Таблица 1.6.22. Основни съотношения за анализ на кредитоспособността на общината
БЮДЖЕТ
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
Местни приходи / Общо приходи
|
37,34%
|
42,11%
|
46,69%
|
47,23%
|
|
|
|
|
| ОПЕРАТИВЕН ИЗЛИШЪК И НАЛИЧНИ СРЕДСТВА |
|
|
|
|
Налични средства/Общо приходи (общ бюджет)
|
5,68%
|
2,48%
|
6,01%
|
4,58%
| ДЪЛГ |
|
|
|
|
Непогасен дълг/Общо приходи (общ бюджет)
|
0.00%
|
0.00%
|
0.00%
|
0.00%
|
Обслужване на дълга/Общо приходи (общ бюджет)
|
0.07%
|
0.00%
|
2,16%
|
0,01%
|
КАПИТАЛОВИ РАЗХОДИ
|
|
|
|
|
Налични средства/Капиталови разходи (общ бюджет)
|
101,61%
|
80,76%
|
317,73%
|
82,48%
|
Източник: Собствено представяне според информация от община Бургас
Изводи:
-
Средно за периода местните приходи съставляват средно около 43% от общите приходи на общината.
-
Ясно изразена е тенденцията на финансова самостоятелност на Общината като през 2005 година собствените приходи формират близо 47-48% от приходите.
-
Анализът на оперативния излишък и наличните средства показва, че през целия анализиран период се регистрират стойности на съотношението “Налични средства/Общо приходи”, които са под критичното ниво. Това е характерно за повечето общини в България.
-
Община Бургас безпроблемно е обслужвала своя дълг. За това свидетелстват стойностите на съотношенията от група “Дълг” - те са на безопасните нива. Община Бургас може да поеме дългосрочен заем в по-големи размери , ако се запазят благоприятните тенденции.
-
Община Бургас е изпитала затруднение при реализиране на инвестиционната си програма с наличните си средства през 2002 и 2005 година. Доказателство за това са стойностите на съотношението от група “Капиталови разходи”, които са в критичното ниво.
-
Анализът на кредитоспособноста на Общината за 2004 година показва, че тя е в състояние да изплаща своите задължения към кредиторите.
Добрите финансови резултати и добрата бюджетна политика на община Бургас дават основание за извода,че общината разполага с потенциални възможности и абсорбционна политика да участвува с проекти в усвояване на финансовите инструменти на Структурните фондове и Кохезионния фонд.В това ни убеждава и анализа на максимално, допустимите разходи за обслужване на общинския дълг за периода 2004-2006 като подготовка за периода 2007-2013 г., ( Таблица 1.6.23)
Таблица 1.6.23.Максимално допустими разходи за обслужване на общински дълг на община Бургас
|
2002г.
|
2003г.
|
2004г.
|
2005г.
|
2006г.
|
Данъчни приходи с общински характер
|
6 434 579
|
7 949 332
|
9 146 710
|
9 895 254
|
|
Неданъчни приходи с общински характер
|
14 629 124
|
13 756 416
|
16 755 141
|
21 952 566
|
|
Обща изравнителна субсидия
|
|
243 456
|
5 878 017
|
1 448 900
|
|
Макс. доп. разходи за обслужване на общински дълг
|
|
|
5 487 301
|
7 944 967
|
8 324 180
|
Максимално допустимите годишни разходи за обслужване на общински дълг са определени в чл.12 от Закона за общинския дълг (ЗОД). Поради промените в ЕБК, не може да се проследи размера на общата изравнителна субсидия за 2002г. . Пълните записвания в таблицата са за периода 2003 – 2005г. Максимално допустимите разходи за съответната година се изчисляват на база данните от предходната година.
Размера на общата изравнителна субсидия е променлива величина, в големи граници, която се влияе от специфичните отношения с централния власт и неможе да се използва за прогнозиране за максимално допустимите разходи за обслужване на общински дълг.
За целите на анализа и за прогнозиране на максимално допустимите разходи за обслужване на общински дълг до 2013г. е взето под внимание нарастването на собствените приходи за периода 2003 – 2005г., което е в размер на около 20% годишно.
В Таблица 1.6.24. да показани прогнозните максимално допустими разходи за обслужване на общинския дълг на общината за периода 2007-2013 г,
Таблица 1.6.24.Прогнозни максимално допустими разходи за обслужване на общински дълг на община Бургас – 2007 – 2013г.
2007г.
|
2008г.
|
2009г.
|
2010г.
|
2011г.
|
2012г.
|
2013г.
|
9 989 016лв.
|
11 986 819лв.
|
14 384 418лв.
|
17 261 020лв.
|
20 713 223лв.
|
24 855 868лв.
|
29 827 042лв.
|
Данните за всяка година са изчислени като увеличение с 20 % спрямо данните за предходната година.
Максимално допустимите годишни разходи за обслужване на общински дълг, определени в ЗОД са реално неизпълними за общините, защото това би довело до дисбаланс и затруднение при изпълнение на останалите общински дейности (капиталови разходи, разходи за заплати, издръжка и т.н.).
За определяне на препоръчителните нива на допустимите годишни разходи за обслужване на общински дълг може да се използва следната формула: Оперативен бюджетен баланс + Приходи от продажби на активи – Целева субсидия за капиталови разходи.
В таблица 1.6.25.са показани изчислените възможности за препоръчителните годишни разходи за обслужване на общинския дълг на база анализ на отчетите за изпълнение на бюджета 2002-2005.
Таблица 1.6.25.Препоръчителни годишни разходи за обслужване на общински дълг
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
Оперативен Бюджетен Баланс
|
1 124 362
|
242 910
|
2 214 526
|
500 744
|
Приходи от продажба на активи
|
2 057 487
|
1 127 743
|
1 753 594
|
2 798 587
|
Целева субсидия за капиталови разходи
|
2 020 000
|
1 240 000
|
634 000
|
902 000
|
Препоръчителни годишни разходи за обслужване на общински дълг
|
1 161 849
|
130 653
|
3 334 120
|
2 397 331
|
В таблицата не е отразена онази част от разходите за външни услуги, които биха могли да се използват за погасяване на общински дълг. Във Форма 15 Б не се вижда каква част разходите за външни услуги са за ремонт на пътища, за изграждане на осветление и т.н. (Например: ако един дългосрочен заем бъде използван за основен ремонт и изграждане на пътища, част от средствата за ежегодното поддържане (изкърпване) на пътища могат да бъдат пренасочени за погасяване на заема.
За изследвания период препоръчителните нива варират в големи граници. За целите на анализа и прогнозирането на нивата до 2013г. се взима предвид 20%-то годишно увеличение на собствените приходи. Със същия темп биха нараснали и разходите за обслужване на дълга.
В тази връзка и прогнозните препоръчителни разходи за обслужване на общинския дълг, доказващ високата абсорбционна способност за ползване на Структурните и Кохезионен фондове са дадени в Таблица 1.6.26.
Таблица 1.6.26.Прогнозни препоръчителни годишни разходи за обслужване на общински дълг 2006 – 2013г.
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
2 497 254лв.
|
2 996 704лв.
|
3 596 046лв.
|
4 315 255лв.
|
5 178 306лв.
|
6 213 967лв.
|
7 456 760лв.
|
8 948 112лв.
|
Годишните разходи за обслужване на дългосрочен общински дълг включват: плащания по главница, плащания на лихви, плащания на такси и комисионни др.
При наличие на конкретни намерения за използване на дългосрочен кредит и съпътстващите ги инвестиционни проекти, би могло по-точно да се определят препоръчителните годишни разходи за обслужване на общински дълг. Това е така, защото видът на инвестицията и срокът за нейното откупуване/изплащане, оказват влияние върху годишните разходи за обслужване на дълга.
Данните в таблицата могат да бъдат използвани и за определяне на размера на прогнозни разходи и за други инвестиционни цели т.е. осъществяване на инвестиционни програми без използване на дългосрочни заеми, както и за определяне на размера за съфинансиране по проекти, имащи за цел усвояване на средства от еврофондовете.
Силни страни
|
Слаби страни
|
Анализ на тенденциите и процесите в икономиката
-
Икономическо развитие
-
По икономически потенциал община Бургас заема второ място сред българските общини.
-
Безработицата е най-ниската в страната – 4.03 %( 2004 г.).
-
Бургас е важен промишлен, търговски, транспортен и туристически център.
-
Разнообразно производство- кораби, кабели и проводници, вагони, вентилатори, строителни материали, рибни консерви, растителни мазнини, бонбони, бисквити, трикотажни и шивашки изделия
-
Бургас разполага с най-голямото пристанище на страната, с единствения нефтен терминал на юг от Балкана
-
Летището има най-добрите атмосферни условия на Балканския полуостров и е единственото, пригодено да приема свръхзвукови самолети.
-
От 1989 г. функционира Безмитна Зона Бургас
-
Бургас сам по себе си е туристически център, но и изходна точка за посещение на черноморските курорти Слънчев бряг, вилно селище Елените, вилно селище Дюни, на градовете музеи Несебър и Созопол, на резервата Ропотамо, на природен парк Странджа.
-
Високия икономически потенциал за развитие за община Бургас
-
Водещ сектор в общинската икономика са услугите (47%), следва индустрията с 36 % и аграрния сектор с 17%.
-
Делът на индустрията в общинската икономика е по-висок от средния за страната ( 36% за община Бургас спрямо 29.7 % за страната )
-
Високият икономически потенциал за развитие на община Бургас привлича чуждите инвеститори
Промишленост
-
Благоприятни природни и социално-икономически предпоставки за развитие на промишлеността - благоприятно географско положение, добре развита транспортна мрежа и комуникации, благоприятен климат, рекреационни ресурси, мощна инфраструктурна съоръженост, развита материална база, инвестиционна привлекателност на територията
-
Община Бургас се отличава с висока за страната степен на индустриализация
-
Промишлеността има важно не само регионално, но и национално значение. - някои производства са единствени или определящи за страната
-
Основни структуроопределящи отрасли са хранително-вкусова промишленост, електротехническа и електронна промишленост, както и машиностроене и металообработване, химическата промишленост
-
Перспектива за развитие в новия план период има производството на сол в тясна връзка с развитието на алтернативни форми на туризъм
-
Технологията за добив на сол, се реализира без отделяне на никакви вредни емисии към обкръжаващата среда.
Туризъм
-
Общината разполага със следните ресурси за развитие на туризма: плажови ресурси; биоклиматични ресурси; горски ресурси; защитени природни територии.
-
В Община Бургас има 5 курортни обекта - Сарафово, Бургас, Крайморие, Отманли - парк “Росенец” и Бургаски минерални бани - с. Ветрен
-
Община Бургас има ресурс за развитие на морския туризъм, който се търси в посока на бизнес туризма (деловия туризъм), конгресния туризъм, маршрутно-познавателния и балнеотуризма.
-
Общината има разработено планове за развитие на туризма - превръщането на Бургас в привлекателен туристически център с интегриран и конкурентоспособен туристически продукт, базиран на: устойчивото развитие на рекреативен, маршрутно-познавателен, екологичен и селски, делови, хоби, балнео и транзитен туризъм.
Аграрен сектор
-
Над 60 % от територията на общината е земеделска
-
80 % от нея се намита в равнинната част
-
40% от обработваемата земя се заема от зърнено-хлебните и зърнено-фуражните култури
-
На територията на Община Бургас има добра основа за развитие на животновъдството, което се характеризира с широка специализация и бързо намаляване на поголовието
Бюджетно осигуряване
-
Данъчните приходи формират най-висок дял от приходите (средно около 60%), следвани от неданъчните приходи, които формират средно около 25% от приходите
-
През периода 2003 – 2005г. се наблюдава трайна възходяща тенденция в неданъчните приходи
-
приходите от общински такси се наблюдава преизпълнение спрямо плана
-
Съществуват големи резерви спрямо “туристическата такса”
-
Приходите и доходите от собственост са относително постоянна величина през различните години и съставляват средно около 15-16% от неданъчните приходи.
-
Местната власт притежава имущества или сгради като например неизползвана земя или сгради, които могат да са ценни за различни частни интереси
-
Наблюдава се положителен оперативен баланс в бюджета за периода 2002-2005 година.
-
Данните свидетелстват за добро финансово състояние на Община Бургас през 2002-2004г. и занижаване през 2005г. Добрия оперативен баланс гарантира посрещане на задълженията към кредиторите и възможности за осъществяване на инвестиционна програма.
-
търсенето на общински облигации е по-голямо от предлагането и могат да се постигнат много-добри лихвени нива.
-
Целевите субсидии за капиталови инвестиционни разходи и Специалния фонд за инвестиции в ДМА са основните източници на капиталови приходи.
-
Ясно изразена е тенденцията на финансова самостоятелност на Общината като през 2005 година собствените приходи формират близо 47-48% от приходите.
-
Община Бургас безпроблемно е обслужвала своя дълг - тя е в състояние да изплаща своите задължения към кредиторите
-
Общината разполага с потенциални възможности и абсорбционна политика да участвува с проекти в усвояване на финансовите инструменти на Структурните фондове и Кохезионния фонд
|
Анализ на тенденциите и процесите в социалнатра сфера
-
Икономическо развитие
-
Промишленост
-
Рибоконсервна промишленост се характеризира с остаряла материално техническа база и технологии
-
Недостигът на суровини налага коренно преустройство чрез използване на съвременни биотехнологии за дълбочинна преработка
Туризъм
- Наблюдава се трайна тенденция туристите да избягват силно урбанизираните територии с типично градски тип за сметка на курортите и ваканционните селища
Аграрен сектор
-
Проблемите в аграрния сектор са свързани с ниската степен на механизация и автоматизация на процесите , отсъствието на арграрна бизнес инфраструктура и квалифицирана работна сила.
-
Условията за работа и живот в селските общини далеч не отговарят на европейските изисквания
Бюджетно осигуряване
-
Относителна нестабилност на приходите.
-
Относителна нестабилност на данъчните приходи, но варират в сравнително тесни граници
-
Голяма част от собствениците и ползвателите на имоти (които нямат Акт 16 или разрешение за ползване не подават данъчна декларация и съответно не заплащат данъци. Това се отнася най-вече за собствениците на имоти във вилните и крайградски зони, необхванати в информационния масив.
-
Не се декларират промени в статута на сградата. Често пъти сградата е обявена за жилищна, която е с по-ниска оценка, а се ползва за търговски или производствени цели.
-
Не се декларират увеличенията в площта на сградата, извършените основни ремонти и подобренията в имотите, което води до занижаване на данъчните оценки.
-
Предприятията не декларират увеличената стойност на активите си.
-
Просрочват се задължения и др.
-
Неданъчните приходи варират в много широки граници
-
неизпълнение на неданъчните приходи от продажба на държавно и общинско имущество, което е изчерпаем източник на приходи и тенденцията е към намаляване на този източник на приходи
-
Община Бургас не се е възползвала от възможностите на дългосрочното кредитиране за обезпечаване с финансов ресурс за инвестиционните си намерения. Съществуват различни видове дългосрочни заеми – банкови заеми, облигационни заеми, лизингови схеми и др
-
Пазарът на общински ценни книжа не е достатъчно развит
-
Община Бургас е изпитала затруднение при реализиране на инвестиционната си програма с наличните си средства през 2002 и 2005 година. Доказателство за това са стойностите на съотношението от група “Капиталови разходи”, които са в критичното ниво.
|
Достарыңызбен бөлісу: |