Следите на душите


Д-р Н. Кое е любимото ти занимание в духовния свят? К



бет24/30
Дата02.07.2016
өлшемі1.91 Mb.
#171878
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   30

Д-р Н. Кое е любимото ти занимание в духовния свят?

К. Да творя музика.

Д-р Н. Имаш предвид - с музикални инструменти?

К. Тук бихте могли да вземете какъвто инструмент поискате от въздуха и да свирите на него. Но за мен няма нищо по-приятно от създаването на хор. Гласът е най-красивият от всички инструменти.

Д-р Н. Слушай, вече нямаш гласните струни на оперна звезда, тогава?...

К. (смее ми се.) Нима е изминало толкова време, откак-то сте били дух, че сте забравили? Не е нужно човешко тяло. Всъщност звуците, които сътворяваме, са по-леки и с много по-голям обхват от земните.

Д-р Н. Всеки ли може да пее и високи, и ниски тонове?

К. (разпалено.) Разбира се. Всички имаме способността да бъдем едновременно сопрани и баритони. Хората ми вземат и високите, и ниските ноти и винаги улуч­ват тоналността... Нуждаят се само от диригент.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш какво правиш?

К. (тихо, без да се хвали.) Аз съм диригент на духовен хор. Същевременно и пея, това е моята страст, дарбата ми, а и ми е приятно да доставям удоволствие на другите.

Д-р Н. По-добър ли си от останалите души след живота на талантлив оперен певец?

К. О, мисля, че има връзка, но всички сме еднакво отдаде­ни на музиката, някои души от музикални групи не обръщат внимание на минали постижения. (усмихва се.) Поради широкия диапазон на хористите е необхо­дим диригент, който да поддържа синхрон между тези виртуози. Все пак за тях това е развлечение. Искат да се забавляват и същевременно да създават прекрасна музика.

Д-р Н. Значи предпочиташ да дирижираш хор пред оркестър?

К. Да, но понякога и свирим, за да се получи по-пълна хармония. Когато душите съчетават звучене на инст­рументи и гласове, резултатът е чудесен. Няма фал­шиви ноти. Хармоничното сливане на музикална енер­гия изпълва духовния свят с неописуеми звуци.

Д-р Н. И всичко това е коренно различно от работата с хор на Земята?

К. Има прилики, но тук всички са толкова талантливи, защото всяка душа притежава способността да съз­дава съвършено музикално звучене. Освен това съществува висока мотивация. Душите обичат тази форма на развлечение, особено ако на Земята са искали да имат певческа дарба, а са звучали фалшиво.

Д-р Н. Каниш ли и души от други групи да участват в този небесен хор?

К. Да, но доста общности обичат да се съревновават кой е най-оригинален.

Д-р Н. Щом толкова добре разбираш мотивацията на душите, би ли ми обяснил защо музиката е толкова важна за тях в духовния свят?

К. Тя ни издига до нови духовни нива... Извисява енергията ни... И ни дава възможност да общуваме в унисон с множество други същества.

Д-р Н. Голям ли е хорът, който ръководиш?

К. Предпочитам по-малки състави, от двадесетина хо­ристи, въпреки че мога да работя със стотици души от много групи.

Д-р Н. Навярно големите хорове са страхотно предизви­кателство за теб?

К. (въздиша дълбоко.) Доста е изтощително... Вибраци­ите струят от много посоки... Всички вземат неверо­ятно високи или ниски тонове без предупреждение, а аз полагам усилия да създам синхрон... И все пак е вълнуващо.

Ще завърша раздела за развлеченията с най-популярни­те игри в духовния свят. Една от причините да отделя внимание на забавната страна на духовното общуване е необходимостта да изтъкна различията между време за групово обучение и време за почивка. Вече споменах за нежеланието на някои групи да приемат гости. Не искам читателите да останат с впечатлението, че говоря за затворенообщностен манталитет като в земните кул­турни общности. Между духовните групи няма завист, недоверие и предразсъдъци. Въпреки че по-младите души са задължени да стоят в своите учебни зони, това не означава, че са изолирани, защото са различни от всички останали. В духовния свят не съществува ксенофобия. Информацията, с която разполагам, че членове на множество духовни групи участват в общи игри, е показателна за същността на отношенията помежду им.

Все пак ми се струва, че по време на лекции трябва да бъда предпазлив в подробното описване на духовните игри. Има хора, които вярват, че животът в духовния свят е твърде сериозен, за да се допускат подобни сво­еволия. Някои слушатели изказват мнение, че не бива да се впускам в подробности за развлеченията, а да говоря за нещо по-съществено от духовния живот. Въпреки тези критики, според мен е важно хората да знаят, че животът в отвъдния свят не е толкова ужасно серио­зен, а душите имат право и да се забавляват.

Духовните игри, за които съм слушал, не винаги са ръководени от водачите или капитаните на отбори. Всъщност „правилата" се тълкуват свободно. Има еле­менти на състезателност, но без емоционалната агре­сивност, която наблюдаваме в спорта на Земята. Духовните игри не се провеждат с цел някой да спечели, а друг да загуби. Участниците са съсредоточени и същев­ременно спокойни. Водачите ни насърчават да се включваме, за да развиваме уменията си за енергийно движение, ловкост и телепатично общуване в групата. От друга страна, попадал съм на клиенти, чиито групи не участват в игри в духовния свят. Предпочитанията им винаги се уважават. Това се отнася особено за по-напред­налите души, които се занимават с други енергийни упражнения и игрите биха попречили на съсредоточаване­то им.

Между описанията на игри от клиенти в състояние на хипноза има забележително съвпадение. Можем да от­несем в духовния свят спомените си за любима игра, а смятам, че е възможно и обратното - игри, създадени там, да са пренесени на Земята и изменени от несъзна­телната ни памет така, че да могат да се практикуват във физическа форма. Читателят сам би могъл да нап­рави извод за най-вероятния произход на няколко игри от следващите цитати. Ще започна изброяването с не­що, което прилича на вид гоненица.

„Тичаме и всеки се опитва да улови другия, като бързо се носим по права линия и запазили същата скорост, бързо се обръщаме. По-пъргавите души са способни да направят кръгом, да спрат и веднага да тръгнат отново, без да бъдат хванати."

Простите варианти на гоненицата и други игри мо­гат да бъдат комбинирани с музика и танци. В тези версии главно младите души се гонят в зони, описвани като собствени игрални площадки.

„Обичам ливадите с дървета за катерене и буйна трева, сред която можем да се търкаляме и играем на прескочикобила. Можем и да приемаме формата на различни предмети, за да направим игрите си по-интересни."

Често слушам за една игра, която ми напомня за на­родна топка, при която голям брой души застават в редици и хвърлят енергийни кълба едни към други. Мо­гат да се доловят и елементи на волейбол в описанието на играта, наречена „светлинен двубой", която изисква бързи реакции и ловкост.

„За играта светлинен двубой се подреждаме в две дълги реди­ци едни срещу други. Създаваме кълба от енергия и ги прехвър­ляме над въображаема линия или ги насочваме направо или ниско към играчите от другия отбор. Трябва да се движим в рамките на определена зона, за да разменяме светлинни кълба, без да губим инерция. Отначало е лесно да избягваме удари и същевре­менно да създаваме свои кълба, но постепенно темпото се усил­ва и игрището заприличва на парад на балони. Когато кълбата летят около нас, можем или да ги избягваме, или да ги хващаме и хвърляме обратно. Целта е да се избегне изненадващ удар. Играчът, който е улучен, не изгаря, а просто се опитва да стане по-ловък. Когато някое кълбо ни удари, усещаме сложността на характера на душата, която го е изпратила."

Друга динамична игра доста прилича на „червения пират" или може би на блъскащи се коли. Душите зас­тават в срещуположни две по две редици, образуващи квадрат. Вместо да изпращат по един играч и да се опитват да преминат през верига от хванати ръце, както при „пирата", се втурват вкупом. Един клиент каза: „Това е игра на сблъсък, при която отскачаме едни от други във верижна реакция от извиваща се енергия." Изглежда, целта е създаване на голям обем кон­центрирана енергия. Друг клиент, участвал в тази иг­ра, сподели:

„Енергийният поток от всички ни се слива, така че всеки да добие повишен усет за останалите. Играта е вълнуваща. Съе­динената енергия се извисява и накрая, когато енергийният заряд отслабне, си отдъхваме и започваме нещо подобно на народен танц."

Има много сложни игри, при чието описание клиенти­те ми срещат затруднения. Една от тях, за която чес­то съм чувал, е наречена „кристална топка". Наподобя­ва нещо средно между джамени и крикет, но носи и символиката на скъпоценните камъни, която описах в шес­та глава. В случай 53 може да се види как цветните енергийни тела, въплъщаващи индивидуалния характер, играят роля не само при явяванията ни пред съвета на старейшините.

случай петдесет и трети •



Д-р Н. Всички групи ли проявяват интерес към игрите?

К. Не всички. Моята група обича забавленията и избягва да се застоява твърде много в класните стаи. Някои от другите ни смятат за малко буйни и недисциплинирани. Има четири души в групата ни, които не са толкова запалени по игрите, така че търсим попълне­ния за отборите си от други общности.

Д-р Н. Вярно ли е, че душите могат да пренесат игрите, които са харесвали на Земята, в духовния свят?

К. (поколебава се.) Да... Но някои не могат да се видят тук...

Д-р Н. Защо? Дай ми примери за игри, които не са прене­сени.

К. Не виждам голф, защото е твърде самотна игра, съ­ревновавате се със себе си. Тенисът е малко по-добър, но също почти не се играе, защото могат да участват само двама, което е ограничаващо.

Д-р, н. Това означава ли, че футболът е популярен в духовния свят?



К. Ммм... Не особено. Избягваме игри със звезди на отбо­ра, като защитници и капитани. При американския футбол има твърде неравностойни позиции. За предпочитане е европейският. Трудно е за обяснение. Ха­ресваме колективни игри с много участници, всеки от които има равностойна позиция и изпълнява едни и същи... действия.

Д-р Н. Аз обичам да плувам, но навярно и този спорт не се практикува там?

К. (смее се.) Грешите. Ако не искате да се върнете на Земята като дух специално за това, бихте могли да пресъздадете тук подобие на вода или на игрище за голф, или каквото би е нужно, за да възстановите приятните си спомени. Но ако желаете и други души да участват в спортните ви игри, от значение е и тяхната воля.

Д-р Н. Значи виждаш разлика между индивидуални и гру­пови развлекателни занимания?

К. Да.

Д-р Н. Добре, тогава опиши някоя игра, която не е като спортовете, за които говорихме досега. Но нека не бъде твърде динамична и безгрижна, макар и смятана за развлечение.

К. (замислено.) О... Лесно, такава е играта „кристална топка". Много души се събират в едно пространство, където сядаме в голям кръг. Всеки създава прозрачно енергийно кълбо, подобно на кристал, с големината на топка за тенис.

Д-р Н. Имат ли тези кълба някакво специално значение?

К. Разбира се, всеки енергиен цвят представлява индиви­дуален израз.

Д-р Н. Добре, какво става по-нататък в играта?

К. Всеки участник държи кълбото си, докато някои каже: „старт!". После всички леко побутват топките към средата на кръга.

Д-р Н. Удрят ли се едни в други като джамени?

К. Да... Може да се каже. Тогава кристалните кълба отскачат и във всички посоки политат разноцветни искри... Но не престават да се движат... Продължаваме да ги тласкаме.

Д-р Н. Не съм сигурен, че разбирам... (клиентът ме прекъсва.)

К. Накрая нечия топка стига до мен. При всяка серия друг играч получава моето кълбо, сякаш има магне­тично привличане.

Д-р Н. А какво става, ако не получиш топка?

К. Случва се доста често. Изпълняваме серии с голям брой различни играчи и все някога ще получа.

Д-р Н. Винаги ли двама участници трябва да си разменят кълба?

К. Не, „кристална топка" не е игра със строги правила. Всичко би могло да се случи.

Д-р Н. Какво означава да хванеш топка от някого?

К. Че може би ще бъдете свързани по някакъв начин. Това е вълнуваща игра на очакване и доверие, защото никога не знаете къде ще попадне кълбото ви или какво ще получите.

Д-р Н. След като уловиш кълбо, какво правиш?

К. (смее се.) Задържам го между дланите си. Кристална­та топка е средство всеки да опознае характера на душата, която може да бъде свързана с него по специ­ален начин. Взел съм много решения за връзки с други души в бъдещите си животи въз основа на тази игра.

В началото на изследванията си нямах представа за множеството разновидности на духовните игри. Всяка от тях има свое очарование. Когато опознах духовните форми на развлечение, успях да предразположа клиенти­те си да споделят подробности за любимите си занима­ния. Разбрах, че предпочитанията зависят от характера на душите. Освен това научих, че някои игри могат да преминат в тренировъчни упражнения и че се привли­чат участници от различни групи. В тази връзка една игра се откроява в съзнанието ми.

Мисля, че криеницата оказва значително влияние вър­ху бъдещите пътешественици, за които ще стане дума в следващата глава. Има различни нива в зависимост от уменията на участниците и се създават пространстве­ни рамки за ориентация на интересуващите се души. Бях заинтригуван от тази игра, след като чух за появата на треньори в по-сложните нива. Клиентите ми ги нари­чат инструктори. Това са опитни специалисти, които обучават талантливите любители на приключения за пътешествия в различни измерения. Ето един цитат от доста напреднала душа, която иска да стане пътешественик.

„Криеницата в духовния свят започва като упражнение със светлина и тъмнина. При заниманията с по-млади души излъч­ваме енергията си от разстояние и бързо я скриваме, когато децата тръгнат към нас. Блокираме и същевременно отново освобождаваме телепатична енергия, за да съчетаем визуални­те и духовните сигнали. В началото създаваме светлинни пор­тали между енергийни колони, които използваме като равнини в сянка, подредени в паралелни или хоризонтални линии. По-късно образуваме произволни геометрични фигури. Повечето млади трудно се научават да ни засичат и откриват, когато се шмугваме между порталите, но се забавляват, защото на този етап за тях всичко е игра.

Някои стават толкова добри, че вече не можем да ги заблу­дим. След време онези, които желаят да продължат, стават специализанти и са готови да бъдат въведени в нашата тре­нировъчна зона на границата на измеренията, които са разде­лени от енергийни бариери и вибрационни пулсации. Трудно е, защото обучаващите се трябва да свикнат да се приспособяват към вълните с различна конфигурация, които съществуват във всяко измерение, и бързо да синхронизират енергията си, за да могат да преминават. На този етап мнозина се отказват. Сякаш се намираме в огледална зала. Душите като мен, които желаят да продължат, защото обичат работата, трябва да се научат да се ориентират в духовните измерения без структури и форми. Те съществуват като вакуум между физическите измерения. Донякъде все още смятам това упражнение за развлекателно. Толкова е завладяващо, че нямам тър­пение да се завърна у дома и отново да се включа в играта с приятелите си."

8.

Духовен напредък

Промоция

В съществуването на душата настъпва мо­мент, когато е готова да се отдели от основната си духовна група. В следващия ми случай говори душа, която наскоро е стигнала до трето ниво след хиляди години прераждания на Земята. Клиентката беше мно­го развълнувана от образите в съзнанието си за това скорошно събитие в духовния свят. Символичните опи­сания, съдържащи аналогии с учебна обстановка, вече са познати на читателя. В сегашния си живот тя е учителка на деца с психически проблеми.



случай петдесет и четвърти •

Д-р Н. Изглеждаш много въодушевена преди срещата си със съвета.

К. Да, напълно се освободих от телесната си броня.

Д-р Н. Телесна броня?

К. Да, защитната обвивка... Която ме предпазваше от страдания. Бяха ми нужни векове да се науча на дове­рие и откритост към хората, които биха могли да ме наранят с изблиците на собствения си гняв. Това бе главната ми пречка.

Д-р Н. Защо ти беше толкова трудно?

К. Твърде много се влияех от емоциите си, вместо да се уповавам на духовната си сила. Съмнявах се във възможностите си и това се отрази на отношенията ми с другите, които смятах за по-силни и мъдри от мен, а всъщност не бяха.

Д-р Н. Щом тази последна главна пречка е била свързана със самочувствието ти, как виждаш себе си сега?

К. Най-сетне преминах над бездната от болка и страда­ние по мост от цветя. Вече не разпилявам излишно енергията си. (пауза.) Физическите и душевните стра­дания са свързани със самоопределението. Във всеки живот през последните хиляда години развивах и укрепвах характера си... При сурови обстоятелства и се научих да приемам себе си като човешко същество, което не е превъзхождано от другите. Вече не се нуждая от защитна броня, за да постигна това.

Д-р Н. Какво казват съветниците за постиженията ти в стремежа към самоопределение?

К. Доволни са, че издържах на тежкото изпитание. Че в тези толкова прераждания не допуснах обстоятелст­вата да надделеят над истинската ми същност. Рад­ват се, че съм достигнала до по-високо ниво на възможностите си чрез търпение и упоритост.

Д-р Н. Защо мислиш, че е трябвало да претърпиш толкова много в земните си прераждания?

К. Как бих могла да уча другите, ако сама не съм премина­ла през огъня, за да стана силна?

Д-р Н. Добре... (клиентката ме прекъсва, защото послед­ният ми въпрос е извикал в съзнанието й друг образ.)

К. О... Имат изненада за мен. Толкова съм щастлива!

Забележка: В този миг от очите на клиентката ми поти­чат сълзи на радост и очакване на сцената, която ще се разиграе в съзнанието й. Изваждам пакетче носни кърпи и продължаваме.

Д-р Н. Избързай напред и ми кажи каква е изненадата.

К. (развълнувано.) Време е за промоция! Събираме се в храма. Ару, водачът ми, е тук заедно с председателя на съвета. От всички посоки идват магистри и ученици.

Д-р Н. Би ли могла да уточниш колко учители и ученици виждаш?

К. (припряно.) А... Около дванадесет учители и... Може би четиридесет ученици.

Д-р Н. Има ли сред тях някои от твоята основна група?

К. (пауза.) Трима сме. Пристигат и души от други групи, които са готови. Не познавам повечето от тях.

Д-р Н. Долавям известно колебание у теб. Къде са оста­налите от групата ти?

К. (със съжаление.) Все още не са готови.

Д-р Н. Какъв е централният цвят на всички около теб?

К. Ярко, наситено жълто. Нямате представа колко вре­ме ни беше нужно да стигнем дотуК.

Д-р Н. Може би имам. Ще ми опишеш ли процедурата?

К. (въздиша дълбоко.) Всички са в празнично настроение, като на тържествено дипломиране. Подреждаме се в колона и влизаме... Ще седна на катедрата. Ару ми се усмихва с гордост. Получаваме похвала от магистри­те за старанието си. После ни призовават по име.

Д-р Н. Индивидуално?

К. Да... Чувам своето, „Ири"... Приближавам се, за да полу­ча свитък с името си, напечатано отпред.

Д-р Н. Какво друго има върху свитъците?

К. (скромно.) Лично е... Отнася се за препятствията, които са ми отнели най-дълго време... И как съм ги преодоляла.

Д-р Н. Значи в известен смисъл това е повече от дипло­ма? Нещо като очерк за работата ти?

К.Така е.

Д-р Н. Всички ли са с четвъртити шапки и тоги?

К. (бързо.) Не! (после с усмивка.) О... разбирам... Вие се шегувате с мен.

Д-р Н. Е, може би малко. Кажи ми, Ири, какво се случва след церемонията?

К. Събираме се и с някои души с моята специалност обсъждаме бъдещите си задължения. Отново ще се срещ­нем в нови класове и ще използваме способностите си по най-добрия начин.

Д-р Н. Каква е първата ти задача, Ири?

К. Да се грижа за най-младите души. Ще бъде като отглеждане на цветя. Трябва да растат обградени с нежност и разбиране.

Д-р Н. Откъде мислиш, че идват тези нови души?

К. (пауза.) От духовното яйце... Утробата на сътворени­ето... Отделят се като наниз на копринена нишка... подемат ги майките от инкубатора... а после ги поверя­ват на нас. Много е вълнуващо. Отговорността е голямо предизвикателство.

Преминаване към средните нива

Когато работя с клиенти в преход към група от трето ниво, отначало забелязвам смущение, когато проследя­вам завръщането им при основните общностни групи. В състояние на хипноза не всеки е способен, когато види някоя сцена в съзнанието си, веднага да открие мястото на този кадър в целия Филм на духовния си живот. Зада­чата на хипнотизатора е бавно да напътства говорещия, така че събитията да се развият естествено. Един кли­ент, който все още не се бе отделил от групата си, но бе започнал процес на самостоятелно развитие, сподели: „чувствам се като откъснат от семейството си. Нами­рам се сред нови души, с които досега не съм работил." Целостта на първоначалната общностна група на ду­шата остава незасегната във вечността. Когато някой преминава в по-високо ниво, никога не загубва връзка със старите си приятели. Основните общностни групи за­почват съществуването си заедно и остават тясно свързани в стотици прераждания. Попадал съм на души, ко­ито са прекарали с групите си петдесет хиляди години, преди да бъдат готови да преминат към средните нива, докато много по-малък процент са стигнали до този етап на развитие за пет хилядолетия. Установих, че щом преминат в трето ниво, душите много по-бързо се издигат до следващите. Всяка душа се развива с различ­на бързина и проявява различни дарби. Забелязвам, че когато душите започнат да прекарват по-малко време в развлечения и общуване, работят по-усърдно и са по-съсредоточени върху усъвършенстването на умения, с които ще допринесат за силите на космическо съзнание.

При преминаването към трето ниво настъпват про­мени в поведението на душите. Започват да развиват възгледите си далеч от основните си групи. Напредва­щите души не загърбват всичко, което са научили по-рано, но вече са по-съсредоточени върху обучението си и изцяло отдадени на тази цел. Привлечени са от новите възможности и искат все повече да усъвършенстват дарбите си. Когато наближат четвъртото ниво на раз­витие, преходът е напълно осъществен.

В преходния период наскоро стигналите до трето ни­во души скоро осъзнават, че вече не са ограничени в една класна стая. Старите им приятели знаят какво става с тях, но разбират, че не бива да задават твърде много въпроси. Ще се върна на преживяванията на Лавани от случай 32. Преходът е бавен и духовното обучение протича с безкрайно внимание и грижи. Задачите на новите специални групи се формират съвместно с други души със същите интереси въз основа на множество критерии. Три­те главни елемента, за които зная, при избора на специ­алност са талант, минали постижения и лично желание. Предполагам, че друг важен елемент са нуждите на ду­ховния свят, но не получавам информация за това.

Навярно може да се каже, че когато душата се издиг­не до средните нива на обучение, става член на гилдия. Но не правя пълна аналогия с историческите занаятчийски гилдии от средновековието, наречени еснафски школи. Това са били затворени, почти тайни организации, достъпни само за членовете си. Въпреки че избраните за определена специализация пазят известни професионал­ни тайни, не може да става дума за елитарност. Амби­циозните души, които желаят да се присъединят към тях, винаги са добре дошли.

Отначало тези общества на души с определена спе­циалност са доста свободни. Наричам ги независими гру­пи за обучение. Процесът започва бавно, периодично, с различни специалисти преподаватели. Това позволява да има период за оценка на душите от техните учители. Онези, които просто опипват почвата, могат да напус­нат специалните групи и в тях да се включат други обещаващи кандидати. Тази практика е коренно различ­на от сформирането на основни духовни общности за дълъг срок. Обучението става по-интензивно, когато но­вите групи покажат, че се справят с възложените зада­чи. В ранните етапи, докато душите все още постепен­но се отделят от първоначалните си общности, запаз­ват връзката с редовните си водачи и посещават зани­мания на основните групи. При независимото обучение се набляга на самоинициативата на душите при работа­та им, което е по-ясно изразено, когато достигнат до четвърто и пето ниво на специализация.

В предишните глави бяха изброени доста духовни спе­циалности, описателно представени като създатели на сънища, лечители на заблудени души, пазители на неутралност, възстановители, майки от инкубатора, души архивисти, гледачи на животни, музикални диригенти и инструктори. Изглежда, има застъпване между някои специалности. Например инструкторите, които обуча­ват бъдещи пътешественици, могат същевременно да бъдат и души изследователи, търсещи нови подходящи пространства за отдих и развлечения и за по-сериозни планетарни аспекти на енергийно обучение. В тази глава ще цитирам още примери за духовна специализация. На­вярно читателите ще открият коя област би съответ­ствала на интересите им.

Изглежда, няма определен път, който накрая да отвежда душите до място в съвет. Навярно старейшините идват от различни области на специализация. Стру­ва ми се, че според повечето хора, за да се стигне до такова място, желаещият трябва първо да стане во­дач. Естествено много от клиентите ми са привлечени от тази професия. Все пак мисля, че това донякъде се дължи на факта, че всеки има учител, а много по-рядко получава възможността да общува с напреднали души с други специалности. Мога само да гадая какви други об­ласти на специализация съществуват, които никой кли­ент не би могъл да опише.

Когато говоря на лекции за специализацията, много слушатели забелязват, че като че ли всички души се готвят да станат водачи. В ранните фази от изследва­нията си и аз мислех така. По-нататък разбрах, че и макар това да е водещата специалност в духовния свят, не всички могат да станат добри учители. Понеже обу­чението е изключително важно, ще започна с една кате­гория в тази област, на която все още не съм отделил достатъчно внимание.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет