Семинар на отдел "семейни служби"

Спокойно мога да заявя, че днес най-голямата опасност пред семействата в Западния свят, е увеличаването на порнографията. С помощта на Интернет можете дори да не излизате от къщи, да си стоите у вас и да консумирате най-невъобразими неща! Затова експертите алармират, че опасност №1 за семейството е зависимостта от порнографията. Мъжете са много по-лесно податливи на нейното влияние, а това е пагубно особено за юношите и младежите. Защото тя набива в съзнанието им картини на секс без любов, а това тотално унищожава чувствителността и способността за привличане. Все повече и повече се увеличава броят на младите мъже, неспособни на нормален секусален контакт, защото съзнанието им е било бомбардирано и вече е задръстено от порнография. Те често прибягват до насилие, за да изпитат поне НЕЩО! И ето ви го садо-мазохизмът!

Още от самото начало Библията е искала да ни предпази от всичко това – “Не откривай ничия голота!”

Законът е давал една възможност на мъжа да изгони жената-прелюбодейка. Това, всъщност, е било най-често срещаното разрешение на проблема. Бог е дал закон, който да защитава по-слабия. В патриархалното общество жената е била считана за собственост на мъжа си и е можела да бъде изпъдена по най-различни причини. Най-често срещаната е била безплодието. Дори и днес в ислямския свят е напълно законно да изпъдиш жена си, ако не може да забременее. Може би си спомняте в съвсем близкото минало шахът на Иран изпъди красивата си жена Сорая само, защото не можеше да има деца, и се ожени за друга. И двамата бяха цивилизовани хора, получили образованието си в Европа, но при тях това е закон. Само че, Библията е предвидила при развода нещо, което да предпазва по-слабата страна. Ако един мъж реши да се освободи от жена си – защото е прелюбодействала или пък безплодна, без значение – е бил длъжен да й даде документ, който й дава възможност да се омъжи повторно; причината за развода никога не фигурирала в него. Пред съдията се посочвала някаква причина, но тя не се вписвала в документа. До наши дни са достигнали някои такива документи. В тях пише нещо подобно: “Аз се отричам от теб, връщам ти всичко твое и т.н.”, но никога не се упоменава причината за развода. Това е голям напредък в сравнение с другите народи от онова време. Това означава, че според Бога, не е задължително грешките на единия партньор непременно да дадат отражение върху другия; те не би трябвало да “погребат” единия партньор под тоталното владичество и терор на другия. Както изпъдената жена – независимо дали по уважителна или не толкова уважителна причина – така и съпругът й са получавали възможност да си изградят нов живот с нов партньор.

Исус казва: “Това не е идеалът.” Но все пак, ако го нямаше и това, би било още по-лошо. “Поради вашето коравосърдечие, понеже сте зли, затова Бог е решил да ви разреши развода.” Ето, така трябва да разбираме брака днес. Разводът винаги е констатация за провал, до него винаги се стига поради коравосърдечието най-малко на единия от пратньорите. Исус ще ограничи много причините за развод, но все пак ще признае, че причини има. Църквата трябва да приеме, че това не е идеалът, но това е животът. Тя трябва да застане зад Божия закон, но да се възползва и от Божията благодат. Интересно е, че в старозаветните семейни закони, законът и благодатта са примесени. Често те просто са били благодат за жената, която направо се е освобождавала от един нетърпим съпруг.
Дали тези закони дискриминират или защитават жената? Като цяло, те много рядко я дискриминират. Повечето са дадени точно, за да я предпазват. Например, много съпрузи са ревниви, постоянно подозират съпругите си в изневяра без да имат доказателства за това. Животът на такива жени става наистина непоносим. Второзаконие, 22 глава и Числа, 5 глава – на жената се дава да изпие горчива вода, чиито съставки са точно упоменати в Библията – пепел от червена юница, пръст от скинията и т.н. Днес, от научна гледна точка, знаем, че в тези съставки няма нищо отровно и не могат да повредят човек, но тази вода е нещо между жената и Бога. По този начин на мъжа се отнема възможността да причини зло на жена си, ако е невинна. Това е повече психология; нещо, което днес познаваме много добре. Ако жената е била виновна, след изпиването на водата е започвала да се чувства зле и е можело да се стигне дори до смърт; но невинната жена е знаела, че Бог вижда всичко и ще я съди справедливо, а не като съпруга й. Тя е пиела от водата – е, може да не е била много вкусна – но нищо не й се е случвало. По този начин е била реабилитирана и съпругът й вече е нямал право да я ревнува; тя е заемала отново почетното място на вярна съпруга. И така, по-голямата част от законите са в полза на жената.

Цялата 22 глава на Второзаконие се занимава с брачните закони. Подобна на нея е Изход, 22 глава. Когато някой мъж обезчести момиче, е имало няколко възможности – или е бил длъжен да се ожени за нея, или – ако тя не е искала да се омъжи за него – е плащал определена сума, за да може тя да се омъжи за друг.

В Изход 21:22-25 намираме закон, защитаващ бременната жена. Ако някой удари или нарани бременна жена и тя абортира, виновният е бил длъжен да плати сума, която нейният съпруг е уточнявал, а когато това е била неумишлена злополука, е действал законът “око за око, зъб за зъб”.

Един закон в Стария завет дава възможност на жената да бъде наследник. Но той не се е спазвал много в Израил. Петте дъщери на Сафад отиват при Мойсей и му казват: “Не е честно, в нашето семейство няма синове.” Тогава Мойсей добавя този закон, според който ако в едно семейство няма момчета, момичетата могат да стават насредници. Това е изключително напредничаво за едно общество и време, в което само и единствено мъжете са можели да наследяват каквото и да било.

Някои казват, че забраната жена да става свещеник, е дискриминация. Но вярно е обратното. Какви са били задълженията на един свещеник тогава? Да жертва животни. Изобщо не става въпрос за пасторска работа, за проповядване; те просто са принасяли жертви. А това е трудна работа – да заколиш крава или агне... Жената не е била длъжна да ходи в храма. Не, защото е дискриминирана, а за да може по-свободно да се занимава със своите задължения като майка. Жена в месечен цикъл, бременна, кърмачка или болна, е имала право да си остане в къщи. Тя не е била изключена, а просто извинена. Когато е искала, е можела да отиде в храма. Доказателство за това е майката на Самуил. Бог, Който винаги се е грижил по особен начин за слабите, ще продължава да го прави. Защитата на семейството е нещо изключително.

ВРЪЗКИТЕ В БРАКА МЕЖДУ ВЯРВАЩИ

Първата е “афективната”. Това е любовта между партньорите. При невярващите често е единствената, която е налице. Това е всичко, което искат, което имат – любовта. Няма нужда от брак, от документи и т.н. Наистина, това е основната връзка, защото ако нея я няма, не може да има нищо друго. Библията не намира, обаче, това за достатъчно.

Втората връзка е “моралната”. Това е връзката на обещанието, на ангажимента. “Мъжът ще се привърже към жена си” – означава, че има дадена дума, поет е ангажимент. Затова Библията говори за брака като за “завет” или “връзка”.

Третата връзка е “гражданската”. Това е връзката, призната от законите на държавата. По време на скитническия, патриархален период на Израил сватбеното тържество е било достатъчно, за да може бракът да придобие “гражданственост”. Но след Мойсей започва вече сключването на “граждански брак”. В Израил всичко това става под Божия поглед.

Четвъртата връзка е “религиозната”. Матей 19:6 – “Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” Тя е символизирана чрез църковния брак.

Петата връзка е “физическата”. Тя е резултат от интимното общуване между двамата. Тя е последният аспект от връзката в семейството. Ако тя не се осъществи по една или друга причина, пред Бога този брак не е “консумиран”, не е пълноценен. Затова Библията казва “една плът”. Макар и рядко, църквата се е натъквала на такива случаи – семейство да няма сексуални отношения – тогава тя приема този брак за невалиден (без стойност). Граждансите закони в повечето държави третират този проблем по същия начин.

