Възможността да се ек­с­по­ни­ра изоб­ра­же­ние обър­на­то и рав­но по го­ле­ми­на на пър­во­об­ра­за си, ако се про­бие от­вор в све­то­неп­ро­ни­ца­ема прег­ра­да е от­к­ри­та от древ­ни­те китайци



бет2/4
Дата14.07.2016
өлшемі333 Kb.
#198378
1   2   3   4

Това в съ­че­та­ние с ши­ро­кия ек­ран на “Панавижън”из­диг­на ки­но­то на свръх­съв­ре­мен­но тех­ни­чес­ко ни­во и съз­да­де въз­мож­ност без да се про­ме­ня ка­те­го­рич­но кла­си­чес­ка­та тех­но­ло­гия да се съз­да­де вну­ши­те­лен ефект на при­със­т­вие във зри­тел­с­ко­то възприятие.



Съществуват и ре­ди­ца дру­ги сис­те­ми за ши­ро­ко­ек­ран­но изображение, по­лу­че­но на ба­за­та на ана­мор­фот­на­та оп­ти­ка ка­то “Суперскоп” и “Суперскоп 235”, на­ме­ри­ли раз­п­рос­т­ра­не­ние в САЩ. Въвеждането на ко­рен­но но­ви тех­ни­чес­ки па­ра­мет­ри и не­до­там бо­га­та­та въз­мож­ност за ра­бо­та не прив­ли­чат ин­те­ре­са на опе­ра­то­ри­те и те­зи фор­ма­ти не на­ми­рат ши­рок отзвук. По съ­щи­ят на­чин мо­же да се от­не­се и въп­ро­са за т. н. “Универсален фор­мат на ка­дъ­ра”, въ­ве­ден от Москинап, Дори Техниколор не по­лу­ча­ват ши­ро­ко дос­то­яние с фор­ма­та си “Технископ”. Основан на ка­дър на две пер­фо­ра­ции при зас­не­ма­не той е по-икономичен, из­раз­ход­ва два пъ­ти по-мал­ко негатив, а при кон­т­ра­ти­пи­ра­не се из­пол­з­ва ана­мор­фот­на оп­ти­ка и по­зи­тив­но­то изоб­ра­же­ние е са раз­мер 2.35:1.
СИСТЕМА “ВИСТА ВИЖЪН”
Разработена от “Парамаунт” та­зи сис­те­ма из­пол­з­ва ка­дър на осем пер­фо­ра­ции т. е. сдво­ен обик­но­вен кинокадър. Следователно и раз­ме­ри­те на изоб­ра­же­ни­ето в не­га­ти­ва са 37.72 Х 25.17 мм. По-го­ля­ма­та площ на изоб­ра­зи­тел­но­то прос­т­ран­с­т­во и из­пол­з­ва­не­то на тра­ди­ци­он­ни­те обек­ти­ви поз­во­ля­ват да се по­лу­чи ве­ли­ко­леп­но ка­чес­т­во на картината, в от­със­т­вие на не­дос­та­тъ­ци­те на ана­мор­фот­на­та оп­ти­ка­:за­ви­ше­на дисторсия, по-го­лям обем и тру­до­ем­кост при сним­ки и ко­пи­рен процес. Съотношението на ка­дъ­ра в не­га­ти­ва е в от­но­ше­ние 1.48:1.То­ва е недостатък, при кой­то ня­ма съв­мес­ти­мост с обик­но­ве­ния фор­мат на кадъра, как­то и ана­мор­фот­но­то изоб­ра­же­ние на ши­ро­кия екран. Заснемането и про­жек­ци­ята се осъ­щес­т­вя­ва в хо­ри­зон­та­лен лен­тод­ви­жещ тракт, ко­ето от своя стра­на изис­к­ва но­ва про­из­вод­с­т­ве­на и раз­п­рос­т­ра­ни­тел­на технология. Въпреки сво­ите достойнства, оце­не­ни от опе­ра­то­ри­те то­зи фор­мат на­ми­ра при­ло­же­ние са­мо в САЩ. В днеш­но вре­ме се из­пол­з­ва из­к­лю­чи­тел­но за ком­би­ни­ра­ни изоб­ра­же­ния със сред­на и слож­на пос­та­но­въч­на стойност. Въведената в пос­лед­с­т­вие сис­те­ма “Технирама” из­пол­з­ва ме­то­да на “Виста-Вижън”, с из­пол­з­ва­не на ана­мор­фот­на оптика. Както и при въ­веж­да­не на “Супер-Технирама 70” крайни­ят ре­зул­тат е с бри­лянт­но ка­чес­т­во на изоб­ра­же­ние и звук, но с мно­гок­рат­но уве­ли­че­ни раз­хо­ди и не­об­хо­ди­мост от пре­обо­руд­ва­не на ки­но­те­ат­ри­те с но­ва апаратура. По съ­щия на­чин стои въп­ро­сът с из­пол­з­ва­щи­те 35 мм фил­мо­ва лен­та киноатракциони.
35 ММ ПАНОРАМНО КИНО
Творческата за­да­ча ре­ша­ва­на от опе­ра­то­ра при съз­да­ва­не на па­но­рам­но ки­но­изоб­ра­же­ние про­из­ли­за от факта, че ек­ра­на е сил­но из­вит с дъ­го­ви­ден профил. Размерите на ка­дъ­ра са мно­гок­рат­но по-го­ле­ми от те­зи на стан­дар­т­ния ка­дър в от­но­ше­ние 4:3.Вну­ше­ни­ето се пос­ти­га бла­го­да­ре­ние на това, че не се раз­ли­ча­ва рез­ка гра­ни­ца меж­ду от­дел­ни­те ек­ра­ни и зри­тел­ни­те се­ти­ва са из­ця­ло зав­ла­дя­ни от

фил­мо­вия разказ. Така ос­нов­на­та за­да­ча ка­то ефект на при­със­т­вие е ре­ше­на от па­но­рам­но­то ки­но и крайния ре­зул­тат е твър­де схо­ден с то­зи на ши­ро­ко­фор­мат­но­то киноизображение. Впоследствие се при­бяг­ва до па­но­рам­но изоб­ра­же­ние ка­то се из­пол­з­ва ши­ро­ко­фор­ма­тен филм. Недостатък на та­зи сис­те­ма е нейна­та мно­го­лен­то­вост - три ори­ги­нал­ни не­га­ти­ва и три про­жек­ци­он­ни позитива. Амортизацията и лип­са на синхрон, вслед­с­т­вие на дъл­га­та ек­с­п­ло­ата­ция са до­ве­ли ин­же­не­ри­те до иде­ята за па­но­рам­но ки­но на ба­за­та са­мо на ед­на фил­мо­ва лен­та с раз­лич­но разположение на от­дел­ни­те кадри.

Сложността на про­из­вод­с­т­во и раз­п­рос­т­ра­не­ние на то­зи вид ки­но са ос­нов­на­та при­чи­на той да се пре­вър­не в ат­рак­ци­он и да не на­ме­ри ши­ро­ко разпространение. Въпреки то­ва от­дел­ни про­яви са ус­пеш­но съ­пътс­т­ва­ни от по­до­бен род прожекции. Още в не­мия пе­ри­од на ки­не­ма­тог­ра­фа през 1927 го­ди­на френ­с­кия ре­жисьор Абел Ганс де­мон­с­т­ри­ра своя иг­ра­лен филм “Наполеон”, зас­нет на три от­дел­ни лен­ти и про­жек­ти­ран на три ек­ра­на пос­та­ве­ни един до друг. Седем го­ди­ни по-къс­но фир­ма­та “Андре Дебри”оз­ву­ча­ва фил­ма с две от­дел­ни фо­ног­ра­ми за ляв и де­сен ка­нал и та­ка про­жек­ци­ята е оз­ву­че­на със сте­рео звук. Атракцията на “Наполеон” дос­ти­га сво­ята кул­ми­на­ция през 1937 година, ко­га­то на све­тов­но­то из­ло­же­ние в Париж е про­жек­ти­ран на ек­ран с раз­ме­ри 60 Х 20 метра. Руският ре­жисьор Роман Кармен по по­доб­на сис­те­ма ре­али­зи­ра през 1958 го­ди­на “Широка стра­на моя..”и осъ­щес­т­вя­ва пре­ми­ер­на­та про­жек­ция под ръ­ко­вод­с­т­во­то на спе­ци­алис­ти от НИКФИ по пред­ло­же­ния съ­вет­с­ки ва­ри­ант на”Кинопанорама”. Шестдесетте години, в ко­ито те­ле­ви­зи­ята пра­ви сво­ята ин­ван­зия в сте­ре­оти­па и пси­хо­ло­ги­ята на хо­ра­та са бла­гоп­ри­ят­ни за раз­ви­ти­ето на то­зи вид киноатракцион. Холивуд пред­ла­га на зри­те­ли­те своя “Синемирекл”, т. е. киночудо. Появяват се ед­но след дру­го ре­ди­ца изоб­ре­те­ния ка­то “Супер-си­не­ра­ма”,”Ултра-си­не­ра­ма” и други. Интерес пре­диз­вик­ва факта, че шедьо­вър ка­то “Уестсайдска ис­то­рия” е адап­ти­ран към по­доб­на тех­но­ло­гия и през 1963 го­ди­на е про­жек­ти­ран в Брюксел на сил­но дъ­го­ви­ден ек­ран . Наред със сво­ите по­ло­жи­тел­ни и от­ри­ца­тел­ни стра­ни те­зи ва­ри­ан­ти на киноатракция, ба­зи­ра­ща се на 35 мм фил­мо­ва лен­та ос­та­ват сво­ите трай­ни сле­ди в ис­то­ри­ята на сед­мо­то из­кус­т­во и под­по­ма­гат раз­ви­ти­ето на не­го­ва­та плас­тич­ност и изказност.
СТЕРЕО КИНО НА 35 ММ

Необходимо е да въ­ве­дем по­яс­не­ние към по­ня­ти­ето стерео.Става въп­рос за по­лу­ча­ва­не на три­из­мер­ност на изоб­ра­же­ни­ето и при­ба­вя­не на нов еле­мент - дъл­бо­чи­на към ос­нов­на­та ка­те­го­рия “прос­т­ран­с­т­во” в киноизкуството. За по­лу­ча­ва­не на по­до­бен ефект спе­ци­алис­ти­те са при­бяг­ва­ли до ос­нов­ни­те прин­ци­пи на стереофотографията. Вероятно ед­на от по­со­ки­те на ки­не­ма­тог­ра­фич­ни­те тър­се­ния през след­ва­що­то сто­ле­тие ще бъ­де в та­зи посока, ко­ято за се­га те­пър­ва прохожда. Съществуващите на то­зи етап сис­те­ми са все още несавършени, по­ра­ди ко­ето сте­ре­ос­ко­пич­но­то ки­но­изоб­ра­же­ние не на­ми­ра разпространение. Системи ка­то “Стерео 35”,”Стерео 35-19” , ”Широк ек­ран - сте­рео 35” и “Стерео 70” са раз­ра­бо­те­ни от раз­лич­ни фирми. Обогатяването на фил­мо­ви­ят език е факт. Ефектът на при­със­т­вие е несравним.

Четирите ос­нов­ни метода, по ко­ито се зас­не­мат и про­жек­ти­рат фил­ми­те са­:С­те­ре­ос­ко­пи­чен”, Обтураторен”, Анаглифен” и “Полиризационен”. Всеки един от тях се ха­рак­те­ри­зи­ра със сво­ите осо­бе­нос­ти , ко­ито в ед­на или дру­га сте­пен под­по­ма­гат зри­тел­с­ко­то възприятие, пре­диз­вик­ват емо­ци­онал­но въз­дейс­т­вие вър­ху чо­веш­ка­та пси­хи­ка и прев­ръ­щат ки­не­ма­тог­ра­фа в ли­дер на ек­ран­но­то внушение.

От бра­тя Люмиер до на­ши дни све­тов­на­та ки­но­ис­то­рия поз­на­ва ре­ди­ца при­ме­ри , ос­та­ви­ли трай­ни следи. Пример за то­ва е ре­али­зи­ра­не­то на рек­лам­ни фил­ми за фир­ма­та “Крайслер”и де­мон­с­т­ри­ра­ни през 1939 го­ди­на в Ню Йорк на све­тов­но­то изложение. Този факт ни на­веж­да на мисълта, че по­ръч­ко­во­то ки­но съв­сем не е ма­ло­важ­но и то но­си сво­ите ху­до­жес­т­ве­ни ка­чес­т­ва в сим­би­оза с пос­лед­ни­те до то­га­ва тех­ни­чес­ки прис­по­соб­ле­ния и открития. През 1946 го­ди­на под ре­жи­су­ра­та на А. Андриевский опе­ра­то­рът Д. Суренский сни­ма иг­рал­ния филм “Робинзон Крузо”. В САЩ ре­жисьо­рът П. Марли ре­али­зи­ра фил­ма “Домът на во­съч­ни­те фи­гу­ри”. Списъкът на ху­до­жес­т­ве­ни и рек­лам­ни сте­рео фил­ми мо­же да бъ­де до­пъл­нен с ре­ди­ца заглавия, мно­го от ко­ито не над­х­вър­лят ка­чес­т­ва­та на обик­но­ве­на­та атракция, но ед­но е по-важ­но : тех­но­ло­ги­ите за сте­рео изоб­ра­же­ния не­имо­вер­но са под­по­мог­но­ли раз­ви­ти­ето на ки­не­ма­тог­ра­фич­ния език, обо­га­ти­ли са па­лит­ра­та от плас­тич­ни вну­ше­ния и са да­ли въз­мож­ност на мно­го опе­ра­то­ри да про­явят своя твор­чес­ки по­тен­ци­ал и ви­зу­ал­на естетика.



До тук раз­г­ле­дах­ме въз­мож­нос­ти­те на 35 мм филм ка­то тех­ни­чес­ко по­ня­тие и тях­но­то при­ло­же­ние в про­фе­си­онал­но­то ки­но и телевизия. В про­це­са на сво­ята ево­лю­ция ки­но­то е пре­тър­пя­ло раз­лич­ни ме­та­мор­фо­зи по от­но­ше­ние па­ра­мет­ри­те на оп­тич­ния но­си­тел на ин­фор­ма­ци­ята и не­го­ви­те компоненти, офор­мя­щи он­зи от­ря­зък от пространството, бе­ля­зан ка­то ек­ран­на ус­лов­ност в прос­т­ран­с­т­во­то и времето. Икономическите и ек­с­п­ло­ата­ци­он­ни пре­иму­щес­т­ва на лен­та по-тяс­на от стан­дар­т­на­та са оче­вид­ни и още в на­чал­ния пе­ри­од от раз­ви­ти­ето на ки­не­мо­таг­ра­фа ре­ди­ца фир­ми-про­из­во­ди­тел­ки ра­бо­тят по проб­ле­ма за на­ма­ля­ва­не раз­ме­ри­те на фил­мо­вия формат. Появява се тес­но­лен­то­во­то кино.
СИСТЕМА НА 16 ММ
В на­ча­ло­то на два­де­сет­те го­ди­ни ста­ва въз­мож­но раз­ви­ти­ето на лю­би­тел­с­ко­то кино. Естествено на неп­ро­фе­си­онал­но под­гот­ве­ни­те лю­би­те­ли ши­ри­на­та на 35 мм лен­та е об­вър­за­на с теж­ка и обе­мис­та апа­ра­ту­ра и не­по­сил­ни раз­хо­ди за материали. Освен то­ва го­ле­ми­на­та на ек­ран­но­то изоб­ра­же­ние и не­го­во­то ка­чес­т­во е със за­ви­шен кри­те­рий спря­мо лю­би­тел­с­ки­те изисквания. Отчитайки то­ва френ­с­ка­та фир­ма “Пате Фрер” през 1923 го­ди­на пред­ла­га сис­те­ма за зас­не­ма­не и про­жек­ция на фил­мо­ва лен­та с ши­ро­чи­на 9,5 мм и раз­мер на ка­дъ­ра 6,5 Х 8,5 мм и ед­нос­т­ран­на перфорация, раз­по­ло­же­на в меж­ду­кад­ро­во­то пространство. Това до­веж­да до де­фор­ми­ра­не на изоб­ра­же­ни­ето при мно­гок­рат­на експлоатация, по­ра­ди ко­ето то­зи фор­мат на­ми­ра при­ло­же­ние във Европа и от­час­ти в Америка. Въпреки то­зи не­дос­та­тък от­но­ше­ни­ето на площ­та на ка­дъ­ра към ши­ри­на­та на лен­та­та е по-го­ля­мо от­кол­ко­то при лан­си­ра­ния от Джордж Йистмън фор­мат с ши­ри­на на лен­та­та 16 мм. Неуспешен се оказ­ва и опи­тът на Пате Фрер да лан­си­рат фор­мат 17,5 мм, по­лу­чен пос­ред­с­т­вом раз­де­ля­не на стан­дар­т­на­та 35 мм лен­та на две. Въпреки че раз­ме­ри­те на ка­дъ­ра са 9 Х 13, т. е. в от­но­ше­ние 3:4 и, че през 1932 го­ди­на спе­ци­алис­ти от фир­ма­та от­де­лят мяс­то за оп­тич­на­та фо­ног­ра­ма фор­ма­тът не на­ми­ра ши­ро­ко приложение. Немаловажна при­чи­на е из­тък­ва­не­то на факта, че ки­но­лю­би­те­ли­те мо­гат са­ми да си при­гот­вят сни­мач­ния материал, раз­цеп­вай­ки стан­дар­т­на­та лента, ко­ето на­ма­ля­ва па­зар­но­то търсене. Следвайки сво­ите тър­гов­с­ки ин­те­ре­си фир­ма­та пос­те­пен­но се от­каз­ва от раз­ра­бот­ва­не­то на то­зи формат. Въпреки сво­ите достойнства, ко­ито са пре­въз­хож­да­ли мно­гок­рат­но не­дос­та­тъ­ци­те 9,5мм и 17,5 мм ос­та­ват са­мо ка­то тех­ни­чес­ки факт в све­тов­на­та ис­то­рия на киното. Успоредно с раз­ви­ти­ето на иг­рал­ния вид кино, още в не­го­вия ням пе­ри­од ре­ди­ца ки­не­ма­тог­ра­фис­ти ра­бо­тят в об­лас­т­та на къ­со­мет­раж­но­то на­уч­но-по­пу­ляр­но и до­ку­мен­тал­но кино. Често то­зи вид ки­но изис­к­ва ма­ло­га­ба­рит­на ка­ме­ра и принадлежности. Необходимостта на­веж­да ки­но­ин­же­не­ри­те да при­бяг­нат към на­ма­ля­ва­не ши­ри­на­та на стан­дар­т­на­та лен­та 35 мм. Вече видяхме, че ня­кои опи­ти се оказ­ват не­ус­пеш­ни по ед­на или дру­га причина. Фирмата Йистмън - Кодак при­бяг­ва към от­на­ся­не на крат­нос­ти спря­мо стан­дар­т­на­та лен­та и та­ка се по­явя­ва фор­ма­тът 16 мм. Джордж Йистмън взи­ма за ба­за най-нап­ред тър­гов­с­ки критерий. 35 мм филм се про­да­ва в опа­ков­ки по 120 мет­ра не­га­тив и 300 мет­ра позитив. Към тях той от­на­ся броя на кад­ри­те в тес­но­лен­то­вия филм за съ­ща­та дъл­жи­на от стан­дар­т­ния филм. Така при 7,62 мм ви­со­чи­на на ка­дъ­ра шмал-фил­мът е 2,5 пъ­ти по те­сен и съ­от­ветс­т­ва на 16 мм, а с то­ва се ре­ша­ва и проб­ле­ма за лан­си­ра­не на уни­вер­са­лен тес­но­лен­тов формат, съ­из­ме­рим със стан­дар­т­ния 35 мм филм. Разполагането на ед­на пер­фо­ра­ция за все­ки ка­дър от две­те му стра­ни е пре­доп­ре­де­ли­ло на­ла­га­не­то на то­зи формат, за­ра­ди ста­бил­нос­т­та на кар­ти­на­та при ви­со­кос­ко­рос­т­на снимка, доб­ро­то то­но и цветовъзпроизвеждане, а ос­вен то­ва и на­ли­чи­ето на ряз­кост в изображението. Освен то­ва през 1932 го­ди­на с въ­веж­да­не­то на зву­ка ка­то тех­ни­чес­ко и из­раз­но сред­с­т­во Йистмън-Кодак пре­мах­ва ля­ва­та пер­фо­ра­ция и на ней­но мяс­то пос­та­вя тонпътечка, ко­ято въз­п­ро­из­веж­да зву­ка фо­ног­ра­ма­та по оп­ти­чен или маг­ни­тен начин. Това пра­ви то­зи фор­мат уни­вер­са­лен и в то­зи си вид той про­дъл­жа­ва да бъ­де един от най-ка­чес­т­ве­ни­те но­си­те­ли на ху­до­жес­т­ве­на информация. С нав­ли­за­не­то на те­ле­ви­зи­ята 16мм лен­та ста­ва нейния ос­но­вен но­си­тел на об­раз и звук. Дори и с въ­веж­да­не­то на но­ви­те елек­т­рон­ни тех­но­ло­гии фор­ма­тът не за­гу­би по­зи­ции и как­то ще ви­дим в тре­та­та част на нас­то­ящя­та ра­бо­та той се из­пол­з­ва ши­ро­ко при про­из­вод­с­т­во­то на про­дук­ция за мал­кия и го­ле­мия екран. Един съ­щес­т­вен не­дос­та­тък е мал­ка­та площ / са­мо 61%/ на кадъра. Това пре­диз­вик­ва ки­но­ин­же­не­ри­те да при­бяг­нат до но­ви тър­се­ния в по­со­ка раз­ши­ря­ва­не­то площ­та на ка­дъ­ра и съв­мес­тя­ва­не­то му с т. н. те­ле­ви­зия с ви­со­ка раз­ре­ша­ва­ща способност, чи­ито стра­ни на ек­ра­на са в от­но­ше­ние 16 Х 9.По­явя­ва се фор­ма­тът Супер 16 мм, при кой­то ши­ри­на­та на ка­дъ­ра е уве­ли­че­на за смет­ка на тон­пъ­теч­ка­та в ори­ги­нал­ния не­га­тив и та­ка от­но­ше­ни­ето се за­паз­ва ка­то при ка­ши­ра­ния ка­дър т. е. 1,66 Х 1.


Параметри на

Формат

системата

16 мм

8 мм

“Супер-8”

Размери, мм :










Кадър на негатива или позитива

10,05 Х 7,45

4,9 Х 3,55

5,69 Х 4,22

Прожектиран участък

9,45 Х 7,05

4,4 Х 3,25

5,36 Х 4,01

Площ на кадъра, мм

74,9

17,4

23,95

Съотношение на страните

1,34 : 1

1,35 : 1

1,34 : 1

Стъпка на кадъра, мм

7,62

3,81

4,234

Номинална честота, кадр/с

24

16

18

Скорост на движение на кинолентата, мм/с

182,88

61

76

Разход на кинолента, м/мин

10,97

3,66

4,56
Вид на фонограмата

Магнитна или оптична

Магнитна

магнитна


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет