§3. Трудови правоотношения на чужденци в РБ

I юстоянно пребиваващ в РБ е чужденец, който се установява в страната за продължително време без определен срок

Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в РБ или па чужденци, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен

Единственото изключение в тази област е, че чужденците не могат да бъдат избирани или назначавани на длъжности, които са свързани с българско гражданство.

Правата и задълженията на чужденци, постоянно пребиваващи в РБ, имат и лицата, на които е предоставено право на убежище. За тях не се изисква разрешение за работа в РБ.

Трудовите правоотношения на чужди граждани, приети на работа в РБ в български предприятия, се уреждат от българското трудово право.

2. Трудови правоотношения на чужденци, които временно пребивават в РБ Временно пребиваващите в РБ чужденци не се ползват с правото на труд. Допустимо е те да осъществяват дейност по трудово правоотношение само след получаване на разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика. Разрешение се издава в следните случаи:

а) ако дължат парично обезщетение към държавата;

б) въз основа на съдебно решение дължат обезщетение към българско физическо или юридическо лице;

в) при задължение да дават издръжка на лице в страната

г) след експулсиране от страната - ако чужденецът няма разрешение за достъп до страната, в която трябва да влезе или да премине, и няма възможност да плати разноските за пътуването.

Трудовите правоотношения на чужди граждани приети на работа в страната 6 смесени предприятия, се уреждат от българското трудово законодателство, доколкото не е предвидено друго в закон, в указ или в международен договор, по който РБ е страна. Трудовите спорове, по които е страна работник или служител - чужд гражданин, са подведомствени на българските съдилища.

С право да преведат и да закупят, за да преведат валута в чужбина, се ползват чуждестранни граждани, работещи в РБ, за полученото от тях възнаграждение. Същото право принадлежи на чуждестранно физическо лице, което, след като има разрешение за постоянно пребиваване в страната, се регистрира като едноличен търговец, участва в кооперация, в събирателно дружество, като неограничено отговорен съдружник, в командитно дружество или в командитно дружество с акции.
НАСЛЕДЯВАНЕТО В МЧП

§1. Приложим закон при наследяването
1. Предварителни бележки. Наследственото право познава два вида наследяване. Първият вид е наследяването по закон. То настъпва въз основа на самия закон, който предвижда реда за това наследяване. Наследяването по закон води до преминаване на наследственото имущество в полза на лицата, които законът признава за наследници. Такива са преживелият съпруг и лицата, които се намират в родствена връзка с наследодателя.

Вторият вид е наследяването по завещание. То се основава върху волята, която наследодателят е изразил в особен документ, наречен завещание.

2. Отпращащи норми с национален произход при наследяването. В законодателството на отделните държави съществуват значителни различия относно наследяването. Тези различия се проявяват в нееднаквия кръг на наследниците по закон, в различната форма на завещанието и т. н.

В законодателството на много държави (САЩ, Франция, Англия, Белгия и др.) е възприет различен подход към регулирането на движимото и недвижимото имущество при наследяването: за недвижимото имущество се прилага законът на държавата, в която се намира то, а за движимото - личният закон на наследодателя. Друга група държави прилагат за цялото наследство единна привръзка — личният закон на наследодателя.

В законите за МЧП на Полша, Чехия и Унгария е възприет принципът на единство на наследствения статут, определян според правото на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта.

Допустимо е наследодателят да избере наследяването на неговото имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто гражданин той е бил към момента на избора. Изборът на приложимо право и неговата отмяна трябва да бъдат направени във формата на завещателно разпореждане.

Способността на лицето да се разпорежда със своето имущество чрез завещание (съставяне и отмяна) се урежда от правото, приложимо съгласно цитираната разпоредба. Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:

а) в която то е съставено, или

б) чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или

в) в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или

г) в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.

Когато според приложимото към наследството право няма наследници, наследственото имущество, намиращо се на територията на РБ, се получава от българската държава или ощ общинат.а

2. Разпоредби на двустранни международни договори относно наследствените отношения с чуждестранен елемент. Наследствените отношения с чуждестранен елемент се уреждат в някои двустранни международни договори и преди всичко в договорите за правна помощ и в консулските конвенции, които РБ е сключила с други държави.

