В. Новинар 3 В. Новинар 3

Поправките в Закона за горите са последният напън за разграбване на горите в България. Това обявиха вчера от Коалиция "Да остане природа в България", която обединява неправителствени природозащитни организации. Промените са лобистки и ще доведат до скрита приватизация на най-значимия ресурс, останал в България, заяви Тома Белев от "Зелени Балкани". Еколозите за пореден път обявиха, че промените, вкарани между първо и второ четене на закона, са инициирани от кръгове от фирми, които имат интерес да строят в планинските курорти. Собствеността в тези фирми била преобладаващо офшорна, а техният интерес - да не плащат на държавата.

По думите на Белев, с приемането на поправките ще бъде открит пътят за продажба и замяна на гори. Ще може да се раздават държавни земи без търг, а търг ще се провежда само когато в горите ще се строи, каза той. Измененията на чл. 52 пък ще доведат до застрояване на горските територии със сгради и съоръжения за спорт. Промените предвиждат частните гори до 2 хектара да могат да се секат без търговско-стопански план. Няма да се считат за голи сечи изсичанията на горите край реките. Така на практика ще бъде разрешено масовото изсичане на крайречните гори, алармира Белев.

Според еколозите с приемането на закона сечите ще се повишат с 80% над прираста в горите. Като това според тях ще стане под натиска на фирмите за производство на биомаса. Еколозите се опасяват още, че сред негативните ефекти от повишената сеч ще бъде засиленият риск от наводнения и свлачищата. Около 33% от територията на страната са гори. Около две трети от тях са държавни, те заемат 20% от територията на страната. 10% от горите в България ще бъдат засегнати заради възможността да се стопанисват частните гори без горскостопански планове. Един процент от тези 10 на сто ще бъдат засегнати от строителство, алармираха еколозите.

Тома Белев обяви още, че новите текстове в закона нарушават Конституцията и договора на страната ни с ЕС. С промените ще бъде разрешено на трети лица да изграждат в чужда собственост ловно-стопански съоръжения, без договор и без съгласие на собственика, което нарушава Конституцията, каза Белев. По думите му, друго нарушение е възможността да се строи върху земеделски земи. Дава се и възможност държавните предприятия да влизат в спорни имоти, където държавата и частни лица спорят за собствеността, и да извършват сечи.

Според еколозите промените в закона нарушават и законодателството на ЕС, защото на практика се създават две национални схеми за помощ на инвеститори в спортни и културни и религиозни съоръжения. Това е така, защото се иска предварително съгласие на ЕК за всяка схема за държавна помощ. По думите им, друго нарушение на договора е възможността за съществуващите ски писти - държавна собственост, без търг и конкурс да се учредява право на ползване за срок от 10 години. Ако законът бъде приет, ще поискаме президентът да наложи върху него вето, а омбудсманът да го обяви за противоконституционен и нарушаващ договора на страната ни с ЕС, обяви Белев.

Съвсем наскоро стана ясно, че в Германия (държавата на основния идеолог на десния курс в Европа Ангела Меркел) университетските такси са били намалени 10 пъти.

Аргументът: криза е.

Друга новина долетя от Гърция - в местните хипермаркети свалили цените, за да могат да запазят клиентите си в тази мрачни времена за южната ни съседка.

Аргументът: криза е.

Пак в Германия за първи път от 2008 г. насам в много предприятия започнаха да вдигат заплатите и то с висок темп.

Аргументът: криза е.

* * *

В България обаче политическата употреба на кризата стана най-красивото извинение за трайната бедност на хората. Кабинетът нечовешки замрази заплатите, а инфлацията и скокът на цените започнаха да стопяват доходите като сняг в епоха на глобално затопляне. В България кризата се оказа извинение за постоянния скок на цените, за липсата на социална политика, за неразплащането с фирмите и за всичко останало.

В България идеята, че можеш да намалиш цените по време на криза, се родее с извънземно, което е кацнало с летяща чиния в центъра на София. Тук икономическата логика е древна и демонична: колкото повече хора не искат да купуват, толкова повече ще вдигаме цените, защото този, който е в състояние да плати 6 лева за килограм череши, ще си ги купи и за 10. Така спадът в потреблението се компенсира с постоянно вдигане на цените, което е все едно да лекуваш високо кръвно, като си прережеш вените - в началото може да има бърз ефект, но фаталният край е абсолютно сигурен.

Тази философия постоянно изхвърля хора зад борда и най-лошото - разяжда социалната тъкан, защото обществото се разпада до отделни индивиди, които се борят за оцеляване. Именно в мигове на криза може да се види как лошото мислене е равносилно на харакири. А икономическата вихрушка, която завъртя света, се оказа толкова лоша, че от нея никой не може да се спаси сам, необходими са колективни усилия и държавна намеса. В България обаче няма нито едно от необходимите условия.

Тук вместо държавата да увеличи заплатите, за да може хората да поемат глътка въздух, се появява неолиберален талибански продукт като фондация "Институт за пазарна икономика" и казва, че трябва да бъде премахната минималната работна заплата.

Тук при замразени доходи монополите постоянно вдигат цените, защото са наясно, че потребителите са им ръцете.

Тук при най-ниското заплащане в целия ЕС, лекарствата са едни от най-скъпите.

И аргументът: криза е.

Което означава само едно - Европа отдавна е на две скорости, но две скорости на мислене

Едното мислене успява да обхване цялата общност, да подреди кризисно света и да помогне на хората. Другото мислене действа саморазрушително и единствено и само в полза на богатите.

Това, което става в България, дори не може да бъде наречено дясно. Защото класическото дясно мислене винаги си е давало сметка за отговорността пред общността. Случващото се в България е психиатрично дясно, което си въобразява, че от обществото няма смисъл, а бедните са само тежест.

И както казваше старият виц, ние не само изоставаме с години от Европейския съюз, ние сме поне на един век и встрани, защото тук за актуални минават икономически идеи, които от години са захвърлени на бунището в Европа.

Кризата в света имаше пречистващ ефект в политическото пространство, защото показа колко остарели са схемите и колко наивни са надеждите за вечното благоденствие на неолибералния капитализъм. Заради това гневът на хората се прояви неочаквано - те просто престанаха да вярват в старата политическа система и потърсиха нови начини за спасение.

Един италиански политически анализатор - Алесандро Полити, дори съвсем сериозно предупреди, че Европа е на ръба на въоръжена революция. И всичко това по вина на финансовите спекуланти, които си играят на борсата със съдбата на цели държави. Вероятно това породи новото мислене в Европа. Политическите елити се сетиха, че хората, които управляват, заслужават различен живот и не такава непосилна тежест.

Само че българският политически елит е толкова далеч от разума и съчувствието, колкото автомагистрала "Тракия" от окончателното си завършване. Очевидно управляващият елит не се страхува от възмездие или гражданска война и заради това вижда в кризата единствено начин допълнително да изстисква хората и да ги натикват трайно в бедността.

Най-ужасното от всичко е, че усещането за криза е трайно състояние на българския дух. То се е запечатало дори в генетичната памет на хората. И вероятно това е причината при нас кризата да бъде преживявана винаги като край на света вместо като повод за ново начало.

През 1899 г. старазагорският поет, титулуваният като основен бохем на нашата литература, Кирил Христов, пише едно необичайно за творчеството си стихотворение. То е пример за това, че в България историческото време наистина не помръдва, след като текстове на повече от век успяват да прехвърлят икономическата и политическата мътилка на времето и отново да звучат актуално, все едно са писани от млад и вдъхновен марксист:

Далеко е Народний съд! Грабете!

Плячкосвайте един през друг без свяст!

Народът скоро няма да се сети,

та сметка да подири той от вас!

По-нататък в стихотворението се говори за това, че хората са толкова окрадени и озлочестени, та вече дори не смеят да вярват в по-добрия възможен живот. Кирил Христов с горчива ирония призовава всички властници да правят каквото си искат, защото българският народ не е гневен, така че те ще бъдат пощадени от вълната на бунта.

Нима не е прав? От толкова години България е в криза, че новината за кризата в световен мащаб почти не ни развълнува. Пък и тук кризата винаги означава, че бедните масово ще платят сметката за охолния живот на елита и за техния, единствено за техния, охолен живот.

Христов завършва стихотворението си с ужасяващо предупреждение, което звучи така, все едно е написано преди 2 минути:

Но щом изтръгнете последний залък

из разкървавените му зъби -

ще чуйте вий и в тоз народец малък

на мзда велика страшните тръби.

Още немного дълго под диктатурата на българския аргумент "криза е", и предупреждението на поета ще се сбъдне.

Май е време финансовият министър спешно да започне да чете литература.

По данни на Българската стопанска камара, за последните три месеца у нас са закрити 56 000 работни места, а над 27 000 малки и средни фирми са преустановили своята дейност. Цифрите са доказателство, че икономическата, финансовата и социалната политика на кабинета са пагубни за трудещите се, малкия и средния бизнес, а правителството работи в услуга на няколко големи монополи.

На първата международна конференция за инвестициите BULGARIA BUSINESS UP, състояла се в средата на м. май в София, се чуха тъжни истини по отношение на намаляващите чуждестранни инвестиции у нас през последните три години. Като тази, че един от най-големите инвеститори у нас - Германия, за 2011 г. има регистрирани инвестиции със знак минус 54,1 млрд.евро! На практика немските инвестори предпочитат да изтеглят вложенията си от България, вместо да направят нови. Така постъпиха немските енергийни гиганти: RWE - в края на 2009 г., и EON, която през т.г. предстои да финализира сделката за продажба на североизточното ЕРП с чешката "ЕлектроЕнерго".

На състоялата се неотдавна във Варшава среща на китайския премиер Вън Цзябао с лидери от Румъния, Черна гора, Хърватия, Унгария, Словакия, Литва, Естония, Македония, Албания и България, китайският лидер е получил по няколко големи проекта от всяка страна. Сред тях обаче не е имало български, а изп. директор на Българската агенция за инвестиции по-късно призна, че и не знае за такива. Цзябао е обявил създаването на специален инвестиционен фонд от 10 млрд. евро за страните от Централна и Източна Европа. Българският представител на възловата среща - вицепремиерът Симеон Дянков (останалите държави са представлявани от премиери) е трябвало да използва благоприятната възможност за презентиране на родни инвестиционни проекти, чакащи инвеститорски интерес (например индустриалните зони), но уви! С това вероятно не се изчерпва възможността за кандидатстване с проекти пред този фонд, но у нас

китайските инвестиции се броят на пръсти

До 2010 г. са включвали фабрика за стъкло, соларно-енергиен парк и заводи за производство на телевизори и климатици, и за периода 1996-2010 г. възлизат на 17,5 млн. евро. През 2011 г. те наистина надхвърлиха 70 млн. долара, след като бе завършен заводът за автомобили край Ловеч. Като цяло обаче са нищожни в сравнение с останалите държави от ЦИЕ. Според официални китайски данни най-големите китайски инвестиции в региона през 2011 г. са били в Румъния - 2,6 млрд. евро, и в Хърватия - 1,1 млрд. евро, а задлъжнялата Унгария договори кредит за развитие на стойност 1 млрд. евро. Нашите управляващи обаче стоят и чакат.

Съседите ни, като Турция и Сърбия, водят агресивна политика за привличане на инвестиции и резултатът е налице. Турция за последните 3 години бележи ръст на БВП с 8-10%, докато в ЕС е налице слабо възстановяване от кризата и скромен растеж на БВП. В Сърбия предоставянето на суми от 3 до 10 хил. евро за новооткрито място в зависимост от отрасъла дава резултати. Край Ниш бе открит завод в областта на високите технологии, в който са вложени 200 млн. евро. Впечатляваща е инвестицията на Fiat avtomobili Srbia (FAS), която в новия си завод за автомобили в Крагуевац инвестира около 1 млрд. евро. Тази крупна инвестиция се очаква да допринесе значително за възстановяването на сръбската икономика след кризата. Тя е съизмерима с обема на чуждестранните инвестиции у нас за цялата 2011-а - 1,065 млрд. евро. За сравнение: чуждестранните инвестиции у нас за 2008 г. надминаваха 9 млрд. евро и при управлението на ГЕРБ спаднаха с повече от 9 пъти.

Прогнозите за растежа на БВП у нас през 2012 г. вече значително се различават от заложеното в макрорамката на бюджета - 2,8%, и бяха коригирани през април и май съответно: ЕК - 0,5% (11 май); МВФ - 0,8% (10 май); БНБ - 0,7% (3 април); МФ - 1,4% (април). Налице е сериозна опасност България да не изпълни приетия от НС бюджет, освен ако инфлацията не ескалира предвид галопиращите цени на горивата.

Завишена е прогнозата за бюджетния ни дефицит

През ноември м.г. Брюксел очакваше дупката в хазната да достигне 1,7% през 2012 г., докато според актуалната прогноза той ще бъде 1,9%. За 2013 г. се очаква леко намаление на дефицита - до 1,7 на сто от БВП. Според ЕК възстановяването у нас се забавя заради слабостта на пазара на труда, продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор, както и срива в строителството. Негативно отражение върху българската икономика имат регионалните икономически и политически сътресения (в Гърция и в Румъния), намалението на капиталовите потоци и на брутните чуждестранни инвестиции.

"България греши, като смята, че с по-ниски заплати и данъци може да бъде конкурентоспособна. Винаги някъде ще могат да се намерят по-ниски данъци и по-ниски заплати". Това добронамерено изявление е на посланика на Франция у нас Филип Отие, направено през май по Дарик радио. Той посочи, че стратегията за по-голяма конкурентоспособност трябва да се базира най-вече на образование и квалификация. Независимо от наличието на 51 университета, икономиката ни изпитва остър недостиг на кадри с висша квалификация в областта на високите технологии. Особено се чувства липсата на медицински и IT специалисти. България е подложена на въздействието на три фактора: демографски срив, увеличаване дела на рано напускащите училище, което води до по-ниско ниво на квалификация и дори на грамотност, и засилена емиграция на квалифицирани кадри. Според председателя на БСК Божидар Данев "днес на българския трудов пазар има остър недостиг на технически кадри, а от университетите продължават да излизат огромно количество хуманитаристи, за които работни места няма. Ако тази порочна практика не спре, сме обречени да развием "икономика на mall-овете и call-центровете", а постиженията ни в сферата на технологиите ще останат един добър спомен от миналото". За преодоляване на посочения недостиг следва да се предвидят стимули, но за такива

правителството на ГЕРБ не предвижда пари

Възможни стимули са достоен размер на студентските стипендии, и вместо да се увеличават с около 100 лв. семестриалните такси, за инженерните специалности те следва да бъдат премахнати, а техническите университети да се компенсират с тези суми и да се повишат средствата им за научноизследователска дейност.

Доста преди изборите във Франция стана ясно, че икономиките без растеж не работят. След вота тенденцията се засили и е почти сигурно, че ЕС ще се принуди да приеме пакт за растеж, който да допълни фискалния. "Растеж" е новият рефрен и в Брюксел. Там вече се говори, че бюджетните правила не са заковани, а "адаптивни". Президентът на ПЕС Сергей Станишев използва победата на Оланд във Франция, за да постави този въпрос на срещата си с председателя на ЕК Барозу, като настоя ЕК да предложи стимули за растежа в Европа успоредно с мерките за финансова стабилност, а също и през следващия програмен период (2014-2020) ЕС да не намалява фондовете за сближаване, насочени към новите членки.

Вероятно ще се реализират идеите на Франсоа Оланд, с които той спечели французите, за увеличаване капитала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за "проектни облигации", с които да се финансират инфраструктурни проекти, и за по-добро използване на средствата от структурните фондове на ЕС. Те не са нови, от месеци "отлежават" в Брюксел, Берлин и Франкфурт, където е седалището на ЕЦБ.

Ще може ли България да приспособи икономиката и публичните си финанси към бъдещия Пакт за икономически растеж на ЕС, за който настоява новият френски президент социалист Франсоа Оланд? По-скоро не, предвид хаотичните действия на правителството в областта на фискалната политика и лобистката му икономическа политика в защита на монополните структури и в ущърб на малкия и средния бизнес. Известно е, че именно там се разкриват най-много работни места. Но това не е приоритет на кабинета, тъй като осигуряването на икономически стимули за МСП не е като рязането на ленти, не се отразява в медиите. Остава надеждата, че част от неизразходваните 82 млрд. евро от структурните програми ще достигнат и до българските фирми от реалната икономика, а не до приближени до ГЕРБ "приятелски" компании.

„Ще направим около 100 курса и ще изхвърлим всичко на сметището край с. Първенец", обясни Иван Васев, собственик на фирма „Строймаш". Част от бетонните блокове ще бъдат използвани за укрепване коритото на река Чая.

„Вместо да се хвърлят, може да го заздравят там, където е продънено", каза Васев.


13.06.2012 г., с.2-3
Според планираните ремонти по пътищата това лято
И на север, и на юг - тапи към морето
Затварят част от „Хемус”, ремонтират и участъка Бургас-Сарафово
Пътят към морето това лято ще се превърне в истинско изпитание за шофьорите, а тапи ги чакат точно преди да стигнат, показа проверка на в. "24 часа".

За тези, които ще почиват по Северното Черноморие, основното препятствие ще е ремонтът на естакадата при Девня на магистрала "Хемус".

Той е от най-важните проекти по програмата на пътната агенция в област Варна. Съоръжението е ремонтирано за последно преди близо 20 години. Като част от аутобана естакадата била от изключително значение за трафика Шумен-Варна и София-Варна, поема и част от транзита от Дунав мост към курортните комплекси.

Срокът за изпълнение е 6 месеца. Строителните работи се извършват поетапно - първо в северното платно, в посока София, а после - към Варна. Докато върви ремонтът, ще бъде затворен участъкът от магистралата от пътен възел "Девня" (при Суворово) до пътен възел "Неофит Рилски" в посока от Варна към София. Движението ще се пренасочва по първокласния път Русе-Варна.

След приключване на северното платно и пускане на движението, ще се затвори южното към морската ни столица.

Водачите трябва да отбиват на изток от естакада "Девня" и следващия пътен възел, който е за Провадия, за да се върнат на магистралата. Те ще трябва да шофират по стария път Варна-София. Слизането от магистралата не удължава маршрута, защото обходният път е успореден, но пък пада скоростта на движение, което удължава и пътуването.

Зам.-шефът на пътната агенция Илияна Захариева обясни, че при този ремонт няма да има двупосочно движение по едното платно на магистралата, защото практиката показала, че така се стига до много катастрофи.

Ремонт е предвиден и на пътния подлез на „Хемус" при с. Млада гвардия. За повишаване на безопасността на отбивката за Провадия ще бъдат поставени близо 3 км предпазна ограда в средата на участъка. Предвидени са изкърпване на пътната настилка, подравняване на банкети, изрязване на храсти, почистване на отводнителни съоръжения, ремонт на предпазната ограда.

В началото на магистралата на 5-и км при с. Желява също има ограничение на движението - то важи за светлата част на деня в активната и аварийна лента и се налага заради ремонтни дейности.

По програма "Транзитни пътища V" се работи по пътя Дуранкулак-Каварна - ремонтират се мостовете между Дуранкулак и с. Езерец. Движението е в едното платно. Има сигнализация, която обезопасява преминаването през участъка. Дейностите трябва да приключат до края на юни.

След това обаче ще се полага износващият пласт по цялото трасе, което ще продължи през целия активен летен сезон и се очаква да завърши в началото на ноември.

Дългоочакваното откриване на новите участъци от магистрала "Тракия", на които се разчиташе да съкратят времето за пътуване до Южното Черноморие, пък може да е без ефект.

В началото на юли пускат отсечката Стара Загора-Нова Загора, следващата част до Ямбол ще е готова към средата на юли. Участъкът до Петолъчката трябва де е готов в началото на август. Според изчисленията на експерти новото трасе ще спестява

40 минути от времето за пътуване.

Но то може да бъде "изядено" от друг ремонт при Бургас. Става дума за Бургас-Сарафово-Слънчев бряг. От двулентов пътят ще бъде разширен на 4-лентов.

Пускането на пътния възел би трябвало да обира колите за бургаския 80-хиляден комплекс Меден рудник и движението за курортите на юг. Сега всяко лято на изхода на Бургас се образуват огромни тапи, които превръщат в кошмар влизането и излизането от града.

С новото кръстовище трафикът чувствително ще се разтовари, убеден е кметът на Бургас Димитър Николов.

По магистрала "Тракия" се кърпят и дупки при 90-ия км на пътен възел "Гелеменово" в посока Пловдив.

На юг се обновяват и около 16 км от пътя Царево-Ахтопол-Резово, който трябва да е готов още това лято. Въпреки че отвежда към едни от най-красивите плажове по Българското Черноморие досега отсечката бе ад за пътуващите. Заради окаяното състояние на шосето много от курортистите се отказваха да пътуват на юг от Ахтопол, където лятото е по-дълго и морето по-чисто. Две коли по пътя трудно се разминаваха, а огромните дупки отказваха и най-смелите да минават по него.

Работи се и на пътен възел Бургас-Средец-Созопол. Предвидено е строителството да приключи до 30 юни. Движението между надлез "Владимир Павлов" и ремонтирания възел се извършва в едното платно.

Приоритет в ремонтите на пътната агенция, които започнаха още в края на март, са направленията с по-голям трафик. Това са натоварените дестинации между по-големите градове, както и цялата първокласна републиканска мрежа. Вече са изкърпени най-критичните участъци по автомагистралите, пътят София-Благоевград-Кулата, Пловдив-Хасково, Велико Търново-Габрово.

От агенцията призоваха водачите да проявят търпение, когато преминават през участъци с временни ограничения на движението заради ремонтните работи. Апелът е да се движат с повишено внимание, да спазват указанията и да поддържат скорост, съобразена с пътната обстановка.