Силата на едно нашепване

ГЛАВА 3

Някъде над източна Небраска Роб получава съобщение от авиокомпанията си чрез бордния компютър на реактивния самолет, че една „Чесна" и един „Боуинг 737"се удрят над Южен Манхатън. Информацията в най-добрия случай изглежда съмнителна. Бърза проверка на времето в района на Ню Йорк сити (ярко слънце и безоблачно синьо небе) става причина Роб да се запита дали едномоторният самолет не се е отклонил във въздушното пространство на Ню Йорк, без да има разрешение от контролата на въздушния трафик.

Докато обмисля информацията, последвалите съобщения ще изяснят окончателно нещата. До минути диспечерът докладва, че има „проблем със самолет от нашия авиационен флот." Роб веднага търси полетните записи за проблемния самолет. Открива, че са засекретени от компанията му и са недостъпни.

- Тогава разбрах, че става нещо ужасно нередно - разказва Боб. Но най-лошото тепърва предстои.

Роб започва да диша по-дълбоко; изостря всичките си сетива, изведнъж, от управлението на въздушния трафик пристига друго ^съобщение: „Всички летателни апарати на тази честота да се приземят на най-близкото достъпно летище възможно най-скоро". Едновр^еменно с това неговата авиокомпания изпраща свои разпореждания: „Поради съмнения за евентуална терористична дейност, свързана с отвличане, всички пилоти да обезопасят пилотските си кабини незабавно. При никакви обстоятелства да не допускат никого да влиза". Из целия авиофлот на компанията пилотите заключват кабините си и планират кацане.

Роб и капитанът имат идеално летище за отклонение в Денвър, но им е необходим още час, за да стигнат до там. Този час те няма да забравят. „Стомахът ми е свит на топка" - казва капитанът на Роб. Ho Роб се чувства странно спокоен. Секунди преди уплашеното признание на неговия колега той получава нашепване от Бога, състоящо се от едно изречение: „Роб, никога досега не съм те разочаровал - казва шепотът. - Можеш да Ми се довериш, че никога няма да го направя."

- Бог безспорно ми нашепна в онзи ден - казва Роб. - Би трябвало да откача, но моят Баща ми даде дълбоко усещане за мир.

Роб долита до местоназначението, уверен в истината, че каквото и да се е случило, Бог е с него.

Обърнете внимание, че за Роб и неговия колега обстоятелствата не се подобряват внезапно. Опасността от отвличане все още съществува. Пилотите все още трябва да приземят самолета бързо и безопасно. Това и правят. Но екипажът в пилотската кабина пътува с две коренно различни нагласи: едната -на страх, а другата - на вяра. Да чуеш Божието нашепване наистина има значение.

Роб е част от църковното събрание на Уилоу. От години слуша предизвикателствата ми да се живее във всички житейски обстоятелства с ухо, наострено към небето. За него това донася голяма промяна в едно от най-страховитите преживявания в живота му.

Изумително!

Преди няколко месеца изпратих електронно писмо до цялото църковно паство на Уилоу с молба да опишат момент, в който чуват нашепване от небето и да обяснят как откликват на нашепването.

Изпратих писмото в петък след обяд; до понеделник електронната ми пощенска кутия беше претъпкана с над петстотин прочувствени отговора.

Някои от отговорилите описваха наскорошни подбуждания, ^а други се връщаха назад във времето, обяснявайки, че най-важните Доказателства отвсякъде значими стимули, които получават в живота си, се случват преди години, дори преди десетилетия. Сферите са най-различни: професионални, свързани с взаимоотношения, духовни, физически, медицински, финансови и много други. Тонът на нашепванията също варира - понякога Бог предлага думи на нежно потвърждение, друг път отправя тежки предизвикателства.

Много повече жени, отколкото мъже, изпратиха своите отговори. Намирам това за интересно, но, на практика, леко обезпокоително. Възможно е жените да са по-склонни към електронна кореспонденция, но се боя, че светогледът „мога да се справя с всичко", за който претендират много мъже, им налага предубеждение срещу външна помощ - дори когато тя идва под формата на нашепване от Бога. И така, ако сте откъм мъжкото убеждение, предлагам ви едно специално предизвикателство - да вземете тази глава на сериозно. Докато поглъщах необикновените доказателства за взаимодействието на Бога с нас, аз My благодарях за това, че говори не само по време на сътворението и през целия ход на библейските времена, но и „днес", в нашия забързан, високотехнологичен свят на двадесет и първи век. Примери за тези съвременни истории за нашепване се виждат на следващите страници. Надявам се, че тези подтиквания от Бога ще ви помогнат да разберете по-добре под-тикванията, които вие получавате сами. Надявам се, че прочитът на тези разкази от очевидци ще ви вдъхнови да започнете да живеете „широко отворени" за Бога във всички области на живота си. Събрал съм ги в основни категории - нашепвания на уверение, нашепвания на увещание, нашепвания на действие. Това е от съображения за последователност. Вярвам, че, докато ги четете внимателно, ще видите, че Бог говори по неповторим начин на мъже и жени, които посвещават живота си на Него.

Нашепвания на уверение

- Бог наистина ми нашепна веднъж - написа в отговор Джейн в имейла си. - Напълно съм сигурна в това. - Скоро след смъртта на съпруга й тя е в леглото и плаче, докато заспи. За пореден път Усеща, че Бог й дава конкретни думи, за да утеши душата й. Ти не ^си сама - казва Той. Това е всичко, което Джейн има нужда да знае.

Да чуеш от Този, Който никога няма да те изостави - това спира самотата всеки път!

Друга жена, Лиза, казва, че знае, че Бог й говори. Подбудена е да започне група за майки на деца в предучилищна възраст в Уилоу, но не е сигурна в уменията си и свободното време, с което разполага. Въпреки това, не се отказва, вярвайки, че това е нещо, което Бог иска от нея да направи. Всичко сякаш върви гладко, докато й се налага да говори на първото събрание за годината.

- Наистина си помислих, че ще се разболея - написа Лиза. - Бях се молила и молила седмици преди това. Бях се подготвила старателно, но, когато дойде събитието, гърлото ми започна да се стяга. Мигове преди Лиза да се качи на подиума, чувства Бог да й казва: „Лиза, ти си свърши добросъвестно работата по подготовката. Сега всичко, което трябва да направиш, е да се качиш там и да си отвориш устата. Щом го направиш, Аз ще се погрижа за останалото." С подновена увереност Лиза излиза на сцената и изнася слово, което служи на много млади майки.

Джил работи в една от 500-те компании на „Форчън". В определен момент й възлагат специален проект, за който трябва да докладва пряко на главния изпълнителен директор. Не е нужно да казваме, че при подобна прозрачност напрежението „да се справи" е голямо. Срокът на проекта е притискащ, а хората, включени в него, имат разногласия на всяка крачка. Известно време след като поема ръководството на проекта, Джил започва да намира разрешение.

- Един ден отидох в дамската стая - казва Джил. - При условие, че работех предимно.с мъже, това беше най-безопасното място да изживея нервния срив. Но посред реката от сълзи усетих Божието нашепване до мен: Мълчи и знай, че Аз съм Бог - каза Той. След това го прошепна втори път.

От този момент, до края на проекта, всеки път, когато Джил се сблъсква с непреодолимо напрежение, вместо да изпада в нервен срив, тя насочва вниманието си към Божието присъствие в нейния живот. Това й осигурява център на „мълчание", от който може да продължи работата си.

А ето и Джийн, която каза, че ясно чува гласа на Бога сред уволненията в нейната компания. „Бях толкова притеснена за положението си в работата, че имах проблеми със съня - казва тя. - Постоянно премислях възможни сценарии: Ами ако изгубя работата си? Ами ако не мога да си позволя наема? Ами ако не успея да си намеря друга работа? Ами ако ...? Ами ако ...? Ами ако ...?"

Внезапно Бог нахлува през шума в мислите й и казва: „Не се безпокой." Това е съвсем просто и очевидно решение, но променя изцяло положението в онази нощ. Три простички думи: Не се безпокой!

Много от историите, които получих, разкриваха загрижеността на Бога към Неговите последователи. Една жена на име Сюзън получава следното нашепване от Бога по време на мач на „Къбс", измежду всички места.

- Базите бяха заредени - казва Сюзън - и изведнъж си дадох сметка колко много хора седяха вътре в този стадион. Бяха много. После се замислих колко много хора има в града, в щата, в страната и в света. Много! Твърде много да бъдат изброени.

В този момент за пръв път размишлявах върху факта: въпреки грижите Си за всички тези хора, Бог забелязала Той прошепна: „Знам всичко за теб, до най-малката подробност от твоя живот. И те обичам".

Точно когато Бог влага това послание в Сюзан, „Къбс" удрят Голям шлем, което за мен обяснява защо споменът е толкова ярък -„Къбс" никога не са удряли Голям шлем.

Един татко, на име Пол, от Уилоу писа и каза: „Със семейството ми бяхме на почивка на остров Кауаи, когато реших да се поразходя сам. Изкачих се на върха на планината. Усетих присъствието на Бога толкова силно, че спрях на място неподвижен и се заслушах в това, което Той се опитваше да ми каже."

Пол и съпругата му наскоро осиновяват момченце на име Ивън. Бог му казва следното: „Колкото и да обичате новия си син, Аз ви обичам безкрайно повече."

Осъзнаването на това размеква Пол - мъж, който никога не е ^Гледал на Божията любов по този начин. Всички последователи на Христос могат да се възползват от подобни напомняния.

(Четенето на електронните писма с отговори беше като да се возиш на влакче в увеселителен парк. В един миг се реех из висините на хората, а в следващия идваше дъното. Жена на име Кандис (от църквата) писа за ужасно болезнена ситуация, която преживява в резултат на погрешни избори, които прави. „Постоянно очаквах ужасни последици от моя грях - казва тя, - с мисълта, че срамът, който изпитвах, щеше да остане с мен до края на живота ми".

Тогава попада на Римляни 8:34, където се казва: „Кой може да осъди Божиите хора? Никой! Защото Христос Исус умря, а при това и беше възкресен от мъртвите и сега е от дясната страна на Бога и ходатайства пред Бога за нас" (NCB).

Кандис казва: „Щом прочетох тези думи, усетих, че Бог казва: „Изобличението Ми не е предназначено да те смаже. Няма да позволя да бъдеш съсипана от чувствата, които изпитваш от твоя грях. Имаш думата Ми".

Посвещавам цяла глава от тази книга (глава 6 - „Светлина за тъмните нощи на душата") на идеята, че Бог ни среща в най-дълбокия миг на нужда. Преживяването на Кандис доказва това, както и следващите два случая, които ще прочетете.

Една жена ми писа, че по-рано същата година съпругът й, тридесет и петгодишен, извършва самоубийство. Тя чува изстрел, дотичва в стаята и открива любимия си съпруг мъртъв на пода. Той няма в миналото си случаи на депресия, нито болест; няма очевидна причина да поиска да умре. И, въпреки това, си отива.

Два часа след като открива безжизненото тяло на съпруга си, сред суматохата на екипа за спешна помощ, тя минава през фоайето на дома им, на път за кухнята, когато нещо почти осезаемо я спира. „В действителност беше нещо като сила, която ми пречеше да се движа - казва тя. - Щом застанах напълно неподвижно, усетих топло, почти леещо се чувство да се движи от главата чак до пръстите на краката ми."

По-нататък тя обясни, че там, във фоайето, Бог й прошепва: „Аз ще ходя заедно с теб." Не я уверява за бързо, лесно или безболезнено ходене. Но, въпреки че ходенето се оказва дълго и агонизиращо, тя знае, че нейният Бог е до нея на всяка крачка по пътя. Днес тази посветена жена участва в семинари на Уилоу за помощ на хора, които скърбят. Твърди, че, макар да има тъжни моменти и тежки дни, тя живее със сърце, отворено за Бога и за това, което Той й казва.

Не зная как ви въздейства тази история, но тя прави чудеса за моята вяра. Да чуя как Бог привдига една сестра в Христос, която е със съкрушено сърце - това ми напомня за Неговата готовност да подкрепи и мен!

Още една история и ... ще преминем нататък. Мъж, на име Трой, откликна на молбата ми за Божиите нашепвания с история, която е наистина невероятна.

Преди няколко години Трой се прибира у дома в един часа и решава да се качи на мотора и да отиде към фитнес клуба, за да се поразтовари от напрежението. Според описанието му, минути след наглед безобидното решение той се озовава легнал на близкото кръстовище със счупен череп и оголен мозък. Ударен е от шестнайсетгодишно момиче, което излиза от съседната бензиностанция и навлиза в насрещното платно, без да се огледа на двете страни. Свидетели разказват, че в колата момичето се кара с приятели по клетъчния телефон. Кръвните й проби се оказват положителни за наличието на множество наркотици.

След като някой се обажда на 911, на мястото идва екип по произшествията. Трой не си спомня да е видял някого от този екип; спомня си само как една жена коленичи над него, сграбчва ризата от спортната му чанта и завързва главата му в импровизиран турникет, докато пристигне „официалната" помощ. „Единственото нещо, което тя ми каза, беше: „Можете ли да си повдигнете главата?" Казах й, че мисля, че мога, но тогава припаднах."

Жената не фигурира в полицейските записки, но Трой знае, че е била там в онзи ден. Божието нашепване е на нежна грижа, изпратено под формата на тайнствена жена със смачкана риза, която привдига ранената му глава. „С милостта на Бога аз се възстанових от това невероятно премеждие и чрез Словото Му сърцето ми също бе изцелено. Когато си спомням за този случай, цитирам Псалом 3:3: „Но Ти, Господи, си щит около мен, слава моя и Този, Който ^възвисява главата ми".

За хора като Трой, като мен и теб, няма нищо, което да се сравни ^с разминаването на прага на смъртта. Тогава се разкрива действит^елната ни вяра в Бога. В онези мъчителни моменти, както и във в^секидневните, надявам се, че ще запомним истината: Той е Този, Който възвисява главата и сърцето ни.

Нашепвания на увещание

Ако има моменти, в които вие и аз прилагаме „избирателно слушане, това е, когато сме обект на смъмрящата любезност на Бог. Забелязали ли сте тази динамика по пътя? Бог препоръчва да престанете да правите нещо; да започнете да правите друго, или, поне веднъж в живота си, да се държите, както подобава за възрастта ви. Моментално вие Го отпращате. „Това прозрение определено не беше от Бога - разсъждавате си вие. - Май сам си го измислих.

Продължавате по предварително планирания път, мислейки си, че всичко отново е супер, докато минути, дни или седмици по-късно, когато се забиете челно в тухлената стена (известна като „мъдростта на Бога"), осъзнаете, че това, което сте пренебрегнали, всъщност е Неговият глас.

Преглеждайки стотиците имейли от църквата ни, бях впечатлен от това, колко много от историите с Божието нашепване бяха свързани със строги, увещателни подбуждания. Нужна е истинска зрялост, за да извършим значителни промени в живота си. Онези, които са достатъчно смели да го направят, ги очакват изобилни благословения.

Ако сте готови за предизвикателство, приканвам ви: прочетете кратките истории, които следват. После отворете широко ушите си за Бога. Възможно е и за вас Той да е наредил няколко мъмрения, пълни с любов.

- Израснах в семейство, където крясъците бяха част от възприетото поведение - пише Линда. - Ако се случеше нещо дразнещо или се допуснеше грешка, ние не разговаряхме - вместо това, някой се разкрещяваше.

Като млада майка на две прохождащи деца, без да се колебая, повишавах глас при разлятото мляко, преобърнатите съдове или неоснователния плач на малките ми дъщерички. Една вечер, докато приготвях вечерята, момичетата си играеха в килера с провизиите; струпваха метални кутии, за да се покатерят до небето и да видят кучето, което наскоро бе починало. В разгара на техния детински строителен проект един огромен контейнер с олио се отвори и се разтече навсякъде - по дрехите, косата, малките пръстчета и крачета, както и през пукнатините на красивия ни дървен под.

Обърнах се от печката, където готвех; буквално бях готова да връхлетя върху тях със силни гневни думи. Само че в краткия миг, който ми бе необходим, за да се обърна, съвсем отчетливо чух Божия глас да казва следните думи: „Линда, никакво крещене повече! Справи се с положението! Поправи децата, но го направи без шумни тиради!" В този момент се оказах неспособна да повиша глас; не намирах и обидни думи. До ден-днешен за мен е почти невъзможно физически да избухна в гняв. Благодаря Ти, благодаря Ти, Боже!"

Когато прочетох историята на Линда, си помислих: „Фактът, че тя се е вслушала в едно простичко нашепване в критичен момент, вероятно ще промени семейното й наследство завинаги." Удивително е какво може да се случи, ако един вярващ послуша Бога.

Други примери за кратки и ясни нашепвания коренно променят погрешното отношение на приемниците си. Фара писа, за да ми разкаже за първия път, когато чува Бог да „говори".

„Бях в колата си, разплакана поради една болезнена раздяла, която наскоро бях преживяла. Чувствах се опустошена до дълбините. Още не бях християнка, но по някаква причина извиках: „Боже, защо така боли, когато се опитвам да обичам някого?"

Аз не говорех наистина на Бога, но, за мое учудване, Той ми отговори. „Фара - каза Той, - точно така се чувствам и Аз, когато не спирам да се опитвам да те обичам". Бам\ Това уцели десятката."

Не след дълго Фара предава живота си на Исус Христос и в резултат започва да чува от Бога далеч по-често.

Една жена в Австралия, на име Лиз, разказа своето преживяване, когато чува Божието увещателно нашепване след посещение на чисто новия дом на снаха си. „След като си тръгнах - писа Лиз, -седнах в колата и усетих в мен да се надигат силни пристъпи на завист и самосъжаление. Исках красивата къща и идеалната мебелировка, на които снаха ми се радваше, но веднага, щом почувствах, че храня тези мисли, Бог се намеси с една простичка молба: „Лиз, направи Мен твоето съкровище. Аз съм всичко, от което се нуждаеш.

Едно изпълнено с ламтеж сърце беше смъмрено и пренасочено с едно-единствено нашепване.

Донна също получава думи на увещание сред трудни в икономическо отношение времена. Тя писа: „Ставаше все по-очевидно, че бизнесът на съпруга ми, свързан със строителство и ремонтни дейности, няма да устои на стопанския спад, а и моята работа в една търговско-строителна фирма скоро щеше да приключи. Отчаяно се опитвах да си намеря нова работа, която би ни помогнала да не изгубим дома си, но след множество неуспешни опити нещата само се влошиха.

Сметките, които не можех да платя, се трупаха. Страховете ми се засилваха; тревогата ми нарасна до небивали размери. Точно сред тази действителност чух нашепване, направо от Бога. „Престани да се напъваш"- каза Той. Това не беше препоръка; беше заповед. „Престани да се напъваш! Престани да се напъваш да работиш толкова усилено! Престани да се напъваш да се справиш с това положение! Престани да се напъваш да оправиш съпруга си! Престани да се напъваш! Просто Ми се довери!".

Донна прави точно това. За пръв път от дълго време тя чувства сладко облекчение от напрежението. Отново забележете, че обстоятелствата й не се променят. Тя все още е изправена пред сериозни финансови предизвикателства. Все още трябва да си търси нова работа, но пагубната вътрешна тревожност, която я води до натрапчив стремеж, намалява. Подобни нашепвания са ме спасявали от самоунищожителни състояния на напрежение повече пъти, отколкото мога да преброя.

След електронното писмо на Донна една интересна тройка имей-ли привлече погледа ми. И трите бяха свързани с получаване на увещание от Бога. Онова, което ме възхити, бяха каналите за тези поправления. Едното от тях идва чрез Опра Уинфри, другото - чрез един ай-под, а третото - чрез хавайски пастир, когото се оказа, че познавам и много обичам.

Ето какво писа Дик: „Преди петнайсет години бях потенциален алкохолик. Един ден във фитнеса видях Опра по телевизията. Нейни гости бяха един алкохолик и един лекар. Тя се опитваше да помогне за излекуването на пристрастения. Това бе началото на четири или пет случайни такива събития, когато прехвърлях телевизионните канали и попадах на някого, който също се бореше за трезвеност. След досадната поредица почувствах Бог да казва: „Показах ти източника на твоя проблем. Какво ще направиш с онова, което ти разкрих? Топката сега е в твои ръце".

На следващата вечер Дик се появява в Уилоу на едно християнско служение от дванайсет стъпки. Оттогава не престава да бъде трезвен. Нещо повече, вследствие на тази първоначална Божествена среща той предава живота си на Исус Христос и е кръстен през юни същата година. Единствено Бог!

Една млада жена, на име Кери Лин, ми писа, че Бог й говорил чрез нейния ай-под. Повдигнах недоверчиво вежди, докато не навлязох в подробностите на случилото се през онази нощ.

- Родителите ми бяха заминали някъде през почивните дни -писатя, - а аз карах за вкъщи; прибирах се от една приятелка късно вечерта. Движех се по селски пътища, които малко криволичеха. Накрая излязох на Елбоу Роуд - улица, на която много хора са загинали от прекалено бързо взимане на завоите.

Признавам, че бях малко разсеяна. На завоя, дал името на улицата, завих малко рязко. Не бях забелязала скоростта си, докато ай-подът ми не мина на песента „Наистина отнесен" от филма на Дисни, „Коли". Думите говорят за това, да намалиш, преди да се разбиеш. Докато пеех заедно с приятната мелодия, осъзнах, че това е съвет, който трябва да послушам незабавно.

Погледнах километража и намалих. Когато погледнах назад, видях от другата страна на пътя към мен да се носи камион. Товарът, който носеше, беше извън габаритен. Едва ли щеше да се побере от едната страна. Минах леко вдясно, за да му направя повече място, но банкетът на пътя беше неравен и грапав.

Камионът минава, но Кери още не е вън от опасност.

- Щом чух, че задните ми гуми удариха в чакъла, разбрах, че нещата няма да свършат добре - продължаваше тя. - Воланът рязко излезе от контрол. Преди да успея отново да го сграбча и овладея, колата бясно се завъртя на ляво в другия край на улицата. За секунди се набих челно в най-лявата канавка. После излетях от нея и някак си (по съвсем драматичен начин) успях да спра. Излязох от колата невредима. Точно в този момент забелязах огромен телефонен стълб отпред. Кой знае какви щети щях да нанеса, ако не бях намалила скоростта? И кой да знае, че Бог говори и чрез ай-под?

Кери Лин със сигурност смята, че Той го прави. Третата история е от Кати, жена с трудни взаимоотношения с майка си.

- Със сърцето си знам, че тя ме обича - обяснява тя, - но, докато растях, не го усещах поради изборите, които направи.

Кати не говори с майка си от цели шест години. Казва, че картичката, която всяка година изпраща за деня на майката, е единственото общуване между тях.

- Не спирах да се моля Бог да я промени - каза тя. - Не мога да кажа колко често се молех с тази молитва, но, въпреки това Бог не действаше.

В края на въпросната шеста година Кати е на църква, където чува един мой приятел, Уейн Кордейро, да говори.

- Той предизвика всички ни да четем Библията всеки ден -спомня си Кати. - Със съпруга ми решихме да опитаме това. Четяхме всяка сутрин и всяка вечер. С времето забелязах, че в мен нещо се променяше по отношение на майка ми. Дали Бог не отговаряше на молитвите ми чрез Своето Слово?

Скоро след това преживяване мама остана вдовица. Чрез най-ясното подбуждане, което някога съм получавала, Святият Дух ми нареди да й напиша писмо с надеждата, че то ще насърчи натъженото й сърце. Лека-полека с нея започнахме да си разменяме писма, докато не дойде денят, когато осъзнах, че Бог не беше отговорил на молитвите ми, променяйки майка-ми; той им беше отговорил, променяйки мен.

Кати признава, че отношенията с майка й са все още крехки. Но бързо добавя, че е уверена, че, докато стои свързана със силата на Божието Слово, Духът Му ще има място да действа. Може би вие и аз бихме могли да научим нещо от примера на Кати.

Имаше и истории, съсредоточени върху желанието на Бога да бъде на първо място в сърцата на децата Си. Тара разказа:

- Отдадох живота си на Христос още като малка, но се отдалечих от Него през годините в гимназията. След завършването се преместих от семейството и приятелите си; спрях да ходя на църква; започнах да вземам грешни решения за живота си. Копнеех за близост с Бога, но сякаш не можех да се измъкна от своя си път. Продължих така две години, преди отново да стъпя в църква - този път със семейството ми на Рождество. По време на онази част от службата, през която се обърнах, почти осезателно почувствах Бог да казва: „Стига толкова!" Той не спираше да го повтаря до момента, в който се разтреперих на мястото си. Бог имаше цел, която аз не изпълнявах в живота си. Знаех, че единственият ми избор е да Му се предам наистина.

След службата на поклонение следващите ми стъпки бяха напълно ясни. Знаех, че трябва да се върна обратно в Средния Запад. Знаех, че трябва да си намеря нова работа и да се свържа с някоя местна църква. Точно това и направих.

Един мъж на име Джим (от Уилоу) каза, че непосредствено след преждевременната смърт на съпругата си от очна меланома решава да закара караваната си от Охайо в Колорадо. Чувства се потънал в непреодолимата болка на скоро изпитаната скръб; решава, че е добре да се отдалечи за малко. През първата неделя сутрин от пътуването си той стига до местна църква. Макар че се чувства откъснат от Бога, отстъпва на навика си да ходи на църква. Докато пее вяло по време на църковна песен на поклонение, Джим чувства, че Бог му казва: „Ако не можеш да Ми се покланяш с всичко, което имаш, не ми се покланяй изобщо. Не искам половинчатото ти сърце".

Тогава Джим запява с цяло гърло и усеща сърцето му да се връща назад към Бога в пълната всеотдайност, която познава отпреди. Докато пее, сълзите му се стичат свободно; скърбящата му душа отново се успокоява.

Получих и друга история с увещание. В нея Бог поправя едно проклятие, преобръща смъртоносен навик, иска по-пълно посвещение от едно от децата Си. Всеки път, когато стигах до края на разказа, се замислях за силата на ходенето ни по Божия път в живота, вместо да настояваме да следваме собствения си път. Преди да минете към последната история, моля ви, внимателно прочетете следващото изречение: „Няма по-жизненоважна цел в живота от тази, да пазиш сърцето си меко пред Бога".

Бог не може да бъде видян от духовни очи, които са затворени.

Бог не може да бъде чут от духовни уши, които са запушени.

Бог не може да бъде следван от сърце, което упорито се закора-вява.

Една жена, на име Джан, изпрати история, която действа доста отрезвяващо. Когато е на осемнайсет години, решава да се омъжи.

- Знаех, че мъжът беше човек, за когото не биваше да се омъжвам - писа тя, - но бях млада и си въобразявах, че „любовта" ще оправи всичко.

В нощта преди сватбата (по време на генералната репетиция за голямото събитие) Джан чувства „много силно подбуждане" от Святия Дух, че трябва да отмени събитието.

- Аз не послушах - каза тя - и в продължение на много, много години след това решение се оказах в капана на съпруг, който беше емоционален насилник, действащ алкохолик и изключително склонен да бъде с жени, но не и със съпругата си.

Стигнах до последния ред от имейла на Джан и останах взрян в екрана. Тя писа:

- Мислех си, че може да искате да чуете някого, който е отказал да послуша Бога.

Не знам останалата част от историята на Джан. Но наистина знам, че Бог е ангажиран с изкуплението на бъркотиите, които създаваме в живота си. Това не означава, че няма да се плати цена (понякога извънредно висока), когато пренебрегваме Божиите нашепвания, които ни съветват. Не знам по какъв начин Джан преживява Божията изкупителна намеса в живота си, но съм уверен, че тя научава много важен урок: част от Божиите нашепвания ни се предоставят, за да ни спасят от трудностите и болката, когато не ни достига достатъчно зрялост или мъдрост да предвидим. Моля се всички да запомним този урок.

Божествените подбуждания, които ви подтикват към действие, са едни от най-важните думи, които някога ще чуете. Припомням си случаи, когато Бог ме е подбуждал да напиша някое писмо, да се обадя по телефона, да избегна конкретен път за вкъщи, да дам шанс на даден кандидат за работа, да заговоря приятелски някой намръщен съсед и много други. Понякога нашепванията са доста заплетени, а друг път - кратки и много приятни. В повече от случаите, които мога да изброя, Неговите най-дълбоки думи на мъдростта, която е нужна, са заповеди, състоящи се от една дума: „Върви!" или „Спри!"

Ето един ужасяващ пример за това. Веднъж, когато бях в колата си на.алеята пред къщи, закъснявайки за събиране в църквата, се засилих на заден ход. Карах назад към улицата, когато получих много силно подбуждане от Бога. „Спри! Веднага!" - подтикна ме Той.

Забих крак на спирачката; останах да седя там и започнах да размишлявам. „Да не съм забравил нещо в къщата? Да не би Лин да трябва да дойде с мен?"

Реших, че съм се объркал; хвърлих поглед към огледалото за обратно виждане; повдигнах крак от спирачката. Тогава зърнах тригодишния син на съседите, който караше велосипеда си на три колела точно зад кола.та ми. Той беше толкова близо, че можех да видя само върха на малката му русолява главичка. Ако не бях задържал забити спирачките, със сигурност той щеше да бъде сериозно ранен или убит.

Паркирах колата, отпуснах глава на волана и казах: „Боже, не мога да проумея милостта, която прояви към детето и семействата ни. Благодаря Ти!"

Минути по-късно моите съседи изразиха същата благодарност, когато, заедно с техния син, застанах на вратата и им обясних как беше спасен на косъм.

Колко важни са нашепванията за действие? Ще ви-оставя сами да прецените.

Най-честите истории, които получих от хората в Уилоу, бяха свързани не с души на уверение или увещание, а с нашепвания, подтикващи към действие за благото на Царството. Ефесяни 2:10 казва: „Защото ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." Изглежда, че един от основните начини, по които Бог ни помага да извършим добри дела, е като> насочва стъпките ни.

И така, какво представляват „добрите дела"? Въз основа на стотиците електронни писма, които прерових, те включват изцеляване на взаимоотношения, влияние върху околните, насърчаване на ^приятел, разширяване на хоризонти, предоставяне на осезаеми ре^сурси, използване на възможност да се послужи, пожертване на лич^ен комфорт, както и много други. Щеше ми се да има достатъчно ^място да споделя и с вас всяка от историите, които прочетох, защото мисля, че в края на съвместното ни време щяхте да се мотивирате да направите някое добро!

Следват няколко откъса, подредени в общи категории. Докато възприемате историите, попитайте Бога дали в съответната област има „добро дело", което Той иска да сторите. Текстовете потвърждават, че няма по-приятно чувство в целия живот от това, да бъдеш използван от Бога за добро.

Действия, свързани с взаимоотношения

Една жена, Деби, писа, че през последните дни на майка й на земята е подтикната от Бога към действие. Двете със сестра й проверяват няколко варианта за хосписи. Сестра й харесва два от тях, но Деби не е толкова сигурна. Тя предава въпроса на молитва. Няколко дена по-късно чувства Бог да казва: „Ти трябва да се грижиш за майка си."

Деби прави нужните приготовления и се грижи за майка си до деня, в който тя почива - два месеца по-късно.

- Това беше невероятно пътуване, което не бих заменила с нищо - писа тя. - Заедно с майка ми се хранехме, разговаряхме и споделяхме мигове, които никога нямаше да преживея.

- Друга силно въздействаща история дойде от Динда, която писа:

„Една моя приятелка от гимназията забременя, без да е омъжена.

Всеки ден се измъчваше от тежката мисъл дали иска детето, или не."

Линда е смаяна, когато приятелката й решава да направи аборт.

- Помолих я да ми дойде на гости за една седмица - да ходим на пазар, да се забавляваме и да поговорим. Прекарахме си чудесно, но последва нещо още по-чудесно. След като я прегърнах за „довиждане" на летището и тръгнах към колата си, получих отчетливо усещане от Бога, че трябва да й предам едно послание.

Пробягах целия път обратно до терминала, викайки като луда името й през тълпата. Най-накрая я намерих. Прегърнах я, дръпнах я, хванах я за лактите и й казах:

- Трябва да ти кажа следното: Дори и да изминеш целия път до кабинета на лекаря, ако си легнала на масата и краката ти са на стремената, пак можеш да промениш решението си. Можеш да станеш, да излезеш и да избереш да дадеш живот на това мъниче.

Седмица по-късно приятелката на Линда се обажда и й казва, че е направила точно това. Днес детето, което тя решава да задържи, е живо, здраво и красиво тринайсет годишно момиче.

Получих новини от една жена на име Алисън, която няколко седмици трескаво чака интервю за работа. Часове преди интервюто майка й се обажда и я кани на обяд. Точно преди да започне да й обяснява защо моментът не е подходящ да се срещнат, Бог подтиква Алисън да поеме друга тактика.

- Отмених интервюто и отидох на обяд с родителите си - казва тя. - Не мога да повярвам, но на следващата сутрин мама претърпя смъртоносен инфаркт. Колко съм благодарна за тази последна среща, когато успях да я обсипя с похвали и обич.

Един имейл от мъж на име Тод гласи: „Наскоро в молитва попитах Бога как бих могъл да Му послужа през този ден. Имах чувството, че седеше точно до мен. Той прошепна: „Обичай Моите хора". Това непосредствено взаимодействие ме накара да гледам на хората по различен начин през този ден и след това".

Мъж, който се казва Кевин, писа за поредица неочаквани действия, които е подбуден да предприеме. Едно лято, преди да заведе голяма група ученици на конференция, по средата на седмицата решава, че се нуждае от почивка (само тийнейджърите могат да направят това с човек). Кевин моли да бъде освободен от следобедната екскурзия с децата. Отправя се към стаята си, за да подремне. По пътя минава край парк, където малко момче рита футболна топка съвсем само. „Защо не поиграеш малко с него?" - идва нашепването.

Докато играят половин час футбол заедно, Кевин научава, че момчето също се казва Кевин, че току-що навършва единайсет, че Двамата имат един и същи рожден ден - единадесети юни. По-възрастният Кевин чувства, че Бог подготвя нещо голямо. Разговорът около рождената дата кара Кевин да спомене факта, че има физич^ески и духовен рожден ден, който празнува в чест на предаването ^На Живота си на Христос. Момченцето се интересува; иска да узнае Повече. В този момент една дрямка се превръща в благовестителска ср^еща, уредена от самия Бог на вселената.

Финансови действия

Прочетох десетина много интересни истории, свързани с хора, които се освобождават от вкопчване в пари. Вижте дали трите от тях, които следват, ще ви вдъхновят да направите и вие същото!

Джеймс писа: „Никога не съм се чувствал много в тон с ръководствата на Святия Дух, но едно конкретно подбуждане беше особено силно. Преди няколко години ме помолиха да подкрепя една инициатива на служение в Гуаякил, Еквадор. Веднага казах „не". Всъщност, стандартният ми отговор на исканията за пари винаги е едно много бързо „не". Така въпросът приключваше.

Само че през следващите три месеца - продължава Джеймс -Святият Дух не спря да действа вътре в мен. Все по-силно усещах, че трябва да осигуря помощта, за която ме молят. Позвъних отново на същия човек. За пръв път в живота си казах „да" на финансово искане.

Няколко месеца по-късно имах възможността да посетя хората в Гуаякил. Наблюдавах ги да се предават на искрено поклонение; виждах, че учат за Бога, Когото обичам. Изпълних се с благодарност, че Той ми позволи да взема някакво участие".

Жена, на име Мики, писа, че преди няколко години, след получаването на наследство от баща й, чувства, че Бог й казва все още да не дава десятък от парите. „Чаках и чаках - обяснява тя, - но скоро започнах да се съмнявам дали това е Божият глас. Питах се дали съм предпазлива, или алчна - не знаех какво да правя."

В рамките на дни, сред цялото чудене Мики получава имейл с молба да помисли върху еднократно дарение от доста голяма сума за една международна църква. Сърцето й веднага подскача. „Когато прочетох за програмата, усетих Бог да ми казва: „Сега, Мики. Сега е моментът". Бях толкова въодушевена от перспективата да даря за тази конкретна инициатива, че вдигнах телефона, набрах номера на човека, който беше изпратил имейла, и казах: „Ще се включа".

Ако бях написала чека за десятъка си, без да помоля за Божието съдействие, щях да пропусна по-голямото благословение, което Той бе приготвил. В крайна сметка, аз дадох много повече, отколкото бях предвидила. В отговор получих неизмеримо повече."

Духовни действия

Нашепвания, които ни подтикват да предприемем действие с духовна насоченост (да предадем живота си, да се помолим, да кажем някоя насърчителна дума) се чуват през целия живот на този, който следва Христос. (Току-що прочетохме, че това става в живота на апостол Павел, когато все още името му е Савел.) Когато за пръв път прочетох историите, които следват, запитах се: Какво би станало, ако всички вярващи се насочат към по-висока степен на покорство, когато получат нашепванията. Именно тук сърцата наистина се променят! Това е по-силно от всяко друго средство за промяна.

Мъж, на име Уеб, писа, че на Рождество, след смъртта на съпругата му от рак на гърдата, той и тримата му малки синове посещават Рождествения мюзикъл на Уилоу „Изборът". В представлението има момент, когато цялото събрание се изправя на крака, докато водачът на хваление повежда поредица от песни. Именно тогава Уеб чува от Господа.

- Изведнъж всичко около мен утихна - казва той. - Имаше хора навсякъде. Въпреки че устните им се движеха, нямаше никакъв звук. Вместо това чух гласа на Бога. С мил, бащински тон Той ми каза: „Време е". Аз тихо отвърнах: „Знам".

Виждате ли, макар че Уеб посещава църква от много години, животът му не е отдаден на Христос. Когато шумът в залата възвръща първоначалната си сила в ушите на Уеб, сълзи се стичат по лицето му. Синовете му го гледат загрижено, чудейки се какво става с татко им. „Аз им казах: Няма никакъв проблем, момчета. Всъщност, всичко е съвсем, съвсем наред". Богът на вселената току-що го кани да стане едно от Неговите деца. Уеб с радост казва „да".

Върна ни писа, че нейното „духовно действие" трябва да бъде насочено към шефа й Джон, който е с тежък характер; постоянно унижава хората си. „Нашепването ми казваше да вляза в кабинета му и да го поканя на църква - каза тя, - но аз продължих да си работя. На нашепването отговорих: „По никакъв начин".

Върнаи нашепването си прехвърлят напред-назад топката известно време. След всяко нейно „не" следва нова молба. Най-на-края „нашепването" побеждава: „Станах от стола, влязох направо в кабинета на шефа си, попитах го дали биха искали със съпругата му да се присъединят към мен и съпруга ми на църква в събота вечер.

Върнах се обратно на бюрото си; свлякох се на стола. Казах на нашепването: „Ето. Направих каквото поиска от мен".

Няколко дена по-късно шефът на Върна приема поканата. Той и съпругата му наистина отиват на църква. И не само това! Върна с усмивка поглежда назад към цялото преживяване, защото нейната елементарна стъпка на покорство довежда до удивителен обрат на събитията. Джон и жена му започват да посещават редовно църквата. Накрая предават живота си на Христос. Кръстени са няколко седмици по-късно. Сега служат като доброволци.

Шери ни писа следното: „За известно време си бях взела почивка от ръководенето на малка група, когато ми се струпаха няколко кризисни момента наведнъж. Без да разбера, се движех към духовна смърт. Водачите на служението ме канеха да се върна обратно като ръководител. Преди да се помоля за това, Бог ми прошепна: „Върни се. Ти преживя най-радикалния духовен растеж в живота си, докато беше водач на малка група. Не се ограбвай сама от това".

Щом Шери се покорява на подбуждането, веднага започва да расте в близостта си с Бога.

А ето и историята на Сюзан, която може да отрезви всеки родител, който има тийнейджър. „Влязох в гаража, за да прибера един удължител. Видях, че мотоциклетът на сина ми е там. Чух Бог да казва: „Положи ръце на този мотопед . Помоли се за безопасността на сина ти". И преди бях получавала подобни подбуждания, но ги бях пренебрегвала. Коя нормална майка полага ръце на мотоциклет?

Този път, обаче, водителството не спираше. Отидох, сложих две ръце на мотора и помолих Бога,в името на Исус, да заобикаля сина ми с ангели всеки път, когато той излиза да кара.

По-късно същата вечер синът ми каза (на мен и съпруга ми), че излиза с мотора. Разказах на съпруга си за подбуждането, което получих. Заедно се помолихме отново. На следващия ден научихме, че синът ни се разминава на косъм с катастрофа. Приятелите, с които той кара, се отбиха вкъщи и казаха: „Не вярвахме, че има Бог, докато не видяхме това, което се случи снощи". Те описват зрелищни маневри в последната секунда, за да избегнат сблъсъка - маневри, които изглеждат непосилни за човешките възможности.

Последният ред от. имейла на Шери гласеше: „Повече никога няма да пренебрегна нашепване."

Действия на служене

Много от историите с нашепвания, насочени към действие, попадат в така наречената от мен категория „действия на служене". Послужващите действия могат да бъдат обикновени и незабавни, като тези на Сесилия. Тя писа: „Преди два месеца се върнах у дома от хранителния магазин и чух Бог да казва: „Раздай всичко това". Скочих обратно в колата и отидох направо в кухненския склад на църквата". Тамтя дарява всичко.

Нашепванията могат да бъдат по-дългосрочни по същество. Историята на Барбара ни дава идеален пример за това.

Преди няколко години, по време на Рождествения сезон, Барбара посещава Уилоу с приятели, които вече ходят в църквата. Тя разказва:

- Чувствах се тъжна. Липсваше ми двегодишният ми внук, който живееше в Аризона. Но в един момент през тази служба получих подбуждане, което не можех да пренебрегна. Бог насочи вниманието ми към едно служение в Уилоу, наречено Обещаната земя. Доброволци играеха и служеха на децата по време на всяко църковно богослужение. Веднага реших да стана част от църквата; да прекарвам неделите си в обич към децата, които имат нужда от моята грижа.

На тази баба може да й липсва нейното сладко внуче, но, въпреки това, тя се изпълва с радост от решението си.

Жена, на име Бев, ни писа за времето, когато дъщеря й наема апартамент. Една вечер някакви деца се замерят с кални топки, една от които удря предния прозорец на апартамента и го разбива.

- Дъщеря ни издири името и телефонния номер на младежа, хвърлил калта - каза Бев, - но, когато накрая намери майката на де^тето, беше очевидно, че жената не разполага със средства да заплати ^За смяната на стъклото. Тя обещава, че ще изпрати парите веднага, Щом може, но, тъй като и двамата със съпруга й са без работа, вероятността това да стане, е съвсем малка.

Бев и съпругът й плащат за ремонта на прозореца.

Изминават няколко месеца. Дъщерята на Бев няма никаква вест от майката на момчето. Бев решава да се обади на жената. „Това стана няколко дена преди Деня на благодарността - обяснява тя. -Приготвях се за окончателното пазаруване. Нещо ме накара да се обадя, преди да изляза от къщи".

Бев отива при жената в онзи ден, но, вместо да я притиска да възстанови средствата за поправката на прозореца, тя казва: „Тъкмо отивах до магазина за хранителни стоки. Може ли да ви донеса някакво ястие за Деня на благодарността?"

Изненадана от собствения си изблик на състрадание, Бев отива в магазина, купува двойно от всичко, на което семейството й ще се наслаждава в деня на празника. С искрена радост оставя препълнените торби в дома на жената на път за вкъщи. Можете ли да си представите колко дълбоко е докосната тази безработна майка от спонтанния щедър подарък на жена, която никога не е срещала – и на която дължи пари?

Марк е човек, който работи като щатен служител в асоциацията на Уилоу Крийк. Казва, че, откакто се жени за съпругата си, Санди, Бог често му нашепва. Санди има диабет тип 1. Както Марк скоро научава, болестта кара Санди да се бори час след час, за да подсигури „нормално" ниво на кръвната захар и да избегне рисковете, които настъпват, когато то е прекалено високо или ниско.

Марк казва, че в ранните дни на брака им Бог понякога го събужда посред нощ,за да провери нивото на кръвната захар на Санди. В тези случаи той открива Санди в мъките на инсулинова реакция. Тя се поти обилно, тресе се неконтролируемо; объркана е, неспособна да функционира. Решението е просто чаша сок, но Марк си спомня редица пъти, когато Санди се нуждае от помощ някой да задържи главата й изправена и да подаде чашата до треперещите й устни.

- С течение на времето - писа Марк - стана съвсем ясно, че една от Божиите цели за моя живот и живота на съпругата ми е да стоим отворени за Неговите подбуждания, за да мога да я защитя в моментите, когато е уязвима. В девет от десет случая, когато Бог нашепва: „Събуди се!" има налице сериозен проблем. Знам, че действието на Неговата благодат ми осигурява подобно сътрудничество.

Отново ви питам: Колко важни са нашепванията, които подбуждат хората към действия, които Бог иска от тях да предприемат.

Те са жизненоважни, приятелю. Те са основният проблем в живота на следване на Христос.

Едно от най-значимите увещания в Новия Завет идва от Йоан 3:18. Там се казва: „Мили дечица, да не обичаме само на думи, но и на дело. Това е единственият начин да знаем, че живеем истински, че живеем в Божията реалност. Това е и начинът да прекратим изтощителната самокритика, дори и да има нещо основателно в. Нея. Защото Бог е по-велик от разтревожените ни сърца и знае за нас повече, отколкото самите ние за себе си" (MSG).

Целта на живота, който следва Христос, е да пораснем до там, че да живеем в Божията реалност - да обичаме, както обича Той; да служим, както служи Той; да даваме, както дава Той; да проявяваме състрадание, както го проявява Той. Това е начин на живот, който можем да водим системно, само ако редовно чуваме от небето.

Вземете присърце историите, които току-що прочетохте. Кажете на Бога, че и вие искате да живеете широко отворени за Неговите нашепвания; за думите Му на уверение и увещание; за Неговите подбуждания, с които ще предприемете действия за изграждане на Царството Му във вашия свят. Обещавам ви, че Той ще удържи посвещението Си да насочва стъпките ви.

Трябва да отбележа: докато четях стотиците имейли, преобладаващото чувство беше на чиста радост от това, колко често Бог говори и колко дръзновени да предприемат действие стават много вярващи, когато Той проговори. Имаше обаче едно послание, което накара сърцето ми да се свие. Един лекар, на име Чарлз, беше част от църквата ни в продължение на доста време. Той писа: „Вече карам осмото десетилетие на живота си. Въпреки дългото ми време като вярващ, все още очаквам Бог да говори. Отдавна стоя в очакване за тези неща, но досега нямам резултат. Истински завиждам на онези, които твърдят, че разговарят с Бога. Честно казано, започвам да се чувствам пренебрегнат. Продължавам да я карам някак си ^в опити да правя това, което е редно ... Ще ми бъде интересно да науча какво казват другите по въпроса."

Чарлз, ако в момента четеш това, не ме изоставяй сега. Следващите две глави са написани, точно предвид на хора като теб.