Тема: строителство, строителен контрол



бет7/12
Дата14.06.2016
өлшемі1.15 Mb.
#135552
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

27.09.2011 г., с. 1
Снимка на четири колони – Три контракта на обща стойност 185 млн. евро подписа българска фирма веднага след откриването на 67-ия Международен технически панаир в Пловдив вчера. "МКМ продукт" ще строи в Русия по свои технологии къщи акумулатори, които се зареждат с енергия от слънцето и я съхраняват, съоръжения за преработка на отпадъци и инсталации на биогаз. "Фактът, че е подготвена сделка за близо 200 милиона евро, е добър показател за нашата икономика. Пожелавам успех на всички фирми, които са тук, а техните иновации да на- мерят място в реалния живот", каза министър-председателят Бойко Борисов, преди да пререже лентата на Есенния панаир. Над 500 млн. лева са насочени към подпомагане на иновациите", заяви в словото си при откриването на изложението министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.


27.09.2011 г., с. 4
Кандидат кметски дебат пред Народния театър
Дебат пред градинката на Народния театър "Иван Вазов" проведоха вчера кандидатите за кмет на София. В него се включиха всички претенденти за кметското кресло в столицата с изключение на Йорданка Фандъкова, която отказа участие в последния момент. Заради отсъствието на кандидата на ГЕРБ от трибуната си тръгна и синият претендент Прошко Прошков. В основна тема на дискусията се превърнаха циганските гета в столицата, а кандидат-кметовете почти единодушно оцениха тяхното съществуване като проблем и предложиха крайни решения за неговото преодоляване -от събаряне на катуните до изграждане на нови жилища.


27.09.2011 г., с. 6
70% от лот 2 на магистрала „Тракия“ вече са изградени
Започва строителството на пътен възел Яна
Николета Цветкова

70 на сто от строителството на лот 2 (Стара Загора–Нова Загора) от магистрала „Тракия“ са изпълнени, съобщи Лазар Лазаров, шеф на Агенция „Пътна инфраструктура“(АПИ), на първата копка на пътен възел Яна. По думите му в много напреднала фаза е изграждането и на другите две отсечки от аутобана. Предвижда се в началото да бъде пуснат в експлоатация пътният възел при Стара Загора, който е в началото на лот 2. Днес трябва да се отворят техническите предложения за избор на изпълнител, който да укрепи почвите на лот 4 от „Тракия“. Предвижда се той да бъде избран след около 14 дни. Трябва веднага след това да започнат строителните работи, защото сме притиснати от метеорологичните условия. Движението от пътен възел „Свобода“ при Чирпан ще бъде спряно през следващите 3 дни, за да може да се поставят износващите пластове на пътния възел в началото на лот 2 от аутобана. „Предвижда се в първите дни на октомври съоръжението да бъде пуснато в експлоатация“, обясни Лазаров. Той допълни, че плащанията към изпълнителите се правят по график, като последно са преведени 50 млн. лв. Министър-председателят Бойко Борисов постави началото на строителството на пътен възел Яна. Съоръжението трябва да свърже автомагистрала „Хемус” и софийския Околовръстен път. 22 млн. лв. са дадени за отчуждаването на 400 дка, заделени са и 32 млн. лв. за фактическото строителство, съобщи Борисов. По думите му това е третото по важност трасе в България. На церемонията присъстваха министрите на транспорта и регионалното развитие Ивайло Московски и Лиляна Павлова. Срокът за строителството е 22 месеца, изпълнител е „СК 13“, а финансирането е от програма „Транспорт“. Според данни на пътната агенцията около 6 млн. автомобила минават годишно между Горни и Долни Богров. Трафикът ще е пренасочен в едната лента, докато се извършват строителните дейности. Предвижда се да бъде изградена естакада от изхода на София към „Хемус“.


Снимка на три колони - 8,46 км е отсечката, която ще свързва магистрала "Хемус" и Околовръстния път на София, проектът ще бъде изпълнен до края на септември 2013 г.


27.09.2011 г., с. 10
Съживява се търсенето на дървесина
Българският материал се използва за възстановяването на страни от Близкия изток
Стефан Ганев, изпълнителен директор на Камарата на дървообработващата и мебелната промишленост

При дървообработващата промишленост вече се наблюдава оживление и може да се счита, че тя излиза от кризата. Очаквам това да се случи и при мебелната промишленост, но на малко по-късен етап. В момента има сериозно търсене на дървен материал от гръцки и турски фирми, за които се твърди, че работят основно за възстановяването на Ирак и изнасят стока за Иран. Дървообработващата промишленост по-рано влезе в кризата и очаквам първа да излезе от тежката ситуация. Освен за износ се наблюдава и повишение на вътрешното потребление на дървесина. При мебелната промишленост обаче кризата не е приключила. Фирмите, които работят с чуждестранни партньори, поддържат добре дейността си през последните шест месеца. Но останалите, които произвеждат само за вътрешния пазар, са затруднени. И не може да се каже, че се наблюдава тенденция за подобрение на сектора в момента. Строителството е един от основните консуматори на дървообработващата и мебелната промишленост, но неговите размери няма да се възстановят никога в нивата му отпреди кризата. Затова е логично да се забави и излизането от кризата на мебелния сектор. И на практика единственият вариант за растеж ще бъде износът на продукция. Има и идея на вътрешния пазар потребителят да се мотивира по-често да си сменя мебелите и да бъде в крак с тенденциите. Но това става само ако се замогне българското население и започне да се търсят по-изискани мебели. Гърция и Турция са най-големите инвеститори в бранша у нас Основните пазари за дървообработващата ни индустрия в момента са Гърция и Турция и в много по-малка степен западноевропейските страни. Българска стока се изнася и за Близкия изток. Дървесина не се експортира за Сърбия, защото те са много по-силен износител от нас. Всъщност дори сме нетен вносител на дърва оттам. Същото е и за повечето от държавите в бившия Съветски съюз. Гърция и Турция пък са едни от най-големите инвеститори в българското дървопреработване, целта на техните вложения е продукцията да се реализира на пазари в собствените им страни. Изнасяме мебели в Западна Европа При мебелите тенденцията е друга. Стоките се изнасят основно за Германия, Франция и Великобритания, а в малки размери дори за САЩ. Правят се опити да се пробие на руския пазар. Мебели пътуват и за Италия, но това в повечето случаи са фирми, които работят тук на ишлеме и доставят стоки за Апенините под италиански имена. Нелегалното производство на дървесина си остава проблем за сектора. Не е тайна, че като се даде разрешение да се изсекат 500 кубика дърва, се отсичат 1500, а документите се използват многократно. Тази практика е трудно доказуема, защото и самите горски служби често участват в схемата. Имало е конфликти между ръководството на браншовата камера и държавата, че тя не предлага достатъчно ефективни мерки за контрол. Надяваме се с новия Закон за горите да се решат тези проблеми. Друг препъникамък пред индустрията е инфраструктурата. Там почти нищо не е подобрено, а нашата гора се намира основно на труднодостъпни планински части. Затова има и повече сеч на места, където това може да се направи лесно. Надяваме се на този етап да започне стабилизация в световен мащаб, от което ще се подобрят и мебелната и дървообработващата промишленост. Нееднозначните сигнали за справянето с кризата водят до стрес на потребителите и липса на инвестиции в икономиката ни. Докато не тръгне икономиката да се оправя, не можем да очакваме сериозно потребление при мебелите. Ние сме оптимисти, че в най-кратки срокове ще се получи глобална стабилизация, а после да се подобри ситуацията у нас и да се отворят нови работни места. Цените на мебелите не може да се намалят, но трябва да се подобрят доходите на българите.


27.09.2011 г., с. 14
Георги Георгиев, кмет на община Ботевград: Общината не инвестира, но създава условия за бизнеса
Ботевград е на четвърто място в страната по привлекателност за инвеститорите
Николай Коцев

- Г-н Георгиев, Ботевград обикновено се сочи като община за пример. Какво се промени в града през последния ви мандат? Кое е това, което кара хората да остават и да работят в Ботевград, въпреки че е относително неголяма община?

- За мен и за целия екип, с който работя, е особено важно, че ние изпълнихме обещанията, които дадохме на хората. Няма нужда да се говори – ако минете през Ботевград и през 12-те села от общината, ще видите, че действително е свършена много работа. През този мандат например ние завършихме и въведохме в експлоатация дома за възрастни хора. Изградихме нова детска градина. Но не е само социалната сфера. Спортът също е приоритет за нас. Построихме изцяло нов закрит плувен басейн и още два открити басейна – един за възрастни и един за деца. Реализирахме и нова модерна ледена пързалка – за децата, младежите и за всички, които искат да се пързалят в Ботевград. Повтарям, че това спортно съоръжение е изключително модерно, закрито е и - забележете – работи целогодишно. Може би тук е единствената постоянно работеща пързалка в България, защото софиянци идват да се пързалят на нея. Направихме ремонт и открихме още една тренировъчна зала за баскетбол, в която вече тренират млади спортисти. През този мандат пуснахме и нова зала за тренировка по акробатика – ние разполагаме може би с най-модерната зала за акробатика в страната. Дори съоръженията в големи градове като София, Пловдив и Варна са далеч като качество от това, с което разполагаме ние. Като условие за развитие на туризма пуснахме и дългогодишно чакания исторически музей. В продължение на над 130 години музеят в града ни нямаше постоянна сграда. Днес вече имаме модерна нова сграда в центъра на Ботевград. В общината мислим и за възрастните хора – само през последните 4 години открихме 10 нови пенсионерски клуба.

- Кои са основните инфраструктурни проекти, които реализирахте в града?

- Направихме повече от 80 километра битова канализация във всички 12 села от общината. Развихме и газопреносната мрежа – вече имаме повече от 200 км газова инфраструктура в почти всички села на общината. Газифицирахме селата Врачеш, Литаково, Радотина, Рашково, Гурково, Новачене, Скравена. С основание си извоювахме правото да кажем, че Ботевград е първата газифицирана община – от общинския център, та чак до селата. В началото на миналия мандат например имахме 157 битови абонати за газ, в момента имаме над 4500 абонати. До момента пуснахме и 4 пречиствателни станции за питейни води. Две са в Ботевград, една е в село Литаково и една във Врачеш. Въпрос на дни е да пуснем пета пречиствателна станция за питейни води.

- А имате ли проблеми с училищата в района в началото на учебната година?

- Не, дори развиваме нашите училища, както можем. В с. Новачене например построихме физкултурен салон за учениците, в Трудовец построихме чисто нов физкултурен салон за детската градина. В Ботевград също построихме 2 нови физкултурни салона за децата – един в училище и един в детска градина. Не на последно място искам да отбележа, че наливаме много средства в самодейното изкуство. Ние спонсорираме с почти 250 хиляди лева нашите читалища. Танцовите и певческите ни състави са талантливи и всяка година са на турне в чужбина.

- На какво се дължи фактът, че Ботевград е една от общините с най-ниска безработица в страната? Във вашия град работят дори хора от съседни общини...

- Само преди малко повече от два месеца Институтът за икономически изследвания в страната излезе с интересна национална статистика. В това проучване Ботевград бе нареден на четвърто място след Русе, Габрово и Сливен като привлекателна дестинация за развитието на бизнеса. Да си на четвърто място от всички 264 общини в България като добро място за правене на инвестиции, наистина е сериозно достижение. Хората сами могат да си направят извода колко неща като положителни инициативи са свършени в общината, за да си привлекателен за бизнеса. И тази оценка не си я даваме ние, дават ни я експертите. Само през последните 4 години в Ботевград са вложили парите си повече от 20 чуждестранни инвеститори и повече от 100 български фирми. И затова безработицата в Ботевград за 7-8 години се стопи от 16,5% до 5%. Ние имаме напълно функционираща местна икономика. Само през тази година например открихме 2 нови предприятия – едното изнася продукцията си за целия Балкански полуостров, а другото е сериозно руско дружество.

- Да, но общината като институция сама по себе си не инвестира в икономиката.

- Точно така е, общината не инвестира в икономиката. Тук е мястото да благодарим на бизнеса – едър, среден и дребен. Общината не инвестира, но общината със своите административни действия, с начина си на работа, на предоставяне на административни услуги и възможности, с отношението си към гражданите и инвеститорите, може да създаде добра почва за развитието на собствената си икономика. Работата на администрацията е да създаде такива условия за хората, че те да останат в своята община и да инвестират в нея. Именно това до голяма степен се случи в Ботевград.

- Разчитате ли на реализацията на средства по европейските програми и имате ли проблем при печеленето на проекти? Доста общински кметове например се оплакват от тромавите процедури за кандидатстване по европейските програми.

- Само през последния мандат, и особено през последната година, ние имаме внесени 9 проекта за европейско финансиране. По 6 от тези проекти вече сме одобрени, а хората в Ботевград могат да се информират за тях от сините информационни табели, които изложихме пред сградата на общината. Само през тази година по този начин привлякохме в общината повече от 25 милиона лева. По един от тези проекти, който спечелихме в Министерството на околната среда и водите, ние изграждаме чисто ново регионално депо за отпадъци, което е на стойност 15 милиона лева. И въпреки че срокът за изграждането на депото е две години и половина, ние сме го изградили предсрочно на 75-80%. Така че ние ще усвоим тези пари далеч преди крайния срок и Ботевград ще има модерно сметище за неопасни битови отпадъци, което отговаря на всички европейски екологични изисквания. Нещо повече, това депо ще обслужва три общини – Ботевград, Правец и Етрополе. Във връзка с екологията искам да ви кажа, че е въпрос на броени дни чуждестранни инвеститори да започнат проект за построяване на предприятие за предварително третиране на отпадъците. Така ние ще сепарираме отпадъците и преди те да отидат в депото, всички суровини, които подлежат на рециклиране, като желязо, хартия, пластмаса, стъкло и т.н., ще бъдат рециклирани. Тук се връщам на предишния ви въпрос – хората, които ще инвестират в проекта за третиране на отпадъците, не го правят на случаен принцип, а защото са добре запознати с възможностите за живот и бизнес в Ботевград. В крайна сметка в депото ще попада само 10-15% от отпадъка, който е от биологичен характер. По този начин се надяваме депото да функционира между 40-50 години. По европейската програма за развитие на селските райони реализираме и друг екологичен проект – корекцията на речни корита. Той е за над 1 млн. лева. По европейска програма спечелихме и проект за около 500 хиляди лева, който е за иновации в областта на културата. Фактът, че от 9 програми имаме 6 спечелени, сам по себе си означава, че в община Ботевград гледаме много сериозно на европейските средства като възможност за развитие на нашия регион. Това обаче не е плод на случайност. В общинската си администрация ние имаме специален инвестиционен отдел, назначен със заповед на кмета, който работи само за изготвянето на европейски програми и привличането на финансови средства от Европа. И не само това – работата на този отдел е да издирва и перспективни инвеститори. Като ви казвам, че имаме спечелени 6 проекта, това не значи, че обявяваме някакъв краен резултат. До края на годината ние можем да спечелим финансиране по поне още един или дори по два европейски проекта. Кандидатстваме например за финансирането на още 5 пречиствателни станции за питейни води. Ако и този проект бъде одобрен, на практика в община Ботевград няма да има населено място, което да е без собствена пречиствателна станция.

- Ботевград, както и повечето ни планински общини, има сериозен потенциал за развитие на туризма. Работите ли в тази посока?

- Разбира се. Тук отново ще се върна на въпроса ви за европейските фондове – единият от проектите, който очакваме да спечелим, е свързан именно с развитието на туризма. Всъщност ние вече сме одобрени, очакваме само някои допълнителни експертизи и проверки. И въпреки че нямаме още реално финансиране, вече работим. Новият градски исторически музей например, за който стана дума преди малко, е част именно от този проект. Тук са включени още реконструкции и ремонти на крепостта Боженишки Урвич, където ще има екопътеки, разкопки, инвестиции в инфраструктурата около крепостта и около Врачешкия манастир. С европейски средства например ще се направи ремонт на мемориала в Скравена, където са положени главите на 13 Ботеви четници. Ще ремонтираме и старата часовника кула, която е един от символите на града.

- Защо според вас повече от 10 години се говори за финансовата децентрализация на общините, а тя все не се случва на практика?



- През последните години българинът много пътува по света. И виждаме, че в другите държави тази децентрализация отдавна е реализирана. Не е тайна, че голямата работа,съществената работа за развитието на районите и на страната като цяло се върши в общините. Говоря основно за дейностите, които пряко засягат хората. Ами щом работата се върши в общините, много от централизираните дейности като данъците и таксите например, е редно да се прехвърлят в общините. Вземете един елементарен пътен данък например. Всеки кмет знае къде са разбитите пътища в района му, къде е най-натоварено, знае кои са платците и т.н. А защо не се случва децентрализацията, е ясно – винаги преди избори се обещава, но след това рядко обещанията се изпълняват.


27.09.2011 г., с. 16
Финансовият инженеринг ще замести грантовите схеми
Едва 20 % от парите на Брюксел за развитие на бизнеса са усвоени
Евгени Гаврилов

През следващия програмен период от 2014 до 2020 г. финансовият инженеринг постепенно ще измества грантовите схеми при усвояването на европарите. Това заяви вчера министърът по усвояване на еврофондовете Томислав Дончев. Той участва в откриването на Европейския ден на предприемача в София. Инициативата се организира от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Столична община под патронажа на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министър Трайчо Трайков. Основни лектори бяха представители на Европейската комисия, държавни ведомства и институции, бизнес асоциации и камари, които имат отношение към иновативното развитие на малкия и средния бизнес и към предприемачеството. Министър Томислав Дончев даде като успешен пример за финансов инженеринг програмата Jeremie, по която се финансират бизнес проекти. При него финансирането е възмездно за разлика от грантовите схеми, но и двата начина трябва да се конкурират на пазара, поясни министърът. Целта е просто оборотът на парите да се ускори и по този начин да се стимулира развитието на бизнеса, допълни той. В Европа има над 20 млн. малки и средни предприятия, които са гръбнакът на европейската икономика, заяви от Брюксел във видеовръзка еврокомисарят за изследвания, иновации и наука на Европейската комисия Мириъм Гийгън Куин. Министър Дончев обяви, че стремежът на сегашното правителство е да превърне българската икономика от догонваща в изпреварваща сред другите икономики на Евросъюза. Според него за това е необходима стабилна и предвидима бизнес среда, защото предприемачите не обичат резките движения. Европейското финансиране не е основно гориво за българската икономика. По различните оперативни програми тя може да разчита на около два милиарда лева, а това е песъчинка в морето. Но и усвояването на тези пари не върви добре, призна Дончев. Едва 20 % от европарите за реализацията на бизнес проекти са усвоени досега. 246 млн. лв. са определени само за иновации, но и от тях под 20 % реално са усвоени, подчерта министърът. Той изтъкна, че 50 млн. лв. са отделени за изграждането на вискокотехнологични паркове. Рискът тук бил те да не заприличат на индустриални зони и само изградена инфраструктура, без там да има събран научен потенциал. Томислав Дончев е на мнение, че България трябва твърдо да отстоява интересите си при преговорите с Брюксел за следващия програмен период от 2014 до 2020 г. Не е толкова важно колко пари ще договорим, а какъв ще бъде резултатът от тяхното усвояване, твърди министърът по усвояването на еврофондовете. Според него другото важно нещо е точното определяне на приоритетните сектори, които ще бъдат финансирани и развивани. Дончев посочи пет от тях – образование, иновации и високи технологии, енергетика и енергийна ефективност, транспорт и туризъм. Предприемачите могат да използват пари от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ за подготовка на специалисти., поясни зам.-министърът на труда и социалната политика Деяна Костадинова. По схемата „Развитие“ , финансирана с 250 млн. лв., могат да бъдат обучени 65 000 работници. С 51 млн. лв. ще се финансират схемите „Аз мога“ и „Аз мога повече“ за квалификацията на вече заети лица. На 31 млн. лв. за подготовка на своите служители ще могат да разчитат компаниите със сертификат за инвеститор клас „А“ и клас “В“, поясни Костадинова. През периода 2001-2009 г. във времето на икономически растеж малките и средните предприятия у нас са се увеличили с 24 %, съобщи Юлиян Николов, директор на дирекция „Икономическа политика“ в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според него в момента 90 % от фирмите у нас са микропредприятия, в които работят до 10 души, 8 % са малки фирми, 1.2 % са средни предприятия и едва 0.8 % са големи компании. За да имаме икономически растеж , базиран на износа на стоки с висока добавена стойност, 1.5% от БВП трябва да отива за иновации, е мнението на Николов. Той съобщи , че се подготвя специален закон за иновациите, който предвижда данъчни преференции за фирмите, които инвестират в нововъведения. Освен това съществуващият Иновационен фонд ще добие статут на юридическо лице и няма да бъде типична грантова схема, какъвто е в момента. Николов определи три приоритетни сектора за иновации – информационните технологии, технологиите за здраве и енергоефективните технологии.
Снимка на две колони - Сегашното правителство се стреми да създаде предвидима и стабилна бизнессреда, твърди Томислав Дончев.


27.09.2011 г., с. 16
100 млн. лв. са заделени за електронно управление
Инвестиционните проекти в областта на електронното управление са за над 100 млн. лева, основно европейско финансиране, обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на семинар „Програма в областта на цифровите технологии за Европа”, който се проведе в Плевен. Целта е гражданите да могат чрез интернет да работят и учат, да получават здравни услуги, независимо къде се намират, както и да бъде свалена административната тежест от бизнеса. Фирмите започнаха да подават годишни финансови отчети вече само на едно място, вместо както досега на три, а над 75% пращат данъчни декларации електронно. През октомври МТИТС пуска системата за електронна проверка на шофьорските изпити и електронна система за техническите прегледи. Факт е, че българските организации и фирми кандидатстват електронно по европейски проекти, отчете Московски. Администрацията на Плевенска област е реализирала един от първите проекти в областта на електронното управление. Вече напълно са разработени 18 общински услуги. Жителите на 12 областни и 74 общински администрации от Северна България ще могат да се възползват от издаване на удостоверения за адрес, за родствени връзки и семейно положение. Програмата за цифрови технологии на Европа, особено в частта за широколентовия достъп и електронното управление, изисква обединени действия на много ведомства – практически почти всички министерства, областните управи, органите на местната власт, обясни Московски. Регионалните летища имат дългосрочно бъдеще, но кризата в момента е стагнирала пазара, заяви Ивайло Московски. Той посочи, че са отворени процедурите за концесия на летище Русе, карго терминала на летищата в Пловдив и Горна Оряховица. Процедурата ще бъде удължена, тъй като до момента няма проявен интерес, защото кризата затруднява инвестициите в подобен вид летищна инфраструктура. Кореспондираме с посланиците на страните от ЕС, пуснали сме обяви в европейски медии, надявам се да се появи инвеститор, коментира Московски.
Снимка на две колони - Според Ивайло Московски изпълнението на програмата за цифрови технологии на Европа изисква обединени усилия на много ведомства.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет