Следите на душите



бет13/30
Дата02.07.2016
өлшемі1.91 Mb.
#171878
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   30

К. Изображението става триизмерно, цветно и живо. Библиотекарят ми посочва първата страница, на коя­то виждам вселена с милиони галактики. После млеч­ния път... И слънчевата система... За да си спомня откъде съм дошла, като че ли бих могла да забравя. После отгръща няколко страници по-нататък.

Д-р Н. Харесва ми тази перспектива, Ейми. Какво още виждаш?

К. А... кристални призми..; тъмни и светли, в зависимост от изпращаните мисли. Сега си спомням, че съм прави­ла това и по-рано. Още линии... и картини... които мога мислено да движа напред или назад във времето. Все пак старецът ми помага.

Забележка: Казвали са ми, че линиите образуват вибраци­онни последователности, представляващи подреждане на времеви отрязъци.

Д-р Н. Как тълкуваш значението на тези линии?

К. Подреждат картините от живота в последовател­ността, която желаете... В която е необходимо да ги проследите.

Д-р Н. Не искам да избързваме, Ейми. Кажи ми само какво прави старецът сега.

К. Прелиства книгата и виждам на екрана себе си в село­то, което току-що напуснах. Не е просто картина... Изглежда толкова истинско... Живо е. И аз съм там.

Д-р Н. Наистина ли участваш, или си само наблюдател?

К. Можем да използваме и двата начина, но точно сега трябва само да гледам.

Д-р Н. Добре, Ейми. Нека проследим сцената, която ти показва старецът. Разкажи какво се случва.

К. О... ще разгледаме... другите възможности. След като виждам това, което наистина сторих до езерото, как сложих край на живота си... В следващата сцена отново съм на брега. (пауза.) Този път не, влизам във вода­та, за да се удавя. Връщам се в селото. (за първи път се засмива.) Все още съм бременна.

Д-р Н. (смея се заедно с нея.) Добре, обърни страницата. Какво следва?

К. Сега съм с майка си, Айрис. Казвам й, че чакам дете от Томас. Не е шокирана, както предполагах. Но е ядоса­на. Скарва ми се. После... заплаква с мен и ме прегръща. (клиентката ми замълчава за миг и продължава с насълзели очи.) Уверявам я, че съм добро момиче, но съм била влюбена.

Д-р Н. Айрис казва ли на баща ти?

К. Това е една от алтернативите, които виждам.

Д-р Н. Проследи тази линия и ми разкажи.

К. (пауза.) Всички се преместваме в друго село и казваме, че съм вдовица. След години ще се омъжа за по-възрас­тен мъж. Преживяваме доста трудности баща ми е загубил доста при преместването и сме още по-бедни от преди. Но оставаме заедно като семейство и най-сетне ни потръгва. (отново заплаква.) Дъщеричката ми е красива.

Д-р Н. Това единствената ти друга възможност ли е засега?

К. (смирено.) О, не. Разглеждам още една. Връщам се от езерото и признавам, че съм бременна. Родителите ми ме нахокват и започват да се карат кой от тях е виновен. Казват ми, че не биха изоставили малката ни ферма и напуснали селото заради моя срам. Дават ми малко пари да замина за Лондон и да опитам да си намеря работа като прислужница.

Д-р Н. И как се развиват нещата?

К. (с огорчение.) Както предполагах. В Лондон не ме очаква нищо добро. Озовавам се на улицата и започвам да проституирам. (потръпва.) Умирам сравнително млада, а детето ми е подхвърлено на чужди хора и накрая също умира. Ужасно...

Д-р Н. Е, поне си опитала да оцелееш. Проследяваш ли други алтернативи?

К. Уморявам се. Старецът ми показва последния избор. Мисля, че има и други, но ще спрем дотук, защото аз го моля. В тази сцена родителите ми отново смятат, че трябва да ги напусна, но изчакват, докато в селото пристига пътуващ търговец. Съгласява се да ме качи в каруцата си, след като баща ми му плаща известна сума. Не отиваме в Лондон, а обикаляме другите села в областта. Накрая намирам работа при едно семейс­тво. Казвам им, че съпругът ми е загинал. Търговецът ми е дал тенекиена халка, която нося и потвърждава историята ми. Не съм сигурна, че ми вярват. Няма значение. Установявам се в града. Не се омъжвам, но детето ми израства здраво.

Д-р Н. След като си проследила няколко алтернативи на самоубийството, до какви изводи стигаш?

К. (с тъга.) Безсмислено беше да слагам край на живота си. Вече съм убедена. Мисля, че го разбрах много по-рано. Веднага след като умрях, си казах: „Господи, постъпих толкова глупаво, сега трябва да започна всичко отначало!" Когато отидох при съвета, ме попитаха дали искам скоро да преживея отново това изпитание. Отговорих: „Нека помисля известно време."

След сеанса с клиентката ми обсъдихме някои избори, свързани с проява на смелост, които е трябвало да направи в сегашния си живот. Като гимназистка забременяла и се справила с трудното положение с помощта на училищния психолог и на майка си, която е преродилата се Айрис. Насърчили я да отстоява своето, независимо от мнени­ето на околните. По време на сеанса тя научи, че душата й има склонност да посреща сериозните събития в живо­та с отрицателна нагласа. В много минали прераждания е имала натрапчивата мисъл, че каквото и решение да вземе в критичен момент, ще се окаже погрешно.

Въпреки че дълго време не е пожелала да се върне на Земята, сега Ейми е много по-самоуверена жена. Прекарала е стоте години между двата живота в размисъл за самоубийството си и решенията, които е вземала във вековете преди това прераждане. Ейми е музикална ду­ша и веднъж каза:

„Понеже похабих тялото, което ми бе дадено, изтърпявам нещо като наказание. В почивките не мога да ходя в музикалния салон, който обичам да посещавам, защото трябва да бъда сама в библиотеката. Проследявам на екраните миналите си постъпки, свързани с избор, с които съм наранила себе си и околните."

Щом някой клиент употреби думаща екран, за да обяс­ни как преглежда минали събития, допълва представата за обстановката. Изглежда, в малките конферентни за­ли и библиотеката има маси с множество книги в теле­визионен формат. Тези така наречени книги имат три­измерни осветени екрани. Една клиентка най-точно из­рази мислите на повечето души, когато каза: „Тези за­писи създават илюзията за книги със страници, а всъщ­ност са пластове енергия, които вибрират и създават живи изображения на събитията."

Големината на екраните зависи от употребата им на определено място. Например в пространствата за избор на живот, които посещаваме преди поредното си прераждане, екраните са много по-големи от онези в духовните библиотеки и класни стаи. Душите имат възможност да влязат в картините с естествена големи­на. Обикновено огромният проблясващ екран заобикаля душата и затова са го нарекли „пръстен на съдбата". Ще се спра по-подробно на пръстена в девета глава.

Въпреки внушителната големина на екраните в ста­ите за избор на бъдещ живот душите прекарват доста повече време пред по-малките в библиотеката. Те са предназначени за постоянно анализиране на миналото и настоящето на Земята. Описвали са ми всички екрани - малки и големи - като Филмови платна, наподобяващи водопад, в който можем да влезем, докато част от енер­гията ни остава в стаята.

Всички космически екрани са триизмерни, с координа­ти, които запаметяват пространствено-времевите ли­нии на събитията. Често ги наричат линии на времето, които могат да бъдат променяни чрез мислено разлага­не. Възможно е в този процес да има други направлява­щи сили, които душата не вижда. Често клиентите го­ворят, че използват механични пособия, като линии, лос­тове и скали. Очевидно всичко това са илюзии, създаде­ни за душите от Земята.

Независимо от големината на екраните триизмерността на всеки кадър позволява на душата да стане част от поредицата причинно-следствени последовател­ности. А дали душите могат да влизат в по-малките екрани от книгите както в по-големите, намиращи се в пръстена? Няма ограничения за пътуванията във вре­мето като учебно упражнение, но като че ли повечето от клиентите ми използват малките екрани по-скоро за наблюдения на минали събития, в които някога са учас­твали. Душите вземат част от енергията си, оставяйки другата в кабинета, и влизат в екраните по един от следните начини:

1. Като невидими наблюдатели на земните събития, без да повлияват на развоя им. Бих нарекъл това работа с виртуална реалност.



2. Като участници, които могат да поемат роля в действието и дори да променят първоначално създадена­та реалност.

След прегледа всичко се връща към предишното си състояние, понеже постоянната действителност на физическия свят остава непроменена от гледна точка на душата, взела участие в истинското събитие.

В диалога от следващия ми случай ще стане ясно, че невидима сила пресъздава сцените от миналия живот, но с известни промени. Целта е душата да изпита съчувствие и да научи нещо. Този случай е пример за зна­чението на влизането в алтернативната реалност, за което говорят някои от клиентите ми, и проследяване­то на връзките между причини и следствия чрез книги с екрани и други пособия. Въпреки че тези пътувания във времето и пространството не променят развоя на ре­алните събития на Земята, тук оказват влияние други сили.

Не изключвам вероятността спомените на клиенти­те ми да представляват движение в паралелни вселени, които почти копират нашето време и пространство. Все пак в духовните класни стаи и библиотеки душите не виждат миналите земни събития като ставащи из­вън действителността на нашата вселена. Наистина имам чувството, че това, което една душа от Земята наблюдава и ми описва, се направлява от "резонансите на личния й водач. Когато стигне до стаята за избор на следващ живот с по-големи екрани, показващи само бъ­дещето, перспективата й за постоянна реалност се про­меня и се доближава до представа за променяща се ре­алност.

Събитията от всеки екран могат да бъдат придвижвани напред или връщани обратно в бърз, забавен или стопкадър за подробно изследване. Зрителят може да разгледа всички възможности като на кинолента. В слу­чай 30 личи, че нито едно събитие не е необратимо променено за душата, въпреки че сега тя съществува във вечността на духовния свят. Някои биха нарекли тези проекции „безвремие" за душите, тъй като е възможно миналото да бъде съчетано с възможностите за бъде­щия живот от гледна точка на вечното духовно време.

случай тридесети •



Разговарям с душа на име Ънтър, току-що завършил жи­вот, в който е проявявал агресивност към другите. Учи­телите му решиха да започнат прегледа на живота му в библиотеката със сцена от детството му на игрална площадка.

Д-р Н. Когато се връщаш в духовния свят, Ънтър, при наблюденията на отминалия ти живот наблягате ли на някое събитие, за което ясно си спомняш и би искал да споделиш?

К. След като прекарвам известно време с групата си, водачът ми Фотаниус ме отвежда в библиотеката за индивидуално занимание, докато спомените ми за завършилия живот все още са пресни.

Д-р Н. Това единственото ти упражнение тук ли ще бъде?

К. О, не. Често идваме да учим самостоятелно, което е част от подготовката ни за бъдещ живот. Ще разгле­дам главните и страничните си наклонности и ще ги съпоставя с целите си.

Д-р Н. Добре, да влезем в библиотеката. Ако обичаш, опиши всичко в реда, в който го виждаш.

К. Помещението е в голяма правоъгълна сграда. Всичко е ослепително бяло. Покрай стените са подредени голе­ми дебели книги.

Д-р Н. Фотаниус ли те доведе тук?

К. Само ме придружи. Сега съм с жена със снежнобели коси, която ме посрещна. Лицето й е много приветли­во. Първото, което забелязвам, когато влизам, са дъл­гите маси, които се простират толкова далеч, че не виждам края им. На тях седят много хора, загледани в книгите пред себе си. Не са близки едни с други.

Д-р Н. Защо е така?

К. О... Оставянето на всеки да работи насаме е въпрос на уважение към правото му на лична свобода.

Д-р Н. Продължи, ако обичаш.

К. Библиотекарката ми има много интелигентен вид... Наричаме тези хора схоластиците. (други ги наричат архивисти.) Отива до една етажерка наблизо и взема книга. Зная, че това са моите записи. (вяло.) Съдържат разказвани и неразказвани истории.

Д-р Н. (малко шеговито.) Имаш ли картон за библиоте­ката?

К. (смее се.) Не се изискват картони... Само умствена нагласа.

Д-р Н. Няколко свои книги ли имаш?

К. Да, и това е тази, която ще използвам днес. Книгите са старателно подредени по рафтовете. Зная къде стоят моите и когато ги погледна отдалеч, засияват.

Д-р Н. Би ли могъл сам да отидеш до етажерката?

К. Ммм... Не... Но мисля, че по-възрастните могат.

Д-р Н. Значи библиотекарката ти донася книгата, по която трябва да учиш?

К. Да. До масите са поставени големи пиедестали. Схоластичката отгръща на страницата, от която ще започна.

Забележка: Стигнахме до етапа, на който започва уникалната лична среща на душата с екраните от книги­те на живота. Може би съзнанието на клиента ще успее да предаде на човешки език това, което вижда свръхсъзнанието в библиотеката, а може би не.

Д-р Н. Дава ти указания от пиедестала, преди да вземеш тази книга и седнеш сам на някоя маса?

К. Да... разглеждам страница с... надпис... със златни букви...

Д-р Н. Би ли могъл да ми го прочетеш?

К. Не... Сега не мога да го преведа... Но означава, че това е моята книга.

Д-р Н. Не можеш ли да различиш поне една дума? Поглед­ни по-внимателно.

К. (пауза.) Виждам... Гръцкия символ рi.

Д-р Н. Гръцката буква ли е, или откриваш математически смисъл?

К. Мисля, че има нещо общо с пропорции, в какво съотно­шение са нещата за мен. Написано е на езика на движението и емоциите. Смисълът се усеща... Чрез музикални вибрации. Символите представляват причините и следствията в редица пропорционални отношения между сходни и различни обстоятелства в животите ми. Има и още нещо, но не мога... (замълчава.)

Д-р Н. Благодаря ти. А сега ми кажи какво ще правиш с тази книга.

К. Преди да я отнеса до някое свободно място, ще напра­вим едно упражнение заедно. Символите ни упътват на коя страница да отгърнем... Но не мога да ви кажа по какъв начин... Не зная как да го обясня.

Д-р Н. Не се безпокой. Справяш се доста добре. Кажи ми само как ти помага библиотекарката.

К. (поема си дълбоко дъх.) Отваряме на страница, къде­то се виждам като дете на игрището в училищния двор. (клиентът ми внезапно се разтреперва.) Ще бъ­де... забавно... Насочваме се към времето, когато бях подло, зло хлапе... Отново трябва да преживея това... Има нещо, което искат да видя... част от енергията ми... се промъква в самата страница...

Д-р Н. (настойчиво.) Добре, нека сцената се разиграе и ще ми разкажеш, каквото можеш.

К. (сгърчва се на стола си.) След като... пропълзявам в книгата... участвам в случката, сякаш се повтаря... Ученик съм в прогимназията. Аз съм едро и нападател­но момче, което тормози по-малките... кротки деца. Бия ги и ги замерям с камъни, когато възпитателите не гледат. После... О, не!

Д-р Н. Какво става?

К. (тревожно.) О... За бога! Сега съм най-малкото хлапе в двора и някой ме бие... Самият аз! Това е невероятно. След малко отново съм себе си и всички хвърлят камъ­ни по мен. Ох, ужасно ме боли!

Д-р Н. (след като успокоявам клиента и го връщам об­ратно в библиотеката.) В същия времеви отрязък ли влезе, като дете, или реалността беше изменена?

К. (пауза.) В същия, но с известни промени. В миналия ми живот не се е случвало нищо такова, а би трябвало. Сцената ми се представя по различен начин. Всеки може да преживее отново някое събитие, за да види дали би могъл да постъпи по-добре. Почувствах болката, която съм причинявал на другите.

Д-р Н. Ънтър, каква поука извлече от всичко?

К. (дълга пауза.) Бях гневно хлапе, движено от страха от баща си. Следващите сцени, които ще проследя, са свързани с това. Работя върху състраданието и уме­нието да овладявам бунтарския си характер.

Д-р Н. Какво е значението на твоите книги на живота и цялата атмосфера в библиотеката?

К. Като разглеждам своята книга, откривам грешките си и преживявам алтернативите. Докато съм в тази тиха учебна зона... И виждам другите души, заети със същото занимание... се чувствам някак близък с тях, сякаш заедно преодоляваме трудностите.

По-нататък в сеанса ни открихме, че Ънтър се нуждае от самодисциплина и повече загриженост за други­те. Поведението му е било подобно в много прераждания. Когато го попитах дали е възможно да се разглеждат и бъдещи животи в библиотеката, получих следния отговор: „Да, можем да проследим много възможности по линиите на времето, но бъдещите събития са неясни, а и тук не е мястото, където се вземат решения за това, което предстои."

Когато чуя подобно твърдение, се замислям дали на­истина няма паралелни вселени, където можем да преглеждаме всички възможности и вероятности. При такъв сценарий едно и също събитие би могло да протече леко или радикално изменено в един и същ отрязък вре­ме, но в различни пространства и да съществуваме едновременно в много вселени. Все пак може би източникът на всяко пространство и време използва алтерна­тивни реалности, без паралелни вселени. В следващите глави ще цитирам разкази за множество вселени около нашата, които не са нейни копия. Изглежда, в духовния свят душите, които наблюдават режисираните сцени на екраните, се движат от минало към настояще и бъ­деще и същевременно в обратната посока. В едно и съ­що пространство.

Чувал съм от клиентите си, че последователности­те от събития в бъдещето по някои времеви линии са неясни и почти се губят. От друга страна, на по-големите екрани в класните стаи и особено на мястото за избор на следващо прераждане, в което екраните са ог­ромни, линиите се открояват по-ясно. Това позволява душата лесно да ги проследи и влезе, за да се запознае с бъдещия си живот. Новите души трябва да добият та­зи способност, като се научат да сливат светлинните си вълни с линиите на екраните. Като концентрират същността си по този начин, фокусират важните за тях образи. Времевите линии на екрана се движат напред-назад и се пресичат като резониращи вълни на ве­роятности и възможности от вечното настояще на ду­ховния свят, където миналото и бъдещето се съединя­ват и всичко е познаваемо.

Случаи 29 и 30, както и всички други поставят въп­роса, коя е истинската действителност. Дали класните стаи и библиотеката с екрани за наблюдение на миналото и бъдещето са реални? Всичко, което зная за живота след смъртта, е резултат от наблюдения на хора. Ду­шевното съзнание на клиента в транс общува с мен чрез мозъка. Самият наблюдател описва свойствата на ма­териалните и ефирните същности и на Земята, и в ду­ховния свят.

Нека помислим върху последния случай. Ънтър ми ка­за, че не би могъл да промени миналото си, като го преживее отново. Въпреки това след смъртта се върна на игралната площадка от детството си като активен участник. Отново беше момче, което играеше с остана­лите, и всички гледки, звукове, миризми и чувства, свър­зани със случката, се повториха. Някои клиенти казват, че това са симулативни събития, но дали е така? Ън­тър стана част от сцената, в която бе измъчвал малките момчета и после бе нападнат от тях. Усети болката и се сгърчи на стола в кабинета ми, а в сегашното си детство не беше я изпитвал. Кой би могъл да каже, че не съществува алтернативна реалност за всички съ­бития, в която причините и следствията са взаимно заменими? Наблюдаващата душа може да работи еднов­ременно с много реалности, докато се обучава в духов­ния свят. Всички те са поставени пред нея, за да се учи.

Въпросът е дали нашата Вселена е илюзия. Щом веч­ната мисъл на душата представлява интелигентна свет­линна енергия, за която не съществува време и форма, тя не се ограничава в материята на нашата Вселена.

Ако космическо съзнание контролира това, което наблюдаващата душа вижда на Земята, значи цялата кон­цепция за причина и следствие в даден интервал от вре­ме е манипулативна илюзия, предназначена да се учим. Дори ако повярваме, че всичко, което смятаме за дейс­твително, е илюзия, животът не е безсмислен. Знаем, че когато държим в ръката си камък, той е истински за нас като наблюдатели и участници във физически свят. Трябва да помним, че висш духовен интелект ни е изпра­тил в тази обстановка, за да се учим и развиваме в добра посока. Присъствието ни тук не е случайно, както и всички събития, които оказват влияние върху нас в нашата реалност, в този момент от времето.



Цветове на душите

Смесицата от цветове в духовните групи

Когато душите на клиентите в транс напуснат места­та за възстановяване на енергията, зоните за ориента­ция и библиотеката и се върнат при групите си, за да участват активно в заниманията им, контрастните им цветове се открояват по-силно. Един от аспектите на разбирането на динамиката в общностните групи е идентификацията на всяка душа по цвят. В „Пътят на ду­шите" описах откритията си за енергийните цветове на душите. В този раздел искам да се опитам да разсея някои заблуди на хората относно разпознаването по цвят. Докато проследявате обясненията ми, за чита­телите, които разполагат с първата ми книга, би било от полза да сравнят фигура 3 от „Пътят на душите" с фигура 6 в този раздел.

На фигура 6 съм скицирал пълния спектър от основни цветове, които показват нивото на развитие на души­те така, както ги виждат клиентите ми в състояние на дълбока хипноза. По-важно е, че съм се опитал да представя фините преливания и смесици от енергийни цветове в рамките на тези нива. Основните цветове - бял, жълт и син, - излъчвани от душите, са главният белег за тяхната степен на развитие. Когато светлин­ните им вълни добият по-тъмен оттенък, с напредването стават по-концентрирани във вибрационното си движение. Преходът е бавен и с развитието на душите се разсейват множество цветови нюанси. Затова бихме по­ставили ограничения, ако съставим строги правила за различаването по цвят.

В графа 1 на фигурата виждаме чистите бели тонове на начинаещите души. Този цвят отразява невинност и все пак се забелязва из целия спектър на всички души. Универсалният бял цвят ще бъде описан в следващия случай. Бялото често се свързва с представата за оре­ол. Водачите например могат внезапно да променят оби­чайната си наситена силна светлина и да се обграждат със сияещ бял ореол. Завръщащите се в духовния свят често ми казват, че когато забележат някоя душа да се приближава към тях от разстояние, виждат бяла свет­лина.

Душите, чието ниво на развитие спада към графи 1, 5, 9 и 11, обикновено не излъчват други нюанси около центъра на енергийната си маса. Не срещам много клиенти, чиито душевни цветове са показаните в графа 7. Това може би означава, че на Земята имаме нужда от повече лечители. Никога не съм попадал на клиент, чи­ято енергия е изцяло във виолетово-лилавия спектър от графа 11. Цветовите обхвати над пето ниво са на издиг­нати магистри, които, изглежда, не се прераждат, така че малкото, което зная за тях, е от наблюденията на клиентите ми.

Във всяка общностна група съществуват индивидуал­ни променливи в зависимост от централните цветове, защото не всички се развиват еднакво бързо. Но енергий­ните цветове на душите се влияят и от друг фактор, което отначало ме обърка. Освен основния цвят, отра­зяващ етапа на развитие, някои души носят и вторични. Наричат ги ореолни цветове, защото обикновено се поя­вяват извън центъра на душевната енергийна маса.

Ореолните и централните цветове не са нюанси на един и същ основен цвят. Единственото изключение тук би могло да бъде централният и ореолният цвят да са съвсем еднакви. Но това съвпадение не се наблюдава чес­то, което улеснява описанията на клиентите ми. Оре­олните цветове отразяват отношения, вярвания и дори неосъществени стремежи на душата. Понеже ореолните нюанси се придобиват с всеки живот, е възможно да

Фигура 6. Цветен спектър на духовните аури





Тази схема за класификация показва как основните цветове на душите стават по-тъмни от начинаещите в графа 1 до висшите магистри в графа 11. Често основният централен цвят на душа­та е обграден с различен ореолен нюанс. От първо до четвърто ниво има преливане и в самите цветови аури.

се променят по-бързо между преражданията, отколкото по-бавното развитие на характера. По време на хип­нотичен сеанс тези вторични ореолни цветове са като сияещи автопортрети за наблюдателя. В случай 31 дос­та напреднала душа от пето ниво ще опише този ефект. Това е един от клиентите, които ми помогнаха да раз­гадая цветовия код на ореолите.

случай тридесет и първи •



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет