Това в съчетание с широкия екран на “Панавижън”издигна киното на свръхсъвременно техническо ниво и създаде възможност без да се променя категорично класическата технология да се създаде внушителен ефект на присъствие във зрителското възприятие.
Съществуват и редица други системи за широкоекранно изображение, получено на базата на анаморфотната оптика като “Суперскоп” и “Суперскоп 235”, намерили разпространение в САЩ. Въвеждането на коренно нови технически параметри и недотам богатата възможност за работа не привличат интереса на операторите и тези формати не намират широк отзвук. По същият начин може да се отнесе и въпроса за т. н. “Универсален формат на кадъра”, въведен от Москинап, Дори Техниколор не получават широко достояние с формата си “Технископ”. Основан на кадър на две перфорации при заснемане той е по-икономичен, изразходва два пъти по-малко негатив, а при контратипиране се използва анаморфотна оптика и позитивното изображение е са размер 2.35:1.
СИСТЕМА “ВИСТА ВИЖЪН”
Разработена от “Парамаунт” тази система използва кадър на осем перфорации т. е. сдвоен обикновен кинокадър. Следователно и размерите на изображението в негатива са 37.72 Х 25.17 мм. По-голямата площ на изобразителното пространство и използването на традиционните обективи позволяват да се получи великолепно качество на картината, в отсъствие на недостатъците на анаморфотната оптика:завишена дисторсия, по-голям обем и трудоемкост при снимки и копирен процес. Съотношението на кадъра в негатива е в отношение 1.48:1.Това е недостатък, при който няма съвместимост с обикновения формат на кадъра, както и анаморфотното изображение на широкия екран. Заснемането и прожекцията се осъществява в хоризонтален лентодвижещ тракт, което от своя страна изисква нова производствена и разпространителна технология. Въпреки своите достойнства, оценени от операторите този формат намира приложение само в САЩ. В днешно време се използва изключително за комбинирани изображения със средна и сложна постановъчна стойност. Въведената в последствие система “Технирама” използва метода на “Виста-Вижън”, с използване на анаморфотна оптика. Както и при въвеждане на “Супер-Технирама 70” крайният резултат е с брилянтно качество на изображение и звук, но с многократно увеличени разходи и необходимост от преоборудване на кинотеатрите с нова апаратура. По същия начин стои въпросът с използващите 35 мм филмова лента киноатракциони.
35 ММ ПАНОРАМНО КИНО
Творческата задача решавана от оператора при създаване на панорамно киноизображение произлиза от факта, че екрана е силно извит с дъговиден профил. Размерите на кадъра са многократно по-големи от тези на стандартния кадър в отношение 4:3.Внушението се постига благодарение на това, че не се различава резка граница между отделните екрани и зрителните сетива са изцяло завладяни от
филмовия разказ. Така основната задача като ефект на присъствие е решена от панорамното кино и крайния резултат е твърде сходен с този на широкоформатното киноизображение. Впоследствие се прибягва до панорамно изображение като се използва широкоформатен филм. Недостатък на тази система е нейната многолентовост - три оригинални негатива и три прожекционни позитива. Амортизацията и липса на синхрон, вследствие на дългата експлоатация са довели инженерите до идеята за панорамно кино на базата само на една филмова лента с различно разположение на отделните кадри.
Сложността на производство и разпространение на този вид кино са основната причина той да се превърне в атракцион и да не намери широко разпространение. Въпреки това отделни прояви са успешно съпътствани от подобен род прожекции. Още в немия период на кинематографа през 1927 година френския режисьор Абел Ганс демонстрира своя игрален филм “Наполеон”, заснет на три отделни ленти и прожектиран на три екрана поставени един до друг. Седем години по-късно фирмата “Андре Дебри”озвучава филма с две отделни фонограми за ляв и десен канал и така прожекцията е озвучена със стерео звук. Атракцията на “Наполеон” достига своята кулминация през 1937 година, когато на световното изложение в Париж е прожектиран на екран с размери 60 Х 20 метра. Руският режисьор Роман Кармен по подобна система реализира през 1958 година “Широка страна моя..”и осъществява премиерната прожекция под ръководството на специалисти от НИКФИ по предложения съветски вариант на”Кинопанорама”. Шестдесетте години, в които телевизията прави своята инванзия в стереотипа и психологията на хората са благоприятни за развитието на този вид киноатракцион. Холивуд предлага на зрителите своя “Синемирекл”, т. е. киночудо. Появяват се едно след друго редица изобретения като “Супер-синерама”,”Ултра-синерама” и други. Интерес предизвиква факта, че шедьовър като “Уестсайдска история” е адаптиран към подобна технология и през 1963 година е прожектиран в Брюксел на силно дъговиден екран . Наред със своите положителни и отрицателни страни тези варианти на киноатракция, базираща се на 35 мм филмова лента остават своите трайни следи в историята на седмото изкуство и подпомагат развитието на неговата пластичност и изказност.
СТЕРЕО КИНО НА 35 ММ
Необходимо е да въведем пояснение към понятието стерео.Става въпрос за получаване на триизмерност на изображението и прибавяне на нов елемент - дълбочина към основната категория “пространство” в киноизкуството. За получаване на подобен ефект специалистите са прибягвали до основните принципи на стереофотографията. Вероятно една от посоките на кинематографичните търсения през следващото столетие ще бъде в тази посока, която за сега тепърва прохожда. Съществуващите на този етап системи са все още несавършени, поради което стереоскопичното киноизображение не намира разпространение. Системи като “Стерео 35”,”Стерео 35-19” , ”Широк екран - стерео 35” и “Стерео 70” са разработени от различни фирми. Обогатяването на филмовият език е факт. Ефектът на присъствие е несравним.
Четирите основни метода, по които се заснемат и прожектират филмите са:Стереоскопичен”, Обтураторен”, Анаглифен” и “Полиризационен”. Всеки един от тях се характеризира със своите особености , които в една или друга степен подпомагат зрителското възприятие, предизвикват емоционално въздействие върху човешката психика и превръщат кинематографа в лидер на екранното внушение.
От братя Люмиер до наши дни световната киноистория познава редица примери , оставили трайни следи. Пример за това е реализирането на рекламни филми за фирмата “Крайслер”и демонстрирани през 1939 година в Ню Йорк на световното изложение. Този факт ни навежда на мисълта, че поръчковото кино съвсем не е маловажно и то носи своите художествени качества в симбиоза с последните до тогава технически приспособления и открития. През 1946 година под режисурата на А. Андриевский операторът Д. Суренский снима игралния филм “Робинзон Крузо”. В САЩ режисьорът П. Марли реализира филма “Домът на восъчните фигури”. Списъкът на художествени и рекламни стерео филми може да бъде допълнен с редица заглавия, много от които не надхвърлят качествата на обикновената атракция, но едно е по-важно : технологиите за стерео изображения неимоверно са подпомогноли развитието на кинематографичния език, обогатили са палитрата от пластични внушения и са дали възможност на много оператори да проявят своя творчески потенциал и визуална естетика.
До тук разгледахме възможностите на 35 мм филм като техническо понятие и тяхното приложение в професионалното кино и телевизия. В процеса на своята еволюция киното е претърпяло различни метаморфози по отношение параметрите на оптичния носител на информацията и неговите компоненти, оформящи онзи отрязък от пространството, белязан като екранна условност в пространството и времето. Икономическите и експлоатационни преимущества на лента по-тясна от стандартната са очевидни и още в началния период от развитието на кинемотаграфа редица фирми-производителки работят по проблема за намаляване размерите на филмовия формат. Появява се теснолентовото кино.
СИСТЕМА НА 16 ММ
В началото на двадесетте години става възможно развитието на любителското кино. Естествено на непрофесионално подготвените любители ширината на 35 мм лента е обвързана с тежка и обемиста апаратура и непосилни разходи за материали. Освен това големината на екранното изображение и неговото качество е със завишен критерий спрямо любителските изисквания. Отчитайки това френската фирма “Пате Фрер” през 1923 година предлага система за заснемане и прожекция на филмова лента с широчина 9,5 мм и размер на кадъра 6,5 Х 8,5 мм и едностранна перфорация, разположена в междукадровото пространство. Това довежда до деформиране на изображението при многократна експлоатация, поради което този формат намира приложение във Европа и отчасти в Америка. Въпреки този недостатък отношението на площта на кадъра към ширината на лентата е по-голямо отколкото при лансирания от Джордж Йистмън формат с ширина на лентата 16 мм. Неуспешен се оказва и опитът на Пате Фрер да лансират формат 17,5 мм, получен посредством разделяне на стандартната 35 мм лента на две. Въпреки че размерите на кадъра са 9 Х 13, т. е. в отношение 3:4 и, че през 1932 година специалисти от фирмата отделят място за оптичната фонограма форматът не намира широко приложение. Немаловажна причина е изтъкването на факта, че кинолюбителите могат сами да си приготвят снимачния материал, разцепвайки стандартната лента, което намалява пазарното търсене. Следвайки своите търговски интереси фирмата постепенно се отказва от разработването на този формат. Въпреки своите достойнства, които са превъзхождали многократно недостатъците 9,5мм и 17,5 мм остават само като технически факт в световната история на киното. Успоредно с развитието на игралния вид кино, още в неговия ням период редица кинематографисти работят в областта на късометражното научно-популярно и документално кино. Често този вид кино изисква малогабаритна камера и принадлежности. Необходимостта навежда киноинженерите да прибягнат към намаляване ширината на стандартната лента 35 мм. Вече видяхме, че някои опити се оказват неуспешни по една или друга причина. Фирмата Йистмън - Кодак прибягва към отнасяне на кратности спрямо стандартната лента и така се появява форматът 16 мм. Джордж Йистмън взима за база най-напред търговски критерий. 35 мм филм се продава в опаковки по 120 метра негатив и 300 метра позитив. Към тях той отнася броя на кадрите в теснолентовия филм за същата дължина от стандартния филм. Така при 7,62 мм височина на кадъра шмал-филмът е 2,5 пъти по тесен и съответства на 16 мм, а с това се решава и проблема за лансиране на универсален теснолентов формат, съизмерим със стандартния 35 мм филм. Разполагането на една перфорация за всеки кадър от двете му страни е предопределило налагането на този формат, заради стабилността на картината при високоскоростна снимка, доброто тоно и цветовъзпроизвеждане, а освен това и наличието на рязкост в изображението. Освен това през 1932 година с въвеждането на звука като техническо и изразно средство Йистмън-Кодак премахва лявата перфорация и на нейно място поставя тонпътечка, която възпроизвежда звука фонограмата по оптичен или магнитен начин. Това прави този формат универсален и в този си вид той продължава да бъде един от най-качествените носители на художествена информация. С навлизането на телевизията 16мм лента става нейния основен носител на образ и звук. Дори и с въвеждането на новите електронни технологии форматът не загуби позиции и както ще видим в третата част на настоящята работа той се използва широко при производството на продукция за малкия и големия екран. Един съществен недостатък е малката площ / само 61%/ на кадъра. Това предизвиква киноинженерите да прибягнат до нови търсения в посока разширяването площта на кадъра и съвместяването му с т. н. телевизия с висока разрешаваща способност, чиито страни на екрана са в отношение 16 Х 9.Появява се форматът Супер 16 мм, при който ширината на кадъра е увеличена за сметка на тонпътечката в оригиналния негатив и така отношението се запазва като при каширания кадър т. е. 1,66 Х 1.
Параметри на
|
Формат
|
системата
|
16 мм
|
8 мм
|
“Супер-8”
|
Размери, мм :
|
|
|
|
Кадър на негатива или позитива
|
10,05 Х 7,45
|
4,9 Х 3,55
|
5,69 Х 4,22
|
Прожектиран участък
|
9,45 Х 7,05
|
4,4 Х 3,25
|
5,36 Х 4,01
|
Площ на кадъра, мм
|
74,9
|
17,4
|
23,95
|
Съотношение на страните
|
1,34 : 1
|
1,35 : 1
|
1,34 : 1
|
Стъпка на кадъра, мм
|
7,62
|
3,81
|
4,234
|
Номинална честота, кадр/с
|
24
|
16
|
18
|
Скорост на движение на кинолентата, мм/с
|
182,88
|
61
|
76
|
Разход на кинолента, м/мин
|
10,97
|
3,66
|
4,56
| Вид на фонограмата |
Магнитна или оптична
|
Магнитна
|
магнитна
|
Достарыңызбен бөлісу: |