В. Стандарт 2 В. Стандарт 3

- Категорично не, защото сме убедени, че в Брюксел няма да се погледне с добро око на подобно искане. За тях е нарушена свободната конкуренция на пазара не само в България, но и в це­лия ЕС, защото сме предос­тавили нерегламентирана държавна помощ на опре­делени субекти за сметка на останалите. За голямата част от замените дори не е имало сериозен коефи­циент, който да отразява атрактивността на мястото. А според наредбите на МС цените за замени на горски­те терени са започвали от 68 ст. на кв. м и са стигали до 28 лв. на кв. м. Средната цена, на които са правени заменките, е била 8 лв. на кв. м. Дори преди ударно извършените 47 замени в началото на 2009 г. се го­вореше за цена от 6.50 лв. на кв. м, а основната част от получените терени е край черноморското крайбрежие и в атрактивни курорти. Самият експредседател на Държавната агенция по го­рите Стефан Юруков е при­знавал в медиите, че в мо­мента, в който замяната ста­не факт, новият собственик веднага е правел постъпки да смени предназначението на имота си.

Това обаче не е било не­законно?

- По нашия Закон за го­рите не е било, но е било в нарушение на европейското законодателство за свобод­на конкуренция и също така неморално.

Изчислявали ли сте как­ви са загубите за държа­вата?

- В края на 2008 г. близо 6 млрд. лв. общо за земедел­ски земи и горски терени, а 3 млрд. лв. само за горски­те. Изчисленията са праве­ни на базата на пазарните цени, като са сравнявани и цените на реализираните сделки с пазарните цени на съседни имоти.

► Вие ли сезирахте ЕК?

- Жалбата беше написа­на през лятото на 2008 г. от коалиция "За да остане природа в България", в ко­ято членуват екологични организации и НПО, като ние сме сред най-актив­ните членове, но върху да­нните са работили и други организации. Подадохме сигнала в Главна дирекция Конкуренция в ЕК. Той е подробен анализ от 600 страници доказателствен материал за цените на имо­тите.

По принцип в такива слу­чаи Брюксел дава срок от 20 дни държавата да даде отговор дали е вярно. Ако няма такъв, ЕК решава са­ма. Ако прецени, че има нарушение, държавата се задължава да възстанови ситуацията в чистия й вид, в случая преди замените. Иначе подлежи на глоба. Това е много важно, за­щото с финансовите санкции се започва само когато държавата не е направила нищо, за да върне старата ситуация.

► В такъв случай какъв е шансът на България?

- Да възстанови положе­нието отпреди времето на заменките - най-общо ка­зано, да развалим сделките. Ние предлагаме комплекс­но решение със стъпките, които трябва да се направят. Истината е, че в момента от страна на ЕК изобщо не става дума за глоби.

Светлана Трифоновска
Визитка Кой е Живко Богданов

► Живко Богданов е инженер по горско стопанство във WWF - Световен фонд За дивата природа.

► Завършил е Лесотехни­ческия институт в София през 1996 г- притежава диплома за управление на горски предприятия.

Работил е в горския сек­тор и в дървопреработвателни предприятия.

Акценти Как да избегнем глобите

► Еколозите от коали­ция "За да остане приро­да в България" предлагат няколко стъпки, с които да избегнем глобите на ЕК.

► Да се променят чети­рите закона, които каса­ят замените в Закона за горите.

► В Закона за устройство­то на територията да се напише, че се забранява смяна на предназначение­то на горските терени.

►Да не се допуска застро­яването на сменените територии, като те се ползват единствено за гора.

► Тази стъпка ще намали предпоставките за нали­чие на държавна помощ пред ЕК, тъй като ще се намали самата помощ като цени, понеже отново ще се промени статутът на тази земя. Като горска тя ще струва много по-малко, отколкото, ако е за строителство. ►Другото, което предла­гат зелените, е да се раз­валят сделките и държавата да си върне горите.

► Когато ЕК установи, че става дума за нерегламен­тирани държавни помощи, Брюксел насърчава да се възстанови предиш­ната ситуация дори и по принудителен начин.

► В България това е възможно по закона за дого­ворите, за държавните имоти.

► От 33 хил. дка заменени гори 29 хил. дка все още не са с променен статут и продължават да са гори. 4 хил. дка са с променен статут, но в малка част от тях е изсечена гора­та, сменено е предназна­чението, минали са ПУП

и има строеж в различна фаза.

► 3700 дка са с промене­но предназначение, но нямат разрешение за строеж и са все още гора. Предлагаме всички тези сделки да се развалят, да си вземе гората държавата и да върне на собстве­ниците горите, които са дали.

► Случаите, в които е сменено предназначени­ето, но още са гори, държавата да компенсира собствениците за разхо­дите, които са направе­ни по промяна на предназ­начението.

► Това е компромисен вариант, за да нямат основание тези хора да претендират за разваля­не на сделките.


22.02.2010 г., с. 9
Собствениците да си доплатят до пазарните цени
Няколко варианта са коментирани в парла­ментарната група. Един от тях е министерството на земеделието да иска разва­ляне на сделките с новите собственици. Проблемът е, че замените са законни и за да се развалят сделките, трябва да има нередност в самата процедура. Такива дела обаче биха се точили с години и смятам, че този вариант е неприложим. Има идея сделките да се развалят със закон, но според юристите от НС това е трудно приложимо, тъй като според тях няма правни мотиви, освен това такова решение може да бъде атакувано в КС.

Засега според мен един­ственият реалистичен вариант, който се обсъжда в момента, е да се даде възможност на собствени­ците на заменени терени, които пожелаят, да се изключат от горския фонд и тези площи от гора да станат строителни пло­щадки. Става дума само за терените, които са извън защитените зони, Натура 2000 и т.н. В същото време собствениците трябва да

си доплатят до пазарните цени на имотите. Който обаче иска гората да оста­не гора, да си я стопанисва като такава, както е в моя случай.

Все пак много внимател­но трябва да се подходи,

защото има случаи, в които са придобивани над 1000

дка гора с решение на МС, при това в червена зона. За жалост някои от тях вече са продадени на трети собственици.

Така или иначе, преди да се направи каквото и да било, са нужни консулта­ции с ЕК. Ако оттам дадат положителен отговор, това ще реши нещата. От една страна, ще има обществе­на справедливост, от друга, ако има глоба, с тези пари ще можем да я платим, а средствата ще може да се ползват и за лесомероприятия.

Според мен има известна спекулация със загубите, които представят еколози­те като число - 3 млрд. лв. Това произтича от факта, че те са ползвали офертите само за продажна цена.

Равнопретегленият BGTR30 заличи 2.36% на седмична база до 330.45 базисни точки, а бенч-маркът на сините чипове Sofix претърпя отрица­телна корекция от 2.29% и затвори седмицата на 430.51 пункта. Най-малко за последните 5 сесии загуби секторният BGREIT, който се понижи с 0.28% на седмична база до 45.49 точки.

Сесията в петък раздели индексите по двойки в движението им. С отбора на мечките останаха BG40 и BGTR30, които загубиха съответно 0.85 и 0.49% от стойността си. Sofix и BGREIT добавиха 0.24% и 0.13% към актива си.

Търговията в последния работен ден от миналата седмица донесе спад в капитализацията на 46% от търгуваните позиции, а биковете успяха да напомпат акциите на 33% от компаниите.

Форуком Фонд Имоти АДСИЦ беше най-силно поскъпващата акция, след като дружеството добави

17.65% към пазарната си оценка. Общо 2 хил. лота смениха собственика си на цена 1 лев за акция.

Най-силни разпродажби имаше за дяловете на Българска роза Пловдив АД. Книжата на козметичната компания се сринаха с 18.6%, като при прехвърлени 2300 лота цената за акция се стопи до 0.35 лв.

Инвеститорският интерес беше съсредо­точен върху книжата на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ и синия чип Централна кооператив­на банка АД. По позицията на фонда минаха 26 830 книжа, а при трезора 24 177 акции смениха собстве­ника си.

Търговията

През 2008 п стокообменът между България и Румъния възлиза на 2.5 млн. EUR, което е ръст от над 50% в сравнение с предходната година и два пъти повече в сравнение с годината преди присъединяването на двете държави към ЕС. Заради кризата обаче резултатите се свиха, като за периода януари 'х ноември спадът на стокообмена ни е с 23.4% до 1.8 млн. EUR. Въпреки това обаче Румъ­ния е на четвърто място сред външнотърговските ни партньори след Гер­мания, Гърция и Италия. За северната ни съседка изнасяме желязо, пшени­ца, медикаменти и др., а внасяме основно нефтени продукти и автомобили.

Инвестиции

Не можем да кажем, че инвестициите от и към Румъния са много големи. По данни от 2009 г. на външното министерство на Румъния в България са регистрирани 36 дружества и представителства с румънско участие, от кои­то 9 са със 100% румънски капитал. Топинвеститорът е Ромпетрол. Вложенията на северните ни съседи за 2008 г. възлизат на 9.84 млн. EUR, но за сметка на това само за деветмесечието на 2009 г. обемът им е 216.3 млн. EUR.

В същото време българ­ският бизнес има доста по-голям интерес към праве­нето на бизнес на север от Дунав. Към март 2009 г. са регистрирани 1014 друже­ства с българско участие и капитал от 18.5 млрд. EUR. Това нарежда България на 41-во място сред инвести­торите в Румъния.

Инвазията на българ­ските компании започна още към 2004 г. и се ус­кори след членството ни в съюза. Вече имаме и добри примери за добре позиционирани български компании, като веригата за техника Техномаркет, пе­тролната компания Приета ойл, производителя на пе­рилни и почистващи пре­парати Фикосота синтез, добри търговски позиции имат Белла България, Де­вин и др. Инвестиции във финансовия сектор има и Еврохолд България.

Туризъм

Българите също започ­наха да се интересуват от възможностите за туризъм в северната ни съседка. През 2008 г. близо 482 хил. българи са минали грани­цата, а през 2009 г. - 445 хил. Спадът е със 7.5%, но Румъния е трета в посеще­нията ни зад граница.

През моста

Един мост ни свързва, един мост ни дели. Всъщност има вероятност към 2011 г. вече да бъде завършен проектът за изграждане и на Дунав мост 2 при Видин - Калафат, на който три правителства вече правиха първа копка. За­ради забавянето страната ни е изправена пред риска да загуби финансирането на проекта по програма ИСПА в размер на 70 млн. EUR. Идеята е и България, и Румъния да настояват за отсрочка с от по 6 месеца, или общо година. Това ще е и фокусът на срещата на премиерите на двете държави в петък, 26 февруари. И ако този проект се окаже успешен, може би ще се даде старт и на още три по поречието на Дунав. Дото­гава обаче трябва да се по­мисли дали има нужда от такси за преминаването на моста при Русе или поне те реално да се използват за поддържане на съоръже­нието, призовават предста­вителите на бизнеса.

За периода 2008 г. - пър­вата половина на 2009 г. приходите от такси въз­лизат на 45 млн. лв., но само около 300 хил. лв. са използвани за реновация, става ясно от справка, предоставена от Нацио­нална агенция Пътна ин­фраструктура.

Дарина Черкезова
Снимка на три колони - До края на 2011 г. има шанс най-накрая да бъде изграден и Дунав мост 2. Има планове и за още три




22.02.2010 г., с. 20
Интервю Антон Пакурецу, посланик на Румъния в България

България и Румъния са партньори, а не конкуренти

Румънски фирми искат да участват в строежа на магистралите у нас
Визитна Кой е Антон Пакурецу?

► Н. Пр. Антон Пакурецу е посланик на Румъния в България от пет месеца.

► Преди това е бил на дипломатическа работа в Женева и Страсбург.

► Казва, че сега в България се чувства много повече като у дома си. Завършил е филологическия факул­тет на Букурещкия уни­верситет.

► Посланик Пакурецу гово­ри и български език, това е била втората му специ­алност в университета в Букурещ.
►Ваше Превъзходител­ство, с какво румънците . свързват България?

- Между нашите две дър­жави има силна връзка. През последните години от комунистическото уп­равление хората от южната част на Румъния започнаха да гледат българската те­левизия. Така че те дори и сега си спомнят предавания като Мелодия на годината, Студио X, Лека нощ деца, Всяка неделя, футболни мачове, игрални филми и т.н. Малко по малко ние успяхме да се отворим към България. След падането на комунизма и откакто сме членове на Европей­ския съюз и НАТО, вече наблюдаваме друг феномен - повече от 1 млн. румънци идват годишно в България. Половината от тях остават в страната като туристи, а останалите са транзитно преминаващи към Гърция и Турция. Бях положително изненадан, когато видях в българските ресторан­ти менюта на румънски език. Това за мен означава много, защото румънците започнаха да се чувстват в България като у дома си.

►Кой е основният фактор, който провокира румън­ците да идват на почив­ка в България - цените, близките разстояния или нещо друго?

- Румънците имат мно­го положително отноше­ние към България и тук им харесва. Да, цените са по-ниски с около 20-30% и разстоянията са близки, но най-важният фактор за силния им интерес към България е това, че заради членството ни в ЕС вече няма визи и преминаването на границата става много лесно.

►Нашите две държави са в постоянни съревнования в рамките на ЕС. В кои области обаче можем да си подобрим сътрудни­чеството?

- Преди да станем чле­нове на ЕС имаше някак­ва форма на конкуренция между двете държави. Сега си даваме сметка, че като партньори имаме общи ин­тереси и проекти. Примери в това отношение са про­ектите за трансграничното сътрудничество, както и за изграждане на повече мостове на Дунав.

►Уж сме добри партньори, но това май не е съвсем така, като се има пред­вид, че проектът за изграждане на Дунав мост 2 се забави значително?

- Знам, че понякога българските медии казват, че Румъния забавя изгражда­нето. Но това не е така. Министрите на транспорта на двете държави, както и представители на испанска­та фирма изпълнител FCC участват заедно в комисия, в която непрекъснато се ко­ординират и правят всичко възможно, за да ускоряват проекта. Смятаме, че е възможно мостът да бъде за­вършен до края на 2011 г.

Не знам дали сте имали възможност да видите то­ва, което е изградено към момента. Впечатляващо е, че подпорните пилони са около 100 м, като от тях са­мо 30 м са над водата. Това е огромна работа. Строи­телството обаче понякога зависи и от дребни неща. Например тази зима не бе­ше от най-топлите и през ноември - декември не мо­жеше да се строи нормално. Проектът е важен и за Бъл­гария, и за Румъния. Дори има проекти за изграждане­то на нови мостове.

►Доколко е реално изграж­дането на още три моста, щом строителството на втория се бави с години?

- Много е реално, макар че преговорите са на на­чален етап. Обсъждат се планове за изграждане на мостове при Кълъраш - Си­листра, Бекет - Оряхово и Турну Мъгуреле - Никопол. Ние искаме да има повече физически връзки между нашите две държави. Дори можем да усвояваме евро­пейки пари за съвместните ни проекти по Дунав. По програма Трансгранично сътрудничество за целта са предвидени 260 млн. EUR. Сега е в ход и Дунавската стратегия на ЕС. Двете ни държави имат около 500 км обща речна граница, така че трябва да заложим на соли­дарност и сътрудничество. Има пари, остава само да реализираме проектите, ка­то работим заедно. Трябва да си сътрудничим и по отношение на политиката ни в Черноморския регион, който е свързан с осигу­ряването на сигурност на транспорта, опазването на околната среда и т.н.

►Освен Дунав мост 2 кои други теми ще се обсъждат между премиерите на България и Румъния на 26 февруари, за когато е планирана визитата на румънския министър-председател Емил Бок у нас?

- И Румъния, и България ще се борят за същия под­ход за удължаването на сро­ка за усвояване на субси­диите за Дунав мост 2. По време на посещението на премиера се предвижда да се обсъждат двустранните отношения, регионалните и европейските проекти.

►Как оценявате нивото на двустранните иконо­мически отношения между България и Румъния и какво може да се направи За подобряването им?

- През 2004 п, преди да станем членове на ЕС, двустранният ни стокообмен беше около 200 млн. EUR. След присъединяването ни към съюза обменът стана десет пъти повече и през 2008 г. достигна 2.5 млрд. EUR. Миналата година имаше спад заради криза­та - докъм 2 млрд. EUR. Данните показват положи­телното влияние на член­ството на двете държави в ЕС. През първите години имаше много хора, които

се интересуваха от недви­жими имоти в България, но сега тази сфера е най-засег­ната от кризата и това вече не е така. Сред големите румънски инвеститори са петролната компания Ром-петрол, мебелната верига Мобексперт и др. Бълга­рите карат и румънските автомобили Dacia.

►Как кризата повлия на туризма, стокообмена и инвестициите между двете държави? Какво да очакваме през 2010 г.?

- Няма охлаждане на ин­тереса от Румъния към Бъл­гария и няма да има. Ако българската икономика е атрактивна за румънските бизнесмени, те ще дойдат. Като се има предвид, че тази година очакваме ико­номическите данни за двете държави да се подобрят, и за тренда на двустранните ни икономически отноше­ния можем да бъдем опти­мисти.

►Повече конкуренти ли сме или повече партньори на икономическо ниво?

- Има и от двете. Може би има определена конку­ренция в търговско-икономическата област и това е нормално, но аз гледам повече към сътрудничест­вото и възможностите за развитието му. Знам, че в България започват големи проекти, например за изграждане на магистрали, и мога да ви кажа, че ру­мънските фирми са много заинтересовани да участват в тях. Нашите двустранни отношения се основават на солидарност, партньорство и прагматизъм.

- В края на миналата година Българо-румънска­та търговско-промишле­на палата (БРТПП) със заявление за достъп до обществена информация получи от Национална­та агенция Пътна инфра­структура (НАПИ) данни за приходите от такси за преминаване на моста Ру­се - Гюргево на Дунав за 2008 г. и първото полуго­дие на 2009 г. и за размера на инвестираните средства в неговата поддръжка за периода. През 2008 г. ре­ализираните приходи са приблизително 33.9 млн. лв., а за първите 6 месеца на 2009 г. от такси са съ­брани 11.1 млн. лв. Това са само постъпления, съби­рани от българска страна за преминаване по моста в посока Русе - Гюргево. Съгласно предоставената справка от НАПИ реални­те разходи за поддържане на Дунав мост за периода 1 януари 2008 - 31 юли 2009 г. са 300 949 лв.

Тези данни за драстич­ната разлика между съ­браните приходи от такси за преминаване на Дунав мост и реализираните разходи за поддръжка на моста отново повдигат въпроса за целесъобраз­ността на налаганите так­си. С оглед икономическа­та криза и намаляването на стокооборота между България и Румъния през 2009 г. премахването на таксите за преминаване на Дунав мост би имало директен положителен и стимулиращ ефект върху българския бизнес и би насърчило икономическия и социалния обмен между двете страни.

Позицията на БРТПП е, че положителните ефекти от отпадането на таксите на Дунав мост ще са зна­чително повече от пропус­натия приход в бюджета на страната от тези такси. Министърът на външните работи Николай Младенов многократно заявяваше

преди две години, че так­сите на Дунав мост проти­воречат на принципите на ЕС за свободно движение на хора и стока, освен това са предпоставка за коруп­ция. Сега е моментът тази позиция да се трансфор­мира в реални стъпки за значително намаляване на таксите и отпадането им за леки автомобили.

Друг обезпокоителен въ­прос, свързан с Дунав мост при Русе - Гюргево, е необходимостта от основен ре­монт на съоръжението, тъй като лошото състояние на моста става все по-очевид­но. Но както скоро стана ясно, това най-вероятно ще се случи след 3 до 5 години. Според експерти обаче това е срок, който е доста рисков за съоръжението и за пре­минаващите през него.

►Как според БРТПП се развиват българо-румънските икономически отношения?

- През последните го­дини българо-румънските икономически отношения се развиват изключително динамично, а търговията между двете страни рас­те със стабилни темпове. За 2008 г. стокообменът между България и Румъ­ния е 2.36 млрд. EUR, ка­то това представлява 52% ръст спрямо предходната година. Засили се и инте­ресът на румънски и бъл­гарски граждани за пъту­вания през границата с цел бизнес и туризъм. През миналата година над 900 хил. румънци са посетили България най-вече като туристи.

През последната година и половина се проявиха ефектите от кризата върху двустранните икономиче­ски отношения. Стокооб­менът между България и Румъния за периода януа­ри - юли 2009 г. е бил 1.21 млрд. EUR и това пред­ставлява спад от 16.5% спрямо същия период на миналата година. През първите седем месеца на 2009 г. значително е нама­лял вносът на България от Румъния - с 27.6%, в срав­нение със същия период на 2008 г., докато износът към северната съседка е останал почти без промя­на, регистрирайки спад от 1.4%. Основната причина е, че България внася от Румъния предимно индус­триални продукти, а този сектор е един от най-засег­натите от кризата.

Водещите продукти в износа на България към Румъния продължават да бъдат нефтени масла, ме­тални изделия, земеделски продукти и продукти на хранително-вкусовата и леката промишленост. От северната си съседка Бъл­гария тази година внася най-вече масла, електроу­реди, нефтен газ, метални отпадъци, машини и други индустриални продукти.

Негативно въздействие върху търговията между България и Румъния има­ше и обезценяването на основната парична едини­ца на северната ни съседка - леята, спрямо еврото през миналата година.

► Кои са по-значимите проекти, които се пред­виждат за изграждане в Северна България?

- Проект с голяма важ­ност за развитие на конкурентоспособността на българската икономика и на северните планови ре­гиони е изграждане на ав­томагистрала Шумен - Русе и свързване на естестве­ния транспортен коридор - река Дунав при Русе - с международното летище и пристанище Варна чрез магистрален път. Това би оказало пряко положително влияние върху икономи­ческото развитие и инвес­тиционната привлекател­ност на северната част на България. За отбелязване е фактът, че румънската държава приключи с из­граждането на автомаги­стралата от Букурещ до Дунав мост.

►Има ли и какви са ос­новните пречки, както и перспективите за раз­витие на двустранните отношения?

- Съществува голям по­тенциал за реализиране на съвместни трансгранични проекти чрез консорциу­ми, които да включват български и румънски фирми, производствено коопериране и двустранни инвестиции. За съжаление съвместните проекти меж­ду компании от България и Румъния са изключително малко спрямо наличния потенциал, а двустранните бизнес отношения се изра­зяват основно в търговия, която следва конюнктурата на пазара и често има спекулативен характер. Огра­ничени са и инвестициите на румънски компании в България, както и обрат­ното.

По-сериозно присъст­вие на БРТПП се очаква в проекти, които може да се реализират по линия на ОП Опазване на околната среда и във всички трансгранич­ни проекти съвместно с държавните институции, които имат отношение по тези въпроси.

Става въпрос както за български, така и за ру­мънски държавни и неправителствени организации, тъй като има и финансов капацитет. Не е за омало­важаване и фактът, че по отношение на туризма съ­що може да се направи дос­татъчно и да се използват възможностите на Дунав, както това са направили отдавна по-големите евро­пейски градове.