Д-р Н. Мъж ли си, или жена? К

Започвайки изследванията си за душите, предполагах, че когато смъртта на двама души като Рик и Саманта е настъпила едновременно, ще влязат заедно в духовния свят. Открих, че не е така, с едно-единствено изключение. Дете, загинало с някого, когото обича, се издига с него. За това ще стане дума в девета глава, в раздела „душите на младите". Обикновено дори вечни партньо­ри, умрели заедно, се възнасят по различен вибрационен път. Тази раздяла ми се струваше доста тъжна, докато разбрах, че душите се посрещат от своите водачи и приятели в духовния свят в подходящ момент и обстановка. Всички души преминават през етапите на ориен­тация и енергийно възстановяване с различна бързина, дори ако са от една и съща духовна група. Така беше с Рик и Саманта.

При сеанса на Дейл разбрахме, че той е Рик ц споме­ните му съвпадат с тези на Морийн. Явно Саманта е живяла няколко секунди след падането в океана и се е издигнала оттам, а душата на Рик е напуснала тялото му, докато колата все още е била във въздуха. Когато разказах тази история на лекция в Далас, една слушателка отбеляза на висок глас: „типично по мъжки!" обясних, че щом душата разбере, че няма шанс за оце­ляване на тялото, може да го напусне миг преди истинската смърт. По този начин енергията й остава неза­сегната.

След като завърших сеансите на Дейл и Морийн, се срещнах с тези двама вечни партньори, за да обсъдим какво сме научили. Морийн сподели, че винаги, когато кара по магистрала 1, на юг от Сан Франциско, необяс­нимо защо, в един участък от крайбрежния път я обзе­мат тревоги и опасения. Вече знае причината за това. Надявах се депрограмирането на спомена за смъртта й през 1923-а да я избави и от повтарящия се кошмар. Месец по-късно Морийн ми писа и потвърди, че е прес­танала да го сънува.

Открихме удивително съвпадение, когато Дейл ми ка­за, че една от причините да напусне родния си край била, че изпитвал смущение, когато шофирал в околностите на Сан Франциско. Може би предполагате, че времето, прекарано в духовния свят между прераждания, би тряб­вало да елиминира всички влияния от предишни животи. В повечето случаи е така, но както казах, някои хора пренасят физически и емоционални белези от едно прераждане в следващото. Особено когато това е свързано с важен кармичен урок в бъдещия живот.

Защо тези вечни партньори са били разделени петде­сет години в сегашния си живот? За да разберем това, трябва да започнем от динамиката в духовната им об­щност. Дейл и Морийн принадлежат към група от първо ниво. В различна степен тези дванадесет души са дръзки борци и обичат рисковете. Учителят им често ги води при съседни общности, за да видят как те функционират в спокойствие и хармония. Дейл и Морийн казаха, че посещенията са интересни, но кротките души им се стру­ват „някак скучни". Естествено тяхната група има и по-спокойни членове, но Рик/Дейл не е един от тях. В настоящия си живот е бил армейски рейнджър, пътувал три пъти до Виетнам. „Не очаквах да се завърна жив, сподели той, но ми беше все едно." Понеже обича да живее на ръба на опасността, след края на войната на­пуснал службата си, защото решил, че е твърде скучно да бъде военен в мирно време.

След катастрофата през 1923 г. Рик бил посрещнат от старшия водач и прекарал доста повече време в обсъждане на отминалия си живот, отколкото Саманта. Когато се завърнал при групата, бил много тъжен. С нежна енергийна ласка уверил вечната си партньорка колко съжалява, че е прекъснал младия й живот. По време на сеанса не стана ясно дали някоя от двете души е знаела предварително за катастрофата. Били са влюбени в множество предишни животи, в доста от които са претърпели изпитания. Въпреки че са се преродили по едно и също време за сегашния си живот, при това на същото място, където са живели през двадесетте годи­ни, не е било планирано да се срещнат в младостта си. Споменът за сетивните преживявания и емоционалната енергия от географската местност просто са били част от условията за срещата им едва по-късно в този жи­вот. .