И така, в идеалния брак, връзките се появяват именно в този ред. Ако той бъде нарушен, не е добре. Затова църквата поддържа именно него. Когато подготвяте младежи за брак, показвайте им, че нещата трябва да се случат в този ред.

Библейският текст, който ние наричаме “текста на грехопадението”, показва, че в семейството настъпват помени. Когато човек наруши връзката си с Бога, това поразява и брачните му взаимоотношения. Първата видима последица от грехопадението е загубата на сексуалната невинност. Битие 2:25 – “А и двамата – човекът и жена му – бяха голи и не се срамуваха.” Защо? Защото са невинни; вярват в съвършенството на онова, което е направил Бог; напълно се приемат така, както ги приема Бог; не виждат нищо пошло или нечисто в другия. Понякога голотата е трудна за възприемане. Дори и собствената. Затова този библейски текст е много важен – той ни показва, че Адам и Ева са били напълно щастливи да се приемат такива, каквито са. Завиждам им малко, защото, когато се погледна по бельо в огледалото, си казвам, че Ева сигурно е виждала доста по-красиви неща, когато е погледнела Адам. Един ден това ще се промени, нали? Когато съгрешиха, първото нещо – Битие 3:7 – ПЪРВОТО нещо, което осъзнаха беше, че са голи! Защо? Сексуалността на другия, която е била обект на възхищение и е била приветствана, сега се възприема като опасност. Да се скрием от другия, да се предпазим от него, да си сложим маска! Другият да не разбере какво мисля и какво съм!

Интересно е, че сексът е първото нещо, което грехът порази. Човекът, който тогава е бил много интелигентен, бързо си е дал сметка, че сексът може лесно да се превърне в едно много мощно оръжие за доминиране над другия или за съблазън. От този момент нататък между мъжа и жената започва тази борба на скриване и показване – хем да се скриеш, хем да се покажеш. Днес продължаваме да живеем подвластни на това и то, между другото, много добре се експлоатира от модните дизайнери – скриваш нещо, за да заблудиш другия и показваш друго, за да го съблазниш. Може би, затова Бог каза на жената: “Ще ти преумножа скръбта в бременността, със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание, и той ще те владее.” (Битие 3:16) Този текст не трябва да бъде разбиран като израз на Божията воля, но като предсказание от Негова страна. Защото Бог не е този, който подтиква хората към лоши чувства. Той просто пророкува, че животът на жената ще бъде по-труден. Някои преводи предават този текст така: “Тя винаги ще продължава да желае мъжа, но това нейно желание никога няма да бъде задоволено напълно. А мъжът винаги ще клони към владеене над жената.” Е, вярно е, че има жени, които владеят по-добре от мъжете и затова не всички мъже ще успяват да доминират; но това също ще ги притеснява. Интересен е фактът, че големите диктатори обикновено в къщи са били “мъже под чехъл”. Щастливите у дома си хора нямат склонност към диктаторстване, те са мили и любезни. Затова Бог казва, че животът на жената ще е труден – защото вместо да я подкрепя, мъжът ще желае да я владее.

Но Той предстазва, че и животът на мъжа ще бъде труден – “Проклета да бъде земята поради тебе. Със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си... Тръни и бодили ще ти ражда...С пот на лицето си ще ядеш хляб...” (Битие 3:17-19) Този текст предсказва с голяма прецизност какво ще се случи. Жената ще трябва да се изправи пред твърдостта на мъжа, мъжът пред твърдостта на земята. Преди тяхната зависимост един от друг не им е тежала, но сега те стават “зависими бунтовници”. Зависят буквално един от друг за възпроизводството и всеки се чувства поставен по-долу от другия. Мъжът ще трябва да понесе по-голямата тежест от изкарването на прехраната, а жената – по-голямата част от задълженията на майчинството.

Това е много важно да го разберем относно теологията на брака – Битие, 3 глава не е Божията воля за брака, а Божието предсказание за брака. Не Бог, а грехът е този, който е променил “правилата на играта” между мъжа и жената. А Божият план си остава винаги същият. И когато се появява Евангелието (спомняте си триточковата схема), Исус ще каже, че вече няма мъжки пол, нито женски; нито юдеи и езичници; нито господари и роби. В Христос всички сме едно. Бог желае да включим този Негов проект в нашите семейства.

РОЛИТЕ В БРАКА

Първото нещо, което се набива на очи, ако излезем от историята в Битие и се спрем на останалите истории, описани в Библията, ще видим че мнението на обществото за ролята на жената е твърде ниско – твърде опростено и стереотипно. Жената се явява като една мълчалива фигура, често пъти анонимна, заета с домакински задължения, просто част от притежанията на съпруга си. С няколко изключения. Например, Ева, която е активната страна в диалога със змията или Мириам, Олда, Девора... Повечето от останалите жени в Библията направо са изключени от обществената дейност. Трябва да признаем, че юдейските традиции извън Библията до голяма степен са допринесли за това. Те казват: “Жената е създадена след мъжа, следователно е създадена да служи на съпруга си. Той е главата, а тя е слугата.” Според Талмуда жената няма право да се радва, когато роди момиченце, но е длъжна бурно да се радва, когато роди момченце. При представянето на момиченцата в ортодоксалните еврейски среди се произнася една молитва. Ще ви прочета част от нея: “Слава на Тебе, Адонай, Царю на Всемира, за това, че не си ме създал жена, глупак или роб!” Все още можете да чуете подобни молитви. Но повечето от съвременните евреи се молят така: “Слава на Тебе, Адонай, Царю на Всемира за това, че си ме направил така, както Ти харесва!” Е, така е доста по-хубаво, нали? В момента пиша една статия по този въпрос, която скоро ще бъде публикувана.

Днес имаме една точно противоположна, “феминистична” теология. Тя твърди: “Ако съществата са били създавани в определен ред и всяко следващо е било по-сложно и по-съвършено (например, птиците са по-висши от рибите, а бозайниците – по-висши от птиците), то мъжът е по-висш от животните, а жената – по-висша от мъжа.” (смях)

Е, все пак, трябва да видим какво можем да извлечем от Библията, а не от собствените си желания. Виждам, че феминистичната теология ви прави щастливи, тъй като болшинството тук сте жени и трябва да внимавам много какво говоря, защото принадлежа към мъжкото малцинство. Нека, обаче, направим едно библейско проучване.

Ако се обърнем към първите глави на Библията, откриваме Божия идеал за семейството. Битие 1:26,27 – Бог създаде човешките същества по Свой образ – мъж и жена. Прави впечатление множественото число на местоимението - ”създаде ГИ”. Както ви казах преди, Божият образ е съставен от две същества, а не от едно. Ако и двамата – мъжът и жената – отразяват Божия образ, всеки от тях отразява различен аспект от Божия образ. Това не трябва да се пренебрегва. Библейският текст казва: “Бог ГИ благослови и ИМ заповяда да владеят земята.” Заповедта за владичество не е поверена само на мъжа, но на двамата. Очевидно мъжът и жената, независимо от биологическите си различия и взаимнодопълващите се функции въз основа на пола, са създадени с равноправен статут. Те получават едни и същи благословения и им се поверяват едни и същи отговорности.

По същия начин отговорността за създадаването на деца не е поверена само на жената, а на двамата. Това означава, че според Божия план мъжът трябва да играе доста по-сериозна роля, отколкото често прави. Днес много феминистки казват: “Нямаме нужда от мъжете за нищо. Когато искаме деца, отиваме при лекаря, оплождат ни изкуствено и никакъв мъж не ни трябва.” Е, това не е идеалният Божия план.

Когато Адам се събужда от съня си, може би, си казва: “О, какъв прекрасен сън сънувах! Ако можеше да е истина...” Тогава отваря очи и първата му дума е: “Леле!” След това добавя: “Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми!” Бог я нарече “язар” –“подходящ помощник”.

През целия си живот съм работил в семинария с млади хора на възраст за женене и знам стотици истории. Момичето ми казва:

• 
  Ах, това момче все в мене гледа! Всеки път като се обърна, му засичам погледа! Винаги сяда на моята маса. Обаче аз не го харесвам.
  
• 
  Ами защо тогава не го отблъснеш?
  
• 
  Е, не съм много сигурна, че не го харесвам. Много е симпатичен. И мирише на хубаво...
  

Връщам се на фразата “подходящ помощник”. На младите хора отговарям:

• 
  Направете си този тест – задайте си въпроса: Дали това момиче (или момче) ще ми бъде “подходящ помощник”?
  

• 
  Сигурна ли си, че той ще ти бъде подходящ помощник? Как ще ти помага? При приготвянето на храната? А пуши ли? Пие ли?
  

Някои хора тълкуват израза “подходящ помощник” твърде “мачистки”. Те казват: “Виждате ли? Жената е помощник! Щом мъжът има нужда от помощ, тя трябва да му прислужва! Той е главата, а тя му помага.” Интересното е, че ако разгледаме същата дума в други библейски пасажи, например Битие 18:4, се казва: “Бог е мой помощник!” Да не би Бог да ми е слуга? Да не би да е по-нисш от мене? Използвана е същата дума! Бог не ми е роб, а някой Който може да ми помогне в онова, от което имам нужда. Същия израз се среща на много други места в Библията – Псалм 115:9 – “Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.” В нито една препратка на Библията “язар” (помощник) не означава нещо по-нисше, слуга, но описва една връзка на предимство, защото обозначава точно обратното – помощникът е по-висш от този, на когото помага. Ако го приложим за Бога, това е очевидно; а когато го приложим за жената, очевидно е, че текстът в Битие 2:18 не може да бъде използван като аргумент в полза на нейната по-нисшата роля. Той набляга на допълващата функция и полезността.

Думата “подходящ” (или “подобен на него”) означава някой “от същия вид”, “равностоен”, “партньор” “виз-а-ви”. Жената е едновременно помощник и партньор на мъжа – думи, които сочат не на подчиненост, а на равностойност.

Третият аргумент, използван, за да се докаже по-нисшата същност на жената, е фактът, че тя е била създадена от реброто на мъжа. Неговите поддържници твърдят, че щом жената е създадена ОТ мъжа, тя е зависима от него и трябва да му се подчинява, тъй като е взета от него, т.е. един човек е подчинен, зависим от онзи, от когото произлиза. Това, обаче, означава, че щом мъжът е взет от пръстта, то пръстта е по-висша от него. Би могло да е вярно точно обратното. Защото Бог каза на водата да произведе риби, на въздуха – птици, а на земята – животни. Но лично взе пръстта и оформи Адам. Фактът, че Ева е направена от част от тялото на Адам, може да бъде аргумент единствено в полза на нейното превъзходство, а не на по-нисшия й статут. Ако искаме да бъдем последователни в разсъжденията си, трябва да спрем дотук, в противен случай ще стигнем до логичния извод, че Ева е по-висша от Адам. Отново, идеята, на която Бог набляга, е тяхната равнопоставеност. Бог е оформил и двамата – мъжа като Скулптор, работещ с глина, а жената – като хирург или гинеколог.

Битие 2:24 – “... те ще бъдат една плът”. Ставането на “едно” изключва всякакво превъзходство и подчинение, защото ако имате един висшестоящ и един нисшестоящ, си имате двама, а не “едно”. В брака сме ЕДНО, а не двама. Това означава, че сме напълно равни, макар и напълно различни.