Следите на душите

Докато са в транс, клиентите ми описват визуално ду­ховния свят, като използват земни символи. Сами съз­дават образи въз основа на планетарния си опит от прераждания или водачите им подготвят за тях позна­та обстановка, грижейки се за спокойствието им. След беседите ми за този аспект на несъзнателната памет често някои от слушателите са казвали, че въпреки сво­ята смисленост описанията не звучат правдоподобно. Как е възможно в духовния свят да съществуват класни стаи, библиотеки и храмове?

В отговор на тези въпроси обяснявам, че спомените ни за минали наблюдения са метафорично представени от днешна гледна точка. Случки от целия живот оста­ват в душевната ни памет завинаги. В духовния свят един храм не представлява истински образ на здание от каменни блокове, а по-скоро визуализация на значението, което има този храм за душата. Когато се завърнем на Земята, спомените за минали събития от духовния ни живот са възстановки на обстоятелства и събития, ос­новани на разбирания и съзнателно познание. Винаги, ко­гато извличам спомени от клиентите си, информация­та в паметта на душевното им съзнание се преработва от човешкото. Независимо от словесните им картини на духовните пространства винаги се интересувам от функционалните аспекти на тяхното предназначение.

Щом новите души напуснат защитните си пашкули, влизат в общностни взаимоотношения. Когато започ­нат да се прераждат, разказите им за места и структури, които виждат между животите си, се доближават до тези на по-старите души, идвали на Земята. Понякога описанията не са толкова земни. Чувал съм за стъклени сгради, подобни на катедрали, огромни кристални коридори, геометрични постройки с множество ъгли или гладки куполообразни помещения без ясни граници. Понякога клиентите ми казват, че пространството, в кое­то се намират, няма определена структура, а представ­лява безкрайна поляна с цветя или обширна местност с гори и езера. Хората под хипноза изразяват удивление, докато разказват как се носят към мястото си в духов­ния свят. Някои от тях са така поразени, че не могат съвсем ясно да опишат какво виждат.

Слушал съм и доста разкази за преходите на душите от едно място на друго. Следващият цитат е от кли­ент от четвърто ниво, който използва геометрични фигури, за да опише различните обстановки, които наблюдава:

„Често пътувам из духовния свят. Геометричните форми, които виждам, отразяват определени функции. Пирамидите са за уединение, медитация и лечение. Правоъгълните форми - за обмисляне на отминалия живот и учение. Сферите служат за преглед на бъдещи животи, а цилиндричните портали са отп­равни точки за пътувания към други светове и добиване на познания. Понякога минавам през големи оживени духовни цен­трове, като летища, в които телепатически се изпращат съ­общения. Представляват огромни цилиндри с насочени преда­вателни линии, излъчвани от всяка душа. Препълнени са, но има добра организация. (смее се.) Не може да се избързва, иначе бихте изпратили лъча си извън помещението. Тези центрове са транспортни възли с персонал, който определя направленията и отговаря на въпроси на пътници. Движението е плавно и спокойно и се чуват приятни хармонични звуци, за които душите вибрационно се захващат и поемат по направленията си."

В индийските „упанишади" се твърди, че след смърт­та запазваме сетивната си памет. Вярвам в теорията от този стар философски текст, че сетивата, емоции­те и човешкото его са пътят към безкрайния опит, от който безсмъртната душа добива физическо познание. Един от клиентите ми говори за това по убедителен начин:

„В духовния свят можем да пресъздадем всичко, което поискаме, за да ни напомня за места и неща, които сме харесвали на Земята, физическите ни симулации са почти съвършени, на някои дори се струват абсолютно точни. Но без тяло... Е... За мен са просто имитации. Обичам портокали. Мога да създам портокал тук и дори да възпроизведа характерния му сладникав вкус. Все пак не е същото като да хапна портокал на Земята. Това е една от причините да се наслаждавам на физическия си живот.

За разлика от коментара на този клиент съм чувал други да казват, че духовният свят е истинската реал­ност, а земният - илюзия, създадена, за да се учим. Мо­же би тук няма противоречие. Вкусовите рецептори на земните хора са силно развити. Затова портокалите и човешките същества съществуват в хармония. Има сте­пени на реалност. Това, че нашата вселена представля­ва тренировъчна площадка, не означава, че е нереална, а само краткотрайна. Нещата, които може би са времен­на илюзия за земните обитатели, не оспорват факта, че за физически живия човек насладата от вкуса на портокала е по-голяма, отколкото тази на душата от подо­бието, което е създала. За сметка на това реалността на духовния свят, съществуващ между измеренията, къ­дето нищо не е абсолютно, позволява на душата да до­бие огромен опит, който далеч не се вмества във физическите представи.

Когато клиентите ми описват духовните си центро­ве, те представляват чудни образи за тях. Със сигур­ност всички културни стереотипи, както и аспектите на метафорична символика, запомнени от човешкото съзнание, играят роля, но това не прави драматичните възстановки в духовния ни живот по-малко реални. Ко­гато душата се завърне на Земята, забравила натрупа­ното познание, тя трябва да се приспособи към нов мозък без съзнателна памет. Новороденото бебе все още няма никакъв минал опит. След смъртта важи обратно­то. Спиритуалният хипнотерапевт разчита на две сили при регресия. От една страна, работи душевното съзна­ние с огромния си запас от спомени за минали прераждания и духовен живот, а, от друга - съзнателната памет на сегашното тяло, чрез която клиентът създава описа­ния, докато е под хипноза. Човешкото съзнание не е изключено по време на хипнотичен сеанс. Ако бе така, кли­ентът не би могъл да разговаря свързано с терапевта.

Преди да продължа с анализа си на това, което виждат клиентите ми под хипноза в духовния свят, бих искал да се спра на разграничаването между паметта и ДНК. Има хора, които вярват, че всички спомени се носят от ДНК - така си осигуряват спокойствие с отричането на прераждането, което смятат за научна позиция. Естествено всеки има пълно право да не вярва в прераждането поради каквито и да е лични съображения, религиозни или други. Но да се твърди, че всички спомени за миналия ни живот произхождат от генетиката и са пренесе­ни в клетките ни чрез ДНК от далечни прадеди, според мен е неоснователно поради няколко причини.

Несъзнателните спомени за травми от предишен жи­вот могат да пренесат следи от сериозно физическо увреждане на отдавна мъртвото тяло в новото, но то­ва не се дължи на ДНК. Тези молекулярни кодове са съв­сем нови и са се появили на бял свят със сегашното ни материално тяло. Отношенията и разбиранията на ду­шевното съзнание въздействат върху биологическото. Има изследователи, които вярват, че вечният ни интелект, носещ отпечатъка на енергийни влияния и споме­ни от минали прераждания, може да въздейства върху ДНК. Всъщност има безброй други елементи, например мисловни изводи, които пренасяме в новото си тяло от стотици предишни животи. Това включва и преживяванията ни в духовния свят, където нямаме тела.

Съществен аргумент против ДНК-паметта за ми­нали времена е огромният обем информация, събрана за преражданията. Телата, които сме имали в предишни животи, почти никога не са свързани генетически със сегашните ни семейства. Ако в един живот съм бил член на семейство Смит заедно с другите от духовната си група, е възможно в следващия всички да изберем да бъ­дем от семейство Джоунс. Но не бихме се върнали от­ново във фамилията Смит, както ще обясня по-подроб­но в седма глава. Много от клиентите ми са имали пре­раждания в Кавказ, ориента и Африка без никаква нас­ледствена връзка. Освен това как е възможно спомени­те ни за прераждания в други форми на живот да идват от клетките на човешката ДНК, която съществува само на Земята? Отговорът е прост. Така наречената генетична памет е всъщност душевната памет, произ­тичаща от несъзнателния ни ум.

Разделям паметта на няколко категории:

1. Съзнателна памет. Към това състояние на мисълта се отнасят всички спомени, съхранени от мозъка на биологичното ни тяло. Проявяват се чрез съзнателно­то его, което познава само физическата ни планета и се е приспособило към нея. Съзнателната памет се влияе от сетивния опит и всички биологични инстинкти, както и от емоционалните преживявания. Понякога тя ни изневерява, защото притежаваме защитни механизми да преценяваме кое от информацията, по­лучавана чрез петте сетива, да бъде съхранено.

2. Безсмъртна памет. Спомените от тази категория, изглежда, идват от подсъзнанието. Подсъзнателната мисъл силно се влияе от телесните функции, които не са подвластни на съзнателен контрол, като например сърдечния ритъм и отделянето на хормони. Но тук избирателно може да се съхранява и съзнателна ин­формация. Безсмъртната памет носи спомените за произхода ни в този и в миналите физически животи. Тя е хранилище за голяма част от психиката ни, защо­то подсъзнанието представлява мост между съзна­телния и свръхсъзнателния ни ум.

3. Духовна памет. Това са спомените, произтичащи от свръхсъзнанието на душата. Ако съзнанието, интуи­цията и въображението се изразяват чрез подсъзнани­ето, те се извличат от този по-висш източник. Веч­ното ни душевно съзнание се е развило от висша мис­ловна енергия отвъд самите нас. Може би изглежда, че вдъхновението струи от безсмъртната памет, но има и по-висш интелект извън биологичния ни ум, който представлява част от духовната памет. Понякога се заблуждаваме относно източника на духовни мисли. Смятаме ги за своя лична памет, а всъщност духовна­та памет е информацията, натрупана при общуване­то с други същества във вечността на съществуването ни.

Общностни центрове

Следващият ми случай илюстрира визуалните асоциа­ции, с които клиентите в състояние на свръхсъзнателност описват спомените за завръщането си у дома. Идентификацията с древна Гърция не е нещо необичайно. Слу­шал съм визуализации, които са толкова футуристични и сюрреалистични, че позволяват малко сравнения със Земята. Хората често ми казват, че не могат адекватно да опишат с думи образите, които виждат. Щом поведа клиентите от дверите на духовния свят към пространства, в които започват да общуват с други духове, ги обзема въодушевление.

В случай 27 клиентката, чието духовно име е Ариани, свързва своите преживявания след края на последния си минал живот с гръцки храм. Може би не е изне­надващо, понеже много от клиентите ми са имали прераждания във времето, когато древна Гърция е блес­тяла с развита цивилизация в един свят на невежество. В изкуството, философията и управлението наро­дът й е оставил забележително наследство и предизви­кателства за бъдещите поколения. Това общество се е стремяло да обедини рационалното с духовното позна­ние, за което свидетелстват спомените на клиентите ми, които някога са били част от тази златна епоха. Последният живот на Ариани в древна Гърция е бил през втори век преди Христа, малко преди да започне римската окупация.

• случай двадесет и седми •

Когато въведох Ариани в нейния храм, тя видя ог­ромна правоъгълна галерия без таван, с около хиляда посетители. Тези души представляваха голяма вторич­на група, разделена на по-малки общности, наречени ос­новни групи, броят на душите в които варира от три до двадесет и пет. Собствената й група се намираше вдяс­но, към дъното на помещението. (вижте фигура 1, кръг а.) Ариани вървеше към приятелите си, придружена от своя водач. После сподели какво чувства завръщащата се душа при влизането си. Многократно съм чувал опи­сания на тази сцена, в която участват голям брой ду­ховни групи в различна по структура обстановка. В свръхсъзнанието на хората сборният пункт може да бъде ам­фитеатър, двор на замък, училищна зала или храм.

Диаграмата отразява как изглеждат на пръв поглед събраните на едно място голям брой основна общностш групи души, които стават огромна вторична група от около хиляда. Основна група а е общността на клиентката.

Около половината от клиентите ми виждат големи духовни сборища при пристигането си. Другите разказват, че се срещат само със своята общност. Визуални­ят образ на голяма или малка група може да бъде разли­чен за една и съща душа след различните й прераждания. Основната група души, с които сме най-близки, могат да се явят пред новопристигналия и като весела компа­ния в спокойна природна обстановка, например сред по­ляна с цветя.

Независимо дали обстановката е затворено прост­ранство, или открита местност, фигури 2 и 3 илюстрират това, което виждат повечето души при първия контакт с групите си. В тези случаи наоколо не се забеляз­ват други общности. На фигура 2 приветстващите ду­ши са струпани близо една до друга и всяка от тях на свой ред излиза пред останалите, фигура 3 показва по-обичайния начин, при който групата образува полукръг около новопристигналия. Повечето от клиентите разказват, че сродните им души поднасят поздравленията си, застанали в полукръг. В седмата глава, озаглавена „общностна динамика", в случай 47 ще проследим под­робно описание на този обичай.
Фигура 2. Разположение на общностната група 1



Фигура 2.показва строените плътно една до друга души от основ­ната общностна група, поздравяващи завърналата се душа а, след­вана от водача на групата - в. Много от тях са скрити зад останалите и очакват реда си да излязат на преден план и да приветстват новопристигналия член.

Фигура 3. Разположение на общностната група 2

Клиентите, които казват, че още при завръщането си след поредния живот попадат в класна стая, имат ясен образ в съзнанието си на коридори, които свързват редица пространства за обучение. Безпогрешно разпоз­нават своето. В такива случаи общностните групи обикновено прекъсват заниманията си, за да посрещнат пристигащия, фигура 4 представя обичайната структура на център за обучение, в който работят голям брой духовни групи. Яснотата на описанието, по което е със­тавена фигурата, е впечатляваща. Едва малък процент от клиентите ми казват, че първата им среща с групи­те се осъществява в безкрайно пространство без огра­ничения, из което се носят. Но не след дълго и тези души се озовават сред живописен пейзаж или в някаква постройка.

Всички събирания на души извън класните стаи, включително в просторни зали, са време за многобройни срещи и отдих. Това не означава, че в тези зони не се водят и сериозни дискусии, а само, че заниманията в тях не са организирани както в учебния център. Ето едно типич­но описание от душа, влизаща в класна стая. (вижте фигура 4.)

„Водачът ми ме въвежда в постройка с форма на звезда и веднага познавам учебния си център. В средата има кръгла куполообразна зала, която в момента е празна. От нея в различ­ни посоки тръгват коридори и продължаваме по един от тях, където се намират класните стаи. Разположени са по такъв начин, че никои две не са една срещу друга, за да не си пречим с останалите групи. Моята е третата вляво. Никога не виж-дам повече от шест помещения в един коридор. Във всяка стая има от осем до петнадесет души, които работят на чинове. Зная, че звучи абсурдно, но виждам именно това. Докато вървя

Фигура 4. Духовен център за обучение

По коридора с водача си, забелязвам, че в някои помещения ду­шите тихо се обучават сами, а в други - на групи от две до пет. В трети - инструкторът изнася лекция на черната дъска. Когато влизам в своята стая, всички прекъсват работата си и широко ми се усмихват. Някои ми махат и весело ме приветстват, като че ли са ме очаквали. Онези, които са най-близо до вратата, ме придружават до мястото ми и се подготвям да участвам в урока. Цялото време, през което съм отсъствал, ми се струва като кратка разходка до кварталния магазин за кофичка мляко."