Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

Триците, считани за „излишен баласт", в действителност са особено ценни поради съдържащата се в тях целулоза, необходима да се поддържа и стимулира нормалната перисталтика на червата и най-вече на дебелото черво. Така се предотвратява развитието на гнилостните процеси в червата, а оттам появата на колит и запек - масово явление през последните години сред по-младото поколение, включително и децата.

Непрекъснато се увеличава и без това огромното разнообразие на продукти от бяло брашно: бял хляб, бели пухкави кифлички, кексове, милинки, франзели, банички, торти, вафли и какво ли не още. А в не толкова далечното минало българският народ се хранеше с хляб от брашно, приготвено, без да се отделят триците. Зърното се смилаше цяло на воденицата и от това брашно се приготвяше хлябът. Чревните заболявания и особено запекът бяха изключително рядко явление.

В днешно време пургативите и пургативно действащите билки са непрекъснато търсени. Търговията с тях процъфтява, без да се държи сметка за вредата от постоянната им употреба.

„Лениви черва" - твърде често поставяна диагноза, от която пациентът по-скоро се успокоява, вместо да осъзнае, че става дума за сериозно заболяване. По асоциация болният си представя нещо подобно на така разпространения мързел и съвсем не му идва -наум, че се касае за заболяване, нуждаещо се от задълбочено лечение. Не се ли възстанови нормалното функциониране на „ленивите черва", те стават причина за други заболявания.

Решим ли да коригираме храненето си с цел профилактика, ясно е, че първата стъпка трябва да бъде въпросът

ХЛЯБ - БЯЛ ИЛИ ЧЕРЕН?

Не е необходимо да изключвате хляба от дневния рацион. Да се изключва хлябът е грешка. От казаното дотук трябва да е ясно каква висока стойност има житното зърно като храна, и то ползвано цялостно - като пълнозърнест хляб на трапезата. Още преди 25 века Хипократ ни е завещал своя апел: Да се яде хляб от непресято брашно!

В обичайната диета на народа на Хунза, призната от диетолозите като най-здравословна и съвършена на планетата, хлябът присъства при всяко слагане на трапезата но той е приготвен от зърно, смляно, омесено и опечено в деня на самата консумация. Като допълнителни съставки при приготвянето на хляба понякога се използват и други житни храни: овес, ръж, просо, елда - те също се смилат цялостно, без отстраняване на триците или на зародиша.

КОНЦЕНТРАТИТЕ

Бялата рафинирана захар, бялото брашно, полираният ориз - ето ги концентратите - продукти с отстранени ценни съставки, без които е невъзможно пълното, правилно и неувреждащо човека усвояване.

Колко по-просто и здравословно за човека би било житото да се смила без отстраняване на фината жълта люспица на зърното! Ограничи ли се обработката - спестяват се манипулации - хлябът става по-евтин и същевременно по-здравословен. По същия начин може да се процедира и с ориза и той да достига до нас в по-естествен вид, като по-здравословна храна, а същевременно да бъде и по-евтин.

Добре е да се стремим да използваме във възможно най-естествения им вид плодовете, зеленчуците, зърнените храни и ядките.

Една от най-важните причини за влошеното здравословно състояние на цивилизования човек е прекомерното приемане на бялата рафинирана захар, белия хляб и полирания ориз.

Хлябът, който консумират ежедневно всички дълголетници и здрави народи, е пълнозърнест.

Третият неподходящ и вреден за човешкия организъм продукт е

БЯЛАТА СОЛ.

Жизнено важно е да се спазва оптимумът при използване на солта, за да не се стига до болестни състояния. Но и тук отделните специалисти дават различни препоръки: от 2-3 грама на ден до 5-10 или дори 15 грама. Много от учените са на мнение, че бъбреците не могат да се справят с повече от 5 грама, а според някои - дори само с 2, най-много 3 грама.

Има обаче автори, които изобщо отричат ползването на солта като хранителна подправка. Те смятат, че във всички продукти от растителен произход се съдържа достатъчно количество сол, задоволяващо напълно нуждите на човешкия организъм. Сериозен аргумент в полза на подобно твърдение са народите, които не ползват сол и това съвсем не се оказва вредно за тяхното здраве. Когато Христофор Колумб открил Америка, той заварил там здраво и жизнено население, което въобще не познавало подправката сол. И до днес съществуват племена и народи, незасегнати от влиянието на цивилизацията, чиято диета е напълно безсолна.

Но нека чуем постигналия изключително здраве Пол Брег: „Солта не е жизнено необходим продукт. Известно е, че примитивните народи не познават сол. Изключвайки солта от вашия рацион, вие ще изпитате неудобство само първите няколко седмици. Най-прочутите готвачи на Франция приготвят своите световноизвестни блюда, без да добавят сол, замествайки я с други подправки: лук, чесън, билки и гъби."

А ето какво мисли кандидатът на медицинските науки руската лекарка-неврохирург Галина Шаталова, постигнала истинско здраве: „Един от моите основни принципи е храната да не се соли. Солта е причина за образуване на отоци, предизвиква вялост и склонност към простудни заболявания. Разбира се, отначало непосолената храна няма да ви се стори вкусна, но след някоя и друга седмица вие ще имате удоволствието да усетите натуралния вкус на продуктите.

АЛКОХОЛ, КАФЕ, ТЮТЮН

За вредата от тези три продукта на цивилизования свят и особено за вредните последствия от продължителната им употреба се изнесе много информация през последните години, но все още се злоупотребява с тях. Предлагани по витрини и щандове, в пъстри и блестящи опаковки, лансирани като мода, алкохолът, тютюнът и кафето привличат все по-млади хора и този факт буди основателна тревога. За съжаление в повечето случай онова, което се диктува от модата, каприза или прищевките, не е свързано със здравия разум.

Естествено този разрушителен процес има своите причини, за които би трябвало да се помисли.

Една от тях, и дори може би основната, се корени в семейството. Навиците и отношението към света у човека започват да се формират още в ранните детски години. Младеж, расъл при родители, които са били наясно със сериозността на проблема и са се постарали да създадат у него правилно отношение и разбиране, мъчно би се поддал на влиянието на външната среда. Но за съжаление много родители не само нямат категорично отрицателно отношение към подобни неща, а сами пушат или пият пред децата си и служейки им по този начин за пример, ги подтикват към това и полагат основите на бъдещи трагедии, свързани с тяхното здраве и личен живот. Вредните навици се утвърждават чрез семейството - ето защо то трябва да поеме своята отговорност. Не случайно често се употребява и изразът: „На този човек му липсват първите седем години...", отразяващ констатацията, че в най-ранна възраст семейството не е успяло да създаде у детето навици, които по-късно вече трудно се градят.

Обикновено при липса на тонус, лесна уморяемост, намалено самочувствие, слаба концентрация, депресия или нещо подобно без замисляне се посяга към кафето, цигарата или чашката, без да се осъзнава, че подобни състояния означават, че в организма „нещо" не е наред и именно тава „нещо" трябва да бъде лекувано. С временната възбуда, която създават кафето, цигарите й алкохолът, те постепенно изчерпват силите на нервната система - основа за истинско здраве.

Нека чуем какво казва големият специалист и реформатор в областта на храненето д-р Аре Веерланд: „Кафето, тютюнът, алкохолът са истински отрови, отслабващи бавно, но сигурно съпротивителните сили срещу инфекциите, както и разстройващи вътрешното равновесие на организма. Цивилизованият човек се самозалъгва, като се надява, че те могат да повишат работоспособността му. Те не съдържат градивна храна, нито здрави енергии. Ободряващото им действие винаги е последвано от още по-голяма депресия.

При пушачите никотинът упражнява вредно действие върху всички вътрешни органи: особено върху сърцето, нервите, стомаха, червата, белите дробове. Най-сериозни поражения нанася на белите дробове и кръвоносните съдове. Той е една от главните причини за атеросклерозата. Почти всички пушачи страдат от нарушена инервация на кръвоносните съдове и лесно получават спазми на мускулните капиляри, виене на свят, пристъпи на парализа.

Най-лошото при тютюнопушенето е, че се променя слюнката в устата и това нарушава храносмилателния процес. С течение на времето от тютюневия дим се разрушават клетките на слюнчените жлези, които отделят ензима птиалин.

Тютюнопушенето е вредно не само за пушачите, но и за всички наоколо, принудени да вдишват дима. Нормалният състав на въздуха е нарушен.

Моите лични наблюдения над родители-пушачи са, че децата им са много податливи на простудни заболявания, организмът им е с повишена токсичност, често страдат от бронхит и други белодробни заболявания. Само безотговорни майки и бащи могат да си позволят да пушат, след като са поели дълга па родители.

Редовното пиене на кафе, по няколко пъти на ден, поддържа нервната система възбудена и това неминуемо води до изчерпване на резервите й.

С постоянната употреба на алкохол, тютюн, кафе, чай - все вредни за човешкото тяло - вие не бихте могли сутрин да се събуждате весели, жизнерадостни, да усещате задоволство, че живеете и светът да ви изглежда привлекателен и красив, което е присъщо на човек, чийто организъм има чисти тъкани и е здрав.

Това е храна, за която и досега няма. еднозначен отговор. Между учените и диетолозите, специалисти по въпроса за храненето, спорът⁴продължава, като всеки от тях защитава собствената си концепция. За едните месото е необходим за човека продукт, докато другите напълно го отричат.

Лекарите и учените, привърженици на включване на месото в диетата на човека, се позовават на това, че в него се съдържат белтъчини с цялостния комплекс от аминокиселини. Нищо чудно да са прави!

Привържениците на безмесната вегетарианска диета, която те препоръчват като по-подходяща за човека, се позовават на структурата на зъбите и храносмилателната система, пригодени за растителна храна, и то главно плодове. Вторият довод в полза на вегетарианците е, че при направените изследвания на дълголетниците (столетниците в добро здраве) се оказва, че повечето от тях ползват безмесна храна. Дори народи, които допускат ползването на месо, като хунзийци и кавказци, го правят много рядко и обикновено е свързано с определени празници, като в ежедневието си разчитат на растителната храна. Третият довод, признат от медицината, е, че при тежки заболявания дори само чрез замяна на месоядната диета с безмесна човек бързо подобрява състоянието си, като често постига пълно оздравяване без помощта на лекарства. Изводът от казаното е ясен - щом болният се подобрява и оздравява, то за здравите би било още по-добре, за да предпазят здравето си.

По повод изказванията за незаменимите аминокиселини, съдържащи се в месото, от изследванията, направени през последните години, се установи, че всички те се набавят чрез зеленчуците, в които се съдържат.

На нашата планета съществуват много групи от общества и народи, които по религиозни и най-различни други съображения не ползват месото, без да са в по-лоша здравословна форма, което говори, че пътищата за набавяне на тези аминокиселини не са само чрез месото. Вече се изясни, че при употребата на растително-млечна храна на човешкия организъм може да бъде осигурено всичко за нормалното му съществуване: соли, витамини, ензими, микроелементи, въглехидрати, мазнини, както и висококачествени белтъчини.

Категорично доказателство, че безмесната диета е не само безвредна за човека, а напълно здравословна, са децата на вегетарианците: те не само не отстъпват по нищо на отгледаните от месоядците, а дори са по-устойчиви на заболявания, по-здрави и добре развиващи се.

Много от авторите, които изключват месото от диетата си, се позовават на неговата токсичност. Ето и едно изказване на руската лекарка д-р Галина Шаталова: „Отделно искам да кажа за рибата и месото. Те се усвояват от организма само 50-52%, а останалото става на шлака, която наслоявайки се, предизвиква различни заболявания..." А отговорът й на въпроса дали самата тя яде месо е категоричен: „Аз не искам да си докарам склероза!"

Дори авторите, допускащи консумирането на месо, все повече започват да го ограничават в, своите диети, допускайки го 1-2 пъти седмично. Тенденцията през последните години, поради увеличаването на болести-те, е към още по-голямо ограничаване.

Много често децата се отказват от месото, чийто вкус им е неприятен и ги отвращава, като предпочитат плодовете и зеленчуците. Ясно е, че чрез детето говори предпазващият го инстинкт, заложен му от природата, който възрастните обикновено изгубват. И ако ние не се ръководим от предразсъдъците си, а се научим да се замисляме и вземаме поука от детските желания и прояви, то децата действително би трябвало да бъдат наши учители в храненето, а и в още много други отношения, особено с тяхната висока етичност и доброта.

В момента в страните на цивилизования свят броят на хората, поели пътя на вегетарианския режим, се увеличава. Поема се не само като по-здрав начин на хранене, а и по чисто етични съображения. Знае се, че за да сложиш мръвката на масата, трябва да забиеш ножа и да убиеш невинното животно, живеещо край човека с пълно доверие.

А може би не случайно много учени, писатели, поети, личности, оставили имената си през вековете, са били вегетарианци: Буда, Питагор, Платон, Сократ, Сенека, Репин, Лев Толстой, Бърнард Шоу, Ив. Павлов, Айнщайн и още много други. Заслужава внимание фактът, че някои от тях са се отказали от месото, след като са посетили кланицата. Но ето и някои от техните изказвания:

Волтер: „Месната храна и алкохолът отравят кръвта и правят хората зли и порочни."

Синклер: „Растителната храна осигурява омекотяване на нравите, нежност и живост на ума."

През последните години много артисти и спортисти възприемат вегетарианството. Бриджит Бардо заявява, че няма да убива животни дори да умира от глад. А предизвикващият възхищение актьор от Холивуд Ричард Чембърлейн живее строго вегетариански.

ХРАНИ, ПО КОИТО НЕ СЕ СПОРИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ В СУРОВО СЪСТОЯНИЕ

С всеки изминат ден научните изследвания все повече потвърждават стойността на суровата растителна храна. Учените са единодушни - че тя не само не вреди на човека, но е и жизнено необходима - животът и здравето са немислими без нея.

През милионите години еволюция, преди откриването на огъня, човекът е ползвал като храна всичко около себе си, което му е предлагала природата. Както всички живи същества и той е събирал предоставената му от природата храна: плодове, житни зърна, всякакви семена, черупчести плодове, треви и зеленчуци, кореноплодни, както и меда от пчелите. Ясно е, че през този продължителен период организмът му се е приспособил към тях, и то точно в суровия им вид, в който витамини, ензими, протеини, соли, микроелементи, слънчев заряд и т. н. са в цялостния си комплекс.

Употребата на месо и топлинно обработена храна започва с откриването на огъня, ползван отначало само за огрев, а по-късно и за приготвяне на топла храна. Но ето, в наши дни, с напредване на техниката едно от най-безумните увлечения на човека е топлинната обработка на храната и индустриализирането й.

Но нека чуем висококомпетентните думи на д-р Аре Веерланд относно храненето на човека в „Чудото на зеленото листо": „В зеленото листо се крие най-голямата физиологична тайна. Изследвайки го, учените с удивление констатираха, че не месото, а точно зеленото листо съдържа всичко необходимо за съществуването на организма. То съдържа витамини, минерални и биологични вещества, както и натуралните запаси от светлинни кванти, абсолютно необходими за нормалната работа на органите в човешкото тяло. Освен пълноценните белтъчини, мазнини и минерални соли, зеленото листо съдържа ценни витамини и „олиго" - микроелементи с важно биологично и физиологично значение.

Химичните вещества, които се синтезират в зеления лист, растенията натрупват по-късно в своите плодове, грудки, семена и цветове.

Като най-добри носители на слънчева енергия и животворните сили на природата, освен зеленото листо особено подходяща за човека, храна са и плодовете - ябълки, круши, грозде и т. н.

Почти при всички заболявания се оказва, че точно растителните продукти са тези, които допринасят за укрепване на здравето и довеждат до физическо и душевно обновление..."

Д-р Франклин Бирхер отдава особено значение на съдържащите се в плода и зеленчука слънчева и светлинна енергия. Ето какво споделя той: „Те фиксират слънчевата енергия, за да я предадат на животните и хората. Основата на храната на животните и човека е слънчевата светлина, поради което храната трябва да бъде цялостна в своя суров вид. Ясно е, че при топлинна обработка всички тези вложени енергии се разрушават."

Един от най-големите предразсъдъци, все още много разпространен, е, че месото, яйцата и сиренето се приемат за съществени храни, а плодовете - като нещо второстепенно, без което може да се мине. Понякога дори те не се дават на децата, за да не им се разстрои стомахът.

Но нека видим какво става, когато-суровите хранителни продукти биват подложени на топлинна обработка.

На първо място - нарушен е витаминозният състав на продукта. Науката вече се е произнесла за неустойчивостта на витамините при топлообработката. Едни от тях значително намаляват, а други изцяло се загубват - пълният състав на ползвания продукт е нарушен.

Вторият проблем при топлинната обработка са ензимите, които се унищожават 100%. Изключително чувствителни, те не издържат повишаването на температурата над 50-60°С. А за тях се знае, че са биологичните катализатори, абсолютно необходими за смилането и усвояването на храната.

Освен това живата клетка на суровия продукт е унищожена. Готвената храна е консумация на мъртви клетки, а от акумулираната слънчева енергия едва ли са останали следи.

При топлинна обработка много от солите променят състава си, образувайки съвсем нови съединения, с които все още не знаем как се справя нашият организъм и дали изобщо ги усвоява. Следователно като краен продукт на готвенето, печенето и варенето е получаването на една умъртвена и осакатена храна, отклонена от нормалния й биологичен състав, в който ни я дава природата. Човешкият организъм, който е един чувствителен механизъм, веднага реагира на това. Човешките клетки са програмирани да приемат храната в нейния пълен състав - храната с намален и сериозно нарушен състав не ги задоволява. Те остават недохранени, поради което силовият им потенциал започва да намалява, като стига до съвсем слаба съпротивляемост срещу болестите и агресията отвън.

Като илюстрация на казаното дотук искам да представя един случай, описан от д-р Галина Шаталова в една от нейните статии. Тъй като само преди няколко десетилетия все още не се придаваше истински голямата значимост на суровите растителни продукти, на немския кораб „Кронпринц Вилхелм" в менюто на екипажа те не са били предвидени. Шаталова пише: „Немският кораб „Кронпринц Вилхелм" предприема плаване от 225 дни с добре подбран екипаж и добре оформено хранене, Предвидената храна се състояла от месо, бял хляб, яйца, бобови храни, картофи, изобщо нишестени храни и животински белтъчини. Пресни плодове и зеленчуци не са били предвидени в дневния рацион на екипажа. До края на пътуването са умрели много от хората, 110 човека са били на границата на смъртта, а останалите - в подобно състояние..." В корабните дневници на още много далечни плавания от миналото са описани подобни трагични ситуации, където се предпочитало месото, както и готвена и консервирана храна. Но горчивият опит е научил хората, че за да бъде запазен човешкия живот, главният дял на дневния рацион на човека трябва да бъде на суровата растителна храна.

За съжаление въпреки лошите уроци на миналото, въпреки вече доказаната висока стойност на суровата растителна храна, от небрежност, нехайство или просто от невежество плодовете и зеленчуците не са заели все още полагащото им се място.

Не може да се мисли за поддържане на добро и стабилно здраве, ако те не заемат най-малко половината или 2/3 от дневния рацион на човека. Не бива да се дава преднина на месото и яйцата, рибата и млякото, а на салатите, на зеленото листо, на плодовете и всички дарове на земята във вида, в който ни ги сервира природата.

С високата оценка, която се даде на суровата растителна храна, много хора вече по лично убеждение или по причина на някакво неизлечимо според установените традиционни способи на лечение заболяване се насочиха към суровоядството, т. е. към

ЕСТЕСТВЕНА, НАТУРАЛНА ДИЕТА.

Суровоядството, отчетено като най-естествената форма на хранене, включва използването на плодове, зеленчуци, житни храни, семена, черупчести плодове (орехи, бадеми, лешници, кестени) във вида, в който ни ги дава природата. Житните храни се използват накиснати или покълнали. Захарта, която е фабричен продукт, се заменя с мед. Ако се включва и мляко, то се ползва, без да се вари. Изключва се всякаква топлинно обработена храна. Месото изцяло се елиминира като несъответстваща за човека храна.

Рязкото преминаване към суровоядство често не само не дава резултат, а създава проблеми. Тъй като обикновено към суровоядството се прибягва поради някакво заболяване, болните храносмилателни органи веднага реагират. Първата мярка е те да бъдат възстановени и когато вече са здрави, да се премине към режим на суровоядство.

Другата сериозна пречка към преминаването на суровояден режим оказва формираният вече вкус - вкусът към съблазнителния аромат и пикантност на готвената храна. За преодоляване на тази слабост често се изискват доста усилия на волята. Причината е в това, че вкусът на човека се оформя още от най-ранни детски години, често с патологични отклонения.

Но колкото и да е чудно, много хора, които търсят здраве и са поели по пътя на природата, преодоляват тези пречки. Свикнали вече с вкуса на суровите продукти, те създават своя кулинария и собствени новосъздадени менюта. Трапезите им са богато и красиво подредени, ако подхождат творчески и с разбиране.

С преминаването към вегетариански или суровояден режим на хранене се налага да бъде изяснен един въпрос, който поради наслоените предразсъдъци, отживелици и погрешни концепции е довел много хора до объркване и фанатизъм и не може да бъде отминат. Това е въпросът за

т. е. какво количество белтъчини, необходими за запазване на здравето на човека, трябва да бъде включено в дневния му рацион.

Знае се, че белтъчините са главния строителен материал на тялото, поради което те винаги трябва да бъдат набавяни своевременно. Но както във всичко и тук съществува определеният оптимум, с който организмът може да се справи, тъй като при повишаването му следват сериозни разстройства на здравето.

Вторият въпрос, който възниква около белтъчния минимум, е кои белтъчини са за предпочитане - растителните или тези от животински произход, както и дали да бъдат в сурово състояние, или в топлинно обработено състояние.

По отношение на необходимото дневно количество различните учени сочат и различни цифри, които варират от 20-25-30 до 80-120-140 грама на ден. Обаче с най-новите изследвания тенденцията е към тяхното намаляване.

Следвайки новите тенденции, като се вземат предвид общото състояние на организма и физическото му натоварване, се фиксира дневно количество от 20 до 50 грама. Японският изследовател д-р Курацуне е категоричен, че 25-30 грама белтъчини дневно са достатъчни, за да се поддържа добро здраве. Ако се наруши тази реално оптимална нужда на организма, в него се наслояват ненужни отпадъчни продукти, които съдействат за развиване на токсичност и болестни състояния.

Но ето какво могат да причинят излишните белтъчини, приети с храната според д-р Пааво Айрола:

• Токсични остатъци в тъканите;

• Нарушаване на биохимичното равновесие и като резултат - свръхкиселинност;

• Натрупване на пикочна киселина, урея и токсични пурини в тъканите;

• Намаляване на силата и устойчивостта. Докторите Читънден и Фишер стигат до извода, че пикочната киселина, уреята и пурините от месото отравят й смущават функцията на мускулите и нервите;

• Гниене в червата и в резултат на това запек и автотоксемия (самоотравяне);

• Недостиг на витамин В₆

• Атеросклероза, сърдечни болести и бъбречна недостатъчност;

• Артрит.

По отношение на белтъчините „трябва да се следи за приетото количество - то да бъде достатъчно, но не и превишено..."

Поставен е и втори въпрос: Кои точно белтъчини са необходими за запазване здравето на човека - дали тези от животински, или от растителен произход?

Белтъчините се състоят от аминокиселини. От около 20-аминокиселини само 8 се признават за незаменими и те трябва да се доставят с храната.

Храните, които съдържат точно тези незаменими аминокиселини, се приемат като пълноценни, а там, където липсва дори само една от тях - като непълноценни.

Ето и тук д-р Пааво Айрола ни дава ценна информация: „Доскоро се смяташе, че само месото, яйцата и млякото съдържат пълноценни белтъчини и че растителните белтъчини са непълноценни, но с последните изследвания се доказа, че това е погрешно. Изследванията на един от водещите институти в областта на храненето - института „Макс Планк" в Германия -доказаха, че много зеленчуци, плодове, ядки, семена и зърна са отлични източници на пълноценни белтъчини. Това се потвърди и от други изследователски центрове. Соята, слънчогледът, сусамът, орехите, бадемите, картофите и повечето от зелените зеленчуци съдържат пълноценни белтъчини. Нещо повече, последните изследвания установиха два крайно важни факта, досега неизвестни на науката:

Относно използването на белтъчините препоръките на диетолозите са 2/3 от тях да бъдат от растителен произход, биологично превъзхождащи животинските. Употребявани в сурово състояние, те задоволяват човешкия организъм, само с половината от необходимото количество. Диетата от сурови плодове, зеленчуци, житни храни, черупчести плодове плюс мляко и млечни продукти напълно осигурява незаменимите аминокиселини. Оказва се, че точно тази растително-млечна диета доставя на организма всичко необходимо за нормалното му съществуване - не само белтъчини, но и въглехидрати, витамини, соли, микроелементи, мастни киселини, ензими и т. н.

Д-р Пааво Айрола, привърженик и последовател на нискобелтъчната диета, прави своето заключение: храненето с по-малко белтъчини и с повече натурални въглехидрати предоставя най-голямата възможност за оптимално здраве, предпазва от болести, води до голяма издръжливост и продължителен живот. Това е не само теория, хипотеза или пожелание, а строго установено заключение, основаващо се на най-последните изследвания и факти от практиката."

Същите изследвания за нискобелтъчната диета като по-здравословна направи и руската лекарка, кандидат на медицинските науки, д-р Галина Шаталова: „Аз препоръчвам нискобелтъчна диета, при която съдържанието на белтъчините е по-ниско два и половина до три пъти от общоприетото." При нея белтъчният минимум се свежда до 20-30 грама дневно. Самата тя е вече на 80 години, намира се в отлично здравословно състояние, активно се занимава със спорт, напълно работоспособна е и с неизчерпаема енергия - ползва тази форма на хранене и доказва на практика своите препоръки.

Но ето какво споделя в едно от последните си изказвания върху белтъчините руският професор д-р Николай Амосов: „Все повече се говори за ограничаване на белтъчините в храната. Ние проверяваме нашите идеи върху мишките, които имат кратък живот -2 години. Опитите потвърдиха, че животните, които получават в дажбата си по-малко белтъчини и живеят в лишения, имат по-дълъг живот от своите събратя, които ядат колкото искат. Хората у нас се нахвърлят върху месото, маслото, млякото, защото мислят, че това е нужно за здравето. Необходима е по-сериозна информация и разяснителна работа."

Това ориентиране към месото, яйцата, млечните продукти съществува и у нас. Все още шества предразсъдъкът, че те са храни от първа необходимост. Броят на болните, поразени от прекомерното им консумиране, водещо до токсичност, алергии, склероза, повишена киселинност, артрити, запек и пр., непрекъснато расте. И най-трагичното е, че с тези храни се претоварват и насилват децата, като така се полага началото на бъдещи тежки ситуации. До пълно единодушие по отношение на необходимото количество белтъчини учените все още не са стигнали - както и по отношение на техния вид: животински или растителни. Може би, за да се разреши този въпрос, трябва да се надникне там, където е постигнато добро здраве при дълголетие - здравите столетници, които спазват постите и ограничават ползването на белтъчините по традиция.

При поставяне на въпроса за ограничаването на храната към диетолозите се отправя един съвсем уместен конкретен въпрос: