Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници



бет2/37
Дата23.06.2016
өлшемі5.49 Mb.
#155110
түріПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37

Групи в риск Обратно към обхват

Макар че дейностите им се различават като вид и качество, някои локални институции в Европа вече предоставят услуги за следните рискови групи:




  • инвалидизирани хора (включително хора с временна инвалидност, причинена от злополука или заболяване, хора с дълготрайно инвалидизиращи заболявания като артрит, хора с възрастови изменения, хора с наследствени увреждания, хора с придобити увреждания и хора с умствени и здравословни проблеми);

  • хора, затворени вкъщи поради заболяване;

  • стари хора в риск от социална изолация;

  • деца, растящи в нестабилна семейна среда;

  • безработни;

  • хора с наркотична и алкохолна зависимост;

  • бездомници;

  • бежанци и хора от приютите;

  • имигранти; 

  • етнически, езикови, религиозни и културни малцинства; 

  • хора с нужда от квалификация;

  • хора, рано напуснали училище;

  • селско население;

  • бедни хора;

  • затворници.

В бъдеще културните институции ще подпомагат борбата със социалната изолация чрез:



  • насочване към социалното приобщаване като приоритет в цялостната си политика на обслужване. Организационната култура трябва да се промени така, че да насърчава процеса на социално приобщаване;

  • консултиране и социално ангажиране на всички социално изолирани групи, както потребители, така и не-потребители, за да се дефинират и прогнозират техните нужди и стремежи;

  • осигуряване на услуги на местно ниво навсякъде, където има търсене, както и доизграждане на вече създадените такива услуги;

  • оползотворяване на възможностите за локално сътрудничество;

  • предоставяне на мобилни услуги за хората в отдалечените райони, организиране на изложби в рамките на общността, аранжиране на пътуващи изложби и др.;

  • преминаване към гъвкаво работно време, адекватно съобразено с конкретните нужди и интереси на общността;

  • формиране на партньорства за развитие и разнообразяване на услугите;

  • предоставяне на услуги за хора, на които се налага постоянно пребиваване в определени институции, напр. болнични заведения и затвори;

  • аадекватно обезпечаване на колекциите, фондовете и изложбите в отговор на конкретните културни, езикови и социални характеристики на съответните общности, т.е., библиотеките трябва да съдържат книги, вестници и др. на езика на съответното малцинство;

  • насочване на услугите към посрещане индивидуалните нужди на различните групи;

  • нов поглед към определянето функцията на персонала, който вече поема една по-голяма социална отговорност и образователна роля;

  • промяна имиджа на музеите, библиотеките и държавните архиви в посока на добронамереност и отзивчивост към нуждите на социално изолираните групи, без в същото време да се пренебрегват традиционните потребители;

  • осигуряване на работни места за хората от етническите малцинства и хората със затруднения;

  • пълноценно използване технологиите на информационното общество в битката със социалната изолация.


Използване на ТИО в борбата срещу социалната изолация

Обратно към обхват

В съвременния свят за хората е изключително важно да имат достъп до технологиите на информационното общество, технологии, проникващи все по-решително във всички аспекти на живота ни. Определено ниво на владеене на тези технологии вече се изисква за повечето работни места, при пазаруване, при извършване на банкови операции, както и при много забавни занимания и игри, включващи използването на ТИО. Чрез предоставянето на обществен достъп до дигиталните услуги, местните културни институции ще ограничат разликата, съществуваща между хората с достъп до технологиите и тези без компютър подръка.

Неблагоустроените градски квартали и селата се характеризират с ниска Интернет-проницаемост поради високата безработица и ниските доходи на хората там.

Последствията са както върху местната икономика, така и върху общото качество на живота в тези райони, където общественият достъп до дигиталните услуги е особено важен. (Виж Насоките на Социално и икономическо развитие.)


Музеите, библиотеките и архивите традиционно комплектуват, съхраняват и организират единици от физически обекти. ТИО осигуряват създаването на дигитални заместители, които могат да бъдат организирани по различен начин, т.е., по тема. Културното наследство на общността може да бъде регистрирано като смесена колекция от книги, обекти, фотографии, документи, звукови исторически записи, филми, видеокасети и т.н., в които може да се търси по ключова дума, по предмет или свободно в текста.

Това може да бъде един социално ориентиран начин за предоставяне на услуги, при който хората получават възможност да ползват колекциите по начин, съответстващ на тяхната квалификация; така нараства тяхното чувство за принадлежност към общността. (Виж също Насоките в Културна идентичност и сближаване.)


Примери за включване на рисковите групи в използването на ТИО:

  • ТИО улеснения биха могли да се доставят до хора с влошено здравословно състояние, както вкъщи, така и в болницата;

  • възрастни хора - те могат да бъдат обучавани в използването на технологиите. Услугите могат да се разпространяват директно до дома им, ако това се налага;

  • деца от социално изолирани семейства могат да използват ТИО като улеснение при подготовка на домашните си работи;

  • безработните и хората без умения могат да използват ТИО, за да се усъвършенстват и да си търсят работа;

  • TИО могат да се използват в затворите в помощ на специалните програми за реабилитиране на затворници;

  • ТИО могат да се направят достъпни за бездомниците, за хората без фиксиран адрес;

  • за хората, чийто основен език е различен от официалния език на страната, в която пребивават, може да бъде полезно предоставянето на oнлайн услуги на езиците на малцинствата;

  • нарастването на потока от имигранти, бежанци и търсещи убежище в Европа хора създава качествено нови предпоставки за социална изолация -- ниските доходи, езиковата бариера, временното пребиваване в неблагоприятни райони. Oн-лайн улесненията за имигранти и бежанци на техните родни езици ще подпомогнат процеса на приспособяване към новата среда;

  • хората без индивидуален достъп до Интернет могат да използват ТИО, за да поддържат връзка с роднини и приятели, което ще ги спаси донякъде от чувството на изолация и ще им помогне да запазят близостта в личните си отношения. Те могат също да използват ТИО за развлечение, например за да изиграят една онлайн игра на шах, което може би изглежда несериозно, но всъщност подобни игри подобряват потребителските умения;

  • услугите могат да се предоставят на хората с увреждания в достъпните за тях видове и формати.


Подвижни услуги Обратно към обхват

Иновациите в разпространяването на услуги по принцип резултират в едно ново качество на тези услуги, правейки ги достъпни за всекиго, особено в селските райони и малките градчета, където предпоставка за социална изолация е не толкова бедността, колкото физическата отдалеченост от градския център, офиса и транспортните възли - фактор, обуславящ проблемите на рисковите групи в тези места. Подвижното обслужване може да бъде използвано както за разпространяване на услуги, така и за дейности в областта на изкуството, за изложби, информационни кампании и библиотечно обслужване на малките общини и училища, а също и индивидуално по домовете.



Развитието на технологии като широколентовия Интернет, безжичните мрежи, географските информационни системи (ГИС), разкрива много на брой и различни начини за предоставяне на индивидуални услуги по домовете и в общинските центрове:

  • компютри могат да се инсталират на превозно средство и да се употребяват за достъп до каталози и до Интернет;

  • компютри могат да се носят по домовете и в най-посещаваните заведения;

  • лаптопите могат да се заемат индивидуално или групово;

  • компютри, дигитални камери и аудио техника може да се дават под наем на художествени групи, музикални състави, самодейци, за осъществяване на техни творчески проекти.


Въпроси на достъпността (виж също Насоките на Достъпност за хората с увреждания в Техническата секция на насоките)

Обратно към обхват
Пресметнато е, че хората с увреждания представляват приблизително 10 до 15 % от общото население на Европа. Сравнени с другите, за тези хора вероятността да не притежават квалификация е два пъти по-голяма. За тях образованието често не е достатъчно достъпно и остава на по-ниско академично ниво; професионалното обучение и дори намирането на работа са понякога и съвсем недостъпни–при тях безработицата е около 5 пъти по-висока, отколкото при хората без увреждания. Идентичността на хората с увреждания претърпя драматични промени през последните десет години. Мнението за хората с увреждания като за ценни сами по себе си граждани с равни права, които вземат самостоятелни решения и имат право на житейски избор, печели все повече доверие и доказва, че тези хора имат своята незаменима обществена роля. Културата на социалното приобщаване приема, че нуждите на хората с увреждания трябва да бъдат посрещани, и създава пространство, където те могат да дадат своя принос.
Статия 13 от Договора за Европейския съюз приема необходимостта от борба срещу дискриминацията спрямо хората с увреждания и стимулира кампанията за равностойни граждански права за хората с увреждания. (Виж Стратегия на Европейския съюз за инвалидите [4]. Европейският форум за инвалидите [7] представлява кампания за специална директива за хората с увреждания, покриваща изискването за достъп до всички услуги.) Институциите в сферата на културното наследство трябва да насочат и подкрепят европейските политики, които ще въздействат върху развитието на правата на инвалидите в страните – членки. Така например, във Великобритания Европейската директива за заетостта 2000/78/EC [8] ще окаже известен ефект върху Акта за дискриминация на хората с увреждания 1995 [9].
Проблемите на достъпността за хората с увреждания, т. е., за хората с физически увреждания (ограничена подвижност, движения, равновесие, енергичност и/или ръст), увреждания на сетивата (намалени възможности на зрителните и/или слуховите органи), и хора с проблеми при възприемане на печатни текстове (хора със зрителни, умствени и физически затруднения, а така също хора с дислексия, които срещат затруднения при четенето на традиционни печатни текстове) могат да бъдат категоризирани в четири главни области:

  • физически достъп (до сгради, гишета за услуги, работни станции, читални, лавици и т.н.);

  • интелектуален достъп (до съдържанието на носителите на информация; възможни решения: алтернативни по формат материали, приспособени работни станции и специален софтуер);

  • електронен достъп (обслужване на онези, за които не е възможно посещение на сградата, което също така включва електронния достъп за хора, приковани в дома си);

  • не на последно място, обучението на членовете на персонала да оказват помощ на хората със затруднения.

Институциите би трябвало да направят достъпността неделима част от ценностите на организацията. Когато се планира новото обслужване и когато съществуващото вече обслужване бъде дигитализирано, проблемите на достъпността ще бъдат съобразени с етапа, от който започва планирането. Все пак, повечето институции имат интерес да разпространят максимално бързо информацията за услугите, от които се нуждаят, за да достигнат изискваните от законодателството и насоките стандарти. Полезно е като начало да се проведе проверка на достъпността, покриваща всички аспекти – сграда, мебелировка, обзавеждане, онагледяване, рекламни материали, хранилище, уеб сайт. Проверката може да бъде извършена от персонала или да бъде нает външен специалист, който да направи това. Направената професионална проверка често помага в случаи на диспут или искания за обезщетения.


Препоръчително е да се включат хора с увреждания още в началото, ако това е възможно, и да се правят консултации и допитвания до тях за нуждите им и за удобството на предоставяните услуги.
Ако финансирането е проблем, разходите за измененията и подобренията би трябвало да бъдат пропорционални на целите на услугата и на това как тя ще се ползва. В повечето случаи, от институциите се очаква да направят каквото е “подходящо” в рамките на поправка на сградата например. Ръководителите трябва да проверят дали е възможна някаква финансова помощ от правителството. Например, може би ще има ДДС или данъци, които е разрешено да се ползват за придобиване на някакво оборудване. Възможно би било също така да се получи спонсорство от благотворителни или търговски организации. Изработването на бюджета за достъп на хората с увреждания трябва да включва в основата си средства за нова мебелировка, за базисно оборудване, както и средства за събития, публикации и изложби.
Обучението на персонала трябва да включва разбиране към хората с увреждания, а също и обучение за ползване на специално оборудване, както и специфично отношение към хората със увреждания. Използването на технологиите за предоставяне на услуги за хората с увреждания е определено в Насоките за Достъпност за хората с увреждания в Техническата секция на Насоките.
Заключение

Музеите, библиотеките и архивите, които са подкрепяни от местните власти, могат да работят заедно с други ведомства върху политиката за борба със социалната изолация. ( Като пример - административно може да се даде възможност на хората с увреждания и на младите хора да заемат компютри дългосрочно чрез местната власт или училището.) Общият процес би могъл да бъде приспособен от всяка една местна власт с цел развиване на нейните политики и услуги:



  • идентифициране на хората, които са със статус на социално изолирани и насърчаване политика на отвореност към техните нужди;

  • оценяване и преглед на текущата практика;

  • развитие на стратегия и определяне на приоритетни ресурси;

  • развитие на услугите и обучаване на персонала как да ги предоставя;

  • оценяване на успеха, атестация и разглеждане на резултатите от нея.