В договорите за правна помощ с Русия, Монголия, Румъния и Унгария е предвидено първото принципно разрешение: правото на наследяване на движимо имущество се регулира от закона на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на неговата смърт. Така определеният приложим закон урежда:

а) кръга на лицата, които могат да бъдат носители на правото на наследяване;

б) кръга на имуществата, върху които може да се разпростре правото на наследяване;

в) условията за придобиване качеството на наследник.

Дали дадена вещ принадлежи към категорията на движимостите или на недвижимостите се определя според закона на държавата, на чиято територия се търси осъществяването на правото на наследяване.

В договорите за правна помощ с Чехия и Сърбия е предвидено второто принципно разрешение: за наследствените правоотношения е приложим законът на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си. Не се провежда разграничение между движимо и недвижимо имущество.

Според повечето договори за правна помощ, сключени от Република България, възможността на гражданите да разполагат с имуществото си чрез завещателни разпореждания се урежда от закона на държавата, чийто гражданин е бил завещателят в деня на завещателното разпореждане. От този закон се определя:

а) способността за съставяне на завещание;

б) способността за отменяване на завещание;

в) влиянието на пороците на волеизявлението върху действителността на завещанието. Формата на завещанието се урежда от закона на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят в деня на волеизявлението.

Отпращащите норми уреждат съдбата на незаетото наследствено имущество, когато липсват каквито и да било наследници по закон или по завещание, всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да приемат наследството. Движимото имущество преминава в собственост на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят в деня на смъртта.

Консулът взема мерки за запазване на имуществото, което е останало след смъртта на гражданин на изпращащата държава. Затова в конвенциите се предвижда уведомяване на консула за смъртта на гражданин на неговата държава и за останалото след него наследствено имущество.

§2. Положението на чужденците В РБ и на българските граждани в чужбина относно наследяването
1. Положение на чужденците при наследяване в РБ. Признатото и гарантирано от Конституцията (чл. 17, ал. 1) право на наследяване принадлежи в РБ не само на българските граждани, но и на чужденците. Няма правна пречка да получат наследство у нас чужденци, които живеят в чужбина. В областта на наследяването чужденците се ползват в РБ от националния режим. Българското законодателство не съдържа каквито и да било ограничения или изключения.

2. Положение на българските граждани при наследяване в чужбина. Приложимият за наследството закон определя имуществата, които български гражданин може да наследи по закон или по завещание.

Исковете за делба на наследство се предявяват в мястото, където е открито наследството

Ако наследодателят е български гражданин и пс време на смъртта му не е имал местожителство то си в РБ, искът за делба може д бъде предявен по последното негово местожител ство или пред съда, в района на който се намира неговите недвижими имоти .

Под международна компетентност се разбира юрисдикцията на съдилищата на държавата, т. е. произтичащата от държавния суверенитет компетентност на съдилищата за решаване на определени видове частноправни спорове с международен елемент.

Въпросът за международната компетентност па държавните съдилища по частноправни спорове с международен елемент се решава по закона на съда. По закона на Република България се определя международната компетентност на българските съдилища. На нея, както и на производството по международни граждански дела е посветена част втора на КМЧП.

Международната компетентност се предвижда в закона или се обосновава с допустимо от закона споразумение между страните по договора и по спора. Двата вида компетентност се откриват в законодателството, например, на Австрия и на Германия.

Но съществуват и други системи на международна компетентност.

Споразумението за подсъдност е съгласие ме ду страните по спора за избиране на точно опред лена юрисдикция измежду няколко възможни. Споразумението в полза на съда на определена държаб се обозначава като пророгация.

Споразумения или уговорки за подсъдност се съдържат в текстовете на договори, на договори-образци и на общи условия, ако те изобщо не изключват съдебния ред и не предпочитат решаването на споровете от арбитраж. Изисква се тези споразумения или уговорки да бъдат в писмена форма.

Според тази разпоредба е допустимо делото да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение между страните. За допустимостта е необходимо да са едновременно (кумулативно) дадени две предпоставки.

Международната компетентност на българските съдилища и на други органи е изключителна само когато това е изрично предвидено (чл. 22 от КМЧП). В обхвата на възлагането на дело на чуждестранен съд са изрично изключени исковете за издръжка

Изключително подведомствени на българските съдилища и на други органи са делата по искове за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, който се намира на територията на РБ. Българските съдилища са изключително компетентни по искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуването на вписано обстоятелство, когато юридическото лице е регистрирано в РБ. Разпоредбата се прилага по исковете за недействителност или за прекратяване на дружество или на друго юридическо лице, за отмяна на актове на негови органи, за защита на членсвото, както и за оспорване на преобразуването на търговско дружество и за парично уравняване при преобразуването, когато дружеството или другото юридическо лице е регистрирано в РБ .

Когато предмет на делото е имуществено право и спорът не е от изключителната компетентност на чуждестранни съдилища, допустимо е с писмено споразумение между страните делото. подведомствено на чуждестранен съд, да се възложи на българските съдилища. От обхвата на разпоредбата се изключват исковете за издръжка .

Ако от споразумението за възлагане на дело на български или на чуждестранен съд не следва друго, възниква законно предположение. Смята се, че то възлага на българските или на чуждестранните съдилища изключителна компетентност по спора, ча който е сключено

2. Обхват. Общата международна компетентност на българските съдилища е определена в КМЧП до голяма степен по системата, която е възприета в законодателствата на Франция и на Италия. Предвидено е, че международната компетентност на българските съдилища е налице, когато:

а) ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според неговия устройствен акт или местонахождение на действителното си управление в РБ;

б) ищецът е български гражданин или е ЮЛ, регистрирано в РБ (чл. 4, ал. 1 от КМЧП).

Под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее. Това установяване не е свързано непременно с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или за самото установяване.

Допустимо е искове срещу юридическо лице, когато спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, да се предявят пред българските съдилища. Достатъчно е клонът да е регистриран в РБ.

Българските съдилища и други органи, освен поради българско гражданство на ищеца - физическо лице, или обичайното местопребиваване на ответника — физическо лице в РБ, са компетентни:

а) по делата за промяна или защита на името, когато лицето е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ;

б) по делата за ограничаване или лишаване от дееспособност на български граждани, както и по делата за отмяна на ограничаване или лишаване от дееспособност на български граждани;

в) за учредяване и прекратяване на настойничество или попечителство, когато лицето, което се поставя под настойничество или попечителство, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ;

г) по обявяване на безвестно отсъствие или смърт на лице, което е български гражданин или е имало известно обичайно местопребиваване в РБ .

Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, при условие че един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ. При същото условие българските съдилища са компетентни по делата за лични и имуществени отношения между съпрузите .

Българските съдилища и други органи, освен поради българско гражданство на ищеца или поради обичайното местопребиваване на ответника в РБ, са компетентни по делата за допускане на осиновяване, неговото унищожаване или прекратяване и когато осиновителят, осиновеният или един от родителите на осиновения е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ.

На българските съдилища принадлежи компетентността по искове за авторски права и за права, сродни на авторското, ако закрилата се търси на територията на РБ .

Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба, както и по другите производства, свързани с наследяване. Приравнен е случаят, когато част от имуществото му се намира в РБ.

КМЧП подробно урежда международната компетентност по дела за права на потребителя. По смисъла на този кодекс потребител е лице, което по сключен от него договор придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят

Делата по трудови спорове са подведомствени на българските съдилища, ако работникът или служителят обичайно прилага своя труд в РБ.

Българските съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане не само ако ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на неговото действително управление в РБ или ищецът е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в нея.
§ 2. Производство по международни граждански дела
1. Приложимо право. Българските съдилища и други органи разглеждат делата по българското право Става дума за българското процесуално, а не за материалното право. Никой съд по общо правило не прилага чуждестранна процедура.

Изключение съставляват случаите на оказване на правна помощ, когато е допустимо по молба на чуждия орган българският орган да извърши исканото действие според чуждото право.

Когато компетентността на българските съдилища може да бъде уговорена с писмено споразумение между страните, тя се учредява и без такова споразумение.

Изричното приемане се извършва чрез декларация на ответника. Ако декларацията е писмена, тя се прилага към делото.

Международната компетентност се проверява служебно от съда, който е сезиран. Определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване .

По искове срещу няколко ответници българските съдилища са компетентни, ако основанието за компетентност е налице по отношение на един от ответниците .

Когато българските съдилища са компетентни по един от предявените от ищеца искове, те са компетентни да разгледат и останалите. Достатъчно е връзката между делата да налага общото им разглеждане .

Българските съдилища са компетентни да обезпечат и иск, за чието разглеждане не са международно компетентни. Достатъчно е предметът на обезпечителната мярка да се намира в Република България и решението на чуждестранния съд да може да бъде признато и изпълнено в

2. Призоваване и връчване на книжа. Призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители.

Страна с известен адрес в чужбина се призовава на този адрес. В призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в РБ.

Когато страната има известен адрес в чужбина, тя може да се призове чрез неин представител в РБ.

Косвеният представител сключва сделките не от името на упъл-номощителя, а от свое име за негова сметка. При косвеното представителство правата и задълженията по сделките, сключени с трети лица, възникват не за принципала, чиито средства са използвани.

3. Доказване. Разпределението на доказателствената тежест се определя от материалното право, което урежда последиците от факта, подлежащ на доказване.

Българските съдилища и други органи преценяват валидността на чуждестранните процесуални действия или официални документи съобразно с правото на държавата, в която те са извършени или издадени.

Българските органи са длъжни да оказват правна помощ по искане на чуждите органи.

Българският съд служебно спира образуваното пред него дело, когато между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд.

Българският съд взема становище и по правоотношения, които обуславят изхода на спора. Без значение е обстоятелството, че делата за тях не са му подведомствени. Когато по обуславящото правоотношение има висящ процес в чужбина, българският съд може да спре образуваното пред него дело. Достатъчно е да бъде налице основание да се очаква, че чуждестранното решение ще бъде признато в РБ.

Първата предпоставка е чуждестранният съд или орган да е бил компетентен според разпоредбите на българското право.

Втората предпоставка е на ответника да е бил връчен препис от исковата молба, страните да са били редовно призовани и да не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита.

Третата предпоставка има отрицателен характер. Изисква се между същите страни, на същото основание и за същото искане да няма влязло в сила решение на български съд.

Четвъртата предпоставка е налице, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд.

Петата предпоставка е признаването или допускането на изпълнението да не противоречи на българския обществен ред.

За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд.

Съдът служебно проверява условията за признаване на чуждестранното решение и за допускане на изпълнението му.

Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Допустимо е длъжникът да направи възражение за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането на чуждестранното решение в сила.

Разпоредбите за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения се прилагат и за съдебни спогодби.

Условията, предвидени в споменатите разпоредби, се прилагат за получаване на изпълняемост в РБ на чужд официален документ.

Гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат в РБ по повод на тяхното предявяване. Достатъчно е актовете да са издадени от орган, който е международно компетентен според българското право, и да не противоречат на българския обществен ред .

Българските изпълнителни органи са изключително компетентни за извършване на действия по принудително изпълнение. Достатъчно е задължението - предмет на тези действия, да трябва да се изпълни от лице с обичайно местопребиваване в РБ. Приравнен е случаят, когато обектът на тези действия се намира в нея.

Разглеждане и решаване на частноправни спорове от арбитраж могат да се осъществят въз основа на взаимно волеизявление, изразено в арбитражно споразумение, или въз основа на международен договор.

Под арбитражен съд се разбира съд, избран от страните за решаване на спор помежду им. Съставът на съда се определя от страните.

Основната характерна черта на арбитража е, че при него спорът се решава от недържавен, обществен правораздавателен орган, в учредяването на който страните вземат участие.

2. Видове арбитражни съдилища. Арбитражните съдилища могат да бъдат разделени на няколко категории според различни критерии.

Според това дали спорещите страни си служат с арбитраж за решаване на спора по своя воля или поради установено в приложимия закон или в международен договор задължение да използват този правораздавателен способ, различаваме доброволен и задължителен арбитраж. Арбитражът е задължителен между организации на държави, които са все още страни по Московската конвенция за решаване по арбитражен ред гражданскоправните спорове, които произтичат от отношения на икономическото и научно-техническото сътрудничество. Доброволният арбитраж се проявява в две основни форми: арбитраж, създаван по конкретен повод (ad hoc), и институционен арбитраж. При първата проявна форма на арбитража, преди да възникне спорът между страните, не съществува никакъв арбитражен орган. След като постанови решението си, арбитражният орган се разпуска. Не съществуват и никакви процедурни правила, според които да се разглежда и реши спорът. Обикновено арбитрите разработват за случая някакви процедурни правила или постигат съгласие да използват такива правила на известен им арбитраж.