Ограничения за прехвърляне на ценните книжа

26.7. Ограничения за прехвърляне на ценните книжа

Приложимите закони за данъчно третиране на доходи, дължими от притежателите на акции, в това число местни и чуждестранни лица са:

• 
  Закона за корпоративното подоходно облагане („ЗКПО”, обнародван в „Държавен вестник, бр.105 от 22.12.2006г.);
  
• 
  Закон за данъците върху доходите на физическите лица („ЗДДФЛ”, обнародван в „Държавен вестник, бр.95 от 24.11.2006г.).
  

Доходите от дивиденти, изплатени от Дружеството, са доходи от източник в България и в този смисъл, данъчно задължени са както местните, така и чуждестранните лица.

Съгласно ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица се облагат с окончателен данък, който се удържа и внася от Дружеството. Размерът на данъка е 7% (седем на сто) върху брутния размер на дивидента и се внася в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент.

Доходите от дивиденти, изплатени на местните търговски дружества и на едноличните търговци не се облагат с данък при източника, като приходите в резултат на разпределение на дивиденти от местни дружества не се признават за данъчни цели.

Когато дивиденти, разпределени от Дружеството, са в полза на чуждестранни юридически лица и местни юридически лица, които не са търговци, те се облагат с данък при източника в размер на 7 % (седем на сто). Данъкът е окончателен и се удържа от Дружеството. Тази разпоредба не се прилага, когато дивидентите са разпределени в полза на договорен фонд или на местно юридическо лице, което участва в капитала като представител на държавата – при наличие на такова. Данъкът се внася в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти, ако притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане („СИДДО”), а в останалите случаи – в срок до края на месеца, следващ месеца на решението.

Не подлежат на облагане с данък при източника доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, изплатени от Дружеството в полза на чуждестранни лица, ако са местни лица на държава-членка на Европейския съюз и при условие, че чуждестранното лице:

• 
  съгласно данъчното законодателство на страната-членка на Европейския съюз, се смята за местно лице на тази страна за данъчни цели и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета страна държава не се смята за местно лице на държава извън общността;
  
• 
  се облага с корпоративен данък или подобен на корпоративния данък върху печалбата, съгласно законодателството на съответната държава-членка, без да има право на избор или освобождаване от облагане с този данък; и
  
• 
  притежава, включително чрез място на стопанска дейност в страната или в друга държава – членка на Европейската общност, непрекъснато за период от поне две години, най-малко 15 на сто от капитала на Дружеството.
  

• 
  печалбите на мястото на стопанска дейност се облагат с корпоративен данък или подобен на корпоративния данък върху печалбата съгласно законодателството на съответната държава-членка, без да има право на избор или освобождаване от облагане с този данък;
  
• 
  мястото на стопанска дейност е на друго местно лице или на дружество от друга държава-членка, които са търговски или неперсонифицирани дружества и печалбите им се облагат с корпоративен данък
  
• 
  местното лице или на дружество от друга държава-членка, посочено по-горе, притежава, включително чрез мястото си на стопанска дейност, непрекъснато за период от поне две години, най-малко 15 на сто от капитала на Дружеството.
  

С изключение на посочените по-горе случаи на освобождаване от данъчно облагане по отношение на притежателите на повече от 15% от акциите на Дружеството, чуждестранно лице може да бъде освободено от данъчно облагане, да му бъде възстановен платения данък или да получи данъчен кредит за целия размер или за част от данъка, удържан при източника в България, ако има действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между България и държавата, на която е местно това лице.

В случаите, когато между Република България и съответната чужда държава, чието местно лице е получателят на дохода, има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане („СИДДО”), нейните разпоредби имат приоритет пред българското вътрешно законодателство. Ако СИДДО предвижда, че дивидентите, получени от чуждестранно лице подлежат на облагане в съответната чужда държава, чуждестранното лице може да се възползва от нейните разпоредби като докаже основанията за прилагане на спогодбата по реда и условията на Раздел ІІІ, Глава 16 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК”). Съгласно разпоредбите на ДОПК чуждестранното лице трябва да удостовери, че са налице следните основания за прилагането на СИДДО: а) е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО (чрез удостоверение от съответната чуждестранна данъчна администрация); б) е притежател на дохода от източник в Република България (чрез декларация); в) не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които доходът от дивиденти е действително свързан (чрез декларация); и г) са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО (чрез официални документи, а ако това не е възможно – чрез други писмени доказателства). Представят се и документи, удостоверяващи вида, размера и основанието за получаване на дивиденти, като например копие от решението на Общото събрание на акционерите на Дружеството за разпределяне на печалбата, копие от депозитарна разписка, извлечение/удостоверение от “Централен депозитар” АД от книгата на акционерите на Дружеството и/или други аналогични документи, удостоверяващи броя притежавани акции и дела им в капитала, както и размера на дължимия дивидент.

Искането за прилагане на СИДДО, придружено от необходимите документи, трябва да бъде подадено до българските данъчни органи от всяко чуждестранно лице-получател на доходи веднага след приемане на решението от Общото събрание на акционерите на Дружеството за разпределяне на дивидент.

Ако българските данъчни органи откажат да освободят от облагане чуждестранно лице-акционер или не отговорят в срок на искането, Дружеството е задължено да удържи пълния размер на дължимия данък при източника, а акционерът може да обжалва решението.

В случай, че общият размер на дивидентите или някакъв друг доход, платени от Дружеството, не надхвърля 50 000 лева за една година, чуждестранното лице-акционер не е длъжно да подава искане за прилагане на СИДДО до българските данъчни органи, а трябва да представи гореописаните документи на Дружеството.

Разпределянето на дивиденти под формата на акции не подлежи на данъчно облагане, т.е. ако печалбата на дружеството се разпределя под формата на новоиздадени допълнителни акции не се дължи данък.

Капиталова печалба

Съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), не се облагат получените от местни и чуждестранни юридически и физически лица доходи от сделки с акции на публични дружества, извършени на регулиран /официален и неофициален/ български пазар на ценни книжа, включително сключени при условията и по реда на търгово предлагане по смисъла на ЗППЦК, с изключение на блокови и други сделки, които само се регистрират на регулирания пазар.

Следователно, капиталовата печалба от сделки с акции на Дружеството, сключени на БФБ (освен блоковите сделки) не се облага с корпоративен/подоходен данък. По силата на чл.44 от ЗКПО загубата от сделки с акции и търгуеми права на акции на Дружеството, реализирана на регулиран български пазар на ценни книжа не се признава за целите на данъчното облагане и финансовият резултат се преобразува с нея.

Описание на законодателството, което може да засегне вноса или износа на капитал

Правният режим на сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица, презграничните преводи и плащания, вноса и износа на български левове и чуждестранна валута в наличност се съдържа във Валутния закон от 1999г. (неколкократно изменнян) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Съгласно разпоредбите на Регламент ЕО1889/ 2005г (въведени и с Наредба №10 от 2003г на МФ), местните и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност до 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута свободно, без писмено деклариране пред митническите органи. Местните и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи на собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута.

При износ на суми в наличност в размер над 25 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута, местните и чуждестранните лица декларират пред митническите органи размера и произхода на паричните средства, като представят удостоверение от Националната агенция по приходите, че нямат просрочени данъчни задължения. Когато чуждестранни лица изнасят в брой суми над този размер и той не надхвърля размера на предишни внесени в брой суми, те декларират само вида и размера на изнасяните парични средства или платежни инструменти на приносител.

Преводи и плащания към чужбина по банков път се извършват след деклариране на основанието за превода пред съответната банка. При преводи или плащания на валута, равностойността на която надхвърля 25 000 лева, пред банката се представят сведения и документи, определени в Наредба № 28 за информацията, събирана от банките при извършването на презгранични преводи и плащания. Чуждестранно лице, което иска да преведе в чужбина валута, чиято равностойност надхвърля 25 000 лева, и представляваща доход от чуждестранна инвестиция в страната или от прекратяване на такава инвестиция, представя пред банката документи, удостоверяващи извършването на инвестицията, съответно прекратяването й, и заплащането на дължимите данъци.

Ако по банков път се превежда в чужбина валутната равностойност на получени дивиденти, основанието за превода е решението за разпределянето им. То се декларира пред банката, а ако сумата във валута надхвърля левовата равностойност (или друга валута) на 25 000 лева, пред банката се представят определени сведения и документи. Ако по банков път се превежда в чужбина валутната равностойност на продажната цена на акции, на банката се представят договор и/или поръчка за продажба с/до инвестиционен посредник и потвърждение за сключена сделка. В случаите, когато се дължат данъци, пред банката се представя и удостоверение за заплащането им.

Важни въпроси за инвеститорите във връзка с предлагането на акциите на Дружеството се уреждат в следните нормативни актове:

1. Закон за пазарите на финансови инструменти (обнародван в „Държавен вестник" бр. 52 от 29.06.2007 г.);

2. Закон за публичното предлагане на ценни книжа (обнародван в „Държавен вестник" бр. 114 от 30.12.1999г. с всички последващи изменения и допълнения)

3. Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обнародван в „Държавен вестник" бр. 84 от 17.10.2006 г.);

4. Търговски закон (обнародван в „Държавен вестник” бр. 48 от 18.06.1991г., с всички последващи изменения и допълнения);

5. Закон за Комисията за финансов надзор (обнародван в „Държавен вестник” бр. 8 от 28.01.2003г., с всички последващи изменения и допълнения);

6. Наредба № 2 от 17.09.2003г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти (обнародвана в „Държавен вестник” бр. 90 от 10.10.2003г. с всички последващи изменения и допълнения);

7. Наредба № 38 от 25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (в сила от 01.11.2007г., обн.ДВ, бр. 67 от 2007г.);

8. Наредба № 15 от 5.05.2004г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства (обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 54 от 23.06.2004г.);

9. Наредба № 13 от 22.12.2003г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции (обнародвана в „Държавен вестник” бр.4 от 16.01.2004г., с всички последващи изменения и допълнения);

10 Наредба за разкриване на дялово участие в публично и инвестиционно дружество (обнародвана в „Държавен вестник” бр. 98 от 01.12.2000г., с всички последващи изменения и допълнения);

11. Наредба № 22 от 29.07.2005 г. за условията и реда за вписване и отписване на публични дружества, други емитенти на ценни книжа и емисии ценни книжа в регистъра на Комисията за финансов надзор

12. Закон за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 105 от 22.12.2006г.);

13. Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ДВ, бр. 95 от 2006г.); Валутен закон (ДВ, бр. 83 от 1999г., неколкократно изменян);

14. Правилник за дейността на „БФБ – София” АД – публикуван на страницата на „БФБ – София” АД: www.bse-sofia.bg

15. Правилник на „Централен депозитар” АД – публикуван на страницата на „Централен депозитар” АД: www.csd-bg.bg

16. Регламент ЕО № 809/2004.

Основният нормативен акт, приложим по отношение на акциите на Дружеството е ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и ЗСПЗФИ. За неуредените от тях случаи се прилагат разпоредбите на Търговския закон.