Резултатът и успехът на обслужването трябва да бъдат регулярно преценявани, отново и отново да се определят обектите, критериите за успех и показателите на изпълнението (Виж също насоките в Представяне и оценка). Това ще даде възможност на институциите да демонстрират различното, което правят за местните хора, да се учат от собствената си практика и да реализират подобрения в обслужването.



ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Обратно към обхват
В много страни в момента се появяват по-ясни национални и по-последователни местни стратегии, които трябва да помогнат на музеите, библиотеките и архивите да развиват индивидуално и съвместно ефективното насочване на проблема за социалната изолация.

Националните правителства имат нужда да бъдат поощрени в холистичното си обръщане към проблема за социалната изолация и да осъзнаят уникалната роля, която музеите, библиотеките и архивите могат да играят за възстановяването на районите в дневния ред на социалното приобщаване. Музеите, библиотеките и архивите се нуждаят от осъзнаването на подобен дневен ред и от увереността, че действително работят в посока посрещане на тези задачи.


Местните власти трябва да подкрепят и съдействат на работата на музеите, библиотеките и архивите, да осигуряват адекватни ресурси, да създават структури, улесняващи партньорството с други организации, да познават и да подпомагат развитието на разнообразна методология.
Стратезите на политиките трябва да работят за издигането на социалния профил на сектора, така щото личностите и организациите, работещи върху социалното приобщаване и възстановяването на областите, да осъзнават потенциала и уникалността на своя ценен принос.
Музеите, библиотеките и архивите трябва да се застъпват за социалното приобщаване, използвайки ключовата си роля като движеща сила в борбата със социалната изолация в аспект разнообразяване на процеса на продължаващо обучение, развиване на е-правителството и възстановяване на областите.
Музеите, библиотеките и архивите трябва да определят социалното приобщаване като преобладаваща посока, като приоритетна политика в своите услуги. Организационната култура трябва да бъде деен фактор на социалното приобщаване.
Музеите, библиотеките и архивите трябва да консултират и да включват социално изолирани групи, както потребители, така и не-потребители, от гледна точка на осигуряване основните им нужди.
Стратезите на политиките и служителите, чрез контакти с лидерите на общността, трябва да окуражават изолираните групи да бъдат по-активни в получаването на услуги, релевантни на техните нужди.
Стратезите трябва да проверят всички политики в светлината на социалното приобщаване; регистрационните системи и ценовата политика например могат да бъдат социално ориентирани.
Необходимо е обучаващите организации да са сигурни, че техните курсове и програми са адекватни на работата за социално приобщаване. Всички служители - не само онези, които директно работят на предните позиции на услугите, се нуждаят от продължаване на образованието за развиване на чувствителността към социалното и културното разнообразие и за усвояване на добро ниво на грижа за потребителите, като също така се взема под внимание институционалната роля във връзка с технологиите на информационното общество.
Изследователските институти и органите, финансиращи изследвания, е необходимо да подкрепят подробни изследвания в областта на културното наследство във връзка с нуждите на изолираните групи. Необходимо е също те да предприемат детайлно статистическо наблюдение на ползването на услугите от категориите на социално изолираните и ефективността на ползване; да направят изчерпателна оценка на въздействието на отделните сектори върху социалното приобщаване.
Доставчиците на телекомуникационни услуги имат нужда да предоставят връзки с технологиите на информационното общество до всички общности без значение на географското им разположение, т. е., чрез интерактивна, кабелна или безжична телевизия.
Създателите на хардуер и софтуер е необходимо да продължават да развиват нови методи за предоставяне на услуги, използващи ТИО и да подобряват достъпността на форматите и многоезичните услуги.
БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към обхват
[1] National Action Plans for social inclusion

(http://europa.eu.int/comm/employment_social/news/2001/jun/napsincl2001_en.html) based on the common objectives adopted at the Nice European Council

(http://europa.eu.int/comm/employment_social/soc-prot/soc-incl/com_obj_en.htm).


[2] Universal Declaration of Human Rights

http://www.un.org/Overview/rights.html
[3] European Convention on Human Rights

http://www.hri.org/docs/ECHR50.html
[4] European Union Disability Strategy

http://europa.eu.int/comm/employment_social/soc-prot/disable/strategy_en.htm
[5] Community Action Programme to Combat Social Exclusion 2002-2006 http://www.europa.eu.int/comm/employment_social/soc-prot/soc-incl/ex_prog_en.htm
[6] Public Libraries and the EQUAL Agenda: Public Libraries: Social Inclusion and Lifelong Learning in the United Kingdom, Italy and France by Robert Davies and David Fuegi with contributions by Pier Giacomo Sola and Alessandra Tagliavini. August 2004.

http://www.learneast.com/transnational/documents/EQUALcomparativestudy-finalsept.04.pdf
[7] European Disability Forum http://www.edf-feph.org/
[8] European Employment Directive 2000/78/EC

http://europa.eu.int/eur-lex/pri/en/oj/dat/2000/l_303/l_30320001202en00160022.pdf
[9] Disability Discrimination Act 1995

http://www.hmso.gov.uk/acts/acts1995/1995050.htm

ВРЪЗКИ Обратно към обхват


Европа
Достъп до културното наследство: Политики на представяне и Ползване (ACCU)

Проект на ЕС, стартиран за 3 години от септември 2004, който съдейства за достъпа до културата. Той подпомага кооперирането между операторите в областта на управление на наследството и предлага за ползване нови средства за професионалистите върху проблемите на достъпността.

Културни институти от шест европейски страни ще вземат участие в проекта, ръководен от Финландското национално управление на старините (Хелзинки, Финландия).

http://www.abm-utvikling.no/soknadsmidler/eu/fetsund_lenser/PRESSEMELDING_ACCU.pdf
РАВНОПОСТАВЕНОСТ
Финансирана от Европейския социален фонд (ЕСФ), РАВНОПОСТАВЕНОСТТА формира част от Стратегията на Европейския съюз за създаване на повече и по-добри работни места и за създаването на увереност, че на никого няма да бъде отказан достъп до тези работни места. Този дневен ред обхваща три свързани помежду си проблема, наречени социално приобщаване, обучение през целия живот и заетост. Той проверява нови пътища за преодоляване на дискриминацията и неравния опит за онези, които вече работят и онези, които си търсят работа. Има основания да се отдели самостоятелно темата, отнасяща се до нуждите на търсещите приют.

http://europa.eu.int/comm/employment_social/equal/index_en.html
Инфобус

Проектът за подвижната информация и комуникационните центрове (MICC), познат като Инфобус, пренася информационните ресурси и разрешените средства до групите в неблагоприятно положение през Югоизточна Европа (Албания, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия), давайки достъп до информация, образование и обучение, обществено и икономическо развитие и повишавайки комуникациите между правителството и гражданите http://www.infobus.org/




Чешка Република
Подкрепа за социални програми

  • Člověk v tísniПодпомага хората в нужда чрез работа по човешките права, сферата на програми по социална работа, образователни проекти и т.н. http://www.clovekvtisni.cz

  • Nadace rozvoje občanské společnosti (NROS) – Фондация за развитие на гражданското общество. Подпомагане на некомерсиални организации, които осигуряват помощ на застрашени групи и хора в неблагоприятно положение, защита на човешките права и демократичните ценности и съдействие на взаимното общуване и толерантност на малцинствата в обществото. http://nros.cz

  • Фонд “Отворено общество” в Прага – Подпомага програма, фокусирана върху властта на закона, публичната администрация, човешките права, образованието, равните възможности, изкуството и културата, и други области. http://osf.cz


Финландия
Инфо Банка

Страниците на Инфо Банк съдържат важна основна информация за имигрантите относно обществото и възможностите във Финландия. Тя е достъпна на няколко езика. http://www.caisa.hel.fi/


Италия
ABSIDE

Създадена от програмата за равнопоставеност, ABSIDE (Apprendere in Biblioteca nella Società dell'Informazione per ridurre la Discriminazione e l'Emarginazione sociale – Учене с библиотеките в Информационното общество за намаляване на социалната дискриминация и за приобщаването), работи за разширяване на мрежата от точки за образование с публичните библиотеки, за да подпомогне ролята на библиотеките като обучители в консултациите и насочването на хората с нужди за обучение. http://www.abside.net/



Полша
Ikonka project (Icon Project)

Целта на този проект на Министерството на науката и информацията е да отвори точки за публичен информационен достъп в местните библиотеки и общински центрове в Полша, особено в малките градове и села. Проектът е специално насочен към облекчаване на проблемите, създадени от дигиталното разделение чрез предоставянето на безплатен достъп до Интернет и компютърно обучение. http://www.informatyzacja.gov.pl/en/projekty.html



Русия
Младите на Москва

Централизираната библиотечна система на Северозападната административна област на град Москва развива тази програма, която цели да благоприятства здравословния начин на живот сред тийнейджърите и младите, борейки се с наркотичната пристрастеност и злоупотребата с алкохол, криминалното и антисоциално поведение. http://www.horoshevo.ru/



Испания
España.es

Включва следните проглами:

Интернет в библиотеките http://internetenlasbibliotecas.red.es/,

Интернет в училищата http://internetenlaescuela.red.es/, и

Интернет в селските райони http://internetrural.red.es/. Целта е да се развие широка мрежа от точки за обществен достъп до Интернет с висока скорост на връзката. "Интернет в библиотеките" е механизъм за всички публични библиотеки в Испания. Ще има инвестиция от приблизително 38 милиона евро, разпределени между 4000 публични библиотеки, които да осъществят създаването на интерактивни връзки и повече от 12 000 нови компютъра с обществен Интернет.

http://www.red.es/Redes-Page-PlantPageStandard_espana.html
Tурция
T.C. Başbakanlık Özürlüler İdaresi Başkanlığı (Prime Ministry, Department for the Disabled) Portal

Уеб сайтът на отдела съдържа не само цялото законодателство и практическа информация, отнасяща се до образованието и възможностите за работа, реабилитацията и други достъпни услуги, но също включва връзки към адресите на неправителствени организации, други правителствени офиси, училища и др. http://www.ozida.gov.tr/tr_files/index.htm



Обединеното кралство
Проект за обществен достъп до архивите (CAAP)

Това е едногодишен пилотен проект, стартиран от ноември 2003 до октомври 2004, който се ръководи и финансира от Националния архив (НА), в партньорство с Архивната служба на Западен Йоркшир (WYAS), Hackney отдел на архивите (HAD), Националния Архив на Шотландия (NAS), Националния съвет по архивите (NCA), Националната библиотека на Уелс (NLW), Обществената документална служба на Северна Ирландия (PRONI), and Commanet. Тяхната цел е да насърчат социалното приобщаване, привличайки нови читатели за архивите.



http://www.nationalarchives.gov.uk/archives/caap/
LearnEast

LearnEast е проект, подкрепен и финансиран от Програмата за равнопоставеност, който проучва нови пътища за публичните библиотеки да работят на общинско ниво за подпомагане на наемането на хора от неблагоприятните групи, по-специално за завръщането на жените на работа, за работещите и безработните хора, които искат да повишат професионалните си умения, за етническите малцинства. Той включва публични библиотеки в Източна Англия, както и партньори в Италия и Франция.



http://www.learneast.com/

Съвет на музеите, библиотеките и архивите

MLA произвеждат полезни практически наръчници за институциите в сферата на културното наследство, които могат да бъдат използвани като начална точка в потвърждаването на това, че принципите за достъп и приобщаване са закрепени здраво в работата на институциите.



http://www.mla.gov.uk/documents/socialinc_tk.doc
Съвет на музеите, библиотеките и архивите

В 2003, Европейската година на хората с увреждания, MLA публикува Портфолио за инвалидите, колекция от 12 пътеводителя върху това как по-добре да се посрещнат нуждите на хората с увреждания като потребители и служители в музеите, библиотеките и архивите. Те дават безплатен съвет, информация и насоки за помощ при превъзмогване на бариерите и следването на добрата практика

http://www.mla.gov.uk/action/learnacc/00access_03.asp
Съвет на музеите, библиотеките и архивите

През февруари 2004 MLA изготви ‘Достъп до практическите наръчници за всички: възможности за приобщаване на музеите, библиотеките и архивите.



http://www.mla.gov.uk/documents/access_mla_tk.pdf
Библиотека на Шотландия & Информационен съвет (Slic)

Slic публикува доклад, озаглавен “Да направим разлика: библиотеки, ICT & социално приобщаване, юни 2004, който включва описания на проекти в шотландските публични библиотеки. http://www.slainte.org.uk/Files/pdf/pnet/gates/gatesreport04.pdf .

Един пример е Dundee проект 'Да учим заедно чрез разкази за миналото', който създаде уеб сайт и издаде книга на основата на спомените от минало време, документирани от местните хора. Много хора получиха компютърно обучение като част от проекта и беше направена връзка с местните ученици с цел развитието на приемствен образователен опит между поколенията. Този уеб сайт е все още отворен за допълнителни приноси.

http://www.dundeecity.gov.uk/gates/

Обратно към съдържание



Насоки на проекта Калимера

Културна идентичност и сближаване



ОБХВАТ

Проблемите, разгледани в тези насоки,включват:

Културно разнообразие

Сближаване на общността

Съставяне на съдържание

Обществена информация в областта на културата

Разнообразяване на културното съдържание
ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИКАТА Обратно към обхват
Има твърде много определения за култура. Обществото и общността се идентифицират с тяхната култура, със споделените знания и традиции, които се предават на поколенията. В този смисъл Европа е и двете -- и една култура, и много култури. Всички индивидуални нужди, които имат смисъла на осъзнаване на идентичност, общност и място, принадлежат на културата. Нещо повече, както казва Ганди: "Културата не може да живее, ако е лишена от внимание". Така, културното разнообразие е свързано със социалното приобщаване; единството на общността се създава в социално приобщено общество, в което многообразните култури съжителстват във взаимно разбирателство. Романо Проди, Президентът на Европейската комисия, през февруари 2004 описа Европа като "Съюз на разнообразието, където различията се приемат и схващат като обогатяване на цялото." Той каза, че всъщност европейците живеят с много на брой прояви на преданост - към родния град, към своя регион, към родната страна и към Европейския съюз. [1]
Новият комисар на Европейския съюз за Информационно общество и медиа, Вивиан Ридинг, обеща тържествено да бъде "комисар за иновации, приобщаване и творчество"." Иновациите трябва да действат като въвеждащи в сила Лисабонския процес; приобщаването ще се бори с дигиталното разделение и ще укрепи идентичността на европейците и тяхното културно разнообразие чрез медиен плурализъм, който ще предоставя свободно изразяване на творчеството." Госпожа Ридинг добави, че "новите технологии трябва да помагат за обезпечаването на по-широко разпространяване на представите, разказите, историите и идентичността на хората от Европа." [2].

Битува също и по-широка идея, че културата е "всичко, което правим", и че има взаимодействие между култура и познание, образование и информация за ежедневния живот.


Европейският съюз подкрепя действия, предназначени да стимулират запазването, развитието и популяризирането на културата [3], която определяме като “език, литература, изпълнителско изкуство, визуално изкуство, архитектура, занаяти, кино и радио- и телевизионни предавания” [4].

В центъра на тази културна политика е респектът към културната идентичност и многообразие и нейна цел е да запази и подкрепи това многообразие и да го направи достъпно за всички. Съветът на европейския уеб сайт Културна политика и дейност [5] изброява полезни публикации върху теми като културното многообразие и предотвратяване на конфликтите.

Европейският съюз подкрепя сближаването на общността чрез степенувани действия, политики, теми, програми и проекти, включващи:


  • програмата CULTURE 2007 (2007-2013) [6]. Тя е предназначена да замени CULTURE 2000 [7], която ще приключи през 200а. Изградена е през месец март 2004 г. Писмото, озаглавено "Да направим работещо гражданство", подпомага европейската култура и многообразие чрез програмите Младеж, Култура, Аудиовизуално и гражданско участие [8] -- техен основен обект е постигането на общо културно пространство чрез културно коопериране и развитие на европейската идентичност от обикновени хора. Това ще даде на заетите в областта на културата и на гражданите повече възможности да популяризират културното наследство, да създават мрежи за изпълняване на проекти, да бъдат по-гъвкави и да насърчават културния диалог в Европа и в света;

  • програмата eContentplus(2005-2008) [9] се предлага като наследник на програмата eContent [10], която завърши през 2004. Тя ще насърчи комбинацията на информация от различни системи, без оглед на формат, език и място. За да постигне това, дигиталното съдържание трябва да бъде по-добре приспособено да посреща нуждите на потребителите и ефективно да бъде разпространявано чрез различни платформи. Програмата ще се съсредоточи върху три типа информация: географски данни, образователни материали и културно съдържание;

  • Програмата Дигитална култура [11] провежда изследване върху технологиите, които имат потенциал да повишат достъпността, визуализацията и разпознаването на европейската култура и научни ресурси;

  • темата Култура и общество[12] се фокусира върху е-правителство, култура и езици;

  • програмата e-Приобщаване [13] цели да разпространява е-приобщаването като "същностен хоризонтално изграден блок в създаването на Информационното общество за осигуряването на равнопоставен достъп и участие за всички в Европа" ;

    Конференцията на Европейския съюз ТИО /Технологиите на информационното общество/, проведена през месец ноември 2004, включваше семинар, озаглавен Interactive Living Heritage, който дискутираше “нуждата да се отключи творческия потенциал на европейските граждани, на общностите от разширена Европа и на техните многообразни културни организации, големи и малки (включително, но не само, библиотеки, музеи и архиви)”. [14]



Порталът Европа и културата [15] дава информация какво и къде се случва, кои са областите на дейност, възможностите за финансиране и връзките към индивидуалните национални портали и уеб сайтове.
Допълнението във Всеобщата декларация за културното многообразие на ЮНЕСКО, 2001 [16], за осмислянето на събитията в Ню Йорк от 11 септември 2001, е подходящо за музеи, библиотеки и архиви, тъй като там е записано, че културата е сърцето на съвременния дебат за идентичност, социално сближаване и развитие на икономиката на знанието. За дискусиите относно ролята на културните институти в запазването на културната идентичност и популяризирането на социалното сближаване, виж Културно разнообразие: общо наследство, многообразни идентичности, ЮНЕСКО, 2002 [17].
Институциите в сферата на паметниците и културното наследство създават нови ресурси, покриващи местната история, културни събития, местно културно съдържание и обществена информация. Важно е да се ползват стандартите за решаване на проблемите при сътрудничество (виж насоките върху Дигитализация и Дигитално опазване и съхранение на колекции). Много може да бъде направено за координиране на дейностите на национално и регионално ниво, както и на местно ниво. Практическите примери на национално ниво са Музеите, Библиотеките и Съветът по архивите във Великобритания, Управителните власти на Архив, Библиотека и Музей в Норвегия (see Връзки).
ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ Обратно към обхват
Културно разнообразие Обратно към обхват

Културното разнообразие е пазено свято в Договора за Европейски съюз [3]. “Езикът, литературата, изпълнителското изкуство, визуалното изкуство, архитектурата, занаятите, киното и радио- и телевизионните предавания са част от европейското културно разнообразие. Макар че принадлежат към специфична страна или регион, те съхраняват част от европейското културно наследство. Целта на Европейския съюз е двойна: да съхрани и поддържа това разнообразие и да помогне то да стане достъпно за другите.” [4] Културното разнообразие се счита също толкова важно за човечеството, колкото и биологичното разнообразие и по тази причина то трябва да бъде защитено от заплахата на глобализацията - тази теория подкрепя Всеобщата декларация за културното разнообразие на ЮНЕСКО от 2001 [16]. С новите страни, присъединили се към Европейския съюз, общото население ще достигне 500 милиона в 2007, представящо едно необятно богатство от културно разнообразие. Като хранилища на това културно наследство музеите, библиотеките и архивите из Европа дълго време са участвали в широк спектър от дейности, предназначени да подпомогнат достъпа до култура. Има две линии за развитие на това:



  • предоставяне на достъп до местни културни ресурси за потенциалните глобални ползватели, като се направи пълноценно толзването на ТИО. Това може да даде възможност на хората да научат за други култури, ще подпомогне културния туризъм и др. п.;

  • предоставяне на достъп до услуги и ресурси към културното разнообразие на местната общност (виж насоките към Социално приобщаване). Излишно е да споменаваме, че музеите, библиотеките и архивите трябва да се подчиняват на всички закони, касаещи културното разнообразие--расови взаимоотношения, човешки права, равни възможности, законодателство против дискриминацията. Организациите в сферата на културното наследство първо ще трябва да открият чрез профилиране на общността структурата на техните задачи за общностите, да установят какви бариери съществуват за специфичните групи и да идентифицират пропуските в предоставяните услуги. Те би трябвало да осигурят система за обратна връзка, за да са сигурни, че колекциите и изложбите, с които работят, имат отражение върху културата и социалното разнообразие на общностите, например:

Организации в сферата на културното наследство първоначално ще трябва да установят, посредством профилиране на населението, състава на желаните общности; да установят какви пречки съществуват за определени групи; и да открият пропуски в предлаганите услуги. Те трябва да направят всичко възможно колекциите и изложбите да отразяват културното и социално разнообразие на обслужваните от тях общности:

  • да имат постоянно текущи програми в определени места-утвърдени центрове, подкрепящи културното разнообразие;

  • да предоставят услуги, които са чувствителни към повечето от секторите;

  • да предоставят услуги и материали на всички подходящи езици (виж насоките в Многоезичност);

  • да комплектуват материали, свързани с историята и културата на всички сектори;

  • да организират изложби и събития, с които празнува културното разнообразие;

  • да включват като тема културното разнообразие във всички изложби и събития;

  • да наемат служители за различни културни сектори в общността и/или да наемат персонал с езикови умения и други културни знания;

  • да популяризират и ръководят услугите за всички сектори;

  • да провеждат консултации и създават партньорства във всички сектори, за да осигурят услугите, които посрещат техните нужди и да измерят въздействието им.

Подкрепата на културното разнообразие носи образователна, икономическа и социална полза и съдейства на дневния ред за обучение през целия живот, социално приобщаване и икономическо възстановяване:



  • хората могат да научат за други култури;

  • хора от всякакъв културен произход ще бъдат насърчени да използват услугите, да придобият увереност и нови умения, които биха им дали преднина при наемане на работа, биха подобрили перспективите им за работа и т.н.;

  • много хора, използващи услугите, биха могли да привлекат повече финансиране за организациите;

  • основата от потребители с културно разнообразна идентичност може да донесе нови идеи и нововъведения в услугите;

  • би могъл да се предоставя пазар за работа на малцинствата и хората със специализирани интереси, независимо от икономическото възнаграждение. Дигитализацията и Интернет обезпечават платформа за тези продукти;

  • може да бъде благоприятстван културния туризъм (виж насоките в Социално и икономическо развитие).

Местната история, историите на отделни къщи, места, селища, местни населения, преселени групи и т.н., както и родовите истории, стоят в основата на културната идентичност и стимулират чувството за общност. Това са основни ключови обекти за музеи, библиотеки и архиви и значими сфери на сътрудничество между тях. Растящ е интересът към родови истории и изследването на индивидуалната идентичност. В случаите на етнически малцинства, това може да включва установяване откъде идват техните предшественици, защо те или техните предшественици са се преместили и т.н. Музеи, библиотеки и архиви могат да предоставят за това изследване ресурси като литература, предмети на изкуството, музика, предмети и др. от цял свят: свидетелства за раждане, брак, смърт, осиновяване, сведения, свързани с миграции и заселвания, статистически данни за преброяване на населението и др. Дигитализацията прави възможно търсенето на ресурси, свързани със специфична култура, независимо от това дали те са в музей, библиотека или архив, независимо дали са в друг град или дори страна.


Сближаване на общността Обратно към обхват

Независимата консултантска група Демос е публикувала доклад "Европа в творческата епоха", в който излага виждането, че креативните хора предпочитат да живеят в толерантни общества. Тази е причината толерантните общества да привличат талантливи и креативни хора, които допринасят за развитието на технологичните нововъведения. [18]


През 1997 ICOM (Международният съвет на музеите) публикува "Музеите и културното разнобразие: политическо изявление", което призна решаващата роля на музеите за популяризирането и укрепването на сплотеността на общността. Изразява може да се приложи из цялата сфера на културното наследство. [19] Изключително важно е, че културното разнообразие не води до разединение, а напротив, до единство на общността, което изисква наличието на споделено чувство за принадлежност и разбиране и уважение на различията, било то лингвистични, етнически, религиозни или културни. Според Европейския съюз всички европейци трябва да получат възможността да развият чувство за идентичност с Европа и местните си общности, като същевременно се радват на собствената си културна идентичност. Музеите, библиотеките и архивите могат да играят ключова роля за насърчаването на общностно единство:


  • те притежават ресурси, чрез които хората могат да научат за корените си и в каква връзка са един с друг (виж насоките в Учене) ;

  • те могат да осигурят места и дейности, в които хора с различен произход да работят и играят заедно (виж насоките в Социално приобщаване);

  • те могат да осигурят достъп за хора с увреждания (виж насоките в Достъпност за хора с увреждания)

  • те могат да си сътрудничат с други агенции, за да се борят с престъпността и анти-социалното поведение (виж насоките в Коопериране и партньорство);

  • те могат да предоставят информация относно това кои хора трябва да бъдат активни граждани (виж насоките в e-Правителство и гражданство);

  • те могат да предоставят на хората възможности да придобият нови умения и да допринесат за социалното и икономическо развитие (виж насоките в Социално и икономическо развитие);

  • те могат да осигурят достъп до ресурси на всички релевантни езици (виж насоките в Многоезичност);

  • те могат да сближат хора в общности, формирани на базата на интереси, или виртуални общности, независимо от географско разположение, произход и положение;

  • те могат да помогнат на хората в създаването на архиви и Интернет страници на общността им (виж Съставяне на съдържание). Участието в подобен вид проект може да бъде използвано за обединението на разединени общности. Добър пример за това е commaNET, която се използва в Северна Ирландия и Кипър (виж Връзки).


Съставяне на съдържание Обратно към обхват

Дигитализацията се осъществява във все по-голяма степен в местни институции в областта на културното наследство. Хората имат нужда да се чувстват притежатели на местните музеи, библиотеки и архиви и един от начините за постигането на този ефект е създаването на съдържание. Участието в създаването на съдържание може също така да бъде използвано в сплотяването на разединени общности. Училища, колежи, обществени групи и отделни личности могат да обединят собствените си архиви, съдържащи снимки, филмови и видео материали, лични документи, както и да допринесат чрез устното предаване на истории и други мимолетни източници. Добри примери за това са проектите CHIMER и COINE (виж Връзки). Подобни колекции могат да обогатят местните исторически източници. Музеите, библиотеките и архивите могат да играят ключова роля, помагайки на създателите да достигнат стандартите на качество в дигитализацията, индексацията и класификацията на подобни колекции и правещи ги достъпни до по-широка аудитория.


Макар че такова създаване на съдържание обикновено започва със семейни фотографиии и лични разкази на спомени, хората, повлияни от това, могат да развият по-широки исторически интереси. Това дава възможност на музеите, библиотеките и архивите да съдействат за ученето през целия живот чрез подкрепата на хора, заели се с изследвания на миналото. Хората се увличат също да изучават умения за работа с ТИО и биха могли да подобрят своите умения и като цяло своята самоувереност.
Сайтове, в които хората могат да разказват своята собствена история стават много популярни. Сега има стотици уебсайтове, които подканят хората да добавят тяхната собствена история към един архив. В някои случаи могат да се предоставят също фотографии и документи. Един пример е the BBC’s WW2 People's War (виж Връзки). Архивите на общността могат да се формират около каквато и да е тема - общности на хора от един и същи район, или които споделят общ интерес, или които са преживяли специфичен опит. Правейки нещо активно, подобно на споделянето на един архив, подхранващ чувството за принадлежност, може да бъде и началото на активно участие в общността. Доброволците често са въвлечени в същите проекти, помагащи на хората да напишат техните истории или да ги въведат в уеб, слушащи устно разказани истории, правейки снимки и др.п., и това също би могло да бъде начин за вземане на активно участие в обществото.
Институциите в сферата на културното наследство също могат да създават виртуални обществени уебсайтове, където хората са притеглени заедно от общи интереси, независимо от географските и културни бариери. (виж Връзки).
Обществена информация в областта на културата (виж също насоките в Социално и икономическо развитие) Обратно към обхват

Местните институции в сферата на културното наследство са в добра позиция за разпространяване на такъв вид информация, който е по-ясно подходящ за дигитализация. Той би могъл да включва:



  • местни събития;

  • местни обекти за посещение;

  • местни театри, кина, концерти и т.н.;

  • местни доброволни групи, включващи организации на драматически и хорови общества, клубове по фотография, клубове по градинарство и др.п.;

  • туристическа информация.

В обширни градове, градчета и региони често има централизирани отдели на местната власт, които подпомагат културните институции със силен стратегически интерес в тази работа. Публичните библиотеки са добре поставени да демонстрират, че те имат уменията да ръководят в тази област от името на местната власт, работейки в партньорство с други агенции и местни организации, за да поддържат акуратна и допълваща се информация, представяна в съответствие с действащите стандарти. Много публични библиотеки предоставят БД от обществена информация с възможности за търсене по предмет, име на място и организация и предоставят връзки към други страници с обществена информация в същия регион.

Разнообразяване на културното съдържание (виж също насоките на Многоезичност, Дигитализация и Дигитално опазване и съхранение на колекциите) Обратно към обхват



Културното разнообразие включва пълния обхват на изразяване на култура, творчество и дейности на каквито и да вземем групи и сред тях са и музика, кино, литература и радио- и телевизионни предавания. Разпространяването на аудиовизуални ресурси е ефективен начин за очертаване на културната идентичност. Местните културни институти могат да организират събития, с които да популяризират различния опит и гледни точки и да подпомогнат диалога между групите. Те също имат задължението да отразят различията в материалите, които те комплектуват и опазват.



    Музика и звук /т.е. фолклорна музика, съвременна музика, устна история/ играят много съществена роля в културната идентичност. Ролята на институциите в сферата на културното наследство с отношение към дигиталната музика и звук предоставя услуги като:

  • информация за музиката и за устната култура на обществата;

  • осигуряване на сваляне на музика и звук (субект на проблеми на авторското право);

  • апаратура за запис и съхраняване на музика и звукови архиви;

  • предоставяне на музика и звук до организации за радиопредавания;

  • създаване на достъп до устните исторически ресурси и звукови архиви.



Виртуални ресурси, такива като филм, видео и фотографии, са също важни за културната идентичност на общността. Близо 700 000 филмови копия са представени във вариант на филмов архив чрез ЕС. Имайки предвид основополагащото място, което киното заема в европейската история и културно наследство, съхраняването на тази обширна колекция от филми е от жизнено значение. Програми като MEDIA [20], целят да подпомогнат този процес чрез обучение и популяризиране на филмови фестивали, и др. Европейската комисия има също намерение да предложи препоръка на Европейския парламент и Съвет за задължителен депозит на аудиовизуални материали и създаване на условия за съхраняването на филми. [21].
Кооперирането с аудиовизуалните концерни, филмовите продуценти и телевизионните компании е желателно, тъй като филмите и телевизионните програми могат да бъдат дигитализирани и направени достъпни в Интернет. Повечето телевизии сега произвеждат в дигитален формат. ТВ компании като Нидерландският институт за звук и визия [22] работят върху стратегии за съхраняване на стотици хиляди часове телевизионни материали в автентичен вид.
Дигиталните камери революционализираха начина за правене и ползване на фотографии. Сега е много лесно да добавиш фотографии към уеб сайт, но потенциалната опасност идва от факта, че фотографията стана по-малко дълготрайна и придоби елемент на “снимка за еднократна употреба.” Ако хората престанат да съхраняват семейни снимки във физическа форма, това би довело до загуба на исторически архиви. Ето защо, съхранението на фотографски материали трябва да е в основата на всеки проект за дигитализация. Спонсорираният от Европейския съюз проект SEPIA изследва дигитализирането, каталогозирането и съхранението на фотографски материали. [23].



Дигитализацията има потенциала да осигурява много широк достъп до културно съдържание и да подхранва културните мрежи (виж насоките на Дигитализация). Все повече културни източници в разнообразни форми стават достъпни по електронен път и он-лайн. Музеи, библиотеки и архиви бързо дигитализират колекциите си и самите те създават културно съдържание. Сайтовете на музеи, библиотеки и архиви включват тези на физическите институции, както и на виртуалните. Има проекти, създадени да улеснят по-пълноценното участие на всеки в изкуството и културата (виж Връзки).
Европейският съюз поддържаше множество проекти в сферите на петата и шестата рамкови програми, създадени за изследвания на аудио-видео ресурси, филми и местни исторически проекти включително и BRAVA, CHIMER, CIPHER, COINE, DIAMANT, ECHO, FIRST, METAVISION, PRESTO и PRESTOSPACE. Детайли, както и подробен списък на тези проекти може да бъде открит на IST (Технологии на информационното общество) уеб сайт [24].

ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Обратно към обхват
Културното разнообразие трябва да бъде част от основната обществена дейност и да бъде интегрирано в политическите програми, планиране и бюджет. Манифестът на UNESCO за обществените библиотеки обявява: "Вярвайте в обществените библиотеки като в жива сила за образование, култура и информация и като важно средство за подпомагане на мира и духовното благоденствие в съзнанието на мъже и жени" [25]. Това също така се отнася до музеи и архиви.
Музеи, библиотеки и архиви трябва да ръководят създаването на ресурси, свързани с нуждите на техните общности, които в големите градове могат да бъдат многобройни. Наблюдава се тенденция потребителите във все по-голяма степен да допринасят за създаването и колекционирането на ресурси. Тази тенденция трябва да бъде окуражавана, защото помага на хората да придобият нови умения, свързва ги с общността и подкрепя е-обучението, е-управлението и плановете за социално приобщаване.
Сплотяването на общността е подсилено, когато хората знаят един за друг. Музеите, библиотеките и архивите имат силата да улеснят хората в придобиването на знания относно други култури.

Произвеждането на съдържание, като например обществена информация, би могло да придобие по-опитен характер и да включва кооперирани проекти. Институции могат да развият и популяризират инструменти, които помагат на хората да работят заедно като група.


Дигитализацията на културни колекции ще продължи, докато значителна част от културното наследство на Европа стане достъпно по един или друг начин чрез дигитални средства. Местното съдържание ще формира все по-голяма част от тази картина. Музеи, архиви и библиотеки от всякакъв вид, обществени и доброволни организации, частни и бизнес сектори ще трябва да работят заедно, за да осигурят достъпа до тези материали.

Все повече материали ще бъдат “създавани по дигитален път” и музеите, библиотеките и архивите ще трябва да развият стратегии, чрез които да се справят с това, за да не изгубят информацията за бъдещите поколения. Е-мейлът в много отношения замести хартиените писма; дигитални изображения заместиха фотографиите, киното и видеото; медийни компании разпространяват из целия свят дигитални телевизионни и радио програми на мястото на касетите и видеото; музика, която може да се сваля по мрежата (да се даунлоудне)… От особено значение е запазването на разнообразното културно наследство на общностите в един все по-глобализиран свят. (вижте упътването на Дигитално опазване и съхранение на колекции).


Персоналът в музеите, библиотеките и архивите трябва да бъде обучен в съответното законодателство относно правата на човека, както и как адекватно да отговарят на културните различия у потребителите.
Специален персонал или персонал, обучен в сферата, трябва да бъде предоставен за музика и филми и т.н.

БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към обхват
[1] Romano Prodi, President of the European Commission: A Union of minorities. Seminar on Europe - Against anti-Semitism, for a Union of Diversity. Brussels, 19 February 2004.

http://europa.eu.int/rapid/pressReleasesAction.do?reference=SPEECH/04/85&format=HTML&aged=1&language=EN&guiLanguage=fr
[2] Reding pledges "innovation, inclusion and creativity" in information society. http://www.euractiv.com/Article?tcmuri=tcm:29-130372-16&type=News
[3] “The Community shall contribute to the flowering of the cultures of the member states, while respecting their national and regional diversity and at the same time bringing the common cultural heritage to the fore” (article 151 of the Treaty establishing the European Union)

http://europa.eu.int/eur-lex/en/treaties/selected/livre234.html
[4] Activities of the European Union: Culture http://europa.eu.int/pol/cult/index_en.htm
[5] Council of Europe: Cultural policy and action

http://www.coe.int/T/E/Cultural_Co-operation/culture/
[6] Proposal for a decision of the European Parliament and of the Council establishing the Culture 2007 programme (2007-2013). July 2004. http://europa.eu.int/comm/dgs/education_culture/newprog/com1_en.pdf


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет