Вярата и доверието в бога

Тогава се питам: “Щом са омразни на Господа, тогава, от кого са почетени със свръхестествени дарби? “ Отговорът е само един – от противника на Бога – Сатана.

Защо е станало така? Защо Бог е допуснал това? “Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтребе с явлението на пришествието Си, тогова, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.” (2 Солонци 2:7-12)

“Не приеха да обичат истината…” – не искат да вярват в истината. Лъжата им носи средства, носи им печалба, популярност, слава. И Бог ги оставя. Имат свободна воля, но ние виждаме, че те не са почетени от Бога, а от дявола.

Христовите думи! Ако търсиш истината – недей я търси при врачки, гледачки, астролози, екстрасенси. Истината има едно измерение и то се нарича Христос. “Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти Цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, Който е от истината, слуша Моя глас.” (Йоан 18:37)

Читателю, не можеш да мислиш правилно, да живееш истински и да разбереш истината, докато не дойдеш при нейния извор – Исус Христос. Иначе отиваш при лъжата и дявола. Не избирай това за нищо на света!

Фалшиви богове
Имаме привилегията да изследваме книгата на пр.Даниил, в която Бог по чуден начин е разкрил хода на човешката история от времето на Даниил до наши дни.Нека отново кажем, че акцентът на книгата е последното време на човешката история. Ясно като на филмова лента пред нас ще минават събития от изключителна важност, на които днес ние сме свидетели, а са записани преди 2600год. Това безкрайно силно ме удивлява и подтиква моя ум и сърце да се съобразят с това, което ми казва Бог в Библията. Ако го направя, това би ми донесло успехи още в този живот и вечно щастие в следващия. Но Творецът винаги оставя и една отворена врата-ако искам мога да избера и друг път, който води към гибел. Мога да направя това, но то би било едно безумно решение.

Като разумни същества, ние вземаме своите решения на базата получена информация, която ни се предлага от различни източници. След като сме претеглили тази информация на кантара на нашия ум и сме стигнали до заключението, че тя е актуална, достоверна и ни засяга лично, тогава ние вземаме и определено решение. Точно на това разчита и Бог. Той изпраща определена информация до хората чрез Своите слуги /наречени в Библията “пророци”/ и след това очаква от нас да вземем някакво конкретно решение. И то да е обмислено, мотивирано решение, а не прибързано и плод на временни емоционални преживявания.

Една такава точна, ясна, логична, достоверна и впечатляваща информация Бог ни предоставя и чрез книгата на пр.Даниил. След внимателния й прочит, ако аз реша да не следвам Бога, тогава сам нося отговорност за решението си. За мен е учудващ и неразбираем фактът, че много хора, въпреки своята добра информираност, продължават да вървят в погрешна посока.Това пък от своя страна ме води до заключението, че въпросът за вярата в Бога не е продукт на интелигентност, а винаги е бил морален въпрос. Хората не вярват в Бога, не защото нямат доказателства за Неговото съществуване, а защото не желаят да живеят според Неговите условия. Всеки иска да живее, както намери за добре, без да се съобразява с някой или с някакви правила.Чули ли ли сте популярната сентенция, която днес е в устата на хиляди хора:“Всеки си има своя бог! Не ме карай да вярвам в твоя.” Тук има голяма истина. Истината, че ако изгониш живия Бог от сърцето и ума си, тогава непременно ще вкараш друг на негово място, но задължително мъртъв и фалшив. На такъв бог много лесно се служи! Нямаш никакви проблеми! Той винаги е съгласен с теб!!!

Ето затова смятам, че вярата в Бога не е в интелектуалната сфера, а е въпрос на морал. Хората не искат да приемат Христос, затварят си очите за Неговата божествена любов, защото обичат до лудост греха! А какво да направи Бог в такъв случай? Нищо не може да направи! След като е направил всичко възможно да достигне до човека, а той съвсем съзнателно си закрие очите и запуши ушите пред неоспоримите доказателства за Божието съществуване и Неговата безпределна любов, тогава Бог го оставя да върви по пътя, който сам си е избрал.

Свободата на човека и правото му на свободен избор са свещено право на всяко разумно същество.Те бяха подарени на човека още при сътворението му.“И Бог каза: Да създадем чвека по Нашия образ, по наше подобие, и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде, мъж и жена ги създаде.” (Битие1:26,2)

Тези стихове ни пренасят във времето, когато Бог сътвори първата човешка двойка.И най-удивителното откритие за нас е, че нашите първи родители са носели образа и подобието на самия Бог! Даваме ли си сметка какво означава това? Гледайки сегашния си вид и лошотията вътре в нас, едва ли можем да си представим физическата красота и благородството на характерите, с които Творецът е дарил първите хора. Грехът е опустошил всичко…Но макар и доста зацапан и омърсен, човек все още носи в себе си Божия образ. Бог е свободен морален деец. Такъв е и човекът. Свободен в мисли, действия и намерения. Точно в това се изразява величието на разума.Едно разумно същество може да бъде истински пълноценно и щастливо, само когато има свобода и право на избор. Затова според мен след живота най-ценното, което Бог подари на човека, е правото му на избор.Това е Божествен дар, който ни прави свободни хора.Чрез дадената ни свободна воля, ние ставаме неограничени владетели на себе си. Ако не можем да управляваме света, то поне можем да управляваме собствените си решения. Никой човек, ангел или дявол и кое и да е друго създание в цялата Вселена не може да ни отнеме свободната воля-тази висша Божествена дарба. Какво бихме били без свобода на волята ни? Нищо повече от робот, автомат или машина, действаща еднозначно само по определена програма. Бихме били една развалена грамофонна плоча. Но това не би бил човек, а само кукла на конци. Кой разумен човек би се съгласил да бъде марионетка, движена от някого?! Кой вярва, че ще бъде щастлив като робот? Ние бихме предпочели да бъдем страдащи човеци, отколкото благоуспяващи автомати. Мислили ли сте някога, че ако човек беше лишен от свобода, това би означавало, че той няма да може да избира доброто. Следователно няма да може и да го цени. В него никога няма да може да се формира дух на благодарност за всичкото добро, което някой проявява към него, включително и към своя Създател. Едно такова безчувствено създание никога не би удоволетворило един Бог, който е изпълнен с любов. Трябва да знаем, че нашата благодарност е част от щастието на Бога. Без свобода, той не би могъл и да обича. Защото любов и съзнателно щастие растат само върху почвата на свободата. Ако нямахме свободна воля, ние не бихме могли да оскърбим Бога, но също така не бихме могли да Му подарим и любовта си. Но без нашата любов Вселената би била празна и пуста за Бога! Нищо друго не цени Той повече, отколкото едно любящо сърце!!! Ето защо само чрез своята свободна воля аз съм човек, свободен човек на земята и неин владетел. Единствено чрез свободния си избор ставам престъпник или свят човек. Оценявайки величието на свободата, унгарския поет Шандор Петьофи е изказал една забележителна мисъл:”За любовта бих дал живота си, а за свободата бих дал и любовта си”. Възхитен съм от мъдростта и проникновението на поета! Мисля си, че тук нищо повече не може да се каже.

От Библията научавам още две велики истини, които всеки човек трябва да знае и помни.

Първата. Пред Бога всички хора сме равни по сътворение.

“Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се обхождаме коварно всеки против брата си, та оскверняваме завета, направен с бащите ни?” /Малахия 2:10/

Тази мисъл за равенство по сътворение защитава и великия ап.Павел. В прочутата си реч пред гръцките философи, изнесена на Акропола, в блестящ стил неотстъпващ с нищо на прочутите гръцки ритори той казва: ”Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и предели на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили ако и Той да не е далеч от всеки един от нас.”

/Деяния 17:26,27/

Една кръв имат и бедни и богати, учени и неучени, царете и примитивните аборигени от Нова Гвинея. Павел подчертава тази истина пред гърците, които са смятали, че имат различна кръв от другите народи и са определени от боговете да бъдат господари.

Нека чуем и самия Христос:“Но вие недейте се нарича учители,защото Един е вашият Учител,а вие всички сте братя.” (Матей 23:8)

Втората. Всички хора са равни по изкупление. Христос умря за греховете на целия свят.

“Няма вече юдеин, нито грък, няма роб,нито свободен, нито мъжки пол, ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса” / Галатяни 3:28/

Разбираме, че и тук няма привилегировани.Това равенство означава на практика, че никой няма причина да се смята за по-голям, за по-важен от другия, да му става господар и да му налага насилствено своя начин на мислене и поведение. Ето това означава равенство и свобода. Не случайно най-черните страници на човешката история са именно тези, в които са описани кървавите войни, целещи само едно-премахване свободата на другите, налагане друг начин на мислене и поведение на победителите над победените. Особено тежки са последиците, когато се засегне най-съкровения свят на човека-неговата религия…Желанието да накараш другия да се покланя на твоя бог по начин, който ти му определяш, е най-уродливото качество на грешния човек. Това е и голямата победа на Сатана. Защото зад фалшивото насилническо поклонение, което хората налагат над своите ближни, стои той-вечният противник на Бога. Но винаги е имало, има и ще има до края на човешката история верни последователи на живия Бог, които за нищо на света не ще предадат своята вяра и ще стоят здраво за истината, ако ще и небесата да пропаднат.

За един такъв опит за насилническо поклонение и за верността на трима приятели говори и третата глава от книгата на пр.Даниил. Как започва тя?

“Цар Навуходоносор направи златен образ, шестедесет лакти висок, шест лакти широк и го постави на полето Дура, във вавилонската област. Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите, да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил. Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всички началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.” /Даниил 3:1-3/

Текстът ни въвежда в една пищна церемония-освещаването на статуя, изработена цялата от злато.На това тържество цар Навуходоносор е “поканил” да участват всички висши служители на царството, заедно с всички васални царе на завладените от него области и държави. В уречения ден и час те са на посоченото място, готови да изпълнят всяка заповед на царя. Самата статуя е с впечатлителни размери-висока шестдесет лакти /1лакът=ок.50см./, което означава около 30м.и широка шест лакти-около 3м. Веднага прави впечатление честата употреба на числото шест.Това не е случайно. Шумеро-акадската система на броене е била шестдесетична, за разлика от египетската, която използваме и до днес. Интересно е да се отбележи, че тази система се е съхранила чак до наши дни, намирайки приложение в деление на времето /шестдесет минути, шестдесет секунди/, а също и в градусите на кръга /360-60x6/ Избирането точно на числото шестдесет означава и още нещо.Във вавилонската символика на числата, числото шестдесет носи идеята за единство.Като издига статуята точно шестдесет лакти височина, Навуходоносор преди всичко иска да изрази грижата и волята си за единство-едно- единствено царство, една-единствена религия. Възможно е това да е само половината истина. Много теолози смятат, че тук не става въпрос само за обикновени числа. Тук те съзират титаничната битка между Бог и Сатана, изразена в доминиране на шестицата над седмицата. Всеки сериозен изследовател на Библията знае, че числата в нея в повечето случаи носят определено духовно съдържание. Без да се впускаме в задълбочено изследване на тази истина, можем да отбележим значението на числата, които сега ни интересуват. Числото с е д е м в Библията винаги е символ на Божието съвършенство.Това може лесно да се обясни с библейския доклад за сътворението на земята. Бог създаде материалния свят заедно с човека за шест дни, но пълният цикъл на Божието съвършено дело приключи в края на с е д м и я ден, когато Бог и човек влязоха в една интимна приятелска връзка помежду си. Можем да кажем, че в шестия ден тази връзка още не съществуваше.Така изненадващо откриваме и раждането на символа на шестицата. Ако числото с е д е м означава връзката на човек с Бога, то числото ш е с т означава, че тази връзка не съществува и човек е без Бога, уповаващ се единствено на своите сили. Без много умствени усилия разбираме, че точно това е числото, което използва Сатана. Ш е с т е много близо до с е д е м и на пръв поглед няма голямо значение дали ще ползваш шестицата или седмицата, но според доклада на сътворението това изобщо не е така. Бог благослови и освети само седмия ден, така че ако игнорираш седмицата, тогава се лишаваш от божието благословение и освещение. Сатана разбираше много добре тази истина, затова направи всичко възможно хората да приемат числото ш е с т за свещено. От историята разбираме, че за съжаление и тук той постигна забележителен успех.

След тези задължителни обяснения, разбираме вече по-добре защо златната статуя на Навуходоносор, на която трябваше да се поклонят всички поданици на неговото царство, имаше толкова шестици в мерките си. От една страна Сатана целеше да лиши всички от Божието благословение, а от друга да демонстрира явно своето превъзходство над Небесния Бог.

Сега да се върнем на полето Дура. “Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици, щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е пос тавил, а който не падне да се поклони в същия час ще бъде хвърлен сред огнената пламенна пещ.” /Даниил 3:4-6/

Сега вече разбираме и как трябва да протече цялата церемония. При сигнала, подаден от един огромен оркестър, всички трябва да се проснат по лице пред златния идол. Който откаже да направи това, моментално ще бъде изгорен.Но защо царят постъпва така? Защо прави този златен идол, защо го поставя на една обширна равнина и след това така безкомпромисно иска от своите поданици да му се поклонят? Нека да задълбочим още малко изследванията си по този въпрос.

Откриваме поне две съществени причини:

Първо.Невъзможно е да не забележим приликата между статуята, издигната на полето Дура и образа, който царя видя в съня си няколко години преди това и описана в кн. Даниил 2гл. Тук обаче има една съществена разлика. Статуята в съня беше съставена от различни метали, а тази на полето Дура-само от злато. Защо? Когато преди години Даниил обясняваше съня, той каза, че златната глава е Навуходоносор с неговата империя. Но беше казал и друго:”И подир тебе ще се издигне и друго царство, по-долно от твоето.” Тогава царят прие тълкуванието на съня като свръхестествено откровение. Той призна, че Богът на Даниил е велик и единствен откривател на тайни. Падна на лицето си и се поклони на този Бог, а неговите представители удостои с високи държавни почести. Но една мисъл се беше загнездила в ума му и не му даваше покой -”Как така Вавилон ще падне? Как друго царство и то по-долно от моето, ще го измести?” Тази мисъл ограбваше съня му и тровеше живота му. И един ден той реши, че това просто е невъзможно и написа свое собствено пророчество за развитието на света. В това пророчество Вавилон е империята, която няма да бъде изместена от никакво друго царство. Вавилон ще просъществува вечно! За да покаже ясно това, Навуходоносор прави една голяма статуя подобна на тази, която беше видял преди години в съня си и чрез която Бог му разкри хода на световната история. Своето несъгласие с пророчеството на Небесния Бог, царят демонстрира явно с построяването на цялата статуя от злато.Има и още нещо. Няколко години след като Даниил разтълкува съня на владетеля, из цялата империя се разнася слуха, че след златната глава ще има и друго царство.Сега Навуходоносор искаше да покаже на всички, че Даниил нещо е сбъркал и предсказаното никога няма да стане. Златото няма да бъде заменено с нищо друго.Че точно такова е било намерението на царя, разбираме от текста, написан на глинена плочка, намерена от съвременни археолози при разкопки в древния Вавилон. На плочката е записано:”Вавилон, царството на всички народи и царства, което владее целия свят е моето царство и то ще пребъде вечно.”

С поклонението си пред златния идол всички трябваше да признаят, че Богът на Даниил е в грешка, а цар Навуходоносор е правият. И това е първата причина.

Втората причина откриваме в една друга глинена плочка, намерена при разкопките на древния Вавилон от известния археолог Уилям Шел през 1982год. Разчетените на нея клиновидни текстове, датиращи от времето на Навуходоносор, ни показват ясно и другата причина за поклонението на златния идол.От текста се разбира, че между594 и 593год.Пр.Хр.в империята на Навуходоносор избухва бунт, който обхваща Северна Месопотамия-областта Акад. В центъра на този бунт стоял царедворецът Набу. Навуходоносор успява бързо да потуши бунта. Точно това буквално е записано на плочата:”Умъртви мнозина от собствената си армия. Собствената му ръка плени врага.” Бунтът бил потушен, но царят бил силно разтревожен.Това било вече явен израз на недоволство от страна на народа му.Имало е опасност и васалните царе да се разбунтуват като чуят, че в царството му назряват конфликти. И тогава царят взима спешни мерки. Освещението на златния образ е удобен момент да се поднови и клетвата за вярност както на елитните му служители, така също и на васалните царе. Юдейският цар Седекия също е бил повикан за поклонението.“Заповедта,която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасовия син, когато отиваше с юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му.”

/Еремия 51:59/

Най-интересното за нас е, че в клинописните текстове фигурират и имената на тримата млади евреи, за които четем в книгата на пр.Даниил. Не е ли впечатляващо това?! Историята и археологията потвърждават истинността на библейския разказ. На плочата има и част от клетвата, която трябвало да положат поданиците на Навуходоносор пред новоизградения златен образ.Това е клетва за вярност. И така открихме и втората причина.

За третата, която имаше религиозен характер, изразен в намерението на Навуходоносор да замени поклонението на Бога с култа към собствената си личност, говорихме по-горе. Сега да продължим напред.

След като вече всичко е готово настъпва и кулминацията.

“Затова когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.” /Даниил3:7/

Оркестърът засвирва. Огромното множество от хора се люшва като развълнувано море и след миг притихва, проснато по лице на земята в поклон на златния идол. Навуходоносор е спокоен. Империята му отново е обединена, бъдещето гарантирано.

За сега ще спрем дотук, за да направим някои изводи и поуки.

Библията ни казва, че в един момент от своя живот Навуходоносор прие живия и истинен Бог.Владетелят бе поразен от Неговото всезнание, разкрито ясно и недвусмислено от Даниил при тълкуването на пророческия сън. Вълнението му от срещата с живия Бог бе толкова голямо, че царят направи нещо почти невероятно-падна по лице в поклон пред този Бог! Нещо нечувано и невиждано за онова време. Но в Даниил 3гл виждаме един коренно различен Навуходоносор, върнал се отново към грубото идолопоклонство. Защо се получи това отстъпление? Защо неговата вяра не можа да устои? Откриваме няколко причини:

Първо.Тя беше моментна вяра и се крепеше на временния ефект от едно чудо. Царят много бързо забрави чудото, а заедно с него се стопи и вярата му. Поуката е, че вярата, която се гради на основата на чудесата е нетрайна, мимолетна вяра. Мисля, че тук дори не можем да говорим за вяра, а за едно силно емоционално преживяване, при което разумът не участва. Дълбоката, истинската вяра не се гради върху пясъчната основа на чудото, а се постига чрез една непрекъсната и жива връзка с Небесния Бог.Това беше основната истина, която проповядваше Христос.

“И Той им каза:-Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.” /Лука 16:31/

Историята е записала много примери, които доказват истинността на Христовите думи.Та на колко много велики чудеса беше свидетел старозаветният еврейски народ? Да си припомним само мощните чудеса, чрез които Господ ги изведе от Египет! Реки и извори ставаха кръв, жаби

постилаха като килим земята, влизаха в спалните и в съдовете на египтяните; скакалци опустошаваха реколтата им и правеха земята лунен пейзаж. Но фараонът на Египет не се впечатляваше кой знае колко от тези чудеса и продължаваше упорито да отказва да освободи евреите. И тогава се наложи Господ да прибегне до една крайна мярка. В една нощ умряха всички първородни в Египет и човек, и животно.Това вече оказа необходимия ефект и едва тогава евреите бяха освободени. Едва излезли от Египет, фараонът съжалил вече за “глупавата” си постъпка /та това бяха робите, които вършеха черната работа в страната му/, събра своята армия и се впусна след тях, решил на всяка цена да ги върне обратно. Стигнали пред водите на Червено море, евреите се оказаха в капан. Пред тях беше морето, зад тях-армиите на фараона, а от двете страни-високи планини. И тогава пред очите им Бог раздели водите на морето и ги преведе по суша на другия бряг, а преследващите ги египетски войници се удавиха, когато водата отново се върна на мястото си. В Библията е записано: “Израил видя онова велико дело,което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и в слугата Му Моисея.”

Но те не задълбочиха вярата си в Бога, чрез една жива връзка с Него.Остана само вярата от чудесата, която много скоро ги доведе до най-долно идолопоклонство. Направиха си златно теле, поклониха му се и казаха:”Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха от Египетската земя.”/Изход32:4/

Невероятно, но Факт! Това е само един от многото примери, които показват колко нетрайна е вярата, която се гради върху основата на чудесата.Човек се впечатлява за малко време, след което отново тръгва по издълбаните коловози на традициите. Днес има хиляди християни, които вярват в Бога, само защото са видели или преживели някакво чудо.Нещо повече! Цели църкви градят своята вяра като залагат единствено и само на чудото-чудотоворни икони, чудотворни мощи, чудотворни места, чудотворни изцеления, чудотворни езици и т.н, и т.н. Но Библията и историята ни показват, че такава вяра е нетрайна и мимолетна. Дори и чудото да е истинско-то пак не води до вяра, която променя характера, която води човек към послушание на Божията воля. А за какво ти е такава вяра? Тя просто не те ползва. На нас ни трябва истинска, просветена и здрава вяра в Бога, а тя при всички случаи не идва по пътя на чудесата. И още нещо! Изграждането на вярата в Бога чрез чудеса, като се изостави Свещеното писание, е прекрасна възможност за Сатана да демонстрира своята свръхестествена мощ чрез изцеления и други чудеса от най-различен характер. По този начин хиляди биват хванати в неговия капан. Ние трябва да бъдем особено внимателни към всички свръхестествени прояви, които носят уж печата на Небето, защото е твърде възможно зад тях да се крие големия противник на Бога-Сатана. Ето и библейския тест, чрез който можете да проверите истинността на едно чудо.“Не всеки,който Ми казва:Господи!Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи!Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие,които вършите беззаконие.” /Матей7:21-23/

Не е ли ясен Христос!? В църквите, в които се проповядва и се живее не според Божия закон, т.е.проповядва се и се върши беззаконие-всички свръхестествени изцеления и други чудеса нямат нищо общо с Бога. Те са дело на Сатана. Ето защо ние не трябва да градим своята вяра върху основата на чудесата, за да не се окаже в края, че сме жестоко излъгани. Имаме Библията в ръцете си и нека тя да бъде сигурната основа, върху която да строим своята вяра.Това ни препоръчва Небето:“И тъй,вярването е от слушане, а слушането от Христовото слово”/Римляни 10:17/

Има още две причини човек да изостави истинския Бог и да започне да се покланя на фалшиви богове. За да можем да ги разкрием, трябва преди това да се запознаем с духовната природа на човека.Трябва да знаем, че човекът е дълбоко религиозно същество. Казано е:”Религиозното чувство е най-здравата структура на съзнанието” Библията твърди същото:

“Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият дух живее във вас?” /1Коринтяни 3:16/

Човекът е създаден така, че да може Бог да обитава в него.Това е най-висшето му предназначение, привилегия и гаранция за божествен живот. Истината е, че не религията прави човека религиозен, а той създава религия, защото е религиозен.