Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Технологията MMS (Multimedia Messaging Service) може да се използва, за да достави на посетителите богато и интерактивно мултимедийно съдържание, което съпътства експозициите. Съдържанието може да бъде информация, свързана с конкретен експонат, или игра, викторина или самоучител, или пък видеоклип за даден аспект на изложения предмет. Посетителите могат също да изпращат дигитални снимки от експозицията до домашния си компютър за бъдещо ползване. Изображение и файлове могат да се предоставят в уеб и след това да се изтеглят за мобилно доставяне.

Аудиоекскурзиите са всекидневна практика в музеите. Сега са възможни и интерактивни мултимедийни турове, при които се използва технологията ГИС, за да дава информация в кой момент посетителят достига до конкретно място

(виж насоките за Мениджмънт на съдържанието и контекста). Туровете могат да се персонализират за конкретните нужди на конкретен посетител (виж насоките за Персонализация). Тази технология е еднакво полезна както за разяснителна екскурзия в библиотеката или архива, така и за инструкции за това как се използват апаратурата, каталогът и др.

Strengthening Competitiveness Through Co-operation. European Research in Information and Communication Technologies. Brussels, September 2004.

eLearning Programme: a programme for the effective integration of Information and Communication Technologies (ICT) in education and training systems in Europe (2004 – 2006).

The Virtual Experience Company: Disabled Access at Shakespeare's Birthplace. http://www.virtualexperience.co.uk/disabled.htm

New technologies for the cultural and scientific heritage sector. DigiCULT Technology Watch Report 1. European Commission, February 2003. ISBN 9289452757. http://www.digicult.info/pages/techwatch.php

[22] Списък на виртуални музеи виж на страницата на ICOM Virtual Library Museums http://icom.museum/vlmp/; или Musée http://www.musee-online.org/

[23] Browning, Paul: Through the Web Authoring Tools. In Ariadne, Issue 39, 30th April 2004. http://www.ariadne.ac.uk/issue39/browning/intro.html (за повече технически детайли виж доклада на JISC TechWatch от същия автор на: http://www.jisc.ac.uk/uploaded_documents/tsw_03-08.pdf)
[24] Wikipedia http://en.wikipedia.org/wiki/Main_Page

ВРЪЗКИ Обратно към обхват
Международни
Мрежа Виртуално наследство

Мрежата Виртуално наследство е международна организация, която подпомага използването на технологиите за образование, интерпретация, консервация и опазване на природното и културното наследство.

Nedlib е разработила няколко интерактивни модела като напр. работни процедури при дигитално опазване и съхранение на колекциите.

Продукт на консорциума Театрон и частично финансиран от Европейската комисия, проектът Театрон представя разходки в реално време на точно възпроизведени триизмерни модели от театъра днес и в миналото. Потребителят не само може да види, например, как е изглеждал театъра на Епидавър, но може да се разхожда и “лети” край него и да пробва как изглежда от различни места. Някои от представените театри са със звукови възстановки и дават възможност на потребителите да чуят какво би слушала публиката в различните части на театъра.

Интерактивен сайт, съдържащ детски игри, мултимедийна секция, сайт за учители и др., и линкове до два европейски виртуални музея Europ@ancestors и 300 Pearls.

Он-лайн интерактивен източник на съвети за четене, стартиран от Съвета на библиотеките на графство Есекс. Съчетава читателските интереси на библиотечния персонал, читателски групи и индивидуални читатели, за да предлага персонализирани препоръки за четене. Предоставя уникални улеснения за възрастни, които се учат да четат, чрез подбрани “Бързи четива” и подпомага читатели, нуждаещи се от четиво на уголемен шрифт и аудиокниги. Наскор се разработи детска секция. Много публични библиотеки включват рецензии на книги, но Попитай Крис е първата услуга, която предоставя динамични уеб страници. Интерактивните елементи включват секции като “Кажи си мнението” , “Разговори за книгите”, “Да четем на живо”. Потребителите могат да предлагат свои собствени рецензии и да общуват директно с “Крис”.

Изследователска програма, подкрепена от Борда за изследвания в областта на изкуството и хуманитаристиката. Създаден е много полезен уеб сайт, съдържащ статии и съвети в помощ на музейни уредници, продуценти, техници в използването на нови медии и технологии.

(или http://www.crumbweb.org/ от края на 2004).

Партньорски проект на архивите Хакни, Екип на Националните архиви и театралната група на Хакни “Незабавен театър”. Този сайт позволява на потребителите да влизат в свят на виртуалната реалност, да разгледат дома на Т. Хакни и да гледат видеодрама. Хипервръзки отвеждат потребителите до документи, които са помогнали на департамента за архиви на Хакни и на екипа на Тодор Хакни да реконструират къщата. Сайтът предоставя устройство за разглеждане Viscape 3d viewer, което може да се изтегли от Интернет.

Интерактивен достъп до няколко местни музеи, галерии и културни забележителности с игри, образователни секции и услуги, достъпни за хора с увреждания.

Този проект разработва усъвършенствана система, използваща уголемена реалност, триизмерна визуализация, мултимодални интерактивни техники за виртуално реконструиране на археологически развалини, така че потребителят може да види как са изглеждали те първоначално.

Институтът FHW за културно наследство работи за опазване, съхранение и разпространение на гръцката култура, историческа памет и традиции чрез творческо използване на най-модерните мултимедийни технологии. Той използва най-доброто от съвременната музейна теория, развитието на компютърната наука и аудио-визуалните медии за интерактивни изложби, включително виртуално пътешествие в античния град Милет, реконструкция на Храма на Зевс в Олимпия, интрактивна образователна секция, която възкресява Византия и класическия национален костюм, интерактивна изложба, изобразяваща Олимпийските игри и няколко от опитите на Архимед.

Първоначалната цел е да се експериментира как виртуалните изложби биха подобрили потенциала на реалните изложби чрез увеличен достъп до информация, публична осведоменост и посещения в музеите. Сега проектът е обогатен и включва оценка на това как хората възприемат иновации като триизмерни реконструкции, игри и др.

Интерактивен уеб сайт, от който хората могат да научат за трудовете на италиански учени като Галилей и Леонардо да Винчи или да предприемат виртуален тур към някои от изложбите. На италиански и английски. http://www.imss.fi.it/

Интерактивна мултимедийна система предоставя знания за природата.

Основната цел е да се мотивират децата да четат книги, като се представят норвежки автори чрез звук, изображение и интерактивност, предоставени чрез широколентна връзка с Интернет. Приложенията използват Flash-анимация, гласово покритие, музика и аудио в реално време.

Националният археологичен музей има интерактивен уеб сайт, който е носител на награди. В момента се обновява изцяло (за подробности виж http://www.ipmuseus.pt/cgi-bin/ipmuseus_en/fs_inici_proj.html), за да го превърне в нов портал по археология

(http://www.mnarqueologia-ipmuseus.pt) и музейна библиотека.

http://biblioteca.mnarqueologia-ipmuseus.pt

Румъния


Електронно посещение в музей

Дава възможност на посетителите да се свързват виртуално с майстори на народни занаяти и да научат за основните проекти на музея. Използва дигитални инструменти за анимиране на музеен тур, популяризиране на архитектурни паметници и традиционната култура, рекламиране дейностите на музея и за работа с деца, за да им помогне да научат за народните занаяти.

Интерактивен научен музей, разположен в Двореца на изящните изкуства в Сан Франциско. Мисията на Експлораториум е “да създаде култура на учене чрез иновационна среда, програми и инструменти, които помагат на хората да възпитават тяхното любопитство към света около тях.” В двореца са създадени и построени над 600 оригинални интерактивни изложби, витрини и произведения на изкуството.

Триизмерен виртуален свят, в който потребителите могат да разговарят с различни аватари в реално време.

Виртуален тур на Лувъра, при който се използва QTVR.

Указател на връзки към хърватски музеи. Много от музеите използват нови технологии, напр. виртуална реалност, за представяне на изложби. http://www.mdc.hr/www-MDC-eng/4.html

Информационен и изследователски център за Форест-Фин на северен Вармланд. Фотографии, карти, истории и възможност да се свири на кантела, древен карелски инструмент.

Обхват

• 
  Официалните езици на Европейския съюз;
  
• 
  Малцинствени местни езици;
  
• 
  Езиците на имигрантите;
  
• 
  Неевропейски езици – до голяма степен това би зависело от природата на техните колекции и дали би имало интерес към езици извън Европа;
  
• 
  Жестомимичен език.
  

Има 20 официални езици в Европейския съюз – английски, гръцки, датски, естонски, италиански, испански, латвийски, литовски, малтийски, немски, полски, португалски, словашки, словенски, унгарски, финландски, френски, холандски, чешки и шведски. Терминът “официален език” се дефинира като език, който може да се използва в работата с държавната администрация и в официални, включително търговски документи. Това значи, че един гражданин може да се обърне писмено до дадена институция на Европейския съюз на всеки един от тези езици и да получи отговор на същия език.

Някои малцинствени езици са получили известно признание в Европа или страната, в която се говорят, но не всички. Официалният статут на малцинствените езици в Европа може да бъде намерен на уеб сайта на Mercator [6]. Възприети са три категории регионални или малцинствени езици:

• 
  езици, специфични за даден регион, който може да бъде изцяло или частично в една или повече от държавите-членки. Това са езици като баски, бретонски, каталонски, фризийски, сардински, уелски и др.
  
• 
  езици, които в една държава се използват от малцинство, но в друга страна на Европейския съюз са официални. Това определение се отнася, например, за немски език в южна Дания, френски във Вале д’Аосте в северна Италия, унгарски в Словакия и др.;
  
• 
  нетериториални езици като тези на ромските или еврейските общности (ромски и Yiddish), или арменски.
  

Някои малцинствени езици са напълно развити книжовни езици, на които се преподава в училище, с установен правопис, обширна литература и значителен обем от публикации. На други може да им липсват някои или всички подобни атрибути и може да се окаже трудно да се подкрепя развитието им. Местните лингвистични малцинства обаче не се очертават като трудни, както са имигрантските, защото:

• 
  те често са двуезични и не се нуждаят от обучение по езика и културата на мнозинството;
  
• 
  няма съмнения за техния брой, постоянност или социо-икономически обстоятелства.
  

• 
  турски (главно в Белгия, Германия и Холандия);
  
• 
  арабски Maghreb (главно във Франция и Белгия);
  
• 
  урду, бенгалски и хинди (главно в Обединеното кралство);
  
• 
  балкански езици (говорени в много части на Европейския съюз от имигранти и бегълци, напуснали региона в резултат на войни и безпокойства).
  

Социална интеграция Обратно към Обхват

Не съществува официална закрила на Европейския съюз за тези езици, но институтите в сферата на културното наследство ще трябва да обхващат широки социални слоеве (виж насоките върху Социално приобщаване и Културна идентичност и сближаване) и затова е необходимо да отделят внимание на езиковите въпроси. Установените етнически малцинства могат да са двуезични или в случай на второ и трето поколение, едноезични – възприели езика на мнозинството. По-скорошните имигранти пораждат проблеми. Музеите, библиотеките и архивите трябва да са запознати с езиците, използвани в техните общности. В някои големи градове с бързо променящо се население това може да включва редовно наблюдение над лингвистичния профил. Наред с осигуряването на услуги на съответния малцинствен език, те трябва да признаят също отговорността си да запазват културната идентичност на всички членове на техните общности, което може да включва събиране на материали и създаване на съдържание на няколко езика. Услугите за имигранти могат да включват:

• 
  наемане на персонал, който говори езика - за предпочитане са хора, на които езикът им е роден;
  
• 
  осигуряване на брошури, листовки, указателни знаци на всички съответни езици;
  
• 
  осигуряване на материали за четене и аудио-визуални материали на всички съответни езици;
  
• 
  осигуряване на текстообработващи програми на всички съответни езици;
  
• 
  осигуряване на преводни услуги;
  
• 
  поддържане на уеб сайтове на повече от един език.