Преди прераждането си и двете души са знаели, че ще прекарат доста години разделени. Дейл е трябвало да изпита тъгата от отчаяното търсене на подходя­щата жена. Саманта/Морийн също е имала нужда от зрялост, която не е притежавала при връзката си с Рик през двадесетте години. Сега и Дейл, и Морийн са се научили да ценят живота повече. Знаят, че и двама­та са преживели голяма болка един без друг. Работата ми с всеки от тях завърши с почти еднакво изявление. Морийн каза: „В края на лечението си изпитваме дълбоко уважение към светостта на живота и важността на прошката. И двамата вече познаваме болката от загубата и ще ценим времето, което прекарваме заед­но в този живот."

Преди да завърша раздела за духовните партньори, ще добавя, че много от тях минават през подготвите­лен курс преди следващото си прераждане. Целта на тази генерална репетиция с водачите ни е последен пре­глед на ключовите въпроси в предстоящия живот. По-някога по време на подготовката две души партньори взаимно си изпращат визуални образи как ще изглеждат в новите си човешки тела и в каква обстановка ще се срещнат.

В „Пътят на душите" посветих цяла глава на подготовката за отпътуване. Не винаги вечните партньори се свързват непосредствено преди заминаването си. В зависимост от кармичните обстоятелства в някои слу­чаи единият от тях знае повече за бъдещата им среща и как ще изглежда другият. Ето кратък цитат от кли­ент за срещата с бъдещата му съпруга:

„Получих разрешение да видя жена си в залата за избор на следващ живот. Беше привлекателна инструкторка по аеробика, с която щях да се запозная в спортната зала. Внимателно запомних фигурата и чертите на лицето й, защото не исках да проваля запознанството ни, както в миналото прераждане. Аро­матът на тялото й, плувнало в пот, се запечата в съзнанието ми... жестовете й... усмивката... И най-вече очите й. В мига, богато я видях в този живот, бяхме привлечени като два маг­нита."

По правило членовете на една духовна група не се прераждат по няколко пъти в хора от едно и също човешко семейство. Това противоречи на индианската традиция, според която душата на дядото обикновено се завръща в тялото на неговия внук. В четвърта глава, в раздела за духовната двойственост, както и в пета във връзка с ДНК-теорията обясних причините душите да не се прераждат в генетично свързани тела. Би било твърде ограничаващо и дори безсмислено душа, която иска да усвои нови уроци, да живее със същата наследственост, етническа принадлежност, културна среда и може би до­ри географска обстановка като в предишен живот. Бла­годарение на правото да се прераждат в различни семей­ства по целия свят душите могат да се възползват от многобройни възможности за избор на тяло. Именно то­ва разнообразие придава дълбок смисъл на преражданията ни на Земята.

В редки случаи водачите са благосклонни, когато някоя душа има силно чувство за незавършена кармична работа в едно определено семейство и желае да се върне в него. По този начин й дават възможност да преодолее сериозна травма от несправедливост, проявена спрямо нея, или да изкупи вината си за страдание, което е при­чинила на друг член на семейството. Тогава душите се прераждат в деца от следващото поколение, на докато хората, свързани с важните кармични събития, са все още живи. Държа да подчертая, че случаите на генетично прераждане поради кармични причини са редки. По-обичайно е, когато душата иска да поправи сериозна грешка, да се завърне в друго семейство, периферно свързано с предишното. Но дори това е доста неконвенционално решение, особено когато желанието на душата е поро­дено от преживяна несправедливост, защото навежда на мисълта за търсене на отмъщение.

Въпреки че душите не се прераждат в същото семей­ство, което са имали в предишен живот, почти винаги членовете на духовна група избират тела на роднини, за да бъдат заедно. Обичайно е душите от една общност да бъдат свързани в живота с кръвна връзка и географска близост. Какви роли избират? Сигурен съм, че чита­телите на тази книга се изкушават да съставят схема на важните си връзки с роднини, приятели, любими и дори просто познати, а след това да помислят кои са най-вероятните членове на духовното им семейство.

В пета глава, фигура 7 представлява цветова схема на аурите на едно духовно семейство и показва връзките между партньорите в сегашния им живот, фигура 10 е диаграма, отразяваща как душите от една група са се прераждали в човешки семейства, за да останат свърза­ни в преражданията си през последните три века. В цен­търа на схемата е клиентката ми Рут, имайте пред­вид, че семейната наследственост е напълно различна, въпреки че съм съставил схемата като родословно дър­во, фигура 10 е съкратен модел на преражданията на приятелите й в човешки тела. Във всеки век присъст­ват шест души от общностната й група и две - косвено свързани, от съседна общност.

Рут се явява в средата на диаграмата и всяка от свързващите линии от центъра навън показва как една и съща душа е поемала различна роля в семейството й от осемнадесети до двадесети век. Виждаме, че вечни­ят партньор на Рут е съпругът й в този живот. В ми­налото й прераждане същата душа е била най-добрата й приятелка, а в предишното - съпруга, когато тя е жи­вяла в мъжко тяло през осемнадесети век. Вечният парт­ньор на Рут има жълт ореол на закрилник, докато ней­ният е синкаво-бял, което означава съчетание на чиста обич и стремеж към познание. Тези две души са парт­ньори от около 7000 години, когато е бил първият им живот заедно.

Фигура 10. Духовно и човешко родословие



Тази мрежовидна диаграма илюстрира връзките между вечни партньори, сродни и косвено свързани души, които са се прераждали в роднини на клиентката ми Рут през последните три века. Всяка линия между поколенията, тръгваща от центъра, показва, че телата са били обитавани от една и съща душа.

Освен членовете на духовната група на Рут съм включил две близки души от съседна общност. Това са сегаш­ните родители на клиентката ми. Ролите им в девет­надесети век са били на дядо и баба. През осемнадесети - същата двойка са се преродили в нейни леля и чичо. Случаят на Рут е типичен. Всяка група има известни предпочитания към видове роднински връзки. През сед­мицата, когато беше сеансът на Рут, имах клиентка, която се чувстваше особено близка с майка си. Душата на майка й се оказа от същата група и нейна сестра в миналия живот.

Бабите и дядовците често играят важна роля рано в живота ни като разбиращи довереници. Често откривам, че любим дядо или баба в сегашния живот е бил брат, сестра или близък приятел на клиента ми в пре­дишния. Общностната динамика на близките човешки контакти е толкова силна, че от повечето си случаи се убеждавам, че ролите, които изпълняват душите-парт­ньори в живота ни и ние в техния, са част от кармичния урок на групата. Когато някой близък ни накара да стра­даме в живота или е бил наранен от нас и резултатът е раздяла и отчуждение, това е, защото сме изявили желание взаимно да си помогнем да усвоим тези уроци, които подготвят всички ни за бъдещи връзки, както ще проличи от случай 47.

Ще изтъкна още, че периферните роли на стотици косвено свързани души могат да продължат поколения наред. Поради ограниченото пространство не съм включил в диаграмата на фигура 10 всички тези връзки за Рут. Като пример за важна косвено свързана душа в този случай, която не е в схемата, ще посоча Зенда, любимата учителка на Рут от шести клас. Открихме, че през миналия век Зенда е била нейна съседка и близка приятелка, а през осемнадесети век - собственик на ком­панията, за която е работила клиентката ми. Мрежовидната схема на фигура 10 е подходящ начин за отра­зяване на всички връзки с хора, чиито съдби са преплете­ни с нашата.

Психологическите профили на вечни партньори, пряко и косвено свързани души в сегашния и миналите животи на клиентите помагат значително при съставянето на схема, подобна на родословно дърво. Във всеки от мина­лите три века открихме още една главна актриса в преражданията на Рут, която е от съседна духовна група. За нея също нямаше място на фигура 10. Тази душа, носеща името Ортиер, е поемала роли на ревниви, безчувствени и подли хора. Била е изпратена, за да изпита доверчивата натура на Рут и да й помогне по-бързо да превъзмогва причинената болка. Човешкият темпера­мент на същата личност издава и различни положителни качества, но отрицателните са постоянни. В сегаш­ния живот на Рут Ортиер е нейна свекърва. В предиш­ния е изпълнявала ролята на близка приятелка, която я е предала. Доста факти от кармичните цикли, в които Ортиер поема ролята на враг, ме карат да смятам, че те скоро ще свършат.

Рут има топъл, сърдечен и нежен характер. Вечният й партньор също притежава подобни качества, но освен това е упорит, безмилостно откровен и решителен. Много от другите души на фигура 10 са по-сдържани и тихи. Но перфекционизмът и упоритостта са техни общи черти.

Една душа в групата е по-безгрижна и нехайна от останалите. Това е Анди, братът на клиентката ми в сегашния й живот. Същата душа е приела ролята на неин съпруг през миналия век, за да й даде възможност временно да намали темпото и да си почине. Тогава главният партньор на Рут е избрал да бъде неин близък приятел. Между тях имало толкова силно привличане, че започнали любовна връзка и това почти довело до край на брака й с Анди. Най-сетне тя разбра, че Анди, определено необичаен партньор, е бил човекът, който с лекота е успял да отвори съзнанието й за по-оптимис­тично съществуване и я е научил да цени всеки ден и да приема живота с повече хумор, което сега допълва ес­тествената топлота на характера й. Въпреки че връзката им не се е основавала на силна любов, през девет­надесети век Анди е бил толерантен съпруг, приемащ доста неща на шега. Същевременно нейният вечен парт­ньор трябвало да се справи с предизвикателствата на брачен живот с жена, чийто характер бил далеч по-из­бухлив, отколкото на Рут.

Не искам да създам впечатлението, че бракът с човек, който не е вечният ви партньор, винаги е несполуч­лив. Всъщност попадал съм на клиенти, които съзна­телно са сменяли партньорите си в поредица прераждания и са живели с три-четири различни души от тесния си кръг, за да преодолеят редица предизвикателства. Въпреки че душите на Рут и Анди са опитали това за първи път през деветнадесети век, резултатът е поч­ти изцяло положителен.

След като добихме представа за различните роли, кои­то духовните ни партньори могат да изпълняват в на­шия живот, бих искал да се спра на един особен аспект от тези връзки, който би събудил интерес. Често ме питат какво е да видиш в духовната си група някого, който ти е навредил в току-що отминалия живот, Философът Хайдегер е казал: „Никой не може да обича вмес­то теб или да поеме болката ти." Може би това твър­дение е вярно на Земята, но не и в духовния свят. Души­те притежават способността да проникват в съзнанието на приятелите си и напълно да споделят чувствата им. Правят го от съпричастие и желание да разберат страданието, което взаимно са си причинили в последния живот.

В случай 47 съм избрал клиент, който е имал трудно детство в миналото си прераждане поради властния и жесток характер на баща си, който никога не бил дово­лен от постъпките му. За по-просто ще използвам зем­ните имена на сина Рей и бащата Карл. Рей бил плахо момче, израснал без самоуважение и прекарал целия си зрял живот в опити да преодолее отрицателните чувс­тва. Скривал своята чувствителност от другите, като издигал защитни стени около себе си. Най-важна в слу­чая е срещата с баща му в духовния свят.

Ще присъстваме на нещо, което Рей нарече „мотивационно-критичен сеанс" с Карл. Встъпителната сцена започва съвсем невинно, с обичайното поднасяне на поз­дравления от членовете на общностната група. Би било от полза да се върнем към фигура 3, ла която съм със­тавил диаграма на група души, застанали в полукрьг, наподобяваща горна част на циферблат. Прилагам „часовниковата си техника", за да помогна на новопристиг­налата душа да идентифицира членовете на общностна­та си група.

• случай четиридесет и седми •

Д-р Н. Докато се приближаваш към тези души, как са се подредили, за да те посрещнат?

К. Мммм... В нещо като полукръг и аз трябва да застана в средата.

Д-р Н. Искам да си представиш разположението им като циферблат. Ти си в центъра, където се намират стрелките. Точно срещу теб е дванадесет часа. Вляво се пада девет, а вдясно - три часа. Разбираш ли?

К. Да, но водачът ми Иксакс в момента е точно зад мен.

Д-р Н. Това е обичайна позиция за такава среща, Рей. Да кажем, че учителят ти стои между седем и пет часа. Сега ми кажи от коя посока идва първият, който те поздравява?

К. Отляво... Където е девет часа.

Забележка: Първата душа, която идва да ни приветства, винаги е важна за нас.

Д-р Н. Добре. В мъжки или в женски образ се явява, или като безполово същество?

К. (нежно.) Това е съпругата ми Мериън.

Д-р Н. Накъде се придвижва в момента?