Семинар на отдел "семейни служби"

Първо, че не можете да наложите своите религиозни идеи за брака на някого, който не споделя вашата религия; не можете да наложите теологията си на някого, който не вярва в нея.

Второ, бракът има две нива. Гражданското – то е необходимият минимум, за да се считате за женени и идеалното – това е бракът пред Бога. В нашите църкви ни се налага да живеем в ситуация “между” тези две нива. Когато вие или вашите родители сте дошли в църквата, сте били женени само на “гражданско” ниво. Как мислите, хората, които имат само граждански брак, женени ли са или не са? Дори и двамата да са се оженили, когато са били атеисти? Библията счита това първо ниво на брака за... брак! И то съвсем сериозен. Библейският идеал е този брак да бъде благословен от Бога. Нашата църква трябва да каже: “Да, това е минимумът. Но идеалът е бракът да бъде благословен в църквата.” Какво да правим с хората, които нямат църковен брак? Е, има какво да се желае, има какво да се работи с тях, но ние трябва да ги считаме за законно женени.

Скъпи приятели, това се отнася ДОРИ и за случаите, когато двама младежи ОТ ЦЪРКВАТА решата да сключат само граждански брак. Не можем да имаме двойни стандарти – едни за онези, които са сключили брак преди да влязат в църквата и други за онези, които са от църквата. Разбира се, това не е идеалът, но ние НЯМАМЕ ПРАВО да ги сложим под дисциплина заради това. Това, че нямат църковен брак, не означава, че техният брак е грешка. Е, има много бракове, които са грешка, но това е отделна тема. Не можем да считаме за грях това, че те имат само граждански брак, след като го приемаме за други. Разбира се, това не е адвентният идеал. Ние трябва да полагаме всички усилия да убеждаваме младите хора да се женят и в църквата, защото така бракът им ще бъде благословен и от Бога.

Нека си представим един случай. Не познавам вашите църкви и конкретните ви случаи, но съм сигурен, че това може да се случи и тук, тъй като вие сте “твърде много” европейци. А да си европеец не винаги е нещо чак толкова хубаво. Е, никой не е съвършен... Днес, в тези големи градове и големи църкви, не е работа на църквата да контролира как живеят младите хора. Ние и не можем да го правим. И за пастора е невъзможно да знае дали двама млади хора са живели сексуално заедно преди брака, а това не е и негова работа. В Библията никъде няма заповед към пасторите: “Ти трябва да бъдеш частен детектив за всеки младеж!” Трябва да правим нещо много по-добро – да им се доверим! Всеки е отговорен пред Бога, а нашата работа като църква е да подготвим хора, които да са отговорни пред Бога. Повечето от нашите млади хора са невероятно верни; дори и в страни, които вие считате за ужасно “сатанински” като Германия, Франция или Швейцария. И там познавам много младежи, които влизат в брака си девствени.

Неотдавна (жена ми е свидетел) при мен дойде една млада двойка и ми казаха: “Искаме да се оженим през декември. Трябва да ни венчееш.” В Испания аз притежавам разрешително да извършвам и граждански бракове. Там законът е такъв, че пасторите, които имат официален статут, получават и право да сключват граждански бракове като в съвета. Това е голяма отговорност – не само да благословиш двама души, но и да ги съединиш. В този случай и двамата бяха много интелигентни, всеки имаше своя кариера, бяха на около 25-27 години. Попитах ги: “Защо не изчакате лятото? Тогава ще можем да направим една по-красива сватба. През зимата не е така красиво.” Ние от Семейни служби не тласкаме хората към брак. Точно обратното – караме ги да поизчакат, да вземат колкото може повече “уроци” по семейни задължения. Насърчавам ви всички двойки, с които ще работите за в бъдеще, да попълнят първо всички “тестове” по предбрачна консултация. Казах им:

• 
  Ако искате да се ожените сега, аз в момента съм в Берн и не мога да ви изнасям лекциите.
  
• 
  Няма проблем! – отговориха ми те – ще ги вземем по Интернет. – много съвременни млади хора, нали?
  

• 
  Защо настоявате да се ожените през декември?
  
• 
  Защото си намерих работа в друг град, а не в този, в който живее бъдещата ми съпруга – отговори мъжът. – А искаме да се оженим девствени и да не подлагаме на изкушения.
  

Само че, в много църкви и църковни съвети се намират хора с подозрения, с “извратено” мислене, които държат преди брака да се заяви публично пред църквата дали е имало нещо “нередно”. Считам това за антихристиянско! Това е точно противоположно на Исусвоия Дух в Евангелието! Не е този начинът, по който Христос се отнесе към самарянката или жената, хваната в прелюбодейство, или Мария Магдалена. Ако двама души искат да бъдат благословени в църквата и вече имат граждански брак, вие имате работа със законно женени хора. И ако имат да се покайват за някакъв грях, трябва да го направят пред Бога, а не пред вас, защото пред вас те не са съгрешили! Библията казва, че сексуалните грехове са грях против цялото тяло и против другия човек. Все пак, вие не можете да работите без да се съобразявате със законите на вашата страна, на вашия Съюз или църква. Вашата работа като служители на Семейни служби е да обучите своите църкви, че при работа с хора се спазва етика, има ограничения на правомощията. Кое е по-важно – върху едно семейство завинаги да се хвърли срам в църквата или просто да отговорим на нуждата им – да представим брака им пред Бога? Мисля, че това е въпрос, който се налага да обсъдите с вашите църковни съвети.

Но, моля ви, не забравяйте Евангелието! Там ВСИЧКИ грехове са простими! Включително и онези на неженените; и онези на хората в период на приятелство. Нашата задача е да ги подготвим, да ги обучим какъв е библейският идеал, но не и да заемаме мястото на Бога. Знам, че нагазвам в много “опасни води”; ще отговоря на въпросите ви, но не искам да бъда разбран погрешно.
ВЪПРОС: Защо когато хората не се грижат материално за семейството си, това се счита за отстъпление?

ОТГОВОР: Защото изневеряват на вярата и завета си. Всъщност, те постъпват като невярващи. За мен това е ясен случай на отстъпление от вярата. Да не се грижиш за членовете на семейството си, да гледаш да се отървеш от мъжа си или жена си – това (според 1Тимотей 5:8) е отстъпление от вярата. Но църквата трябва да постъпи мъдро и да даде достатъчно време да се провери дали това наистина е вярно. Не може една жена да напусне мъжа си само, защото той е прекарал една вечер извън дома! В някои страни законите уточняват какъв е срокът, след който съпругът/съпругата могат да се считат за напуснати. Наистина, това е повече работа на властите, на адвокатите в страната – да уточнят колко месеца или години са необходими, да няма контакт между двамата съпрузи, за да може това да се счита за фактическа раздяла. Труден, много труден проблем за разрешаване посто така, с една дума.

ОТГОВОР: Напускането може да има много измерения. В Църковния наръчник са включени. В един случай това може да е напускане на дома; тогава е съвсем ясно. В друг – това може да е напускане на семейните права и задължения; това е почти невъзможно за доказване от външни хора, освен ако и двамата не свидетелстват, че е така. Винаги, когато има надежда, има и начин. Никога не насърчавайте да се избързва с напускането. Търпението е от изключителна важност. Друго важно измерение на напускането е, когато единият от партньорите не поддържа брака финансово и с труда си съзнателно и по неоправдателни причини. Да кажем, ако съпругът си е счупил врата и е в инвалидна количка, това не може да бъде считано за напускане! Защото съпругата му е обещала да бъде с него в добро и зло. Ако мъжът е загубил работата и си и прави всичко възможно да си намери, но не успява, жената не може да го напусне, той като това не е по негова вина.

По принцип, случаите на напускане са много сложни и трябва да сме много внимателни. Но някои са съвсем ясни можем смело да действаме.
ВЪПРОС: Ако имаме човек, който е бил неверен към брачната си клетва и трябва да бъде считан като невярващ, това означава ли, че трябва да бъде изключен от църквата?

ОТГОВОР: Да, разбира се.

ВЪПРОС: Ако единият партньор е напуснал другия и са се развели, трябва да бъде изключен, така ли?

ОТГОВОР: И да са се развели, и да не са, това е тежък грях. Вижте, сексът не е единственият възможен грях в живота. Можем да съгрешим по много други начини. Щом църквата е овластена да прилага дисциплина и да наказва, тя трябва да използва тази власт. Мисля, че една от големите отговорности на отдел “Семейни служби” и на пасторите, е да работят с хора, напускащи семействата си.

Вашата отговорност – на пасторите и отговорниците на Отдела – е преди да се предприемат дисциплинарни мерки, да се срещнете с този човек, да работите с него, да го подтикнете към размисъл, да съберете заедно двамата партньори и т.н. Това е ваша отговорност №1! Когато този човек не иска да слуша, когато има публични, видими резултати от това, когато църковният съвет е убеден, че наистина няма какво повече да се направи, тогава вече можем да вземем дисциплинарни марки. Но не преди това. Този процес може да отнеме години. Наистина, вашият въпрос е много важен.
ВЪПРОС: Ако една двойка, която има само граждански брак, влезе в църквата и пожелае да получи и църковна служба, може ли да се извърши такава, макар и след време?

ОТГОВОР: Да, разбира се, това би било прекрасно! Аз съм го правил – заедно със всичките им деца наоколо! Винаги е подходящо време да предоставим нашите семейства под Божието благословение! Нашият отдел извършва дори церемонии за препосвещаване на брака. Това може да стане на 5, 10, 25, 50 години... Аз съм правил църковен брак 60!! години след гражданския – това е рекорд за Гинес! Има няколко такива случаи, които лично съм осъществил. Чудесно би било ако във вашите църкви организирате един такъв ден – да кажем около 14 февруари – Деня на влюбените – на препосвещение на браковете. На този ден поканете двойки, които никога не са сключвали църковен брак и направете угощение в тяхна чест и се помолете за Божието благословение над тях. Нали Библията ни казва да се молим за благословение дори над невярващите, над управниците и т.н. Ако ви е разрешено да се молите за своя министър-председател, то определено ви е разрешено да се молите и за децата на църквата!

ОТГОВОР: Ако загубата на девствеността е известна на мнозина и това е съблазън за някои от членовете на църквата, бих посъветвал пастора да ги венчее на частна церемония. Частна означава извън църквата. По този начин църквата изразява своето неодобрение и заявява, че не е съгласна с поведението им, но благодатта на Бога е достатъчна и за тях. Църквата не счита това за идеален вариант и затова им отказва публична церемония. Но нека пасторът им заяви: “Аз, обаче, ще направя това за вас, ще ви венчея. Къде искате да го извършим?” Може да се извърши в някой дом, в парк, в ресторанта по време на угощението и т.н. Мисля, че задължението на пастора е да бъде сред стадото си, където и да се намира то. Моделът, който Исус ми е оставил като пастор е този на загубената овца – когато една овца от стадото се изгуби, аз не я изоставям, а тръгвам да я търся там, където е. “Аз ще бъде там, където си ти, ще ти помогна, ще те нося на раменете си, ще те доведа обратно при останалите.” Аз лично съм участвал в такива церемонии. На тях винаги трябва да има благословение – не аз ги благославям, чащото аз не съм Бог; аз просто се моля на Бога – Той да ги благослови. Мисля, че това е начинът, по който трябва да се постъпи. Но никога не правете нещо, което вашата църква не би признала! Тогава разрешенето на проблема би било по-лошо от самия проблем. Ние сме тук, за да изцеляваме, да помагаме, да насърчаваме, да обединяваме, да насочваме умовете към идеала и да живеем Евангелието.

ОТГОВОР: Не знам, не познавам случая и не мога да отговоря. Църковният наръчник обяснява принципа много ясно. Но искам да ви кажа, че ние НЕ СМЕ задължени да изключваме при всички случаи. Църквата трябва да има достатъчно критерии да определи дали това е бил публичен грях или не, защото на изключване подлежат само случаите на публичен грях. Призовавам ви да преосмислите това лесно изключване на хора. Защото Библията ни казва, че носим отговорност за тази власт, която ни е дадена; а ние трябва да бъдем верни на библейските изисквания. Прощението винаги е възможност и задължение на църквата! Църквата може да прецени, че е бил извършен грях, но може да има налице покаяние и тогава тя е задължена да приеме отново. Прощението не изключва никого. Ние не сме Бог, а само Божии служители; Той ни е призовал да прощаваме 70х7. Това е много сериозно. Не означава, че трябва да прощаваме без да има налице желание за прощение. Но има ли покаяние, прощението е задължително.

ОТГОВОР: Това е възможност, а не задължение на църквата. Защото дори и в този случай е възможно да има специфични обстоятелства. Така че, църквата има въможност да изключи човека, но не е длъжна да го направи. Все пак, сме човешки същества. Зависи от случая и от църковния съвет. Аз лично, знам за такива случаи.

ОТГОВОР: Мисля, че това момче е постъпило много глупаво. Имало е нужда да бъде съветвано преди това. Доста смешен и тъжен случай едновременно. За мен най-важното е добрата предбрачна подготовка. Ако вашата църква е провела правилна предбрачна консултация, това нямаше да се случи. Тогава и двамата щяха да знаят, че трябва да получат цялата торта, а не с отрязани от нея парчета. Мисля, че има какво да се работи там.

Искам да добавя нещо по предишния въпрос. Дори и в случаи, когато Църковният наръчник счита изключването за необходимо, пасторът трябва да им каже: “Вижте, вие знаете какви са правилата на църквата. Но ние искаме да останете в църквата. Не спирайте да я посещавате и след 3 или 6 месеца ще ви приемем отново чрез гласуване. Вие трябва само публично да поискате това. Често ние не постъпваме така. А трябва да запазим тези хора в църквата! Трябва да практикуваме прощение и повторно приемане, дори и когато наказваме.
Г-ЖА БАДЕНАС: В Таити познаваме едно семейство, което е точно обратният случай на онзи, за който ви разказах в Швейцария. Те са млади хора. Той се влюби в омъжена жена. Тя се разведе и заживяха заедно. Тогава църквата постави под дисциплина и двамата. Но те продължиха да посещават. След 5 години пожелаха отново да бъдат приети. Но църквата им каза: “Не!” След време те отново поискаха, но отново им отказаха. Църквата отговаряше: “Никога!” Момчето вече не посещава църквата – не желае да посещава църква, където не го искат.
Г-Н БАДЕНАС: Нашата служба е възстановяването. Работата ни не приключва с поставянето под дисциплина или изключването. Трябва да работим с тези хора; да проявяваме благодат и милост. Много съм против онова, което се случи в Таити! По този начин ние “ваксинираме” хората против църквата! Техните деца, родители и приятели също. Църквата ни трябва да е място, където всички да се чувстват добре. Това е Божие семейство, което иска да се върнат онези, които се излезли.
ВЪПРОС: Ездра, 10 глава – за развода с чужденките. Ап. Павел казва обратното – дори и партньорът да е невярващ, ако той не иска, да не го напускаме. Има ли тук противоречие или това е човешко мнение?

ОТГОВОР: Еврейската история ни разкрива, че някои от жените са се обърнали и с тях не са се развели. Все пак, Господ не е глупав да заповядва развод, след като има обръщане. Това, което знаем от историята и от внимателното изследване на Библията е, че развод са получили само онези жени, които упорито не са желаели да се обърнат и да приемат Библията. Затова е посочен изрично списъкът с онези, които са се развели с жените си, но онези, които са останали с обърнатите си жени, са били много повече. Тъй като Библията винаги е открита към обръщането на езичниците. Старият завет е прекрасна илюстрация на това как вярващото семейство понякога служи като средство за обръщане на невярващия член. Например, свекървата Ноемин обърна снаха си Рут. Има и други такива случаи.

ОТГОВОР: Насърчавам ви да подготовите младите си хора за библейските стандарти. Първото задължение на пастора е да изкара целия курс по предбрачно съветване. Към това ви насърчавам и това препоръчвам. Не ви насърчавам да постъпвате катго Буш – да водите “превантивна война”. Не можем да се борим с хората за неща, които не са извършили. Не можем да съдим предварително. Нека постъпваме милостиво и по библейски и нека не жалим усилията си да подготвим нашите млади хора. Учете ги на библейските принципи. Защото мисля, че вече леко се отклонихме от идеята на настоящия семинар, който трябваше да наблегне на библейските принципи. Това не е семинар за тяхното практично прилагане в живота – за това ще има отделен семинар. Тук трябва да си припомним библейските принципи. Мисля, че това изключително важно.

Моля ви, бъдете сигурни, че по никакъв начин не искам да принизя тези библейски стандарти. Никога не мога да бъда достатъчно настоятелен, че трябва да ги издигаме. От личен опит мога да кажа, че ако ги издигаме с любов, ще имаме много по-голям успех, отколкото ако наказваме, заплашваме, отправяме предупреждения, налагаме наказания за назидание и изобщо водим една “превантивна война”.

Сега ще разгледам няколко новозаветни текста, касаещи семейството.

Какво иска да каже Павел с думите “подчинявайте се”? Това е много важен пасаж. Някои теолози по въпросите на семейството го тълкуват като йерархично доминиране на мъжете над жените.

Ефесяни 5:22-24 – “Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа. Защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е Спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.”

През цялата църковна история този пасаж е бил тълкуван от православните и католическите отци на църквата като доказателство за превъзходството на мъжа над жената – мъжът е главата, а жената е тялото. Затова в католическата и православните църкви няма жени на ръководни постове.

Но като професор по гръцки език, аз не мога да приема този прочит. Защото текстът не говори за жени и мъже изобщо, а за съпругата спрямо съпруга, което не е онтологично определение за половете, а описание на функциите в рамките на брака. Има и още нещо. Този пасаж има едно въведение, което ние често пропускаме. Павел проповядва как църквата ще бъде обединена – как ще се събира, ще благодари на Бога в името на Отца и Исус Христос като “се подчиняват един на друг в страх от Христос” (стих 21). Думата “страх” във вашия превод е твърде силна. Оригиналът навежда на мисълта за взаимно уважение, за принадлежност. Ударението е върху израза “подчинявайте се един на друг”. Следва 22 стих, който започва с думите:”Жени, подчинявайте се на своите мъже”. В гръцкия оригинал думата “подчинявайте се” не съществува. Този глагол се появява само в 21 стих, а на това място изобщо няма глагол. Той се отнася до цялата църква, в която всички трябва да се подчиняват един на друг. И мисълта продължава: “Жените – на мъжете като на Господа.” С други думи, това подчинение се изисква не само от жените, защото глаголът за подчинение не е даден точно, когато се говори за жените. Разбира се, общото взаимоподчинение включва и това на съпругите към съпрузите им.

Но в светлината на Новия завет, ако вземе предвид и Галатяни 3:28 – “Няма вече юдеин, нито грък; няма роб, нито свободен; няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едни в Христа Исуса.”, ще разберем, че за Павел не съществуват хора, които по естество превъзхождат други хора. Пред Бога евреите не превъзхождат езичниците, нито господарите – своите роби, нито пък мъжее – жените.

Но тук, в Ефесяни, 5 глава не става въпрос за превъзходство, а за функции в семейството, в двойката. Всички сме съгласни, че едно тяло не може да функционира, ако има две глави. В целия животински свят няма да намерите животно с две глави и по този начин всичко съжителства хармонично. В двойката някой просто трябва да ръководи. Но това е функция, която взета в светлината на този пасаж, трябва да се осъществява в обстановката на взаимно подчинение. С други думи, не можем да поставим една изкуствена пропаст между 21 стих, който съдържа глагола, и 22 стих, защото подчинение се изисква от всички. Разбира се, съпругата дължи покорство на съпруга, но в светлината на взаимното, реципрочно, циклично подчинение на 21 стих.

И така, покорството е за всички, а в двойката приемаме, че е нужно ръководство. Но ръководство и подчинение не е едно и също. Някой трябва да ръководи, но по един “подчинен” начин. Връзката е същата, както при тялото. Ако сърцето спре да изпраща кръв към мозъка, главата престава да функционира. Библията ни е дала една физическа притча, една метафора, която трябва да разтълкуваме докрай. “Превъзходство” е дума, която никога не се появява в Библията – това е нещо, което ние си добавяме.

Кое е по-важно – сърцето, което изтласква кръв към мозъка или самият мозък? Защото дори и само няколко минути кръвта да спре достъпа си до мозъка, вие сте мъртви. С други думи, Бог ни е дал най-добрия пример. Ние живеем в двойка, както едно тяло. Да обезглавиш едно тяло, винаги е опасно. Трябва да разбираме тази метафора точно в този смисъл.