Ингвиналната херния по рождение

Традиционното сред­ство за поддържане на слабите места на коремна­та кухина са колани за при­тискане на стените, през които се изсипва хернията. Освен че са неудобни за носене, те трябва да се сменят на всеки няколко години, тъй като се раз­теглят. Не бива обаче да се използват в случаите, ко­гато хернията не може да се прибере, тъй като на­тискът им може да доведе до допълнителни усло­жнения.

Фиг. 14. Разновидности на хернията

на в долния крайник.

Веднага след диагностицирането на аномалията е не­обходима спешна хирургическа намеса, пак поради риск от прищипване.

на пъпа. До хирургическа намеса се прибягва едва след 2-годишна възраст.

Образува се при изтънена тъкан по белега от операция. Тъй като тъканта на белега не е еластична, лесно може да се отпусне, когато е под постоянно напрежение — вдигане на тежести, хронична кашлица или напъни при запек. Същото въздействие има и напредването на възрастта и недостигът на витамин С. Следоперативни усложнения като инфекция на раната или тежък кръвоизлив също доприна­сят за отпускане на тъканта.

Този вид херния може да се коригира хирургически, а ако това не е препоръчително за пациента, се прибягва до поддържащ колан.

ЕПИГАСТРАЛНА ХЕРНИЯ

Така се нарича изсипването на парче тлъстина (поня­кога черво) през слабо място на коремната стена между пъпа и гръдния кош. Това е естествената линия, където се съединяват мускулите на коремната стена. Симптомите обикновено са болка в горната част на корема след ядене, поради което тази херния често погрешно се диагностици­ра като лошо храносмилане. Коригира се лесно чрез зашиване на изтънената коремна стена.

Тя се получава, когато част от стомаха преминава от коремната кухина през отвор (хиатус) в диафрагмата и нав­лиза в гръдния кош. Най-често се среща при мъжете с над­нормено тегло и при пушачите. Понякога съществува още

по рождение.

Тази херния дава два вида симптоми: в резултат на тежест в гръдния кош (кашляне, задъхване, притискане, хълцане )и вследствие на смущения в системата от клапи между хранопровода и стомаха (оригване, лошо храносми­лане, парене, изострящо се при навеждане или лягане). При много хора тази херния в лека форма не дава симптоми и не може да се диагностицира.

Хиатусната херния се установява чрез гастроскопия; рентгенов преглед се налага в редки случаи.

Лечението изисква преди всичко сваляне на излишно­то тегло, хранене по малко и на често, избягване на навеждането и лягането след хранене, отказване от пушенето и вдигане на горната част на леглото, за да се възпре движе­нието на стомашното съдържание нагоре по хранопрово­да по време на сън. Някои пациенти намират покой нощем само ако са напълно изправени. Медикаменти от рода на антиацидите облекчават паренето и предпазват чувстви­телния хранопровод от киселинно увреждане. Пургативите допринасят за динамизиране на мускулите на отделител­ната система.

При по-тежки симптоми хиатусната херния се лекува оперативно. Процедурата е сложна, тъй като изисква връ­щане и закрепване на стомаха на мястото му в коремната кухина.

Мъжкият скалп съдържа между 100 000 и 150 000 косъма. Нормално е всеки ден да падат средно 80-100 от тях, за да дадат път на новопоявилите се. Ако косопадът е по-интензивен, косата постепенно оредява.

Всеки косъм има свой жизнен цикъл. Фазата на рас­теж продължава от 2 до 6 години. Следва около тримесечен период на покой, през който косъмът изобщо не нараства. След това пада. Ако фоликулата вече не е жизнеспособна, нов косъм не може да изникне и в този участък загубената коса не се възстановява.

Във всеки момент, 90% от косата е във фаза на растеж и само 10% — в състояние на покой. Ако сте под стрес, страдате от тироидна болест, имате желязодефипитна анемия или взимате някакви лекарства, жизнените цикли на стотици косми се синхронизират така, че те.започват да падат едновременно. По този начин се оголват малки учас­тъци от главата и се получава частично оплешивяване, на­речено алопеция, което се лекува доста трудно. Намазва­нето на засегнатите места със стероидни кремове може да даде положителен резултат. Но и без да се вземат никакви

мерки, в повече от 70% от случаите косата се възстановява от само себе си за около 5 години.

. Частичната алопепия може да бъде следствие и от трихофития (гъбична инфекция), от често скубане и усукване на косата и подлагането й на силен опън — по-специално при някои прически, като например конската опашка.

Точният термин за класическото мъжко оплешивява­не е андрогенна алопеция. Косата пада първо в участъци­те над слепоочията, като линията на прическата се измес­тва нагоре. Главата може да започне да се оголва и на темето, при което се оформя кръгло петно. Андрогенната алопеция засяга 5% от мъжете до двайсетгодишна възраст, а при 70-годишните нараства на 80%.

Силни наследствени фактори определят на каква възраст започва оплешивяването и от какъв вид е то. Повечето мъже наследяват същия тип косопад, какъвто са имали техните бащи.

Класическото мъжко оплешивяване е андрогенно обусловено. При все че окосмяването по тялото се увели­чава под въздействието на тестостерона, косата по скалпа намалява. Обикновено кръвните нива на тестостеронния хормон при мъже с видоизменяща се прическа са нормал­ни и загубата на коса по всяка вероятност се дължи на раз­лагането на тестостерона на дихидротестостерон. Про­цесът е локализиран във фоликулата и по някакъв механи­зъм причинява излизането й от строя.

Това може частично да е свързано с начина на хранене. Мъжете в Япония и Китай са по-малко предразположени към болести като простатна хипертрофия и рак на проста­тата, които също са обусловени от нивата на дихидро-тестостерона. Те страдат no-рядко и от андрогенно опле­шивяване. Възможно е спазването на благоприятна за простатата диета (вж. Глава 6) да има положителен ефект и върху косопада.

Със сигурност косата сигнализира най-отрано за не­достиг на витамини и минерали в организма. За да е здра­ва косата, трябва редовно да се приемат храни, богати на витамин С, Е, бетакаротин и минерали като манган, цинк и мед.

Неотдавнашни изследвания сочат, че класическото мъжко оплешивяване може да бъде показателно за нали­чието на коронарна болест (вж. Глава 11). При едно проуч­ване били съпоставени 685 мъже, постъпили в болница с инфаркт, със 772 пациенти с други оплаквания, несвърза­ни със заболявания на сърцето. Тези с умерено оплешивя­ване на темето били 1,3 пъти по-предразположени към инфаркт, отколкото мъжете с ненакърнена коса. При мъ­жете със силно оголено теме рискът нараствал 3,4 пъти не­зависимо от възрастта, когато е започнало оплешивяването.

Възможно е плешивостта да е показател за определен вид метаболизъм на тестостерона, който по някакъв на­чин може да увеличи риска от коронарна болест. Това все още е хипотеза, но би било разумно млади мъже с оредяваща на темето коса да сведат до минимум другите рис­кови фактори за коронарна болест — пълнотата, високия кръвен холестерол, тютюнопушенето, високото кръвно на­лягане, и да засилят физическите упражнения.

Оплешивяването само на челото не изглежда да е свър­зано с повишена заплаха от инфаркт.

Има много пътища за лечение на андрогенната алопеция. Те дават различни резултати и различни козметични ефекти.

Подобряването на кръвообращението на скална може да стимулира растежа на косата. Нежният масаж с върхо­вете на пръстите, както и разтърсването на косата нагоре-

надолу по няколко пъти на ден, има различни степени на успех.

Билкарите препоръчват втриването на крем или унгвент от арника в кожата на скалпа. Аромотерапевтите пред­лагат ежедневен масаж с три-четири капки меча стъпка, лавандула или розмарин, добавени към 60 мл пшеничено или бадемово масло.

Хомеотерапевтите препоръчват съчетаването на ма­сажа с прием на таблетки ликоподиум при андрогенно оп­лешивяване и побеляване на косата, и калиев карбонат при косопад, дължащ се на суха и лющеща се кожа на скалпа.

Спрейове за удебеляване на косъма

Илюзията за гъста коса може да се постигне чрез напръскване с вещество, което засъхва върху косъма и го пра­ви да изглежда по-дебел.

Миноксидилът е лекарство, което се използва във вид на таблетки при високо кръвно налягане. Един от страничните. ефекти на тази терапия е интензивен растеж на косата.

Миноксидилът се предлага и под формата на разтвор за мазане. Един милилитър от разтвора се поръсва върху скалпа два пъти дневно в продължение поне на 4 месеца. Това забавя косопада при близо 70% от пациентите. Нова коса пониква на около една трета от лекуваните, но траен козметичен ефект се постига само в 10% от случаите. При останалите израсналите косми са все така тънки и чупливи. Редовният масаж може да засили благоприятния ефект от това лечение.

Смята се, че миноксидилът увеличава притока на кръв към тънките капиляри на фоликулите на скалпа и по този начин стимулира растежа на косъма. Ако миноксидилът дава окуражителен резултат, лечението не бива да се прекъсва, тъй като обикновено 4 до 6 месеца след прекратяването на терапията появата на нови косъмчета отново спира. Единствените странични ефекти, които могат да се появят, са дразнене на кожата и пърхот. Ако се прекали с дозите, може да спадне и кръвното налягане.

При тази технология се преместват здрави фоликули от по-гъстите места към оредяващите или плешивите участъци. Тя се прилага за коригиране на линията на косата, при оплешивяване над слепоочията и на темето и при ця­лостно оредяване на косата.

От по-силно окосмените места на .скалпа, се взимат кръгли парченца или ивички кожа и се трансплантират върху оредяващите или плешивите участъци. Тези присадки

са с различна големина и форма. Поставят се в предвари­телно подготвени места от оголената част на скалпа.

Тази манипулация обаче може да придаде на причес­ката ви неестествен вид. В най-добрия случай се постига само визуална илюзия за повече коса, тъй като всъщност съществуващото количество косми просто е преразпреде­лено върху скалпа. Успехът на трансплантацията зависи в голяма степен от умението на хирурга, от вида оплешивяваве, от цвета на скалпа и структурата на косата — дали тя е къдрава, чуплива или права. Съществува също риск присадените парченца да не се прихванат. Тогава ще има­те огромно голо петно на мястото на отстраненената част от скалпа и ще бъдат необходими много операции за за­пълването му с коса.

Трансплантирането на коса е най-успещно при оплешивяване на челото.

Имплантиране на изкуствени влакна

Изкуственото влакно има същата здравина, дебелина и цвят като човешкия косъм и се използва като изкуствен заместител на косата. Изкуствените косми се вкарват и зак­репват в скалпа един по един с местна упойка. За един час могат дасе имплантират до 1500 косъма.

Това са островчета изкуствена коса, с помощта на които чудесно се прикриват оголените места. Ако са подбра­ни сполучливо по цвят и са добре вградени в прическата, козметичният ефект е още по-голям. Закрепват се чрез спе­циални техники.

Пърхотът е широко разпространена форма на себореен дерматит на скалпа. Той представлява бели люспи, ко­ито неприятно се сипят от косата. Повечето люспи са дребни, но понякога се образуват и доста големи — особе­но ако пърхотът е свързан с гъбична инфекция (Pityrosporum ovale) на косата. Лечението трябва да е достатъчно продължително, за да не се налага да бъде повтаряно.

Лекият пърхот се изчиства чрез редовно измиване на косата с лечебен противопърхотен шампоан. При по-теж­ки случаи се използва отпусканият само по рецепта противогъбичен шампоан, съдържащ активна съставка от рода на кетоконазола. Ако и това не свърши работа, можете да пробвате и със стероиден разтвор (бетаметазон).

Алтернативен метод за лечение на пърхот е използва­нето на прясно подквасено кисело мляко като балсам за коса. Косата се измива и се намазва с кисело мляко, прес­тоява. 15 минути и след това се изплаква. Инфузиите с градински чай, мащерка, розмарин или лавандула са най-използваните за масаж на скалпа.

Аромотерапевтите препоръчват да се втриват в кожа­та на скалпа по няколко капки екстракт от кипарис, хвойна или кедър, разтворени в някакво растително масло, и така да се престоява близо час.

сикоза (Фоликулит)

Сикозата е възпаление в областта на брадата. Известна е и като „бръснарска краста". Причинява се от инфектира­не на фоликулите с широко разпространената кожна бак­терия Staphylococcus aureus. Повторно заразяване може да се получи при използване на едни и същи ножчета за бръс­нене или пешкири, така че стриктната хигиена е от голямо значение.

Фоликулитът се проявява под формата на многоброй­ни малки гнойни пъпчици, а понякога и на някой пирей из цялата окосмена част на лицето. Може дори да се появи на бедрата, въпреки че в повечето случаи се засяга пре­димно лицето. Ако не се проведе подходящо лечение, мо­гат да се появят тънки бели белегчета.

Сикозата лесно и бързо отзвучава с помощта на анти­биотици за мазане или хапчета. Видът на лечението се пред­писва в зависимост от сериозността на състоянието. При някои мъже това страдание се появява доста често и може би е по-добре да си пуснат брада, за да не се бръснат.

Ако след бръснене се появи възпаление, което не мо­же да се отдаде на инфекция на фоликулите и не се образу­ват гнойни пъпки, причината може би е алегрия към сапу­на или крема за бръснене. Чувствителната кожа на някои мъже може да реагира на прекалено усърдното бръснене с

усещането за „горене". Омекотяващи кремове, лосиони или унгвенти. съдържащи невен теменуга или розово масло, помагат в много от случаите.

акне

Акнето е често срещано възпалително заболяване на кожата, причинено от инфектирането на запушените фоликули. Всяка фоликула е свързана с мастна жлеза, ко­ято отделя подхранващ мастен секрет (мас) във вътреш­ността й. Този секрет обикновено се отделя върху кожата, минавайки през специален мастен канал.

По време на пубертета кожните мастни жлези се акти­вират под влиянието на андрогенните хормони и се отде­лят по-големи количества мастен секрет. Това води до омазняване на кожата — явление, което често се свързва именно с тази възраст. Кожните клетки се размножават много бързо и често в такива големи количества, че отво­рът (пектумът) на фоликулата се блокира. Произвежданият вътре в нея секрет се задържа и се образуват разширени

пори с черни връхчета (черни точки). Черният цвят се дъл­жи на разтворения кожен пигмент меланин, а не на замър­сяване, както повечето хора смятат. Разширените черни по­ри не прерастват в пъпки. Това обаче става често с подоб­ната на тях бяла точка ( бяла пъпка).

Промените на киселинността на кожата по време на пубертета стимулират размножаването на бактериите, по-специално на бактерията Propionibacterium acnes. Други ши­роко разпространени бактерии са Staphyloccocus aureus и Pityrosporum ovale. Те се задържат във фоликулите и обра­зуват гнойни пъпки (повърхностни микроабсцеси) и пъпчици, дължащи се на скрита дълбока инфекция.

Важно е пъпките да не се изстискват или човъркат, за­щото след това остават лоши белези.

При някои хора възпалителните процеси започват или поради прекомерното размножаване на бактерии, или по­ради изливане на секрет в околните тъкани. При други те могат да се дължат частично и на алергична реакция. В засегнатата област се събират бели кръвни телца, при ко­ето се освобождават химически вещества, които изострят проблема. В резултат се появяват възелчета, кисти и белези.

Обикновено акнето засягa участъци от кожата, богати на мастни жлези — лицето, очертанията на косата, горна­та част на гърдите и на гърба. В по-тежка форма, то може да се разпространи надолу по ръцете, долната част на тялото, задните части и дори бедрата.

Отделянето на секрет се контролира частично и от ан-дрогенните хормони. Тъй като пубертетът е период на уси­лено отделяне на хормони, акнето засяга 80% от момчетата-тийнейджъри. Петната започват да се появяват на око­ло 15-годишна възраст (при момичетата две години по-рано) и достигат своя максимум към 16-17 години. При около един процент от мъжете страданието продължава и до 20- и 30- годишна възраст.

Изглежда, тук играят роля и наследствените фактори. Има научни предположения, че мазните храни, млечните продукти и шоколадът влошават акнето, докато диета с нискомаслени продукти и пресни плодове допринася за чис­тотата на кожата.

Слято акне

Тази разновидност на акнето е много тежка, упорита и болезнена и се среща отново по-често при мъжете. Тя се характеризира с появата на големи възпалени възли и кисти по лицето и горната част на тялото и оставя трайни обезобразяващи белези.

Някои мъже продължават да страдат от акне и в зряла възраст поради това, че работят с масла, катрани и халогенирани хидрокарбонати. Тази форма на акне обикновено лесно се диагностицира, защото то се проявява на местата, изложени на неблагоприятното влияние на химикалите.

При този вид акне няма черни точки, а се появявят предимно гнойни пъпки. Лекарствата, които го предизвик­ват, могат да бъдат кортикостероиди, прогестогени (поня­кога предписвани на мъже с хормонално обусловени заболявания), анаболни стероиди или изониазид — лекар­ство против туберкулоза.

То се среща понякога при мъже, които използват евтини мазни лосиони или кремове за бръснене. Мазнините блокират мастните канали, предизвикват черни точки и мо­гат да доведат до акне.

Ако акнето е в тежка форма, необходимо е да се постави точна диагноза и да се приложи правилно лечение, за да се избегне появата на белези. Никога не се колебайте да се посъветвате с лекар, ако състоянието на кожата ви започ­не да се влошава. За съжаление лечението на акнето изис­ква извънредно търпение, тъй като често не дава подобре­ние през първите 6 до 8 седмици. Важно е терапията да не се прекъсва. След последователно и редовно лечение в по­вечето случаи състоянието се подобрява с 20% на месец. За пълно излекуване обикновено са необходими най-мал­ко шест месеца.

Ако се лекувате с третиноин, можете да го редувате с кислородна вода — едното сутрин, а другото вечер. Кислородната вода може да се използва едновременно с водни разтвори на антибиотици за външна употреба, но не и с такива, които съдържат спирт.