Семинар на отдел "семейни служби"

Следват книгите на мъдростта. Те са много интересни; големи части от тях са посветени на семейството. Почти цялата книга Притчи е написана с цел възпитание на цялото семейство и по-специално – на децата. Тя е възпитателна книга. Завършва с много интересната 31 глава, където е описан идеалът за жена. Ако я четете внимателно, ще забележите, че образът на жената е много далеч от това подчинено, зависимо положение; от незабележимата сянка зад гърба на големия, силен мъж. Финалът на книгата е образецът за съпруга в една вярващо семейство 10-31стихове.

Например, 16 стих – “Разглежда нива и я купува. От плода на ръцете си сади лозе.” Когато бях малък, моята майка много приличаше на тази жена – много активна. Но тя се нуждаеше от подписа на баща ми за всяка сделка. Не можеше да отиде и да купи нива, както в текста. Както виждате, библейската жена работи извън дома си – да купуваш ниви не е като да приготвяш закуската. Мъжът й е далеч, много е доволен от нея, но тя не се страхува да поема сериозни инициативи – инициативи, които не са били разрешени, например, на жените по времето на режима на Франко в Испания – европейки от ХХв!

Съпругът й просто си седи със старейшините при портата (стих 24). Децата й са щастливи, доволни от нея, а мъжът й я хвали (стих 28).

Последните два стиха (30,31) гласят: “Прелестта е измамлива и красотата е лъх, но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. Дайте й от плода на ръцете й и делата й нека я хвалят в портите!” Това, което върши библейската жена – работи извън дома си, управлява бизнес, купува и продава – тук не е подложено на критика. Напротив, похвалено е! Това означава, че когато една жена работи извън дома, реализира се, прави кариера, не е в противоречие с Божия план, а е напълно в хармония с библейските стандарти. Въпреки че домашните й задължения не са пренебрегнати, а споменати специално и счетени за важни.

В Стария завет имаме жени съдии и жени пророци. Т.е. – Библията има твърде отворен възглед за жената и й поверява призвание на същото ниво, както и на мъжа.

За да приключа с разсъжденията върху книгите на мъдростта, трябва да отбележа, че има една цяла книга, посветена на семейната любов – Песен на песните. Въпреки неимоверните усилия на много теолози да представят тази книга единствено като символична, тя не е такава на първо ниво. Символичното ниво на тълкуване е възможно само, ако правилно сме разбрали първото й, буквално ниво на тълкуване между мъжа и жената; едва след това можем да го приложим към отношенията Бог-човек. Иска ми се да имах възможност да ви проведа един цял семинар върху Песен на песните, защото тя съдържа толкова много интересни неща, на които да ни научи!

Нека прочетем само 1:2 – “Нека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по-желателна от виното.” Кой говори тук? Жената. За какво моли? Да бъде целуната. Това означава, че в Библията жената има право да изразява и показва чувствата си дори в един чисто физически аспект. В православната и католическата теология се е промъкнало разбирането, че съпругата е длъжна да ЧАКА желанията на съпруга си; той притежава всички сексуални права и поема цялата инициатива. Жената има право само да СЕ ОТДАВА по един пасивен начин. Но това няма нищо общо с Библията! Там тя поема инициативата, прави първата крачка и го моли да задоволи желанията й, да й даде онова, което харесва – “О, моля те, целуни ме!”

В тази книга има още толкова интересени неща... Нямаме време да разгледаме всички принципи, заложени в нея, макар че би било много полезно за семействата ни. Основният, обаче, е: Пред Бога мъжът и жената са равноправни в отдаването и получаването на любов! И двамата имат право да дават израз на своите нужди, чувства и оценки. В една любовна връзка, в едно пълноценно партньорство двамата са равни – равнопоставени в своето различие.

Когато единият описва тялото на другия, е много впечатляващо! Налице е една атмосфера на красота, удоволствие, а НИКЪДЕ дори не се и намеква идеята за създаването на деца! Нещо напълно противоположно на ученията на православните и католическите теолози! Те твърдят, че интимната връзка между мъж и жена може да има само една цел – създаването на деца. Папа Йоан Павел ІІ го повтаря непрекъснато! Но Библията не ни учи на нищо подобно. Децата дори не са и споменати в Песен на песните. Не че не са важни, просто не са споменати ТУК. Какво означава това? Какъв теологичен принцип се крие зад него? – Между мъжа и жената в брака ЛЮБОВТА Е ДОСТАТЪЧНА! Те трябва да изразяват чуствата си на едно интимно ниво, т.е. – да дадеш израз на любовта си, това е достатъчно. Разбира се, децата са изключително важни, но те се появяват на едно друго ниво.

Ще отделим време да говорим и за това – контролът на родителството. Исках само да ви представя тази основна идея.

В Песен на песните Бог се появява само веднъж. Но това е достатъчно. 8:6 – “Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта, ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък НАЙ-БУЕН.” Това е много труден за превод пасаж. Знаете, че Божието име е производно на глагола “съм” – Той е Онзи, Който е. В оригинала думата е “вечен пламък” или “Божий пламък”. В някои преводи, както в българския, тя е певедена по друг начин, което означава, бе Бог не е споменат даже и веднъж. В оригинала, обаче, коренът, който съдържа Божието име, е там. Но съм съгласен, че може да бъде преведен по най-различни начини. Във френския превод, например, е много красив и тук Бог е наречен “Вечният”.

Обобщавам – от бързия преглед на старозаветните книги разбрахме, че Бог е създал мъжа и жената с равноправен статут, с различни, но взаимно допълващи се роли и Той има идеален план за брака – да бъде публична, заветна връзка между достатъчно зрели мъж и жена, която да трае вечно. Това е едно равнопоставено партньорство, в което те могат да изразяват свободно своите чувства, нужди и очаквания. Но още от началото на библейския разказ, от книгата Битие, виждаме, че нещата няма да се развият според Божия план и желание – ще има страдания и доминиране. Законите, които се появяват по-късно в Стария завет са предназначени да поправят грешките на човешките същества. Сега ще разгледаме една от най-популярните човешки грешки в брака и това е разводът.

РАЗВОДЪТ
В Матей, 19 глава Исус каза, че разводът не е нещо, която Бог желае, но е допуснат поради факта, че сме грешници и поради нашето коравосърдечие. Бог е Бог на закона и благодатта едновременно. Той отбелязва, че не всички хора ще встъпят в брак, съобразявайки се с идеалните изисквания на Битие. Те се променят, допускат големи грешки и извършват големи грехове. Затова Бог даде закона за развода – Второзаконие 24:1-4. Това е единственият текст, с който разполагаме за развода – “Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо и като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си. А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж. Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо и като го даде в ръката й, я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена, то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.”

Някои казват, че това даже не е развод, а просто изпъждане и само съпругът има право да го направи. Това, обаче, е просто един от начините за прочит на Библията. Защото в еврейския оригинал всички заповеди се дават в мъжки род. Може този текст да е написан така, защото по правило всички наредби се даваха в мъжки род. Можем спокойно да заключим, че заповедта с отнася и до двата пола. Като вземем предвид, че това е било абсолютно патриархално общество, пълна доминация на мъжете, можем да приемем, че този закон е бил един начин да се подпомогне жената да се освободи от едно тиранично отношение в семейството.

В Матей 19:1-9 фарисеите цитират този закон и се конфронтират с Исус. Този текст дава условието, че разводът по принцип е възможен. Ще разгледаме паралелно двата текста – във Второзаконие, 24 глава и в Матей, 19 глава. В средата на 1 стих от Второзаконие, 24 глава, намираме израза: “ако намери нещо ГРОЗНО...” Той е изключително труден за превод. Може да се преведе и като “нещо засрамващо”. Какво е “грозно”? Връщаме се в Матей, 19 глава. Фарисеите питат Исус именно това – “Какво е това нещо грозно?” По времето на Исус са съществували две фарисейски школи, които са дискутирали върху този текст – школата на Хелел, която била много либерална и школата на Шамай – по-консервативната. Школата на Шамай приемала само прелюбодейството като причина за развод, а според школата на Хелел за “нещо грозно” може да се приеме, ако например жената е лоша готвачка. Защото “грозно” означава и “засрамващо”, а когато той си поканел гости и яденето не е вкусно, той се “засрамвал”. Други казвали: “Ако жена ми погрознее, това също е срамота. Или ако е по-грозна от друга, мога да я сменя.” Нали знаете, когато един мъж стане на 50 години, той предпочита вместо до него да има жена също на 50 години, да има две на по 25. Ето, такива дискусии са се водили по времето на Исус – кое е онова “грозно” или “засрамващо” нещо, което е основателна причина за развод? Исус им отговаря, но като използва гръцкия превод на еврейската дума “ерват давар” (грозно, засрамващо) – “порнейа”. Проблемът е, че днес имаме запазени твърде много коментари на еврейски равини върху този текст, но нямаме някакъв определен, ясен текст, който да говори за изключенията от Второзаконие, 24 глава. Някои приемат невъзможността на семейството да има сексуален контакт поради физически проблеми. Например, някои момичета развиват такъв страх от секса в следствие на възпитанието, което са получили, че за тях става психологически или дори физически невъзможно да консумират брака си. Представете си момиче, което е омъжено твърде младо за също така младо момче. По онова време те почти без изключение са били девствени и е трябвало тепърва да откриват своето и на другия тяло. И изведнъж момчето открива, че с това момиче, което обича и което го обича, не могат да стигнат по-далеч от няколко целувки.минават месеци, дори години и нещата не се променят. Тогава момчето има право да даде разводно писмо на жена си и да й каже: “Добре, прибери се при семейството си. Не искам повече да бъдеш нещастна. Свободна си.”

Имало е четири случая, при които се допускало това: (1) Когато жената се държи предизвикателно към мъжете, макар и никога да не се докажело, че е прелюбодейка. Но начинът, по който се облича и държи кара хората да клюкарстват и това посрамва мъжа й. И той страда от това. Думата “ерват давар” има, всъщност, три значения – голота, срамота и грозота. (2) Когато жената се разболее от проказа. Според техните традиции физическият контакт между нея и мъжа й вече е бил невъзможен. Държавните закони задължавали такава жена да напусне дома си и да отиде в специален лагер или пещера, изолирана от хората. По този начин се считало, че тя има нещо “грозно” и “засрамващо”. Този закон се е отнасял и за съпруга – ако той стане прокажен. (3) В по-късните епохи се допуска още една възможност – ако единият от двамата отстъпи от юдаизма. Когато конфликтите в семейството поради различията в религията станат непреодолими, съпрузите трябва да се разделят. Напомням ви, че всичко дотук не са библейски обяснения. Това са равински павила. Но чрез тях разбираме каква е била гледната точка на времето тогава.

Сега отново се обръщаме към Новия завет – текста в Матей, 19 глава. Когато Исус приема “порнейа” като достатъчно основание за развод, какво има предвид? Някои казват: “Порнейа означава прелюбодейство.” Не можем да бъдем сигурни в това. За прелюбодейство има друга дума – “мойхейа”. И тя е спомената в същата глава. 9 стих – “Който напусне жена си, освен за прелюбодейство и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства.” В нашия превод думата е една и съща, но в гръцкия оригинал не е. В семинарията съм преподавал гръцки повече от 30 години. Когато 30 години преподавате един предмет, най-накрая научавате нещичко. Та, текстът казва: “Който напусне жена си, освен за “порнейа” и се ожени за друга, той извършва “мойхейа”. Този текст е много важен и много дискутиран, тъй като е единственото основание за развод, прието от Исус. От гледна точка на старогръцкия не можем да кажем, че “порнейа”=”мойхейа”. Може би го включва; да, възможно е. Ще запишем няколко варианта:

1. 
   Порнейа=мойхейа.
   

2. 
   Порнейа>мойхейа.
   

Едно семейство се женят, дори в църквата, но с течение на времето съпругът й вече не я харесва. Е, не й изневерява с друга жена, но харесва мъже. Подхранва фантазиите си от порнография или деца, но няма любовница. Такъв мъж не може да бъде наречен “прелюбодеец”. Той отделя много време, за да сърфира из порносайтовете, но не е прелюбодеец в класическия смисъл на думата. Но според Библията, той е зает с “порнейа”. Така брачният завет е нарушен без да има прелюбодейство. Това обяснение на текста е много по-верно. Да, прелюбодейството разрушава брака, но не е единственият начин бракът да бъде разрушен; има още много такива.

3. 
   Порнейа~кръвосмешение.
   

Моят прочит на този текст като професор по гръцки език в продължение на дълги години е, че “порнейа” просто е превод на “ерват давар”.

4. 
   Порнейа=ерват давар.
   

Кое е библейското основание да включим насилието и напускането? Не питам за социалните основания, а за библейските. Когато е налице насилие, животът на жената е в опасност. Не забравяйте, бракът е завет. Първата нужда на жената в брака е чувството за сигурност, личност, на която да може да разчита. Ако единият от съпрузите се превърне в най-опасната личност на света за другия, очевидно заветът вече не съществува, той не е повече “подходящ помощник”. С други думи, не е изпълнено основното изикване на Божия идеал за брака според Битие – другият да е “подходящ помощник”. Тогава бракът МОЖЕ да бъде прекратен. Не е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО но МОЖЕ да се прекрати.

Няколко думи за напускането. 1Тимотей 5:8 – “Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, то се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош.” Напускането е една от най-често срещаните причини за развод в много страни. Един от двамата партньори отиват в чужбина, за да печели пари, но животът в чуждата страна му харесва повече и вместо да се върне след известно време с пари, за да подпомогне семейството си, той или тя остава в другата страна, и се наслаждава на този нов живот там. Минават година, две три, а в това време другият партньор трябва да е верен! Такъв човек рискува да наруши брачния завет, защото не се грижи за семейството си. Библията казва за него, че той се е превърнал в нещо по-лошо от неверник.

Нека сега разгледаме този стих не като адвентисти, а като неадвентисти. Така навлизаме в случая на 1Коринтяни, 7 глава. Там Павел казва, че ако единият е хриситянин, а другият не и двамата предпочитат да останат заедно, добре – това е идеалният вариант. Но ако невярващият пожелае да скъса връзката, тогава вярващият е свободен. Ние причисляваме този случай към напускането.

ОТГОВОР: Много е трудно за църквата да се справя с подобни случаи. Убеден съм, че ни е нужна много мъдрост, за да ги разрешим. Важното е не толкова дали има физическо насилие или не, а дали е нарушен заветът – дали “подходящият помощник” в лицето на единия от партньорите липсва. Аз зная много случаи, в които “невинната” страна е истинският виновник. Можем да направим живота на другия такъв ад, толкова тежък, че да го подтикнем към развод по един непряк, направо перверзен начин. Бог знае истината, но църквата не я знае и затова нещата са толкова трудни. На теория считаме, че бракът (заветът) може да бъде прекратен.

ПОВТОРНИЯТ БРАК
Интересно е, че Библията не коментира този въпрос пряко, но непряко намираме добри индикации за Божието становище. В същия закон за развода на Мойсей в Левит, 21 глава, на свещениците се дава съвет да не се женят за разведени жени. Левит 21:7 – “Да не вземат жена, която е блудница или осквернена; нито да вземат жена, напусната от мъжа си. Защото свещеникът е свят на Бога си.” Тъй като тази забрана се отнася изрично за свещениците, можем да заключим, че за останалите хора се подразбира обратното – те имат право да се оженят за разведена жена. Знаем, че много почитани хора в Израил са се женили за бивши проститутки – например Раав; следователно, същото може да се случи и на разведена жена. Ако разводът е приемлив, то и повторният брак също би трябвало да бъде приемлив. Неприемлив е само в случаи, когато единият от двамата не е свободен. Това е въпрос, по който трябва да бъдем много внимателни. В Църковния наръчник са дадени всички препоръки.

Искам да добавя нещо по предишната тема – дали Библията счита брака за тайнство, неподлежащо на разтрогване. Има няколко случая в Библията, когато Божии мъже са се женили повторно. Ще споделя с вас само един от тях, който е по-различен. Ездра, 9 и 10 глави. Защо считам този случай за по-различен? Защото заповедта за развод идва от Бога. Цялата 10 глава говори за това. В продължение на дълги години израилевият народ бе живял във Вавилон и много, много мъже се бяха оженили за вавилонки-езичнички. Ездра 10:10,11 – “Тогава свещеник Ездра стана, та им рече: Вие сте извършили престъпление като сте взели чужденки за жени, та сте увеличили виновността на Израиля. Сега, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя, и от чужденките жени.” Ако дочетете главата до края, ще видите, че мнозина послушаха, покаяха се и изпъдиха жените си. Посочен е и списъкът със свещеници, взели за жени чужденки. Сега, забележете – ако за Бога неразтрогваемостта на брака беше над всичко, Той НИКОГА не би заповядал на тези хора да се разведат! А това е Негова лична заповед – Той изисква от хората да се разведат! Това означава, че за Бога понякога има неща, които са ПО-ЛОШИ от развода и някои бракове МОЖЕ да бъдат прекратявани. Въпреки че, разбира се, не одобрява развода и в нито един случай той не отразява идеалния Божий план за брака. Но случаят в Ездра е много тежък. Обърнете внимание на последния – 44 стих. След един много дълъг списък с имена на свещеници, взели за жени чужденки, се завършва със следните думи: “Всички тия бяха взели чужденки за жени и някои от жените бяха им родили чада.” Някои са имали дори и деца. Това е ужасно! Но за Бог в този случай разводът беше за предпочитане пред продължаването на тези бракове.

Това е едно важно предупреждение и към нас. Въпреки че ние сме изцяло посветени на своя завет и трябва да ставаме все по-отдадени на него; въпреки че трябва да възпитаваме нашите млади така, че никога да не стигат до развод, ние все пак живеем в един обхванат от греха свят и законът винаги трябва да върви ръка за ръка с благодатта. Понякога не можем да достигнем Божиите стандарти, но не бива да придаваме на брака по-голяма тежест и важност, отколкото е направил самият Бог. Нашата църква не може да бъде по-строга от Бога. Трябва да поддържаме едно трудно равновесие между това да тласкаме семействата си по пътя към Божия идеал и в същото време да приемем, че понякога хората допускат грешки или падат много ниско, и има обстоятелства, които не можем да избегнем. Църквата трябва да се научи да работи както с нормални, така и с разбити семейства; по един напълно библейски и напълно пасторски начин. Това е новата част от 15 глава на Църковния наръчник – какво да правим с падналия в грях брат или сестра. Има начини да се прави това. Всеки Съюз си има свои традиции; но имаме едни и същи принципи и не чак толкова едни и същи практики.