Община бургас


Таблица 1.6.22. Основни съотношения за анализ на кредитоспособността на общината



бет23/37
Дата16.07.2016
өлшемі4.07 Mb.
#202608
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   37

Таблица 1.6.22. Основни съотношения за анализ на кредитоспособността на общината


БЮДЖЕТ

 2002

2003

2004

2005

Местни приходи / Общо приходи

37,34%

42,11%

46,69%

47,23%

 

 

 

 

 
ОПЕРАТИВЕН ИЗЛИШЪК И НАЛИЧНИ СРЕДСТВА

 

 

 

 

Налични средства/Общо приходи (общ бюджет)

5,68%

2,48%

6,01%

4,58%
ДЪЛГ

 

 

 

 

Непогасен дълг/Общо приходи (общ бюджет)

0.00%

0.00%

0.00%

0.00%

Обслужване на дълга/Общо приходи (общ бюджет)

0.07%

0.00%

2,16%

0,01%

КАПИТАЛОВИ РАЗХОДИ

 

 

 

 

Налични средства/Капиталови разходи (общ бюджет)

101,61%

80,76%

317,73%

82,48%

Източник: Собствено представяне според информация от община Бургас
Изводи:

  • Средно за периода местните приходи съставляват средно около 43% от общите приходи на общината.

  • Ясно изразена е тенденцията на финансова самостоятелност на Общината като през 2005 година собствените приходи формират близо 47-48% от приходите.

  • Анализът на оперативния излишък и наличните средства показва, че през целия анализиран период се регистрират стойности на съотношението “Налични средства/Общо приходи”, които са под критичното ниво. Това е характерно за повечето общини в България.

  • Община Бургас безпроблемно е обслужвала своя дълг. За това свидетелстват стойностите на съотношенията от група “Дълг” - те са на безопасните нива. Община Бургас може да поеме дългосрочен заем в по-големи размери , ако се запазят благоприятните тенденции.

  • Община Бургас е изпитала затруднение при реализиране на инвестиционната си програма с наличните си средства през 2002 и 2005 година. Доказателство за това са стойностите на съотношението от група “Капиталови разходи”, които са в критичното ниво.

  • Анализът на кредитоспособноста на Общината за 2004 година показва, че тя е в състояние да изплаща своите задължения към кредиторите.

Добрите финансови резултати и добрата бюджетна политика на община Бургас дават основание за извода,че общината разполага с потенциални възможности и абсорбционна политика да участвува с проекти в усвояване на финансовите инструменти на Структурните фондове и Кохезионния фонд.В това ни убеждава и анализа на максимално, допустимите разходи за обслужване на общинския дълг за периода 2004-2006 като подготовка за периода 2007-2013 г., ( Таблица 1.6.23)

Таблица 1.6.23.Максимално допустими разходи за обслужване на общински дълг на община Бургас




2002г.

2003г.

2004г.

2005г.

2006г.

Данъчни приходи с общински характер

6 434 579

7 949 332

9 146 710

9 895 254




Неданъчни приходи с общински характер

14 629 124

13 756 416

16 755 141

21 952 566




Обща изравнителна субсидия




243 456

5 878 017

1 448 900




Макс. доп. разходи за обслужване на общински дълг







5 487 301

7 944 967

8 324 180

Максимално допустимите годишни разходи за обслужване на общински дълг са определени в чл.12 от Закона за общинския дълг (ЗОД). Поради промените в ЕБК, не може да се проследи размера на общата изравнителна субсидия за 2002г. . Пълните записвания в таблицата са за периода 2003 – 2005г. Максимално допустимите разходи за съответната година се изчисляват на база данните от предходната година.

Размера на общата изравнителна субсидия е променлива величина, в големи граници, която се влияе от специфичните отношения с централния власт и неможе да се използва за прогнозиране за максимално допустимите разходи за обслужване на общински дълг.

За целите на анализа и за прогнозиране на максимално допустимите разходи за обслужване на общински дълг до 2013г. е взето под внимание нарастването на собствените приходи за периода 2003 – 2005г., което е в размер на около 20% годишно.

В Таблица 1.6.24. да показани прогнозните максимално допустими разходи за обслужване на общинския дълг на общината за периода 2007-2013 г,




Таблица 1.6.24.Прогнозни максимално допустими разходи за обслужване на общински дълг на община Бургас – 2007 – 2013г.

2007г.

2008г.

2009г.

2010г.

2011г.

2012г.

2013г.

9 989 016лв.

11 986 819лв.

14 384 418лв.

17 261 020лв.

20 713 223лв.

24 855 868лв.

29 827 042лв.

Данните за всяка година са изчислени като увеличение с 20 % спрямо данните за предходната година.

Максимално допустимите годишни разходи за обслужване на общински дълг, определени в ЗОД са реално неизпълними за общините, защото това би довело до дисбаланс и затруднение при изпълнение на останалите общински дейности (капиталови разходи, разходи за заплати, издръжка и т.н.).

За определяне на препоръчителните нива на допустимите годишни разходи за обслужване на общински дълг може да се използва следната формула: Оперативен бюджетен баланс + Приходи от продажби на активи – Целева субсидия за капиталови разходи.

В таблица 1.6.25.са показани изчислените възможности за препоръчителните годишни разходи за обслужване на общинския дълг на база анализ на отчетите за изпълнение на бюджета 2002-2005.



Таблица 1.6.25.Препоръчителни годишни разходи за обслужване на общински дълг




2002

2003

2004

2005

Оперативен Бюджетен Баланс

1 124 362

242 910

2 214 526

500 744

Приходи от продажба на активи

2 057 487

1 127 743

1 753 594

2 798 587

Целева субсидия за капиталови разходи

2 020 000

1 240 000

634 000

902 000

Препоръчителни годишни разходи за обслужване на общински дълг

1 161 849

130 653

3 334 120

2 397 331

В таблицата не е отразена онази част от разходите за външни услуги, които биха могли да се използват за погасяване на общински дълг. Във Форма 15 Б не се вижда каква част разходите за външни услуги са за ремонт на пътища, за изграждане на осветление и т.н. (Например: ако един дългосрочен заем бъде използван за основен ремонт и изграждане на пътища, част от средствата за ежегодното поддържане (изкърпване) на пътища могат да бъдат пренасочени за погасяване на заема.

За изследвания период препоръчителните нива варират в големи граници. За целите на анализа и прогнозирането на нивата до 2013г. се взима предвид 20%-то годишно увеличение на собствените приходи. Със същия темп биха нараснали и разходите за обслужване на дълга.

В тази връзка и прогнозните препоръчителни разходи за обслужване на общинския дълг, доказващ високата абсорбционна способност за ползване на Структурните и Кохезионен фондове са дадени в Таблица 1.6.26.

Таблица 1.6.26.Прогнозни препоръчителни годишни разходи за обслужване на общински дълг 2006 – 2013г.

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2 497 254лв.

2 996 704лв.

3 596 046лв.

4 315 255лв.

5 178 306лв.

6 213 967лв.

7 456 760лв.

8 948 112лв.

Годишните разходи за обслужване на дългосрочен общински дълг включват: плащания по главница, плащания на лихви, плащания на такси и комисионни др.

При наличие на конкретни намерения за използване на дългосрочен кредит и съпътстващите ги инвестиционни проекти, би могло по-точно да се определят препоръчителните годишни разходи за обслужване на общински дълг. Това е така, защото видът на инвестицията и срокът за нейното откупуване/изплащане, оказват влияние върху годишните разходи за обслужване на дълга.



Данните в таблицата могат да бъдат използвани и за определяне на размера на прогнозни разходи и за други инвестиционни цели т.е. осъществяване на инвестиционни програми без използване на дългосрочни заеми, както и за определяне на размера за съфинансиране по проекти, имащи за цел усвояване на средства от еврофондовете.



Силни страни

Слаби страни

Анализ на тенденциите и процесите в икономиката

  1. Икономическо развитие

  • По икономически потенциал община Бургас заема второ място сред българските общини.

  • Безработицата е най-ниската в страната – 4.03 %( 2004 г.).

  • Бургас е важен промишлен, търговски, транспортен и туристически център.

  • Разнообразно производство- кораби, кабели и проводници, вагони, вентилатори, строителни материали, рибни консерви, растителни мазнини, бонбони, бисквити, трикотажни и шивашки изделия

  • Бургас разполага с най-голямото пристанище на страната, с единствения нефтен терминал на юг от Балкана

  • Летището има най-добрите атмосферни условия на Балканския полуостров и е единственото, пригодено да приема свръхзвукови самолети.

  • От 1989 г. функционира Безмитна Зона Бургас

  • Бургас сам по себе си е туристически център, но и изходна точка за посещение на черноморските курорти Слънчев бряг, вилно селище Елените, вилно селище Дюни, на градовете музеи Несебър и Созопол, на резервата Ропотамо, на природен парк Странджа.

  • Високия икономически потенциал за развитие за община Бургас

  • Водещ сектор в общинската икономика са услугите (47%), следва индустрията с 36 % и аграрния сектор с 17%.

  • Делът на индустрията в общинската икономика е по-висок от средния за страната ( 36% за община Бургас спрямо 29.7 % за страната )

  • Високият икономически потенциал за развитие на община Бургас привлича чуждите инвеститори

Промишленост

  • Благоприятни природни и социално-икономически предпоставки за развитие на промишлеността - благоприятно географско положение, добре развита транспортна мрежа и комуникации, благоприятен климат, рекреационни ресурси, мощна инфраструктурна съоръженост, развита материална база, инвестиционна привлекателност на територията

  • Община Бургас се отличава с висока за страната степен на индустриализация

  • Промишлеността има важно не само регионално, но и национално значение. - някои производства са единствени или определящи за страната

  • Основни структуроопределящи отрасли са хранително-вкусова промишленост, електротехническа и електронна промишленост, както и машиностроене и металообработване, химическата промишленост

  • Перспектива за развитие в новия план период има производството на сол в тясна връзка с развитието на алтернативни форми на туризъм

  • Технологията за добив на сол, се реализира без отделяне на никакви вредни емисии към обкръжаващата среда.


Туризъм

    • Общината разполага със следните ресурси за развитие на туризма: плажови ресурси; биоклиматични ресурси; горски ресурси; защитени природни територии.

    • В Община Бургас има 5 курортни обекта - Сарафово, Бургас, Крайморие, Отманли - парк “Росенец” и Бургаски минерални бани - с. Ветрен

    • Община Бургас има ресурс за развитие на морския туризъм, който се търси в посока на бизнес туризма (деловия туризъм), конгресния туризъм, маршрутно-познавателния и балнеотуризма.

    • Общината има разработено планове за развитие на туризма - превръщането на Бургас в привлекателен туристически център с интегриран и конкурентоспособен туристически продукт, базиран на: устойчивото развитие на рекреативен, маршрутно-познавателен, екологичен и селски, делови, хоби, балнео и транзитен туризъм.

Аграрен сектор

  • Над 60 % от територията на общината е земеделска

  • 80 % от нея се намита в равнинната част

  • 40% от обработваемата земя се заема от зърнено-хлебните и зърнено-фуражните култури

  • На територията на Община Бургас има добра основа за развитие на животновъдството, което се характеризира с широка специализация и бързо намаляване на поголовието

Бюджетно осигуряване

  • Данъчните приходи формират най-висок дял от приходите (средно около 60%), следвани от неданъчните приходи, които формират средно около 25% от приходите

  • През периода 2003 – 2005г. се наблюдава трайна възходяща тенденция в неданъчните приходи

  • приходите от общински такси се наблюдава преизпълнение спрямо плана

  • Съществуват големи резерви спрямо “туристическата такса”

  • Приходите и доходите от собственост са относително постоянна величина през различните години и съставляват средно около 15-16% от неданъчните приходи.

  • Местната власт притежава имущества или сгради като например неизползвана земя или сгради, които могат да са ценни за различни частни интереси

  • Наблюдава се положителен оперативен баланс в бюджета за периода 2002-2005 година.

  • Данните свидетелстват за добро финансово състояние на Община Бургас през 2002-2004г. и занижаване през 2005г. Добрия оперативен баланс гарантира посрещане на задълженията към кредиторите и възможности за осъществяване на инвестиционна програма.

  • търсенето на общински облигации е по-голямо от предлагането и могат да се постигнат много-добри лихвени нива.

  • Целевите субсидии за капиталови инвестиционни разходи и Специалния фонд за инвестиции в ДМА са основните източници на капиталови приходи.

  • Ясно изразена е тенденцията на финансова самостоятелност на Общината като през 2005 година собствените приходи формират близо 47-48% от приходите.

  • Община Бургас безпроблемно е обслужвала своя дълг - тя е в състояние да изплаща своите задължения към кредиторите

  • Общината разполага с потенциални възможности и абсорбционна политика да участвува с проекти в усвояване на финансовите инструменти на Структурните фондове и Кохезионния фонд

Анализ на тенденциите и процесите в социалнатра сфера

  1. Икономическо развитие

  2. Промишленост

  • Рибоконсервна промишленост се характеризира с остаряла материално техническа база и технологии

  • Недостигът на суровини налага коренно преустройство чрез използване на съвременни биотехнологии за дълбочинна преработка

Туризъм

- Наблюдава се трайна тенденция туристите да избягват силно урбанизираните територии с типично градски тип за сметка на курортите и ваканционните селища



Аграрен сектор

  • Проблемите в аграрния сектор са свързани с ниската степен на механизация и автоматизация на процесите , отсъствието на арграрна бизнес инфраструктура и квалифицирана работна сила.

  • Условията за работа и живот в селските общини далеч не отговарят на европейските изисквания

Бюджетно осигуряване

  • Относителна нестабилност на приходите.

  • Относителна нестабилност на данъчните приходи, но варират в сравнително тесни граници

  • Голяма част от собствениците и ползвателите на имоти (които нямат Акт 16 или разрешение за ползване не подават данъчна декларация и съответно не заплащат данъци. Това се отнася най-вече за собствениците на имоти във вилните и крайградски зони, необхванати в информационния масив.

  • Не се декларират промени в статута на сградата. Често пъти сградата е обявена за жилищна, която е с по-ниска оценка, а се ползва за търговски или производствени цели.

  • Не се декларират увеличенията в площта на сградата, извършените основни ремонти и подобренията в имотите, което води до занижаване на данъчните оценки.

  • Предприятията не декларират увеличената стойност на активите си.

  • Просрочват се задължения и др.

  • Неданъчните приходи варират в много широки граници

  • неизпълнение на неданъчните приходи от продажба на държавно и общинско имущество, което е изчерпаем източник на приходи и тенденцията е към намаляване на този източник на приходи

  • Община Бургас не се е възползвала от възможностите на дългосрочното кредитиране за обезпечаване с финансов ресурс за инвестиционните си намерения. Съществуват различни видове дългосрочни заеми – банкови заеми, облигационни заеми, лизингови схеми и др

  • Пазарът на общински ценни книжа не е достатъчно развит

  • Община Бургас е изпитала затруднение при реализиране на инвестиционната си програма с наличните си средства през 2002 и 2005 година. Доказателство за това са стойностите на съотношението от група “Капиталови разходи”, които са в критичното ниво.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   37




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет