Семинар на отдел "семейни служби"

Защо от жената се изисква покорство? Това също е пример, но не по начина, по който го разбират мъжете. А “както Христос е глава на църквата (и само Той е Спасител на тялото)”. Моделът се състои в това – и двамата да работят в едно съвършено взаимодействие. Интересно е, че онова, което се изисква от жената, е уважение, а от мъжа – любов (стих 25). И отново Христос е моделът – “както Христос възлюби църквата”. Сигурен съм, че за всяка съпруга е истинско удоволствие, ако съпругът й принадлежи изцяло и е готов да предаде живота си за нея; удоволствие да му се подчинява, ако осъзнава, че съпругът й принадлежи до такава степен, че й отдава живота си. Тук Бог ни приканва да следваме един образец на функциониране на двойката, при който и двамата имат за свой образец Христос. Това до голяма степен променя фалшивите представи за превъзходство и малоценност.

Глаголът за “подчинявайте се” е гръцкият глагол хипотасо. Нали съм учител по гръцки, никога не отминавам един текст без да се задълбоча върху оригиналния текст. Този глагол означава “да бъдеш верен”, “да бъдеш полезен”, “да помагаш”, а не “да се покориш някого”, “да се подчиниш под нечия власт”. Думите, използвани за власт, са други. А това е глагол за уважение – “да се подчиниш на нечия служба”, а не на нечия власт. Много е важно да вземете това предвид.

Нека сега разгледаме какво означава “мъжът да е глава на жената, както Христос е глава на църквата”. На гръцки думата за глава е кефале. И тази дума не означава нищо друго, освен “глава на тяло”. Интересно е, че където и в Библията да се използва дума за “командващ”, “вожд”, “ръководител”, никога не се използва думата “кефале”, а винаги архе. Кефале никога не се използва в смисъл на патрон, владетел или военен командир. “Глава” е корпоративна дума – защото тя няма никакъв смисъл без тялото. Божята метафора е чудесна – за нещо, което не може да се раздели – двойката може да се разглежда само заедно; не можеш да ги отделиш един от друг, без да я унищожиш. И след като образецът е Христос, то това е едно “служещо ръководство”. Той не дойде да Му служат, но да служи; затова и ръководството на мъжа в двойката не може да бъде нищо друго, освен едно наистина “служещо ръководство”. В областта на Средиземноморието, където се е проповядвало Евангелието, а пък и при повечето народи по света, жената желае да разчита на една истинска “глава”. И в добрите, добре функциониращи двойки, обикновено, жената заема повече ролята на тялото, а мъжът – на главата и понякога ръцете или краката. Жената можем да приемеме като тяло, защото тя ражда, изхранва децата; тя влага “сърце” във всяка част на тялото. Разбира се, това е метафора. Вярвам, че всички сте убедени в неразривността на двойката мъж-жена и на идеалното разпределение на функциите.

Наистина, ръководството е поверено на мъжа, но понякога е толкова трудно да се каже кой точно какво ръководи. Аз не вярвам, че оригиналният замисъл на текста е ръководството да се остави изцяло в ръцете на мъжа, а по-скоро в споделяне на отговорностите по един тясно свързан начин, както при тялото и главата. Ако мъжът успява да ръководи като Христос, това би било самото съвършенство.

ВЗАИМНО ДОПЪЛВАЩИ СЕ РОЛИ И РЕЦИПРОЧНОСТ.

Те са отразени в много пасажи на ап. Павел. И това е изненадващо, тъй като те не са характерни за еврейския манталитет от онова време. Винаги, когато говори за развода или изобщо по семейните въпроси, той винаги поставя двамата на едно стъпало така, че никога само единият да не взема решенията.

В много култури възпитават жените, че тялото им принадлежи на мъжа. Така казва и първата част от 1Коринтяни 7:4 – “Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, жената.” Това е нещо ново в историята на света – мъжът не владее своето тяло; жената е глава на тялото на мъжа! Много интересен пасаж. Той започва още от стих 3. Вижте, нашите преводи са предназначени за четене в църквите и затова понякога не са толкова изразителни. На гръцки стих 3 е ясен. На български той гласи: “Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.” От кого се изисква първо? Първо жената да се подчини на желанията на мъжа? Не! Първо се казва на мъжа: “Ти си длъжен да направиш жената щастлива!” Тя е длъжна да прави същото, но за нея се споменава след това. Знаете какво твърди психологията – нуждите на мъжа се задоволяват по-лесно от тези на жената. Интересно, Павел казва: “Господа, направете жените си щастливи! Не мислете само за себе си!” И след това се обръща към жените: “Е, и вие също.” Тук става въпрос не просто за взаимност, но за отговорност. Реципрочност и взаимно допълване. Всеки да служи на другия. Това е много важно за нашата служба, за семействата ни.

ОСНОВИ НА БИБЛЕЙСКАТА ТЕОЛОГИЯ НА РОДИТЕЛСТВОТО

И така, РОДИТЕЛСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ №1 – “Да обичаме!” Всички останали заповеди са включени в тази, защото децата са най-важните.

С други думи, ПРАВИЛО №2 – те не ни принадлежат – Бог ни ги дава. Следващият, 128 псалм е също във връзка с децата и твърди, че децата са едно богатство.

Един ден отново ще се съберем, за да говорим за практичното приложение на тези принципи. През септември-октомври ще имате втори и трети модули от този семинар върху проблемите в брака и евангелизъм чрез семейството.

ОТГОВОР: Аз съм правил специално изследване на този текст. Той е много важен, тъй като е първият, който се появява по темата в Библията. Исус представя три възможности за безбрачие. По Неговото време бракът е бил задължителен за мъжете в Израил. И днес продължава да е така за ортодоксалните юдеи. Когато задават този въпрос на Исус, са искали да Го изпитат. Те Го питат: “Коя е най-голямата заповед в закона?” Всъщност, скритият им въпрос е бил: “Защо на 33 години Ти все още си ерген?” Защото за тях първата заповед е “Плодете се и се размножавайте.” По онова време те наистина са считали за първа заповед от Закона заповедта за размножаване, задължението да се оженят. Христос отговаря изключително мъдро: “Да, това е свързано с любовта; но преди всичко любов към Бога – с цялото си сърце, сила и ум. И след това – към ближния.” Това е много интересен отговор. Защото в онези времена не са считали за задължителен бракът за жените – по принцип жените са били освободени от всички задължителни норми в Израил. Били са длъжни да спазват само негативните заповеди. В Израил са били ергени само евнусите. И Исус казва: “Внимавайте! Знам много добре това. Но верността в брака е най-важното нещо и вие нямате право да се развеждате по прищявка.” Учениците отговарят: “Ако са толкова тежки изискванията на брака, по-добре би било изобщо да не се женим.” (стих 10) От гръцкия оригинал се подразбира, четези думи се изричат от хора, които все още не са женени. Така Исус разбира, че това е едно индиректно предизвикателство към Неговото безбрачие. Той продължава: “Не всички можете да резберете защо Аз не съм се оженил (стих 11).” И продължава да говори за три категории хора, които не се женят. Защото в онези времена да си скопец или да те нарекат така, е било унизително. Според Него първата категория са хората, които се раждат така – хора, които генетично или физиологически нямат възможност да се оженят. Той приема тази категория – на стерилните. Втората категория са робите, насилствено кастрирани от господарите си, за да не бъдат опасни за жените в домакинството. Това са били роби, които са извършвали козметични процедури върху жените – масаж, епилация и т.н. Този израз на Христос – “Има скопци, които са били скопени от човеци” може да се разбира и по още един начин. Става въпрос за мъже, които са привлечени от мъже. Това е още по-лошо. Третата категория, според Исус са: “скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство.” Идеята, която вероятно стои зад тези думи, е че тази категория хора остават незадомени, защото го чувстват като призвание от Бога. Апостол Павел е бил един от тези хора и, както знаете, никога не се е женил.

В миналото някои от църковните служители са приемали това буквално. Но повечето християни са разбрали, че става въпрос за безбрачие по призвание. В историята е записан примерът на Ориген, който се е самокастрирал, защото е приел текста буквално. Има и други примери. Но аз съм убеден, че тук Христос просто говори за един вид безбрачие. Павел говори за него много открито.
ВЪПРОС: Искам да се върнем на предишната тема за повторния брак. Вие отговорихте отчасти, но бих желал по-конкретен отговор. Двама адвентисти се развеждат по взаимно съгласие; няма нито прелюбодейство, нито насилие. Имат ли право на втори шанс? В България имаме следната практика: първият, който сключи повторен брак, бива изключен, а върху втория няма санкции. Не е ли това една игра на думи, измъкване от библейския принцип?

ОТГОВОР: Библейският принцип е в Матей 19:3-5. Отговорът на Исус е, че повторният брак при такъв случай е възможен, но той се явява прелюбодейство. Освен в случай на “порнейа”. Представете си, че мъжът е прелюбодеец. Тогава жената може да се разведе с основание и да се омъжи отново.

ВЪПРОС: Ставаше въпрос за случай, когато семейството се е разделило без да има налице прелюбодейство.

ОТГОВОР: Тук вече отговорът не може да се открие в библейските принципи, а в практиката. Следваме Наръчника. Прочетете главата за църковната дисциплина. Трямва да се изключи човек, извършил публичен, скандален грях.

ВЪПРОС: Ние не изключваме, когато се разведат. Изключваме първия, който се ожени повторно, независимо дали има скандал или не. За втория няма последствия.

ОТГОВОР: Приятели, ако няма скандал, Наръчникът не ни насърчава да изключваме. Църквата МОЖЕ да изключва, но това НЕ Е НЕЙНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Ако църквата счете, че няма скандал, може да постави под дисциплина, но не е задължително да изключи.

ВЪПРОС: Проблемът е, че когато се сключи повторен брак, тогава се изключва.

ОТГОВОР: Дали Бог, за да прости на някого, изисква някой друг да сгреши? Това, което вие правите е много абсурдно. За да може Бог да приеме един човек, трябва да се извърши още един грях! Искам да ме разберете правилно. По отношение на повторния брак трябва да слагаме много силни спирачки пред нашите членове, защото всеки, който се развежда, винаги има причина. И втория път разводът настъпва от 2 до 10 пъти по-бързо. Просто, защото проблемът е в самия човек. И всеки следващ негов брак все по-бързо ще завършва с развод. Църквата трябва да слага мощни спирачки пред повторните бракове!

Дори и в нормални бракове, в които има много любов, когато се допусне сериозна грешка, възстановяването й отнема много време. Понякога 2,3,5 години. Затова църквата не трябва безразсъдно да насърчава бързите повторните бракове. Но ако е минало достатъчно време, ако е нямало скандал, ако няма никаква външна причина, няма нужда църквата да изключва, дори и предишният брак да е бил разтрогнат поради несъвместимост. Но всичко това трябва да става с ПЪЛНОТО ЗНАНИЕ на църковния съвет и църквата трябва да бъде специално обучена в прощението и приемането. Това не става бързо; манталитетът се възпитава много бавно. Понякога е необходимо да се изчисти цяло едно поколение. Бог имаше нужда от 40 години, за да промени манталитета на робите. Не си въобразявайте, че ще убедите всички с едно изречение, което е казал бр. Баденас. Много работа е нужна в църквите. Първо трябва да се издигнат нормите и след това – благодатта. С дясната ръка – нормите, а с лявата – благодатта. Не е много лесно, но Бог ще ви благослови.
ВЪПРОС: Не ми стана много ясна разликата между невярност към брачна клетва и прелюбодейство.

ОТГОВОР: Има разлика. Когато венчавате някого, се произнасят едни изрази: “Задължавам се да обичам, да се грижа и да съм верен.” Неверността е само един начините, по които може да бъде нарушена брачната връзка. Това може да стане чрез насилие – физическо, умствено и духовно; чрез изоставяне и т.н. Това е библейско. Всеки един от тази случаи е невярност. Не винаги прелюбодейство, но винаги невярност.

ВЪПРОС: Значи, ако един мъж не подкрепя и не обръща внимание на жена си – емоционално, сексуално и т.н. – това може да се счита за нарушение на брачната клетва, така ли?

ОТГОВОР: Абсолютно! Това е невярност.

ОТГОВОР: О, не, не! Това е моят прочит. Мислех, че сте го разбрали. Елън Уайт го казва по-добре от мен. “Мъжът е желаел Ева и Бог е отговорил на неговото желание.” Просто много ми харесва това тълкуване. Бих желал, ако бях на мястото на Адам, да ми се е случило това. Сигурен съм, че Бог може да отиде далеч отвъд нашите мечти. Реакцията на Адам показва това.

ОТГОВОР: Включени са 11 модула:

Първият - “Фундаментални библейски текстове”.

Вторият, който ще бъде изнесен тази есен е “Мисията на църквата”.

Третият – “Семейството в обществото”.

Четвъртият – “Бракът”.

Петият – “Проблеми при разрешаването на конфликти”.

Шестият – “Възпитание на децата”.

Седмият – “Етапи в развитието на личността”.

Осмият – “Сексуалност”.

Деветият – “Етични проблеми”; тук е включен проблемът с контрола над раждаемостта, оплождането ин-витро и т.н.

Десетият – “Как да се справяме с финансите и семейния живот”.

Единадесетият – “Как да работим в Отдел “Семейни служби”.

В края ще получите сертификат. Първия модул вече изслушахте. На някои места провеждаме и изпит. Но, имайки предвид вашия интерес, тук просто не е необходимо.

Иска ми се от този семинар да запомните две неща: (1) Винаги издигайте високо библейските принципи. (2) Имаме идеал, но и покаяние, благодат и обръщане, когато не можем да достигнем този идеал.