Силата на едно нашепване

ГЛАВА 8

Нещо повече, започна да ми прави впечатление, че периодично този приятел се съгласяваше на среща с мен за обяд, но не се появяваше. Чаках го по час или повече на маса за двама. Накрая се отказвах, предполагайки, че е попаднал в задръстване или му е изникнал спешен случай в работата.

Следващия път, когато го видях, казах: „Хей, в четвъртък те чаках един час. Какво стана?"

- О, изпратиха ме за два дена в Ню Йорк и забравих да ти се обадя - обясни той, след като успя да скалъпи някакво извинение.

Няколко дни по-късно обаче, когато го попитах как е прекарал в „Голямата ябълка", беше забравил, че е ходил там. „Ню Иорк ли?" -попита той. А, да. Ъ-ъ, беше страхотно! Просто ми се струва, че беше толкова отдавна!".

- Хм...., обзалагам се, че е така - помислих си аз. Нещо просто не се връзваше.

По същото време, когато детекторът ми за разпознаване отчиташе „тревога от висока степен" аз поучавах в Уилоу една поредица, основана на живота на цар Давид. Заглавието на последната ми беседа беше „Всеки се нуждае от един Натан". Тя изразява идеята, че, освен насърчение, на ближните членове в тялото Христово е нужно да предлагаш и предупреждение - да ги предупреждаваш за евентуалните капани в живота им, преди самите те да са забелязали проблема на хоризонта. Това означава да бъдеш духовен брат или сестра на някого. Навярно си спомняте историята на цар Давид и Витсавее. Накратко, от покрива на двореца си Давид вижда красива (макар и омъжена) жена да се къпе; изпраща слугите си да я доведат; впуска се в сексуална връзка с нея; по-късно научава, че тя е бременна; незабавно урежда убийството на съпруга й; взима Витсавее за своя съпруга и майка на детето им. Това е доста грозна сцена. Ако Давид трябваше да води годишен отчет на греховете си, тази година можеше да бъде наречена една много лоша година.

Интересното е, че всички в двореца знаят, че направеното от Давид е нещо ужасно, но никой не му споменава и дума; никой не му казва истината. Никой, с изключение на Натан - стар приятел на Давид, изпратен при него от Бога, в качеството си на пророк.

Един ден Натан отива при своя приятел, бившето овчарче, и му разказва история, стратегически насочена към миналото и настоящето на Давид. Това е историята за една овца.

- В един град има двама мъже - казва Натан. Единият е богат, а другият - сиромах. Богатият има много овце и говеда, а сиромахът няма нищо друго освен едно малко женско агне, което купува. Агнето яде от залъка му, пие от чашата му, лежи на скута му. То му е като дъщеря.

Натан продължава разказа: „Един пътник идва при богатия. Нужно е ястие, за да се нахрани пътникът, но, понеже на богатия му се досвидява да вземе от своите овце и говеда да сготви, той открадва скъпоценното агне от сиромаха, убива го и го сготвя."

Давид се ужасява. Мисълта за себичното зло дело го разгневява. В името на живия Господ - извиква той, - човекът, който прави това, заслужава смърт! II Царе 12:1-3, NCV. 2Царе 12:5,NCV.

Разказът на Натан улучва право в целта.

- Ти си този човек! II Царе 12:7a, NCV. - казва Натан. За Давид това е неочаквано.

Мъдрата и смела конфронтация на Натан в крайна сметка довежда до чистосърдечното покаяние на Давид пред Бога. 2Царе 12:13,NCV.

След като представих поучението с цялата история, аз насърчих хората от църквата: в света на техните взаимоотношения да не отбягват да предприемат ходове с висок риск и високи залози, подобни като този на Натан. „Натан е единственият, който казва истината на приятеля си - поясних аз. Всички ние се нуждаем вътре в нас да има по малко от духа на Натан".

Думите ми още звучаха в моя ум, когато получих подбуждане от Бога, свързано с моя приятел, който „нямаше" проблем.

- Ако искаш да бъдеш добър приятел на този човек - сякаш казваше Святият Дух, - иди и повдигни тази тема, но без обвинения. Целта не е да го осъдиш предварително, а да разбереш истината и да му напомниш за брачните му обети.

На следващата седмица събрах целия си кураж и отидох при приятеля си.

- Виж - казах, - ти знаеш колко съм загрижен за теб; колко всеотдайни се опитваме да бъдем като църква; честни един с друг-да си казваме истината на всяка крачка. Леко съм загрижен относно теб. Искам да бъда сигурен, че всичко е наред....

Приятелят ми кимна и ми каза да продължа.

- Е - казах аз, - изглежда, че прекарваш доста време със съпругата на друг мъж....

Когато думите се изнизаха от езика ми, той впи изпитателен поглед в мен и отстъпи една крачка назад. За част от секундата си помислих, че ще ми благодари, че повдигам въпроса, тъй като не би искал с постъпките си да предизвиква недоразумения. Но очите му изразяваха друга реакция.

- О, сега разбирам как стоят нещата - бавно кипеше той. Сега, когато си главен пастир на църква, макар и мъничка църква, която се събира в нает киносалон, ще започнеш да се правиш на Бог и да казваш на хората с кого могат или не могат да бъдат приятели! Ще бъдеш г-н Ченгето на взаимоотношенията; човекът, който си пъха носа в работите на всички; ще следиш компаниите им за вечеря! Така ли ще бъде, Бил? Такъв ли си станал?

Искаше ми се да кажа: „Чакай, чакай, чакай. Не си ли спомняш как приключи историята с Натан и Давид? Говорихме за това в църквата едва миналата седмица! След като Натан смело заяви каквото имаше за казване, Давид отвърна: „Съгреших пред Господа""*. Той даде на Натан приятелска мъжка прегръдка, отиде и написа куп велика музика на поклонение. После всички заживяха щастливо! Спомняш ли си?"

Но беше безполезно. Приятелят ми вече си беше тръгнал ядосано.

Няколко месеца след тези мъчителни реплики открих, че имало извънбрачна афера. Приятелят ми пропускал срещите ни за обяд; измислял тези пътувания на изток, защото се заплел в поредица от тайни срещи, които включвали „другата" жена в живота му.

Накрая бракът на този човек и едно невинно семейство бяха съсипани. Неизказана болка и страдание произлязоха от неговите грешки, отчасти поради това, че той не позволи на приятел да внесе светлина в една тъмна част от неговия живот.

Онова, което поучавах в поредицата през ранните дни на Уилоу важи и днес: всеки се нуждае от един Натан. А за всички, които обичат Бога, ще бъде добре да развият „нагласата на Давид". Понякога Бог изпраща към нас нашепвания, които ни спестяват болката чрез ушите и устата на друг човек. Периодично Той избира нас да занесем послание до някой друг - независимо дали ще бъде добре прието, или не.

Да имаш „нагласата на Давид" може да означава разликата между това, да продължиш по път, водещ до саморазруха, или да направиш завой от този път към живот и възстановяване. Един пример за това се разигра преди няколко месеца, когато в продължение на тридесет и пет минути говорих на едно съботно-неделно богослужение по темата за помиряването.

Прекарах първата една трета от говоренето, обяснявайки подробно, че, когато имате взаимоотношение, накърнено поради разногласия, Библията казва, че, преди всичко, трябва да изчистим нашата страна от улицата, преди да я пресечем и да отправим обвинението към другия човек. Трябва да започнем, като признаем своята част за неуспеха на взаимоотношението (нашето отношение, думи или действия), за да може, когато почувстваме, че е време да се изгради мост на помиряване с другия човек, да дойдем на масата с чисти ръце и чисто сърце.

И така, аз прекарах тридесет и пет минути върху тази тема, обяснявайки на събранието как да преминат през процеса на помиряване: кротко, смирено, сериозно, с дълбок дух на благодат. Схващате ли картината?

Веднага след службата един от първите хора, които дойдоха да ме поздравят, беше мъж,. Представи се като посетител от Охайо. Беше огромен, от типа на футболист- защитник. Физиката му сякаш щеше да се пукне по шевовете. Нещо повече, той беше от хората, които говорят отблизо - нашественик в личното пространство. Човекът ми се навря в лицето. Колкото повече говореше, толкова по-неудобно се чувствах.

- Жена ми нещо не е наред - каза той. Не ми говори тези дни. От това, което току- що чух в проповедта ви, тя е в разрез с Библията. Тя е в грешка!

При всяко изявление слюнката му пръскаше очилата ми. Отстъпих малко назад. Никаква полза. Когато аз минах назад, той мина напред. Изпълнявахме нещо, което наподобяваше ужасен танц. Всеки, който ме познава, знае, че мразя да танцувам, така че заех

твърда позиция.

- Кажете ми пак онези стихове от Библията, за които споменахте - поиска той, - защото ще се прибера у дома и ще й ги цитирам. Ще я оправя веднъж завинаги!

Това бързо отиваше към задънена улица. Колкото повече човекът говореше, толкова повече се разгорещяваше. Нещо трябваше да го укроти.

Протегнах се към лактите му и го побутнах крачка назад. „Нека задържим за малко цялото това нещо - казах аз. И, докато сме още на въпроса, какво ще кажете да намалите малко децибелите с около 50 процента?"

Той се изсмя нервно. Мисля, че малко се развълнувах! – отвърна той.

- Физическото ви присъствие и близост започват да ми действат заплашително - казах. Това е по-голямо постижение, отколкото си мислите. Мога само да си представя как ще се чувства съпругата ви, освен ако не е два метра и не вдига по сто и петдесет.

Припомних на мъжа, че бях прекарал първите двадесет минути от проповедта върху темата да се справиш със своята част от работата, преди да нападнеш с обвинителен дух някой друг. Бях говорил за смирение; бях говорил за кротост; бях говорил за благодат. Очевидно, човекът не беше обърнал внимание на тези неща.

- Ще бъда откровен с вас - казах, готвейки се за удар. Вие приличате на гневен човек, който е извън контрол. (Около Уилоу имаме цивилна охрана. Това ми дава увереност да говоря смело при подобни обстоятелства.) За негова чест, мъжът промени поведението си.

- Цял живот съм се борил с гнева - каза той.

- Сега вече вървим нанякъде - отвърнах. Току- що дадохте класически „Давидов" отговор, ако някога съм чувал такъв. Добре се справяте.

Тъй като човекът бе приел благосклонно наблюденията ми, впоследствие успяхме да проведем един петнадесетминутен ползотворен диалог. Той се нуждаеше от един Натан, който да застане до него, да му покаже огледало и да каже: „Ето какъв си в действителност". Не знам как се е развила историята на този мъж, когато се е върнал в Охайо, но се възхищавам на готовността му да погледне в огледалото по време на разговора ни.

Ако вие и аз претендираме, че вярваме в Божието Слово, неминуемо ще настъпи момент, когато ще се нуждаем от помощ, за да го приложим в живота си. Бог не ни е създал да живеем във вакуум. Ние се нуждаем от другите. Нуждаем се някой от плът да ни помогне да постигнем праведността, за която копнеем. Отново ви насочвам към Притчи 11:14, което казва: „Където няма добро ръководене, хората изгубват пътя си; колкото по-мъдър съвет следваш, толкова по-големи са изгледите ти за успех" (MSG). Когато размишлявам върху доброто ръководене, което Бог е шептял в живота ми, осъзнавам, че голяма част от него е дошла чрез устата на доверени приятели. Не винаги съм бил достатъчно зрял, за да бъда благодарен за тази „мъдрост" в самия момент, но обикновено (макар и не винаги) съм се опитвал да се вслушвам в насоката, която съм получавал.

Когато се замисля за Божествените нашепвания, които са ми били предавани от истински, живи хора през цялото време, умът ми се връща назад към юношеските ми години, когато след онази вечеря с бургера заедно с един наставник от църквата ни, за което разказах в глава 1, легнах на леглото, вперих поглед в тавана, а думите на този човек отекваха в ума ми: „Какво ще направиш с живота си, което да остане завинаги?" - беше ме попитал той в ресторанта онази вечер.

Това беше радикална мисъл - идеята да предам всичко на едно Същество, което не можех да видя. Четиридесет години по-късно аз осъзнавам, че траекторията на духовното ми пътуване всъщност бе зададена точно в онази нощ. Мъжът ми беше казал, че, за да приема неговото предизвикателство, трябва само да предам живота си в ръцете на Бога, докато Бог се показва достоен за доверие. В мига, когато Той допуснеше грешка, можех да се откажа от сделката веднага и на място.

Отдавна съм се отказал от идеята, че Бог някога ще подхване несполучливо топката на моя живот. Вслушването в мъдрото подбуждане от този човек се оказа най-значимата стъпка, която някога съм правил. Едно простичко нашепване. Един неуверен, но възприемчив дух. Един живот, променен завинаги.

Друг съвет, който дойде чрез приятел, се появи в ранните години на Уилоу. Двамата с Лин се сприятелихме отблизо с едно семейство, което беше част от църквата. Не спирахме да им се удивляваме колко дълбоко се обичаха един друг. Искахме и нашето семейство да бъде такова, но не бяхме съвсем сигурни от къде да започнем.

След едно от съботно-неделните ни богослужения бащата от семейството се приближи към мен.

- Бил - каза той, - мисля, че се справяш много добре с ръководенето на нашата църква, но съм любопитен дали би приел един малък съвет на семейния фронт.

- Абсолютно - отвърнах аз напълно сериозно.

- Би могъл да се замислиш как да прекараш времето през отпуската си малко по-мъдро - каза той. Вместо само да стоиш далеч от църковните дела и да наричаш това почивка, замисли се да използваш ваканциите като възможности да инвестираш в семейството си ... Да заредиш семейството си с приключения и радост.

Това, което той каза, прикова вниманието ми. През ранните ми години на служение имах склонност, когато си взема почивни дни, или да продължа да работя от къщи, или да прекарвам време с няколко приятели мъже. Обаче не можех да заблудя никого. Семейството ми не печелеше нищо от тази моя склонност.

Зададох няколко въпроса за доизясняване. Научих, че този мъж и съпругата му отдават първостепенно значение на това, да си взимат по две семейни отпуски всяка година. Доста преди самите пътувания те включвали и децата си в процеса на планирането. Така пораждали силно усещане за очакване на онова, което предстояло. След заминаването те изцеждали всеки грам преживяване от семейното време навън. Щом се върнели, си разказвали истории, споделяли си спомени, разглеждали албума със снимки. Така преживявали отново прекараното страхотно време.

През последните двадесет и пет години подбуждането от Бога чрез този татко оказа по-голямо влияние върху семейство Хайбълс от всеки друг съвет, който съм получавал. Ние също си поставихме за цел да вземаме по една или две семейни отпуски всяка година. Понякога на вълнуващи места, друг път - в някакво мъничко градче в Мичиган, където можем да си отпочинем, да се возим на лодка и да плуваме. И, както при семейството, чието поведение бе пример за нас, ние също видяхме, че в резултат на това семейството ни се научи да се обичаме един друг много по-силно.

Преди няколко години, през една от тези ваканции, с Лин и децата се наслаждавахме на последната си вечеря заедно. Аз ги помолих да споделят два-три семейни спомена, които бяха най-важни за тях. Без изключение спомените бяха създадени по време на ваканциите заедно. Когато Шона и Тод започнаха да преразказват всяко пътуване, с Лин се удивихме колко живи и ярки са спомените им. Те запомнили всеки град, всеки хотел и почти всеки ресторант, където бяхме се хранили. Тод си спомняше всяка наета кола, камион или лодка. Шона си спомняше всяка обществена дейност, в която се бяхме включвали; а всички бяхме запомнили годините, когато ваканциите ни бяха попарени от неприятно време или провалени поради грип.

Все пак, в лоши и добри времена, в болест и здраве тези пътувания изградиха в нашето семейство връзки на почит един друг и към Бога. И, всичко това, заради едно нашепване от приятел, казано съвсем на място.

Ще ми се да мога да кажа, че всяко нашепване, което получавах през цялото това време, включваше гладки и безпрепятствени теми като приятни ваканции и топли семейни спомени, обаче случаят не е такъв. Две нашепвания, благодарение на една много добра приятелка, станаха причина за огромни вълни в живота ми.

Години наред двамата с Лин бяхме включени в малка група с приятели от църквата. Събирахме се заедно веднъж седмично, за да си разказваме какво става в живота ни, след което се молехме за различни битки; споделяхме си какво би ни посъветвала Библията да направим. Що се отнася до формата, обикновено провеждахме събранието си, хапвахме заедно, молехме се заедно, след което прекарвахме още няколко минути заедно, просто да си побъбрим.

След едно такова събиране, по време на „побъбрянето", една от близките ни приятелки се приближи към мен с ураганно нашепване от Бога.

- Бил, загрижена съм за сърцето ти - каза тя.

После продължи, като обясни, че, по нейно виждане, поведението ми по време на събранието същата вечер показвало признаци на „напластяване", както го нарече тя.

„Когато сърцето ти се напласти (което е защитна реакция в резултат на тежките удари в служението, които си понесъл през годините) - каза тя, - ставаш по-слабо чувствителен към сърцата на другите. Мисля, че това явление заслужава непредубедения ти размисъл".

Докато казваше тези съвсем верни думи, очите й останаха насочени към моите. Тя каза всичко това бавно, нежно и съчувствено. Не бях изненадан, защото тя и съпругът й подкрепяха моето семейство, служението и мен самия като личност. Знаех, че в сърцето си тя искаше това, което е в най-голям интерес за мен, но не бях сигурен как да променя „напластяването", което беше забелязала в мен.

Няколко седмици по-късно (отново след събиране на малката група) същата приятелка дойде при мен и попита дали можем да поговорим. Беше наблюдавала как ритъмът на живота ми постепенно ме отдалечава от близките приятелства. Уилоу току- що бе преминала от две богослужения седмично на пет, понеже църквата растеше с голяма бързина. Служението към международната църква тъкмо се разгаряше, Асоциацията Уилоу Крийк набираше ход. Бяхме започнали мащабна строителна програма. Едва можех да крепя професионалните си чинии да се въртят, да не говорим да отделям време на личния фронт. Нещо по-лошо, пренебрегвах грижата за собствената си душа; вече бях опасно близо до рухване.

- Имам чувството, че думите ми от преди няколко седмици не са помогнали. Поведението ти продължава да е същото. Това е причина за още по-голямата ми загриженост - каза тя. Бил, аз се молих за това и смятам, че е време да се срещнеш с християнски съветник.

В мига, когато тя изрази мислите си, знаех, че бе права. Бог ми предлагаше спасително въже под формата на приятелски съвет. Най-глупавото, което бих могъл да направя, щеше да е, ако не постъпя според сигнала, който току- що получих.

Нейното нашепване от Бога в едно изречение ми костваше стотици часове и хиляди левове такси за съветване. Но дългосрочно погледнато, то ми спести много повече от това, което ми струваше. Така нужното инвестиране, което направих в изцеляването и израстването на вътрешния ми свят през този период, доведе до много по-голямо междуличностно, емоционално и професионално здраве. Преди два месеца, когато се изправих на платформата в главната зала на нашата църква, и казах: „Честита тридесет и четвърта годишнина, Уилоу!", си помислих: Нямаше да бъда все още тук, ако тази приятелка не приемаше нашепванията насериозно.

Едно от най-дълбоките нашепвания, които някога съм получавал, ми беше предадено по време на същия период от моя живот. След службите на поклонение в края на седмицата един приятел ме съпроводи до колата.

Посланието, което споделих през този уикенд с Божията благодат, протече помазано. Реакцията на хората от църквата беше изключително положителна. Беше едно от онези преживявания, които пастирите биха искали да сложат в рамка и да закачат на стената, за да може през по-трудните уикенди да си припомнят добрите моменти.

По пътя към колата приятелят ми каза: „Бог наистина те използва днес, Бил. Каква невероятна служба; какво силно послание...". Когато най-накрая стигнахме до колата ми, той се обърна към мен и каза: „Хей, само нещо дребно. И не го преувеличавай, моля те! Когато спомена в една от илюстрациите на проповедите си за „сблъсъка на седемте коли", дали имаше предвид инцидента, който малката ни група видя миналата седмица, когато се връщахме заедно от обяд?"

- Да - отговорих аз.

„Не се опитвам да се правя на педант, но това беше катастрофа най-много с три коли." Той спря за момент, преди да продължи, докато аз попивах думите му.

„Бил, Бог постоянно говори чрез теб много мощно - каза той. Не е нужно да се опитваш да подсилваш въздействието си с допълнителни 10 или 15 процента чрез преувеличения - или по някакъв друг начин. И без това протича достатъчно голяма сила. За тези от нас, които те познаваме добре, преувеличението не засилва усещането за помазание, а намалява достоверността ти до известна степен".

Аз се свих. Това, което той каза, прозвуча вярно.

- Слушай, - продължи той, като сложи ръка на рамото ми. Когато говориш, Бог те използва по удивителни начини. Молбата ми е да почиваш в Неговата сила, вместо да добавяш коли към купчината, когато си на сцената.

Спомням си това подбуждане, сякаш ми е предадено тази сутрин. И до днес винаги, когато съм изкушен да добавя малко жизненост към проповедите си, се сещам за увещанието: „Не добавяй коли към купчината".

- Уповавай на Господа от все сърце - съветва Притчи 3:5-6 - и не се облягай на своето си разбиране; във всичките си пътища се подчинявай на Него и Той ще оправя пътеките ти". Бог оправя пътеките ни, като ни осигурява обобщено водителство чрез възможностите на големите групи, каквито са съботно-неделните служби на поклонение или сесиите на конференции, където се поучава Библията. Той осигурява прозрения по време на упражняването на лични духовни дисциплини; предлага „помощ в плът", като ни шепти чрез загрижени реплики, като тази на паркинга през онзи ден.

Сещам се за някои от постоянните нашепвания, които бях достатъчно благословен да чуя. Знам, че щях да съм на половината на човека и ръководителя, които съм днес, ако не се вслушвах в пълните със сила думи.

Сю Милър беше един такъв проводник на нашепвания. С нея се познавахме още като деца в колежа. Приятелството ни ни преведе през служение в младежка група, основаване на църква и пренасяне в зрялостта. Тя беше на сватбата ни с Лин. По-късно ние стояхме до нея, когато произнасяше брачните си обети. Ходехме заедно на почивки като семейства; възхвалявахме факта, че партньори в служение биха могли да бъдат приятели.

Сю винаги е запалена да вижда децата да се обучават на Божиите неща по изобретателни и ангажиращи начини. От самото начало тя ми казваше: „Бил, децата са важни! Детското служение е важно! Тази жизненоважна част от църквата на Бога трябва да получава повече персонал, финансиране и подкрепа от страна на главните лидери". Трябваше ми известно време, за да схвана тази истина, но накрая я възприех. Постоянното й нашепване доведе до това, че детското служение в Уилоу получи искания от нея персонал, финансиране и подкрепа. И днес, когато минавам през служението „Обещаната земя" на Уилоу и виждам наследството, което една жена е оставила, си мисля за безбройните деца, избрали Исус за свой Господ и Спасител поради видението на Сю. Благодаря на Бога, че използва постоянните й нашепвания, за да ме просветли относно инвестирането в бъдещите поколения.

Бог е изпращал и други, които са нашепвали; били са различни барабани; служили са като инструменти за промяна в живота ми. От страна на моя наставник и преподавател в колежа, д-р Гилбърт Билезикян, защитаваната кауза беше: „Слугуването е важно!" От страна на Нанси Бийч, част от първоначалната младежка група, която накрая даде начало на църквата, каузата беше: „Бил, хората на изкуството са важни!Хората на изкуството са важни\" От страна на съпругата ми, Лин, това беше: „Хората, пострадали от СПИН са важни. Хората, които страдат от крайна бедност, са важни!" От страна на моя приятел психолог Хенри Клауд беше: „Твоят вътрешен свят е важен, Бил. Не можеш да разрешиш всичко с главата си". От страна на Джон Максуел барабанният удар звучеше така: „Лидерството е важно - особено лидерството в местната църква". Списъкът със защитавани каузи може още да продължи.

В библейската транслитерация на The Message (MSG) Притчи 2:1-5 гласи следното: „Добри приятелю, вземи присърце това, което ти казвам; събери съветите ми и ги пази с живота си. Приклони ухото си към света на Мъдростта; настрой сърцето си към живот на разбиране. Точно така - ако направиш прозрението твой приоритет и не приемаш „не" за отговор, но го търсиш като златотърсач, който промива пясъка за злато, като приключенец в търсене на съкровище, повярвай ми, преди да разбереш страхът от Бога ще бъде твой; ще си дошъл до познанието на Бога". Каква вълнуваща картина на златотърсач, който промива пясъка за злато. Само си представете, какво би се случило, ако всички, които познавахте, търсеха прозрение по този начин. Представете си, ако самите вие правехте така постоянно.

Когато вие и аз живеем широко отворени за Божественото водителство, благодарение на някого, който обича Бога и нас; когато приемаме нашепванията с достатъчно смирение и благодат, те стават като красиво опаковани подаръци, на които можем да се радваме до края на живота си.

Преди няколко седмици на едно събиране се включих в една приятелска закачка с друг човек в стаята. Шегувах се с този мъж заради играта му на голф, но, каквото и да бе, смятах, че беше забавно.

Един от презвитерите на църквата ни присъстваше на събирането. Така стана, че той дочу репликите. Когато мъжът, с когото се шегувах, се отдалечи, за да хапне нещо, презвитерът се приближи.

- Знаеш, че те обичам, Бил - каза той, - но някои хора се чувстват по-удобно със закачките ти, отколкото други. Моля те, проявявай разпознаване, когато се шегуваш.

Въпреки че оценявах намерението на презвитера и мекия начин, по който изрази посланието си, усетих пристъп на отбранителна реакция. Хайде де - помислих си, - малко по-весело. Просто се шегувах.

Тогава почувствах Бог да казва: „Това беше подарък, Бил. Замисли се какво ти казва той, защото е прав. Не пренебрегвай съвета, който получаваш".

Когато Святият Дух потвърди изразеното от презвитера, почувствах, че защитата ми се отпусна. Бог ми даваше да разбера:

„Тази вечер няма сериозна вреда, но, ако не се вслушаш, можеш да нараниш някого в бъдеще". Чрез бързия „раз-два" удар от думите на презвитера и последвалата реакция на Духа, усетих, че избегнах бъдещ куршум. Бях признателен.

Бързо прескачаме до момента преди няколко нощи, когато управителният съвет на презвитерите беше свикан за месечното ни събрание. Повечето от нас много години (дори десетилетия) седят около презвитерската маса, но за един нов член, благочестив човек с дълготрайно участие в църквата, това е едва второто му събиране.

Групата се включи в оживена дискусия относно добре известен откъс от Библията, когато най-новият член се обади: „О, да. Това се намира в глава 14 на Евангелието от Лука, стихове 14 до 24".

Всички знаеха, че той цитира грешно място, но аз се пошегувах с него, като казах: „Трябва да прекарваш по-малко време с Корана и да взимаш от време на вреМ^е Библията .

Около цялата маса имаше подсмихвания (включително и от обекта на моя присмех). Пр^еминахме към следващата точка от дневния ред и продължихме събранието по план, когато започнах да чувам леко нашепване.

В края на събранието по обичай председателят на управителния съвет прави кратка оценк^а на поведението и участието ни през вечерта. Той попита: „Някой има ли нужда да внесе корекции за нещо, да направи пояснения или да се извини за определена постъпка?"

Вдигнах ръка във въздуха. Аз трябва да се извиня - казах, като погледнах новия член на екипа ни. Ти си тук само от два месеца. Това, което направих преди малко, отрази неуместно ниво на шеговитост, имайки предвид краткото ти време с нас .

- О, хайде, Бил! - подскочи мъжът. Слушам те да поучаваш всеки уикенд; познавам те достатъчно добре; знам, че ти просто се шегуваше....

- Получих лек сигнал в духа си, след като изрекох тази духовитост - казах аз. - Така че, прид^ържам се към извинението. Моля те за прошка тук, тази вечер.

Той благосклонно ми я предостави, макар да вярваше, че бе напълно излишна.

Той не знаеше, че Бог ме взе на едно пътуване, което започна преди няколко седмици. Там получих съвет от доверена и любяща приятелка. Тя наистина от сърце ми желаеше най-доброто. Пътуването е свързано с изчистването на моя стил на говорене и употребата на думи, които изграждат, а не събарят. Със сигурност онази вечер нашепването малко жилна и отне част от блясъка на страхотното събрание. Но аз се уча, че, ако обърна внимание, когато ужилването е леко, по-късно ще си спестя по-голяма болка.

В Йоан 8:36 Исус казва: „Ако Синът ви освободи, наистина ще бъдете свободни". И, ако има полезен страничен продукт от слушането на Божиите нашепвания, предадени чрез хората в твоя живот, той е следният: навременният и уместен съвет от приятели може да те изведе по бързата процедура към свободата в този живот - свобода от смущаващите сили, с които хората се сблъскват всеки ден.

За някои „силата" е вярване с обратен ефект - че са безполезни, неспособни или отблъскващи за тези, които обичат. За други „силата" е поведение с обратен ефект - прекалено харчене, преяждане, прекомерно пиене, свръх постижения, прекомерни удоволствия или прекалено безпокойство.

За други препятствието е свързано с развитието на взаимоотношенията: „Ако само можех да контролирам избухливостта си!" - оплаква се два пъти развеждалият се мъж. „Ако само можех да престана да манипулирам хората"- казва властната жена. „Ако само можех да поправя вътре в мен болката, която ме кара да наранявам всички останали" - казва жертвата на насилие, която много години по-късно не намира облекчение.

Списъкът продължава с: контролиращите, постоянно разчитащите на помощ и подкрепа, прилепящите се, безпомощно зависещите от другите, фанатиците, лъжците ... Всички тези хора нямат напредък в пустеещите земи на взаимоотношенията си в своя живот.

Може би вие мълчаливо се приобщавате към техния хор, знаейки много добре как се чувстват те. Може би самите вие сте отблъснали брачен партньор, деца или колеги; разрушили сте всяко прилично приятелство, което някога сте имали. Но животът ви не бива да бъде такъв! С Божията благодат вие можете да смените скоростите още от днес.

Истинското освобождение, което търсите, може да се намери само в Исус Христос. Част от Неговата стратегия е да ви помогне е, като ви осигури верен сигнал чрез други хора във вашия живот. Вие не сте нищо неструващи, неспособни или отблъскващи, но може би е нужно да внесете някои промени. А това да бъдете отворени за сигнала от онези, които ще бъдат напълно откровени с вас, би могло да бъде най-голямото благословение, което ще познаете.

Следващият път, когато доверен приятел ви се обади и попита: „Хей, мислиш ли, че можем да поговорим за нещо, което забелязвам в живота ти?", предизвиквам ви да оставите отбранителността си и, вместо това, да предпочетете смирението. Кажете на приятеля си, че ще се радвате да поговорите. Бъдете сериозни, доверявайки се, че Бог може би е приготвил по-добри дни за вас чрез мъдростта, съдържаща се в неговите или нейните думи. Да се вслушваме в тези нашепвания - това е един от начините, по които вие и аз ще изпитаме един по-добър и по-праведен живот! Отворете ушите си за съвета „в плът", който вашият Баща иска да ви каже днес! Никога няма да съжалявате за приливите на мъдрост, които тези взаимодействия могат да донесат.