Вярата и доверието в бога

Не е ли учудващо поведението на този малък рог?! Не му стигаше земята, та тръгна да зовоюва и небето! Учудващо и неразбираемо, но исторически факт. Как всъщност се опита да направи това папството?

“ Началника на началниците” може да е само една личност-Исус Христос. А какво означава папата да се възвеличи до Него? Означава, че папството ще си преписва и ще се кичи с прерогативите, които се отнасят и са приложими единствено за Бога. Читателят трябва да си спомни, че ние вече разгледахме изумително- непонятните претенции на папите за непогрешимост, за божественост. По този начин те се издигнаха до Христос и заеха Неговото място на земята.

Какво друго прави малкият рог? “...и отне от Него всегдашната жертва...” /Даниил 8:11б/

Това, че малкият рог гонеше и избиваше верните христови последователи, не е ново за нас. За това се говореше и в предишното видение на Даниил 7гл. Тук тази истина се повтаря, за да затвърдим убежденията си в правилното тълкуване на символа. Вече няма никакво съмнение, че става въпрос за папството през средновековието. Не са нови за нас и дръзките претенции на папите за обожествяване чрез присвояването на имена и титли, принадлежащи само на Бога. Тук обаче имаме нов елемент в пророчеството. Казва ни се, че “малкият рог” /папството/ ще отнеме от Христос “всегдашната жертва”. Какво означава това?

Забележете във вашите Библии, че думата “жертва” е написана в курсив. Това означава, че в оргинала тази дума не съществува. Оргиналният текст трябва да се чете без думата “жертва”. Би придобил следния вид:”Отне от Него всегдашната”.Но тъй като така текстът е доста неясен и като че ли непълен, преводачите са прибавили и думата “жертва” за по-доброто /според тях/ изясняване смисъла на това изречение.

Тази “всегдашна жертва” гореше непрекъснато върху олтара и имаше за цел да внуши, че Бог присъства постоянно всред народа. “Това да бъде във всичките ви поколения всегдашно всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, гдето ще се срещам с вас, да говоря там с тебе.” “И ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог.” /Изход 29:42,45/

Така заграбвайки всегдашната жертва, малкият рог заема по някакъв начин мястото на Бога в религиозното преживяване на човека.

Но еврейската дума “тамид”, която в буквален превод означава “постоянна, непрестанна” има по-широко значение и обхваща много повече от дейността на малкия рог, освен отнемането на всегдашната жертва, която се пренасяше всяка сутрин и вечер в стария Ерусалим. Самата дума “тамид”е използвана в този пасаж, за да обозначи нещо, което не се прекъсва, без да спомене какво е това нещо. Анализирайки по-подробно тази дума, ние ще открием, че тя се употребява като прилагателно, за да характеризира различни неща. Например: непрестанна служба / Езекил 39:14/ ; непрестанна скръб /Псалм 38:14/; непрестанна надежда /Псалм 71:14/.

Но много често “тамид” се използва с техническо значение от евреите, за да характеризират различните служби в старозаветното светилище. Например: непрекъснато принасяне на агне сутрин и вечер за всеизгаряне като “всегдашна /непрестанна/ жертва” /Числа 28:3/ / 1 Летописи 16:40/; Светилникът в светилището трябваше да свети непрестанно / Левит 24:2/; Присъствените хлябове трябваше да се принасят непрестанно и да се сменят всяка седмица. /2 Летописи 2:4/ ; Аарон и всички първосвещеници след него трябваше да носят специален нагръдник с 12 скъпоценни камъни на него, символизиращи дванадесетте племена на еврейския народ.Този нагръдник те трябваше да носят непрестанно, когато вършат своите задължения в светилището /Изход 28:29,30/.

Така ние разбираме, че думата “тамид” се отнася за цялата служба в Старозаветното светилище и в никакъв случай не е ограничена само до всекидневните всеизгаряния.

Самият текст в Даниил 8 гл., който е предмет на нашето изследване, ни внушава точно тази идея.

Малкият рог /папството/ се издига до Началника на началниците /Христос/ и отнема от Него “тамид” или нещо, което Той върши непрестанно, постоянно, винаги, всякога. А това, което Христос върши непрестанно след Своето възнесение, е службата на ходатай в Небесното Светилище за прощение на нашите грехове:“ А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието на небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.”

/ Евреи 8:1,2/

“ При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължат в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. Затова може и съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.” /Евреи 7:23-25/

Всичко онова, което се извършваше в земното светилище в продължение на стотици години, сега вече се върши от Христос в небесното светилище. Но текстът ни казва, че малкият рог /папството/ ще отнеме от Него тази ходатайствена служба за прощение на греховете и ще я присвои за себе си.

Сега да проследим как папството е направило това.

Вместо да отправи погледа на своите поклонници към небесното светилище, където Исус служи като велик първосвещеник, папската система насочи вниманието им единствено към земната свещеническа структура. Без да има никакво основание, тя въведе учението за ролята на католическия свещеник като посредник между човека и Бога. Не Христос, а един земен, грешен човек сега се явяваше като свързващото звено между грешния човек и Святия Бог! Така в ръцете на един свещеник папството възложи ходатайствената служба /която е приоритет единствено на Христос/, а Исус стана функция на неговите решения. Грешният човек вместо на Христос изповядва греховете си на свещеника! Поразително, но факт!

С отнемането на Христовата ходатайствена служба в небесното светилище и предаването й в ръцете на католическите свещеници, папството извърши точно това, което пророчеството предсказва. Така Христовата служба, илюстрираща Божия спасителен план, бе окончателно задраскана от ученията на официалното християнство и изтрита от умовете на хората. Вече никой не знаеше за Исус и Неговата служба в небесното светилище...Така е и до днес.

По този начин всичко,което Исус върши в небето, църквата свали на земята и “мястото на светилището му се съсипа.” /Даниил 8:11б/

Още нещо. Вместо смъртта на Христос, която беше принесена веднъж и за всички, папската система жертва Исус всеки път, когато провежда тържествена литургия. По този начин Католическата църква обезмисли еднократната жертва на Исус веднъж и завинаги.

Направи и още нещо:”...и той тръшна на земята истината, стори по волята си, и успя.”

/Даниил 8:12б/

“ Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му..” /Даниил 8:25а/

Пророчеството продължава като предсказва, че този малък рог ще стъпче истината, а с коварството си ще направи измамата да преуспява. Не е ли удивително и непонятно това! Една религиозна сила, една църква, имаща претенции за безгрешност, е обвинена от Бога в потъпкване на истината, в подло и коварно налагане на лъжата като истина! Невероятен, но тъжен исторически факт.

Едва ли можем да изброим всички истини, които потъпка папството и всички измами, които въведе и наложи като истини. Ще споменем най-фрапиращите.

Еврейската дума, която в Даниил 8:12 е преведена като истина, е емет. Тази дума в еврейското мислене е синоним на закон. “ И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, защото се надявах на Твоите съдби.” /Псалм 119:43/

В еврейския език понятието за истина се схваща по същество като конкретно действие на послушание спрямо Бога. За евреина едно нещо е истина, само ако е съобразено с Божия закон. Или истината е конкретно послушание спрямо Божията воля, ясно и недвусмислено изразена в Неговия свят закон. Затова еврейските тълкуватели превеждат Даниил 8:12б така:” малкият рог анулира закона и съблюдаването на заповедите.”

Сега вече разбираме какво точно ще направи папството. То ще промени Божия закон и ще наложи човешки постановления и наредби като Божествени изисквания. Направило ли е папството това? Читателят трябва да си спомни, че ние подробно разгледахме дръзките вмешателства на католическата църква в Божия закон. Тя промени четвъртата заповед за освещение на съботата и наложи религиозно поклонение на неделята. Изхвърли напълно втората заповед, която забранява да изобразяваме Бога по какъвто и да е начин и да не се кланяме на изображения, направени от човешки ръце. Като унищожи тази заповед, църквата въведе и постави като основна част от своето богослужение поклонение на икони и статуи. Това на простичък език се нарича идолопоклонство, нещо което Бог строго осъжда в Библията. Въведе фалшивото учение за безсмъртната човешка душа, която продължава да живее и след смъртта на човека. А колко ясна е Библията:” Защото живите знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.” /Еклесиаст 9:5,6/

“ Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш.” / Еклесиаст 9:10/

Но папството каза :”Това не е вярно.Човек има безсмъртна душа, която продължава да живее и след смъртта на човека.” И въведе поклонението на мъртвите. И досега хората служат като че ли повече на умрелите, отколкото на живите! Литургии, помени, задушници... Бог обявява това за мерзост! “ Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, и ядоха жертви принесени на мъртви. И тъй предизвикаха Бога с делата си до толкова, че направи пролом между тях.” /Псалм 106:28,29/

Издигна и канонизира като светци смъртни човеци, които постави като закрилници на хората. Вместо на Христос, човек трябва да се моли на тях за помощ и утеха! Като знак на върховна почит трябваше да се строят малки храмове /параклиси/ и да се устройват специални богослужения в тяхна чест. И т.н, и т.н...

Освен всички тези неща в стиха от Даниил 8:12 е закодирана една много по-дълбока истина. Библията ни казва, че освен всичко друго истината е и една личност. Христос я приложи за Себе Си. “ Аз съм пътят, и истината и животът…” / Йоан 14:6/ И тази ИСТИНА след възнесението отиде на небето. Но Сатана реши да я свали отново на земята. По този начин той косвено си отмъщаваше на Христос. Това, което Исус направи с него /Откровение 12:9/, сега той реши да направи с Христос. Разбира се, той не можеше буквално да свали Исус от небето, но Го ограби като взе от Него всичко, което Той вършеше на небето и го свали на земята. Така Исус беше забравен, а светилището му- потъпкано. Дяволът тържествуваше от този невероятен свой успех. Милиони бяха жестоко измамени...

Приятели, питате ли се защо Бог толкова много се занимава с този малък рог и ни дава такива удивителни подробности за него? Защо? Защото тук не става въпрос за маловажни неща, а за живота на милиони човешки същества, жестоко и подло измамени от този малък рог, зад който ние безпогрешно разкрихме Римската църква. Днес католиците наброяват близо един милиард души! Като прибавим около триста милиона православни християни, чието учение е почти единтично като това на католиците, като прибавим и няколкостотин милиони протестанти, които приеха част от заблудите на папството- се получава внушително число на заблудени и ограбени от истината хора. Хора, за които Бог искрено страда и желае да очисти от измамата. Знаейки за силата на традицията, предразсъдъка и магическото обаяние на пищните ритуали, съпроводени с много блясък, разкош и зрелищност; знаейки за силата и авторитета на папата, която ще се проявява както в духовната, така и в политическата сфера, Бог желае да разкрие измамата по най-ясния и неподлежащ на съмнение начин, та всеки искрен християнин да види ясно заблудата и ако е бил покорен от нея, с Божията помощ да скъса с измамата. Той все още бащински, с голяма любов и загриженост кани всеки искрено вярващ човек да излезе от фалшивата църква.”И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог спомни нейните неправди.” / Откровение 18:4,5/

Живеем в последните дни на човешката история. Пред нас се разкриват невероятни истини чрез пророческото слово на Библията. Истини, които са били скрити за предишните поколения. Но сега, когато предстои решителната битка, Бог ни ги разкрива, за да може истината да блесне и освети всеки човек.

Скъпи читателю, ако днес тя е осветила твоя ум и си разбрал заблудата, намери сили да скъсаш с нея и прегърни истината с цялото си сърце и душа. Защото лъжата и измамата са временни, а истината е вечна! Тя ще и крайният победител. А ако вече си се отърсил от нея и си приел истината, тогава я занеси на други, които умират без нея. Това ще е твоят отговор на любовта на твоя Спасител. Просто го направи!

Пролетта е един прекрасен сезон, може би, най-хубавият. Като гледаш разцъфналите дървета и красивите цветя, като гледаш как всичко се събужда за живот- някакси ти става по-леко на душата.

Но и пролетта вече не е същата както преди години. Често температурите падат много и сняг покрива вече разцъфналите дървета. Четем и слушаме, че снегът и студът унищожават по този начин плода на дърветата, а и зърнените посеви не са пощадени. Да, пролетта вече не е същата...

Не са същи и хората. Хората също драстично се промениха. Водещи философии и идеологии рухнаха, без да имат с какво да се заменят. Видни политици, които не скриваха своите атеистични убеждения, днес търсят спешна помощ от отвъдното, поради неспособност да се справят с проблемите, пред които са изправени. А това вече е достатъчен показател за сериозна тревога. Човек все по-ясно започва да вижда, че нещо в този свят е непоправимо объркано...

Такова е заключението и на писателя Станислав Лем, изказано в едно интервю за хамбургския вестник “Билд”:

• 
  Ще оцеле ли човечеството през следващото хилядолетие?
  
• 
  С големи усилия. Ще има страшни катастрофи,стотици ще измрат от глад, суша и
  

• 
  Кой ще оцелее?
  
• 
  Въоръжените.Тези с по-добрите оръжия.
  
• 
  Не е ли прекалено мрачна картината, която рисувате?
  
• 
  Не, просто реалистична.
  
• 
  Този развой на нещата може ли да се предотврати?
  
• 
  Не. Защото вече е започнал. Колапсът на Съветския съюз доведе дотам, че премахна
  

• 
  Толкова ли са неспособни хората?
  
• 
  Както винаги по време на криза, така и сега се вижда, че нашият мозък биологично е
  

• 
  От какво се страхувате?
  
• 
  От неспособността на политиците да овладеят всеобщата дезориентация. Цари хаос. Все
  

Да, това е жестоката истина. Политиците са неспособни да овладеят всеобщата дезориентация. Всичко е излязло извън контрол. Точно такова е и заглавието на книгата на известния държавник и политик Збигнев Бжежински- “Извън контрол”, излязла на нашия пазар през 1994 год. Нейното подзаглавие е още по-красноречиво “ Глобален безпорядък в навечерието на XXI век.” Още в началото на своята книга авторът пише:” Тази книга не е предсказание, а настойчиво предупреждение. В нея се разглежда състоянието на глобалната политика днес и онова, което би могло да се случи в навечерието на XXI век, а също и онова, което не бива да позволяваме да се случи. Загрижеността ми е, че глобалната промяна е извън контрол... Нещо повече, способността ни да съзрем по-широките рамки на настоящето-да не говорим за бъдещето-се притъпява от общото разпадане на почти всики установени ценности...”

/ Извън контрол стр.7,8/

И точно поради общото разпадане на почти всички установени ценности днес хората са все по-объркани, без истинска цел и посока в живота. Като че ли няма вече нищо сигурно в този свят.

Нищо ли?! Не! В този свят има нещо сигурно и непоклатимо и това е пророческото слово на Библията. Чрез него Бог изявява предварително как ще се развива човешката история. Така че за добрия познавач на библейските пророчества съвремената картина на света не е изненада. Насилието и жестокостите, които заливат света, моралният упадък на човека, живеещ в края на човешката история, отчаяното търсене на алтернативи от политиците, за да спрат необуздаваните човешки страсти-всичко това съвсем точно е предсказано в Библията. Всичко се изпълнява така, както е било предсказано стотици и хиляди години по-рано. “ Помнете предишните неща от древността; защото Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща. И казвам:Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно.” /Исая 46:9,10/

Бог ясно, категорично и недвусмислено заявява, че има план за този свят и че този план е абсолютно сигурен. В цялата Вселена няма нещо или някой, който може да Му попречи да го реализира. И точно за това Той го открива на човеците. Ако някой можеше да осуети осъществяването на този план, Бог не би заповядал на пророците да го запишат. И ако това действително би могло да се случи- какъв Бог щеше да е Той!? Кой щеше да вярва в Него!? Но понеже източникът на това послание е сам Господарят на Вселената- всемогъщ и непобедим, това е и стопроцентова гаранция за изпълнението на този план.

Другото, което научаваме от Библията е, че този план е създаден, за да осигури нашето върховно щастие.” Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ. Мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.” / Еремия 29:11 /

Кой днес дава надежда? Бъдещето е толкова неясно и несигурно! Но Бог казва, че Неговата промисъл за този свят е свързана с осигуряване реална надежда за земния жител. Когато всичко е излязло извън контрол, когато самите устои на земята вече се клатят, когато страхът от една всеобща гибел е напълно реален и основателен, Бог изпраща Своята вест към нас. И тя е вест на надежда. Надежда за по-добър, вечен живот. Каква прекрасна истина е това! Но за съжаление колко малко хора вярват в нея днес... Неутолимата жажда за удоволствия и трупане на материални придобивки направо е разстреляла в упор духовността на днешния човек. И точно в това се състои неговата трагедия. А би могъл да вярва, само да си направи малко труд, и да прочете пророчествата в Библията.

Това, че сам Бог изрича тези пророчества, е достатъчно основание да им се вярва. Но аз зная, че този аргумент в никакъв случай не би могъл да помръдне дори и с милиметър неверието на днешния скептик. Ядрената бомба, която трябва да разруши до основа железобетонната крепост на неговото неверие, е иторическото изпълнение на тези пророчества. Това е най-силното доказателство за истинността на Божиите думи. Ако и това не помогне, за грешника не остават много възможности. Щом е в състояние да си затвори очите пред очевадните факти на историята , той ще е в състояние да си затвори очите и за всички други доказателтва на Божието провидение.

За тези обаче, които живо се интересуват от Библейските пророчества, съм длъжен да продължа напред и им обещавам нови и вълнуващи преживявания с книгата на пр. Даниил.

Осма глава от книгата на Даниил е разделена на две части-историческа и духовна. Досега сме изследвали историческата й част. Оттук нататък ще спрем вниманието си върху нейната духовна част. Ще разгледаме стиховете 13,14 и 26. “Тогава чух един свят да говори;и друг свят рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпкани? И каза ми: До две хиляди и триста денонощия, тогава светилището ще се очисти.” Ст.26 “А казаното видение за денонощията е верно;все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася за далечни дни.” /Даниил 8:13,14,26/

Даниил е във видение. Във фокуса на неговото полезрение отново попадат световните империи: Мидо-Персия, Гърция и Рим. След това на пророка е представено забележителното издигане на един малък рог, който повежда тотална война срещу истината и нейните пазители. В своята безразсъдна гордост той стига дотам, че отнема от Христос Неговата ходатайствена служба за спасението на човеците и я поверява в ръцете на земни грешни хора. По този начин се потъпква светилището Му.

Даниил е поразен от наглостта на малкия рог. В душата му напират огнени въпроси: “Господи, до кога ще успява измамата на тази сила? Колко време свещеническата служба на Месия ще бъде потъпквана от малкия рог? Няма ли да се сложи край на тази лъжа?” Прочел тази душевна болка в Данииловото сърце, Бог отговаря на пророка чрез разговора на две небесни същества. Той чува своите неизговорени въпроси в устата на единия небесен пратеник, както и отговора, който живо го интересува. “До 2300 денонощия, тогава светилището ще се очисти.”

Ето го желания отговор. Периодът, в който малкият рог ще властва над умовете на хората със своята лъжа, е 2300 денонощия. Тогава светилището ще се очисти и ще бъде възстановено в първоначалното му състояние. Какво означава всичко това? За да разберем смисъла на казаното от небесния вестител, трябва преди това задължително да си отговорим на три въпроса:

1/ Какво е това светилище?

2/ Какво представляват тези 2300 денонощия?

3/ Какво означава очистване на светилището?

В тази тема ще отговорим на първия въпрос.

Първоначалното Божие намерение беше човекът да има свободно общение със своя Създател. Баща и деца да могат да общуват свободно и безпрепятствено. Но грехът осуети първоначалния план на Бога. Човекът съгреши и по този начин направи личния контакт невъзможен. Грехът отне защитната “броня”на човека и сега вече една лична среща с Твореца би била смъртоносна за него. Години по-късно Бог опресни тази истина в ума на Моисей :”Не можеш видя лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.” /Изход 33:20/ Вследствие на това дойде задължителната раздяла- тежка и мъчителна, но задължителна. Оттук нататък човекът щеше да живее отделен от Бога и вместо райско щастие скръбта щеше да е неговият жребий.

Но Бог в Своята мъдрост състави план, който осигуряваше отново едно близко общение между Него и децата Му. Щом като не можеха да бъдат заедно в рая и да се радват на едно открито общение помежду си, тогава Той щеше да отиде да живее с тях, макар и скрит от плътските им очи. На определеното време Той изпрати тази чудна вест на Своя народ:”И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.” / Изход25:8 /

Удивителна, превъзходна любов! Бог щеше да бъде отново със Своите деца. Да върви редом с тях през трудното и продължително пътуване до обещаната земя. Вярно е, че имаше известна стена на разделение, защото Бог обитаваше в светилището и никой човек не би могъл да се приближи и да общува пряко с Него. Но Той се беше приближил възможно най-близо- до колкото грехът позволява.

И така, от стиха, който прочетохме, става ясно, че светилището е мястото на Божието обиталище. В него присъства сам Бог. Думите “за да обитавам между тях”, са ясни и разбираеми. Те показват още няколко факта:

1/ Бог обича грешния човек и желае да общува с него, да го благославя и да отговаря на неговите нужди. Да се приближи възможно най-близо до Своите деца.

2/ Не човекът, а Бог поема пръв инициативата за общуване.

3/ Въпреки греха, Бог намери начин да общува с човека по един въъзможен за него начин.

Сам Бог показа на Моисей съвършения модел на небесното светилище, великия оргинал, чието копие трябваше да бъде земното светилище. После даде точни и конкретни наставления относно проекта за светилището и церемониите, свързани с него.”По всичко, което ти показвам –образа на скинията и образа на всичките й принадлежности-така да я направите.” / Изход 25:9/

Най-напред то беше построено като една голяма палатка, наречена “скиния” или “шатър за богослужение”.Тя беше с размери 12,5 х 3,5 метра и беше направена така, че да може лесно да се разглобява и пренася от едно място на друго. Конструирането на светилището по този начин бе резултат от начина на живот на евреите по онова време. Като номади те често сменяха местоживеенето си, а това предопределяше и вида на построяването на първото светилище. По-късно, когато евреите се установиха да живеят в Ханаанската земя, тогава беше построен един постоянен храм, който замени старозаветното светилище.

Палатката беше поставена в центъра на едно пространство, оградено с бели завеси, наречено двор, който бе около 22,5 м широк и 30 м дълъг . Самата палатка бе разделена на две отделения: първото и по-голямото се наричаше Светая, а второто - Светая светих.

В двора имаше два предмета- олтар, изработен от ситимово /акациево/ дърво и обкован с мед с размери 1,33 м. висок и 2,22 на 2,22 м широк * /Изход 27:1/.

На четирите ъгъла на олтара имаше издатини, подобни на рогове. Върху него се изгаряха всички видове жертви /кръвни и безкръвни/, които евреите принасяха целогодишно. Между олтара и входа на светилището беше поставен вторият предмет-голям меден умивалник. Този умивалник беше непрекъснато пълен с чиста вода, която свещениците ползваха, за да измият ръцете и краката си, преди да влязат в светилището или преди началото на службата си /Изход 30:17-21, 38:8 /.

В първото отделение на светилището, наречено “Светая”, имаше три предмета- маса, светилник и кадилен олтар. Масата беше изработена от ситимово /акациево/ дърво и обкована цялата със злато. Размерите й бяха- 89см. дълга, 44,5см. широка и 67 см. висока. Тя стоеше в дясната страна на отделението и никога не беше празна. На нея бяха подредени в две редици 12 питки безквасен хляб, по един за всяко от израилевите племена, които се сменяха всяка събота.
* Забележка. Размерите в Библията са дадени в лакти. В Библейските справочници има два размера за дължината на един лакът- 44,5 и 52,5 см. Това е и причината поради която в обясненията за светилището и нейните предмети можете да срещнете различни размери. Аз ще се придържам към първата мярка.

Заедно с тях на масата имаше чинии, лъжици и чаши, тамян и шишета с принос /питие/, употребявани в ежедневното богослужение /Изход 37:10-16 /.

От лявата страна на отделението беше поставен светилника. За разлика от масата, той беше направен изцяло от злато и имаше седем светила. Целият светилник, богато инкрустиран с най-различи елементи, /Изход 37:17-24 / беше истински шедьовър на ювелирното изскуство. От чисто злато бе направен не само светилникът, но също и всичките му прибори-щипци, подноси и т.н.

Най-важният предмет на това отделение беше кадилният олтар. Той беше изработен от ситимово дърво, обкован със злато и поставен точно пред завесата, която разделяше двете отделения. Кадилният олтар беше с размери-89 см. висок, а повърхността му - квадрат със страна 44,5 см. Както на жертвения олтар, така и на този, в краищата му имаше издатини подобни на рогове. В горния край на олтара имаше изкусно изработен златен венец. /Изход 37:25-29 /

Във второто отделение на светилището, наречено Светая светих, имаше само един сандък /ковчег/. Този ковчег дълъг 111 см, широк 67см и 67 см висок бе изработен също от ситимово дърво и обкован изцяло със злато. Капакът на ковчега бе изработен от чисто злато и се наричаше умилостивилище или седалище на благодатта. Около умилостивилището имаше венец, отлят от злато, подобен на този на кадилния олтар. В сандъка Моисей постави каменните плочи, на които Бог гравира Десетте заповеди /Изход 25:10-22/. Поне за известно време в ковчега имаше още две неща-една златна стомна, пълна с манна и Ароновия жезъл, който процъфтя /Евреи 9:4/. От двете страни на капака бяха поставени златните скулптури на два небесни херувима с разперени крила, с лица обърнати надолу към умилостивилището. Точно между двата херувима, над ковчега със заповедите Бог обяви, че ще постави Своя престол. Ярка, свръхестествена светлина показваше на евреите, че Бог наистина е там.

След като израилтяните се установяват в Палестина от времето на първоначалното построяване на преносимото светилище, са изминали вече 700 години. Самото то е в окаяно състояние. Колкото и грижливо да беше пазено и съхранявано, неблагоприятните атмосферни условия, на които беше излагано за толкова дълъг период от време, бяха оказали своите разрушителни действия върху него. Налагаше се да се построи ново. Честта се пада на Соломон, който построява каменен храм в Ерусалим по плана на старозаветното светилище. Богато украсен със злато и други ценни метали, той е бил едно от чудесата по онова време. Този храм просъщесвува повече от 300 години и е сринат до основи от Навуходоносор при неговото трето нападение над Ерусалим.

След Вавилонския плен евреите построяват втори храм на същото място, където е бил предишния, като се придържат към основния план, по който бяха построени старозаветното светилище и Соломоновия храм. Този сграда е наречена Зоровавеловия храм, по името на ръководителя на делото. Но ако в общи линии и мебелировката е същата, едно нещо със сигурност бе различно от предишните. В Светая светих вече го нямаше ковчега на завета. Той изчезва по време на нападението на Навуходоносор над Ерусалим. Преданието гласи, че благочестиви свещеници са го укрили в пещера , за да го предпазят от вражеските ръце. Така че от тогава, до разрушаването и на последния храм, мястото му в Светая светих бе празно. Мястото на ковчега зе заместваше от един голям камък върху който първосвещеникът кадеше в деня на умилостивението.

Изниква интересният въпрос защо евреите не направиха отново друг ковчег, който да поставят в Светая светих на мястото на изчезналия? Това бе в техните възможности. Защото този ковчег имаше смисъл само тогава, когато вътре бяха двете каменни плочи с десетте заповеди, гравирани лично от Бога. След като те отсъстваха и построяването на ковчега се обезсмисляше. Но въпреки липсата на ковчега в Светая светих, Бог продължаваше да обитава там. Исус служеше точно в такъв храм без ковчег, но въпреки това Той го нарече “дом на Отца Ми”.

Ирод Велики / царят, който управлява Юдея по време на Исусовото раждане / събаря стария храм и прави нов. Той е много по- голям и красив от стария и става известен като Иродов храм. Исус поучаваше точно в него. В 70 год. сл. Хр. римляните го унищожават. От тогава до сега евреите нямат храм. От стария днес е останала само една стена, известна като “стената на плача”, където евреите се молят на Бога да върне предишното величие на Израил.

Какъв беше смисълът на светилището, предметите и службите в него?

Трябва още в началото да кажем, че светилището, предметите в него и цялата сложна богослужебна система, бяха символични и всяка подробност сочеше към идващия Изкупител-Месия. Нека поясним детайлно това.

Да започнем с двора. Когато някой от народа извършваше грях, той трябваше да вземе агне или яре без недостатък, да отиде в светилището и да го принесе в жертва за извършения грях. За да влезе в двора, трябваше да мине през странна врата- красиво изработена завеса от висон, боядисана в четири цвята- синьо, бяло, червено и мораво /Изход 38:18/. Така тази завеса, служеща за врата, първа посреща грешника и първа насочва вниманието му към идващия Спасител. Качествата на Месия, Неговата божествена служба за прощението греховете на земния жител, както и крайният Му триумф, бяха изкусно втъкани в символиката на четирите цвята на завесата. Спасителят ще дойде от небето /синия цвят/, ще живее в свят на грях, но въпреки това ще остане чист и неопетнен /белия цвят/, ще даде кръвта си за изкуплението на човека /червения цвят / и в края ще триумфира като Цар /моравия цвят /. А това, че човек собственоръчно е отдръпвал тази завеса, за да влезе в двора на светилището, означава, че всеки един грешник / а ние всички сме такива / косвено участва в кръстната смърт на Христос. По- късно Исус наистина ще представи Себе Си като врата, през която човек трябва задължително да мине, за да получи спасение:” Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен...” /Йоан 10:9/

Когато един човек се отправи към светилището с агне на ръце, всички знаят защо отива натам. Защото е извършил грях. Това беше достатъчен повод за омразата на “праведниците” всред народа му. Така че съгрешилият човек трябваше да носи двоен товар по пътя към светилището- собствения си грях и присъдата на наблюдаващите го. Бавно, с оловни нозе и с жертвеното агне на ръце вървял грешникът през целия стан по пътя към светилището, съпроводен през цялото време от обвинителните погледи на своите съграждани. С какъв копнеж е гледал само той към вратата, която в случая е била единственото му спасение. С последни усилия и с треперещи от вълнение ръце съгрешилият отдръпва завесата и влиза в двора. След него тази странна врата се затваря и го скрива от външния свят. Всичко онова, което виждат от този момент неговите обвинители, е само белотата на завесите.

Не мога да не се възхитя от Божествената мъдрост, която по един такъв впечатляващ начин е показвала на грешника кой е единственият начин за спасението му. Влизайки в двора на светилището, той влиза символично в обятията на Божията любов, която го скрива от обвинителите и му подарява белотата на Христовата правда. Така ангелите, другите светове и самият Бог виждат вече не стария грешник, а един напълно чист и свят човек.

Когато човекът е вече в двора-първото нещо, което вижда, е жертвения олтар. Както вече казахме по-горе, на него бяха изгаряни всички жертви, които израилтяните принасяха през цялата година. Всяка една от тези многобройни и най-различни по вида си жертви символизираше Христовата смърт за прощение на греха. Стигнал до жертвения олтар, грешникът е посрещнат от свещеник, пред когото трябва да изпълни определен ритуал. Виновникът трябва да изповяда греха си върху главата на невинното животно и след това да го заколи собственоръчно. И неговата роля свършва дотук. От жертвения олтар навътре, до Божието присъствие, отива само свещеникът. Защо така трябваше да се постъпва, ще се разбере по-късно.

Непосредствено пред вратата на светилището се намираше голям меден умивалник. От водата в него свещениците се миеха винаги преди да влязат вътре, за да изпълняват службите си . Това не беше обикновено умиване. Бе по-скоро ритуално измиване, духовно очистване от греховете им. По този начин беше представено Божието дело за изчистването на всичко мръсно от грешното човешко сърце. Ако трябва да живееш заедно с Бога /а това на практика означаваше престоя на свещениците във вътрешните отделения на светилището /, тогава ти трябва да си измит от греховете си чрез правдата на Христос. Бог и грехът никога не могат да съжителстват заедно. Така с жертвеника и умивалника са представени два изключително важни процеса в делото на спасението-прощението и очистването. Принесената жертва дарява на грешника прощение, но Бог желае да се отиде още по-напред - към новорождение и освещение.

Нека да погледнем и в Светая-първото отделение на светилището. За да влезе в това отделение, свещеникът трябва да мине през втора завеса, служеща за врата. Завесата е в същите цветове като тази на двора. И все пак има известна разлика не само в самата изработка, а и в символиката й. Чрез тази втора врата Исус Христос отново застава пред грешния човек , но сега вече не за да му прости /прощението вече е извършено с принасянето на жертвата/ , а да го примири с Бога и да го въведе в едно по-близко общение с Него. “ ...сиреч, че Бог в Христа примирявяше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им...” /2 Коринтяни.5:19/

Така с всяка измината крачка навътре в светилището към мястото, където обитава Бог, човек все повече се приближава към Него, все по-пълно разбира и осмисля всеопрощаващата Му любов, която започва да поглъща всичките му мисли, чувства, желания, цели, интереси...Човек не желае вече нищо друго, освен да остане завинаги със своя Спасител.

В Светая имаше три предмета. Точно от дясната страна на отделението беше масичката с присъствените хлябове / наричаха се присъствени, защото стояха винаги ( присъстваха) пред лицето на Господа/. На нея свещеницте трябваше всяка събота да поставят по 12 хляба, подредени на два купа и да ги напръскат с тамян. Свалените от масата хлябове се смятаха за святи и се ядаха единствено от свещениците.

Хлябът символизираше отново Исус Христос. Сам Той се оприличи на хляб:” Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века. Да, и хлябът, който Аз ще дам е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.” /Йоан 6:48-51 /

Това, че този хляб присъстваше винаги на масата, означаваше най-малко две неща:

Първо. Признание за непрекъснатата зависимост на човека от Бога, както за материалната така и за духовната храна. Тази храна човек можеше да получи единствено чрез посредничеството на Христос.

Второ. Че Небето се е погрижило да осигури постоянното присъствие на Исус Христос в нашите души. Така човек, който се храни с този хляб, никога не огладнява. Душата му е преситена от непозната до тогава милост, доброта и любов.

От лявата страна в Светая стоеше златният светилник, който имаше седем светила /лампи/. Скинията нямаше прозорци, но там никога не оставаше тъмно. По няколко лампи светеха непрекъснато денем и нощем, а отразената мека светлина от стените, облицовани със злато, придаваше неповторим вид на цялото отделение.

Светлината, излъчвана от светилника, символизираше отново Исус като светлината на живота. Живеем в тъмен и мрачен свят, който Сатана е оплел с безброй лъжи. Всичко е изопачено и фалшифицирано. Духовен мрак се е настанил в милиарди човешки души. Но не всичко е загубено “ Истинската светлина, която осветява всеки човек идеше на света.” /Йоан 1:9 /

Точно това показваше златният светилник. Истинската светлина идеше на света, за да освети и най-тъмните кътчета на човешката душа. И тази светлина беше Исус Христос:” Тогава Исус пак им говори казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. / Йоан 8:12 /

Разглеждайки светилника и неговото предназначение, задължително трябва да споменем и

още нещо. Както вече казахме по-горе, светилището нямаше прозорци. Единствената светлина в него се излъчваше от този светилник. А това пък от своя страна означаваше, че единствената и истинска светлина е само Христос и че Бог не желае да се смесва Неговото учение с други философии и религиозни претенции. То трябва да бъде запазено чисто и неподправено, без да се смесва с друг вид светлина. Такава просто няма. Но опасноста някой да се опитва непрекъснато да го прави, винаги ще съществува. Ние сме предупредени за това:” Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството”