Вярата и доверието в бога

• 
  Какво означава любов? – попита то.
  

• 
  Това е любов!
  
• 
  Аз обичам любовта – отвърна момиченцето.
  

И това е най-чудесната вест на Библията! Ние имаме Бог и Той не е някакъв жесток, пълновластен Господар, който насилнически управлява нашия живот. Не! Той е любов! Библията казва още: “И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.” (I Петрово 5:7)

Защо Бог се грижи за нас? Защото ни обича. А като ни обича, какво прави? Грижи се за нас. Това е вестта на цялата Библия. От Битие до Откровение Библията казва: “Бог те обича и Бог се грижи за теб. Всяка твоя грижа, от какъвто и характер да е – можеш да я положиш при нозете на своя Бог, при нозете на Христос, защото Той те обича и желае да се грижи за теб, да мисли за теб, да ти говори с любов и нежност, да те изслушва. Това е вестта и на двете книги – Даниил и Откровение. Основната вест, която стига до всяко едно сърце е: “Бог се грижи!” Библията представя Бога като любящ Баща, грижещ се за Своите деца и като Бог, който не налага насилствено определен стереотип на поведение за тях. Той ги съветва, насърчава, предупреждава, предлага им безрезервно Своята любов, защита и грижа, но последната дума винаги има човекът!

Той е този, който прави доброволно и без принуда своя избор. Това, което следва, са само резултати от неговия избор.

От Библията ние разбираме колко много Бог се старае да предпази човека от погрешно решение. Бог е изключително загрижен за избора на Своите деца. Създателят ни е дал право, свобода на избор и това е най-ценното нещо, което притежаваме. Ние решаваме доброволно и без принуда какво да правим с нашия живот, на кого да го посветим. Бог не желае роботи, иска разумни, интелигентни същества – да се обичат, да си служат от любов така, както Той ни обича и доброволно поднася Своята любов. Той е изключително загрижен и какъв път ще изберем! Не е безразличен към това накъде ще вървим – дали към смъртта, злото и гроба, или към доброто, правдата, любовта и вечния живот.

В продължение на цели 200 години Бог предупреждаваше северното царство Израил за погрешния избор, който е направило и за ужасните последици, които го очакват. Той му пращаше пророк след пророк (Илия, Амос, Осия), за да го предупреждава и да му предлага цялостно прощение на греховете, ако народът се покае. Мисълта, че може да го загуби, Му причиняваше огромна болка. “Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Йеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?”( Езекил 33:11)

Господ казва: “Аз не искам хората да умират. Аз не съм ги създал за това. Аз обичам всички хора – независимо дали са добри или нечестиви, крадци или прелюбодейци. Аз не искам те да умират. Но грехът няма алтернатива. Грехът означава само смърт. Ето защо нечестивият нищо друго не го очаква. Затова нека се върне от пътя си и да заживее праведно!”

“Как да те предам, Ефреме? – (името на сев. царство Израил) – Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене. Милосърдието Ми се запали.” (Осия 11:8)

Бог милее за своите деца и ги предупреждава. Но ако Израил настояваше да следва своя път, Бог не би имал друг избор, освен да го остави да върви по него с всички произтичащи от това последици. Така и стана. Дойде време, в което Бог с огромна мъка каза на Своите ангели:“Ефрем се е прилепил към идолите; оставете го.” (Осия 4:17)

Неговият народ, неговите деца бяха безвъзвратно обърнали гръб на своя Творец и прилепили сърцата си към идолите и към езическите богове, и нямаше път назад. Те вече не можеха да се върнат. В 722 г. пр. Хр. Бог предаде Израил на асирийците, но го направи с голямо съжаление, с огромна болка и то едва след като всички възможни пътища за спасението на този народ бяха използвани. А когато Бог отдръпна защитата Си, асирийците унищожиха, опожариха и опустошиха всичко. И повече нищо не се знае за северното царство Израил.

Същото стана и с Юда. Пророк след пророк апелираше към южното царство на Юда така, както другите пророци апелираха към северното царство на Израил, но напразно. “И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си. Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа, и се подиграваха на пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление. Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.” ( II Летописи 36:15-17)

От стиховете много ясно личи огромната Божия любов и загриженост към народа Си, който беше твърде упорит в злото. И когато преминаха границата, Бог предаде Йоаким и Юдейското царство в ръцете на техните врагове, но едва след като беше опитвал толкова усилено да им помогне и им беше дал безброй шансове, за да ги спаси. Той наистина се погрижи… Но ако не можеше да се грижи за тези, които Го изоставиха, Бог се погрижи по един впечатляващ начин за четирима млади хора, които стояха здраво на Негова страна. И това е основната вест на Даниил първа глава – Бог се грижи за своите верни.

След като предава съвсем пестеливо в началото на своята книга трагичната участ на своя народ, Даниил продължава с описанията на собствените си преживявания като пленник във Вавилон. “И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, сиреч, от царския род и от благородните, юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царски палат, та да ги учи учението и езика на халдейците.” (Даниил 1:3,4)

По заповед на цар Навуходоносор Асфеназ, началникът на телохранителите, избира за заложници най-изтъкнатите младежи на Юдейското царство. Това е при първото нападение на Навуходоносор над Ерусалим. Освен че бяха с благороден произход, тези млади хора бяха и високообразовани. В древните времена синовете на богатите и благородните семейства биваха обучавани в разнообразни дисциплини. От всичко най-много евреите бяха отдадени на учението. Така че това беше бъдещият елит на нацията. Навуходоносор добре знаеше какво прави. Между тези високообразовани младежи с благороден произход са Даниил и тримата му приятели – Анания, Мисаил и Азария. Желанието на Навуходоносор е младите заложници да изучават “учението и езика на халдейците”, т.е. да се посветят в опознаването на Вавилонската култура. Това трябваше да стане в продължение на три години. След изтичането на този срок те бяха длъжни да се явят лично пред царя на изпит. Беше им обещано, че тези, които успешно издържат изпита, ще бъдат поставени на отговорни постове във Вавилонската империя. Три години здраво учене във Вавилонския университет. Това на практика означаваше – пълно промиване на мозъците. Опасността идваше оттам, че заедно с основните дисциплини като: математика, астрономия, архитектура, агрономство, вътрешна и външна търговия и други, вавилонската наука включваше и дисциплини като: езическа митология, изучаване на врачуване, магьосничество и астрология. Интимната мисъл и цел на царя беше тези даровити младежи – евреи да бъдат изцяло асимилирани от вавилонската култура. Макар във вените им да течеше еврейска кръв, съзнанието им да се превърне в халдейско. (Тук аналогичен е примерът с еничарите. Малки момчета българи са били отвеждани в Турция и обучавани в тяхната религия – исляма. И когато са се връщали, са били вече други хора – във вените им тече българска кръв, но съзнанието им е напълно ислямизирано. И те били най-страшните врагове на българите!)

За тази цел, освен насаждането на Вавилонска култура, Навуходоносор прави още две неща. “И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време. А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария, които началникът на скопците преименува като нарече Даниила - Валтасасар и Анания – Седрах, Мисаила – Мисах и Азария – Авденаго.” (Даниил 1:5,7)

Навуходоносор е мъдър човек и ясно вижда живота на тези млади хора, който коренно се различава от живота на вавилонските младежи и на вавилонските мъдреци. Тяхната религия ги води към един чист непокварен и свят живот. Царят трябва да развали това, да разруши всичко, свързано с техния Бог. Затова ги завежда за обучение в дворцовия университет. Предполага се,че във Вавилон са съществували няколко университета, но имало един, който се ползвал с особени привилегии и това е дворцовият университет, в който е царял изключителен блясък, красота и великолепие. Всичко онова, което човешкото въображение може да роди, всичко онова, което може да даде земята като блага– всичко е било струпано там. Царят е разчитал луксът, охолството, пороците и страстите да окажат мощно разрушаващо въздействие върху чистия характер на юдеите.

Това беше едното. Другото нещо, което Навуходоносор променя, е имената им. Имената , които имаха пряко отношение с вярата им в техния Бог.

• 
  Даниил (Бог е мой съдия) става Валтасасар (Ваал опазва живота на царя).
  
• 
  Анания (Бог е милостив) става Седрах (верен на бога Мардук).
  
• 
  Мисаил (Онзи, който принадлежи на Бога) става Мисах (верен на богинята Саха – вавилонците наричали така Венера).
  
• 
  Азария (Йехова помага) става Авденаго (слуга на бог Набу).
  

“Но Данаил реши в сърцето си, да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше, затова помоли началника на скопците да се не оскверни.” (Даниил 1:8)

Даниил реши в сърцето си да остане безприкословно верен на своя Бог с цената на всичко. А изкушенията бяха почти непреодолими:

1/ Въпреки че бяха пленници, към тях се отнасяха като към царски особи. От роби станаха царе! Този живот е толкова привлекателен! Всичко е на тяхно разположение – ястия, каквито си пожелаят, развлечения, каквито им се приискат. Почести и слава, които те дори и не са сънували…Това беше някакъв друг свят, в който те можеха да потънат безвъзвратно.

2/ Позволено им беше дори да се хранят от специалната царска кухня. Апетитът е голяма сила и Сатана знае това. Така той проби с греха на нашата земя. Тук действа по същия начин.

3/ Отказът от тази храна би означавал незачитане авторитета на царя. А това носеше огромни рискове…Трябва да помним,че събитията стават във времето, в което всяко неподчинение е нямало друга алтернатива освен смърт. Човешкият живот не се е зачитал за нищо.

Това бяха много силни изкушения, но Даниил и другарите му не се поколебаха нито за миг при вземането на своите решения. Те заеха категоричната позиция – твърдо да стоят за своята вяра, както бяха научени в родината си.

Защо не пожела Даниил да сподели царската трапеза? Каква опасност е почувствал за своята вяра? Могат да се посочат три основания:

1. 
   Храната, с която се е хранил царят, е имала култов характер. Част от месото се е пренасяло на вавилонските богове и всеки, който ядял от него, всъщност е признавал тяхното върховенство и се е прекланял пред техния авторитет. В конкретния случай свещенодействието е било извършвано от самия цар като най-велик жрец на бога Мардук.
   
2. 
   Самите животни не са били клани според изискванията на Писанието, изложени подробно в книгата “Левит”.
   
3. 
   Според “Левит” 11 гл., както и на други места в Библията, Бог е открил, че само определени видове животни могат да се употребяват за храна. Те са наречени чисти, а останалите – нечисти. Повече от сигурно е, че царската храна не се е съобразявала с библейските предписания и е включвала често пъти меса от нечисти животни.
   

Да бъдеш верен е не само велико, но и особено вълнуващо! Когато решиш това в сърцето си, когато хвърляш своя жребий, когато сам решиш, без да те интересува кой какво ще ти каже и кой какво прави – тогава ти ще стоиш верен за своя Бог. Теб няма да те интересува какво ще ти се случи и независимо от всички заобикалящи обстоятелства, ти не ще желаеш да изневериш на своя Бог. Една цяла нация изневери на Бога, но четиримата младежи решиха да останат верни. И това е много вълнуващо преживяване, защото точно тогава се разбира, че не си сам, че Този, за когото си се жертвал и на когото си се обрекъл, е до теб и няма да те изостави. Това сближаване с Бога, това тясно сътрудничество, това интимно приятелство е най-висшата наслада на духа. То винаги ни облагородява и открива пред нас нови хоризонти. На Даниил то донесе благодат. Афеназ, човек съвършено чужд на неговата религия, противно на всяка логика, го разбира и споделя неговите чувства! Когато решиш да си верен, когато решиш да не гледаш на никого другиго (може целият свят да пропада, може цялата църква да се срути, но ти решаваш да си верен независимо от всички обстоятелства), тогава Бог ще бъде най-близо до теб. Един човек остана сам и това беше Ной. Той

не гледаше на света. Знаеше в Кого е повярвал. Всички други му се подиграваха. Ако беше погледнал на света – загиваше. Ной обаче гледаше на своя Бог и Бог каза: “Ти ще бъдеш спасен!” Ако ние започваме да се обезсърчаваме и да гледаме другите хора - слаба ни е вярата. Да помислим! Заедно с четиримата младежи имаше още много други еврейски юноши. Те не бяха само четиримата в този дворцов университет, но само те решиха в сърцето си да стоят здраво за своя Бог. А какво направиха другите? Те се поддадоха на лукса и изкушенията, решиха да ядат от царските ястия. Уплашиха се от Навуходоносор. Трябваше ли Даниил и неговите приятели да кажат: “Ето сега тези, с които ние бяхме заедно, с които пътувахме заедно, с които заедно учехме в Ерусалим, предадоха своя Бог. Дайте и ние да вървим с тях.”

Не! Нищо подобно не стана! Те знаеха в кого са повярвали и бяха решили да останат верни на своя Бог с цената на всичко. Каква поука има тук само за нас! Каква поука!

Всички други могат да пропаднат, но ти помни в кого си повярвал и продължи да вървиш напред. Тогава Бог ще бъде най- близо до теб и това преживяване ще те облагороди и издигне.

Как се развиват следващите действия? (Даниил 1:10-21 )

“И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от Господаря, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя. Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария. Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием, после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си. И той ги послуша в това нещо и ги опита десет дни. И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя. И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият и им даваше зеленчук. А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания. И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносор. И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя. И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство. И Даниил остана до първата година на цар Кир.”

Следващият разказ е повече от вълнуващ. Желанието на Даниил и тримата му приятели да не ядат от царските изрядни ястия и да не пият от виното му, донася смут в сърцето на техния пряк началник. Той изразява своята загриженост от това решение. Диетата, която желаят младежите може да се отрази зле на здравето им, а това е много опасно за него като отговорен за тях. Даниил го разбира и му предлага сделка – деседневен изпитателен срок – на зеленчук и вода. Еврейската дума за зеленчук е “зероим”, която не означава само зеленчук, а и вегетарианска храна. Учудващото е, че началникът се съгласява! Учудващ е и начинът, по който Даниил се опитва да реши проблема. Та помислете! Срокът от десет дни е твърде кратък, за да се видят кой знае какви промени, вследствие тази вегетарианска диета. Има и една друга опасност – ами ако някой случайно се разболее? Това винаги може да се случи! Но Даниил не се съмнява ни най-малко, че изпитът ще бъде в тяхна полза, защото той познава своя Бог и знае, че Той възнаграждава Своите верни.

И така десетте дни минават бързо. В края на срока експериментът е повече от успешен. Данаил и неговите другари излизат победители.Струва ми се, че тук няма никакво чудо. Като знаем какви са лицата на хората след недоспиване и тежък махмурлук/а нощните пирове са били нещо обичайно във Вавилон/, не е било възможно да не се види яркия контраст между слънчевите лица на еврейските младежи и подпухналите лица на вавилонските студенти. Това на практика беше една ярка демонстрация на резултатите от два начина на живот-един съобразен с Божиите изисквания и друг, който се подчиняваше единствено на плътските страсти. Еврейските младежи бяха жива реклама на Бога, на когото служеха, вавилонските също…

Вълнуващото в случая беше друго. Във времето, когато животът на един пленник не струваше повече от живота на едно насекомо, четиримата младежи, за да бъдат верни в малките неща, рискуват собствения си живот като с отказа си отхвърлят каквото и да е преклонение пред религията и авторитета на вавилонския цар Навуходоносор. И вместо да бъдат оковани и хвърлени в тъмница, те остават в двореца без нищо да им се случи! Даже нещо повече, те стават част от най-близкия кръг на царя. Поразително! Това противоречи на всякаква логика! Помислете! Някой не изпълнява заповедта на царя. Как реагираха царете по онова време? Смърт! Моментална смърт! Но в този случай вместо смърт – младежите стават най-приближените на царя. Това наистина противоречи на всяка житейска логика, но не и на Божията сила. Това беше Божията награда за тяхната вярност.

С тази тема приключихме изследването на първа глава от книгата на пр. Даниил. Какви са главните поуки, които трябваше да извлечем от нея?

1/ Животът ни, добър или лош, е винаги последица от предварително взети решения. Когато те са съобразени с Божията воля - животът ни ще бъде радостен и благословен. И обратно - когато те са в противоречие с Божията воля – очакват ни нещастие и позор. Историята на еврейския народ е ярка илюстрация на казаното.

2/ Бог винаги е имал верни хора, които са Го представяли достойно пред света. Във време, когато Сатана почти е успявал да заличи истината за живия и любящ Бог, Творецът мощно е демонстрирал Своето присъствие, макар с един или само с няколко души.

3/ Във Вавилон това бяха четирима млади хора – Даниил, Анания, Мисаил и Азария. Те представиха Своя Бог великолепно, затова и Той ги прослави. Поуката – прославянето е резултат от верността!

4/ Верният и в малкото, и в голямото е верен. Такъв беше Даниил. Обикновено ние правим компромис с малките неща, с “малките” грехове, като се опитваме да се извиним с оправданието, че това са незначителни неща и че Бог не може да бъде толкова дребнав. Но Даниил не мислеше така. Той знаеше, че точно малките неща се явяват пробни камъни на вярата. Малко нещо – вкусването на забранения плод – донесе трагедията, смъртта и злото в този свят. Малко нещо – само няколко гневни думи, лишиха Мойсей и Аарон да влязат в обещаната земя. Даниил помнеше това. Затова “реши в сърцето си” да остане безпрекословно верен на своя Бог.

5/ Едно нещо трябва много добре да ни е ясно – за Бога няма малки и големи заповеди. Всичко, което е излязло от Неговите уста, е еднакво важно за човека. Днес много, хиляди хора, наричащи себе си християни, ядат всичко каквото им падне, смятайки, че храната няма никакво отношение към тяхната религия. Те се присмиват на съвременните Данииловци, смятайки ги за неграмотни фанатици. “Не е ли по-важно какво има в сърцето, а не в стомаха” – казват те. Точно така са си мислили и останалите заложници във Вавилон и не са имали никакви верски проблеми… Но за тях никъде нищо не пише в Библията!

Чета за Даниил и за още трима души, които не мислеха така, които знаеха отношението на религията към храната, които знаеха какво пише в Левит 11 гл.

“И Господ говори на Мойсея и Аарона, като им каза: Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята. Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете. Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас; питомният заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя, тя е нечиста за вас. От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас.” (Левит 11:1-8)

“Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята, за да правите разлика между чисто и нечисто, и между одушевеното, което бива да се яде и одушевеното, което не бива да се яде.”

(Левит 11:46, 47)

Бог не казва – това е препоръка, а “това е закон”, Божи закон, което означава, че е от изключителна важност. Ние сме разумни същества и Бог желае да следваме разума си, а не да се ръководим от инстинктите си.

Даниил знаеше това и не предяви никакво друго извинение, освен истинското – не желаеше да се оскверни. Той не хитруваше, но застана твърдо за вярата си.

“Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях. Защото Аз съм Йеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свят; и да се не оскверните с никаква гадина, пълзяща по земята. Защото Аз съм Господ, Който ви изведох от Египетската земя за да ви бъда Бог; бъдете прочее, свети, защото Аз съм свят.” (Левит 11:43-45)

Има ли отношение Бог към нашата храна и свързана ли е тя по някакъв начин с нашата религия? Може ли яденето на определени храни да те оскверни? Господ казва ясно и категорично-Да, може! “Да се не омърсите, “нито да се оскверните…”

Сам Бог даде този закон за животните, които можеха да се ядат и за тези, които не можеха да се ядат. Всеки, който дръзнеше да яде от нечистите животни, оскверняваше себе си и ставаше нарушител на една толкова ясно изразена Божия заповед. Затова четем чудните думи, записани в Даниил 1:8 “Но Даниил реши в сърцето си, да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.”

Днес нито животните са станали по-чисти, нито пък Бог се е променил. И днес все още до нас достига апела на апостол Павел :“защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.” (I Коринтяни 6:20)

Вие сте свят народ, затова прославете Бога с телата си. Можем ли да Го прославим, ако ядем неща, за които Той е казал, че са нечисти и ние ще се оскверним с тях? Нашето тяло е храм на Светия Дух! Ще позволим ли тези неща да влязат в нашия храм? Бог е посочил кои животни са нечисти. Той ги е създал не за храна, а като чистачи на земята. Защо да вървим против Бога?

“И Тъй, ядете ли,пиете ли,нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.”