Следите на душите


Облик и структура на съвета



бет17/30
Дата02.07.2016
өлшемі1.91 Mb.
#171878
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   30
    Бұл бет үшін навигация:
  • Д-р Н.

Облик и структура на съвета

Много клиенти смятат думата „старейшини" за подхо­дящо название, защото напредналите същества от съве­та се визуализират като възрастни хора. Често ги описват плешиви или с бели коси и бради. Когато попитах за пола на тези същества, стигнах до някои изводи. Повече­то от членовете на съвета са с образ на възрастни мъже, което е резултат от земните културни стереотипи. Мъдростта се свързва със старостта, а присъствието на повече мъже, отколкото жени се дължи на дългата ни история на мъжко господство във властта.

Има два фактора, които създават тези стереотипни образи: 1) проектирани са от съвета така, че да се съчетаят с представите и опита ни като души от Земята. 2) при извикването на спомени чрез регресия има процес на припокриване. Докато се връща към преживяванията си на срещата със съвета в чисто душевно състояние, клиентът същевременно общува с мен чрез сегашното си тяло, носещо белега на всички културни влияния в съвременния живот.

Като безплътни същества отново сме подвластни на същите влияния, когато проектираме физическия си образ от минал живот пред членовете на духовната си група. Той отразява характера и настроението ни в мо­мента, като същевременно представлява такава фор­ма, че душите, които не са ни виждали скоро, веднага да ни познаят. Сигурен съм, че след години регресионните терапевти, чиято работа е подобна на моята, ще открият в съветите колкото мъже, толкова и жени. Имай­те предвид, че когато разглеждам някое събеседване,

Обикновено то е между прераждания в минали векове. Винаги отдавам значение на земното време, когато пре­ценявам реалността на спомен от духовния свят в съз­нанието на клиента.

В подкрепа на това твърдение за пола трябва да до­бавя, че повечето от напредналите ми клиенти, както и голям брой средно развити души виждат членовете на съвета с променящ се образ. Старейшините се явяват пред душата ту с мъжки, ту с женски черти. Въпреки това, понеже повечето хора или не могат, или не желаят да кажат имената на членовете на съветите си, по-често говорят за тях в мъжки род, отколкото в женски, въпреки променливия им вид. За сметка на това сред во­дачите има колкото с мъжки, толкова и с женски образ.

Ако се върнем на фигура в, читателят ще забележи, че масата на съвета (а) се намира в дъното на ротондата. Душата (в) застава точно в средата на помеще­нието. Почти всички клиенти казват: „Стоим прави от уважение." Не съм сигурен дали имат избор. Попадал съм на по-напреднали души, които сядат в единия край на масата, до членовете на съвета, но това не се смя­та за обичайно и според средно развитите е прекалена дързост. Когато чувам, че няма маса и старейшините желаят да общуват приятелски с клиента ми, разбирам, че работя с високоразвита душа, която скоро ще дос­тигне нивото на водач.

Съвсем младата душа, която се е прераждала на Земята по-малко от пет пъти, вижда съвета по-различен начин от всички други, както личи от следващия цитат:

„Четиримата от групата ми често си играем. Вършим лудо­рии, когато водачът ни Минари не е наблизо. С приятелите ми се хващаме за ръце, когато стане време да се срещнем с две важни личности. Отиваме на място, пълно с ярки цветове. Мъж и жена, широко усмихнати, седят на кресла с високи об­легалки. Току-що са приключили с малка група деца, които ни махат, докато излизат. Двамата изглеждат на тридесет и няколко години. Биха могли да ни бъдат родители. Мили и вни­мателни, те ни дават знак да се приближим. Питат ни как се справяме и какво бихме искали да правим в следващия си жи­вот. Съветват ни внимателно да слушаме това, което ни каз­ва Минари. Сякаш се намираме в магазин за детски играчки с двама дядо коледа."

