Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето

Много бих искал да зная какво мислят за мен старата черница и липите в двора на къщата ми на село. Смятат ли ме за потенциален убиец, страхуват ли се, че мога да им направя нещо лошо, като паля огън на открито? Когато пламнат сухите клони и дърва, за да се превърнат в жар, имам чувството, че черницата е развълнувана и сякаш споделя тревогата си с по-близките до огъня дървета, които помнят предишни пламъци и болезнените докосвания до летящи искри.

Или пък какво си говорят за мен в градината доматите и краставиците с по-издръжливата асма. Сигурно се питат, когато по цяла седмица няма капка дъжд, как е възможно да ги оставям без вода и не ми ли трепва сърцето, като ги гледам оклюмали и отчаяни? Вероятно и читателите ми сега са убедени, че нещо ми е станало. Нищо не ми е станало, но когато стигнах до темата за пирамидната енергия и растенията, нещо се размекнах. И започнах да си мисля за тях като за живи същества, с които може да се разговаря, за великата магия на природата. Така, като се занижат мисли и асоциации за растенията, неизменно в съзнанието ми изплува споменът за малката книжка "Бодливата роза" на големия български писател Николай Хайтов. Съветвам всеки, който се е разминал с това удоволствие, да си направи среща с него, като прочете книжката. Едва тогава ще започне да гледа на растенията с други очи, ще разбере какво щастие е общуването с природата.

Защо си спомних за "разтрепераната черница" в двора ми? Защото, докато пишех тези редове, разлистих пак "Бодливата роза" и прочетох отново за експеримента на американеца Клиф Бакстър. Той е от онези редки специалисти, който знае как се борави с невероятната машинка, известна като детектор на лъжата. Това, както обяснява Хайтов, са електроди, които се поставят на престъпника, и докато той отговаря на въпросите, самозаписващи устройства отбелязват степента на неговото вълнение, отразено в биотоковете му по време на разпита. В експеримента на Бакстър пак става въпрос за престъпление и за разкриването му с детектор на лъжата, но главните герои в него вече са не хора, а растения.

През 1966 г. Бакстър поставил в една стая две растения - филодендрони. Измежду шест души на едного било възложено да унищожи единия от двата филодендрона, но така, че освен оцелелия филодендрон никой друг да не знае кой е "палачът". След това на тоя ням свидетел били поставени електродите на детектора и "разпитът" започнал. Въвеждали при него един след друг шестимата, сред които бил убиецът. "Свидетелят" филодендрон се държал спокойно, докато се явявали незамесените в "убийството", но буквално обезумял, когато пред него застанал палачът на унищоженото растение. Реакцията му била отбелязана от самозаписващото устройство с рязко издигаща се крива.

С много подобни опити Клиф Бакстър доказал, че растенията имат "памет", че се "плашат" и "губят съзнание", изпадат в кома и пр. Със статията си "Доказателства за първичното съзнание у растенията" той предизвиква голямо оживление в научния свят. И както можете да се досетите, веднага се намерили учени, които закачили на експеримента на Бакстър определението "куха сензация".

Предполагам, че повечето растения, включително моите в двора на село, силно са се нервирали от тъпото определение "куха сензация". Казвам "нервирали" не за да бъда оригинален, а за да поясня веднага, че растенията вероятно имат нервна система като нашата, човешката. И това не е мое откритие, а на Франк Турано, учен и специалист към министерството на земеделието на САЩ, чието изследване е публикувано в средата на 1999 г. в сп. "Ню сайънтист". Според неговото предположение листата на растенията изпращат електрически сигнали на корените и клоните по йонни канали, подобни на тези в нервите на животните. Той смята, че по този начин растенията се отбранявали от насекоми: след "сигналите" на листата растенията започвали да излъчват миризма, прогонваща натрапниците.

В "Бодливата роза" читателят ще срещне много цветове от голямата палитра на природата, пред която благоговее Николай Хайтов. И аз просто не мога да продължа по-нататък, без да натопя залъка си в аромата на "шарената сол", която ни е сготвил големият писател от страстната си прегръдка с бодливата роза. Ето, насладете се на поетичното енергийно излъчване на неговите думи за природата:

"Все едно как е, но целебността на зеленината и въобще на природата върху човека е доказана от хилядолетния опит и не подлежи на съмнение. На тая целебност се дължи, че ако сте били на полето или в гората, сред тревите и цветята - не сте се усещали сам. Вашето съзнание може да не е разбрало, но вашите клетки са усетили присъствието на зелените свои събратя, казали са си "здрасти" и "добро утро", предали са си информация за времето и за други природни новини и са се разбрали, без да е минало това през вашето съзнание, защото контактът е бил осъществен, както се казва, на "клетъчно равнище". И въпреки че не сте съзнали тоя контакт, на душата ви е било пълно, вие по един странен начин сте се усещали частица от цветната панорама около вас, не ви е било скучно, не ви се е искало да се върнете в село или в града, не сте имали нужда от компания, изобщо - било ви е добре. А то е, защото сте били сред своите мълчаливи, деликатни приятели - билките, тревите и цветята, опивали сте се от аромата им и сте се топили, без да знаете, в клетъчните мехлеми на "душата" им. Вие просто сте усещали благотворното излъчване на вселената от живи клетки, къпали сте се в биоенергичните им струи и затова, докато сте били там, ви е било и "пълно и равно".

Тук, както се казва, всички стават, взимат чашите и вдигат наздравица за Природата. И тъй като още от първата си страница аз пия за великото тайнство на пирамидите, ще продължа по моята си тема. Вече се вижда краят на пътя, но имам още две-три сериозни спирки. На първата от тях ще се запознаем с благодатната роля на пирамидната енергия върху растенията.

Николай Хайтов отбелязва като особено важен факт откритието, че растенията не само могат да си обменят "чувства", "опасения", "настроения" или просто информация, но и се влияят от психологическото състояние на човека, на когото вероятно "те самите му въздействат чрез своите тайнствени биоелектрически или някакви други енергии". Хайтов отбелязва още, че сега вече никой не би могъл да упрекне един писател, че говорел глупости, ако той напише, че "при вида на селянина, въоръжен с брадва, дърветата изтръпнали, сърцето им заиграло и листата побледнели от страх". Аз ще добавя, че ние вече не се смеем, когато прочетем във вестниците, че някой ексцентричен аристократ или престолонаследник говорел ласкави думи на цветята, за да растат по-красиви и по-здрави, или за експеримента на преуспяващ фермер, който доказал, че растенията му предпочитат симфоничната музика пред съвременните музикални шумове и в резултат дават повече продукция. Въпреки това съм убеден и въз основа на собствения ми опит с пирамидните енергии, че скептицизмът и консерватизмът имат по-дълбоки корени и от върбата, че на хората им е по-лесно да махнат с ръка и да се откажат от простата проверка, отколкото да сложат пакетче семена под пирамида и да видят какво ще стане, като ги посадят. Има ли място за иронични усмивки, когато човек мине покрай добре гледана градина и ахне при вида на чудесни здрави растения, отрупани с плодове и зеленчуци? За подигравка ли е Клиф Бакстър, който с феноменалния си експеримент с филодендроните доказва, че растенията наистина разпознават убиеца и се страхуват от селянина с брадва? За смях ли са всички опити в различни страни, целящи да установят влиянието на електромагнитните вълни върху развитието на растенията? Аз се усмихвах, но с чувство на удовлетворение, когато прочетох за постиженията на американския електронен инженер Джеймс Л. Скрибнър. От едно-единствено семе бакла той отгледал растение с височина почти 7 м (нормалната му височина е 70 см) и набрал от него 50 кг бакла.

Не знам дали Клиф Бакстър и Джеймс Л. Скрибнър са били запознати с опитите на Върн Камерън, но прочутият американски радиестезист също експериментира с растения и демонстрира положителното влияние на пирамидната енергия. Още през 1940 г. той открива, че благодатната пирамидна енергия може да се предава и по... жица! В двата края на една леха той поставил две пирамиди, съответно ориентирани. От върха на едната извел жица, разположил я под лехата, а другия край закачил за върха на втората пирамида. С малко метален памук той осъществил връзка между жицата и коренчетата на посадените растения. Върн Камерън доказал, че и пирамидната енергия може да "тече" по жица, че оказва благотворно влияние върху развитието на растенията. Той потвърдил и още нещо: от значение е също, ако лехите са разположени по дължина, ориентирана по посока север - юг.

Американските изследователи Шул и Петит постигнали много добри резултати при опити с доматени растения, третирани предварително в пирамида. Те твърдят, че ако се посадят и се оставят за две седмици в пирамида, преди да бъдат трансплантирани на постоянното им място, растенията се развиват по-бързо, по-добре, стават по-високи и дават повече продукция. Доматените семена те посадили най-напред в саксии и ги оставили да никнат и да се развиват в пирамида за около две седмици. След това разсадите били прехвърлени на определените им постоянни места. Хванали се здраво и някои корени се развили до височина 2,7 м. Само от едно растение те набрали стотина домата - сензационна реколта за тях, както и за всичките им съседи и познати.

Семената, третирани под пирамида, покълват по-рано и дават по-здрави и по-плодовити растения. Въпросът, по който има различия сред изследователите, е колко време трябва да престоят семената в пирамидата, преди да бъдат посадени. В САЩ според Кинг 24 часа са достатъчно. Тот и Нилсен съветват да се направи следния опит.

Семената от едно пакетче се насипват на лехички по дъното на пирамидата или на картон, поставен под пирамида, разположени по посока север - юг, и се оставят там две седмици. След това се засаждат. За контролно сравнение на съседно парче земя се посаждат семена от същото растение, но нетретирани под пирамида. Много скоро, почти веднага след поникването се установява, че семената, облъчени с пирамидна енергия, се развиват по-добре, растат по-бързо и по-здрави и накрая дават повече продукция.

Аз съм провеждал подобни експерименти с фасул, но не с пирамида, а с вода, третирана в пирамида. Определените за засаждане бобени зърна разделих на две части. Първата поставих в пластмасов съд с пирамидна вода, а втората - с вода от чешмата. Така накиснати, зърната престояха 24 часа, след което ги посадих. Семената от пирамидната вода рязко се различаваха в развитието си както по външен вид, така и по броя на шушулките, които родиха.

Бил Керел и Кейти Гогин също експериментират с електромагнитните сили на пирамидата и растенията. Те установяват, че пирамидната енергия действа здравословно и върху растенията, както върху всички други живи същества. От описанията им човек остава с впечатление, че са превърнали дома си в "болница". Много техни приятели им носели саксии с "боледуващи" цветя или други растения, които поставяли под пирамида. Обикновено растенията били изписвани с диагноза "здрави". В такива случаи най-добра за ползване била пирамидата с метална "шапка" на върха. Металът поглъщал по-голямо количество космически лъчи, които пирамидата акумулира и предава на растенията. Те обръщат внимание също така и на ползата от пирамидната вода при отглеждането на растенията: "Трябва да отбележим наистина мистериозните качества на пирамидната вода. Водата, изглежда, може да складира и да задържа пирамидните енергии, което ви позволява да предавате тези енергии на вашите растения, като ги напоявате. В повечето случаи вашите растения, напоявани с пирамидна вода, ще растат така, сякаш са расли под самата пирамида."

Трябва да се има предвид, че пирамидата действа не само с енергията вътре в нея, но и с тази около нея. Следователно, ако поставим една пирамида сред растенията, тя ще влияе положително на тяхното развитие. Шул и Петит обаче уместно предупреждават, че растенията умират, ако са посадени на почва, която продължително време е служила за основа на пирамида. Очевидно за предпочитане е обработването на семената или на разсада да става вътре в пирамида, но разположена върху място, което няма да се използва за насаждения.

Необходимо е да се отбележи, че здрави и силни растения, като домати, фасул, грах и пр., се влияят благоприятно в пирамида. По-слаби растения обаче дават вариращи резултати, а гъбите изобщо не се поддават на влияние. Тот и Нилсен използват пирамида за по-добро и по-бързо развитие на коренчета на филизи. Те твърдят, че когато бъде поставен в съд с вода вътре в пирамидата, филизът за кратко време пуска коренчета. Това е достатъчно, за да бъде успешно разсаден на определеното му място.

Много автори препоръчват да се строят оранжерии във формата на пирамиди, като смятат, че така ще се получават по-големи добиви. Салас и Кано обаче призовават за повече предпазливост, тъй като трябвало да се вземат предвид много фактори и особено това, че пирамидата намалява фиксацията на минералните соли. Те са на мнение, че няма достатъчно опит, за да се пристъпи към строителство на пирамиди оранжерии. За предпочитане било към съществуващите оранжерии да се изградят разсадници във формата на пирамиди, които да произвеждат по-добри растения.

Въз основа на всичко казано дотук се налагат следните по-важни изводи:

- Пирамидните енергии влияят благоприятно върху растенията.

- Препоръчително е преди засаждане семената или разсадът да престоят най-малко една седмица в пирамида. Семената могат да останат и по-дълго, но с разсада не бива да се прекалява.

- Семената в пирамида, както и насажденията в градина трябва да се подреждат в лехи, ориентирани в посока север - юг.

- За напояване на растенията, особено в началото на развитието им, трябва да се използва вода, третирана в пирамида поне десет дни.

Във времето, в което живеем, проблемът с производството на храни ще става все по-остър. Убеден съм, че приложението на пирамидните енергии в земеделието ще допринесе в голяма степен за успешното му решаване.

Със своята енергия пирамидата унищожава вредните бактерии, премахва гниенето в органичните материи и определено подобрява вкуса на хранителните продукти. Допускам, че в някои случаи промяната може да се дължи на самовнушение. Този фактор обективно съществува, но не е общовалиден и може лесно да се елиминира с широко използване на "свидетели", например като засадите третирани в пирамида семена на репички или на моркови и на съседна площ - обикновени семена. Или ако пожелаете да изсушите едновременно две еднакви цветя. Цветето под пирамидата ще остане по-дълго време свежо и живо и когато изсъхне, ще бъде с почти запазени цветове. Цветето свидетел в стаята бързо ще увехне и ще започне да се разлага. Това се вижда с просто око и не е необходимо да търсите друго мнение.

Пирамидата - този невидим помощник у дома - има изненадващо много интересни и полезни приложения. Обикновено се използват модели от картон и дърво, но може и от пластмаси, плексиглас и други подръчни материали, а така също открити и закрити. Най-често в работа влизат пирамиди с височина 15, 20, 25, 30, 50 см. По-високите пирамиди се употребяват, когато в тях трябва да се складират продукти или да се енергизира по-голямо количество вода. Длъжен съм да напомня, че повечето автори наблягат на необходимостта от строго спазване пропорциите на Голямата пирамида в Гиза с нейния уникален наклон на страните към основата от почти 52о. Има обаче и авторитетни автори, които не смятат, че това е неотменимо и задължително условие, защото при опити с други размери са получавали също положителни резултати.

Как да си обясним промените, които предизвиква пирамидната форма в различните продукти? Мисля, най-правилно е да се каже, че не можем да си ги обясним. Както не можем да обясним самата пирамидна енергия и явленията, свързани с нея. Според Керел и Гогин пирамидната структура привлича енергия подобно на антена. Тази енергия създава резониращо или вибриращо поле, което предизвиква движение на молекулите на материята, поставена в него. Тази промяна в молекулната структура води до изменение на аромата или на вкуса. Двамата автори посочват, че пирамидната енергия много силно се влияе и дори изцяло се спира от силни електрически или други енергийни източници. "Ние много пъти сме правили експерименти - пишат те - с пълен успех, след това по необясними причини всички експерименти се провалят. Следващия път обаче експериментите отново са успешни и всичко е наред." Тези думи идват да покажат, че няма само гладки пътища, че и най-опитните специалисти познават както успехи, така и провали. Това е един вид утешение за всички начинаещи пирамидолози, които нагазват в дебрите на тайнствените сили на пирамидите.

Широко известни са опитите на американския радиестезист Върн Камерън. Той конструирал малка пластмасова пирамида, инсталирал я в най-влажното и топло място в апартамента си - в банята, и поставил в нея парче свинско месо.

След първите три дни забелязал, че месото издава слаб, неприятен дъх - очевиден признак за начало на разваляне. Шест дни по-късно обаче миризмата се загубила и парчето месо започнало да се мумифицира. Според Камерън същото парче месо дори и след месеци било напълно годно за ядене.

Много автори са повтаряли многократно опитите на Върн Камерън и потвърждават неговите резултати: месото се свива, губи от размерите и теглото си, в началото се усеща слаба неприятна миризма, която бързо изчезва.

При желание да се изсушат по-големи количества месо е необходимо да се построи и по-голяма пирамида - евентуално с височина над 1 м. Препоръчва се също при дехидратация месото да се отделя от тлъстината. Причината не е в това, че тлъстините не се сушат, а защото месото и тлъстините се мумифицират в различни срокове и е по-добре да се разделят.

Имам един приятел, който е толкова запален по домашното приложение на пирамидите, че непрекъснато търси нови възможности. "Аз си купувам евтино вино и обикновени колбаси - каза ми той, - поставям ги в пирамидата за известно време и после пия скъпо вино и ям необикновено хубави колбаси." Не се съмнявам в думите му, защото те се покриват със собствения ми опит.

Когато готвите държано във фризер месо, оставете го да се размрази в пирамида. Ако месото ви е прясно, бих ви препоръчал да го оставите от вечерта да "преспи" в пирамида. Ще се изненадате, че не само на вас, но и на вашите гости то ще се стори по-вкусно и сочно. Същото се отнася за меса със силна миризма, като черен дроб и шкембе, риба, дивеч, кайма. Аз и моите приятели - привърженици и поклонници на пирамидната енергия - имаме доста голям опит, събиран в кухнята, спалнята, банята и дневната. Всички приемаме гости, всички правим кафе, но някои плащат повече пари уж за скъпо кафе, но и то горчи или качествата му не отговарят на цената. Моят приятел, за когото споменах, държи кафето си под пирамида. Според него дори 20 минути са достатъчни, за да стане кафето по-меко и да загуби от горчивината си. Същото се отнася до тютюневите изделия и спиртните напитки. Чаша вино след половинчасов престой в пирамида не става шампанско, но определено има по-добър вкус и спокойно можете да излъжете, че сте платили доста висока цена за бутилката.

Специално внимание трябва да обърнем на пресните плодове и зеленчуци. Моят опит показва, че особено при зеленчуците престоят в пирамида е почти задължителен. Прекаленото насищане с нитрати за по-високи добиви прави зеленчуците опасни за здравето. Пирамидната енергия допринася за неутрализирането им. Някои специалисти препоръчват пресните плодове и зеленчуци да престояват в пирамида поне един час преди консумиране. За мен това време е недостатъчно, но все пак е по-добре и само час, отколкото нищо. Прясната продукция може да престои в пирамида дълго време, без да се развали. В най-лошия случай ще започне да се изсушава, но ще запази качествата си.

Емилио Салас и Роман Кано виждат в пирамидата три функции по отношение на пресните плодове и зеленчуци:

- ИЗСУШАВАНЕ - времето, необходимо за постигане на този резултат, е много различно и варира от няколко дни за билки до три месеца за ябълки. Някои зеленчуци, богати с вода, губят до 95 процента от теглото си. Такива са например доматите, цитрусовите плодове. Гроздето лесно се превръща в стафиди.

- КОНСЕРВАЦИЯ - достатъчни са няколко часа (най-добре е цял ден) под пирамида, за да се запазят по-дълго време в прясно състояние.

- УЗРЯВАНЕ - това зависи от вида плодове и колко са зрели или зелени, но обикновено са достатъчни от 6 до 8 часа, за да се почувства разлика.

Забележително е, че яйцата - със или без черупки - също подлежат на изсушаване. Разликата е само във времето: с черупки се получава мумификация за няколко месеца, без черупки - за три седмици. Яйцата губят от 60 до 65 процента от теглото си.

Много особено е поведението на млякото. Един час в пирамида му се отразява така добре, че запазва качествата си по-продължително време. След една седмица се превръща в кисело мляко без специално подквасване. Този процес, в който млякото се разделя на пластове, е сложен и често му е необходима една седмица, а понякога нещо става и ферментацията се проваля. Още по-любопитна е трансформацията на млякото в сирене.

Под пирамида млякото, поставено в съд, минава през няколко етапа. Най-напред придобива леко кисел вкус. След една седмица придобива качества на кисело мляко, после започва разделяне на пластове, като най-отгоре изплува прозрачна течност. С течение на времето тя се изпарява, гъстата маса се покрива с кафеникава коричка. Целият процес отнема близо месец и половина. Полученият продукт може да не е така вкусен като сиренето, на което сме свикнали, но нерядко е доста сполучлив като извара.

Не знам дали някъде по света може да се намери кухня без мухи, мравки, хлебарки и други насекоми. Чел съм, че дори в мирно време Пентагонът във Вашингтон е непрекъснато във война с хлебарките. Изглежда, тези досадни същества се справят отлично с най-страшните отрови и всевъзможните капани, които домакините им поставят. Проблеми имат само с пирамидите, по-точно с пирамидната енергия, която отдалеч ги предупреждава за някаква грозяща ги опасност. Вероятно това са същите вълни, които пирамидата акумулира от космически и земни лъчения и които плашеха птиците от описаната пирамида Теотон в Мексико. Във всеки случай много изследователи са забелязали, че средата вътре в пирамидата не се нрави на насекомите. Установено е например, че в буркани хлебарките за два-три дни умират в открита пирамида. В подобни буркани, но извън пирамида те живеят няколко пъти по-дълго.

Храна в открита пирамида би трябвало да е притегателна сила за всяка муха, но практиката показва, че има някаква преграда, която ги отблъсква. Наистина отделни насекоми проникват в пирамидата, но не се застояват. В същото време лакомство, оставено извън пирамидата, привлича многократно повече насекоми.

Особено интересно е да се наблюдава колона от мравки. Разузнавателните им отреди информират ръководителите на колоната, че някъде напред се долавят апетитни аромати, и колоната се насочва към тях. Първоначално мравките дисциплинирано навлизат в пирамидата, но след това сякаш по команда колоната се изкривява и тържествено напуска пределите й. Само отделни разузнавачи навестяват пирамидата, може би за да регистрират какви са загубите от пропуснатата плячка.

Американецът Ралф Лейси експериментирал с хлебарки от всякакъв вид. Насъбрал доста голям брой от това пълзящо население и ги пуснал в стая, където имало два подноса с храна - единият под еднометрова открита пирамида. Хлебарките се нахвърлили на незащитената храна, но почти не навлизали в пирамидата за другия поднос. Ако не друго, опитът на Лейси дава някаква идея, как да се опазят продукти от разнасящите зарази насекоми.

Сред домашните пирамиди, използвани за странни цели, ще спомена тези, в които се култивират лотарийни билети. Много щастливци в САЩ се хвалят, че уж печелели от лотария и други игри на щастието, като просто оставяли билети и фишове в пирамида. Подобни смехотворни твърдения, естествено, не могат да се приемат за доказателство, че пирамидната енергия помага на собствениците им да спечелят. Тот и Нилсен иронично отбелязват, че има и обратни примери на хора, които са поставяли лотарийни билети в пирамида, без да спечелят, но са запазили тази информация само за себе си.

Ще завърша тази глава, като напомня, че в някои страни години наред се използват картонени пирамидни форми за прясно и кисело мляко. Компаниите, които ги употребяват, правят това не от естетически, а от чисто практически съображения: млечните продукти просто запазват добрите си качества по-дълго време. С изненада за първи път научих - и то от Тот и Нилсен, - че навремето войниците в царска Русия получавали дажбите си в кутии с форма на пирамида, специално изработени с цел да предпазват храните от разваляне.