Д-р Н. Кое е любимото ти занимание в духовния свят? К

Ще завърша раздела за развлеченията с най-популярни­те игри в духовния свят. Една от причините да отделя внимание на забавната страна на духовното общуване е необходимостта да изтъкна различията между време за групово обучение и време за почивка. Вече споменах за нежеланието на някои групи да приемат гости. Не искам читателите да останат с впечатлението, че говоря за затворенообщностен манталитет като в земните кул­турни общности. Между духовните групи няма завист, недоверие и предразсъдъци. Въпреки че по-младите души са задължени да стоят в своите учебни зони, това не означава, че са изолирани, защото са различни от всички останали. В духовния свят не съществува ксенофобия. Информацията, с която разполагам, че членове на множество духовни групи участват в общи игри, е показателна за същността на отношенията помежду им.

Все пак ми се струва, че по време на лекции трябва да бъда предпазлив в подробното описване на духовните игри. Има хора, които вярват, че животът в духовния свят е твърде сериозен, за да се допускат подобни сво­еволия. Някои слушатели изказват мнение, че не бива да се впускам в подробности за развлеченията, а да говоря за нещо по-съществено от духовния живот. Въпреки тези критики, според мен е важно хората да знаят, че животът в отвъдния свят не е толкова ужасно серио­зен, а душите имат право и да се забавляват.

Духовните игри, за които съм слушал, не винаги са ръководени от водачите или капитаните на отбори. Всъщност „правилата" се тълкуват свободно. Има еле­менти на състезателност, но без емоционалната агре­сивност, която наблюдаваме в спорта на Земята. Духовните игри не се провеждат с цел някой да спечели, а друг да загуби. Участниците са съсредоточени и същев­ременно спокойни. Водачите ни насърчават да се включваме, за да развиваме уменията си за енергийно движение, ловкост и телепатично общуване в групата. От друга страна, попадал съм на клиенти, чиито групи не участват в игри в духовния свят. Предпочитанията им винаги се уважават. Това се отнася особено за по-напред­налите души, които се занимават с други енергийни упражнения и игрите биха попречили на съсредоточаване­то им.

Между описанията на игри от клиенти в състояние на хипноза има забележително съвпадение. Можем да от­несем в духовния свят спомените си за любима игра, а смятам, че е възможно и обратното - игри, създадени там, да са пренесени на Земята и изменени от несъзна­телната ни памет така, че да могат да се практикуват във физическа форма. Читателят сам би могъл да нап­рави извод за най-вероятния произход на няколко игри от следващите цитати. Ще започна изброяването с не­що, което прилича на вид гоненица.

„Тичаме и всеки се опитва да улови другия, като бързо се носим по права линия и запазили същата скорост, бързо се обръщаме. По-пъргавите души са способни да направят кръгом, да спрат и веднага да тръгнат отново, без да бъдат хванати."

Простите варианти на гоненицата и други игри мо­гат да бъдат комбинирани с музика и танци. В тези версии главно младите души се гонят в зони, описвани като собствени игрални площадки.

„Обичам ливадите с дървета за катерене и буйна трева, сред която можем да се търкаляме и играем на прескочикобила. Можем и да приемаме формата на различни предмети, за да направим игрите си по-интересни."

Често слушам за една игра, която ми напомня за на­родна топка, при която голям брой души застават в редици и хвърлят енергийни кълба едни към други. Мо­гат да се доловят и елементи на волейбол в описанието на играта, наречена „светлинен двубой", която изисква бързи реакции и ловкост.

„За играта светлинен двубой се подреждаме в две дълги реди­ци едни срещу други. Създаваме кълба от енергия и ги прехвър­ляме над въображаема линия или ги насочваме направо или ниско към играчите от другия отбор. Трябва да се движим в рамките на определена зона, за да разменяме светлинни кълба, без да губим инерция. Отначало е лесно да избягваме удари и същевре­менно да създаваме свои кълба, но постепенно темпото се усил­ва и игрището заприличва на парад на балони. Когато кълбата летят около нас, можем или да ги избягваме, или да ги хващаме и хвърляме обратно. Целта е да се избегне изненадващ удар. Играчът, който е улучен, не изгаря, а просто се опитва да стане по-ловък. Когато някое кълбо ни удари, усещаме сложността на характера на душата, която го е изпратила."

Друга динамична игра доста прилича на „червения пират" или може би на блъскащи се коли. Душите зас­тават в срещуположни две по две редици, образуващи квадрат. Вместо да изпращат по един играч и да се опитват да преминат през верига от хванати ръце, както при „пирата", се втурват вкупом. Един клиент каза: „Това е игра на сблъсък, при която отскачаме едни от други във верижна реакция от извиваща се енергия." Изглежда, целта е създаване на голям обем кон­центрирана енергия. Друг клиент, участвал в тази иг­ра, сподели:

„Енергийният поток от всички ни се слива, така че всеки да добие повишен усет за останалите. Играта е вълнуваща. Съе­динената енергия се извисява и накрая, когато енергийният заряд отслабне, си отдъхваме и започваме нещо подобно на народен танц."

