Вярата и доверието в бога

Така че при вземане на окончателното решение, този Съдия няма да е зависим от странична информация, която би могла да бъде неточна и подвеждаща.Той сам е свидетел на всичко.Това от своя страна ни води до убеждението, че председателстващият в този съд може да претегля точно и да преценявя справедливо. Но за да бъдат присъдите обективни, е необходимо и още нещо-чист и благороден характер.Съдията не трябва да бъде компрометиран в каквато и да е било несправедливост, която предстои да изобличи и осъди. Представената в пророчеството личност притежава и тези качества, символизирани с бялата дреха, с която е облечен.Тя свидетелства за безгрешността на съдията, както и за чистотата и святостта на характера Му.Така че са налице всички необходими предпоставки решенията на Небесния съд да бъдат абсолютно точни и справедливи.

След като председателстващият съда заема своето място, пророкът вижда неизброимо множество небесни същества, които сядат също на своите места в качеството си на съдебни заседатели. Кои са те? Явно това не могат да бъдат жители на други цивилизации, тъй като те нямат пряко отношение към земните дела. Библията ни дава отговора като посочва, че това са особен вид небесни същества, наречени ангели /вестители/, които изпълняват специални задачи, поставени им от Твореца. Ако можем да си послужим с нашия език и нашите представи, те са нещо като Министерски съвет на Бога, специални Негови помощници, с които управлява Вселената. “БлагославяйтеГоспода, вие ангели Негови, мощни със сила, които изпълняват словото Му, като слушате гласа на словото Му. Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълняват волята Му.” (Псалм 103:20,21)

Христос ни разкри удивителната истина, че част от тези ангели се занимават специално с нашата земя и с нас, хората.Нещо повече! Всеки земен жител, обитавал някога тази малка планета от рождението до смъртта си, е придружаван от един такъв ангел, който води най-точен доклад за целия му живот. “Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че ТЕХНИТЕ АНГЕЛИ на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата “

Апостол Павел потвърди тази впечатляваща истина:“А кому от ангелите е рекъл някого:” Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие”? Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?” (Евреите 1:13,14)

Ето тези служебни духове, носещи името ангели, са съдебните заседатели в небесния съд. В процеса на съда всеки ще представи своите доклади за определената личност, за която е отговарял персонално.Тази информация не е предназначена за Бога.Той знае всичко.Тя е за останалите участници в съда, които участват пряко в него, а също и за жителите на цялата Вселена. Решава се съдбата на един свят! Това е нещо, което предизвиква изключителен интерес в целия Всемир. За да могат всички небесни жители /включително и ние/, да се убедят в справедливите присъди на Твореца, на тях е предоставен точен доклад за живота на всеки подсъдим.

Нека сега погледнем описанието на Божия престол така, както ни го описва пр.Даниил:“...престолът Му-огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него...” (Даниил 7:9,10)

Това е също едно бедно човешко описание на силата и мощта на Бога. Даниил е удостоен с привилегията да надникне в небесния дворец, в тронната зала на Господаря на Вселената и да опише...неописуемото могъщество и слава на Създателя. Как да предаде пророкът с бедния си човешки речник славата и величието на Твореца, изплували пред очите му? Как?! Той никога не е виждал подобно нещо на земята. И Даниил се мъчи да направи това.Той използва възможно най-силните човешки изрази, които обаче са крайно недостатъчни, за да пресъздадат истинското величие, слава и мощ на Бога. И все пак нека погледнем на това описание. Какво представлява “огнената река”, която излиза от престола на Твореца, потича оттам и после се загубва някъде в необятното пространство? Можем определено да кажем, че по този начин ни е представена могъщата, неизчерпаема енергия на Бога, която твори и поддържа Всемира. Разбира се, за невярващия човек това ще е поредната абсурдна картина от хубавата приказка за “всемогъщия Дядо боже”. Но съвремените открития на цяла плеяда от авторитетни учени като че ли присвиха малко широките усмивки на подигравателите. Защото фактите, убедително говорят в подкрепа на Библията, а не на еволюционистите. Откри се например, че точно енергията е основата на материалния свят т.е. материалният свят всъщност е “концентрирана енергия”. Всички видове полета-гравитационни, електрически, магнитни, всички видове лъчи, материални частици в последна сметка са форма на съществувание на енергията. 2

Този основен извод намери потвърждение в знаменитата формула на Айнщайн-Е=МхС /Енергията е равна на произведението от масата по скоростта на светлината на квадрат/. Съвремената ядрена физика доказа точно тава. В малките невидими атоми, които изграждат целия материален свят, е концентрирана огромна енергия. Това е истина, която ние днес добре познаваме.

Например: Ако атомната енергия, която се съдържа в един грам материя, можеше напълно да се оползотвори, тогава с нея един самолет със сто пасажери на борда би бил в състояние да обиколи 50 пъти земното кълбо! С енергията от един килограм материя би могло да се пресуши Средиземно море! А с енергията от 20 кг. материя всички електромотори в света могат да работят в продължение на 50 год!

При това атомът е така неописуемо малък, че само сравнения могат да дадат една представа за него. Толкова е малък, че във всяка дъждовна капка се съдържат 100 милиарда, милиарда атоми! Нека си представим и един човешки косъм толкова силно увеличен, че има диаметъра на земята, който е 12,700 км. Тогава един атом увеличен в същото съотношение ще има диаметър около 10 м.! А атомното ядро дори при това увеличение ще е само една пета от милиметъра, или десет хиляди пъти по-мълък от самия атом! Ние научаваме по-нататък, че всеки атом е една вселена сам за себе си. В тази вселена атомът е приютил и подслонил още по-малки частици /протони, неутрони и електрони/, в които се разиграват физични процеси, чийто тайни, ученият свят още не е разбрал. Само докато мигне човешкото око и в атома се появяват незнайно откъде елементарни частици, които после изчезват! И това става всяка секунда! Електроните, които обикалят около ядрото на отома са много леки. Един електрон тежи 1/ 2000 част от протона! Самите пък протони и неутрони са образувани най-вероятно от три безкрайно малки подобни на пумпал частици, наречени кварки. А те пък колко ли са малки?! Наистина удивително!

Много, много силни думи! Това че не можем да видим с плътските си очи Твореца, това в никакъв случай не оправдава нашето неверие. Апостолът насочва нашия поглед към Неговите творения, едно от които сме и ние самите. Ясно и разбираемо те говорят на всеки ум, за съществуването Му. Изследвайки ги, човек се сблъсква с необикновената мъдрост и сила на един безкраен разум. За това си без извинение, неверни земни човече, в наивното си оправдание, че едва когато видиш Бога, тогава ще повярваш в Него. Не е ли глупаво да искаме да видим часовникаря, за да повярваме едва тогава, че някой е направил нашия часовник? Затова вместо да вярваме в басни и да правим случайността творец и наш баща, колко по-лесно е да приемем истината, която ни представя Даниил. Истината за Всемогъщия Творец, от чийто престол изтича тази енергия, която създава и поддържа целия материален свят във Вселената. В потока на нашите мисли можем да кажем още нещо. Съвременните астрофизици откриха, че за да съществува, Вселената се нуждае от непрекъснат приток на ЕНЕРГИЯ И ИНФОРМАЦИЯ! В противен случай ще настъпи топлинна смърт. Но топлинна смърт няма. Вселената съществува. Нещо повече! Съвременните астрономи откриха и обявявиха на всеослушание, че в недрата на Вселената непрекъснато се създават нови космически обекти! И единствената причина за това е, ”че огнената река”продължава да изтича от престола на Твореца.

Има и още нещо. С представянето на Божия престол, заобиколен точно с огън, пламъци и с огнената река,която изтича от него,пророкът вмъква и друга идея в своя разказ.Чрез свойството си да унищожава тотално в огънят Библията изразява и окончателното ликвидиране на злото чрез решението на Божия съд: “ Облак и мрак са около Него; Правда и съд са основа на престола Му. Огън отива пред Него. И изгаря противниците Му.” (Псалм 97:2,3)

И така след като се е опитал да ни опише славата и величието на Божия престол, както и вечността, чистотата и святостта на Бога, Даниил насочва нашето внимание към тържественото откриване на небесният съд “ съдилището се откри и книгите се отвориха.” /Даниил 7:10/

Бог откри на своя пророк един съдбоносен момент от историята на човечеството.След като на сцената на историята се появят четирите звяра - четирите световни империи и изиграят своите роли, след като четвъртата се разпадне и на нейната територия се образуват множество други държави /десетте рога/, след като малкият рог /папството/ се издигне и развие с всичките си деятелности, после ще настъпи един момент от историята на този свят, момент изпълнен със страшна тържественост и съдбоносна важност за човешкия род-откриването на Божия съд в небето. На този съд ще бъде поканена да представи своите дела една планета, която се е обявила в бунт срещу своя Творец. Една планета, която е забравила своя Създател, планета населена със същества, които даже се подиграват и хулят своя небесен Баща! Но идва време на равносметка, на съд. И Бог показа това на пр.Даниил. Показа му, че Той не е безразличен и безучастен към всичко, което става на земята. Докато тук властват силите на мрака, докато жестокостта и коравосърдечието, себелюбието, алчността и гордостта вземат поредните си жертви, там някъде, в глъбините на безкрайната Вселена, се провежда съд. Единствен, окончателен и съдбоносен за всеки човек. ”Книгите се отвориха”- докладва Даниил. Какви са тези книги, които се отварят в небесния съд? Според Свещеното Писание информацията за нас като личности се съхранява в четири книги.

Първата: Това е книгата на индивидуалното описание.

“Твоите очи видяха необразуваното ми тяло; и в Твоята книга бяха записани всичките мои органи, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше.”

В тази книга Бог съхранява точния план за създаването на всеки един човек поотделно. Височина, тегло, цвят на очите, косите и т.н., и т. н. Казано на съвременен език, става дума за генетичната информация, която носи в себе си отделния индивид (ДНК), за великата тайна на апарата за възпроизвеждане, до която ученият свят днес частично се докосна.Тази информация ще е от съществена важност при възкресението и благодарение на нея Бог ще възпроизведе индивида такъв, какъвто е бил преди да издъхне. За това,че такава информация се съхранява в небето, сам Христос говореше: “А вам и космите на главата са всички преброени.” (Матей 10:30)

Тази книга се нарича още “книга на родословието”. Наречена е така, защото в нея се води и точен доклад как след това се е развивал физическия ни живот-в здраве и щастие или в болести и грижи, нашето социално положение-в богатство и охолство ли сме живели, в средната класа ли сме били, или сме живели в бедност и мизерия; какво възпитание сме получили. Дали сме отгледани от образовани и интилигентни родители, дали родителите ни са били обикновени хора или пък сме израснали в среда на алкохолици, наркомани и т.н. В небесния съд Бог ще отчете всички деформации, нанесени на човек от неговите бащи, деди и прадеди. Това е важно, за да разберем, че никой няма да носи отговорност за чужди грехове, за неща за които той няма персонална вина. Творецът ще вземе всичко това впредвид, когато се оценяват постъпките на даден човек.

Втората: Това е книгата на добрите дела.

“Тогава боещите се от Господа говореха един на друг;и Господ внимаваше и слушаше;и написа се възпоменателна книга пред Него за ония,които се боеха от Господа,и които мислеха за името Му.” (Малахия 3:16)

В тази книга най-точно е записано всичкото добро, което един човек е извършил през живота си. Обърнахте ли внимание какво ни докладва Библията: ”Господ внимаваше и слушаше” Бог особено е заинтересован от добрите дела, които човек върши. В този съд те имат особено място, защото са видим израз на вярата на един човек. В прекрасната илюстрация с отлъчването на овцете от козите при разпределение на последните награди, Христос ясно изрази тази истина: “Тогава Царят ще рече на тези, които са от дясната Му страна; Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.” (Матей 25:34-36)

На тихия протест от страна на хората, които са извършили всичко това,че те не са го правили на Христос, а на нуждаещите се,Исус им казва:”Истина ви казвам:Понеже сте го направили на един от тия най-скромни Мои братя,на Мене сте го направили.” (Матей 25:40)

Всяка добра дума,всяка сърдечна усмивка,топло ръкостискане;всяко левче или дреха, подадени на бедняка; всяко дело на саможертва и любов-всичко е записано най-точно. Даже и сълзите ни са “събрани и съхранени”в тази книга. Ти си преброил скитанията ми; тури сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга.” (Псалм 56:8)”

Третата: Това е книгата на лошите дела

“Ето, писано е пред Мене...както за вашите беззакония, казва Господ, така и за беззаконията на бащите ви.” . (Исая 65:6,7)

Точно така, както се води най-точен доклад за добрите дела, така се води и доклада за нашите зли постъпки.Срещу всяко име се вписва с безкомпромисна точност всяка нечиста мисъл, всяка лоша дума, всяко горделиво и надменно поведение, всяка егоистична постъпка, всеки скрит грях, всяко лицемерие и изкуствена поза. Пренебрегнати предупреждения или изобличения, изпратени от Бога, прахосани моменти, неизползвани случаи, всяко влияние за зло с неговите далеч простиращи се последици-всичко е записано най-точно в тази книга. Ето тук вече става дума за нашата персонална вина, за която ще носим отговорност лично.

Четвъртата:Това е книгата на живота.

“И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже,а само записаните в книгата на живота.” ( Откровение 21:27)

Книгата на живота съдържа имената на всички, които са служили ревностно и от сърце някога на Бога. В Новия Завет това са хората, които са приели Христос за свой личен Спасител и са сключили завет с Него чрез кръщение.Тук са и тези, които не са могли лично да се запознаят с Исус и Неговото евангелие, но са живели един чист и свят живот, ръководени от гласа на съвестта си. Пророци и апостоли говореха ясно за изключителната важност на тази книга. Записването в нея би трябвало да бъде смисъл и цел на живота на всеки човек, а осъществяването на тази цел, най-радостното и велико събитие в неговия живот. Колко тържествено и впечатляващо говореше сам Христос за това: ”Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са записани на небесата.” (Лука 10:20)

Апостол Павел също говори за радостта и утехата от това да си записан в тази книга:

“Да! И тебе умолявам искрени ми сътруднико,помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите съработници, чиито имена са в книгата на живота.” (Филипяни 4:3)

Така тази книга показва годността на човека, записан в нея за вечен живот. Годност, придобита чрез заслугите на Христовата скъпоценна жертва.

Ето тава е съдържанието на книгите, които Даниил видя да се отварят в Небесния съд. Разбира се, съвсем наивно е да смятаме, че това наистина са някакви книги, досущ като нашите, в които ангелите неуморно са записвали страница след страница нашите дела.Трябва да помним, че когато се е писала Библията, не е било познато никакво друго средство за съхранение на информация, освен чрез записване в книги.Днес е съвсем друго. И ако грешният човек успя да изобрети видеокасети и компактдискове-какво да кажем за Бога?! За нас е по-важно да разберем истината, че абсолютно всичко в нашия живот-мисли, подбуди, намерения и дела са отразени най-точно пред Бога. Така книгите ще открият това, което с обикновените човешки очи не се вижда.Те ще извадят на светло и най-тъмните кътчета на човешката душа, ще огласят пред всички най-потайните грехове, ще демаскират и всички уж добри дела. Защото трябва да признаем, че Сатана е изпечен лъжец, който умело е предал своите качества и на човека, така че много често злото влиза в живота под маската на добри прояви. Това от своя страна трябва да ни предпази от предварителни констатации и произнасяне на крайни становища по адрес на когото и да е било. Съдът принадлежи единствено на Бога! Апостол Павел строго ни предупреждава:”Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.”

( 1Коринтяни 4:5)

Тази информация ще бъде доказателствения материал за нашия живот пред небесните цивилизации и пред съда. След като бъде прегледана тази информация най-точно и прецизно, тя ще оформи преценката на небесния съд, който в края ще издаде и присъдата.

След като председателстващият съда сяда на своя престол, след като съдебните заседатели са заели местата си и книгите са отворени, настъпва един нов момент във видението:“Гледах в нощните видения, и ето, един като Човешки син идеше с небесните облаци и стигна при Стария по дни; и доведоха го пред Него.” (Даниил7:13)

Една личност, назована от пророка “Човешки Син” е въведена в тронната зала пред престола на Бога в момента на откриването на съда. Коя е тази личност? Кой е този “Човешки син”? Кой е този представител на човечеството, който е поканен да присъства там? Тук изобщо не можем да сбъркаме, защото в Библията намираме точния отговор. Веднъж Исус попита учениците Си точно това: “А Исус,като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, ЧОВЕШКИЯТ СИН Кой е? ( Матей 16:13)

Получил различни отговори, Христос попита учениците Си за техните лични преценки.Тогава ап.Петър заяви ясно, че зад името “Чожвешкият Син” стои сам Той, техният Господ. Следват впечатляващите думи на Исус :”Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв на са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.” (Матей 16:17)

Не остава и съмнение, че зад името “Човешкият Син” стои Господ Исус Христос. Повече от четиредесет пъти Исус приложи това определение за Себе Си. Пред учениците Си, Той често използваше това име:” И когато седеха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците.” ( Матей 17:22)

Но най-забележително е изказването Му пред първосвещеника: ” ...Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкият Син седещ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.”

(Матей 26:64)

Не е ли знаменателно това изказване?! Та Христос почти дословно използва думите на пр.Даниил, прилагайки ги за Себе Си: ”Гледах в нощните видения и ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци...” (Даниил7:13)

Библейските тълкуватели са единодушни, че Исус отъждестява безпогрешно Себе Си с Човешкия Син от Даниил 7гл.

Но какво ще прави Христос в този съд? Защо е там и в качеството си на какъв? Отговора отново намираме в Библията.

“Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите,но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа,праведния.” ( 1Йоаново 2:1)

“Затова може съвършено да спасява тия, които дохождат при Него, защото всякога живее да ходатайства за тях.” ( Евреи 7:25)

И така става ясно, че основната мисия на Христос в този съд е да бъде наш ходатай /адвокат/.

Като подсъдими ние се нуждаем някой да ни защитава и най-радостната вест е, че това е Исус Христос. Абсолютно е сигурно, че в цялата Вселена не бихме могли да намерим по-добър ходатай от Него. Чрез чудото на въплъщението, Той навлезе в проблемите на страдащото човечество, пое ги на плещите си, срасна се с тях. Премина през всички трудности и изкушения, през всички парещи болки на болната човешка душа. Вкуси от всички горчивини на живота. Така Христос разбра от личен опит що е глад, жажда, болка, отрицание, поругание, хули, подигравки, още стотици страдания на грешния човек. Разбра мизерията и окаянството на неговата душа, смазана под товара на греха.Позна и смъртта.Точно за това може и най-добре да ни защитава. Колко важно е това познание за нас и каква утеха носи само то!

Ап.Павел желае да ни насърчи и утеши точно с тази истина като пише: “Защото нямаме такъв първосвещеник,Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи,а имаме Един,Който е бил във всичко изкушен като нас,но пак без грях” ( Евреи 4:15)

Разбира се, съвсем погрешно е да си представяме ходатайството на Исус по начина, който ние познаваме от нашия земен живот. Той не заема позицията на адвокат, досущ като земните адвокати. Христос не трябва да убеждава Бог Отец да ни обича и помилва, защото Той вече ни обича. Обича ни точно толкова, колкото и Христос. По скоро Неговата роля се заключава в това- да засвидетелства вярата на Своите последователи в изкупителната Му жертва, с която покрива всичките им грехове. Затова ние не със страх, а с доверие и надежда трябва да гледаме към тронната зала на Всемира, където заседава Небесният съд. Там е Христос и Неговата основна цел е да ни защити и оправдае. Реабилитирани и оправдани, земните жители са вече готови за небето. Още докато беше на земята, Исус желаеше да предаде тази истина на учениците Си. Малко преди разпятието, когато те бяха в дълбока духовна криза и преживяваха една почти непосилна болка от близката раздяла, Христос ги утеши като им каза: ”Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие” (Йоан 14:1-3)

Ето я другата цел на Христос в съда-да приготви място за последователите Си. Какво място? Нима на небето е толкова тясно, че за изкупените земни жители сега трябва да се строят нови жилища? Не, не става въпрос за това. Христос ясно каза:”В дома на Отца Ми има много жилища” В необятната Вселена никога не може да настъпи жилищна криза.В нея има място за всички, но няма място за нито един грешник. Нима в райската градина нямаше място за Адам и Ева? Тясна ли беше за двамата? Не, но в нея не остана място за тях, когато съгрешиха и грехът стана част от техния живот.Същото е и на небето. Затова Христос е там, за да приготви място за изкупените земни жители т.е.да ги оправдае и по този начин да им отвори небесните двери. Така небесните цивилизации ще ги приемат като напълно безгрешни, като същества, които никога не са съгрешавали. Тази истина е от изключително значение за наследниците на Божието царство. Ако те нямат това уверение, тогава те не биха се чувствали удобно и комфортно във вечния живот. Не биха могли да бъдат щастливи там. Когато се срещнат с чистите и святи небесни жители, мисълта, че другите знаят за техните грехове, би ги накарала да се срамуват до болка, би помрачило радостта им. Затова, за да бъде раят наистина рай, за тях е абсолютно необходимо да живеят с чувството на никога несъгрешавали същества. Изкупеният земен жител трябва да се вижда чист в собствените си очи и в очите на всички разумни същества в целия Всемир. В това всъщност се състои великото дело на Христос в съда, представен ни в пророчеството на Даниил.

Осмисляйки тази толкова важна истина, ние разбираме, че никой друг не би могъл да стори това освен Христос. Ето и недвусмисления коментар на ап.Павел по този въпрос: “Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички.” (1 Тимотей 2:5,6)

Колко ясна е Библията! Никой друг не може да застане между съвършения Бог и грешния човек, за да ходатайства за него, освен Този, Който се жертва за хората-Исус Христос! Чрез Собствения Си безгрешен живот, Той единствен може да оправдае грешния човек катому припише Собствената си праведност.

А как е днес? На кого днес хората се молят за ходатайство и прощение на греховете? На множество светии и най-вече на дева Мария! Моряците и рибарите се молят на св.Никола, защото той бил “владетел” на водите и следователно техен покровител. Св. Георги пък е “закрилник” на войската, също и на овчарите. Св. Илия има “права” над шофьорите и файтонджиите...и т.н, и т.н. За всички професии църквата е определила по един светия, на когото грешниците да се молят за прощение и ходатайство. Но над всички стои дева Мария. Нейните правомощия са просто невероятни. Нека прочетем заедно: ”Дева Мария е владичица, царица Небесна. Тя е по-достопочитаема от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите. Както майката, която е родила и възпитала земния цар, стои по-високо от всички царедворци, така и майката на Небесния Цар, стои по-високо от служебните духове.На нея се молим да бъде наша ходатайка. Тази мисъл изразяваме с думите “Пресвета Богородице, спаси ни”

/Учебник по мисионерство, издание на св.синод на Б.П.Ц. стр.546 и 547)

Коментарът оставам за вас.

Често чуваме упреци, че ние, адвентистите не почитаме светиите и дева Мария. Това не е вярно. Напротив, почитаме ги. Между тези, които църквата е канонизирала за светии, наистина има добри и благочестиви човеци, достойни за почит и уважение. Но не всички. Например какъв светец може да бъде имп.Константин, който приема християнството чисто формално, за да го закрепи на власт, но в душата и сърцето си докрай си остава езичник. Животът му, не само че не е на светец, но е грубо отрицание на Христовото учение и Христовия морал. От страх да не загуби властта си, той убива брата на съпругата си Лициний и сина му Лициниан. През 326 год. нарежда да бъде убит и собствения му син Криспа, а според някои историци погубва и втората си съпруга Фауста. И въпреки тези тежки грехове, църквата го канонизира за светец! Неразбираемо! Какви светци са и няколкото папи, канонизирани като такива, когато животът им е неморален и непочтен?

Така че към всички искрени последователи на Христос ние изпитваме особена почит и уважение, без обаче да ги обожествяваме и да се молим на тях за ходатайство, помощ и спасение. Такова учение в Библията не съществува. С любов и уважение говорим и за дева Мария, но не я обожествяваме, не й се кланяме и не я издигаме в култ. Просто Христос ни е забранил да правим това. При един разговор в земния Си живот, Той ясно и категорично представи истината за равнопоставеността на всички земни жители. “Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят. И някой си Му рече: ето майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят. А Той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото,който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и МАЙКА.” (Матей 12:46-50)

Виждаме, че Христос не даде никакво предимство на своята земна майка.Тя наистина е била благородна и чиста жена, но също грешна като всеки земен човек. Относно своето спасение тя също имаше нужда от Христос, както всеки друг от този свят. За това не на нея трябва да се молим и не от нея трябва да очакваме надежда и спасение, а на Човешкия Син, Който е единствен наш ходатай в последния и окончателен небесен съд. Това е вестта на Даниил 7: 9,10,13.

И така след като ни е разкрила великите истини за издигането и падането на четирите световни империи и на духовната и светска империя на папството, сега Библията ни представя и другата истина, която се осъществява в невидимия свят-започването на великия Божий съд в небето.Това е истина, пред която не можем да стоим равнодушни и нехайни.Та нали в този съд подсъдимите сме ние, всеки един от нас. Един ден ще се отворят книгите с информацията и за нашия живот. Какво ли ще се прочете там? Всеки един от нас знае, че няма много добри неща вътре.Тогава...? Единствената ни надежда и сигурност е в заслугите на Христос. Без нея ние сме напълно изгубени. Затова за нищо на света не трябва да Го отхвърлим от живота си и да се отречем от Него. За да не направим това, Христос ни предупреждава:”И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели; но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.” (Лука 12:8,9)

Затова не трябва нито за минута да се колебаем, а да приемем Христос веднага. Не отлагай за утре, защото просто утре може и да няма.