Силата на едно нашепване

ГЛАВА 2

И така, аз правя неща от този род доста често. Обичам да помагам на църкви да правят по-полезна материално-техническата си база, да предлагам нови инициативи в служението. Обикновено при такива условия всичко, което нося със себе си, е лист хартия с няколко напомнящи бележки с подходящи за случая точки.

Тази вечер в Минеаполис - около петнайсет минути преди началото на програмата - говорех с главния пастир относно подготовката на църквата. Докато той ми изнасяше кратък урок по история, усетих нашепване от Бога. Не беше доловим глас, който да различа, но знаех безпогрешно, че небето се опитваше да пробие.

Словото, което си донесъл, не е онова, което Аз искам да изнесеш ~ сякаш казваше Бог.

Главният пастир продължаваше да говори, но гласът му вече се заглушаваше от един недоловим за ухото разговор в ума ми. „Сло^вото, което аз съм донесъл ~ възразих на Бога, - е единственото, което имам"

Подробностите от главния пастир не спираха да валят. А Духът продължаваше да говори: „Аз ще ти дам друго слово". Сякаш това щеше да ме успокои в момент, когато имах дванайсет минути до качването си на сцената.

Не знаех какво да направя. Прекъснах главния пастир по средата на думата. „Извинете, но дали има някъде тук отделна стая, в която мога да се уединя за няколко минути?" - попитах аз.

През лицето му премина сянка на притеснение, понеже се зачуди дали главният му говорител щеше да остане до края или щеше да изчезне. „Добре ли сте?" - попита той. „Добре ли се чувствате?"

Знаейки, че отговорът ми с нищо няма да го успокои, стрелях направо: „Не съм съвсем сигурен. Може ли да намерим една стая?"

Щом се свих в страничната стаичка отдясно на сцената, взехлист хартия и химикалка. „Боже- казах на глас, - склонен съм да приема от Теб друго слово; различно от онова, за което бях подготвен да представя тук. Много склонен. Но ето какво: имаш само девет минути и нищо повече. Какво ще кажеш да направиш това бързо?"

Започнах да пиша много бързо, докато изпратените от небето идеи идваха към мен. Формулирах груб план. По средата на напрегнатото ми изживяване бързо се почука на вратата. „Пастир Хайбълс - извика някой, - вече започнаха музиката. Трябва да излизате оттам."

С още незасъхнало мастило по листа излязох на подиума и започнах да говоря новото си послание. Тридесет секунди по-късно за мен беше очевидно, че това слово беше точно онова, което Бог искаше да кажа. Идеите, които беше нахвърлял през лекото ми състояние на паника, бяха точно тези, които Той искаше да сподели с групата, събрана същата вечер.

През тридесет и петте минути, в които говорех, не можех да спра да мисля: „Ако тези хора само знаеха...."

След края на събитието, точно когато се отправях към страничната врата, за да хвана самолета обратно за вкъщи, пастирът ме спря и ми стисна ръката. „Не знам как да ти благодаря за идването, Бил" - казатой. „Какво невероятно слово! Беше толкова... свежо!”

Аз се изсмях гръмко. Мислех си: „Не знаеш и половината от истината!"

Минути по-късно в колата разсъждавах: „От петдесет и няколко години се опитвам да обуча ухото си към небето. И продължавам да се изумявам, когато Бог действително реши да говори."

През цялата история Бог говори. От хилядолетия оформя вярата на Своите деца, като обещава разделени води, облича с власт водачи, възвестява променящи света пророчества; в последната минута влага проповеди на пастири, които поставят под въпрос дали наистина говори Той. Накратко, нашият Бог общува. Винаги е общувал и ще общува. И, ако има в Писанието история, която надълго и нашироко доказва тази идея, това е историята на Илия -пророкът, описан в III Царе като мъж, „ревностен за Бога."

В забележителното служение на Илия настъпва момент, когато ревността му се срива до нулата. Той е готов да се оттегли. „Работих от цялото си сърце - казва той на Бога - и за какво?" „Израиляните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха пророците Ти. Само аз останах, но и мен искат да убият."

Илия се чувства изгубен. Единственото нещо, което може да повдигне духа му, е непосредствената среща с Бога.

Според историята Илия отива в пустинята и пада от изтощение под сянката на едно дърво. Точно там, на същото място, един ангел му дава конкретни наставления къде да отиде, за да преживее Божието присъствие. Изпълнението на напътствията отнема на Илия четиридесет дни и нощи, но накрая той стига до Хорив - планината, която ангелът му казва да намери. Промъква се в една пещера и потъва в така нужния му сън.

На следващия ден Господ казва на Илия: „Стани и застани на планината пред Бога. Бог ще мине." Представяме ви нашепване номер едно. Умората на Илия отстъпва място на учудването. Сигурно сърцето му се разтуптява малко по-бързо, когато се замисля какво ли ще бъде да срещне Онзи, на Когото е служил през всичките тези години.

Илия се покорява на нашепването и се качва на планината. Библията описва силен ураганен вятър, който минава край него, докато стои на планината. Мощ, власт, могъщество, груба сила! Илия вероятно си мисли: „Сигурно това е Бог". И, въпреки това, текстът казва: „Но Бог не беше във вятъра."

После настъпва силно земетресение, от което планината затреперва. Но Бог не е там.

След това край него пламва огън, който поглъща по склона на планината всичко, с изключение на Илия. Но за голяма изненада, неговият Бог не се намира и в пламъците.

Най-накрая текстът казва, че след огъня идва „нежен и тих гласец. И, учудващо, именно там Илия открива Бога. III Царе 19:12, MSG.

Вятърът, земетресението, огънят - никой от тези проводници на Божиите придружители не шокира Илия така, както тихият и тънък гласец, който се явява. В отговор той „покри лицето си с кожуха си, излезе при входа на пещерата и застана там."

- И така, Илия, кажи ми сега какво правиш тук? - прошепва Бог. III Царе 19:13, MSG. Илия разказва на Бога всичките си притеснения; разтоварва се от емоционалната тежест, която носи. Представям си го обкръжен от едва доловимия шепот на Бога. Раменете му се отпускат с всяка сричка, която Той изговаря. Илия си мисли: „Радвам се, че си тук!" Нищо друго не може да успокои душата така, както присъствието на нашия свят Бог!

На планината Хорив в онзи ден Творецът се среща с творението. Животът на един човек се променя завинаги. Каквото и да е разказал Илия по-късно на приятелите си за срещата със Самия Бог, той несъмнено е свидетел на два от атрибутите на Божията същност: Бог създава отношения и Бог е близо.

Той е всемогъщ, да. Той е праведен и свят. Той е върховен, Той е величествен, Той е великолепен, Той е справедлив. Но онова, което поразява Илия на онзи планински склон, и което ще порази и вас един ден (ако още не е станало) е, че същият Бог, Който е всемогъщ, всезнаещ, копнее да има взаимоотношения с нас. Богът на Писанията е с неудържимо чувство за колективност, семейно настроен докрай. Неговите нашепвания са все още на наше разположение, за да ги чуем.

От днешна гледна точка мога да погледна назад към духовния си живот и да видя два отличителни периода. Първият се характеризира с представата ми за Бога, която изключва взаимоотношения: подобно на Илия, аз търсех Бога в минаващите метеорологични образци на живота ми, без да съзнавам факта, че Той през цялото време е бил точно до мен. Мислех за Него като за далечен бизнесмен, скрит някъде в затънтен офис, или заминал на важно пътуване. Главният изпълнителен директор на Вселената - ето за какъв смятах Бога.

През този период християнството за мен беше само сборник от теоретични идеи за Бога: имаше вярвания, които трябваше да се научат наизуст; доктрини, които да се овладеят; морален кодекс, който да се спазва на всяка цена. Но извън това? Цялата ми система от вярвания можеше да се сведе до едно единствено простичко правило, което се надявах да ме предпазва от забъркване в неприятности : не безпокой главния изпълнителен директор.

Ако изучавахте големите религии на света, щяхте да откриете, че повечето от тях разчитат на безличностна динамика с тяхното божество. Подобно на стария вариант на моето християнство, има вярвания, които се овладяват; кодекси и ритуали, които се спазват - и някакви награди в този живот или следващия. Но искреното взаимоотношение между Бога и човечеството? Това не фигурираше никъде.

Библейското християнство е съвсем различно от тези системи, както в крайна сметка разбрах. От Битие до Откровение Писанието постоянно повтаря, че нашата вяра е основана на взаимоотношения. Бог слуша, когато говорим чрез молитва, а ние трябва да слушаме, когато Той говори чрез Своите нашепвания. През този ранен период копнеех да усетя такива нашепвания и, за щастие, с времето щях да се науча да ги чувам.

А Вторият ми духовен период е белязан от съвсем различно разбиране за християнството в сравнение с първия. Тъй като претърсих Писанията {логос, авторитетното, непогрешимо, безпогрешно, вечно Слово на Бога), за да установя какъв е Той в действителност, открих Божествена личност, Която е съвсем далеч от измисления от мен образ на главния изпълнителен директор. Започнах да разбирам, че Бог е близо до мен и се вълнува от взаимоотношението Си с мен.

Не трябва да прелистите много страници от писанието, за да видите доказателствата за Божиите начини да нашепва. Нека заедно да разгледаме Божието главно досие с комуникации през историята. Мисля, че ще останете изумени, както бях и аз, от това, колко много са били Неговите нашепвания.

Началото на Библията ни казва, че Бог разговаря в рамките на святата Троица - Отец, Син и Святи Дух . Когато Той решава да основе физическия свят, едно нашепване свършва цялата работа. „Да бъде светлина" - казва Бог в Битие 1:3. И, както винаги става, когато приемникът на Божествено наставление е отворен за свръхестествен стимул, творението намира начин да се подчини.

Не след дълго хората, които Той създава, започват да получават нашепвания от Бога. Адам и Ева „чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината в хладината на деня." Битие 3:8. Бог говори на Ной за предстоящия потоп; нашепва му да построи кораб заради безопасността на семейството си. Битие8:15.

Авраам, когато още се нарича Аврам, чува думите на Божието обещание и повярва в тях. Битие12:1-9.

Яков, пакостливия син на Исаак, чува от Бога в едно видение като младеж. По-късно получава друго, „зрително" нашепване, след като се премества от родината си в Египет, за да избегне опустошителния глад. Виж Битие 46:2.

Великият водач Мойсей чува гласа на Бога от храст, който не спира да гори. Изход 3:2.

Един цял народ чува гласа на Бога, когато Той изговаря Десетте Божи заповеди чрез Мойсей. Изход20:1..

Бог говори на Мойсей какво да каже на фараона, който държи в плен израиляните. Дава на Мойсей подробни наставления как да построи и украси шатъра, където хората ще Му се покланят. ВижИзход25.

От Писанията е очевидно, че съществува известна близост между Бога и Мойсей. „Господ говори с Мойсей лице в лице," - казва Изход 33:11 (Новият международен превод) - „както човек говори с приятеля си."

По-късно пророк Валаам казва: „Трябва да говоря само онова, което Бог сложи в устата ми." Числа 22:37-38.

А кой може да забрави случая, когато проговорилото магаре на Валаам получава божествени нареждания?

Писанието ни казва, че, когато Мойсей повежда израиляните през пустинята, още повече хора чуват гласа на Бога: „Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си - казват те - и чухме гласа Му изсред огъня." Второзаконие 5:23-24.

Бог ясно разговаря с Исус Навин след смъртта на наставника му Мойсей. Той говори за война Гедеон, дава му конкретни заръки колко мъже да вземе в битката, за да си осигури незабавна победа. Виж Съдии 6 и 7.

Съпругата на Маное един ден отива при мъжа си и му съобщава, че Бог й е говорил чрез ангел. От него тя научава, че ще зачене и ще роди син - момче на име Самсон, който ще бъде посветен на Господното дело и ще избави Израил от филистимците. Съдии 13:6-8.

Малкият Самуил е друго дългоочаквано дете, родило се от жена, настроена да чува Божиите нашепвания - слово от Господа, както споменах в глава 1. През същия този библейски период Бог прошепва конкретно наставление на овчарчето Давид, което става цар. Във II Царе 2:1 четем: „След това Давид се допита до Господа с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон." Въпросите са конкретни, отговорите - също.

Един не толкова известен пророк, Михей, казва: „Колкото е сигурно, че Бог живее, каквото каже Бог мой, това ще говоря." II Летописи 18:13, MSG.

По време на познатата история на Йов Бог говори дори със Сатана, после и с Йов, който изгубва всичко, само за да получи много повече от Бога.

Пророк Исая свидетелства за наличието на Божия тих, тънък гласец: „И когато се отклонявате надясно или наляво - казва той на йерусалимските жители, - ушите ти ще слушат зад тебе глас, който ще казва: Този е пътят, вървете по него." Исая 30:21.

Преди това, в книгата на Исая пророкът откликва на Божието нашепване с прочутите думи: „После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мен." Исая 6:8.

Това единствено нашепване заставя много Христови последователи по целия свят да оставят познатия си живот и да се предоставят на едно приключение, което може да бъде подредено само от Бога. Познавам директори, счетоводители, механици, учители, лекари, редовни студенти, майки-домакини и хора, обхващащи почти всяка професия, която можете да си представите. Един ден те решават да сменят радикално скоростите, за да последват едно нашепване от Бога. Оставяйки назад познатия си живот, те тръгват на пътешествие, което само Бог може да измисли. „Ето ме, Господи, изпрати мен!" - това е молитва, която има голяма сила.

Същият този пророк Исая казва във връзка с Божиите нашепвания: „Суверенният Господ ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения. Всяка сутрин Той ме събужда, събужда ухото ми, за да послушам като учащите. Суверенният Господ ми отвори ухото; и аз не се разбунтувах, не се обърнах назад." Исая 50:4-5.

Бог отрано подготвя и пророк Еремия, за да се вслуша в изпратената от небето мъдрост, която получава по пътя: „Не казвай: Дете съм. Трябва да отидеш при всички, при които ще те пратя да кажеш всичко, което ти заповядам." Еремия1:7.

Бог е говорил ясно на много от последователите Си: „Наистина Суверенният Бог не прави нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците." Амос 3:7.

Пренасяйки се в Новия Завет, Бог говори на възрастния свещеник Захария чрез ангел Гавриил, който съобщава добра новина: Захария скоро ще стане баща на син, Иоан Кръстител, който ще се нарече най-великият човек, живял някога. Виж Лука 1.

Същият ангел след това говори и на Мария, майката на Исус. „Здравей, благодатна! Господ е с теб." Лука1:28.

Ангел говори и на изплашения Йосиф в сън. Казва му да не се страхува да вземе бременната Мария за своя жена. Матея1:20-21.

Бог говори в хармония, състояща се от много части - чрез ангели, овчари и пророци - за да възвести раждането на Сина Си, Исус Христос. Той говори на овчарите чрез един ангел: „Не бойте се. Благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Днес ви се роди в Давидовия град Спасител; Той е Месията, Господ." Лука2:10-11.

Бог говори и на Сина Си. „И веднага щом Исус се кръсти - се казва в Матея 3:16-17, -Той излезе от водата. В този миг се отвориха небесата и Той видя, чеБожият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него. И глас от небето каза: Това е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение."

Йоан 1:1 говори за Исус като за „Словото", а чрез въплътения Месия Бог говори безброй пъти - на градски власти, религиозни водачи, данъчни агенти, работници от рибната промишленост, трудолюбиви майки ... Дори естественият свят получава своя справедлив дял от свръхестествен стимул, когато Исус казва на бурята: „Утихни!" Виж Марка4. И, както можете да очаквате, бурята се покорява.

Исус казва на учениците Си истината за смъртта на брата на Мария и Марта: „ Лазар умря. Но се радвам за вас, че Аз не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него." Йоан 11:14-15.

Бог дава ясно и практично наставление на Филип: „Стани, тръгни на юг по пътя - пътя през пустинята - който слиза от Йерусалим за Газа. " Деяния8:2б.

По-късно в книгата Деяния Бог говори на Петър, докато апостолът е на покрива в очакване на обяд. Бог казва: „Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай." Деяния 10:15.

Водачите на ранната църква разбират Божията склонност да нашепва. След взетото решение за приемането на езичници в църквата Писанието отбелязва: „Видя се добре на Святия Дух и на нас ..." Деяния 15:28.

Бог понякога говори чрез доказателствата на Божественото провидение. В Деяния 16:7 авторът пише: „И, когато [Павел и спътниците му] дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им позволи."

По време на една страшна буря, в която корабът потъва, апостол Павел чува от Господа и се обръща към пасажерите и екипажа ^с думите: „Тази нощ ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мен и каза: Не бой се, Павле. Ти трябва да застанеш пред Цезаря; и ето, Бог милостиво ти подари живота на всички, които плават с теб. Затова, бъдете бодри, хора, защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както Той ми каза." Деяния 27:23-25.

Така и става.

И Павел, и Петър разбират, че ролята им включва отговорността да говорят от Бога. Павел пише: „А да говорим мъдростта на Бога в тайна, дори скритата мъдрост, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава." 1 Коринтяни 2:7.

„Ние не сме като мнозина, които изопачават Божието слово; а говорим като от искреност, като от Бога, в очите на Бога говорим в Христос." II Коринтяни 2:17.

През една особено дълга и мрачна нощ Бог говори на Павел за душата. „Три пъти се молих на Господа да се отмахне [трънът в плътта ми] от мен. Но Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена." II Коринтяни 12:8-9.

Авторът на Евреи напомня, че Бог ни говори чрез Своя Син. „В миналото Бог е говорил на бащите ни чрез пророците много пъти и по много начини, но в тези последни дни говори на нас чрез Сина Си, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи вселената." Евреи 1:1-2.

В I Петрово 4:11 (Новият Международен Превод) четем следния съвет от един мъж, който е широко отворен за Бога: „Ако говори някой, нека да го прави като такъв, който говори самите думи на Бога,... за да се слави във всичко Бог чрез Исус Христос."

И накрая, Бог говори на Своята църква с помощта на Святия Дух. Транслитерацията в Библейския превод The Message (MSG) на Откровение 2:7 гласи следното:

Будни ли са ушите ти?

Слушай.

Ще извикам всеки победител на вечеря.

Постилам банкет от плода на Дървото на Живота;

вечеря, откъсната от Божията овощна градина.

Чуйте „Думите на Вятъра" - съветва този стих. Това са прошепнатите подбуждания на Бога. И до днес Той говори, както е потвърдено и от Йоан 14:26: „Защитникът, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал."

Именно чрез тези нашепвания, твърди Йоан 15:15, ние сме водени към продуктивен и плодоносен живот. Чрез тихия и тънък глас на Бога животът ни ще бъде отрупан с лично уверение, поправление, прозрение и напътствие свише.³⁷

Чрез мъдростта на небесния ни Баща ние сме насочвани, подкрепяни, променяни и в крайна сметка порастваме.

Вие и аз не сме ли благодарни за това?

Ако в Писанието има модел относно нашепванията, той е, че ние служим на един общуващ Бог - Бог на думите. Той създава с дума, изцелява с дума, насърчава с дума, смъмря с дума, насочва с дума, пророкува с дума, вдъхва увереност с дума, обича с дума, служи с дума и утешава с дума. В цялата история Бог общува. Той го прави и днес. Въпросът не е дали Бог говори или не; въпросът е дали имаме уши да чуем това, което Той казва.

Както, надявам се, сте видели от това кратко пътуване през цялата библейска история, Писанието е пълно с въздействащи разкази, които показват нашепващите пътища на Бога. Може би най-любима ми е историята за убиеца, който се превръща в служител - апостол Павел - мъжът, когото познаваме.

През по-голямата част от ранните си дни Павел се нарича с името Савел - праведен фарисей, обзет от огорчение и гняв към хората от „Пътя," както са известни последователите на Христос по онова време. Савел мрази християните и всичко, което те подкрепят и затова намисля да открие законни начини да ги арестува и убива. А на сутринта, когато ненавистта му стига до своя предел, той реша^ва да посети Дамаск - средище на много обръщенци към християните. Преди да тръгне, Савел иска от първосвещеника в Йерусалим разрешение да пленява и евентуално да убива християните, които среща по пътя си. „Имам разрешение. - сигурно си мисли Савел - Сега нищо не може да ме спре!"

Едва ли предполага, че го очаква малка диверсия, когато на хоризонта се зададе Дамаск.

Деяния 9 ни разказва как Савел и неговият антураж яздят по пътя, когато внезапно ярка, ужасяваща светлина от небето поразява Савел, събаря го от коня и го хвърля на земята. Щом си поема дъх, той се опитва да се изправи на крака. Но задачата става малко по-сложна, когато Савел установява, че вече не може да вижда. Деяния 9:4.

Някои текстове споменават, че светлината, която ослепява Савел в онзи ден, притежава яркостта на слънцето. Представете си пронизващия блясък на горелката на оксижениста и го умножете по хиляда. Разбираемо е, че концентрацията на тази мълния от светлина запраща Савел зашеметен на пясъка. Именно там той получава първия шепот от Бога. „Савле, Савле - казва гласът, ~ защо Ме гониш?"³⁹

С лице на земята, ослепял, Савел няма представа от къде идва гласът. „Кой си Ти, Господи?" Деяния 9:5a, резюме на автора.

- пита той. Това е основателен въпрос, наистина. „Аз съм Исус Христос - идва обяснението в отговор, - Когото ти гониш!" Деяния 9:56, резюме на автора.

Исус сигурно добавя: „Аз съм жив. Възкръснах и, ето Ме тук, с теб на този път. Днес, приятелю, желая да ти кажа някои неща."

А в друга част от историята добавя критично изменение към нейния сюжет. В същия град, Дамаск, където Исус казва на Савел да отиде и да чака по-нататъшни инструкции, живее мъж на име Анания, който най-вероятно е в Павловия списък с хора за залавяне и убиване. Анания е не само последовател, но и посветен на Христос.

Деяния 9:10-12 казва, че Бог говори на Анания във видение да отиде при Савел и да му предаде едно послание. Бог дори му дава адреса, където отсяда Савел - къщата на Юда на улицата, която се нарича Права. „Той е там и се моли," - обяснява Бог. „Току-що е имал сън, в който е видял мъж на име Анания да влиза в къщата и да полага ръце на него, за да прогледне отново" (MSG). Деяния 9:11, резюме на автора.

Бог сигурно е спокоен, хладнокръвен и невъзмутим относно цялата работа, но Анания вижда нещата по-различно. „Хей, Боже казва той, - не знам дали си пропуснал да следиш новините на деня или какво, но името на Савел е по всички заглавия. Той е терорист. Цялата причина да бъде в града е, за да унищожи църквата, която посещавам. Ако си мислиш, че наистина ще тръгна да го търся, е, тогава единият от нас не е с всичкия си!"

Анания описва причините - защо откликът му на Божията заръка е „не", но Богдържи на Своя отговор, съставен от една-единствена дума: „Иди." И Анания отива.

Бог заръчва на Анания да каже на Савел, че е „избран съд", който Той ще използва, за да прогласи името на Христос до много хора; че поради това ще пострада много заради Исус. Тоест, един християнин трябва да предаде само три съобщения на най-големия враг на християните по онова време.

Ако Савел не се покори на нашепването от Бога, Анания също няма да може да се покори на Неговото нашепване. Там, на пътя за Дамаск, докато Савел лежи, ослепен от светлината, Бог му дава три инструкции: „Стани. Иди в града. И чакай."

Савел трябва да вземе решение. Какво ще направи с напътствията, които са му дадени ? Той е твърд човек - дали ще се изправи, ще размаха юмрук към небето и ще каже: „Само толкова ли можеш? " Савел прави най-разумния ход в живота си до този момент -избира другия път. Текстът казва, че той става, и, отведен в града от групата на събратята си (които навярно са потресени да водят своя някога безстрашен, а сега безпомощен лидер), зачаква нещата да се случат.

Убеден съм, че една от главните причини някогашният терорист да се превърне в един от най-влиятелните християнски водачи в историята е, че той избира пътя на покорството. Още от първия ден, Когато Исус го кара да направи три малки неща, той ги изпълнява. Стъпката на първоначално покорство става модел на подчинение ^На волята и пътищата на Бога. Независимо от почитта сред повярвалите, на която накрая Савел - вече Павел - се радва, апостол Павел н^икога не става прекалено изискан или високоумен, за да направи н^ещо по-малко от онова, което Исус му пошепва да направи. Колко е искал да можеше да се каже същото и за мен!

Има периоди, когато съм „педантично покорен" на волята и на-шепванията на Бога, но има и моменти, когато съм убеден, че аз знам по-добър начин. Все пак, постоянно се връщам при моя небесен Баща с отворени ръце, отворено сърце и по-голям интерес към всякакви прозрения, които Той би искал да сподели. „Боже, ако има нещо, което би желал от мен да направя - се помолих наскоро, - моля Те, кажи ми го. Няма значение какво е; аз ще го направя." Не се ли сетихте? Той действително прие тази молитва. С Лин тъкмо се бяхме върнали от един погребален дом от другия край на града, след като се бяхме сбогували с моята леля. Когато се приближихме до колата, забелязах слаба, възрастна жена да пристига в съседния жилищен комплекс. Тя паркира колата си и започна бавно и старателно да изважда чанти с бакалски покупки от багажника си. „Какво ще кажеш да помогнеш на тази жена с покупките?" - сякаш ме подбуждаше Святият Дух.

Отначало подминах нашепването, понеже Лин беше с мен и бяхме готови да потеглим. Само че току-що бях направил това предложение на Бога: „Ако има нещо, което би желал от мен да направя ..." Знаех, че трябва да се подчиня.

- Лин - казах, - имам едно малко споразумение с Бога; трябва да отида да помогна на онази жена с пазарските чанти за минутка ... Съпругата ми се опита да прикрие слисаното си изражение, но аз го забелязах да се прокрадва. Вероятно ви е познат погледът, който казва: „Ти си в твоя ритъм на живот? Да помагаш на някого, когото дори не познаваш? Хм. Това трябва да е Бог."

Приближих се до възрастната жена. „Мога ли да ви помогна с покупките?" - попитах аз.

- О, да! Благодаря ви! - каза тя облекчено. Пътната алея, водеща до апартамента й, наскоро беше асфалтирана и беше преградена, което означаваше, че обитателите трябва да извървят няколкостотин метра, за да стигнат от колата до дома си. Знаех, че тази дребна проява на любезност би почела Бога и би помогнала да се посрещне една действителна нужда; онова, което не знаех, бе, че всяка от пазарските чанти се перчеше с по петнайсет килограма пресни праскови.

Давайки си вид, че допълнителната тежест не ми се отразява ни най-малко, казах:

- Всичко тук е готово. Вие водите.

Тя започна да криволичи през задните дворове, които се бяха превърнали в мочурища от наскорошните дъждове, но подгизналите официални обувки бяха най-малката ми грижа в онзи следобяд. Жената имаше силен артрит и вървеше бавно. На всичкото отгоре, имаше и някаква емфизема, която ни караше да спираме за кратки почивки за отдих на всеки близо четиридесет и пет секунди. Отне ни цели тридесет минути да стигнем до нейния апартамент. Когато пристигнахме, бяхме вече близки. Бях научил за живота на тази мила жена повече, отколкото някога можех да се надявам.

Влязохме в скромния й дом. Отидох до кухнята, оставих чантите на кухненския плот. После се обърнах, за да й стисна ръката и да се отправя към външната врата. Жената задържа кокалестата си, набръчкана ръка в моята, дълго след като ръкостискането бе приключило.

- Ще вярвам до сетния си ден, че Бог ви изпрати, за да ми помогнете точно сега - каза тя.

Това изглеждаше толкова безславно - мокрите крака, дългия преход, липсата на разтърсващи света резултати ... . Въпреки това, когато си тръгнах от жилищния комплекс, духът ми се чувстваше наред. Бог ми нашепна една съвсем обикновена инструкция. Този път действително забавих ход, за да я чуя. Няма по-велико усещане на света от това, да чуеш - и да се вслушаш - в Божия глас!

Често, покрай Уилоу, говоря с хора, които изследват християнската вяра. При разговорите чувам разкази, че, както си живеят нормалното ежедневие, „странни работи" започват да им се случват. Казват, че започват да се чувстват неспокойни в живота си; не Дотам удовлетворени от посоката, която са поели. „Забавното" преди вече не е толкова забавно. Всичко им досажда; питат се дали има ^Нещо повече в живота. Обикновено в подобни моменти тези хора ^се съгласяват да дойдат на църква.

В някои случаи ги питам: „Мислите ли, че някой нарежда идеите, които се въртят в ума ви? Смятате ли, че мислите ви са случайни, ^Или е възможно Бог да се опитва да ви говори по някакъв начин?"

Обикновено те считат, че всичко е случайно. В този момент казвам, че съм на друго мнение:

„Когато обстоятелствата в живота ви започнат да се променят, поне допуснете, че това би могло да се дължи на Бога. Когато почувствате обърканост или любопитство около развитието на обстоятелствата, отидете и Го попитайте дали има нещо, което би желал да ви каже. Отворете ръцете си; отворете сърцето си; наострете вниманието си към най-малкия начин, по който Той би поискал да ви говори. Предварително се съгласете, че ще изпълните всичко, което ви каже. Защо не опитате? Какво губите?"

С времето започнах да вярвам, че именно дребните прояви на покорство приканват Божията сила да потече с пълна мощ в живота ни. Когато вие и аз се покажем верни при малките нашепвания, Той ни се доверява за по-големи. И, когато изпълним големите нашепвания, могат да се постигнат големи резултати за Царството. Точно това преживява Анания в онзи ден, когато Савел става Павел. Нека да се върнем към текста, който разглеждахме.

Деяния 9:17-19 казва: „И така, Анания отиде и влезе в къщата. И като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ- същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше - ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух. И веднага сякаш люспи паднаха от очите на Савел и той прогледна. И стана и се кръсти. А като похапна, доби сила."

Бог прошепва конкретно наставление на Савел и той го изпълнява. Бог казва на Анания какво иска да стори той. Въпреки първоначалното си колебание, този мъж също съдейства на Бог.

Чел съм този откъс от Писанието много пъти. При всяко прочитане се улавям, че леко потрепервам. Помислете само: един високоинтелигентен (макар и напълно заблуден) мъж, който един ден се превръща в мощна сила в ръцете на Всемогъщия Бог, лежи сляп на леглото и чака, без да има и най-малка представа какво трябва да прави след това. Ако можеше поне някой да му подаде съвсем малко информация, Божествено прозрение за него, че ще прогледне и ще промени целия свят завинаги... . Анания предава тази съвсем малка частица знание. Савел продължава напред, като написва две трети от Новия Завет; основава църкви с трайно влияние; оставя наследство не на огорчение и гняв, а на дръзновение, праведност и вяра. Изгубени хора се спасяват, вярващи се насърчават, църкви се укрепват, цели общности преживяват периоди на велик мир. Всичко това - само защото двама мъже чуват Божиите нашепвания и дръзват да откликнат.

Представям си Бог, Който ликува от небесния балкон, докато наблюдава Анания да влиза в дома, където Савел лежи в трескаво очакване да пристигне човек, с когото никога не се е срещал. Вероятно Бог казва на Савел: „Беше толкова въодушевен от разрешителното да убиваш, но Аз мога да ти направя едно, което е по-добро от това! Предстои ти да получиш разрешително да помогнеш на милиони хора да живеят в цялата история. Сега имаш пълен достъп до благодатта. Пълен достъп до любовта. Пълен достъп до силата. Пълен достъп до реализацията. Стой близо до мен, Савле, и няма да ти липсва нищо. Аз ще се грижа за теб.Ще те пазя. Ще те подсигурявам. Ще ти дам и ново име. Павел - ето кой си сега ... Павел -Моето чисто ново създание."

Преди известно време, скоро след препрочитане на Павловата история, водех обучителни събирания в Чикаго с няколко пастири от цялата страна. Обикновено разговаряме за пастирски неща -как да ръководим ефективно, как да преживеем в условията на икономически спад, как да балансираме нуждите от ученичество сред твърде заетия си график. В онзи ден реших да започна сесията, като поема в друга посока. „Как стигнахте до вярата в Христос?" - попитах групата. Обиколихме стаята. Всеки пастир разказа своята история - един час, изпълнен с възхитителни истории за вярата. Най-накрая дойде ред на последния пастир. „Аз дойдох от семейство, което изобщо нямаше нужда от Бога - каза той, - но едно посветено християнско семейство живееше в съседство."

Тази християнска двойка бе получила подбуждане от Бога да покани семейството му да отиде заедно с тях на църква. Не е изненада, ^Че родителите му казали „не". „Всъщност - поясни пастирът, - те казаха: не искаме да имаме нищо общо с вашия Бог, не искаме да Имаме нищо общо с църквата ви, не искаме да имаме нищо общо с ^вас А сега ни оставете на мира."

Докато родителите му изригвали отговора си към съседите, пастирът, който по онова време бил малко момче, случайно се намирал в антрето на къщата и чул всяка тяхна неучтива дума. Той пристъпил към баща си, дръпнал провисналата му риза и казал: „Хей, татко. Аз ще отида."

В проблясък на прозрение, на родителите им хрумнало, че, ако позволят на сина си да отиде на църква, ще получат безплатно гледане на детето през по-голямата част от деня. Изведнъж вече не били толкова против идеята тези „луди християни" да идват в дома им. - Ще отидеш ли? - попитал баща му. Синът кимнал искрено. - О! Ами, тогава ... добре - казал бащата, наблюдавайки християнската двойка. - Предполагам, че можете да вземете сина ни с вас, ако това е, което искате.

Всяка седмица, през всичките младежки години на момчето, съседите се отбиват в неделя сутрин и го отвеждат на църква. Щом младежът влиза в средното училище, предава живота си на Исус Христос. От там отива в колеж, получава степен и решава да започне църква, която вече наброява хиляди поклонници на източния бряг на Съединените Щати.

Отново всичко тръгва от едно нашепване, на което тази двойка избира да се покори. Те поставят на първо място това, да живеят с ухо, отворено към небето. Оттогава чрез тяхното влияние върху един младеж мнозина идват до вярата.

Същият Бог, Който им прошепва една дума, иска да направлява и всяка твоя стъпка. Точно както царете, пророците и апостолите, които са преди нас, вие и аз можем да чуваме направо от Бога. Той ще обитава сред нас, обещава Изход 29:43-46. Той ще бъде Господ, нашият Бог. И това е този Бог, с Когото, според написаното от автора Далас Уилард „хората са предназначени да живеят в постоянно взаимоотношение, Който говори и на Когото му говорят."

Преди няколко години в един ресторант помагах на новоповярвал човек да се моли на глас за пръв път. „Просто затвори очи, мисли за Бога и Му кажи онова, което имаш наум" - вдъхвах увереност на този човек. „Той ще те послуша. Просто кажи каквото си воден да кажеш."

За няколко секунди той се взря в мен с невярващ поглед, който сякаш изразяваше: „Но нали вие сте пастирът! Не трябва ли да се хвана за нещо от вас? Няма ли да поръсите някакъв вълшебен прах, или да запалите малко тамян, за да ми помогнете да направя това?

По същество човекът се питаше дали действително има достъп до Бога. Знаеше, че води доста колоритен живот. Нещо повече, той вече осъзнаваше, че Бог е свят и праведен. Затова не можеше да примири двете неща. „Кой съм аз, че да ми се даде правото да говоря с Царя на вселената?" - чудеше се той. „Защо Бог би ме слушал и би говорил с мен? Защо би ми отделил време от деня?"

Обядът ни бе дошъл; храната изстиваше. Затворих очи и наведох глава, за да изрека безмълвния си отговор: „Плувай или потъни, приятелю! Давай самостоятелно!"

Той седя неловко няколко секунди. Треперещият му глас най-накрая се обади. Молитвата беше простичка, но искрена. Когато накрая каза: „Амин", той отвори очи, погледна ме зарадван и каза: - Успях! Говорих с Бога!

Обзалагам се, че и до днес помни тази молитва. Тази идея е в сърцето на посланието на Исус към учениците при изнасянето на Проповедта на планината. „Искайте и ще ви се даде" - казва Той в Матея 7:7-8. „Търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори."

Когато чета този откъс, си представям, че Исус гледа в очите на хората, които казват, че обичат Отец, и си мисли: „Как бих искал само да Го познавахте по-добре".

Исус учи последователите Си как да живеят за Бога; как да трупат съкровища, където трябва; как да избягват сексуалната неморалност; как да служат безрезервно. Но ако действително познаваха повече сърцето на Неговия Отец, техните собствени сърца щяха да омекнат напълно. „Ако знаехте силната обич на Отец Ми към ^Вас - представям си Го, че си мисли, - това щеше да промени цяла^та ви духовна насоченост. Щяхте да Му предадете целия си живот. Щяхте да Му се покланяте в Дух и истина. Щяхте да Му поверите дните и седмиците си. Щяхте да се напрягате да чуете гласа Му. Нашият Отец е на разположение, Той е достъпен. В момента чака да ^говор_и с теб".

Имайте предвид, че за групата, на която Исус говори, когато изнася планинската си проповед, тази новина идва като гръм от ясно небе. Идеята, че обикновени хора могат да говорят направо с Бога, е смайваща. Тя противоречи на стотици хиляди години религиозна традиция, при която те се нуждаят от посредник, за да говори с Бога вместо тях. Не е необходим свещеник?" - сигурно питат те, само за да се уверят, че схващат правилно новата възможност.

- Не е необходим свещеник - потвърждава посланието на Исус. - Няма обръчи, през които да прескачате; няма ритуали, които да изпълнявате; няма жертви, за които да се грижите; нито церемониални обреди за очистване, които да спазвате. Можете да идвате дръзновено пред престола на Моя Отец; да получите достъп до Всемогъщия Бог.

Мога да си представя вътрешното вълнение, което това предизвиква у тълпата в онзи ден. Може би то леко шокира и вас. В зависимост от системата на вяра, в която сте отраснали, възможно е това, което четете на тези страници, да ви се струва незаконно или богохулно и арогантно. Но аз ви давам дума, че това е истината на Писанието: поради делото на Исус Христос на кръста, няма никаква бюрокрация между теб и Бога. Той е на разположение. Той е достъпен.

Той стои, готов да говори с теб, точно сега.

Авторът на Евреи казва това по следния начин: „И така, братя и сестри, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Исус, ... нека пристъпваме към Бога с искрено сърце в пълна увереност на вярата." Евреи 10:19,22.

В следващата глава ще се запознаете с няколко мъже и жени, които се стремят да живеят по този начин. Те се стараят да подобрят средната си успеваемост, като чуват и се вслушват в нашепванията на Бога. Която и страна от живота да ви е натегнала днес, можете да представите този товар пред Бога. Онова, в което Исус е сигурен, можем и ние да бъдем сигурни. Бог е на разположение. Той е достъпен. Готов е да говори с теб веднага. Сега е твой ред!