Фактът, че душата се явява на събеседване заедно с други от групата си, недвусмислено издава, че клиентът ми все още е считан за „душа дете". Разбрах, че се е прераждал на Земята само веднъж преди сегашния си живот. Открих, че начинът на протичане на събеседва­нето се променя някъде между втория и петия живот. Един клиент, току-що направил този преход, възкликна:

„О, колко различно изглежда всичко! Тази среща е по-офици­ална от предишната. Малко съм притеснен. Има дълга маса и трима възрастни искат да им опиша напредъка си. Сякаш току-що съм положил изпит и е време да чуя оценката си,"

Най-често душата вижда между три и седем члена на съвета. Понякога напредналите души разговарят със от седем до дванадесет старейшини. Това не е строго ус­тановено правило. Но с развитието на душите характерът им става по-сложен и е необходима преценката на повече специалисти. Открих, че по-малко развитите ду­ши често не могат да познаят членовете на съвета си, освен председателя и може би още един старейшина на масата. Тези двама са най-ангажирани със случая, докато наблюдаващите старейшини остават неясни образи на заден план.

Струва ми се интересно, че съществува някакъв вид протокол, свързан с местата на членовете на съвета. Подреждат се в редица, като по-малко активните учас­тници сядат в краищата на масата. Почти винаги в средата седи председател, точно срещу душата. Този старейшина задава повечето въпроси и се явява ръководител и арбитър. Броят на присъстващите е различен на всяка среща в зависимост от обстоятелствата на току-що изживения и предстоящия живот. Председате­лят, а може би и още един-двама членове на съвета обикновено са присъствали на множество събеседвания между прераждания. Друг любопитен аспект на процеду­рата е, че членовете на една и съща духовна група обик­новено се явяват пред различни съвети. Предполагам, че това се дължи на различния характер на всяка душа. И степента й на развитие. Клиентите ми не могат да дадат отговор на този въпрос.

Когато някой ми каже, че член на съвета се е върнал на катедрата след дълго отсъствие или се е появил нов, това събужда интереса ми. Един клиент сподели:

„След миналото си прераждане разговарях с нова съветничка. Не беше нелюбезна, но направи критична забележка за пренебре­жението ми към жените в минали животи. Дошла е, за да със­тавим заедно план как да преодолея склонността си да изключвам жените от живота си, която пречи на развитието ми."

Явно в определени моменти в съветите ни се включват специалисти, които ни помагат със своя опит, ако се поддаваме на едни и същи слабости. При събеседване­то си с трима старейшини един клиент каза:

„Само ръководителят в средата разговаря с мен. Старейшината отляво излъчва топла, благосклонна енергия, а другият, от дясната страна, ми изпраща ободрителни сигнали. Изглежда, в този момент имам нужда от спокойствие, защото обсъждаме справянето ми с гневните емоции в живота."

Друга клиентка обясни протичането на срещите си със своя съвет по следния начин:

„След много прераждания членовете на съвета ми стават ту трима, ту четирима. Забелязах, че четвъртият старейшина има сребрист цвят, докато останалите са в нюанси на тъмновиолетово. Наричам го свой личен съветник. Всеки път, кога­то го видя на катедрата, зная, че ще изслушам лекция за лип­сата на самоувереност. Казва ми, че съм твърде сдържана ду­ша и се страхувам да отстоявам своето дори когато зная, че съм права. Признавам колко плаха съм на Земята и той внима­телно ми обяснява, че ако се изявявам, ще се радвам на повече обич и уважение. Боя се от спорове и враждебност. Той казва: „Никога не бихме поискали от теб нещо, с което не можеш да се справиш, не се страхувай да се изявяваш, имаш способнос­ти."

Тази душа е избрала женско тяло с дребничък ръст и простовати черти за този живот, въпреки че е полу­чила съблазнително предложение да бъде ослепителна красавица. Сподели, че се е надявала да зарадва сребрис­тия съветник, като приеме това предизвикателство и живота с родители, които са я пренебрегвали и подце­нявали в детството й. Попитах клиентката коя реплика на сребристия член на съвета я е крепила най-много през последните няколко века. Тя отвърна: „То­ва, което спечелиш от всеки труден живот, остава за цяла вечност."

Докато с личните си водачи обсъждаме дали сме по­стигнали целите си и преценяваме всяка стъпка от от­миналия живот, старейшините задават по-общи въпроси. Не се интересуват само от последното ни прераждане. Въпросите им обхващат всички предишни животи и са свързани с цялостния ни напредък и самоусъвършенстване. Старейшините искат да узнаят дали раз­виваме потенциала си. Убедил съм се, че комитетът е внимателно балансиран от старейшини, чийто характер и минало имат нещо общо с душите, които се явяват пред тях. Понякога долавям лична привързаност между някого от съвета и клиента си. Изглежда, има старейшини, които умеят да се идентифицират с характера, силните страни и слабостите, интересите и целите на душата.

Въпреки това, което току-що споделих, трябва да до­бавя, че огромното мнозинство от хората под хипноза не се чувстват близки със старейшините от съветите си. Изпитват уважение и почит към тях, но не и дълбока привързаност, каквато показват към духовните си вода­чи. Затова следващият случай е изключителен.



случай тридесет и осми

Д-р Н. Виждаш ли в съвета си нови лица, които не са присъствали предишния път?

К. (внезапно затаява дъх; следва дълбока въздишка на радост.) Най-сетне! Рендър се върна. Толкова се рад­вам да го видя отново.

Д-р Н. Кой е Рендър?

Забележка: клиентът трепери и не отговаря.

Д-р Н. Сега отново поеми дълбоко дъх и се успокой, за да открием заедно какво става. Къде седи Рендър?

К. Вляво от средата на масата. (все още замислено.) Беше толкова отдавна...

Д-р Н. Колко земни години са изминали, откакто за пос­леден път се видя с Рендър?

К. (със сълзи на очи, след дълга пауза.) Около... 3000 годи­ни...

Д-р Н. Навярно си имал много прераждания за това вре­ме, защо Рендър е отсъствал толкова дълго?

К. (все още през сълзи, но по-спокойно.) Не разбирате колко много означава за мен завръщането му в съве­та. Рендър е стар, мъдър... и... спокоен беше с мен, преди земните ми цикли (минали прераждания) да ста­нат толкова много. Рендър ми казваше, че показвам голям потенциал и се разбивам бързо, получавах важни роли, а после... (замълчава и отново затреперва.)

Д-р Н. (внимателно.) Справяш се добре. Продължи, ако обичаш, и ми кажи какво ти се е случило.,

К. (след още една дълга пауза.) Аз... Се отклоних от пра­вия път. Попаднах в клопки, както много други тук. Замаях се от властта си. Беше ми забавно да управля­вам останалите. Независимо какво тяло обитавах. С всеки живот ставах все по-суетен и себичен. Рендър ме предупреди, че това ще забави развитието ми, и аз му дадох обещания, които не изпълних. Толкова... про­пилени животи... Пропуснах много възможности... И похабих знанията и силите си.

Д-р Н. Е, явно напоследък нещата са се променили, иначе Рендър не би се върнал.

К. През последните петстотин години положих големи усилия да поправя грешките си. Да се интересувам от другите, да им помагам, да изпитвам състрадание. И това е наградата ми. Рендър се върна! (клиентът започва неудържимо да трепери и не е в състояние да продължи.

Д-р Н. (след като правя всичко възможно да го успокоя.) Какви са първите думи на Рендър в мига, когато се виждате след дългото му отсъствие?

К. Приятелски ми се усмихва и казва: „Радвам се, че от­ново ще работя с теб."

Д-р Н. Само това ли?

К. Не беше нужно повече. Усещам силата на страхотния му ум и разбирам, че отново вярва в моето бъдеще.

Д-р Н. Какво му казваш?

К. Кълна се, че никога вече няма да се проваля.

Рендър бе описан с фосфоресцираща виолетова тога. Почти винаги и водачите, и членовете на съвета носят тоги, а понякога - туники. Душите не се нуждаят от дрехи, както и от жилища в духовния свят. Могат да приемат множество образи, и облеклата също са мета­форичен символ. Чистата енергия на старейшините е с тъмнолилав нюанс, но цветовете на тогите им могат да бъдат различни. Тези облекла символизират достоле­пие, чест и чувство за история в съзнанието на хората, говорещи за тях. На Земята тогите се свързват с юридическите, академичните и теологическите институции в човешкото общество.

Хипнотерапевтът може да извлече доста сведения чрез въпроси към клиентите за цвета на дрехата на всеки старейшина в съвета. За душите от Земята то­гите са облекло, вдъхващо уважение. Когато започнах да събирам информация за цветовете им, предположих, че те отразяват някакъв статут или ранг на старейши­ните в съзнанието на хората. При ранните изследвания на този аспект на духовния свят въпросите ми бяха основани на погрешни схващания за власт. Открих, че облеклата на тези същества, мястото им на масата и степента на участие на всеки от тях в събеседването не зависят от заемана позиция в някаква йерархия.

Най-често клиентите ми виждат старейшините в бели и лилави тоги. Може би изглежда странно, защото двата цвята са в противоположни краища на цветовия спектър. Но както беше обяснено в случай 31, бялото е рецептивна енергия за начинаещите души, както и цвят за предаване на мисловни послания от напреднали теле-пати. Бялата енергия на по-младите души е знак за про­цес на постоянно самопречистване и обновление. За по-напредналите тя е символ на чистота и яснота. Причи­ната толкова често членовете на съветите да се явя­ват в бели тоги, както и водачите, посрещащи новоп­ристигналите в духовния свят, е, че именно белият цвят отразява предаването на знания и мисли. Белите енер­гийни тоги, или аурите във вид на бели ореоли около просветените същества, са белег за хармонизация и съ­четаване на мисълта с универсална енергия.

Лилавото е цвят на мъдростта и дълбокото разби­ране. Виолетовите или лилави тоги на някои съветници отразяват способността им да оценяват постиженията на заставащите пред тях души с благосклонност и любов, придобита благодарение на значителен опит. Енергийните цветове на облеклата на старейшините донякъде издават и идеализация на тези мъдреци от страна на клиентите ми. Никога не се виждат черни тоги, но по-неспокойните души при влизането си в седа­лището на съвета наричат старейшините „съдии". Никой не визуализира помещението за събеседвания като съдебна зала.

Случва се старейшините да носят качулки, четиривърхи шапки, шлемове или други старинни символи. Обикновено качулките са спуснати назад, за да не придават на съветниците страховит вид. Подобни визуализации ми напомнят за стари религиозни ордени като доминиканците, които са носели бели одежди с качулки.



Тези земни образи на тоги и туники идват от стара традиция в историята ни. Облеклата и други атрибути, описвани от клиентите ми, са символи, внушаващи уважение към мъдрите същества, които като гадатели тълкуват събитията в съществуването на душите. В след­ващия случай разговарям с душа от първо нива, която току-що е влязла в седалището на съвета след края на миналия си живот през 1937 година.

случай тридесет и девети

Д-р Н. Колко старейшини има в съвета ти?

К. Предпочитам да ги наричам мъдреците. На масата седят шестима.

Д-р Н. Опиши облеклото на всеки мъдрец и сподели впе­чатленията си от това, което виждаш.

К. (пауза.) Седналият в средата е с лилава тога, а на останалите са бели с виолетови нюанси... Освен... Же­ната в десния край... Нейната е бяла с бледожълт оттенък. Тя се държи по-непринудено с мен от другите.

Д-р Н. Какво означават цветовете за теб?

К. Донякъде зависи от наскоро завършилия ми живот. Мъдрецът в бяло от дясната страна иска да видя нещата по-ясно. Присъствието на съветничката с жълта тога... има нещо общо с подкрепата, която съм давал и получавал, но все още не зная какво. Помня, че преди две прераждания на мястото й седеше друга, с пурпурна тога. Беше, когато се завърнах у дома (в духовния свят) след живот на осакатен човек.

Д-р Н. Какво си помисли, когато видя пурпурната й тога преди два живота?

К. Това е физически... телесно ориентиран цвят. Пурпур­ната се интересуваше от кармичните влияния, свър­зани с тялото ми. Бях ужасно изтощен и гневен след този живот. Имаше и един мъдрец със зелено облекло, когото сега не виждам.

Д-р Н. Защо зелено?

К. Това е цветът на лечителите... Духовни и физически.

Д-р Н. Обикновено виждаш ли всички тези цветове на облеклата на мъдреците?

К. Всъщност не. Най-често са с почти еднакви лилави тоги. Навярно този път ще получа специални послания.

Д-р Н. Да поговорим за съветника в лилава тога, който седи в средата. Мислиш ли, че е важна личност?

К. (смее ми се.) Хей, всички тук са важни!

Д-р Н. Добре, има ли сред тях някой, когото смяташ за по-значим от останалите?

К. Да, лидерът им. Той движи нещата.

Д-р Н. Защо мислиш, че е така?

К. Защото другите го слушат. Той ръководи всичко. През повечето време останалите говорят чрез него.

Д-р Н. Знаеш ли името му?

К. (смее се.) Няма начин! Не се движим в една и съща компания.

Д-р Н. Как започва събеседването?

К. Председателят ми казва: „Добре дошъл, радваме се, че отново си при нас."

Д-р Н. Какво отговаряш?

К. „Благодаря", но си мисля... „надявам се да мине добре."

Д-р Н. Какви мисли ти изпраща председателят, който ръководи нещата?

К. Не иска да чувствам мъдреците толкова по-висши, че да се боя да разговарям с тях. Това събрание е за мен. После пита: „Какво мислиш за напредъка си от послед­ната ни среща насам? Научи ли нещо, за което бихме могли да поговорим?" (пауза.) Така започват всички събеседвания. Искат да чуят какво имам да споделя.

Д-р Н. Сега по-спокоен ли се чувстваш?

К. Да.

Д-р Н. Опиши как протича срещата по-нататък.

К. (пауза.) Започваме с успехите ми. В миналия си живот бях собственик на преуспяваща компания с голям брой наети работници. Премислям всичко. Искам да създам добро впечатление, като им кажа за благотворител­ната си дейност... Нали разбирате, добри дела. (пауза.) После стигаме до начина, по който ръководех компанията си... Неспособността ми да избягвам конфликти, разногласията и кавгите с персонала. (клиентът става неспокоен.) Толкова е отчайващо... Опитвам се да преодолея това... но... (замълчава.)

Д-р Н. Продължи, ако обичаш. Твоят водач помага ли ти по, някакъв начин?

К. Водачът ми Жоакин говори зад мен. Разказва накратко за основните моменти от живота ми и старание­то да осигуря работа на възможно най-много хора по време на депресията.

Д-р Н. Не звучи зле. Доволен ли си от начина, по който Жоакин те представя пред мъдреците?

К. Да. Обяснява какво съм искал да постигна и какво е станало в действителност. Тонът му е спокоен. Жоа­кин нито ме защитава, нито ме хвали, просто описва участието ми в събитията в един труден период за Америка.

Д-р Н. Смяташ ли Жоакин за свой адвокат?

К. (категорично.) Не, тук нещата не стоят така.

Д-р Н. Обективно ли е резюмето му?

К. Да, но едва сме започнали. Насочвам мислите си към живота, който осигурих на семейството си, но невол­но смесвам това с работата... Не мога да се отърся от притесненията за начина, по който се отнасях с под­чинените си. В момента Жоакин мълчи, не желае да ми пречи.

Д-р Н. Да продължим с обмена на мисли между теб и мъдреците.

К. Опитвам се да отгатна следващите им въпроси. При­знавам, че ми харесваше да трупам материални цен­ности в живота си. Интересуват се защо, и споделям, че това ме караше да се чувствам преуспял като лич­ност, но го правех за сметка на другите. Припомнят ми подобни постъпки от предишни прераждания... И питат дали смятам, че вече се справям по-добре.

Д-р Н. Мислиш ли, че намеците за миналото ти оспорват по някакъв начин преценката на последния ти живот?

К. Не, във въпросите им няма укор. Приемам ги спокойно, но напрягам мислите си и се старая да изтъкна бла­готворителните си прояви като нещо важно... После... (спира.)

Д-р Н. (насърчително.) Дотук се справяш добре, кажи ми какво става по-нататък.

К. Мъдрецът, който седи в средата... Силата на мисълта му ме обгръща...

Д-р Н. Какво послание ти предава?

К. (бавно.) Ето какво чувам: „Именюъл, не сме тук, за да те съдим, наказваме или пренебрегваме мислите ти. Просто искаме да се погледнеш през нашите очи, ако можеш. Това означава да си простиш. Този аспект е най-голямото предизвикателство при срещите ти с нас, защото желанието ни е да приемеш себе си такъв, какъвто си, със същата безусловна любов, която ние изпитваме към теб. Задачата ни е да те подкрепим в земния ти път. Накрая ще ти напомним за онази случка на автобусната спирка."

Д-р Н. Случка на автобусна спирка... За какво говори?

К. (пауза.) Отначало самият аз съм озадачен. Обръщам се към Жоакин за помощ.

Д-р Н. Обясни какво следва, Именкуьл.

К. Мъдрецът в средата... ми предава ново послание: „Не си ли спомняш? Жената, на която помогна един ден на автобусната спирка?" Отговарям: „не, не помня." по­сле всички изчакват споменът ми да изплува и някой изпраща образ в съзнанието ми. Вече се досещам... Веднъж видях една жена... Докато бързах към офиса с куфарчето си. Бързах. Но чух тихия й плач вляво от мен. Седеше на спирката до тротоара. Беше по време на депресията, хората бяха отчаяни. Спрях. После импулсивно седнах до нея, обгърнах раменете й и се опитах да я утеша. Беше много нетипична за мен постъпка. (пауза.) Господи, това ли ги интересува? Останах при тази жена само няколко минути, докато пристигне автобусът. Никога вече не я видях.

Д-р Н. Какво мислиш за хрумването на мъдреца да ти напомни за тази случка по време на събеседването?

К. истинска лудост! Цял живот съм давал пари за бла­готворителност, а те се интересуват от това! Не съм предлагал на тази жена никакви пари, просто поговорихме...

Когато с клиента ми обсъждахме този разговор, спо­делих какъв е според мен смисълът на присъствието на усмихнатата дама с жълта тога отдясно в съвета. Навярно да изрази одобрение за спонтанно предложената подкрепа на една непозната на автобусната спирка. По-младите души, заставащи пред съветите, често не пом­нят някои моменти от живота, докато търсят оправда­ния за постъпките си. Погълнати от себе си, биха могли да пропуснат това, което е важно. Именюъл е изпитал състрадание към жената на спирката. Въпреки че бързал към офиса си, седнал до нея. Жестът на съчувствие бил кратък. Но Именюъл сподели, че в онези моменти почув­ствал болката й, погледнал я в очите й и казал, че ще се справи с проблемите си, защото вярвал, че може да бъде силна. Жената престанала да плаче и когато автобусът пристигнал, станала и го уверила, че ще се справи. След това той продължил по пътя си и забравил за тази кратка проява на доброта до края на живота си.

Случката на автобусната спирка изглежда незначи­телна в сравнение с множество други постъпки. За съ­вета не е така. В живота си хората правят много красиви жестове, които им се струват толкова дребни, че рядко се сещат за тях. Но в духовния свят нищо не е маловажно. И нищо не се забравя.

Няма точно установени правила за значението на всеки цвят, който старейшините избират да покажат на явяващата се пред тях душа. Например червената тога на съветничката от последния случай може да бъде свър­зана с нуждата на Именюъл да запази страстта към живота, след като в миналото си прераждане е обита­вал тяло на инвалид. В следващия раздел ще обясня зна­чението на други символи, използвани от съветниците. Червена тога или скъпоценен камък на медальон или пръс­тен може да има няколко различни смисъла в зависи­мост от обстоятелствата. Червеното е цветът на страстта и силата и Именюъл е видял старейшина с червена тога след живот, в който е имал физически не­дъг. Но в друг случай медальон с рубин може да означава нужда на душата от повече страст към истината, отколкото е проявявала в предишния си живот. Точното значение на цветовете при срещите със съвета е уникално за всяка душа. Както каза един от клиентите ми:

„Дрехите на съветниците отразяват способностите им в определена област. Цветовете, които показват, по различен начин са свързани и с темата на обсъждането. Те са знаци, които ми подсказват какво да очаквам, когато застана срещу съвета. Никой старейшина не е по-висш от останалите, за­щото всеки е постигнал съвършенство в различен аспект."



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет