Произход на безвластническите идеи и движение



бет8/39
Дата26.12.2023
өлшемі0.69 Mb.
#488062
түріКнига
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   39
Osnovi na bezvlastieto

ФЕДЕРАЛИЗЪМ
Разгледаните първи пет принципа на безвластието: свобода, солидарност, равенство, справедливост и свободна инициатива намират своето съгласуване, координиране, хармонизиране в свободния договор. Както казахме, той представлява правната база на безвластието и формата, в която се "отливат" човешките отношения и вземат характер на система, на единен организъм
Федерализмът представлява онзи важен принцип, който дава живот на този организъм. Той представлява динамиката, начинът на функциониране на обществото, осигуряващи свободата, солидарността, равенството, справедливостта, инициативата и свободните съглашения между хората. Съдържанието определя формата. Формата убива съдържанието, ако тя не му съответствува. Съдържанието разбива формата, ако тя му противоречи и търси своя подходяща форма. Ако тези основни принципи на безвластието, които намираме проявени във всички общества, през всички времена и дори в животинския свят, не са могли да се осъществят до днес в своята пълнота, за да осигурят благоденствието и щастието на човека, то е защото формата и начинът на функциониране на обществените отношения са им противоречили и са ги задушавали. Оттук ясно се разбира колко голямо и изключително важно е значението на федерализма като градивен принцип и начин на функциониране на обществото.
Принципът на федерализма има по-голям обхват и намира приложение дори в неорганичния свят, като приема характера на универсален принцип във вселената. Кропоткин показа и доказа, че федерализмът в по-ново време се е превърнал в основен принцип на човешкото знание, принцип на модерната наука и философия. Жертва и роби на собствената си измислица за Бога, хората от незапомнени времена са живели с една погрешна представа за света, виждайки във всичко и навсякъде една опростена схема на "център и периферия". Центърът, сборът, голямата величина е източник на силата, на енергията, на живота. Периферията е отражение. Всичко почва от центъра и отива към периферията. Всичко се върти около центъра, подчинява се, определя се и зависи от центъра. Такъв център в представата за устройството на вселената до XVI век се считаше Земята. Всичко видимо във Вселената се въртеше около Земята, подчиняваше се на нея и съществуваше само за нея - Слънце, Луна, звезди, планети. След това се разбра и установи от астрономията, че Земята представлява само едно пясъчно зърно във Вселената в сравнение със Слънцето например, около което фактически тя обикаля. Установи се също, че Слънцето не е единствено; че множество други слънчеви системи съществуват, в сравнение с които то представлява само една незначителна звезда. Следвайки този път на разширяване на своите знания и представи за устройството на Вселената, астрономите установиха както нейната безкрайност, така и един нов принцип на взаимоотношения на съставните й части, който отрича представата за центрове. Научното търсене изостави предпочитанията си към сборните величини и обърна погледа си към съставните части, отивайки все по-далече и по-далече към малките и безкрайно малките величини. Така се установи, че самото всемирно притегляне няма схемата на "център и периферия", а се явява резултантна на безкраен брой взаимодействуващи и противодействуващи си сили, където всяка дори микроскопична частица от безбройните, с каквито е изпълнена Вселената, има своето място, своето значение и своето влияние.
Тази нова представа за света, този нов поглед върху нещата, този нов подход към явленията, възприемани чрез нашите сетива, се разшири върху всички научни издирвания и се разпростя над цялата неорганическа и органическа материя, като обхвана и човешкото общество и нашия вътрешен мир. Днес няма научна дисциплина, която да не следва този път на търсене на съставните части, на единицата, на безкрайно малката величина, като отива още по-далеч и иска да намери съставните части дори и на тези безкрайно малки величини. Един дух на индивидуализиране, на децентрализиране и на търсене на "резултантни", динамични, подвижни отношения характеризира цялата съвременна наука и дава началото на една нова философия, в която някогашната представа за "центрове" се заема вече от понятието за безкрайно малките величини. В това се състои именно и принципът на федерализма, принцип, който намери последното си потвърждение в успеха на науката да разложи атома и да разбие още една представа за "център".
По този начин принципът на федерализма - един от основните принципи на безвластието - става всеобщо признат принцип за Вселената и живота. Но човешките представи са още роби на централистичната схема. Човешкият език, изковаван в продължение на векове под гнета на тази схема, водеща началото си от представата за Бога, е още много беден, за да може да изрази в подходящи термини самата същност на федералистичния принцип. Ние все още се виждаме принудени да си служим с аналогии и термини, които, разбирани в буквалния им смисъл, не ни позволяват да осъществим един пълен разрив с представата за център, а оттам - и за йерархия. Така например, желаейки да представим федерализма в една по-проста и по-разбираема форма, ние казваме често: "отдолу нагоре, от периферията към центъра, от частното към общото” и пр.
Как по-точно може да се определи принципът на федерализма? - Това е принципът, който осигурява пълното проявление и пълното развитие на личността, проявление и развитие, съгласувани с най-високото развитие на доброволното сдружение във всички проявления, за всички цели и за задоволяване на всички нужди. Това значи всяка инициатива да почва от отделната единица - личността, в групата, и първичната група или обединение в общия колектив, като търси да се съгласува, да се обедини и сдружи със същата инициатива на всяка друга единица, с цел да увеличи силата си като разшири и уголеми средствата си. Достигнала най-пълния си израз на колективно съгласуване по линията на упражняваната функция или в границите на територията, където прякото участие на единицата е възможно, тази инициатива преминава в по-широк териториален мащаб, за да се съгласува с подобни инициативи и да достигне пълното координиране на една по-голяма територия - област, страна, континент или цялата земя. Достигнала търсеното пълно съгласуване, инициативата на единицата - личност или група, не се заличава, не се разтваря в един прост аритметически сбор, не се превръща в един команден и детерминиращ център, а в една резултантна, за да се разпадне отново, изминавайки обратния път и дойде до живата, реалната и динамична единица, където инициативата взема формата на доброволен, съзнателен, свободен ангажимент или задължение. Няма периферия, няма център, има само безброй съгласувано действуващи живи единици - едно вечно движение, което е проява на милиони воли, където цялото, колективът не е сбор, а система на постоянни отношения. Това е едно постоянно движение от единица към единица - безкраен звезден мир, където всяка звездна прашинка следва своя собствена орбита - резултантни на действуващи и противодействуващи сили. А общата орбита на съзвездието, самата тя също е резултантна на такива неизброими сили.
Федерализмът в човешкото общество е този принцип, който, като признава свободата на единицата - личността, най-напред и колектива след това, осигурява утвърждаването, разрастването и разширяването на свободата чрез солидарността, която е възможна само при равенството, справедливостта и активната и бдителна инициатива. Всички те - свобода, солидарност, равенство, справедливост и творческа инициатива, трябва да бъдат съзнателно приети и утвърдени в един свободен договор.
Откъде е извлечен принципът на федерализма, съществува ли той в живота, в човешкото общество, в миналото и настоящето, или е само принцип приет и установен от науката и философията в търсене на вечната истина?
Федерализмът има своите дълбоки корени в самата биологична нужда от съвместно съществуване от съюзяване, от събиране и съгласуване на индивидуалните сили, за да се осигури самосъхранението на индивида и на вида. Федерализмът в историята на човечеството се е проявявал паралелно със социалния инстинкт. Колкото по-силно, колкото по-широко и мощно се е проявявал вторият, толкова по-възможно е било проявлението и на първия и обратното - колкото федерализмът е бил реален, толкова социалността, а с нея и общият духовен и материален напредък, са били по-възможни. И тук свободните средновековни градове, често вземани от нас за пример, ще трябва да се посочат като общежития, където федерализмът е намерил най-широко приложение. Всички многобройни и най-различни обединения в самия свободен град, както и между отделните градове-републики, които са покривали цяла Средиземноморска и Западна Европа и част от Русия с различни съюзи, функциониращи на базата на свободния договор и на федералистичния принцип, са най-убедителният пример за материален и културен обществен разцвет, който е бил възможен благодарение на федерализма.
Федерализмът намери известно приложение, макар и в значително изопачена форма, в Съединените щати, в Швейцария и др. страни. Днес той е лозунг в програмите на много политически партии. Идеята за обединена Европа се позовава също на федералистичния принцип. Значи "федералисти" не липсват и днес сред този разделен на вечно враждуващи помежду си национални държави и държавици свят.
Обаче както и другите основни безвластнически принципи, федерализмът среща враждебни сили в съвременната обществена система, които пречат на пълното му осъществяване. Кои са и какви са тези враждебни сили ще разгледаме по-нататък.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   39




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет