"ПРЕДИМСТВАТА НА ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ ПО СИСТЕМАТА НА ЛИДИЯ КОВАЧЕВА"

При мен често идват болни с тежки хронични заболявания, които питат: „Не е ли по-добре да започна само на вода?" На всички тях аз отговарям: „Омекотената форма на гладуване по системата на Лидия Ковачева има редица предимства пред останалите методи." Тази система е уникална. Тя не е просто хрумване, а е резултат на 30-годишен упорит труд, лично експериментиране и наблюдение. Можем да бъдем горди, че системата е създадена именно в България, от българката Лидия Ковачева, надарена с много прозорливост. Какви са предимствата на тази система, която позволява ограничено приемане на плодове, чай и мед пред останалите строги форми на гладуване?

1. За разлика от другите системи при омекотената плодово-чайна форма за разтоварване при повече от хроничните заболявания, носени на крак, не се изисква болнично лечение и наблюдение (с изключение на диабет, епилепсия, бронхиална астма и още някои усложнени форми). Болният може да бъде в домашната си среда. Не е задължително да ползва продължителни болнични отпуски. Желателно е само първите няколко дни, докато организмът се ориентира към ендогенното (вътрешното) хранене, да бъде в тиха домашна обстановка, изключвайки напрегнати професионални задължения и отговорности.

2. Особено важно предимство пред останалите методи е приемането на пресните плодове в ограничено количество (до 800 г дневно). Страната ни е богата на плодове през цялата година. Те носят със себе си слънчев заряд. Какво съдържат плодовете: въглехидрати - под формата на прости захари, които са поносими дори за болни от диабет, белтъчини - под формата на готови аминокиселини, наситени мазнини - почти готови за абсорбция, много витамини, минерални вещества, ензими, баластни вещества и вода. С други думи казано, плодовете са лесно усвоима храна, съдържат достатъчно количество вода и изискват минимален или почти никакъв разход на енергия за разграждането и усвояването на хранителните вещества. Храносмилането е най-енергоемкият процес в организма. Известно е, че 80% от енергията в човешкия организъм може да бъде изразходвана за разграждане и абсорбция на хранителните вещества. При смилане на плодовете разходът на енергия е минимален. Едновременно с това при усвояването на хранителните съставки от плодовете организмът набавя енергия, така необходима по време на гладуването за изхвърлянето на всички болни, мъртви клетки, за оттичане на токсините от всички органи и системи. Ето защо това е едно от преимуществата на системата на Лидия Ковачева пред останалите форми на гладуване, при които болният е обикновено със силно изразени оплаквания от отпадналост, главоболие, гадене, виене на свят и др.

3. При приемането на плодовете организмът си доставя чрез плодовия сок най-чистата дестилирана вода, съдържаща само водород и кислород, която лесно се усвоява и е най-близка по състав, протоплазмената течност на живата клетка. При гладолечението на плодово-чаен режим се препоръчва приемането на течности според проявената жажда, без насилване и без ограничения. Това е особено важно при болни с тежки хронични пиелонефрити, цистити, гломерулонефрити. Болните бъбреци имат нужда от относителна почивка по време на гладуването. С приемане на обилно количество течности те са принудени непрекъснато да работят. Всеки болен приема индивидуално количество течности.

4. Важно изискване и предимство на системата е ограниченото приемане на чист пчелен мед (да не е загряван или претопяван) не повече от 2-3 лъжички дневно. Медът е концентрирана пълноценна храна, съдържаща въглехидрати (под формата на много за-хариди), вода, минерални вещества, азотни съединения и белтъци, ферменти (ензими), органични киселини, витамини, багрилни вещества, пчелно млечице, ароматни съединения, биогенни стимулатори, растителни антибиотици и др. С приемането на минимални количества мед болният е предпазен от появата на хипогликемични състояния за разлика от другите строги форми на гладуване. Захарите (фруктоза и глюкоза) проявяват своето действие не само като енергетичен материал, но и като ценни лечебни фактори.

Приемането на малки количества глюкоза и фруктоза по време на лечебното гладуване способстват за регулиране на нервната дейност, разширяват кръвоносните съдове, подобряват храненето на сърдечния мускул, усилват диурезата, подобряват обмяната на веществата, имат кръвоспиращо действие, ускоряват сърдечната дейност, понижават кръвното налягане. Ето защо лечебното гладуване с приемане на малки количества плодове и мед е много по-лесно поносимо при тежки хронични заболявания. Наличието в меда на ензими, витамини, микроелементи и биологични стимулатори го прави особено ценен за гладуващия организъм, тъй като не се нарушава протичането на биохимичните процеси в различните органи и системи.

5. Особено важно предимство на лечебното гладуване с приемането на плодове е по-лекото понасяне на ацидозната криза. С преминаването на ендогенно (вътрешно) хранене и увеличаване на отделянето на токсини в организма се увеличава киселинността. С плодовете организмът приема плодови киселини, които са лабилни и бързо се окисляват до въглена киселина (H2CO3), която се дисоциира и полученият СО₂ се елиминира през белите дробове при процеса на дишане. Водородните протони (Н⁺), на които се дължи киселата реакция, се свързват с О₂. от въздуха и се натурализират до Н2О. По тази начин алкалната компонента на плодовете остава и обогатява резерва от основи в организма. Намалява се повишената киселинност в организма, предизвикана от натрупаните токсини. Така се балансира алкално-киселинното равновесие в организма, Това от своя страна води до идеални условия за извършване на биохимичните процеси и за ускоряване отделянето на токсини. Оздравителният процес като цяло се ускорява.

в. Важно предимство на системата е приемането на естествени витамини и ензими чрез плодовете и меда, които действат като катализатори на биохимичните процеси. Някои от тези процеси липсват при гладуване, провеждано само на дестилирана вода. По системата на Лидия Ковачева не е необходимо приемане на витамини под формата на капсули или сиропи. Приемани чрез плодовете, те са усвоими в най-естествената и лесна форма.

7. Друго важно предимство на системата е, че дейността на храносмилателната система (за разлика от другите форми на гладуване) не се спира изцяло. До какво води. това? При бавното сдъвкване на плодовете те добре се ослюнчват и се прави масаж на венците. Това е особено важно при болни с гингивити и пародонтоза. Подобрява се кръвоснабдяването на най-малките капиляри. При бавното дъвкане се увеличава ослюнчването на плодовете. Престоят на плодовете в стомаха намалява наполовина. По-бързото преминаване на плодовете в червата не създава условия за ферментация. Освен това се потиска евентуалното чувство на глад, което е силно изразено при гладуване само на вода. С акта на дъвчене чувството на глад намалява и се потиска по централен път (чрез участие на хипоталамуса). Колкото по-бавно е дъвкането на плодовете, толкова повече се активизира перисталтиката на червата. С увеличаването на перисталтичните вълни се ускорява отделянето на вредните токсични материали чрез фекалните маси. Клизмите стават излишни. Това е едно важно преимущество на метода.

8. При другите форми на гладуване се препоръчва постелен режим, за да не се губи енергия, така необходима за очистителните процеси. Тонусът на обездвижените по този начин мускули спада. По системата на Лидия Ковачева се предвиждат разходки на чист въздух, движение, леки физически упражнения, с които се запазва тонусът на мускулите въпреки спадането на теглото. С активните движения се подпомага отделянето и на токсините чрез кожата (при потоотделяне). По този начин се подпомага очистителната дейност на бъбреците по време на лечебното гладуване.

9. Особено важно предимство на системата е леката поносимост на гладуването, даваща възможност да се практикува и от деца в ранна възраст с тежки хронични заболявания (примерно при хронични пиелонефрити, хронични гастрити, синузити, възпалителни процеси на средното ухо, увеличена трета сливица и др.). Приемането на плодове и мед ускорява оздравителните процеси при децата и в много случаи приемането на антибиотици или предстояща операция стават излишни,

Много са още предимствата на тази система и всеки, които проведе този начин на лечение под контрола и консултациите на лекар-специалист в тази област, ще се убеди в чудодейната му сила. Някои отричат системата на Лидия Ковачева, като смятат, че това не е гладуване. Като лекар категорично мога да кажа, че при провеждането на плодово-чайната система на разтоварване характерните фази на гладуване са ясно изразени, но са по-леко поносими поради описаните вече предимства. Всяко състояние, при което се развива автолиза (саморазграждане), е форма на гладуване.

Все още са много противниците на лечебното гладуване. Според тях се получават белтъчен глад и дистрофия на мускулите, тежки анемии, психични отклонения и др. Подобни твърдения са само голословни възражения, непочиващи нито на факти, нито на някаква научна основа. Но гладът, в която и да е форма, дали по-строга, или в омекотената на Лидия Ковачева, трябва да се провежда и контролира от лекар-специалист, добре запознат с проблема, за да не се допускат грешки. Това лечение, което ни е дар от самата Майка-Природа, не може да бъде грешка и да бъде във вреда на човека.

Като лекар, изпитал върху себе си силата на лечебното гладуване, съм убедена, че това е МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО.

Тук искам да цитирам и една мисъл на мъдрия Л. Н. Толстой: „Всяка идея, която е жива истина, преживява своето развитие в няколко фази: 1. Недоумение, присмех и равнодушие; 2. Борба и гонитба; и 3. Всеобщо признание.

Тя се заражда в ума на най-чувствителните, най-мислещите и най-напредничавите хора..."

Аз зная, че ще настъпи момент (и може би е съвсем близък), когато ние, лекарите, ще имаме възможност да лекуваме и изследваме болните в природолечебни клиники. СИЛАТА Е НА СТРАНАТА НА ИСТИНАТА, НА СВЕТЛИНАТА, А НЕ НА МРАКА И НА НЕВЕЖЕСТВОТО."

Н. с. II ст., д-р Вергиния Георгиева, сътрудник на Лидия Ковачева
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Българският народ, здрав и жизнен в миналото, който дори когато работеше, пееше, в наше време е болнав, невротизиран и здравословното му състояние се влошава. Вместо него пеят радиото и телевизорът.

Статистиките отчитат непрекъснато увеличаващ се брой на заболяванията, детската смъртност е на високо ниво, ражданията намаляват, увеличават се и случаите на деца, родени с ненормалности и израждания. И за всичко това причините се търсят в обективните рискови фактори на замърсената околна среда, на стреса, Чернобил (!) и т. н., като за личната вина се премълчава. Това, което се прави от страна на отговорните служби, не дава резултат. Получава се така, че колкото повече болници и болнични заведения се отварят, толкова повече расте и броят на болните - те не могат да поберат болните си.

Ние живеем и съществуваме в една прекрасна страна с хубава природа, богата продукция на земята, здравословен климат, в която може да бъде осигурен дълъг живот и добро здраве.

Аз публикувах и предоставих моята лечебна система, дала ефект при някои от заболяванията (като болните са излекувани от заболяването си основно), обаче медицинската общественост стои настрана като ням свидетел и болните продължават да се отпращат не само с нелекуващи ги рецепти, а докарващи им нови болести от страничното действие на предписаните лекарства.

Възниква въпросът:

Не трябва ли да се помисли за някаква планирана програма?

За лошото здравословно състояние на нашия народ една от причините е, че хората не знаят нито как да живеят, нито как да се хранят, за да бъдат в съгласие с природните изисквания - липсва информация, липсват знания. И затова като точка първа от тази проектопрограма би трябвало да бъде точно набавянето на този информация и знания. Излъчена по всички възможни информационни пътища, тя трябва да бъде в разбираема за всекиго форма и на достъпен за всекиго език - и за най-обикновения човек. С набавянето на необходимите знания да се води борба с предразсъдъците, невежеството и грешните научни концепции, навлезли в живота.

Вторият въпрос, който трябва да се обмисли, е откриването на профилакториуми, санаториуми, клиники - и те да бъдат не някакви пародии на лечение само за отбиване на номера, а пунктове за получаване на истинското здраве - оазиси на здравето.

Децата ни са в лошо здравословно състояние, болестите им стават все по-тежки и неизлечими. Не е ли редно всяко дете, при което се констатират първите незначителни симптоми, без да се чака развиването и усложняването им, да бъде веднага насочено към профилакториума? Подето там от лекаря-специалист, запознат добре с природолечебната медицина, по най-лек, бърз и неусетен начин, без каквито и да било неприятни манипулации, приемане на лекарства (към които децата никога не пристъпват с охота), специални апаратури или нещо от този род, здравето на детето да бъде възстановено.

Тези „оазиси на здравето" биха били особено необходими за нашето младо поколение - лабилно и болнаво. Там с подемане на една истински лечебна и възстановяваща програма със съответната включена диета, дни на разтоварване и пречистване на организма, водолечение, масаж, гимнастика, слънчеви бани и т. н. за късо време с радост и ентусиазъм младият човек ще си възвърне и здравето, и тонуса.

Тъй като в тези профилакториуми с провеждане на общата оздравителна програма ще върви и разяснителната - за принципите на живота според изискванията на природата, неусетно младият човек ще бъде ограмотен как да живее и как да се справя с възникнали проблеми. Тези оздравителни пунктове ще бъдат и истински училища за здраве.

Безспорно такива санаториуми би трябвало да има за всички възрасти, като се почне от детска до напреднала. Изключително голям е броят на болните, изписани от болниците с неизлечими според традиционните методи на лечение заболявания, живеещи с голи надежди за лекуване в тези природосъобразни клиники. Трябва ли тези хора да се оставят на произвола на своята съдба и с голите им надежди?

Като трети въпрос, който трябва да се предвиди в нашата проектопрограма, е да се създадат лекари-специалисти в тази област, които да поемат и работата в тези профилактични оазиси. Все още в Медицинския факултет не е предвидено четене на лекции върху природолечението и гладолечението. Не е ли дошло време този пропуск да се отчете и коригира? Много тежки съдби биха взели друга насока, ако студентите по медицина бяха обучени не да се насочват към симптоматичното лечение, а да търсят дълбоката причина на болестта - тя да бъде премахната.

Защо гладолечението и моята предложена омекотена система на лечение дадоха резултати? Защото докато с традиционните методи на лечение вниманието е насочено локално към болния орган, то ГЛАДОЛЕЧЕНИЕТО Е ОБЩООЗДРАВИТЕЛНА ЛЕЧЕБНА СИСТЕМА. Със спиране на храненето веднага започва лекуването не само на болния орган директно, а на всички системи в организма.

Вярно е, че предложената лечебна система с ползването на плодово-чайния режим е разбираема за всекиго и е учудващо проста. Но тя е проста за болния и за незадълбочено мислещия, не и за лекаря. И тази простота беше постигната в резултат на изключително дълъг мисловен път и търсене на истината. С право Гьоте възкликва: „Досадно е, че истината е така проста!"...

Мога със сигурност да кажа, че природосъобразната медицина и гладолечението са медицината на Бъдещето.

Истините, до които ме доведе моята продължителна експериментална работа, бяха:

Първо, че ЛЕЧЕНИЕТО НА ЧОВЕКА ТРЯБВА ДА ПРОТИЧА БЕЗ БОЛКИ. БЕЗ БОЛЕЗНЕНИ МАНИПУЛАЦИИ, БЕЗ ТРОВЕЩИ ОРГАНИЗМА ЛЕКАРСТВА, а с лекота, неусетно, бързо и дори приятно. Спре ли се обичайното хранене, скритите сили на природата, вложени във всеки организъм, веднага влизат в действие. Те като че ли се събуждат. Великото лекарство, завещано ни от Майката-Природа, започва лечебната си програма.

Човешкото тяло е комплексен цялостен механизъм, в който всичко е свързано. При заболяване на някой орган трябва да сме наясно, че този орган е болен, защото съществува в увредена среда. Лекуването му с лекарства е зле насочено. Гладуването насочва лечението към, корекция на отклоненията в средата - изчистване на токсините, които нарушават нормалния живот на органите. С връщането и нормализирането на тази среда той постепенно сам, си оздравява. И тук правилото е

ПОЯВИ ЛИ СЕ БОЛКАТА, НЕ ДА СЕ ПРИБЯГВА ДО „ХАПЧЕТО" - СИМПТОМАТИЧНО, А ДА СЕ ЛЕКУВА ДЪЛБОКАТА ПРИЧИНА ЗА БОЛКАТА.

И третият въпрос е за първичните симптоми на болестта - тези, за които вече стана дума, явяващи се в първия, отчетен като безсимптомен период на болестта, ненапомнящи с нищо за развиващото се заболяване. Тъй като те се носят на крак, силите са все още запазени, а и не се явяват като сериозни пречки за нормалното протичане на ежедневието. Това са симптоми като: потни ръце, нередовна дефекация, нередовен или болезнен мензис, нарушен неспокоен сън, нервност, изострена чувствителност, депресивни настроения, нездрав цвят или бледост на кожата на лицето, обриви, наднормени килограми и т. н. Те могат да се носят не само с месеци, но и с години, като постепенно прерастват в тежки болести.

Прояви ли се небрежност към първичните сигнали на болестното състояние, болестта продължава своя развой, като стига до неизлечими форми. Началните функционални смущения прерастват в органични увреждания.

Обаче погледне ли се с необходимата сериозност и вземат ли се веднага мерки, още с най-незначителните проявени симптоми от рода на изброените здравето на организма се възстановява за броени дни - леко и неусетно. Достатъчно е да се направи корекция на храната (ако има пропуски) и да бъдат проведени 1-2 непродължителни курса на разтоварване с наличните сезонни плодове и билковия чай. Затова нека стане като правило:

ДА НЕ СЕ ОСТАВЯТ БЕЗ ВНИМАНИЕ ОЩЕ СЪВСЕМ НАЧАЛНИ И НА ВИД ДРЕБНИ СИМПТОМИ - ТЕ ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА БЪДАТ ЛИКВИДИРАНИ. ПРОФИЛАКТИКАТА - ПЪРВА ЗАДАЧА

Помисли ли се за създаването на профилакториуми, санаториуми и клиники с използване на възможностите, които ни създава нашата страна с хубавия си климат, красивите планини, топлите слънчеви плажове и морето, богатата продукция на земята ни в комплекс с прилагане на предложената профилактична и оздравителна система на плодово-чайния разтоварителен режим, ние можем да осъществим профилактика на изключително високо ниво с международен престиж.

Това, което ние предлагаме, аз и моите последователи, ученици и сътрудници - д-р Людмила Емилова, д-р Иван Павлов и Георги Славов, д-р Вергиния Георгиева, Милена Нейкова с оформените от тях санаториуми и кабинети за консултации, се очертава като сериозна база в нашата страна за профилактика и лекуване на народа ни.