Има Бог,който открива тайни

Изследвайки книгата на пр. Даниил ще открием, че в нея има четири главни пророчества: Даниил 2 гл., Даниил 7 гл., Дан. 8 и 9 гл. и Дан. 10 – 12 гл. За да бъдат правилно разбрани и изтълкувани тези пророчества, е необходимо да сме запознати с принципа на повторението при схематичното (синтезирано) пророчество. Пророчество, дадено в подобен вид, покрива времето на епохата, в която живее пророкът до второто идване на Христос. Пророчеството в Даниил 2 гл. започва с образуването на вавилонската империя и приключва с пришествието на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Всички останали пророчества от книгата следват тази основна линия, но всяко следващо пророчество дава нови подробности, които не са били включени в първоначалното. С други думи, останалите пророчества представят по-разширено обяснение на онова, което е посочено в най-едри щрихи от даденото в Даниил 2 гл. Център на всяко от тези разширени, допълващи пророчества е винаги последното време. Затова е от изключително значение за нас да изучаваме тази книга, тъй като именно от пророчествата ние разбираме, че живеем в последното време. И точно там е акцентът на книгата. По такъв начин, когато приключим с изследването на тази пророческа книга, ние ще разполагаме с точната и до известна степен подробна картина на историята на света от времето на Даниил до дните на края на нашия свят.

Друг фактор, който трябва да имаме в предвид при опита си да разберем пророчествата на Даниил е, че единствените народи, споменати в тях са онези, които имат пряко отношение с Божия заветен народ. Някои се питат защо в Библията не са споменати Китай и някои други велики народи от древността. Причината е проста – Св. писание разглежда само онези царства и народи, които оказват влияние върху съдбата на избрания Божи народ. Китай тук няма никакво отношение. Следователно различните народи и империи, които се появяват на страниците на Библията са онези народи, които по някакъв начин влизат в контакт с Божия народ. Това е много важно да знаем!

И така, след като вече сме се запознали с този принцип на тълкуване, ние можем да преминем към изучаване на пророческата част на Даниил 2 глава.

Навуходоносор, вавилонският цар, сънува странен сън, но когато се събужда, установява, че не може да си спомни нищо от него. Останало е само едно терзаещо любопитство по нещо загадъчно и съдбоносно. Царят е впечатлен и разтревожен. Той е сигурен, че това е някакво послание от боговете, но не може да разбере защо нищо не може да си спомни и е загрижен. Веднага извиква на помощ своите придворни мъдреци, които винаги са му помагали в подобни случаи. Те имат точно тази задача – да изследват волята на боговете, която “идвала” до тях по най-различни пътища. Навуходоносор им представя нуждата си, но когато разбира, че те не могат да я задоволят, царят се разгневява жестоко и заповядва всички те да бъдат избити. Между тези, които трябвало да получат смъртно наказание, попадат също Даниил и тримата му приятели. Младежът познава своя Бог и решава да потърси помощ от Него, защото вярва, че Той ще му помогне. В къщата на Даниил четиримата другари коленичат смирено пред Господаря на Вселената и изплакват нуждата си пред Този, на Когото са се обрекли. И Бог открива на Даниил както съня, така също и значението му. И ето, с готов отговор Даниил застава пред царя. “Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението. Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар; Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му? В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова що има да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си”. Даниил 2:25-28

Даниил изтъква Бога като Този, който открива съня, а не самия себе си. Преди да пристъпи към припомнянето на съня и неговото тълкуване, Даниил връща кадрите на миналото още по-назад, в момента преди царят да заспи: “Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти, на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане." . (Даниил 2:29)

Защо Даниил започва оттам? Главно поради две причини:

Първо. Сънят е забравен. Припомнянето му се оказва невъзможно и Навуходоносор не би имал никога никаква гаранция, че разказаният от Даниил сън е същият. С мислите, които са витаели в главата му преди да заспи обаче не е така. Те точно могат да се припомнят. Затова Даниил започва оттам. Пророкът иска да даде неоспорими доказателства, че Богът, Когото той представя, е великият Творец на Вселената и на живота, пред Когото няма нищо скрито. Какво е мислел преди да заспи царят - никой не знае. Ето защо Даниил иска да го впечатли и да му подскаже, че това, което ще изтълкува, му е дадено от Същия Този, Който му е прочел мислите в главата. По този начин Навуходоносор може изцяло да се довери на младия евреин.

На второ място трябва дебело да се подчертае, че този сън не идва случайно, а като отговор на Навуходоносоровите въпроси, което означава, че в онази нощ Небесният Бог е почел царя, като е решил да даде отговор на парливите му терзания за бъдещето на Неговата империя и съдбата на

света. Тук има нещо много трогателно. Помислете! Същият Бог, на Когото Навуходоносор е осквернил храма като е задигнал част от свещените съдове и ги е принесъл в капището на своя бог, наложил е тежки данъци на народа Му, а най-способните е отвел в плен – на този същия човек сега Бог се открива, като се доближава до неговите проблеми, вълнения и страхове. А това означава едно – Той го обича! Как ли се е почувствал царят, когато е осъзнал това? Има нещо велико в нашия Бог! Добре, че не е като нас, хората, които не можем да обичаме с такава любов, не можем да прощаваме искрено и сърдечно, не можем да обичаме безусловно. Неговата любов, милост и състрадание са достойни за нашето преклонение! Това със сигурност е впечатлило и цар Навуходоносор.

Ето как Даниил представя царския сън:“Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред Тебе, и изгледът му е бил страшен. Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът и бедрата му от мед, краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал. Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят. Това е сънят и ще кажем значението му.” (Даниил 2:31-36)

Навуходоносор сънува една огромна статуя. Това необикновено творение беше уникално с това, че беше изградено от четири различни метала – злато, сребро, мед и желязо. Имаше още нещо особено в тази статуя. Тя стоеше на железни крака, чиито стъпала и пръсти бяха направени от една странна смес – желязо и кал. Необичайно беше, че въпреки неправилното конструиране (никой не поставя метална статуя на глинени крака), тя стоеше изправена. Изведнъж един камък “отсечен не с човешка ръка” се приземява, като удря нозете на статуята на мястото, където езичник би могъл да стои, за да и се поклони – и раздробява целия колос на безброй много отломъци. След това камъкът започва да расте и обхваща цялата земя, като се задържа там завинаги.Стих 36 казва: “Това е сънят и ще кажем значението му.” И Даниил продължава:

“Царю, ти си цар на царете, на когото небесния Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.” (Даниил 2:37,38)

Още в самото начало разбираме, че с блясъка и качествата на металите в статуята, Бог е представил световните империи, които ще се появяват на историческата сцена и ще оставят незаличими дири в религиозния и културния живот на човечеството. Проследявайки цялото пророчество, ще видим, че то ни завежда до самия край на човешката история – славното второ идване на Христос. В коментара си Даниил е кристално ясен. Гледайки право в очите Навуходоносор, той предава божествената вест: “Ти си оная златна глава.”

Със златната глава е представена вавилонската империя. Нейната история е изключително богата и завладяваща. Историците разделят историята на Вавилон на две: Старовавилонско царство и Нововавилонско.

Старовавилонското царство се появява като резултат от обединението на две държави – Шумер и Акад. Единадесет царе от аморейската династия се сменили на царския трон: от Сумуабу, който царувал около 1893 г. пр. Хр. до Самсудитан, който царувал до 1594 г. пр. Хр. Най-славен и най-известен бил шестият цар – Хамурапи. Той е популярен с това, че е съставил голям сборник със закони, който обхващал почти целия стопански и обществен живот в древния Вавилон. По времето на Хамурапи Старовавилонското царство достигнало най-голямата си площ, най-голямото си могъщество. Но към средата на XVI в. пр. Хр. то се сгромолясва и е завладяно от хетския завоевател Муршилиш I, който свалил от трона последния му владетел Самсудитана. После планинското племе Касити завладяло Вавилония. След това асирийците владеят над него. Санахериб (един от асирийските царе) се прочул с построяването на Ниневия и разрушаването на

Вавилон. И то какво разрушение! Крепостите, кулите, дворците, къщите и храмовете заповядал да се сравнят със земята, а над града да се изкопае канал, по който да се пусне вода от р.Ефрат през развалините. 208 000 жители отвлякъл в робство, а останалите заповядал да бъдат убити. Намерен е надпис на Санахериб, на който се чете: “Унищожих Вавилон по-добре от потопа, така го наводних, че никой за в бъдеще да не може да си спомни къде е имало град, къде са били храмовете и боговете му.”

Но Санахериб не знаеше, че Вавилон има особено място в Божия план. От пепелищата на асирийския трон като някакъв феникс се възродило могъществото на Вавилон. Нововавилонското царство (625 – 539 г. пр. Хр.) основал Набополасар, вероломният халдейски пълководец на последния асирийски цар Шиншарикум, който се съюзил с миите. Но грандиозната си слава Вавилон постига при царуването на неговия син Навуходоносор II. По онова време Вавилон блясва на историческия небосвод с недостигнатите до тогава върхове в областта на изкуството и науката. Вавилонците били прекрасни математици. Те решавали задачи като използвали квадратни уравнения, таблици за реципрочни стойности, квадратни и кубични корени. Прилагали както десетична, така и шестдесетична система. Разделяли часа на 60 минути, а кръга на 360 градуса – единици, които ние все още използваме, въпреки че са отпреди 2 600 г. Вавилонските учени били и великолепни астрономи. Много точно отбелязвали слънчевите затъмнения, а понякога дори ги й предсказвали. Техните доклади от онова време са от голяма стойност за астрономите и археолозите днес. Но преди всичко те били превъзходни архитекти и строители. Най-величественото постижение на архитектурно – строителния гений на Навуходоносор II е градът Вавилон. Това е най- големият град в целия тогавашен свят с население над един милион души. Наричали го “пъпът на света”. Херодот посетил Вавилон сто години след Навуходоносор и бил смаян и изумен от величието на този град. Той описва Вавилон в осем глави от първата книга на своята “История”. В глава 178, той пише: “Вавилон е не само най-големият но и най-красивият от всички градове, които познаваме.”

За чудото на света – Вавилон, пишат и историците Страбон, Диодор, Ктесий и Филон. Те пишат за Вавилон такива невероятни неща, които дълго време са се смятали за измислици.

На 1 март 1899 година археологът Робърт Колдуей направил първите копки в развалините на древния Вавилон. В продължение на 19 г. неуморен труд, с един голям екип от работници, той извадил древния Вавилон от праха на забравата. Какво знаем за Вавилон днес? Намирал се на територията на днешен Ирак и бил най-големият град на Изтока, по-голям дори от Ниневия. Бил заобиколен с три крепостни стени. Пред първата стена имало голям ров, пълен с вода от р. Ефрат, която минавала през центъра на града. Пресметнато е, че само за първата стена са били необходими три до четири милиарда тухли. Ако подредим тухлите по широчината им, бихме получили пътека, дълга 500, 600 хил. км. или бихме могли да опашем 12 до 15 пъти земното кълбо около екватора. В средата на града се издигал величественият храм на главния бог Мардук - украсен с много злато. Блясъкът на златото, което е украсявало не само храмовите постройки и дворците на царя, но и много от обикновените къщи, е поразявал окото и пленявал въображението на всеки посетител. Трябва да отбележим, че златото било любимият метал на Вавилон и навсякъде се забелязвало изобилие от него. Но най-голямото чудо на този приказен град и досега си остават висящите градини на царица Амитис. За да удовлетвори желанието на своята съпруга, която тъгувала за дърветата и цветята на нейната родина Мидия, Навуходоносор построява великолепни паркове и градини на високите крепостни стени. Начинът на построяването им, както и сложната напоителна система и до днес си остават неразгадано чудо.

“Ти си оная златна глава” – беше Божието послание до Навуходоносор. И това беше вярно. Пророкът продължава:“И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето.”

Тъжната истина, която Навуходоносор е трябвало да чуе е, че въпреки непревземаемите стени и изкусните отбранителни съоръжения, въпреки изключителното плодородие на вавилонските земи, империята му няма да бъде вечна. Тя ще бъде сменена от друго царство, по-долно от вавилонското, както среброто е по-долно от златото.

Историята потвърждава пророческите думи на Даниил. След смъртта на Навуходоносор на престола на Вавилонското царство застават един след друг недалновидни царе, които водят бързо могъщата империя към гибел. Те са: Евилмеродах, Нериглисар, Набонид, Валтасар, който е и последният цар на Вавилон.

Бог чрез пророк Еремия предсказва кое е следващото царство, кой ще управлява след Вавилон. “Изостряйте стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; понеже това е въздаянието от Господа, въздаяние за храма Му.”

“Пригответе против нея народите, мидийските царе, управителите им, всичките им началници, и цялата подвластна на тях земя.” (Еремия 51:11,28)

А когато Господ говори, Неговите думи винаги се сбъдват.

В 550 г. пр. Хр. властта в мидийското царство заграбил Кир, петият цар на персийското племе. Без особена съпротива мидите признали властта му: те били родствени с персите и говорели почти един и същ език.

Още от първите години на своето управление Кир се проявил като наследник на великодържавните идеи на Асирия. Положението на Изтока при Кир било почти същото, както и при първите царе – завоеватели на Асирия. Равновесието на силите било нетрайно и привидно. Вавилония била голяма, но вече вътрешно слаба държава с изродено население. Египет се крепял на наемна войска. Малко по-силно било Лидийското царство в Мала Азия, но и то не могло да се сравни с Персия, която вече успяла да обедини под културната власт на персите неизчерпаемите сили на иранската нация. Ето защо няма нищо чудно в това, че Кир без големи усилия успял да подчини Лидийското царство (546 г. пр. Хр.) – най-силния си съперник и да присъедини към Персия васалните на Лидия – гръцките градове по малоазийския бряг. След това дошъл редът на Вавилон. На 29. X.539 г. Кир влязъл със своите войски по един гениален начин във Вавилон, убил вавилонския цар Валтасар и сложил край на златната вавилонска империя.

Естествена последица от покоряването на Вавилония е господството на персите в цялата Предна Азия, а от гибелта на Лидия – завземането на цялата Мала Азия. Египет не успял да удържи срещу владетелите на Мала и Предна Азия. При приемника на Амазис, Псаметих III, той бил превзет от сина на Кир – Камбиз. Така на изток се създала една нова световна несемитска, а индо – европейска държава, изградена от Кир и Камбиз. Устоите й били закрепени от гениалния приемник на Камбиз – Дарий I, който успял не само да запази всички завоевания на предшествениците си и да преодолее центробежните сили в грамадната си империя, но и да изработи и подходящи форми за управлението на тази империя. На него, мидоперсийската империя дължи и новата си религия – религията на великия пророк и реформатор Зороастра.

Ако погледнем в картите на древния свят, ще видим, че царството на мидийците и персите било географски много по-обширно от царството на Вавилон. Въпреки това, то било по-низше по отношение на културата и цивилизацията. През следващите десетилетия не можем да срещнем никакви върхове в областта на науката и изкуствата. Няма ги тези великолепни постижения, които разнасяха славата на вавилонците.

Има и още една интересна подробност, с която пророчеството характеризира империята-наследница на Вавилон. Тя е представена от сребърните гърди на статуята. Използването на среброто за символ на второто царство съвсем не е случайно. То показва една от характерните особености на това царство. Знае се, че персите си служили само със сребро като платежна единица. Когато някоя държава изплащала дълга си в злато, даже и в този случай, неговият еквивалент трябвало да бъде измерен в сребро. Среброто характеризира също и финансовата мощ на това царство, която осигурявала политическата власт на последните персийски царе.

Но според пророчеството и това царство трябваше да слезе от историческата сцена. Едно трето царство от мед (Даниил 2:39) трябваше да го смени. Историята и тук се “провиква” – Изпълнено! И това трето царство от мед е гръко – македонската империя на Александър Велики.

Историците поставят нейното начало в 331 г. пр. Хр., когато гръко – македонските армии побеждават армиите на последния персийски цар Дарий III в битката при Арабела. Оттам Александър в “церемониален” марш обиколил цяла Централна Азия и достигнал до най-крайните граници на персийската държава. Преминал край бреговете на Каспийско море, изкачил се по планините на Западния Туркестан и се спуснал през Херат, Кабул и Киберийския проход в Индия. При река Инд имал голямо сражение с индийския цар Пор, в което македонските войски за пръв път видели бойни слонове, които индийците използвали в сраженията. По-късно той си построил свои кораби, отплувал до устието на Инд, тръгнал назад към бреговете на Белуджистан и се върнал след шестгодишно отсъствие в Суза в 324 г. пр. Хр. Тук той се заел да заздрави и организира грамадното царство, което завоювал. Александър искал да спечели на своя страна новите си поданици и затова облякъл дрехата и наложил на главата си тиарата на персийските монарси, но това предизвикало завистта на македонските военачалници, които му причинили не малко тревоги. За обединението на царството си той направил още нещо. По негова заповед било извършено бракосъчетание на видни македонски пълководци с персийски принцеси. Сам Александър дал пример като взел за жена дъщерята на победения от него персийски цар Дарий. Примерът на царя и пълководците бил последван от повече от десет хиляди македонски войници и командири. Но Александър не доживял да довърши съединението, което замислял. След една пиянска оргия във Вавилон той се разболял и на 13 юни 323 г. пр. Хр., само 40 дни преди да навърши 33 години, умира. След смъртта му гръцката хегемония бързо губи своята сила, за да се стигне до 168 г. пр. Хр., когато Македония преминала под римска власт, а по-късно, през 142 г. пр. Хр. била анексирана.

Забележителното в пророчеството за третото царство е, че то е представено с медния корем на статуята. И тук, както при вавилонското и персийското царство, символът съвсем не е случаен. Ако златото било любимият метал на Вавилон, среброто на Мидо – Персия, то медта е била гръцко предпочитание. Тя била главно средство за размяна и най-характерна за силата им. Цялото въоръжение на гръцките войници – шлемове, щитове, мечове, даже и бойните им топори, всичко било от мед. Но освен практически в символа на медта, характеризиращо третото царство, Бог е вложил още три идеи.

Първо – идеята за упадък. Медта идва след златото и среброто.

Второ – идеята за завоевания. Гърците се славели със своето медно оръжие, още от времето на Омир, когато всички други войски носели само проста платнена тога.

Трето – идеята за много бърз, но кратковременен успех.

Медта има много силен блясък, но много бързо се окислява и потъмнява. Точно такова беше царството на Александър Велики. Блесна за кратко време след светкавичните победи на Александър и бързо потъмня след неговата смърт. И тук пророчеството се оказва поразително точно!

Даниил продължава: “Ще се издигне и четвърто царство. Яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.” (Даниил 2:40)

Символът за четвъртото царство, което ще владее света е толкова точен, че никой не може да сбърка при тълкуването му. Само една световна империя е наречена желязна и това е Римската империя, която просъществува от 168 г. пр. Хр. – 476 г. сл. Хр. А защо е наречена желязна? Има няколко основни причини:

Една от тях е, че докато гърците използвали медта, римляните употребявали изключително желязото. Римската армия със сигурност била една желязна армия. От главата до петите римските войници били облечени с железни доспехи. Оръжията им били изработени също от желязо. С желязо покривали и бойните си коне.

Другата причина е в характера и поведението им. Римляните били хора с желязна дисциплина, железни били и сърцата им. Със своята невероятна жестокост и мощ римските армии “строшавали и стривали” всичко под краката си като с желязо. Историкът Госен пише: “Всичко в тях беше от желязо. Управлението им беше желязно, непреклонно, твърдо, съкрушаващо, куражът им беше железен, жесток, кръвожаден… Войниците им бяха от желязо… Дисциплината им беше желязна. Тяхното иго над победените беше желязно, тежко, непоносимо… Сърцата им бяха железни, никога не познаваха милостта. Те проливаха кръвта на човеците като вода.”

Една трета причина откриваме в желязната им администрация. Римляните създали сложна и съвършена административна система, която позволявала да се управляват от разстояние различните народи, влизащи в границите на Римската империя. Този тип управление бил непознат дотогава. То било републиканско по характер и така Рим става първата република в историята.Но въпреки желязната сила на тази империя, според пророчеството и тя нямаше да бъде вечна. След шест века световно господство и тя рухва… В 476 г. последният римски император бе детрониран от германския главатар Одоакър.

И отново слушаме пророческия глас на Даниил.

“А после си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото, смесено с глинена кал. И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.” (Даниил 2:41-43)

Удивително! След четвъртото световно царство пророкът не казва, че ще се издигне пето, а нещо съвсем различно. Той говори за разделени царства- едни силни като желязо, а други по-слаби като глината.

Всъщност пророкът не можеше и да каже нещо друго, защото проследявайки металите на статуята, които символизираха световните царства и щяха да следват едно след друго, той беше стигнал пръстите на краката на този колос. А там имаше пет глинени и пет железни пръста, т.е. много и различни царства. Кои са тези царства?

Във II и III в. сл. Хр. Римската империя навлиза в дълбок нравствен и икономически упадък. Рим е вперил очи в културата на Гърция и страстно иска да подражава на разюздания гръцки начин на живот и на източния разкош. Особено по времето на цезарите оргиите и чувствените удоволствия са нещо съвсем естествено. Семеен живот в съвременния смисъл на думата почти не съществувал в Рим. Рядко се срещали семейства, които водели нормален начин на живот. Онези, които умеели да мислят и да учат, били малко. Народът искал само “хляб и зрелища”.Нямало нито свободна воля, нито свободен ум. Големите пътища, развалините на блестящите постройки, традицията за законност и власт, които оставил Рим за удивление на следващите поколения, не могат да скрият от нас, че целият този външен блясък бил изграден с цената на множество пречупени воли, унищожен интелект и осакатени желания. Изкуството и литературата, науката и философията – рожби на свободния и независим ум – бледнеят и загиват в такава атмосфера. Плагиатство и занаятчийство се ширели в изкуството, а педантизъм – в науката. В онези дни човешкият дух бил безсилен. Рим пропадал все повече и повече. От състоянието на разлагащата се Римска империя се възползвали народите, населяващи Северна Европа и част от Азия. Като малки хищни акули те започнали да откъсват къс след къс от кървящото туловище на Западната Римска империя. Така в периода от 351 до 476 г. те образуват на нейната територия своите държави.

Да споменем някои от тях – херули, остготи, вестготи, алемани, сакси, суеви, бургунди и др. Историците изброяват 25 народа. Държавите, които те образуват съществуват и до днес. Алеманите образуват Германия, франките – Франция, суевите – Португалия, вестготите – Испания, саксите – Англия, бургундите – Швейцария…

И както пророчеството отбелязваше-едните са по-силни (желязото), а други- по-слаби (глината).

Другата подробност в пророчеството е, че тези европейски държави ще правят всякакво опити да се обединят, но това никога няма да стане.

Какво ни казва историята? Най-напред опитът за обединение е чрез сключване на международни бракове (“ще се размесят с потомците на други родове човеци”). При избухването на Първата Световна война почти всички управляващи европейски династии били в роднински отношения помежду си, но обединение така и не настъпило, а напротив, дошла войната… Правени са опити обединението да стане и със сила. Людвиг XIV се опитва да направи това в VIII в., Карл V в XIII в., Наполеон в XIX в., Кайзер Вилхелм II и Адолф Хитлер в XX в. Милиони все още живи хора си спомнят пронизителния глас на Хитлер, когато в безкрайните си високопарни речи обрисуваше целта на нацизма: “Германия над всички.” Но четирите прости думи “няма да се съединят” се оказаха по-силни от мощните германски армии. Нещо интересно! Когато Хитлер побеждава неудържимо, в адвентното списание “Знамения на времето” се отпечатват статии за разгрома на Хитлер. Трябвало е много вяра, оптимизъм и кураж, за да се пише така. Но това са били хора, които са познавали Бога от личен опит, хора, които са знаели, че няма сила нито в този свят, нито в цялата Вселена, която може да изтрие Божиите думи “няма да се съединят”! И те се оказват прави, а Хитлер победен. Европа остава разделена и така ще остане до края, защото Бог е казал това…

Стигнали до пръстите на краката на статуята, които бяха от желязо и глина, ние разкрихме само една част от истината - цялостна и завършена сама по себе си и все пак половината от всичко, което има да ни каже Бог с тези символи. Възхитителното и неповторимо при Бога е, че с малко думи и символи казва много неща. И тук, както и в символите с предишните метали, Бог е вложил повече от една идея. Другата част от истината е следната:

Проследявайки историческото изпълнение на пророчеството, ние открихме безпогрешно, че с металите на статуята бяха представени световните царства. Всеки метал си има своята стойност и по много забележителен начин отразява най-важната характеристика на даденото царство.

Златото – символизира славата и престижа на Вавилон,

Среброто- представлява финансовата мощ на Персия,

Медта – военната мощ на Гърция,

Желязото – административната сила на Рим.

Накрая идва глината.

Съвсем основателно можем да мислим, че и тя има някакво специално значение, че и тя представлява някакво царство, някаква власт. До сега в пророчеството металите представляваха политическата власт. Но тук вече нямаме метал, а грънчарска глина. Това може да означава само едно – посочената тук власт ще е съвсем различна от останалите. Коя ли ще е тази власт?

Самият символ (грънчарска глина) ще ни помогне много за правилното тълкуване на пророчеството. При изследване на Библията ние ще открием, че грънчарската глина често е използвана от библейските писатели, за да изразят идеята за сътворяването: “Но сега, Господи, Ти си наш Отец: ние ще сме глината, а Ти – грънчарят ни, и всички сме дело на Твоята ръка.”

(Исая 64:8)

Ясно става, че Библията влага в тази дума силен религиозен заряд. Затова имаме достатъчно основание да мислим, че глината в статуята представлява власт, съвсем различна от предшестващите власти, които бяха политически. Тя е религиозна власт, която обаче се намира в особени отношения с политическата власт, представена ни в пророчеството от желязото. И оттук нататък тълкуването става много лесно. Открихме вече, че с железните крака е представена Римската империя, а с десетте пръста - разделена Европа. Глината се появява в края на железните крака /стъпалата/ и продължава до края на пръстите, т.е тя продължава да съществува по време на разделена Европа чак до падането на камъка.. Значи, трябва да търсим появата на тази религиозна власт в това време. От историята знаем, че упадъкът на Римската империя започва след II век и завършва с пълното разделение в 476 г. Коя религиозна власт се появява тогава? Отговорът може да бъде само един – римската църква.

С глината пророчеството ни показва не само появата на една съвсем различна власт (религиозната власт на Римската църква), показва ни и характера на тази власт. Глината е мека и лесно прилепва към всякакъв метал. Такава била и Римската църква. Тя много умело се прилепила към политическата власт на Рим и с цената на безброй компромиси си извоювала положение, но изгубила Божията подкрепа. И отново сме поразени от изключителната прецизност на пророчеството.

При повърхностно изучаване ни се струва, че историята е грамада от трудни за запомняне дати, грозни войни, реки от човешка кръв, жестоки убийства, отвратителни неправди, хаос от противоречия, непоносими безредия. Древната история ни разкрива как монархиите взаимно са се изтребвали в безкрайна верига от кървави войни, като оставяли цветущи градове в развалини, а жителите им изтребвали или продавали в робство. Известният философ Шопенхауер дава следното определение за историята: “Историята с безсмислените гонитби и множество страдания трябва да изглежда за безпристрастния наблюдател като пуст кошмар.”

Като смазващ ураган преминава историята на земята. Народи и държави изплуват и изчезват. Престоли и господства се издигат и съкрушават. Това, което се считало за чест и достойнство, се превръща в срам и позор и обратно. Всичко се мени и тече.

И сега пред нас изниква важният въпрос – влакът на историята ръководи ли се от един стоящ над всичко Небесен механик или е просто някакъв наниз от случайности и събития. И тук ние откриваме две категории хора.

Едни, които вярват, че историята не е нищо друго освен поредица от случайности, подчинени на човешката сила, богатство, наука, амбиция или каприз, и други, които твърдо вярват, че на кормилото на човешката история стои един всемогъщ Бог, който неуморно и решително я води към славен завършек. В Библията намираме едно определено изказване на Господаря на историята, което би трябвало да сложи край на този спор.“Помнете предишните неща от древността: защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древни времена нестаналите още неща. И казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно.” (Исая 46:9,10)

Това са четири думи за нас! Това, че Бог знае края още от началото, е учудващо и неразбираемо за нашия ум. Колкото и да се гордеем и прехласваме от постиженията на човешкия гений, все пак трябва смирено да сведем глава и де признаем, че има тайни, неподвластни на нашия интелект. Трябва да признаем, че с всевъзможностите на нашия ум, можем само да се докоснем до онази огромна информация и познание, заложени навсякъде около нас и в самите нас. Един велик човек го е направил -Айнщайн. Той казва, че човекът може да обхване със своя ум само около 1 % от всичкото познание, което е заложено във Вселената. Останалите 99 % на този етап са вън от нашите възможности. И Бог знае това. Той знае, че ние не можем да се надскочим и да навлезем в територии, които са единствено Негова собственост. И Бог не иска това от нас. Но като не можем друго, Той желае да приемем фактите. Фактите на историческото изпълнение на пророчествата. Това можем и сме длъжни да направим. И когато хората питат: “Историята на народите поредица от случайности ли е?” – те да могат да намерят верния отговор. А той е записан кристално ясно в Даниил 2 глава.

Преди 2600 години чрез един сън, даден на вавилонския цар Навуходоносор, Бог разкри как ще се движи човешката история от времето на царя, та чак до свършека на света. За Навуходоносор приемането верността на думите на пророка, чрез когото живият Бог говореше, беше въпрос на вяра. И той повярва… Но за нас то вече не е въпрос на вяра. Това е въпрос на проверка. Станало ли е така, както Бог е предсказал предварително, или не е станало? Ако не е станало, тогава наистина историята е наниз от случайности. Но ако е станало… тогава какво да правим? Не е ли дързост да застанем срещу фактите, които разкриват по един недвусмислен начин Божието ръководство на човешката история?! Или ще кажем като онзи професор, който на въпроса на своите студенти, че това,за което говори не отговаря на фактите, отвърнал: “Толкова по-зле за фактите.” Но това разумен отговор ли е?

Опознаването на този Бог, който стои над човешката история и разбирането, че тя не е наниз от случайности, ръководени от капризите на богати и властни хора, на болни умове и човешки амбиции, ни прави спокойни и уверени. Това познание ни променя. То изпълва живота ни със смисъл и съдържание. Прави ни нови хора. Вече знаем в кого вярваме и защо вярваме. И това е една просветена, една интелигентна вяра. Тази вяра ни повежда напред, през трудности, грижи и проблеми, през страдания и скърби, през разочарования и душевни болки, през смазващия брой забърканости… Повежда ни към небето и вече нищо не може да ни спре. Нищо…

Не знам доколко разбираме и осъзнаваме какво съкровище е Библията?! Но тя наистина е незаменимо с нищо богатство! Най-малко по три причини:

1. 
   Тя е писмо от Небесния Бог (Няма никой по-велик от Него !) ;
   
2. 
   Писмото е в един – единствен екземпляр! (Изгубиш ли го – губиш всичко !)
   
3. 
   Писмото е лично до теб. (Това е огромна привилегия !)
   

Поразен от светлината, която е получил от нея, Давид възкликва:“Твоето Слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми.” (Псалом 119:105)

Да, Библията е светлина, мощен фар, който разсича тъмнината, с която Сатана е обгърнал този свят и ни дава разбиране и яснота по изключително важни за нас въпроси. Въпроси, на които ние никъде другаде не можем да намерим отговор и на които напразно сме търсили разрешение. Сам Бог ни казва да търсим в Неговото слово:“Потърсете в книгата Господна, та прочетете; Никое от тия не ще липсва, нито ще бъде без другарката си. Защото казва Господ: Моите уста заповядаха това. И самият Негов Дух ги събра.”( Исая 34:16)

Неговият топъл бащин глас достига през хилядолетията до нас и ни казва: “Вие имате въпроси, тежки въпроси, изгарящи, огнени въпроси... Въпроси, на които вие сте търсили дълго време отговори и не сте ги намерили. Вие сте хлопали на вратата на науката, на философията и на ред други врати, без да получите задоволителен отговор. Връщали сте се отчаяни, без надежда. Да, Аз зная това. Но потърсете в Моето слово и там ще научите и разберете всичко. Ще разберете как е създаден светът, в който живеете. Ще разберете как сте сътворени и вие. Ще разберете, че не сте дело на някаква еволюция, която бавно и мъчително в продължение на милиони години ви е извеждала от животинския свят, а сте дело на Моите ръце и Моя ум. Ще разберете, че Аз съм ви създал с много обич, за да Ви се радвам за една цяла вечност. Ще разберете, че причината за това сега да сте далеч от Мен, да страдате и да умирате, не е в Мен, а във вашия свободен избор да живеете в бунт, грях и непослушание, доброволно да служите на Моя противник… Това е, което ни разделя и ви носи всички беди. Но ще разберете и друго. Ще се убедите, че Аз прекалено много ви обичам, за да ви оставя в лапите на врага на всичко добро, за да ви оставя да загинете. И затова

преминах през най-долни подигравки, укори, страдания и жестока смърт, за да ви откупя и да ви имам отново завинаги…Ще разберете и всичко, което предстои да се случи в бъдещето, за да можете правилно да планирате своя живот, за да не бъде той поредица от катастрофи, падения,за да не бъде той един път без изход, за да не го изпразните от съдържание и да го напълните с ненужни и суетни неща, които в края няма да ви ползват с нищо. Един живот имате и трябва да го изживеете смислено. Това можете да направите само като познавате бъдещето такова, каквото Аз ви го откривам. В противен случай има опасност да вървите по погрешен път, да мислите, че вървите по правилния и че всичко добро е пред вас, а в края да се окаже, че вашият живот е катастрофа -–непредвидима и с нищо вече непоправима. Затова ви известявам бъдещето, за да планирате живота си и той да завърши с грандиозния успех на вечността. Ще научите и за новия си дом, който съм ви приготвил и в който желая час по-скоро да ви настаня, за да си отпочинете от всичкото зло и мъка, които сте преживели в този свят. Аз не съм ви създал за това. Аз искам вие да живеете един живот – разумен, смислен, без страдания, мъка и зло, за които причина е грехът. Аз обаче ще върна отново вашата радост и всичко това ще забравите. Ще ви заведа в невероятен дом, в такава красота, за която вие дори нямате представа. И там ще се радвате на Моята любов за една цяла вечност.”

Ето това ще разберете от Библията. Тези истини не могат да не раздвижат кръвта ви, да не ускорят пулса ви, да не просълзят очите ви от радост. Не можете да не възкликнете с думите на

псалмиста:“Ще хваля Господа докато съм жив. Ще пея хваление на моя Бог, догдето съществувам.”(Псалом 146:2)

Това е една песен на душата,която никой не може да заглуши.Това е песен-хваление за великите откровения, които удовлетворяват търсещото сърце.

Особено вълнуващо преживяване за нас е изследването на библейските пророчества, в които Бог ни разкрива бъдещето. Това е изключително важно за нас и Бог ни насърчава в това изследване:“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви. И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но /светите/ човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух.”

( 2 Петрово 1:19-21)

Какво означава пророчеството? То е да предскажеш събития, които ще станат след време 200, 300, 500, 1000 години… И Библията ясно и категорично казва: “Това не може да е дело на човеци.” Човекът, колкото и да е интелигентен, не може да предскаже бъдещето, не знае какво ще стане утре. Но Бог може и Той го е записал, а ние изследваме сега това, което Бог е предсказал и записал преди хиляди години.

За хората на тогавашното време е било въпрос на вяра, за нас – не! Ние сме длъжни да проверим в историята и ако всичко е станало – тогава фактите би трябвало да ни убедят, че има един жив Бог, Който стои на кормилото на човешката история. Пророчествата се явяват като светилник, който прогонва мрака на тъмното бъдеще и осветява с небесна светлина пътя към вечността…

Това ясно, достъпно и разбираемо за всеки ум е представено в книгата на пророк Даниил 2 гл.В предната тема ние проследихме историческото изпълнение на това удивително пророчество, записано преди 2500 години. Разгледахме как историята е била послушница в Божиите ръце. Една след друга падаха империите точно така, както беше предсказал пророкът, говорещ от името на живия Бог. Но пророчеството продължава с падащия камък отсечен не с човешка ръка, който удари статуята не другаде, а в пръстите на краката й. Раздроби я на хиляди парчета, които вятърът отвя във всички посоки, а сам камъкът започна да расте, докато изпълни целия свят и там се задържа завинаги.

“Ти си гледал, догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.” (Даниил 2:34, 35)

Тук трябва да си отговорим на три въпроса:

1. 
   Кой е падащият камък?
   
2. 
   Кога ще падне камъкът?
   
3. 
   Как ще стане това?
   

Това е едно пророчество, записано преди 2700 години за Христос, Който с живота си щеше да постави една твърда и непоколебима основа, на която ще стои цяла една планина, наречена Сион –Неговата църква. Тя щеше да стъпи на каменна основа, щеше да гради своята вяра, своята надежда не на пясък, не на вода, която се хлъзга, отминава и тече, а на нещо непоклатимо, вярно и вечно. Това именно е каменната основа, която Христос положи със Своя живот, смърт и възкресение. В Новия завет ясно е залегнала тази идея. “Понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свят на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.” (Ефесяни 2:20-22)

Колко е ясно! Христос поставя основата, след Него апостолите градят върху нея а след това църквата доизгражда започнатото. Още веднъж апостол Павел използва този символ за Христос в писмото си до църквата в Коринт.“… и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос)” (I Коринтяни 10:4 )

Става от ясно по-ясно, че падащият камък е Исус Христос при завръщането Си в този свят.

2/ Кога ще стане това? Отговорът на Библията: “И в дните на ония царе, небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичество над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с човешки ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен, и тълкуванието му е вярно.” (Даниил 2:44, 45)

Можем ли да знаем точно времето, когато ще падне камъкът – ден, час? Това са вълнуващи въпроси, които занимават умовете на голямо множество хора – всички християни по целия свят. Всички те питат: “ Кога ще се върне Христос?” Преди 2000 години Той си отиде, казвайки: “Аз отивам да ви приготвя място и ще се върна…” И ето вече 2000 години християните гледат нагоре – очакват и питат: “Кога ще се завърнеш, Господи?” Отговорил ли е Христос на този въпрос? Можем ли да знаем точно времето? Библията ни казва: “В дните на ония царе” – и нищо повече. Много се е спекулирало, спекулира се и днес с този въпрос. Обявяват се дати, месеци, години, явяват се пророци. Всички претендират, че имат свише откровения за точното време на Христовото завръщане, определят дати и подлъгват хиляди хора, които продават имоти, къщи и ред други неща, за да се приготвят за пришествието. А след това, когато то не дойде, хората са излъгани и отчаяни. Стига се до сътресения, до крайности. Ето какво казва Библията:“А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.” (Матей 24:36)

Ден и час не можем да знаем! Но някои казват, че можем да знаем годината и тържествено обявиха 2000 год. като крайната година на нашия свят. Очакваше се тогава да стане потоп или някакъв световен катаклизъм, който да унищожи нашата земя. Но 2000 год. дойде и си замина и нищо подобно не се случи. Затова единствено важно е не какво казват хората, а какво казва Библията! “И тъй, еднаж, когато се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.”(Деяния 1:6,7)

Става ясно, че и годината не можем да знаем. Философията на Библията е, че не е важно кога ще бъде това, а е важно дали ще бъдем готови, когато това стане. Ние не можем да знаем дата, месец или година. Точното време на падането на камъка не ни е открито. Всяко посочване на дати, месеци и години е небиблейско и не отговаря на истината. В апокалиптичните пророчества, записани в Мат. 24 глава, Марко 13 глава, Лука 21 глава, както и в книгата Откровение са ни представени белезите, които доста изчерпателно посочват основните характеристики на епохата и генерацията, която ще посрещне Христос. Но за дати, месеци и години Библията никъде нищо не говори… Това, което можем да разберем от Даниил 2 глава е записано така: “И в дните на ония царе”, т.е. във времето на разделена Европа. Във времето, когато ще се появят поредните опити за обединение, камъкът ще падне. “В дните на ония царе…” – не на онзи цар. Александър Македонски, или Навуходоносор, или цезарите… не! Във времето на разделена Европа – тогава ще падне камъкът.

Пророческият текст и на ап. Павел достига до нас

“Когато казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат.”( I Солонци 5:3)

За какво се говори най-много днес? За мир, за разоръжаване, за безопасност. И когато ще се правят всякакви опити за обединение и съюзи (ООН, европейски съюз и т.н.), “тогава ще ги постигне внезапно погубление.”

Елън Уайт в своята книга “Животът на Исус” на стр. 353 пише: “Този свят, изпълнен с бунт, разюздан живот, с безбожни удоволствия, спи, спи в плътска сигурност. Човеците отлагат идването на Господа. Те се подиграват с предупрежденията. В същото време, когато светът пита с презрение: “Къде е обещаното Му пришествие?” знаменията за него се изпълняват бързо. Докато те викат “Мир и безопасност!”, ще дойде внезапна гибел. Докато този, който се присмива и този, който отхвърля истината, остават дръзки в поведението си; докато отдадените на печелене на пари, продължават своята дейност в различни насоки без оглед, принципите на честността; докато учещият се, се стреми да погълне всяко друго знание, но не и знанието от Библията, Христос идва като крадец.

Всичко в света се намира в състояние на възбуда. Злокобни са знаменията на времето. Идващи събития, хвърлят предварително сянката си. Божият Дух се оттегля от земята и бедствие след бедствие и нещастие след нещастие следват по море и по суша. Стават ужасни бури, земетресения, пожари, наводнения и убийства.

Кой може да прочете бъдещето? Къде има сигурност? Няма застраховка в нищо, което е човешко и земно. Хората се нареждат бързо под знамена, избрани от самите тях. Неспокойно очакват и наблюдават действията на своите водачи. Има такива, които очакват, бдят и работят за идването на нашия Господ. Друга група се нарежда под ръководството на първия и най-голям отстъпник. Много малко хора вярват със сърце и душа, че ние имаме да избегнем пъкъл и да спечелим небе.

Кризата постепенно, но неотменимо се приближава крадешком към нас. Слънцето си свети на небето, правейки своя обикновен кръг и небесата все още разгласяват славата Божия. Хората все още ядат и пият, садят и градят, женят се и се омъжват. Търговците все още купуват и продават. Хората се блъскат едни в други, оспорвайки си първото място. Любителите на удоволствията все още се тълпят в театри, по конни състезания, в комарджийски салони. Навсякъде царува най-голяма възбуда и въпреки всичко времето на благодатта свършва бързо и всеки случай ще бъде скоро решен завинаги. Сатана вижда, че му остава малко време. Той е пуснал в действие всички свои средства и сили, за да бъдат хората измамени и заблудени, заангажирани и замаяни, докато благодатният ден свърши и вратата на милостта се затвори завинаги.”

Злокобни са знаменията на времето. Всичко в света е във възбуда. Нещо се носи във въздуха, нещо предсказва, че този свят е към края си.

3/ Как ще стане падането на камъка? И тук има много заблуди. (Даниил 2:34, 45 )

“Ти си гледал, догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал и ги е строшил; както си видял, че камък се е отсякъл от планината…”

Пророкът видя камъка как летеше. Какво означава това? Христовото идване ще бъде видимо, буквално, явно, а не скрито и тайно. Камъкът беше видян как постепенно се приближава към тази статуя и я удря в нозете. Това категорично показва, че Христос ще дойде явно. Няма да бъде скрито, духовно идване. Това ще бъде най-великото събитие в този свят.

“Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; ще има пред Него огън поглъщащ, и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре. И земята, за да съди людете Си, казвайки: Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви. И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия.” ( Псалм 50:3-6)

Тихо ли? Невидимо ли? Огън, буря, светкавици, гръмотевици! Нещо невероятно! Ние и представа си нямаме какво значи Бог…

Сам Христос, говорейки за този момент, разкрива по ясен и недвусмислен начин, че второто му идване ще бъде едно разтърсващо събитие, видяно и преживяно от всички.

“Прочее, ако ви кажат: Ето Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи; не вярвайте. Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син… Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкият Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.”

(Матей 24:26, 27, 30, 31)

Светкавицата се вижда по цялото небе и от всички. Такова ще бъде и пришествието на Човешкия син. Ще заплачат всички, когато видят Христос на един огнен облак, постепенно приближаващ се като изгарящо слънце в този свят. Ще Го видят тези, които искат да Го видят и ще Го видят онези, които не искат да Го видят. Това ще бъде събитие, което няма да остане скрито и което ще предизвика ужасни неща в този свят.