Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие


Защитена зона BG 0001386 „Яденица”



бет10/12
Дата20.07.2016
өлшемі13.68 Mb.
#211749
түріСценарий
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Защитена зона BG 0001386 „Яденица”

Таблица 14. Консервационно значима фауна, включена в предмета и целите за опазване от Приложение II към Директива 92/43/EEC


Код


Видове

ЗБР/

прил.



Червена книга НРБ

Бернска конвенция

прил. №

Бонска

Конвен- ция

прил. №

CITES

прил. №

Директива 92/43/ЕЕС

прил. №

IUCN

световно защитени видове


1302

Подковонос на Мехели

Rhynolophus mehelyi

№2;3+

+ уязвим

+Рез.6

+




№2 +

+

1303 А

малък подковонос

Rhynolophus hipposiderus

№2;3+

+слабо

засегнат


+Рез.6

+




№2;4+

+

1304 C

голям подковонос

Rhynolophus ferrumeequinum

№2;3+

+почти застрашен

+Рез.6

+




№2;4+

+

1306

Средиземноморски подковонос

Rhynolophus blasii

№2;3 +

+ уязвим

+Рез.6

+




№2;4+




1308

Широкоух прилеп Barbastella barbastellus

№2;3 +

+ уязвим

+

+




№2;4+




1305

Южен подковонос

Rhynolophus euryale

№2;3+

+ уязвим

+Рез.6

+




№2;4+

+

1324

Голям нощник

Myotis myotis

№2;3+

+почти застрашен

+Рез.6

+




№2;4+

+

1307

Остроух нощник

Myotis blithi

№2;3+

+почти застрашен

+

+




№2; 4 +

+

1321

Трицветен нощник

Myotis emarginatus

№2;3+

+ уязвим

+Рез.6

+




№2;4+

+

1323

Дългоух нощник

Myotis bechsteini

№2;3+

+ уязвим

+

+




№2;4 +

+

1316

Дългопръст нощник

Myotis capaccinii

№2;3 +

+ уязвим

+Рез.6

+




№2;4+




1310

Дългокрил прилеп

Minioptrus

schreibersii

№2;3+

+ уязвим

№2+

+




№2;4+

+

1355

Видра

Lutra lutra


№2;3+

+

№2 +Рез.6




№1 +

№2;4 +

+

1352

Вълк

Canis lupus

№2;4+

+

№2 +

Рез.6





№2 +

№4 +




1354

Кафява мечка

Ursus arctos

№2;3+

+

№2+

Рез.6





№2 +

№2;4 +




1171

Гребенест тритон
Triturus cristatus karelinii

№2;3+

+










№4+

+

1219

Шипобедрена костенурка

Testudo graeca

№2;3+




№2 +

Рез.6





+

№2;

+

1217

Шипоопашата костенурка

Testudo hermanni

№2;3+




№2 +

Рез.6





+

№2;

+

1220

Обикновена блатна костенурка

Emys orbicularis

№2;3+
















+ потенциално застрашен

1193

Жълтокоремна бумка

Bombina variegata

№2;3+




№2 +

Рез.6














1084

Осмодерма

Osmoderma eremita

№2
















+

1087

Алпийска розалиа Rosalia alpina

№2

+










№2

+

1088

Голям (обикновен) сечко

Cerambyx cerdo

№2













№2

+

1089

Буков сечко Morimus funereus

№2













№2

+

1083

Бръмбър рогач Lucanus cervus

№2













№2




1032

Бисерна мида

Unio crassus

№2













№2

+

1093

Ручеен рак

Austropotamobius torrentium

№2
















+

4053

Обикновен паракалоптенус

Paracaloptenus caloptenoides

№2



















1065

Еуфидриас

Euphydryas aurinia

№2



















1078

Callimorpha quadripunctaria

№2




+







№2

+

1137

Маришка мряна

Barbus plebejus

№2
















+
застрашен


Прилепите
1302 Rhynolophus mehelyi Подковонос на Мехели. Видът е изцяло свързан с пещерите като убежища. Заплахи за вида се главно пещерен туризъм. Не се засяга от ОУП.

1303 Rhynolophus hipposiderus Малък подковонос. Повсеместно разпространен, но най-често обитава карстови райони. Ловува в широколистни и смесени гори, храсталаци, край обрасли с растителност реки.Отрицателни въздействия имат унищожаването и фрагментацията на естествените широколистни горски природни местообитания. Не се засяга от ОУП.


1304 Rhynolophus ferrumeequinum Голям подковонос. Този вид е включен в списъка на IUCN (2004) с категория „почти застрашен”. Със същата категория е предложен за включване и в новата Червена книга на България. Видът е колониален и свързан изключително с подземни убежища и потенциално застрашен от антропогенно въздействие. Отрицателно въздействие оказват нарушаване на ловните местообитания и летателни коридори. Не се засяга от ОУП.
1308 Barbastella barbastellus Широкоух прилеп.Обитава карстови и влажни горски райони, предимно над 500 м н.в. Територията му на Балканския полуостров представлява реликтна част от европейския му ареал. Заплахите се слабо известни. Като се има предвид ниската му популационна плътност и ниския размножителен потенциал, може да се предположи, че е уязвим от изсичане на стари хралупести дървета и общо намаляване на площите на стари гори. Не се засяга от ОУП.
1306 Rhynolophus blasii Средиземноморски подковонос. Разпространението му е свързано с топлите южни части на страната с изразено средиземноморско климатично влияние. Обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части. Зимуващи колонии са известни само от няколко пещери в Източни Родопи. Доказано е негативното влияние на застрояването, доколкото видът избягва урбанизираните местообитания. Не се засяга от ОУП.
1305 Rhynolophus euryale Южен подковонос. Обитава гористи равнинни и карстови райони. Тясно е свързан с естествени и изкуствени подземни кухини. Отрицателно действащи фактори са преобразуване на местообитания, в частност унищожаването и фрагментацията на естествените широколистни гори. Не се засяга от ОУП.
1324 Myotis myotis Голям нощник. В България е обикновен и често срещащ вид. Типичен обитател на карстови райони. Избягва урбанизирани територии. Не се засяга от ОУП.
1307 Myotis blithi Остроух нощник. Видът се придържа към райони с пресечен релеф – хълмове, скални ландшафти, пещери. Отрицателен фактор се явява пещерния туризъм. Не се засяга от ОУП.
1321 Myotis emarginatus Трицветен нощник. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Според Pandurska (2000) в ЗЗ се намира едно от най-големите и многочислени находища. Чувствителен към промени в местообитанията. ОУП не ги засяга.
1323 Myotis bechsteini Дългоух нощник. Характерен обитател на стари широколистни и смесени гори, където е с относителни висока численост. Отрицателно действащи фактори са отсичане на стари хралупести дървета. Не се засяга от ОУП.
1316 Myotis capaccinii Дългопръст нощник. Разпространен на територията на цялата страна, без най-високите планински райони. Отрицателно действащите фактори са безпокойство и промяна на местообитанията, т.е. подземните убежища. Не се засяга от инвестиционното предложение.

1310 Minioptrus schreibersii Дългокрил прилеп. Рядко се среща в планински райони. Типичен обитател на карста в цялата страна. Отрицателно действащ фактор е пещерния туризъм. Не се засяга от ОУП.


1355 Lutra lutra Видра. Oсновни местообитания, в които се среща са реки с постоянен воден дебит, езера (включително соленоводни), потоци, заливни гори, оризища, канали, океански брегове, пещери, фиорди и др. У нас видът е разпространен в предпланините и ниските планини до 1000 – 1200 м.н.в. Най-плътните популации на вида за цяла Европа са установени в Странджа и Източните Родопи. ОУП не застрашава местообитанието и популацията.
1352 Canis lupus Вълк. Видът няма местообитание в територията на ОУП и не е бил наблюдаван там. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията.
1354 Ursus arctos Кафява мечка. Защитената зона представлява биокоридор между Национален парк Рила и Западни Родопи. Това са слабо засегнати територии, в които се опазват масиви от бял бор и ела (едни от най-големите в България). Зоната е място за размножаване и миграция на мечката.

Основни местообитания на мечката са старите широколистни гори в средните и високи горски пояси. Временни местообитания може да бъдат високопланински открити терени около или над горната граница на гората, като за временни убежища могат да използват храстови формации и обрасли скалисти долове. Според Генов и др. (2005) и ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА В БЪЛГАРИЯ (МОСВ 2008) в Родопите общо числеността на мечката е по-малко от 200 индивида.


При BG0001386 Яденица покритието на ЗЗ за вида възлиза на 2.9 за популацията от възрастни индивиди, което е 0,98% местообитания с постоянно присъствие на мечки.

Тези територии представляват предимно крайречни галерии от елша, които се намират покрай дълбоките долини на р. Яденица и р. Чепинска. Зоната позволява постоянно обитание само на няколко мечки. В ЗЗ “Яденица” в ОУП е предвидено изграждане само пречиствателна станция и то на територия, която не засяга местообитания на кафявата мечка.


Риби
Консервационно значимата рибна фауна, включена в предмета и целите за опазване в ЗЗ„Яденица”, с код BG 0001386 e представена от един вид от Приложение II към Директива 92/43/EEC - Маришка мряна Barbus plebejus. Не са посочени водни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Река Яденица почти по цялото си протежение се отнася към пъстървовите води, където речната пъстърва е типичен, често единствен представител на ихтиофауната. Маришка мряна се среща само в най-долните участъци на реката, където е твърде малочислена. Популацията на речната пъстърва също е твърде малочислена и нестабилна, като резултат от негативните въздействия на хидротехническто строителство и наводненията през 2005 г. Изграждането на пречиствателните станция в с. Драгиново, и изпускането на третираните води в р. Яденица няма да окаже въздействие върху изброените видове.



Земноводни и влечуги

Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Дир. 92/43/EEC

1220 Emys orbicularis Обикновената блатна може да бъде открита в разнородни бавно течащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Практически не се засята местообитанието и популацията на вида.

Двата вида сухоземни костенурки - 1219 Testudo graeca Шипобедрена костенурка и 1217 Testudo hermanni Шипоопашата костенурка са разпространени в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 – 1400 м с изключение на Северозападна България, Добруджа и равнинни райони с интензивно земеделие. Предпочитат тревисти терени и редките гори. Практически не се засягат местообитанията и популациите им от ОУП.



1193 Bombina variegata Жълтокоремна бумка се среща в цялата страна, най-често в нископланинските райони. Обитава както застояли, така и течащи води. Местообитанията и популацията й не са застрашени.

1171 Triturus cristatus karelinii Гребенест тритон е зависим от наличието на водоеми от различен тип, необходими им за размножаването му. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията му в ЗЗ. На територията на предложението няма водоеми, в които да живеят и се размножават.

Безгръбначни животни
1093 Austropotamobius torrentium Ручейният рак е постоянен обитател на влажните зони. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията му в ЗЗ.

1032 Unio crassus Бисерна мида е постоянен обитател на влажните зони. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията й в ЗЗ.

4053 Paracaloptenus caloptenoides Обикновен параканоптенус. Този скакалец не обитава високопланинските иглолистни и букови гори. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1065 Euphydryas aurinia Еуфидриас. Много локален главно в планините, на надморска височина от морското равнище до 2000 м. Обитава тревисти ливади и поляни. Ливади в територията на ОУП няма, а поляните няма да бъдат унищожени с реализирането и експлоатацията на ОУП Популацията на тази пеперуда няма да бъде застрашена в ЗЗ от предложението.

1078 Callimorpha quadripunctaria е средиземноморски елемент в лепидоптерната ни фауна. се среща в изолирани популации; в планините до 2100 м. Включен като уязвим в Червена книга на европейските дневни пеперуди. Пеперудата няма местообитание в района на ИП. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1088 Cerambyx cerdo Обикновения сечко и ларвите му са предимно в дървесината на стари дъбови дървета. На територията на ОУП няма такива местообитания. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1083 Lucanus cervus Бръмбар рогач е най-големият наш бръмбар, обитател основно на стари дъбови гори. Популациите на тези бръмбари силно са намалели. Основни фактори за това са сравнително бавното му развитие и значителното ограничаване на жизнената му среда. Масовото отсичане и събиране на изгнилите дървета, в които се хранят ларвите, комбинирано с факта, че по-голямата част от живота си бръмбара прекарва в ларвен стадий са пагубни за вида. ОУП не включва в територията си такива местообитания. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1089 Morimus funereus Буков сечко. Той е обитател предимно на стари букови гори. Популацията на този вид в ЗЗ няма да се застраши чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1084 Osmoderma eremita Осмодерма. Този сапроксилофаген бръмбар изисква първични гори, предимно от дъб, в които има стари дървета с хралупи. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1087 Rosalia alpina Всеядно животно, среща се по широколистните дървета. Предпочита най-вече брези, но също и брястове, габъри липи, кестени. Живее предимно в стари букови гори на височина 500-1000 метра. Ларвите се развиват в стари букови дървета и изсичането им се счита за основна причина за упадъка в числеността на розалията в Европа. ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет