Възможността да се ек­с­по­ни­ра изоб­ра­же­ние обър­на­то и рав­но по го­ле­ми­на на пър­во­об­ра­за си, ако се про­бие от­вор в све­то­неп­ро­ни­ца­ема прег­ра­да е от­к­ри­та от древ­ни­те китайци

Това в съ­че­та­ние с ши­ро­кия ек­ран на “Панавижън”из­диг­на ки­но­то на свръх­съв­ре­мен­но тех­ни­чес­ко ни­во и съз­да­де въз­мож­ност без да се про­ме­ня ка­те­го­рич­но кла­си­чес­ка­та тех­но­ло­гия да се съз­да­де вну­ши­те­лен ефект на при­със­т­вие във зри­тел­с­ко­то възприятие.

фил­мо­вия разказ. Така ос­нов­на­та за­да­ча ка­то ефект на при­със­т­вие е ре­ше­на от па­но­рам­но­то ки­но и крайния ре­зул­тат е твър­де схо­ден с то­зи на ши­ро­ко­фор­мат­но­то киноизображение. Впоследствие се при­бяг­ва до па­но­рам­но изоб­ра­же­ние ка­то се из­пол­з­ва ши­ро­ко­фор­ма­тен филм. Недостатък на та­зи сис­те­ма е нейна­та мно­го­лен­то­вост - три ори­ги­нал­ни не­га­ти­ва и три про­жек­ци­он­ни позитива. Амортизацията и лип­са на синхрон, вслед­с­т­вие на дъл­га­та ек­с­п­ло­ата­ция са до­ве­ли ин­же­не­ри­те до иде­ята за па­но­рам­но ки­но на ба­за­та са­мо на ед­на фил­мо­ва лен­та с раз­лич­но разположение на от­дел­ни­те кадри.

Сложността на про­из­вод­с­т­во и раз­п­рос­т­ра­не­ние на то­зи вид ки­но са ос­нов­на­та при­чи­на той да се пре­вър­не в ат­рак­ци­он и да не на­ме­ри ши­ро­ко разпространение. Въпреки то­ва от­дел­ни про­яви са ус­пеш­но съ­пътс­т­ва­ни от по­до­бен род прожекции. Още в не­мия пе­ри­од на ки­не­ма­тог­ра­фа през 1927 го­ди­на френ­с­кия ре­жисьор Абел Ганс де­мон­с­т­ри­ра своя иг­ра­лен филм “Наполеон”, зас­нет на три от­дел­ни лен­ти и про­жек­ти­ран на три ек­ра­на пос­та­ве­ни един до друг. Седем го­ди­ни по-къс­но фир­ма­та “Андре Дебри”оз­ву­ча­ва фил­ма с две от­дел­ни фо­ног­ра­ми за ляв и де­сен ка­нал и та­ка про­жек­ци­ята е оз­ву­че­на със сте­рео звук. Атракцията на “Наполеон” дос­ти­га сво­ята кул­ми­на­ция през 1937 година, ко­га­то на све­тов­но­то из­ло­же­ние в Париж е про­жек­ти­ран на ек­ран с раз­ме­ри 60 Х 20 метра. Руският ре­жисьор Роман Кармен по по­доб­на сис­те­ма ре­али­зи­ра през 1958 го­ди­на “Широка стра­на моя..”и осъ­щес­т­вя­ва пре­ми­ер­на­та про­жек­ция под ръ­ко­вод­с­т­во­то на спе­ци­алис­ти от НИКФИ по пред­ло­же­ния съ­вет­с­ки ва­ри­ант на”Кинопанорама”. Шестдесетте години, в ко­ито те­ле­ви­зи­ята пра­ви сво­ята ин­ван­зия в сте­ре­оти­па и пси­хо­ло­ги­ята на хо­ра­та са бла­гоп­ри­ят­ни за раз­ви­ти­ето на то­зи вид киноатракцион. Холивуд пред­ла­га на зри­те­ли­те своя “Синемирекл”, т. е. киночудо. Появяват се ед­но след дру­го ре­ди­ца изоб­ре­те­ния ка­то “Супер-си­не­ра­ма”,”Ултра-си­не­ра­ма” и други. Интерес пре­диз­вик­ва факта, че шедьо­вър ка­то “Уестсайдска ис­то­рия” е адап­ти­ран към по­доб­на тех­но­ло­гия и през 1963 го­ди­на е про­жек­ти­ран в Брюксел на сил­но дъ­го­ви­ден ек­ран . Наред със сво­ите по­ло­жи­тел­ни и от­ри­ца­тел­ни стра­ни те­зи ва­ри­ан­ти на киноатракция, ба­зи­ра­ща се на 35 мм фил­мо­ва лен­та ос­та­ват сво­ите трай­ни сле­ди в ис­то­ри­ята на сед­мо­то из­кус­т­во и под­по­ма­гат раз­ви­ти­ето на не­го­ва­та плас­тич­ност и изказност.
СТЕРЕО КИНО НА 35 ММ

Необходимо е да въ­ве­дем по­яс­не­ние към по­ня­ти­ето стерео.Става въп­рос за по­лу­ча­ва­не на три­из­мер­ност на изоб­ра­же­ни­ето и при­ба­вя­не на нов еле­мент - дъл­бо­чи­на към ос­нов­на­та ка­те­го­рия “прос­т­ран­с­т­во” в киноизкуството. За по­лу­ча­ва­не на по­до­бен ефект спе­ци­алис­ти­те са при­бяг­ва­ли до ос­нов­ни­те прин­ци­пи на стереофотографията. Вероятно ед­на от по­со­ки­те на ки­не­ма­тог­ра­фич­ни­те тър­се­ния през след­ва­що­то сто­ле­тие ще бъ­де в та­зи посока, ко­ято за се­га те­пър­ва прохожда. Съществуващите на то­зи етап сис­те­ми са все още несавършени, по­ра­ди ко­ето сте­ре­ос­ко­пич­но­то ки­но­изоб­ра­же­ние не на­ми­ра разпространение. Системи ка­то “Стерео 35”,”Стерео 35-19” , ”Широк ек­ран - сте­рео 35” и “Стерео 70” са раз­ра­бо­те­ни от раз­лич­ни фирми. Обогатяването на фил­мо­ви­ят език е факт. Ефектът на при­със­т­вие е несравним.

Четирите ос­нов­ни метода, по ко­ито се зас­не­мат и про­жек­ти­рат фил­ми­те са­:С­те­ре­ос­ко­пи­чен”, Обтураторен”, Анаглифен” и “Полиризационен”. Всеки един от тях се ха­рак­те­ри­зи­ра със сво­ите осо­бе­нос­ти , ко­ито в ед­на или дру­га сте­пен под­по­ма­гат зри­тел­с­ко­то възприятие, пре­диз­вик­ват емо­ци­онал­но въз­дейс­т­вие вър­ху чо­веш­ка­та пси­хи­ка и прев­ръ­щат ки­не­ма­тог­ра­фа в ли­дер на ек­ран­но­то внушение.

От бра­тя Люмиер до на­ши дни све­тов­на­та ки­но­ис­то­рия поз­на­ва ре­ди­ца при­ме­ри , ос­та­ви­ли трай­ни следи. Пример за то­ва е ре­али­зи­ра­не­то на рек­лам­ни фил­ми за фир­ма­та “Крайслер”и де­мон­с­т­ри­ра­ни през 1939 го­ди­на в Ню Йорк на све­тов­но­то изложение. Този факт ни на­веж­да на мисълта, че по­ръч­ко­во­то ки­но съв­сем не е ма­ло­важ­но и то но­си сво­ите ху­до­жес­т­ве­ни ка­чес­т­ва в сим­би­оза с пос­лед­ни­те до то­га­ва тех­ни­чес­ки прис­по­соб­ле­ния и открития. През 1946 го­ди­на под ре­жи­су­ра­та на А. Андриевский опе­ра­то­рът Д. Суренский сни­ма иг­рал­ния филм “Робинзон Крузо”. В САЩ ре­жисьо­рът П. Марли ре­али­зи­ра фил­ма “Домът на во­съч­ни­те фи­гу­ри”. Списъкът на ху­до­жес­т­ве­ни и рек­лам­ни сте­рео фил­ми мо­же да бъ­де до­пъл­нен с ре­ди­ца заглавия, мно­го от ко­ито не над­х­вър­лят ка­чес­т­ва­та на обик­но­ве­на­та атракция, но ед­но е по-важ­но : тех­но­ло­ги­ите за сте­рео изоб­ра­же­ния не­имо­вер­но са под­по­мог­но­ли раз­ви­ти­ето на ки­не­ма­тог­ра­фич­ния език, обо­га­ти­ли са па­лит­ра­та от плас­тич­ни вну­ше­ния и са да­ли въз­мож­ност на мно­го опе­ра­то­ри да про­явят своя твор­чес­ки по­тен­ци­ал и ви­зу­ал­на естетика.