Има много сложни игри, при чието описание клиенти­те ми срещат затруднения. Една от тях, за която чес­то съм чувал, е наречена „кристална топка". Наподобя­ва нещо средно между джамени и крикет, но носи и символиката на скъпоценните камъни, която описах в шес­та глава. В случай 53 може да се види как цветните енергийни тела, въплъщаващи индивидуалния характер, играят роля не само при явяванията ни пред съвета на старейшините.

• случай петдесет и трети •

Д-р, н. Това означава ли, че футболът е популярен в духовния свят?

В началото на изследванията си нямах представа за множеството разновидности на духовните игри. Всяка от тях има свое очарование. Когато опознах духовните форми на развлечение, успях да предразположа клиенти­те си да споделят подробности за любимите си занима­ния. Разбрах, че предпочитанията зависят от характера на душите. Освен това научих, че някои игри могат да преминат в тренировъчни упражнения и че се привли­чат участници от различни групи. В тази връзка една игра се откроява в съзнанието ми.

Мисля, че криеницата оказва значително влияние вър­ху бъдещите пътешественици, за които ще стане дума в следващата глава. Има различни нива в зависимост от уменията на участниците и се създават пространстве­ни рамки за ориентация на интересуващите се души. Бях заинтригуван от тази игра, след като чух за появата на треньори в по-сложните нива. Клиентите ми ги нари­чат инструктори. Това са опитни специалисти, които обучават талантливите любители на приключения за пътешествия в различни измерения. Ето един цитат от доста напреднала душа, която иска да стане пътешественик.

„Криеницата в духовния свят започва като упражнение със светлина и тъмнина. При заниманията с по-млади души излъч­ваме енергията си от разстояние и бързо я скриваме, когато децата тръгнат към нас. Блокираме и същевременно отново освобождаваме телепатична енергия, за да съчетаем визуални­те и духовните сигнали. В началото създаваме светлинни пор­тали между енергийни колони, които използваме като равнини в сянка, подредени в паралелни или хоризонтални линии. По-късно образуваме произволни геометрични фигури. Повечето млади трудно се научават да ни засичат и откриват, когато се шмугваме между порталите, но се забавляват, защото на този етап за тях всичко е игра.

Някои стават толкова добри, че вече не можем да ги заблу­дим. След време онези, които желаят да продължат, стават специализанти и са готови да бъдат въведени в нашата тре­нировъчна зона на границата на измеренията, които са разде­лени от енергийни бариери и вибрационни пулсации. Трудно е, защото обучаващите се трябва да свикнат да се приспособяват към вълните с различна конфигурация, които съществуват във всяко измерение, и бързо да синхронизират енергията си, за да могат да преминават. На този етап мнозина се отказват. Сякаш се намираме в огледална зала. Душите като мен, които желаят да продължат, защото обичат работата, трябва да се научат да се ориентират в духовните измерения без структури и форми. Те съществуват като вакуум между физическите измерения. Донякъде все още смятам това упражнение за развлекателно. Толкова е завладяващо, че нямам тър­пение да се завърна у дома и отново да се включа в играта с приятелите си."

8.

Духовен напредък

Промоция

В съществуването на душата настъпва мо­мент, когато е готова да се отдели от основната си духовна група. В следващия ми случай говори душа, която наскоро е стигнала до трето ниво след хиляди години прераждания на Земята. Клиентката беше мно­го развълнувана от образите в съзнанието си за това скорошно събитие в духовния свят. Символичните опи­сания, съдържащи аналогии с учебна обстановка, вече са познати на читателя. В сегашния си живот тя е учителка на деца с психически проблеми.

Когато работя с клиенти в преход към група от трето ниво, отначало забелязвам смущение, когато проследя­вам завръщането им при основните общностни групи. В състояние на хипноза не всеки е способен, когато види някоя сцена в съзнанието си, веднага да открие мястото на този кадър в целия Филм на духовния си живот. Зада­чата на хипнотизатора е бавно да напътства говорещия, така че събитията да се развият естествено. Един кли­ент, който все още не се бе отделил от групата си, но бе започнал процес на самостоятелно развитие, сподели: „чувствам се като откъснат от семейството си. Нами­рам се сред нови души, с които досега не съм работил." Целостта на първоначалната общностна група на ду­шата остава незасегната във вечността. Когато някой преминава в по-високо ниво, никога не загубва връзка със старите си приятели. Основните общностни групи за­почват съществуването си заедно и остават тясно свързани в стотици прераждания. Попадал съм на души, ко­ито са прекарали с групите си петдесет хиляди години, преди да бъдат готови да преминат към средните нива, докато много по-малък процент са стигнали до този етап на развитие за пет хилядолетия. Установих, че щом преминат в трето ниво, душите много по-бързо се издигат до следващите. Всяка душа се развива с различ­на бързина и проявява различни дарби. Забелязвам, че когато душите започнат да прекарват по-малко време в развлечения и общуване, работят по-усърдно и са по-съсредоточени върху усъвършенстването на умения, с които ще допринесат за силите на космическо съзнание.

При преминаването към трето ниво настъпват про­мени в поведението на душите. Започват да развиват възгледите си далеч от основните си групи. Напредва­щите души не загърбват всичко, което са научили по-рано, но вече са по-съсредоточени върху обучението си и изцяло отдадени на тази цел. Привлечени са от новите възможности и искат все повече да усъвършенстват дарбите си. Когато наближат четвъртото ниво на раз­витие, преходът е напълно осъществен.

В преходния период наскоро стигналите до трето ни­во души скоро осъзнават, че вече не са ограничени в една класна стая. Старите им приятели знаят какво става с тях, но разбират, че не бива да задават твърде много въпроси. Ще се върна на преживяванията на Лавани от случай 32. Преходът е бавен и духовното обучение протича с безкрайно внимание и грижи. Задачите на новите специални групи се формират съвместно с други души със същите интереси въз основа на множество критерии. Три­те главни елемента, за които зная, при избора на специ­алност са талант, минали постижения и лично желание. Предполагам, че друг важен елемент са нуждите на ду­ховния свят, но не получавам информация за това.

Навярно може да се каже, че когато душата се издиг­не до средните нива на обучение, става член на гилдия. Но не правя пълна аналогия с историческите занаятчийски гилдии от средновековието, наречени еснафски школи. Това са били затворени, почти тайни организации, достъпни само за членовете си. Въпреки че избраните за определена специализация пазят известни професионал­ни тайни, не може да става дума за елитарност. Амби­циозните души, които желаят да се присъединят към тях, винаги са добре дошли.

Отначало тези общества на души с определена спе­циалност са доста свободни. Наричам ги независими гру­пи за обучение. Процесът започва бавно, периодично, с различни специалисти преподаватели. Това позволява да има период за оценка на душите от техните учители. Онези, които просто опипват почвата, могат да напус­нат специалните групи и в тях да се включат други обещаващи кандидати. Тази практика е коренно различ­на от сформирането на основни духовни общности за дълъг срок. Обучението става по-интензивно, когато но­вите групи покажат, че се справят с възложените зада­чи. В ранните етапи, докато душите все още постепен­но се отделят от първоначалните си общности, запаз­ват връзката с редовните си водачи и посещават зани­мания на основните групи. При независимото обучение се набляга на самоинициативата на душите при работа­та им, което е по-ясно изразено, когато достигнат до четвърто и пето ниво на специализация.

В предишните глави бяха изброени доста духовни спе­циалности, описателно представени като създатели на сънища, лечители на заблудени души, пазители на неутралност, възстановители, майки от инкубатора, души архивисти, гледачи на животни, музикални диригенти и инструктори. Изглежда, има застъпване между някои специалности. Например инструкторите, които обуча­ват бъдещи пътешественици, могат същевременно да бъдат и души изследователи, търсещи нови подходящи пространства за отдих и развлечения и за по-сериозни планетарни аспекти на енергийно обучение. В тази глава ще цитирам още примери за духовна специализация. На­вярно читателите ще открият коя област би съответ­ствала на интересите им.

Изглежда, няма определен път, който накрая да отвежда душите до място в съвет. Навярно старейшините идват от различни области на специализация. Стру­ва ми се, че според повечето хора, за да се стигне до такова място, желаещият трябва първо да стане во­дач. Естествено много от клиентите ми са привлечени от тази професия. Все пак мисля, че това донякъде се дължи на факта, че всеки има учител, а много по-рядко получава възможността да общува с напреднали души с други специалности. Мога само да гадая какви други об­ласти на специализация съществуват, които никой кли­ент не би могъл да опише.

Когато говоря на лекции за специализацията, много слушатели забелязват, че като че ли всички души се готвят да станат водачи. В ранните фази от изследва­нията си и аз мислех така. По-нататък разбрах, че и макар това да е водещата специалност в духовния свят, не всички могат да станат добри учители. Понеже обу­чението е изключително важно, ще започна с една кате­гория в тази област, на която все още не съм отделил достатъчно внимание.