концепция за националната сигурност на Република България, “Държавен вестник”, брой 46, 22.04.1998 г.

4. Аврам Ноам Чомски, “Петата Свобода или Власт и Идеология”, С., “Агато”, 1998 г., стр. 86-87.

5. Цит. по “International Herald Tribune”, 02.01.97.

6. Филип Димитров, “На Балканите евтини победи не може да има”, в. “Демокрация”, 19.05.1994 г., стр. 5.

7. Джордж Халзман, “НАТО: Большая сделка”, Номер 4 (177), Сетевая версия, 4 февраля 2000 г.

8. The White House, “Working for Greater Stability in Southeast Europe. Fact Sheet”, Office of the Press Secretary (Lisbon, Portugal), May 31, 2000.

9. Робърт О. Чейз, Емили Б. Хил, Пол Кенеди, “Пивотните държави и стратегията на САЩ”, “Международни отношения”, Nо. 3, 1996 г., стр. 33-42.

10. Любомир Михайлов, "СС-23 е уникален комплекс", в. “Труд”, 01.08.1997 г., стр. 25.

11. Лидия Филева, “БСП изстреля SS-23 срещу правителството”, в. “Капитал”, 4-10 август 1997 г., стр. 9.

12. Огнян Минчев, “Автоголовете във външната политика са недопустими”, в. “Демокрация”, 05.08.1997 г., стр. 11.

13. Цит. по в. “Монитор”, 01.10.1999 г. и 04.11.1999 г.

14. Невен Копанданова, "Съединените щати са готови да заложат на България ", в. "Демокрация", 16.02.1998 г., стр. 10-11.

15. Съвместна декларация "Партньорство между България и САЩ за една нова ера", в. "Демокрация", 16.02.1998 г., стр. 10-11.

16. “В Мадрид ще спечелят четири държави - Полша, Чехия, Унгария и България. С министъра на външните работи Надежда Михайлова разговаря Милена Бояджиева”, в. “Демокрация”, 07.07.1997 г., стр. 6.

17. “До 1999 г. можем да изградим боеготова армия както за България, така и за Северноатлантическия съюз. С министъра на отбраната Георги Ананиев разговаря Недко Петров”, в. “Демокрация”, 02.10.1997 г.

18. Петър Стоянов, Президент на Република България, Слово на срещата на министрите на отбраната от Югоизточна Европа, София, 03.10.1997 г., 4 стp., тук стр. 2.

19. “An Alliance for the 21st Century”, Washington Summit Communiquе, Issued by the Heads of State and Government participating in the meeting of the North Atlantic Council in Washington, D.C. on 24th April 1999.

20. Митко Новков, “За възможността на Града Божи и епохата на посттоталитаризма”, “Демократически преглед”, Книга 41/42, “Есен-Зима”, 1994 г., стр. 9-24, тук стр. 19.

21. Самюъл Хънтингтън, “Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, С., “Обсидиан”, 1999 г., тук стр. 85.

22. Збигнев Бжежински, "Голямата шахматна дъска”, С., “Обсидиан”, 1997, тук стр. 67.

23. Цитира се Акоп Назаретян, “ОНС”, No. 1, 1992 г., стр. 97.

24. Н.Иванова, “Глобализация и проблемы оптимальной стратегии развития”, “МЭиМО”, Nо. 3, 2000 г., стр. 12-18, тук стр. 12.

25. Борис Хорев, "Прогнозные оценки роста мирного населения", "ОНС", No. 1, 1999, стр. 115-123, тук стр. 115.

26. Виктор Рымалов, “Новые демографические контуры”, “Международная жизнь”, Nо. 9, 1997 г., стр. 105-112, тук стр. 112.

27. James Gustave Speth, "The Plight of the Poor. The United States Must Increase development Aid", "Foreign Affairs", Vol. 78, No. 3, May/June, 1999, pp. 13-17, тук стр. 13.

28. Георги Тодорчев, “Без паспорт в новия век”, в. “Новинар”, 04.01.2000 г., стр. 5.

29. Цит. по Arthur Schlesinger, Jr., “Has Democracy a Future?”, “Foreign Affairs”, Volume 76, No. 5, September/October, 1997, pp. 2-12, here p. 8.

30. Патрик Кенън, “Залезът на демокрацията”, С., “Обсидиан”, 1995 г., стр. 71.

31. Александр Солженицин, из “Как нам обустроить Россию”, “Комсомольская правда”, 1990 г., тук стр. 11.

32. Цит. по Джон Лукач, "Краят на ХХ век и краят на модерната епоха", С., “Обсидиан”, 1994 г., стр. 162.

33. Реймон Арон, “18 лекции за индустриалното общество”, С., “Любомъдрие”, 1995 г., стр. 84.

34. Arthur Schlesinger, Jr., “Has Democracy a Future?”…, here p. 12.

35. Военна доктрина, “Военен журнал”, Nо. 3, 1999 г., стр. 42-51.

36. Боян Станков, “Престъпността в България и нейните жертви”, С. “Паралакс”, 1999, стр. 15.

37. Макъл Гоув, в. “The Times”, "Едва сега виждаме загубата в Косово", “Монитор”, 20 март 2000 г., стр. 19.

38. Chris Hedges, "Kosovo's Next Masters", "Foreign Affairs", Vol. 78, No. 3, May/June, 1999, pp. 24-42, here p. 26-27.

39. Эдуард Михневский, “Косовский загон”, 2000 г., http://russ.ru/journal/archives.

40. Цит. по “Литературная газета”, брой 49, 06.11.95.

41. Георги Ганев, "Корупцията и качеството на българската икономическа среда", стр. 14, в. “Капитал”, 31 октомври - 6 ноември 1998 г.

42. Ibidem.

43. Боян Станков, “Престъпността в България …”, стр. 17.

44. Даниел Бел, “Културните противоречия на капитализма”, С., "Народна култура", 1994 г., стр. 271.

45. Кольо Колев, “Бумерангът на престъпността”, в. “Пари”, 6.12.1995 г., стр. 6.

46. Кристиано Герман, “Победители и побежденные в информационном мире”, “Международная жизнь”, Nо. 10, 1997 г., стр. 44-50, тук стр. 50.

47. Конституция на Република България, "Държавен вестник", бр. 56, 13.07.1991 г.

48. Самюъл Хънтингтън, “Войникът и Държавата”, С., Изд-во на МО “Св. Георги Победоносец”, 1998 г.

49. Боян Владимиров, "Кирилицата - българската Берлинска стена", в. “Капитал”, 18 - 24 май 1998 г., стр. 55.

50. Кольо Колев, "Цветът на нацията се изнася зад граница", в. “Труд”, 11.11.1999 г., стр. 11.

51. Збигнев Бжежински, “Голямата шахматна дъска”, стр. 71.

52. Franco-British Summit: Joint Declaration on European Defense, December 4, 1998, Saint Malo, France.

53. Джордж Халзман, “НАТО: Большая сделка”…

54. Congressional Record: May 4, 1998 (Senate)], "Protocols to the North Atlantic Treaty of 1949 on the Accession of Poland, Hungary, and the Czech Republic", www version.

55. Декларация на Народното събрание от 21 декември 1993 г., “Държавен вестник”, брой 110, 1993 г.

56. Доминик Моази, "Файненшъл таймс", "Границите на войната ", в. “Сега”, 30.03.1999 г., стр. 10.

57. Michael Hirsh, “The Fall Guy. Washington’s Self-Defeating Assault on the U.N.”, “Foreign Affairs”, Vol. 78, No. 6, November/December 1999, pp. 2-8, here pp. 3, 7.

58. По израз на Александр Неклесса, във: “Конец цивилизации или конфликт истории”, “МЭиМО”, Nо. 3, 1999 г., стр. 32-38, тук стр. 33.

59. Robert Hunter, “Maximizing NATO”, “Foreign Affairs”, Vol. 78, No. 3, May-June, 1999, p. 190.

60. Gary T. Dempsey, "Washington's Kosovo Policy", "Policy Analysis", CATO Institute, October 8, 1998, No. 321, p. 20, www version.

61. “Стратегическа концепция на Организацията на Северноатлантическия договор”, “Военен журнал”, Nо. 3, 1999 г., стр. 66-78.

62. Израз на Рене Нюберг, във: 116-я конференция Бергедорфского форума, “Россия в Европе: спустя десять лет после завершения холодной войны – политические и экономические вызовы”, 2-3.10.1999 г., Москва, стр. 3-90, тук стр. 20.

63. Ronald D. Asmus, Richard L. Kugler and F. Stephen Larrabee, “What Will NATO Enlargement Costs?”, “Survival”, Vol. 38, No. 3, Autumn 1996, pp. 5-26.

64. “The Costs of NATO Expansion”, Congress Budget Office Papers, March 1996.

65. Administration (Department of Defense), Report to the Congress on the Enlargement of the North Atlantic Treaty: Organization: Rationale, Benefits, Costs and Implications, Report, submitted to Congress pursuant to Section 1048 of the Fiscal Year 1997 Defense Authorization Act.